Това, за което разговаряме на този етап, е да се избавим от човешките стремежи, идеали и желания. На последното ни събиране общувахме за това как да се избавите от определено бреме, идващо от семейството. По отношение на темата за бремето, идващо от семейството, първо общувахме за очакванията, които родителите таят, а след това за очакванията, които родителите имат към своите потомци. Всичко това са неща, от които хората трябва да се избавят в процеса на стремеж към истината, нали? (Да.) Що се отнася до избавянето от стремежите, идеалите и желанията на хората, изброихме общо четири теми. Първата тема е интереси и хобита, втората е брак, а третата е семейство — за тези три вече общувахме. Коя е последната тема, която остава? (Кариера.) Четвъртата тема е кариерата. Трябва да общуваме по този въпрос. Някой от вас размишлявал ли е по тази тема преди? Ако сте го правили, може първо да поговорите за това. (Преди си мислех, че успехът или провалът на някого в кариерата отразява неговия успех или провал като личност. Мислех, че ако на някого му липсва отдаденост в кариерата или я съсипва, това означава, че се е провалил като личност.) Сега, когато става въпрос за избавяне от кариерата, от какво трябва да се избавите? (Хората трябва да се избавят от амбициите и желанията си по отношение на своята кариера.) Това е един от начините да се погледне на въпроса. От какви неща се сещате, че трябва да се избавите, когато става въпрос за „кариера“, в рамките на темата за избавяне от стремежите, идеалите и желанията на хората? Не трябва ли да се справяте с различните неприятности, които кариерата ви носи, в процеса на стремеж към истината? (В миналото, когато бях в светския живот, смятах, че трябва да съм успешен в кариерата си, че трябва да постигна някакво признание. В резултат на това отчаяно преследвах кариерата си и исках да се отлича. Дори след като повярвах в Бог, пак исках да изпъкна в Божия дом, да накарам другите да ми се възхищават. Този въпрос се превърна в значителна пречка за навлизането ми в живота.) Това, което разбирате под кариера, е по същество индивидуален стремеж. Това засяга и пътя, по който човек поема. И така, в нашето общение за „кариерата“ в рамките на темата за избавяне от стремежите, идеалите и желанията на хората засега няма да споменавам съдържание, което засяга стремежите на хората. Ще говорим предимно за буквалното значение на „кариера“. Какво означава „кариера“? Това е работата или трудът, който хората полагат, за да осигурят прехраната на семействата си, докато живеят в света. Тази тема попада в обхвата на „кариера“ в рамките на темата за избавяне от стремежите, идеалите и желанията на хората, по която желаем да общуваме. Това са обхватът и принципите за заниманието с работа с цел човек да осигури прехраната на семейството си, и за избора на професия в обществото, когато човек същевременно вярва в Бог и се стреми към истината. Естествено това малко или много засяга част от съдържанието за човешките стремежи и за Божиите изисквания към работата, с която се занимава вярващият. Може да се каже, че се отнася и до мислите и възгледите, които вярващият трябва да има към различните професии и кариери в света. Темите, които засягат кариерата, са доста обширни. Ние ще ги подредим в категории и по този начин ще помогнем на хората да разберат какви критерии и изисквания има Бог към професиите, с които се занимават вярващите и стремящите се към истината, както и какви мисли и възгледи изисква Бог от вярващите и стремящите се към истината да имат, когато се занимават с професии или подхождат към тях. Това ще позволи на хората да се избавят от свързаните с кариерата стремежи и желания, които съществуват сред техните представи и мечти. Същевременно това ще коригира и неправилните възгледи, които хората имат за професиите, с които се занимават, или за кариерите, които преследват в света. Ще разделим съдържанието относно кариерите, от които хората трябва да се избавят, на четири основни елемента. Първият елемент, който хората трябва да разберат, е да не се занимават с благотворителност. Вторият елемент е да са доволни от храната и дрехите си. Третият елемент е да стоят далеч от различни социални сили. Четвъртият елемент е да стоят далеч от политиката. Ще общуваме по въпроси, свързани с избавянето от кариерата, въз основа на съдържанието на тези четири елемента. Помислете, дали съдържанието на тези четири елемента има някаква връзка с това, за което сте имали общение? (Няма.) За какво сте общували? (За личните стремежи.) Това, за което сте общували, не засяга истините принципи, а само някои дребни, лични стремежи. Тези четири елемента, за които общуваме, включват различни принципи в рамките на темата за кариерата. Ако хората разбират тези различни принципи, за тях ще бъде лесно в процеса на стремежа към истината да се избавят от това, от което трябва да се избавят във връзка с кариерата. За тях ще бъде лесно да се избавят от тези неща, защото разбират тези аспекти на истината. Ако обаче не разбираш тези истини, ще ти бъде много трудно да се избавиш от тези неща. Нека поговорим за тези четири принципа за избавяне от кариерата, един по един.

Първо, не се занимавайте с благотворителност. Какво означава да не се занимавате с благотворителност? Лесно е да се разбере буквалното значение на думите. Всички вие повече или по-малко имате някакво понятие относно благотворителността, нали? Например сиропиталищата, приютите и други подобни благотворителни организации в обществото — това са все организации и названия, свързани с благотворителна дейност. И така, когато става въпрос за кариерата, с която хората се захващат, първото изискване на Бог е те да не се занимават с благотворителност. Какво означава това? Означава, че хората не трябва да вършат неща, свързани с благотворителността, или да участват в някаква сфера, свързана с благотворителността. Нима не е лесно да се разбере това? Като човек, който вярва в Бог, който живее във физическо тяло, който има семейство и живот и се нуждае от пари, за да издържа себе си и семейството си, трябва да имаш някаква професия. Без значение с какъв вид професия се занимаваш, първото изискване на Бог към хората е да не се занимават с благотворителност. Не трябва да се занимаваш с благотворителност, защото вярваш в Бог, или да извършваш благотворителност заради собственото си физическо изхранване. Тази работа не е заниманието, с което трябва да се заемеш. Това не е занимание, поверено ти от Бог, и със сигурност не е дълг, поверен ти от Него. Неща като благотворителността не са от значение за вярващите в Бог или за онези, които се стремят към истината. И обратното, може да се каже, че ако се занимаваш с благотворителност, Бог няма да го отбележи. Дори и да го правиш добре, удовлетворително, и получиш признанието на обществото и дори на братята и сестрите, Бог няма да го признае или отбележи. Бог няма да те почете, нито в крайна сметка ще те благослови, нито ще направи изключение и ще ти позволи да постигнеш спасение, нито ще ти даде чудесна крайна цел, защото някога си се занимавал с благотворителност, защото някога си бил голям филантроп, помогнал си на много хора, извършил си множество добри дела, облагодетелствал си много хора или дори си спасил много животи. Тоест занимаването с благотворителност не е необходимо условие за спасение. Тогава какво включват делата, свързани с благотворителността? В действителност всеки в някаква степен има едно или две неща в съзнанието си, които категорично могат да се считат за вид благотворителна дейност. Например приютяването на бездомни кучета. Понеже в някои страни няма строг контрол върху домашните любимци, или поради лоши икономически условия, често се срещат бездомни кучета по улиците или в определени райони. Какво се има предвид под „бездомни кучета“? Означава, че някои хора нямат възможност да се грижат за кучетата си или не искат да го правят и затова ги изоставят, или че може би кучетата са се изгубили по някаква причина и сега се скитат по улиците. Може да си помислиш: „Вярвам в Бог, затова трябва да приютя тези животни, защото вършенето на добри дела е Божие намерение, това е нещо, което прославя Божието име, и е отговорност, която вярващите в Бог трябва да поемат. Това е задължение, което не може да бъде избегнато“. Затова когато видиш бездомни кучета или котки, ги вземаш вкъщи и ги осиновяваш, като живееш скромно, за да им купуваш храна. Някои хора дори влагат заплатите си и средствата си за издръжка в това и в крайна сметка осиновяват още и още кучета и котки и се налага да наемат къща. По този начин парите за собствената им издръжка все повече не достигат и заплатата им вече не я покрива, затова не им остава нищо друго, освен да вземат пари назаем. Но независимо колко трудно им става, те чувстват, че това е задължение, което не могат да избегнат, отговорност, която не могат да отхвърлят, и че трябва да смятат това за добро дело и съответно да го вършат. Мислят, че така практикуват истината и отстояват принципите. Изразходват голяма част от парите, силите и времето си в осиновяване на тези бездомни котки и кучета, за да извършват благотворителна дейност, и се чувстват много спокойни и удовлетворени в сърцата си, чувстват се наистина доволни от себе си, а някои хора дори си мислят: „Това прославя Бог. Осиновявам същества, които Бог е създал — това е неизмеримо добро дело и Бог със сигурност ще го отбележи“. Правилни ли са тези мисли? (Не са правилни.) Бог не ти е възложил тази задача. Нито е твое задължение, нито твоя отговорност. Ако видиш бездомни котки или кучета и ги харесаш, да осиновиш едно или две не е проблем. Ако обаче смяташ осиновяването на бездомни животни за форма на благотворителна работа, като си мислиш, че благотворителността е нещо, което вярващият в Бог трябва да прави, то тогава си в голяма грешка. Това е изопачено разбиране и възприемане.

