В живота си всеки трябва да премине през много неуспехи и провали. Чий живот е изпълнен единствено с удовлетворение? Кой никога не преживява каквито и да било неуспехи или провали? Когато понякога нещата не вървят добре за теб или се сблъскаш с неуспехи и провали, това не е лош късмет, а е това, което трябва да преживееш. Това е като да ядеш храна — трябва да ядеш както киселото, така и сладкото, горчивото и пикантното. Хората не могат без сол и трябва да ядат някои солени храни, но ако ядеш твърде много сол, това ще увреди бъбреците ти. През някои сезони трябва да ядеш някои кисели храни, но не бива да прекаляваш с тях, тъй като не са полезни за зъбите и стомаха ти. Всичко трябва да се яде умерено. Ядеш кисели, солени и сладки храни, но трябва да ядеш и някои горчиви храни. Горчивите храни са полезни за някои вътрешни органи, затова трябва да ядеш по малко от тях. Същото важи и за живота на човека. Повечето хора, събития и неща, с които се сблъскваш на всеки етап от живота си, няма да ти допадат. Защо е така? Защото хората се стремят към различни неща. Ако преследваш слава и състояние, статус и богатство, превъзходство над другите и постигането на голям успех и т.н., тогава 99 процента от нещата няма да ти харесват. Точно както казват хората: всичко е лош късмет и нещастие. Ако обаче се откажеш от идеята за това колко добър или лош късмет имаш и се отнасяш към тези неща спокойно и правилно, ще откриеш, че повечето неща не са толкова неблагоприятни или че не е толкова трудно да се справиш с тях. Когато се избавиш от амбициите и желанията си, когато престанеш да отхвърляш или да избягваш злочестините, които те сполетяват, и престанеш да мериш подобни неща по това колко добър или лош късмет имаш, вече ще смяташ за добри много от нещата, които преди си смятал за злополучни и лоши — лошите неща ще се превърнат в добри. Нагласата ти и начинът, по който възприемаш нещата, ще се променят, което ще ти позволи да се чувстваш по различен начин по отношение на житейските си преживявания и в същото време да пожънеш различни награди. Това е изключително преживяване, което ще ти донесе награди, каквито не си си представял. Това е нещо добро, а не нещо лошо. Някои хора например винаги получават признание, винаги ги повишават, винаги получават похвали и поощрения, често печелят одобрението на братята и сестрите си и всички ги гледат със завист. Това нещо добро ли е? Повечето хора смятат, че тези неща се случват, защото късметът е на страната на тези хора. Те казват: „Виж, този човек има добри заложби, роден е с късмет и се справя добре в живота си — получава добри възможности и печели повишенията. Той просто е истински късметлия!“. Хората са невероятно завистливи. И все пак в крайна сметка този човек е уволнен в рамките на няколко години и става обикновен вярващ. Той плаче заради това и се опитва да се обеси, а в рамките на няколко дни е премахнат. Това добър късмет ли е? Погледнато от тази страна, той има отчайващо лош късмет. Дали обаче действително става въпрос за лош късмет? (Не.) Всъщност причината за това не е, че има лош късмет, а че не е следвал правилния път. Тъй като не е следвал правилния път, когато са му се случвали такива неща, каквито хората възприемат като „късметлийски“, те са се превръщали в изкушение, капан и катализатор, който е ускорявал неговото унищожение. Това хубаво ли е? Той винаги се е стремил да го повишат, да превъзхожда всички останали, да бъде център на вниманието и всичко да върви добре и по начина, по който той иска. Какво обаче се случи в крайна сметка? Не беше ли отстранен? Това е резултатът, който се получава, когато хората не следват правилния път. Преследването на добрия късмет само по себе си не е правилният път. Хората, които преследват късмета, със сигурност отхвърлят и избягват всички лоши неща, всички неща, които хората са склонни да смятат за нежелателни, нещата, които не съответстват на настроенията и плътските