Разнообразните теми, по които общуваме, са свързани с практически въпроси от ежедневието. След като чуете това съдържание, не чувствате ли, че истината не е празна, не е девиз, вид теория или особено вид знание? С какво е свързана истината? (Свързана е с реалния ни живот.) Истината е свързана с реалния живот, с различни събития, които се случват в реалния живот. Тя засяга всички аспекти на човешкия живот, различни проблеми, с които хората се сблъскват в ежедневието си, и най-вече е свързана с целите, които хората преследват, и пътищата, по които поемат. Никоя от тези истини не е празна и със сигурност не е излишна. Всички те са от съществено значение за хората. В ежедневието, когато става въпрос за определени практически въпроси, ако можеш да подходиш, да разрешиш и да се справиш с тези неща въз основа на истините принципи, за които общуваме, то ти навлизаш в истината реалност. Ако в ежедневието си се придържаш към първоначалните си мисли и възгледи по отношение на тези въпроси, свързани с истината, и не се променяш, ако подхождаш към тези въпроси от собствената си човешка гледна точка, а принципите и основите на начина, по който възприемаш тези неща, нямат нищо общо с истината, тогава очевидно не си човек, който навлиза в истината реалност, нито пък си някой, който се стреми към истината. Независимо за кой аспект на истината разговаряме, всички теми, които засягаме, са свързани с поправянето и преобръщането на погрешните мисли, възгледи, представи и фантазии, които хората имат по различни въпроси, за да могат те да имат правилни мисли и възгледи по различните въпроси, с които се сблъскват в ежедневието, и за да могат да гледат на нещата, които се случват в реалния живот, от правилната перспектива и гледна точка, след което да използват истината като критерий за преодоляването им и справянето с тях. Слушането на проповеди не е за да получите доктрина или знание, не е за да разширите хоризонтите си или да придобиете проницателност, а за да разберете истината. Целта на разбирането на истината не е да обогатите мислите или духа си, нито да обогатите човешката си природа, а да се даде възможност на хората да не се откъсват от реалния живот, докато са на пътя на вярата в Бог, и когато се сблъскват с различни неща в ежедневието, да възприемат хората и нещата, да се държат и да действат, като имат за основа Божиите слова, а за критерий — истината. Ако толкова години си слушал проповеди и си постигнал напредък в областта на доктрината и знанието, чувстваш се духовно обогатен и мислите ти са станали по-възвишени, но когато се сблъскваш с много неща в ежедневието, все още не можеш да ги възприемеш от правилната перспектива, нито пък можеш да упорстваш в практикуването, възприемането на хората и нещата, държанието и действията си според истините принципи, тогава е ясно, че не си човек, който се стреми към истината, нито пък някой, който навлиза в истината реалност. По-сериозното е, че все още не си достигнал точката, в която да се покориш на истината, да се покориш на Бог или да се боиш от Него. Разбира се, може много ясно да се потвърди, че не си поел по пътя на спасението. Не е ли така? (Така е.)

Въз основа на реалния ви духовен ръст и обстоятелства в момента, в кои аспекти смятате, че сте навлезли в истината реалност? В кои аспекти имате надежда за спасение? В кои области все още предстои да навлезете в истината реалност, но далеч не отговаряте на изискванията за спасение? Можете ли да измерите това? (В ситуации, в които антихристи и зли хора смущават работата на църквата, като вредят на интересите на Божия дом, ми липсва чувство за справедливост и истинска преданост към Бог. Неспособен съм да се изправя и да защитавам интересите на Божия дом и нямам свидетелство по тези решаващи въпроси. В това отношение явно далеч не отговарям на изискванията за спасение.) Това е истински проблем. Нека всички го обсъдим по-подробно. Освен разпознаването на вашия духовен ръст, включващ въпросите за различаването и отхвърлянето на антихристите, в други отношения, с какви неща си се сблъсквал в ежедневието си, които те карат да чувстваш, че не си навлязъл в реалността, че не можеш да практикуваш според истините принципи и въпреки че разбираш доктрината, все още ти липсва яснота в истината, липсва ти ясен път и не знаеш как да се съобразяваш с Божиите намерения или как да спазваш принципите? (След като толкова години изпълнявах дълга си, мислех, че мога да напусна семейството си, да изоставя кариерата си и да се избавя до известна степен от чувствата си към родителите и роднините си. Понякога обаче се сблъсквах с някои ситуации от реалния живот, които ме накараха да осъзная, че в мен все още има чувства и че искам да бъда до родителите си, да се грижа за тях и да изпълнявам синовния си дълг. Ако не съм в състояние да направя това, чувствам, че съм им длъжна. Докато слушах скорошното Божие общение за това, че родителите не са наши кредитори, осъзнах, че не разбирам този аспект на истината и не съм се покорила на истината или на Бог.) Кой друг би искал да продължи? Не се ли сблъсквате с трудности във всекидневния си живот? Или пък живеете във вакуум и никога не се сблъсквате с проблеми? Сблъсквате ли се с трудности, когато изпълнявате дълга си? Понякога не сте ли нехайни? (Да.) Отдавате ли се някога на плътско охолство и удобства? Работите ли за слава и статус? Често ли се тревожите или изпитвате безпокойство за бъдещите си перспективи и пътища? (Да.) Тогава как се справяте с тези ситуации, когато се сблъскате с тях? Успявате ли да използвате истината, за да ги разрешите? Придържате се към резервен план, когато ви повишат, и се тревожите за перспективите и крайната си цел, разбирате погрешно и вините Бог или изтъквате квалификацията си, когато ви освобождават от длъжност — имате ли тези проблеми? (Да.) Как се справяте с тези ситуации и как ги разрешавате, когато се сблъскате с тях? Следваш ли егоистичните си желания или можеш да отстояваш истините принципи, да се опълчиш на плътта и да се опълчиш на покварения си нрав, за да практикуваш истината? (Боже, винаги когато се сблъсквам с такива ситуации, по доктрина разбирам, че не трябва да действам според предпочитанията на плътта си или покварения си нрав. Понякога съвестта ми се вълнува и изпитвам угризения и правя някои промени в поведението си. Но това не е защото възгледите ми по тези въпроси са се променили или защото съм в състояние да практикувам истината. Понякога, ако егоистичните ми желания са сравнително силни и чувствам, че тази ситуация е много трудна за мен, тогава дори да получа прилив на енергия, пак не мога да я практикувам. В такъв момент ще следвам покварения си нрав и ще ми липсва дори външно добро поведение.) Каква е тази ситуация? В крайна сметка практикуваш ли истината и оставаш ли непоколебим в свидетелството си, или се проваляш? (Провалям се.) Размишляваш ли след това и изпитваш ли разкаяние? Можеш ли да подобриш положението си, когато отново се сблъскаш с подобни ситуации? (След като се проваля, съвестта ми ще изпита известно безпокойство и когато ям и пия Божиите слова, мога да ги отнеса към себе си, но следващия път, когато се сблъскам с такива ситуации, пак ще се разкрие същият покварен нрав. В този аспект напредъкът е сравнително малък.) Нима повечето хора не се намират в това състояние? Как гледате на този въпрос? Всеки път, когато се сблъскват с подобни ситуации, в начините, по които хората се справят с тях, като оставим настрана че поведението им се подобрява благодарение на въздействието на съвестта им или че понякога се държат относително благородно, а понякога относително недостойно според ситуациите и състоянието им, или според настроението им в момента — извън това практикуването им няма нищо общо с истината. Какъв е проблемът с това? Дали това показва духовният ръст на даден човек? Какъв е този ръст? Малък ръст ли е, или е слабост, недостатък в човешката му