Има и хора, които, убедени в собствените си способности за оцеляване, използват малкото допълнителни пари, които имат, за да облекчат бедните около тях. Предлагат им дрехи, храна, неща от първа необходимост и дори пари, като смятат, че това е вид задължение, което трябва да изпълнят. Може дори да заведат някои бедни хора в домовете си, да споделят с тях евангелието и да им предложат пари за харчене. Тези бедни хора се съгласяват да повярват в Бог, а след това благодетелите им им дават храна и подслон, като смятат, че изпълняват своя дълг и задължение. Има и хора, които забелязват, че в обществото има сираци, които все още не са осиновени. Те имат малко допълнителни средства, затова отиват и помагат на тези сираци, като създават социални домове и сиропиталища, и осиновяват сираците. След като ги осиновят, те им осигуряват храна, подслон и образование и дори ги отглеждат до пълнолетие. Не само че продължават да правят това, но и го предават на следващото поколение. Те смятат, че това е неизмеримо добро дело, което трябва да бъде благословено, и действие, достойно за отбелязване от Бог. Дори по време на периодите на разпространяване на евангелието някои хора виждат потенциални приемници на евангелието с религиозни убеждения от бедни райони и се чувстват задължени да им помогнат и да им дадат милостиня. Но разпространяването на евангелието е разпространяване на евангелието, то не е благотворителност или предоставяне на помощ. Целта на споделянето на евангелието е да се доведат онези, които могат да разберат Божиите слова и да приемат истината, т.е. Божиите овце, в Неговия дом, в Неговото присъствие, като им се даде възможност за спасение. Не става дума за подпомагане на бедни, за да имат храна и дрехи, за да живеят като нормални хора и да не гладуват. Следователно, погледнато от каквато и да е гледна точка и в каквото и да е отношение, независимо дали става дума за оказване на помощ на домашни любимци или животни, или за подпомагане на обеднели хора или такива, които не могат да задоволят основните си нужди, вършенето на благотворителност не е това, което Бог изисква като част от дълга, отговорността или задължението, което човек трябва да изпълни. То няма връзка с това дали хората вярват в Бог и практикуват истината. Ако хората имат добро сърце и желаят да се занимават това, или от време на време се натъкват на конкретни хора, които се нуждаят от помощ, те могат да го правят, ако имат възможност. Не бива обаче да гледаш на това като на задача, възложена ти от Бог. Ако имаш способността и условията, можеш да помагаш понякога, но това е твое лично дело, а не на Божия дом и със сигурност не представлява Божиите изисквания. Разбира се, това не означава, че си удовлетворил Божиите намерения, и със сигурност не означава, че практикуваш истината. То просто представлява твоето лично поведение. Ако понякога правиш това, Бог няма да те осъди, но и няма да го отбележи — това е всичко. Ако превърнеш в своя кариера да откриваш старчески домове, социални домове, сиропиталища, приюти за животни или дори да набираш средства от братята и сестрите в църквата или от общността, за да ги дариш на засегнати от бедствие райони или хора, колко добре смяташ, че се справяш? При това някои хора, когато на определени места има земетресения, наводнения или други природни или причинени от човека бедствия, се обръщат към църквата, за да поискат дарения от братята и сестрите. И още по-лошо, някои дори използват приношения, за да подпомогнат тези засегнати от бедствия места и хора. Те вярват, че това е задължение на всеки вярващ и задължение, което църквата, като социална общностна организация, трябва да изпълнява. Те смятат, че това е справедлива кауза, като не само изискват пожертвования от братята и сестрите, но и настояват църквата да отдели приношения за подпомагане на тези засегнати от бедствия райони. Какво мислите за това? (Това е лошо.) Само лошо ли е? Да обсъдим естеството на този въпрос. (Приношенията са предназначени за разпространение на евангелието, за разширяване на делото на евангелието. Те не са предназначени за помощ при бедствия или за подпомагане на бедните.) (Помощта при бедствия не е свързана с истината. Оказването ѝ не означава, че истината се практикува, и със сигурност не свидетелства за промяна в нрава.) Някои хора вярват, че понеже всички живеят на една планета, жителите на Земята са едно голямо семейство и когато една от страните е в беда, другите трябва да се обединят, за да окажат подкрепа. Те смятат, че трябва да направят всичко възможно хората в района на бедствието да усетят топлината на своите ближни и да изпитат топлина и помощ от църквата. Смятат, че това е неизмеримо добро дело, акт, който почита Бог, и чудесна възможност да свидетелстват за Бог. Някои хора, когато изискваш от тях да се придържат към принципите, докато изпълняват дълга си, и да съобразяват практиките си с Божиите слова и организация на работата, се чувстват невъодушевени и немотивирани. Те не размишляват за тези неща в сърцето си. Но когато става дума за използване на приношения за предоставяне на помощ на хора от бедни или изостанали нации, купуването на оборудване за изпълнението на дълга и подпомагането им да водят живот с достатъчно храна и дрехи, те изпитват особено въодушевление и с желание се