интереси на хората. Те се страхуват да не се случат тези неща, избягват това и го отхвърлят. Когато тези неща се случат, те ги определят като „лош късмет“. Могат ли да търсят истината, когато смятат, че нямат късмет? (Не.) Смяташ ли, че хората, които не могат да търсят истината и които винаги мислят, че нямат късмет, могат да вървят по правилния път? (Не.) Със сигурност не могат. Следователно хората, които винаги преследват късмета, които винаги се съсредоточават само върху късмета си и размишляват за късмета си, са хора, които не следват правилния път. Подобни хора не се занимават със същинския си дълг и не следват правилния път, затова продължават да изпадат в потиснатост. Сами са си виновни и си го заслужават! Защото следват грешния път! Те заслужават да изпадат в потиснатост. Лесно ли се излиза от тази потиснатост? Всъщност е лесно. Просто се избави от погрешните си възгледи, не очаквай всичко да върви добре или точно така, както искаш, или гладко. Не се страхувай, не се съпротивлявай и не отхвърляй нещата, които се объркват. Вместо това се избави от съпротивата си, успокой се и ела пред Бог с отношение на покорство и приеми всичко, което Бог подрежда. Не преследвай така наречения „добър късмет“ и не отхвърляй така наречения „лош късмет“. Отдай сърцето си и цялото си същество на Бог, остави Го да действа и да устройва и се покори на устроеното и подреденото от Него. Бог ще ти даде точната доза от това, от което се нуждаеш, когато се нуждаеш от него. Той ще устрои средата, хората, събитията и нещата, които ти трябват, според нуждите и липсите ти, така че да можеш да научиш уроците, които би трябвало да научаваш от хората, събитията и нещата, с които се сблъскваш. Разбира се, предпоставка за всичко това е, че трябва да имаш нагласа на покорство към устроеното и подреденото от Бог. Затова не се стреми към съвършенство, не отказвай да приемеш и не се страхувай, че се случват нежелателни, смущаващи или неблагоприятни неща. Не използвай потиснатостта си, за да се съпротивляваш вътрешно срещу това да се случват лоши неща. Ако един ден например даден певец има възпалено гърло и не се представи добре, той си мисли: „Толкова лош късмет имам! Защо Бог не се грижи за гласа ми? Обикновено пея толкова добре, когато съм сам, но днес се изложих с пеенето си пред всички. Не можах правилно да настроя тона на гласа и не можах да уловя темпото. Станах за смях!“. Да станеш за смях е нещо хубаво. Помага ти да видиш собствените си недостатъци и любовта си към суетата. Посочва ти къде се крият проблемите ти и ти помага ясно да разбереш, че не си съвършен човек. Няма съвършени хора и да станеш за смях е съвсем нормално. Всички хора преживяват моменти, в които стават за смях или се чувстват неловко. Всички хора се провалят, претърпяват неуспехи и имат слабости. Не е лошо да станеш за смях. Когато се изложиш, но не се смущаваш и дълбоко в себе си не се чувстваш потиснат, това не означава, че си дебелокож, а че не те интересува дали това, че си станал за смях, ще се отрази на репутацията ти, както и че вече не мислиш за суетата си. Означава, че човешката ти природа е узряла. Това е прекрасно! Това не е ли нещо хубаво? Хубаво е. Не си мисли, че не си се представил добре или че късметът ти е лош, и не търси обективните причини за това. То е нормално. Може ти да станеш за смях, може други да станат за смях, всички може да се изложат — в крайна сметка ще откриете, че всички са еднакви, всички са обикновени хора, всички са смъртни, и че никой не е по-велик и по-добър от когото и да било друг. Всеки понякога става за смях, затова никой не бива да се подиграва на никого. След като си преживял многобройни неуспехи, човешката ти природа постепенно узрява, така че когато отново се сблъскаш с тези неща, те вече няма да те възпират и няма да влияят върху нормалното изпълнение на твоя дълг. Човешката ти природа ще е нормална, а когато тя е нормална, и разумът ти ще е нормален.