природа, или проява на непрактикуване на истината? Какво е? (Малък ръст.) Когато ръстът на човека е малък, той не може да практикува истината, а тъй като не може да практикува истината, ръстът му е малък. Колко малък е той? Това означава, че все още не си придобил истината по този въпрос. Какво означава, че все още не си придобил истината? Означава, че Божиите слова все още не са станали твой живот. Божиите слова все още са вид текст, доктрина или аргумент за теб. Все още не са проникнали в теб или не са станали твой живот. Вследствие на това тези така наречени истини, които разбираш, са само вид доктрина или девиз. Защо казвам това? Защото не можеш да превърнеш тази доктрина в твоя реалност. Когато се сблъскваш с нещата в ежедневието, ти не се справяш с тях в съответствие с истината. Продължаваш да се справяш с тях според покварения нрав на Сатана и под влиянието на съвестта. Така че явно, като минимум, не притежаваш истината по този въпрос и не си получил живот. Да не получиш живот означава да нямаш живот, а да нямаш живот означава, че изобщо не си спасен в това отношение и все още живееш под властта на Сатана. Независимо дали практикуването под влияние на съвестта е добро поведение или вид проявление, то не представлява живота, а е просто проявление на нормална човешка природа. Ако това проявление е повлияно от съвестта, то в най-добрия случай е вид добро поведение. Ако водещ фактор не е съвестта, а по-скоро покварения нрав на човека, тогава това поведение не може да се разглежда като добро поведение. То е проява на покварения нрав. И така, по кои въпроси вече сте превърнали истината в реалност и сте получили живот? По кои въпроси все още не сте придобили истината, не сте я превърнали в свой живот и все още не сте я превърнали в своя реалност? С други думи, по кои въпроси изживяваш Божиите слова и ги приемаш за свой критерий, и по кои въпроси все още не си го направил? Пресметни колко са. Ако си изброил всички, но за съжаление няма нито един случай, по който да си действал или да си го изживял въз основа на Божиите слова, а вместо това си действал прибързано, според представите си, според предпочитанията или желанията на плътта или според покварения си нрав, тогава какъв ще бъде крайният резултат? Резултатът ще бъде лош, нали? (Да.) Досега дълги години сте слушали проповеди, като сте изоставили семействата си, изоставили сте кариерите си, търпели сте трудности и сте плащали цената. Ако това е резултатът, дали това е нещо, за което трябва да се радваме и да отпразнуваме, или нещо, за което трябва да сме тъжни и притеснени? (Тъжни и притеснени.) Какъв човек е онзи, който не превръща истината в реалност, който не превръща Божиите слова в свой живот? Не е ли той човек, който живее под пълния контрол на покварения нрав на Сатана и който е неспособен да види надеждата за спасение? (Да.) Замисляли ли сте се някога по тези въпроси, когато обикновено четете Божиите слова и изследвате себе си? Повечето хора не са се замисляли, нали? Те просто си мислят: „Започнах да вярвам в Бог на седемнайсетгодишна възраст, а сега съм на четиресет и седем. Вярвам в Бог от толкова много години и съм бил преследван няколко пъти, но Бог ме е пазил и ми е помагал да избягам. Живял съм в пещери и сламени колиби, прекарвал съм дни и нощи, без да ям, и много часове без да спя. Понасял съм толкова страдания и съм изминал толкова път, и всичко това в името на това да изпълня дълга си, да свърша работата си и да изпълня задачата си. Надеждата ми за спасение е толкова голяма, че вече съм тръгнал по пътя на спасението. Такъв късметлия съм! Искрено съм благодарен на Бог. Това е Неговата благодат! Бях безполезен в очите на светския свят, никой не ме ценеше особено и никога не съм се смятал за специален, но благодарение на Божието въздигане, защото Той издигна мен — нуждаещия се — от купчината тор, бях вкаран в пътя на спасението, като ми оказа честта да изпълнявам дълга си в Неговия дом. Той ме възвиси и Той ме обича! Сега разбирам толкова много истини и съм работил толкова години. Получаването на наградата ми в бъдеще е нещо сигурно. Кой би могъл да ми отнеме това?