захващат за работа, като искат да вършат това още и още. Защо са толкова въодушевени? Защото искат да станат големи филантропи. Щом се спомене за голям филантроп, те започват да се чувстват особено благородни. За тях е особена чест да пожертват усилията си в името на начина на живот на тези бедни хора и да изявяват собствената си светлина и топлина. Те изпитват изключително вълнение от това и вследствие някои хора са особено склонни да се занимават с такива дейности. Но каква е целта зад тази забележителна готовност да се правят тези неща? Дали наистина е в почит на Бог? Нуждае ли се Бог от такъв вид почит? Нуждае ли се Бог от този вид свидетелство? Възможно ли е Божието име да претърпи унижение, ако не дадеш пари или не окажеш помощ? Ще изгуби ли Бог Своята слава? Възможно ли е Бог да бъде прославен, когато направиш това? Ще бъде ли Той удовлетворен? Така ли е? (Не, не е.) Тогава каква е работата? Защо тези хора са толкова склонни да правят това? Дали намерението им е да задоволят собствената си суета? (Да.) Целта е да получат одобрение от тези, на които са помогнали, да бъдат похвалени за своята щедрост, великодушие и богатство. Някои хора винаги имат героичен дух — те искат да бъдат спасители. Защо не спасиш себе си? Знаеш ли какво си ти? Ако имаш способността да спасяваш другите, защо не можеш да спасиш себе си? Ако си толкова щедър, защо не продадеш себе си и не дадеш парите на тези хора, за да им помогнеш? Защо използваш приношения? Ако имаш тази способност, трябва да спреш да ядеш и пиеш или да ядеш само веднъж на ден, а спестените пари да използваш, за да помогнеш на тези хора, да им позволиш да се хранят добре и да се обличат топло. Защо злоупотребяваш с Божиите приношения? Не е ли това щедрост за сметка на Божия дом? (Да.) Да бъдеш щедър за сметка на Божия дом, да си спечелиш титлата „голям филантроп“ от другите, да задоволиш собственото си суетно желание да се нуждаят от теб — не е ли това безсрамно? (Да.) Тъй като това е безсрамно дело, трябва или не трябва да бъде извършвано? (Не трябва.) Естеството на това, че Божия дом разширява евангелието, е не да се извършва благотворителност. Става въпрос да се търсят овце, които могат да разберат Божиите слова, връщането на тези хора в Божието присъствие, приемането на Божия съд и наказание и получаването на Божието спасение. Това е сътрудничество с Божия план за управление на спасението на човечеството, а не участие в благотворителност, не предлагане на помощ или проповядване на евангелието навсякъде, където има бедност. Онова е извършване на благотворителна дейност под прикритието на разпространението на евангелието, за да се гарантира, че тези хора са добре нахранени и облечени, използват съвременни технологии и се радват на модерен живот — могат ли тези действия да спасят хората? Такива действия не могат да постигнат целта на разпространението на евангелието и спасението на хората. Разпространението на евангелието не е занимаване с благотворителност. Целта е да се спечелят сърцата, да се доведат хората пред Бог, да им се даде възможност да приемат истината и Божието спасение — целта не е предоставяне на помощи. Поради нуждите от работа в църквата някои хора изоставят работата и семейството си, за да се съсредоточат на пълно работно време върху дълга си, а Божият дом им осигурява разходите за живот. Но това не е помощ, нито пък занимание с благотворителна дейност. Когато Божият дом разпространява евангелието и основава църквата, той не създава социални институции или приюти. Не говорим за използване на тези помощи или средства, за да се откупят хората или да се пускат в Божия дом, за да безделничат с храна и напитки. Божият дом не подкрепя паразити или просяци, нито пък настанява скитници или сираци, нито пък предоставя помощи на хора, които нямат какво да ядат. Ако някой не може да си позволи да яде, това е, защото е мързелив или неспособен. Това е по негова собствена вина и няма нищо общо с това, че разпространяваме евангелието. Разпространяваме евангелието, за да спечелим хората, да спечелим тези, които могат да разберат Божиите слова и да приемат истината, а не за да видим кой е беден, кой е жалък, кой е потиснат или кой няма към кого да се обърне, за да можем да го приемем или да му помогнем. Разпространяването на евангелието има свои собствени принципи и стандарти, както и изисквания и стандарти за потенциалните приемници на евангелието. Това не е търсене на просяци. Следователно, ако смяташ разпространяването на евангелието за благотворително начинание, грешиш. Или ако смяташ, че когато изпълняваш този дълг да разпространяваш евангелието и да се занимаваш с тази работа, се занимаваш с благотворителност, тогава грешиш още повече. И посоката, и отправната точка, са изначално погрешни. Ако някой има такъв възглед или прилага такава посока в действията си, той трябва бързо да се поправи и да смени гледната си точка. Бог никога не съжалява бедните или потиснатите на дъното на обществото. Към кого изпитва състрадание Бог? Най-малкото това трябва да е някой, който вярва в Бог, някой, който може да приеме истината. Ако не следваш Бог, противопоставяш му се и Го хулиш, ще има ли Бог състрадание към теб? Това е невъзможно. Ето защо хората не бива погрешно да мислят: „Бог е състрадателен. Той милее за онези, които са