Тези хора, които обичат да преследват късмета, са хора, които се стремят към добра участ в този живот и стигат до крайности. Това, към което се стремят тези хора, е погрешно и те трябва да се избавят от него. Току-що разговаряхме за това как да се справяме и да подхождаме правилно към тези нежелани неща. Сега разбирате ли го? Как разговаряхме по този въпрос? (Хората трябва да се покоряват на всичко, което Бог устройва. Те не бива да се стремят да станат съвършени хора, нито да се страхуват от нещо, което ги кара да се чувстват неудобно, или да се страхуват, че ще се случи нещо неблагоприятно, и хората не бива да използват емоцията си на потиснатост, за да се съпротивляват на тези неща, когато се случат.) Успокойте ума си и посрещнете всичко с правилната нагласа. Когато ви се случват лоши неща, трябва да имате правилен път, по който да подходите и да ги преодолеете, и дори да не се справите добре с тях, пак не бива да изпадате в потиснатост. Ако се провалиш, можеш да опиташ отново. В най-лошия случай неуспехът е урок и дори да се провалиш, пак е по-добре от това да изпитваш неприязън, да се съпротивляваш, да отхвърляш и да бягаш. Затова, независимо какво се случва или с какво трябва да се сблъскаш в бъдеще, никога не бива да го отхвърляш или да се опитваш да избягаш от него, а още по-малко да го оценяваш през призмата на това, че късметът ти е добър или лош. Тъй като потвърждаваш, че всичко е устроено от Божията ръка, не бива да оценяваш всички тези неща от гледната точка и с нагласата, че късметът ти е добър или лош, а още по-малко трябва да отхвърляш лошите неща, които се случват. Разбира се, не бива да подхождаш към тези неща и с емоцията на потиснатост. Напротив, трябва да възприемеш проактивно отношение и положително настроение, за да посрещнеш тези неща, да подходиш към тях и да видиш какви уроци има да научиш и какво разбиране трябва да извлечеш от тях — именно това трябва да направиш. Тогава твоите мисли и възгледи няма ли да са правилни? (Ще бъдат.) И когато отново се сблъскаш с някакви лоши или злополучни неща, които се случват, можеш да подходиш към тях според Божиите слова, ще имаш правилни мисли и възгледи и по този начин човешката ти природа и разумът ти ще станат нормални. Погледнато по този начин, не е ли много важно да имаш правилен възглед? Не е ли изключително важно да разбереш ясно въпроса за съдбата според Божиите слова? (Така е.) Сега, след като почти приключихме с общението по това твърдение, че късметът е добър или лош, разбирате ли вече? (Да.) Ако можете ясно да разберете същността на този вид проблеми, тогава ще имате правилния възглед по въпроса за съдбата.

Има и друга причина хората да изпадат в потиснато състояние и тя е, че преди да навършат пълнолетие или след като станат възрастни, им се случват някои конкретни неща, т.е. те извършват някакви прегрешения или правят някои идиотски, глупави и невежи неща. Такъв човек изпада в потиснато състояние заради тези прегрешения, заради тези идиотски и невежи неща, които е вършил. Този вид потиснатост е самоосъждане и също така е донякъде определяща за човека. Този вид прегрешение със сигурност не е просто да наругае някого или да злослови зад гърба му, или подобно дребно нещо, а по-скоро е нещо, което засяга срама, личността, достойнството и дори закона. С постоянното напомняне за тази случка чувството на потиснатост малко по малко се натрупва дълбоко в сърцето му чак до настоящето. Какви са тези прегрешения? Както казах току-що, те са невежи, идиотски и глупави неща, които хората са правили или като деца, или като възрастни. Знаете ли какво включват те? Идиотски, глупави и невежи — това включва неща, които вредят на другите, но са от полза за вас, неща, за които е трудно да се говори, и неща, от които се срамувате. Това, което ви кара да изпаднете в такава потиснатост, може да е нещо мръсно, достойно за презрение, срамно или неприлично. Тази потиснатост не е просто вид угризение, а по-скоро означава самоосъждане. Можете ли да се сетите какво може да влиза в обхвата, който очертах? Дайте пример. (Разврат.) Да, развратът е едно от тези неща. Например някои хора са предали съпруга или съпругата си с помисъл или на дело. Други са прелюбодействали и са развратничили, но все още не се отказват от това и постоянно мислят с кого искат да извършат прелюбодеяние. Трети са измъкнали пари от други с измама, възможно е дори да са големи суми. Четвърти са откраднали чужди вещи, а пети са натопили други хора или са им отмъстили. Някои от тези неща се доближават до закононарушения, а други действително са в нарушение на закона. Някои може да са на