“. Ако тези бяха единствените неща, за които можехте да мислите, когато се изследвате, нямаше ли да е притеснително? (Да.) Кажете Ми, вярвали сте в Бог толкова години, страдали сте толкова много, пътували сте толкова надалеч и сте свършили толкова много работа — защо след толкова много вярване сега някои хора са преместени в група Б? Защо сега много водачи и работници трябва да връщат приношения и да носят бремето на дълговете? Какво става? Не са ли вече спасени? Не притежават ли вече истината и не са ли получили живот? Някои хора се смятаха за опорни стълбове и основи на Божия дом, за редки таланти тук. Как стоят нещата сега? Ако дългите години на страдание и заплатената цена бяха довели до получаване на живот и до притежание на истината реалност, до това да се покоряват на Божиите слова, да имат истински страх от Бог и предано да изпълняват дълга си, щяха ли тези хора да бъдат отхвърлени или преместени в група Б? Дали щяха да бъдат обременени с дълг или да получат сериозно понижение? Дали щеше да се стигне до тези проблеми? Това е доста неловко, нали? (Да.) Замисляли ли сте се някога за това какъв е проблемът? Колко страдания може да понесе един човек или колко висока цена плаща за вярата си в Бог, не е признак за спасение или за навлизане в истината реалност, нито е знак, че притежава живот. Тогава какъв е признакът, че притежаваме живот и истина реалност? Най-общо казано, това е дали човек може да практикува истината и да се справя с нещата според принципите. По-конкретно, това е дали човек възприема хората и нещата, дали се държи и действа според истините принципи, дали може да действа според истините принципи. Ако при изпълнението на дълга си можеш да преодолееш собственото си аз, да понесеш страдание и да платиш цената във всичко, което правиш, но за съжаление не си в състояние да постигнеш най-същественото, т.е. не можеш да отстояваш истините принципи. Ако независимо от това, което правиш, винаги се съобразяваш със собствените си интереси, винаги търсиш изход за себе си, винаги искаш да запазиш себе си. И ако никога не отстояваш истините принципи, а Божиите слова за теб са просто доктрина, тогава дори не говори за това дали си ценен, дали животът ти има стойност или не. Що се отнася до най-същественото, ти нямаш живот. Човек без живот е възможно най-жалък. Този, който вярва в Бог и въпреки това не навлиза в истината реалност и не получава живот, е най-жалкият човек и това е най-окаяното нещо. Не е ли така? (Да.) Не настоявам да си в състояние да практикуваш според истините принципи във всичко, но най-малкото при изпълнението на значимия ти дълг и по важни въпроси в ежедневието ти, свързани с принципите, трябва да си в състояние да действаш според истините принципи. Трябва да постигнеш поне този критерий, за да видиш надеждата за спасение в себе си. Но що се отнася до момента, вие не сте се издигнали дори до най-основното изискване, не сте постигнали нищо от него. Това е много тъжен и дълбоко обезпокоителен въпрос.

През първите три години, през които вярват в Бог, хората са щастливи и радостни. Всеки ден мислят за това, че ще получат благословия и ще имат прекрасна крайна цел. Те вярват, че външно добри постъпки, като например да страдат за Бог, да тичат и да помагат повече на другите, да вършат повече добри дела и да предлагат повече пари, са неща, които вярващите в Бог трябва да правят. След като са вярвали в Бог в продължение на три до пет години, макар и да разбират някои доктрини, хората все още вярват в Бог според своите представи и фантазии. Те живеят според доброто си поведение, съвестта си и добрата си човешка природа, вместо да живеят според истините принципи или да превърнат Божиите слова в свой живот и критерият, по който да възприемат хората и нещата, да се държат и