потиснати, които са нехаресвани, които са низвергнати, които са отхвърлени и нямат към кого да се обърнат в обществото. Бог съжалява всички тях и им позволява да влязат в Неговия дом“. Това е погрешно! Това е твоя представа и фантазия. Бог никога не е казвал или правил подобни неща. Това е просто твоето пожелателно мислене, твоята представа за човешка доброта, която не е свързана с истината. Погледнете хората, които Бог е избрал и въвел в Своя дом. Бог някога да е съжалил или съчувствал на някого, независимо от социалната му класа, защото не е имал какво да яде, и да го е въвел в Своя дом? Никога. Напротив, сред тези хора, които са били Божии избраници, независимо от социалната им класа — дори и да са били земеделци — няма случаи да не са имали какво да ядат, нито пък сред тях е имало просяци. Това е свидетелство за Божията благословия. Ако Бог те е избрал, и си един от Божиите избраници, Той няма да те остави да обеднееш толкова, че да не можеш да си позволиш да ядеш, или да стигнеш дотам, че да се налага да просиш храна. Вместо това Бог ще ти осигури дрехи и храна в изобилие. Някои хора, които вярват в Бог, винаги носят у себе си някои погрешни схващания. Какво си мислят те? „Повечето от вярващите в Бог произхождат от най-ниските слоеве на обществото, а някои от тях може би дори са просяци“. Така ли е? (Не, не е.) Има дори хора, които разпространяват слухове, че съм бил просяк. Казах им: „Е, тогава да съм обличал някога власеница или да съм носил тояга? Ако казвате, че съм бил просяк, как така не съм знаел за това?“. Аз съм този, за когото говорим, но дори и аз не знам. Това е напълно безсмислено! Когато Бог е казал: „Лисиците си имат леговища и небесните птици — гнезда; а Човешкият Син няма къде глава да подслони“, какво означава това? Нима Бог казва, че Той е станал просяк? Нима казва, че е останал без средства и не е могъл да си позволи да яде? (Не, не казва това.) Не казва това. Тогава какво означава това твърдение? Означава, че светът и човечеството са изоставили Бог. Показва, че не е имало място за Бог и че Той е дошъл да спаси човечеството, но то не Го е приело. Никой не е пожелал да приеме Бог. Това твърдение посочва грозната страна на поквареното човечество и отразява страданията, които въплътеният Бог е понесъл в човешкия свят. Когато Бог е казал това, някои хора са си помислили: „Бог обича просяците, а ние сме много по-добре от просяците, така че нашият статус е по-издигнат в Божиите очи“. Ето защо те са готови да помагат на просяците. Това е пълно неразбиране от страна на хората, идващо от погрешните им мисли и възгледи. То няма абсолютно никаква връзка със Божията същност, с Неговия нрав или с Неговото състрадание и любов.

Някои хора казват: „Говориш за избавяне от „кариерата“ в рамките на темата за избавяне от стремежите, идеалите и желанията на хората и казваш на хората да не се занимават с благотворителност. Защо обаче Ти винаги наблягаш на доброто отношение към животните и че не бива да им вредим? Какъв е смисълът на това? Дори в Божия дом се отглеждат кучета и котки и не е позволено на хората да им вредят“. Кажете Ми, има ли разлика между това и вършенето на благотворителност? Едно и също нещо ли са? (Не, не са.) Какво става тук? (Да не се вреди на различните животни е израз на нормална човешка природа.) Това е израз на нормална човешка природа. Тогава какво трябва да бъде практикуването и проявлението на нормалната човешка природа? (Щом човек е решил да ги отглежда, той трябва да изпълни своята отговорност.) Изпълнение на отговорността — нещо по-конкретно? (Трябва да се грижи за тях.) Това е конкретно действие. Какви принципи трябва да се спазват? Това включва истината. Позволете Ми да обясня, а вие слушайте и преценете дали това включва истината. Грижата за създанията, които Бог е създал, е израз на нормална човешка природа. По-конкретно това означава да изпълняваш отговорността си към тях и да се грижиш добре за тях. Понеже си избрал да ги отглеждаш, трябва да изпълняваш отговорността си. Домашните любимци са предназначени да бъдат отглеждани и обгрижвани от хора. Те се различават от дивите животни, които не се нуждаят от човешки грижи. Най-голямото зачитане и грижа, които можеш да проявиш към дивите животни, е да не унищожаваш умишлено местообитанията им и да не ги преследваш или убиваш. Що се отнася до домашните птици, добитъка или домашните любимци, които хората могат да отглеждат в домовете си, тъй като си избрал да ги отглеждаш, трябва да изпълняваш отговорността си. Това означава, че в зависимост от обстоятелствата трябва по малко да им правиш компания, ако имаш време, а ако си зает, просто да се погрижиш да са нахранени и да се чувстват добре. По същество трябва да ги цениш. Какво означава да ги цениш? Да уважаваш живота, който Бог е създал, и да се грижиш за съществата, които Той е създал. Цени ги и се грижи за тях: това не е благотворителност, а правилно отношение към тях. Това принцип ли е? (Да.) Това не е занимаване с благотворителност. Какво означава благотворителност? Не означава изпълнение на отговорност или ценене на живота. Означава да излезеш извън рамките на своите възможности и сили и да превърнеш това нещо в кариера. Това няма нищо общо с отглеждането на домашни любимци. Ако някой не може да прояви дори елементарна любов или