самия предел на моралните граници, а други може наистина да противоречат на етиката на нормалната човешка природа. Тези неща са заровени дълбоко в най-съкровените спомени в сърцата на хората и от време на време им идват на ум. Когато останеш сам, когато не си в състояние да спиш посред нощ, няма как да не мислиш за тях. В съзнанието ти те се въртят пред очите ти като на лента, сцена по сцена, и не си способен да ги изтриеш или да се отърсиш от тях. Всеки път, когато мислиш за тях, се чувстваш потиснат, лицето ти пламва, сърцето ти се свива, чувстваш се смутен и духът ти е изпълнен с безпокойство. Макар да вярваш в Бог, все още се чувстваш така, сякаш нещата, които си извършил, са се случили едва вчера. Не можеш да избягаш и да се скриеш от тях и нямаш представа как да ги загърбиш. Макар че само няколко души знаят какво си направил, а може и никой да не знае, изпитваш слабо чувство на безпокойство в сърцето си. От това безпокойство възниква чувството на потиснатост и то те кара да се чувстваш виновен, докато следваш Бог и изпълняваш дълга си. Не можеш да кажеш със сигурност дали това чувство на вина възниква от собствената ти съвест, от закона или от разбирането ти за морал и етика. Във всеки случай хората, които са вършили тези неща, неволно често се чувстват неспокойни, когато нещо конкретно се случи или в определена среда и обстановка. Това чувство на безпокойство ги кара несъзнателно да изпадат в дълбока потиснатост и тя ги обвързва и ограничава. Всеки път, когато слушат проповед или общение за истината, тази потиснатост бавно се промъква в ума им и дълбоко в сърцето им и те се измъчват с въпроси като например: „Мога ли да го направя? Способен ли съм да се стремя към истината? Способен ли съм да постигна спасение? Какъв човек съм? Преди правех това, бях такъв човек. Не мога ли да бъда спасен? Бог ще ме спаси ли все пак?“. Някои хора понякога може да се освободят от чувството си на потиснатост и да го оставят в миналото. Те използват своята искреност и прилагат цялата енергия, която могат да съберат, за да изпълняват дълга, задълженията и отговорностите си, и дори могат да вложат изцяло сърцето и ума си в стремежа към истината и в размисъл и усилена работа върху Божиите слова. В момента, в който възникне някаква специална ситуация или дадено обстоятелство обаче, чувството на потиснатост отново ги обзема и ги кара да се обвиняват дълбоко в сърцето си. Те си мислят: „Ти направи това преди и беше такъв човек. Можеш ли да постигнеш спасение? Има ли смисъл да практикуваш истината? Какво мисли Бог за стореното от теб? Ще ти прости ли за него? Може ли да платиш цената по този начин, за да компенсираш това прегрешение?“. Дълбоко в себе си често се упрекват и чувстват вина и винаги се съмняват, винаги се измъчват с въпроси. Никога не могат да загърбят това чувство на потиснатост или да се отърват от него и изпитват постоянно чувство на безпокойство от срамното нещо, което са извършили. Следователно, макар да са вярвали в Бог в продължение на толкова много години, сякаш никога не са слушали, нито са разбрали каквото и да е от казаното от Него. Сякаш не знаят дали постигането на спасение има нещо общо с тях, дали могат да бъдат опростени и изкупени, или дали заслужават да получат Божието правосъдие, наказание и спасение. Изобщо нямат представа за всички тези неща. Тъй като не получават никакви отговори и понеже не получават точно отсъждане, дълбоко в себе си постоянно се чувстват потиснати. Дълбоко в сърцето си отново и отново си припомнят какво са направили и постоянно си го повтарят наум, като си припомнят как е започнало и как е свършило всичко, от началото до края. Както и да си го спомнят, винаги се чувстват греховни и затова през годините изпитват постоянна потиснатост по този въпрос. Дори когато изпълняват дълга си и отговарят за определена работа, те продължават да чувстват, че нямат надежда за спасение. Затова никога не се изправят директно пред въпроса за стремежа към истината и не го смятат за най-правилното и важно нещо. Те вярват, че грешката, която са допуснали, или това, което са направили в миналото, се възприема зле от повечето хора, или че хората може да ги осъдят и презрат, или дори че Бог може да ги осъди. На какъвто и етап да е Божието дело или колкото и слова да е изрекъл Бог, те никога не се изправят пред въпроса за стремежа към истината по правилния начин. Защо е така? Те нямат смелостта да загърбят своята потиснатост. Накрая такива хора стигат до този извод от преживяването на подобно нещо и тъй като не си вадят правилното заключение, те не са способни да се избавят от своята потиснатост.

