Като разговаряхме така, разбрахте ли дали мислите и възгледите на хората, които все твърдят, че имат лоша съдба, са правилни или грешни? (Грешни са.) Ясно е, че тези хора изпитват чувство на потиснатост, защото са затънали в крайности. Понеже заради крайните си мисли и възгледи хората изпитват това крайно чувство на потиснатост, те не са способни да подходят правилно към нещата, които им се случват в живота, не могат нормално да изпълняват човешките си функции, нито могат да изпълняват дълга, отговорностите или задълженията си на сътворени същества. Следователно те са точно като онези различни видове хора, които потъват в негативни емоции, за които говорихме в нашето последно общение. Макар да вярват в Бог и да са способни да се отказват от разни неща, да дават всичко от себе си и да следват Бог, хората, които смятат, че имат лоша съдба, също не са способни да изпълняват дълга си в Божия дом свободно, волно и спокойно. Защо не могат да го правят? Защото таят в себе си редица крайни и ненормални мисли и възгледи, които предизвикват у тях крайни емоции. Тези крайни емоции водят до това, че начинът, по който преценяват нещата, начинът, по който мислят, както и възгледите им за нещата, произлизат от крайна, неправилна и изопачена гледна точка. Те разглеждат въпросите и хората от тази крайна и неправилна гледна точка и така непрекъснато живеят, гледат на хората и нещата, държат се и действат под влиянието на тази негативна емоция. Накрая, както и да живеят, те изглеждат толкова уморени, че не са способни да събудят у себе си какъвто и да е ентусиазъм за вярата си в Бог и за стремеж към истината. Както и да изберат да живеят живота си, те не могат да изпълняват дълга си положително или активно и, макар да са вярвали в Бог в продължение на много години, никога не се съсредоточават с цялото си сърце и душа върху изпълнението на дълга си или върху това да го изпълняват задоволително, камо ли, разбира се, да се стремят към истината или да практикуват в съответствие с истините принципи. Защо е така? В крайна сметка това е така, защото все си мислят, че имат лоша съдба, и това ги води към чувство на дълбока потиснатост. Те стават напълно обезсърчени и безсилни — като ходещи трупове, лишени от всякаква жизненост, които не показват никакво положително или оптимистично поведение, да не говорим за каквато и да е решимост или издръжливост, за да отдадат необходимата преданост на дълга, отговорностите и задълженията си. Напротив, ден след ден се напрягат с неохота, безцелно и объркано, с небрежно отношение и дори не осъзнават как се изнизват дните им. Нямат никаква представа колко дълго ще продължат да действат без план. Накрая не им остава нищо друго, освен да си внушават и да си казват: „Ох, докато мога, просто ще продължа да действам без план! Ако един ден не мога повече да продължавам и църквата поиска да ме отлъчи и отстрани, нека ме отстрани. Защото имам лоша съдба!“. Виждаш ли, дори това, което казват, е толкова пораженческо. Това чувство на потиснатост не е просто обикновено настроение, но по-важното е, че има опустошително въздействие върху мислите, сърцата и стремежа на хората. Ако не успееш своевременно и бързо да промениш чувството на потиснатост, то не само ще се отрази на целия ти живот, но и ще го разруши и ще те отведе до твоята смърт. Дори и наистина да вярваш в Бог, няма да си способен да придобиеш истината и да постигнеш спасение и в крайна сметка ще загинеш. Ето защо хората, които вярват, че съдбата им е лоша, трябва да се събудят сега. Не е добре постоянно да се вглеждат в това дали съдбата им е добра или лоша, винаги да се стремят към някаква съдба, винаги да се тревожат за съдбата си. Ако винаги приемаш съдбата си много сериозно, когато се сблъскаш с леко смущение или разочарование, или когато се появят провали, неуспехи или неудобства, бързо започваш да вярваш, че това се дължи на собствената ти лоша съдба и на собствения ти лош късмет. Така многократно си напомняш, че си човек с лоша съдба, че нямаш добра съдба като другите хора, и многократно се потапяш в потиснатост и си обзет, скован и впримчен от негативната емоция на потиснатостта, неспособен да избягаш от нея. Много е страшно и опасно да се случи това. Макар че тази емоция на потиснатост може да не те направи по-надменен или измамен или да не те накара да разкриеш нечестивост или непреклонност, или друг подобен покварен нрав; макар че може да не се стигне до ниво, при което да разкриеш покварен нрав и да се противопоставиш на Бог, или да разкриеш покварен нрав и да нарушиш истините принципи, да предизвикаш смущения и прекъсвания или да извършиш зли действия, все пак по същество тази емоция на потиснатост е най-сериозното проявление на неудовлетвореността на хората от реалността. По същество това проявление