отговорност за домашните любимци, които отглежда, какъв човек е той? Притежава ли човешка природа? (Не притежава човешка природа.) Най-малкото, на този човек му липсва човешка природа. В действителност кучетата и котките не поставят много високи изисквания към хората. Независимо колко силно ги обичаш или дали ги харесваш или не, най-малкото трябва да си отговорен към грижите за тях, да ги храниш навреме и да избягваш лошото отношение към тях — това е достатъчно. Трябва да им осигуряваш храна или условия за живот, които можеш да си позволиш в зависимост от икономическото ти положение. Това е всичко. За тяхното оцеляване не се изисква много. Трябва просто да се въздържаш от лошо отношение към тях. Ако хората не могат да проявят дори такава малка частица любов, това показва колко им липсва човешка природа. Какво означава лошо отношение? Да ги удряш и ругаеш без причина, да не ги храниш, когато имат нужда да бъдат нахранени, да не ги разхождаш, когато имат нужда от разходка, и да не се грижиш за тях, когато са болни. Ако си недоволен или в лошо настроение, да изкарваш гнева си върху тях, като ги удряш и ругаеш. Да се отнасяш към тях по нечовешки начин. Това е лошо отношение. Ако избягваш лошото отношение и можеш просто да изпълняваш отговорността си, това е достатъчно. Ако нямаш дори толкова състрадание, за да изпълняваш отговорността си, тогава не трябва да имаш домашен любимец. Трябва да го освободиш, да намериш човек, който го харесва, и да го оставиш да се грижи за него, да му дадеш шанс да живее. Някои хора, които имат кучета, дори не са в състояние да се въздържат от лошо отношение към тях. Те отглеждат кучета с единствената цел да дават воля на раздразнението си, като използват тези кучета като отдушник, когато са в лошо настроение или потиснати и имат нужда да изпуснат парата. Не смеят да ударят или наругаят друг човек, защото се страхуват от последствията и отговорността, която ще трябва да понесат. Вкъщи си имат домашен любимец, куче, и затова изливат раздразнението си върху него, защото все пак то не разбира и няма да посмее да се противопостави. На такива хора им липсва човешка природа. Има и хора, които отглеждат кучета и котки, но не могат да изпълняват задълженията си. Ако не ти харесва, тогава не отглеждай домашен любимец. Но ако решиш да го задържиш, трябва да изпълняваш отговорностите си. Той има свой собствен живот и емоционални нужди. Има нужда от вода, когато е жаден, и от храна, когато е гладен. Също така има нужда да бъде близо до хората и да бъде успокояван от тях. Ако си в лошо настроение и кажеш: „Нямам време за тебе, махай се!“ — това не е добро отношение към домашния любимец. Има ли съвест или разум в това? (Не.) Някои хора казват: „Кога последно изкъпа кучето и котката си? Толкова са мръсни!“. „Хм, да ги къпя? Дори не знам кой ще изкъпе мен. Когато от дни не съм се къпал, сякаш никой не го е грижа!“. Дали е хуманно това или отразява някаква човешка чувствителност? (Не.) Независимо дали са в добро настроение, или не, когато котка или куче се отърка в тях и търси ласки, те просто ги отблъскват с крак и казват: „Махай се, гадино! Точно като бирник, винаги има неприятности, когато си наблизо. Искаш само нещо за ядене или пиене. Не съм в настроение да си играя с теб!“. Ако не изпитваш и капка състрадание, тогава не бива да отглеждаш домашни любимци. Трябва да ги освободиш веднага. Тази котка или куче страда заради теб! Твърде голям егоист си и не заслужаваш да имаш домашни любимци. Винаги когато отглеждаш котка или куче, тяхната храна и вода зависят от твоите грижи. Трябва да разбереш този принцип. Защо се съревноваваш с животните? Ти казваш: „Няма кой да ме изкъпе. Кой ще ме изкъпе?“. Кой ще изкъпе теб? Ти си човек. Трябва да се изкъпеш сам. Ти можеш да се грижиш за себе си, но котките и кучетата се нуждаят от твоите грижи, защото ти ги отглеждаш, а понеже ги отглеждаш, си длъжен да се грижиш за тях. Ако не можеш да изпълниш дори това задължение, тогава не заслужаваш да ги задържиш. Каква е необходимостта да се съревноваваш с тях? Ти дори казваш: „Аз се грижа за теб, а кой да се погрижи за мен? Когато си в лошо настроение, идваш при мен за утеха. Когато аз се чувствам потиснат, кой да ме утеши?“. Ти не си ли човек? Хората трябва да се саморегулират и самонастройват. Котките и кучетата са много по-прости: те не могат да се саморегулират, затова се нуждаят от хора, които да ги утешават. Това е разликата между отношението към животните и извършването на благотворителност. Какъв е принципът за начина, по който се отнасяте към животните? Ценете живота, уважавайте живота и не се отнасяйте зле с тях. В отношенията си с всички неща, създадени от Бог, спазвайте техните естествени закони, отнасяйте се правилно към различните Божии същества в съответствие със законите, които Той е установил, поддържайте правилни взаимоотношения с всички видове същества и не унищожавайте или разхищавайте техните местообитания. Това са принципите за уважение и ценене на живота. Принципите за уважение и ценене на живота обаче не са свързани с извършването на благотворителност. Това е принцип от универсалните закони, установени от Бог, към които всяко сътворено същество трябва да се придържа. Но следването на този принцип не е равнозначно на извършване на благотворителни действия.