Със сигурност много хора са извършили едно или друго прегрешение, било то голямо или малко, но най-вероятно много малко хора са извършили такива сериозни прегрешения, които преминават моралните граници. Тук няма да говорим за онези, които са извършили различни други прегрешения, а просто ще говорим за това какво трябва да правят хората, които са извършили сериозни прегрешения и които са извършили такова прегрешение, което излиза извън моралните граници и етиката. Що се отнася до хората, които са извършили сериозни прегрешения — и тук говоря за прегрешения, които преминават моралните граници — това не включва оскърбление на Божия нрав и нарушаване на управленските Му закони. Разбирате ли? Не говоря за прегрешения, които оскърбяват Божия нрав, Неговата същност или идентичността и статуса Му, и не говоря за прегрешения, които са богохулство срещу Него. Това, за което говоря, са прегрешенията, които преминават моралните граници. Има какво да се каже и за начина, по който хората, извършили подобни прегрешения, могат да се справят с чувството си на потиснатост. Такива хора имат два пътя, по които могат да поемат, и това е прост въпрос. Първо, ако в сърцето си чувстваш, че можеш да се освободиш от стореното, или имаш възможност да се извиниш на другия човек и да му се реваншираш, тогава можеш да му се реваншираш и да му се извиниш и чувството на мир и лекота ще се върне в духа ти. Ако нямаш възможност да го направиш, ако това не е възможно, ако дълбоко в сърцето си наистина опознаеш собствения си проблем, ако осъзнаеш колко сериозно е това, което си направил, и наистина изпитваш разкаяние, тогава трябва да дойдеш пред Бог, за да се изповядаш и да се покаеш. Всеки път, когато мислиш за стореното и се обвиняваш, е точно моментът, когато трябва да дойдеш пред Бог, за да се изповядаш и да се покаеш, трябва да дойдеш с искреността си и с истинските си чувства, за да получиш опрощение и прошка от Бог. И как можеш да получиш Божието опрощение и Неговата прошка? Зависи от сърцето ти. Ако се изповядаш искрено, ако наистина осъзнаваш грешката и проблема си, и независимо дали си извършил прегрешение или грях, ако имаш нагласа за искрена изповед, чувстваш истинска омраза към стореното и действително се промениш, така че никога повече да не вършиш това погрешно нещо, тогава един ден ще получиш опрощение и прошка от Бог, т.е. Бог повече няма да определя изхода ти въз основа на невежите, глупави и мръсни неща, които си вършил в миналото. Когато достигнеш това ниво, Бог напълно ще забрави въпроса, ти ще бъдеш точно като останалите нормални хора и няма да има никаква разлика. Предпоставката за това обаче е да си искрен и да имаш истинска нагласа да се покаеш, като Давид. Колко сълзи проля Давид за прегрешението, което беше извършил? Безброй сълзи. Колко пъти плака? Безброй пъти. Сълзите, които той проля, могат да се опишат със следните думи: „Всяка нощ потапям леглото си в сълзи“. Не знам колко сериозно е прегрешението ти. Ако наистина е сериозно, може да се наложи да плачеш, докато леглото ти се понесе по водата от сълзите ти — може да се наложи до такава степен да се изповядваш и да се покайваш, преди да можеш да получиш Божията прошка. В противен случай се опасявам, че в Божиите очи прегрешението ти ще се превърне в грях и няма да бъдеш опростен за него. Тогава ще имаш проблем и ще е безсмислено да се говори каквото и да е повече по този въпрос. Следователно първата стъпка към получаване на опрощение и прошка от Бог е, че трябва да бъдеш искрен и да предприемеш практически действия, за да се изповядаш и покаеш истински. Някои хора питат: „Трябва ли да кажа на всички за това?“. Не е необходимо. Просто отиди и се моли на Бог сам. Всеки път, когато се чувстваш неспокоен и се обвиняваш в сърцето си, трябва незабавно да дойдеш пред Бог, за да се помолиш и да получиш Неговата прошка. Някои хора питат: „Колко трябва да се моля, преди да разбера, че Бог ми е простил?