да действат. Какъв път следват такива хора? Не е ли това пътят, който Павел е следвал? (Така е.) Не се ли намирате в момента в това състояние? Ако през повечето време се намирате в това състояние, тогава полезно ли е слушането на толкова много проповеди? Независимо от това какъв вид проповеди слушаш, ти не слушаш, за да разбереш истината или за да възприемаш хората и нещата, да се държиш и да действаш въз основа на истините принципи в ежедневието си, а слушаш с цел да обогатиш духовния си свят и човешките си преживявания. В такъв случай няма нужда да ги слушате, нали? Някои хора казват: „Не може да не слушам проповеди. Ако не слушам проповеди, нямам въодушевление във вярата си в Бог и нямам въодушевление или мотивация да изпълнявам дълга си. Като слушам проповеди от време на време, изпитвам известно въодушевление във вярата си, чувствам се малко по-пълноценен и обогатен и когато впоследствие срещна някакви трудности или негативизъм при изпълнението на дълга си, имам някаква мотивация и не ставам преобладаващо негативен“. Дали слушането на проповеди се прави с цел постигане на този резултат? Повечето хора, които са слушали проповеди през годините, не напускат църквата, независимо от това как са кастрени, дисциплинирани или укорявани. Постигането на този резултат има определена връзка със слушането на проповеди, но това, което искам да видя, не е просто угасващият огън в сърцето ви да се разпалва отново след слушането на всяка проповед. Не става въпрос само за това. Обикновеното въодушевление е безполезно. Въодушевлението не трябва да се използва за злодеяния или за нарушаване на истините принципи. Въодушевлението трябва да те накара да се стремиш към истината с повече цел и посока — трябва да се стремиш към истините принципи и да ги практикуваш. И така, може ли да се постигне този резултат чрез слушане на проповеди? След всяка проповед сякаш в сърцето ви се разгаря огън, сякаш сте заредени с електричество или напомпани с въздух. Чувствате се отново изпълнени с въодушевление, знаете към коя област трябва да се насочите по-нататък, като никога не се отпускате или не сте негативни и рядко проявявате слабост. Тези проявления обаче не са условия за постигане на спасение. Съществуват няколко условия за постигане на спасение. Първо, трябва да си готов да четеш Божиите слова и да слушаш проповеди. Второ, и това е и най-важното условие, независимо с какви големи или малки проблеми се сблъскваш в ежедневието си, особено проблеми, свързани с изпълнението на дълга ти и с основната работа в Божия дом, трябва да си способен да търсиш истините принципи, а не да действаш въз основа на собствените си идеи, да правиш каквото си поискаш или да бъдеш своеволен и безразсъден. Целта на неуморното Ми общение с вас за истината и това, че обяснявам принципите на различни въпроси като този, не е да ви накарам да направите невъзможното или да ви принудя да надхвърлите възможностите си, и не е просто да ви въодушевя. Целта по-скоро е да ви накарам да разберете по-точно Божиите намерения, да разберете принципите и основанията за вършене на различни неща и как хората трябва да действат, за да удовлетворят Божиите намерения — когато се сблъскват с проблеми, да не постъпват въз основа на покварения си нрав, мисли, възгледи и знания, а да заменят тези неща с истините принципи. Това е един от основните начини, по които Бог спасява хората. Целта е да можеш да приемаш Божиите слова за своя основа и принципи във всичко, с което се сблъскваш, и така Неговите слова да господстват по всеки въпрос. С други думи, целта е да можеш да се справяш с всеки въпрос и да го разрешаваш въз основа на Божиите слова, а не да разчиташ на човешкия интелект и предпочитания или да подхождаш към тях според човешките вкусове, амбиции и желания. Чрез този начин на проповядване и общение за истината Божиите слова и истината проникват в хората, като им позволяват да имат живот, в който истината е тяхната реалност. Това е