Но някои хора питат: „Защо Бог не ни позволява да извършваме благотворителност като кариера? Ако Той не ни позволява да вършим благотворителност, тогава какво трябва да се направи в обществото по отношение на онези хора или живи същества, които се нуждаят от помощ? Кой ще им се притече на помощ?“. Теб засяга ли те кой ще им дойде на помощ? (Не ни засяга.) Не си ли представител на човечеството? Това има ли нещо общо с теб? (Не, това не е мисия на хората.) Точно така, това не е твоя мисия, нито пък е нещо, което Бог ти е възложил. Каква е твоята мисия? Да изпълняваш дълга на сътворено същество, да слушаш Божиите слова, да се покоряваш на Божиите слова, да приемаш истината, за да постигнеш спасение, да правиш това, което Бог ти казва да правиш, и да стоиш настрана от нещата, които Бог ти казва да не правиш. Кой ще се погрижи за въпросите, свързани с благотворителността? Кой ще се погрижи за тях, не е твоя работа. При всички случаи от теб не се изисква да се занимаваш с тях или да се тревожиш за тях. Независимо дали с въпросите на благотворителността се занимава правителството или различни обществени организации, това не е темата, която ни вълнува. Накратко, тези, които вярват в Бог и се стремят към истината, трябва да приемат следването на Божия път и Неговата воля като свои критерии, цел на практикуване и посока. Това е нещо, което хората трябва да разберат, и това е вечна истина, която никога няма да се промени. Разбира се, понякога да правиш нещо, за да помогнеш на другите, не е кариера. Това е случайно действие и Бог не го смята за нещо против вас. Някои хора питат: „Нима Бог не отбелязва такива неща?“. Бог не ги отбелязва. Ако някога си дал пари на просяк или на човек, който няма пари да се прибере вкъщи, или си помогнал на бездомник, ако от време на време си правил нещо подобно или дори само няколко пъти през живота си, тогава в очите на Бог дали Той отбелязва такива неща? Не, Бог не ги отбелязва. Как тогава Той оценява тези действия? Бог не ги отбелязва или осъжда — Той не ги оценява. Защо? Те нямат нищо общо със стремежа към истината. Това са лични действия, които нямат никакво отношение към следването на Божия път или изпълнението на Неговата воля. Ако ти лично желаеш да ги извършваш, ако направиш нещо добро от моментен прилив на добра воля или временен подтик на съвестта ти, или ако направиш нещо добро в момент на въодушевление или порив, независимо дали по-късно ще съжаляваш за това или не, дали ще получиш награда или не, това няма никакво значение за следването на Божия път или изпълнението на Неговата воля. Бог не го отбелязва, нито те осъжда за него. Какво означава, че Бог не го отбелязва? Това означава, че Бог няма да те освободи от Неговия съд и наказание по време на твоето спасение, защото някога си направил това нещо, нито ще направи изключение и ще ти позволи да се спасиш, защото си извършил някакви добри или благотворителни дела. Какво означава, че Бог не те осъжда за това? Това означава, че тези добри дела, които си извършил, нямат нищо общо с истината, те представляват само твоето собствено добро поведение, не противоречат на Божиите управленски закони, нито накърняват нечии интереси. Разбира се, те също нито унизяват Божието име, нито го прославят. Не нарушават Божиите изисквания, нито включват вървене срещу Божиите намерения и със сигурност не включват бунт срещу Бог. Следователно Бог няма да ви осъди за тях, те представляват само вид лично добро дело. Въпреки че такива добри дела могат да получат похвала от света и признание от обществото, в Божиите очи те нямат никаква връзка с истината. Бог не ги отбелязва, нито осъжда някого за тях, което означава, че пред Бог тези постъпки не са кой знае колко значими. Има обаче една възможност, а именно ако спасиш някого и му осигуриш финансова помощ или някаква форма на материална помощ, или дори му предложиш емоционална подкрепа, и дадеш възможност на този зъл човек да успее в усилията си, като му позволиш да извърши още престъпления и да представлява заплаха за обществото и човечеството, което да доведе до определени загуби, тогава това би било съвсем друг въпрос. В случая на обикновената благотворителна постъпка Божията гледна точка е, че Той нито я отбелязва, нито я осъжда. Но фактът, че Той нито я отбелязва, нито я осъжда, не означава, че Бог те подкрепя или насърчава да се занимаваш с благотворителност. Независимо от това все пак се очаква, че няма да влагаш енергията, времето и парите си в дела, напълно несвързани със спасението или с практикуването на истината и изпълнението на дълга ти, защото имаш по-важни неща за вършене. Твоето време, енергия и живот не са предназначени за благотворителна дейност и не са предназначени да показваш личния си характер и харизма чрез кариера, свързана с благотворителността. Особено що се отнася до онези, които отварят заводи, управляват