“. Когато вече не се обвиняваш по този въпрос, когато повече не изпадаш в потиснатост заради него, тогава ще си постигнал резултати и това ще покаже, че Бог те е опростил. Когато никой, никаква власт и никаква външна сила не може да те смути и когато никой, никое събитие и нищо не те възпира, тогава ще си постигнал резултати. Това е първата стъпка, която трябва да предприемеш. Втората стъпка е, че докато постоянно умоляваш Бог за опрощение, трябва активно да търсиш принципите, които трябва да следваш, докато изпълняваш дълга си — само така ще можеш да изпълняваш добре дълга си. Разбира се, с практическото действие, практическия израз и практическата нагласа прегрешението ти се компенсира и това доказва, че се разкайваш и си се променил. Това е нещо, което трябва да направиш. Колко добре изпълняваш дълга си и даденото ти от Бог поръчение? С потисната нагласа ли подхождаш към него или с принципите, които Бог изисква да следваш? Предлагаш ли предаността си? На какво основание да те опрости Бог? Изрази ли някакво покаяние? Какво показваш на Бог? Ако искаш да получиш Божието опрощение, първо трябва да бъдеш искрен. От една страна трябва да имаш нагласата за сериозна изповед и също така трябва да си искрен и да изпълняваш добре дълга си, в противен случай няма за какво да говорим. Ако можеш да направиш тези две неща, ако можеш да трогнеш Бог със своята искреност и добросъвестност и да получиш Неговото опрощение за греховете си, тогава ще бъдеш точно като останалите. Бог ще гледа на теб по същия начин, по който гледа на другите хора, ще се отнася към теб така, както се отнася към тях, ще те съди и наказва, ще те подлага на изпитания и ще те облагородява точно както и другите хора — няма да се отнася различно към теб. Така не само ще имаш решителността и желанието да се стремиш към истината, но също така Бог ще те просветли, ще те води и ще ти осигури ресурс в стремежа ти към истината. Разбира се, тъй като сега имаш искрено и истинско желание и сериозна нагласа, Бог няма да се отнася към теб по-различно, отколкото към всеки друг, и точно като другите хора ще имаш шанса да постигнеш спасение. Разбираш това, нали? (Разбирам.) Извършването на сериозно прегрешение е специален случай. Не можем да кажем, че не е страшно. Това е много сериозен проблем. Не е същото като обикновен покварен нрав или като нечии неправилни мисли и възгледи. Това е нещо, което действително се е случило, което е станало реалност и което води до сериозни последствия. Затова трябва да се разглежда по специален начин. Независимо обаче дали се разглежда по специален или по нормален начин, винаги има път напред и има как да се разреши в зависимост от това дали можеш да практикуваш в съответствие с начините и методите, които ти казвам и към които те насочвам. Ако наистина практикуваш по този начин, тогава надеждите ти за постигане на спасение накрая ще са същите като на другите хора. Разбира се, разрешаването на всичко това не е само за да могат хората да се избавят от чувството си на потиснатост. Крайната цел е, че като се справят с това чувство, те могат да възприемат правилния подход към всички тези неща в рамките на съвестта и разума на нормалната човешка природа, когато се срещат с хора, събития и неща. Хората не бива да стигат до крайности и не бива да са упорити. Те трябва да стигнат по-нататък в търсенето на Божиите намерения и истината, да изпълняват отговорностите и дълга, които едно сътворено същество трябва да изпълнява, докато накрая могат да възприемат хората и нещата и да се държат и да действат в пълно съответствие с Божиите слова, като използват истината за свой критерий. Щом навлязат в тази реалност, те постепенно ще се доближат до пътя на спасението и така ще имат надежда да постигнат спасение. Ясен ли ви е сега пътят за справяне с чувството на потиснатост, което възниква от сериозни прегрешения? (Да, ясен е.)