белегът на спасението. Независимо с какви неща се сблъсквате, трябва да полагате повече усилия по отношение на истините принципи и Божиите слова. Такъв е човекът, който се стреми към спасение и е мъдър. Онези, които винаги полагат усилия за външно поведение, формалности, доктрини и девизи, са глупави хора. Те не са хората, които се стремят към спасение. Никога преди не сте се замисляли за подобни неща или рядко сте се замисляли за тях, така че, когато става дума за тези въпроси за практикуването на истините принципи, умът ви е, общо взето, празна страница. Вие не смятате, че този въпрос е важен, така че всеки път, когато се сблъсквате със ситуации, свързани с истините принципи, особено що се отнася до определени важни ситуации, когато се сблъсквате с антихристи или зли хора, които прекъсват и смущават работата на църквата, винаги сте много пасивни. Не знаете как да се справяте с тези въпроси и подхождате към тях въз основа на собствените си егоистични мотиви и чувства. Не сте в състояние да се изправите, за да защитите работата на църквата, и в крайна сметка винаги се проваляте и приключвате въпроса небрежно и прибързано. Ако тези въпроси не се разследват, може да ти се размине. Ако се проведат разследвания, за да се установи кой е отговорен, може да бъдеш отстранен от длъжността си или да бъдеш преназначен на друга служба — и което е по-лошо, може да бъдеш преместен в група Б, а някои хора дори може да бъдат премахнати. Такива резултати ли желаете да видите? (Не.) Ако един ден наистина ви отстранят от длъжността ви или ви накарат да спрете да изпълнявате дълга си, или ако случаят е по-тежък, ви изпратят в обикновена църква или в група Б, ще се самоанализирате ли? „Дали повярвах в Бог само за да се озова тук? Нима се отказах от работата си, от перспективите си, от семейството си и изоставих толкова много неща само за да бъда поставен в Група Б или премахнат? Дали повярвах в Бог, за да Му се противопоставя? Това не би трябвало да е целта на вярата ми в Бог, нали? Тогава за какво вярвам в Бог? Не трябва ли да се замисля над това? Като оставим настрана за момента вярването в Бог с цел удовлетворяване на Неговите намерения, най-малкото трябва да получа живота и да навляза в истината реалност. Най-малкото трябва да мога да усетя кой аспект от Божиите слова и истината е станал мой живот. Трябва да мога да се осланям на истината, за да живея, и да побеждавам Сатана и собствения си покварен нрав, и трябва да мога да се опълчвам на собствената си плът и да изоставям собствените си представи. Когато ме сполети нещо, трябва безпрекословно да отстоявам истините принципи. Не бива да действам според моя покварен нрав, трябва да мога да действам спокойно и естествено според Божиите слова, без никакви трудности или пречки. Трябва дълбоко да усещам, че Божиите слова и истината вече са вкоренени в мен, превърнали са се в мой живот и са станали част от моята човешка природа. Това е нещо приятно и заслужава да бъде отбелязано“. Чувствате ли се обикновено по този начин? Когато направите равносметка на страданията, които сте изтърпели, и на цената, която сте платили през годините във вярата си в Бог, ще се почувствате прекрасно, ще усетите, че има надежда за вашето спасение и че сте вкусили сладостта на разбирането на истината и себеотдаването на Бог. Чувствали ли сте или преживявали ли сте такива неща? Ако не сте, какво трябва да направите? (Започнете отсега нататък да се стремите сериозно към истината.) Започнете отсега нататък да се стремите сериозно към нея — но как трябва да се стремите към нея? Трябва да премислите въпросите, по които често се бунтувате срещу Бог. Той подрежда обстоятелствата за теб отново и отново, за да ти даде урок, да те промени чрез тези въпроси, да вложи словата Си в теб, да те накара да навлезеш в един аспект от истината реалност и да ти попречи да живееш според покварения нрав на Сатана по тези въпроси, а вместо това да живееш според Божиите слова, Неговите