училища, или ръководят бизнес с цел да осигурят препитание на по-нуждаещите се хора или да им помогнат да реализират идеалите си, те правят тези неща, за да помагат на бедните. Ако решиш да помагаш на бедните чрез тези методи, това несъмнено ще отнеме значителна част от времето и силите ти. В крайна сметка ще отделиш и изразходиш значителна част от времето и енергията в живота си за тази кауза и впоследствие ще ти остане малко време да се стремиш към истината. Може би дори няма да имаш време за стремеж към истината и със сигурност няма да имаш възможност да изпълняваш собствения си дълг. Вместо това ще разпиляваш енергията си за хора, събития и неща, които не са свързани с истината или църковната работа. Това е глупаво поведение. Това глупаво поведение се свежда дотам, че някои хора винаги искат да променят човешката съдба и света чрез собствените си добри намерения и малко на брой ограничени способности. Те желаят да променят човешката съдба чрез собствените си усилия и добра воля. Това е глупаво начинание. Тъй като е глупаво начинание, не го предприемай. Разбира се, предпоставката да не го предприемаш е, че ти си човек, който се стреми към истината, че желаеш да се стремиш към истината и спасението. Ако кажеш: „Не ме интересува спасението и стремежът към истината не е толкова важен за мен“, тогава можеш да правиш каквото си искаш. По въпроса за благотворителността, ако тя е твоят идеал и стремеж, ако вярваш, че така намират израз твоите ценности, че благотворителността е единственото нещо, което може да предаде ценността на твоя живот, тогава непременно действай. Можеш да използваш каквито умения и способности имаш, никой не те ограничава. Предпоставката, за която общуваме тук, за да не се занимаваш с благотворителни дела, е, че понеже желаеш да се стремиш към истината и спасението, трябва да се избавиш от идеала и желанието да се занимаваш с благотворителност. Не се стреми към нея като към идеал и желание на твоя живот. Не се занимавай с това дело в личен план и Божият дом също няма да се занимава с него. Разбира се, в Божия дом има една ситуация, а именно грижата за живота на някои бедни братя и сестри. Това е свързано с една предпоставка. Мисля, че всички вие сте наясно с тази предпоставка: това не е благотворителност, това е вътрешна за Божия дом организация на работата по отношение на живота на братята и сестрите. Това не е свързано със заниманието с благотворителност. В Божия дом, освен че не се занимават с благотворителност, не участват и в нито една от благотворителните дейности на обществото. Например Божият дом не строи училища, не открива фабрики и не управлява предприятия. Ако някой открива фабрики, строи училища, управлява предприятие или участва в каквито и да било търговски дейности в името на осигуряването на икономически ресурси за нормалното функциониране на църковната дейност, всичко това противоречи на управленските закони на Божия дом и трябва да бъде спряно. И така, какъв е финансовият източник за функционирането на дейността на Божия дом? Знаете ли? Той идва от онова, което е предложено от братята и сестрите, от приношенията за поддържане на нормалното функциониране на работата. Какво означава това? Парите, дарени от братята и сестрите на Бог, всичко, което те предлагат на Бог, е приношение, а каква е ползата от приношенията? Те служат за осигуряване на нормалното функциониране на работата на църквата. Разбира се, има различни разходи, свързани с това нормално функциониране, и тези разходи трябва да се управляват според принципите и не трябва да нарушават тези принципи. Следователно, когато работата на църквата включва финансови въпроси и някои водачи и работници разхищават приношенията и причиняват значителни загуби на тези приношения, Божият дом ще им наложи строго наказание. Защо ще има строго наказание? Защо никой, който разхищава приношения, не се измъква от отговорност? (Защото Божиите приношения са дадени от братята и сестрите на Бог и само Бог може да се ползва от тях. От друга страна, тези приношения са предназначени за поддържане на правилното функциониране на Божия дом. Ако водачите или работниците пилеят приношенията, това пряко ще доведе до засягане на работата на Божия дом и до загуби. Това прекъсва и смущава работата на Божия дом, затова Божият дом трябва да наложи строго наказание.) Кажете Ми, трябва ли Божият дом да налага строги наказания? (Да.) Защо трябва да го прави? Защо трябва да налага строги наказания? (Пропиляването на приношения е поведение, присъщо на антихристите. Отношението на човек към приношенията отразява отношението му към Бог. Ако този човек може да пропилява приношения, това показва, че той е напълно лишен от богобоязливо сърце.) Обхванахте само един от аспектите. В това има още важни принципи, за които трябва да разговаряме.

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.