Труден проблем ли е преодоляването на емоцията на потиснатост? Мисля, че е много труден, тъй като засяга важни въпроси в живота, засяга пътя, по който хората вървят във вярата си в Бог, това дали могат да постигнат спасение в бъдеще, или цялата им вяра ще бъде напразна — това е основен въпрос. На пръв поглед това, което се разкрива, е емоция, докато всъщност има причини за възникването на тази емоция. Днес ясно разговарях за тези причини, сега предоставих път напред за разрешаване на проблема с тези причини. В такъв случай сега емоцията на потиснатост не може ли лесно да се преодолее? (Може.) На теория е преодоляна. Като имаш разбиране на доктрината и после сравниш тази доктрина с това, което си правил в миналото, използваш тази доктрина като основа за постепенно преодоляване на трудностите в живота, на трудностите в мисленето си, и последователно вървиш по този път, можеш постепенно да поемеш по пътя на стремеж към истината. Какво мислиш за този начин за разрешаване на проблема? (Добър е.) Именно така хората трябва да решат проблема. В противен случай сложните проблеми в тях — проблемите с мисленето им, проблемите в сърцата им, проблемите в умовете им, както и поквареният им нрав — тези неща ги обвързват здраво. Така си навличат окови и попадат в капан, страдат и се чувстват изтощени през цялото време, не знаят дали да се смеят, или да плачат, и никога не могат да намерят изход. Когато приключиш със слушането на днешното общение, можеш да го обмислиш внимателно и да достигнеш до доктринално разбиране за него. След това, чрез практическите си преживявания и личните си преживявания в ежедневието си, можеш постепенно да излезеш от тези негативни емоции и от различните състояния на покварения си нрав. След като ги загърбиш, не само ще бъдеш истински освободен и волен и не само ще си навлязъл в истината реалност, но и, което е най-важно, ще си разбрал истината, ще си придобил истината и ще си способен да изживееш истината реалност. Тогава ще си много полезен и ще водиш пълноценен живот. Искате ли да живеете така? (Да.) Повечето хора искат да разберат истината и да навлязат в истината реалност и не искат да прекарват живота си в негативните емоции на плътта, похотливите желания на плътта, светските тенденции и покварения нрав — този вид живот е твърде труден и изтощителен. Животът ви ще има ли добър изход, ако живеете с този покварен нрав и тези негативни емоции? Да живееш с тези негативни емоции означава да живееш под властта на Сатана. Това е като да живееш в месомелачка — рано или късно ще бъдеш сдъвкан и е трудно да намериш изход. Ако обаче можеш да приемеш истината, тогава имаш надежда да оставиш объркването и болката зад гърба си и ще си способен да се отървеш от болката, която идва от това, че си впримчен и объркан от негативни емоции.