слова да бъдат вложени в теб и да станат твой живот. Но ти често се бунтуваш срещу Бог по тези въпроси, като нито Му се покоряваш, нито приемаш истината, не приемаш Неговите слова като принципи, които трябва да следваш, и не изживяваш словата Му. Това наранява Бог и отново и отново ти губиш възможността си за спасение. И така, как трябва да се преобразиш? Като започнеш от днес, по въпросите, които можеш да разпознаеш чрез размишление и да усетиш ясно, трябва да се покориш на Божието устройване, да приемеш словата Му като истина реалност, да приемеш словата Му като живот и да промениш начина си на живот. Когато се сблъскаш с подобни ситуации, трябва да се опълчиш на плътта и предпочитанията си и да постъпваш според истините принципи. Не е ли това пътят на практикуването? (Да, това е.) Ако просто възнамеряваш да се стремиш искрено в бъдеще, но нямаш конкретен път на практикуване, това не е добре. Ако имаш този конкретен път на практикуване и си готов да се опълчиш на плътта си и да започнеш наново по този начин, тогава все още има надежда за теб. Ако не си готов да практикуваш по този начин и вместо това се придържаш към същите стари пътища, придържаш се към старите идеи и живееш според покварения си нрав, тогава няма какво повече да се говори. Ако си доволен да бъдеш просто полагащ труд, тогава какво повече може да се каже? Въпросът за спасението няма нищо общо с теб, а и ти не се интересуваш от него, така че няма какво повече да се обсъжда. Ако наистина желаеш да се стремиш към истината и спасението, първата стъпка е да започнеш да се откъсваш от покварения си нрав, от различните си погрешни мисли, представи и действия. Приеми средата, която Бог е устроил за теб в ежедневието ти, приеми Неговата внимателна проверка, изпитание, наказание и съд, стреми се постепенно да практикуваш според истините принципи, когато нещо ти се случва, и постепенно превърни Божиите слова в принципите и критерият за това как се държиш и действаш в ежедневието си и в живота си. Това трябва да се проявява у човек, стремящ се към истината, и това трябва да се проявява у човек, стремящ се към спасение. Звучи лесно, стъпките са прости и няма дълги обяснения, но практическото приложение не е толкова лесно. Това е така, защото в хората има твърде много покварени неща: тяхната дребнавост, дребни интриги, егоизъм и подлост, покварения им нрав и всякакви хитрости. На това отгоре някои хора притежават знания, усвоили са някои философии за светските дела и манипулативни тактики в обществото, и притежават някои недостатъци и пороци по отношение на човешката си природа. Например някои хора са чревоугодни и мързеливи, други са сладкодумни, но повърхностни, трети имат отвратителен характер, четвърти са суетни или прибързани и импулсивни в действията си, наред с много други недостатъци. Съществуват много недостатъци и проблеми, които хората трябва да преодолеят по отношение на своята човешка природа. Въпреки това, ако искаш да постигнеш спасение, ако искаш да практикуваш и да преживееш Божиите слова и да придобиеш истината и живота, трябва да четеш повече Божиите слова, да постигнеш разбиране на истината, да си способен да практикуваш и да се покоряваш на Неговите слова и да започнеш с практикуване на истината и отстояване на истините принципи. Това са само няколко прости изречения, но хората не знаят как да ги практикуват или преживеят. Независимо от твоите заложби или образование и независимо от възрастта или годините ти на вяра, във всеки случай, ако си на правилния път на практикуване на истината, с правилните цели и посока, и ако това, към което се стремиш и за което полагаш усилия, е изцяло в името на практикуването на истината, спечеленото в крайна сметка несъмнено ще бъде истината реалност и Божиите слова, които ще станат твой живот. Първо определете целта си, след това постепенно практикувайте съгласно този път и в крайна сметка със сигурност ще придобиете нещо. Вярвате ли в това? (Да.)