Първоначално планирах днес да разговарям за повече от една тема, но в крайна сметка разговарях дълго време на тема потиснатост. По всеки въпрос може да се каже много. Нищо не може да се обясни ясно само с няколко думи. За каквото и да говоря, не мога просто да обясня доктрината по даден въпрос и с това да приключа. Всеки въпрос включва много аспекти на истината и на реалността. Той включва мислите и възгледите на хората, начините, по които те се държат, и средствата, които използват, пътя, по който вървят, и всичко това е свързано с постигането на вашето спасение. Не мога да бъда небрежен, когато разговарям по дадена истина или тема, и затова се опитвам по всевъзможни начини, като досадна стара баба, да ви повтарям тези неща отново и отново. Не се оплаквайте, че това е неприятно, и не се оплаквайте, че е твърде дълго и отегчително. Може вече да съм говорил по дадена тема. Защо тогава да говоря по нея отново? Ако говоря отново по нея, можеш да я изслушаш отново и да я разглеждаш като преговор. Така става, нали? (Да.) Казано накратко, трябва да подхождате съвестно към въпросите, свързани с истината и пътя, по който вървят хората, и не бива да сте небрежни. В колкото повече подробности навлизам и колкото по-конкретен ставам, толкова по-подробно и ясно става разбирането ви за връзката между различните истини, както и за различията и връзките в детайлите между тях, наред с други аспекти. Ако говорех в общи линии и само за някои неща като цяло, тогава щеше да ви е трудно да ги разберете и да вникнете в тях и щеше да е изтощително за вас да се опитвате да обмислите и да разберете тези неща сами. Не е ли така? (Така е.) Например темата ни за днес — негативните емоции, които се пораждат от съдбата, късмета и конкретните прегрешения, извършени от хората в миналото — не бихте могли да мислите за тези неща сами, а дори и да го направиш, нямаше да имаш изход от тях. Тъй като не разбираш истината в тези неща, никога няма да си способен да намериш правилния отговор на въпроса за извършените в миналото конкретни прегрешения и той винаги ще си остане загадка за теб, вечно ще те притеснява и оплита и ще те лиши в най-съкровените кътчета на сърцето ти от мир, радост, свобода и волност. Или може би защото не си се справил правилно с въпроса и не си следвал правилния път, това е оказало влияние върху твоето постигане на спасение. В крайна сметка някои хора бяха изоставени и отстранени. Защо беше това? Защото извършиха някои неописуеми неща в миналото, не се справиха добре с тях и не получиха опрощение за тях. Сърцата им постоянно бяха впримчени от тези неща. Не им се искаше да се стремят към истината, изпълняваха дълга си по небрежен начин, не навлязоха в истината реалност и чувстваха, че за тях е безнадеждно да се стремят към истината. Останаха с този негативен възглед до самия край, никога не говориха за свидетелство за преживяване и не придобиха истината. Едва тогава започнаха да съжаляват, но вече беше твърде късно. Следователно всички тези неща имат ли отношение към истината и към постигането на спасение? (Имат.) Не си мисли, че тези проблеми не съществуват, само защото не са се случили на теб или не са се случили на някой друг, или не са се случили на хората около теб. Нека ти кажа, че преди може да си вършил някои непочтени неща, които все още не са довели до някакви плашещи последствия, или може по-рано да си затъвал в този вид негативни емоции, или сега да си затънал в тях, само че не си го забелязал и не си го осъзнавал, и тогава един ден се случва нещо реално и тази емоция оказва силно въздействие върху теб и води до сериозни последствия. Едва когато се изследваш задълбочено, откриваш, че си бил потопен в тази негативна емоция в продължение на много години или дори по-дълго, без да го осъзнаваш. Ето защо хората трябва непрекъснато да обмислят, да размишляват, да разбират, да оценяват и да преживяват тези неща, за да ги открият бавно. Разбира се, да откриеш тези неща накрая означава изключително добра новина за теб и е чудесна възможност да постигнеш спасение. Когато ги откриеш, тогава ще имаш възможността или надеждата да ги оставиш зад гърба си и това, за което говорих днес, няма да е било изречено напразно. Нито една истина, нито една тема, нито една дума не може да се разбере напълно и да се преживее за ден-два. Тъй като включва истината, това включва човешката природа, покварения нрав на хората, пътя, по който вървят, и постигането на спасение от хората. Затова не можеш да пренебрегваш нито една истина, а трябва да подходиш съвестно към всички тях. Дори и все още да не разбираш тези истини твърде добре и да не знаеш как да се изследваш, за да видиш какви проблеми имаш според тези истини, може би след като си ги преживявал в продължение на няколко години, тези истини ще те спасят от възпирането на покварения ти нрав и ще се превърнат в ценните истини, които те спасяват. Когато това се случи, тези истини ще те водят по правилния път през живота и може би след около десет години тези слова и тези истини ще са променили напълно твоите мисли и възгледи и ще са променили напълно твоите цели и посоката ти в живота.

Това е краят на нашето общение за днес. Довиждане!

1 октомври 2022 г.