на неудовлетвореност от реалността е и недоволство от върховенството и подредбите на Бог. И какви са последствията от недоволството от върховенството и подредбите на Бог? Те със сигурност са много сериозни и най-малкото ще те накарат да се бунтуваш срещу Бог и да му се противопоставиш, ще те доведат до неспособност да приемеш Божиите слова и ресурс, до неспособност да разбереш и нежелание да чуеш Божиите учения, увещания, напомняния и предупреждения. Тъй като си изпълнен с емоцията на потиснатост, не си способен да приемеш днешните Божии слова и няма как да приемеш реалистичното Божие дело, нито просветлението, напътствието, помощта, подкрепата и ресурса на Светия Дух за теб. Макар че Бог върши делото Си, ти не си способен да го почувстваш. Макар че Бог и Светият Дух вършат делото Си, ти не си способен да го приемеш. Не можеш да приемеш тези положителни неща, тези изисквания и този ресурс от Бог, сърцето ти е изпълнено и обсебено единствено от тази емоция на потиснатост и нищо, което Бог върши, не дава резултат у теб. В крайна сметка ще пропуснеш всяка стъпка от Божието дело, ще пропуснеш всяка фаза от Неговите слова и дори ще пропуснеш всяка фаза от Божието дело и Неговия ресурс за теб. Когато всички Божии слова и етапи на Неговото дело приключат, ти пак ще си неспособен да разрешиш емоцията на потиснатост, ще си неспособен да я оставиш в миналото, ще останеш обхванат от емоцията на потиснатост и изпълнен с нея и тогава ще си пропуснал напълно Божието дело. Когато си пропуснал напълно Божието дело, накрая ще бъдеш изправен пред Божието открито правосъдие и осъждане на човечеството и в този момент Бог ще обяви края на човечеството. Едва тогава ще осъзнаеш: „О, трябва да се самоанализирам, трябва да загърбя тази емоция на потиснатост, да чета повече Божиите слова, да дойда пред Бог, за да потърся Неговата помощ и подкрепа, да потърся Неговия ресурс, да потърся как да приема Неговото наказание и правосъдие и да се пречистя, така че да съм способен да се покоря на върховенството и подредбите Му“. Твърде късно! Всичко това вече е зад гърба ти. Твърде късно е да се будиш сега. И какво те очаква? Ще се биеш в гърдите, ще ридаеш и ще си изпълнен със съжаление. Макар че потиснатостта е само вид емоция, тя има толкова тежка природа и поражда толкова сериозни последствия, че трябва да се изследваш внимателно и да не позволяваш на тази емоция на потиснатост да те завладее или да контролира мислите ти и целите, към които се стремиш. Трябва да я разрешиш и не бива да ѝ позволяваш да стане препъникамък по пътя ти на стремеж към истината или стена, която ти пречи да дойдеш пред Бог. Ако можеш ясно да го осъзнаеш или ако чрез самонаблюдение откриеш тази сериозна емоция на потиснатост, тогава трябва незабавно да промениш посоката, да се отървеш от тази емоция и да оставиш емоцията на потиснатост зад гърба си. Не се вкопчвай упорито в тази линия на поведение, като твърдоглаво си мислиш: „Независимо какво казва или прави Бог, аз знам, че съдбата ми е лоша. С лоша съдба би трябвало да се чувствам потиснат. С лоша съдба просто трябва да я приема и да се откажа от всякаква надежда“. Да посрещаш всичко, което се случва, с подобно негативно отношение, означава да си непреклонен инат. Когато осъзнаеш, че изпитваш тази емоция на потиснатост, трябва да се обърнеш и да я разрешиш възможно най-скоро. Не чакай, докато напълно поеме контрола над теб, тъй като тогава ще е твърде късно да се пробуждаш от нея.

Кажете ми, дали вярата в съдбата е израз на стремеж към истината? (Не, не е.) И така, какво е правилното отношение, което хората трябва да имат в подхода си към въпроса за съдбата? (Те трябва да вярват в устроеното и подреденото от Бог и да му се покоряват.) Точно така. Ако някой винаги се съсредоточава върху това дали съдбата му е добра или лоша, това какъв проблем може да разреши? Да признае, че съдбата му е лоша, но да вярва, че лошата му съдба е устроена и подредена от Бог, и да е готов да се покори на върховенството и подредбите на Бог — правилен ли е този възглед, или не? (Не, грешен е.) Защо е грешен? (Защото този възглед все още поддържа тълкуванието, че съдбата на човека е добра или лоша.) Това правило ли е? Каква е истината, която хората трябва да разберат тук? (Не може да се каже, че съдбата е добра или лоша. Всичко, което Бог предопределя, е добро, и хората трябва да се покоряват на всичко устроено от Бог.) Хората трябва да вярват, че съдбата е устроена и подредена от Бог, и тъй като всичко е устроено и подредено от Бог, те не могат да казват, че е добро или лошо. Дали е добро или лошо, се преценява въз основа на гледната точка, мненията, пристрастията и чувствата на хората, и тази преценка се основава на техните фантазии и възгледи и не е в съответствие с истината. Някои хора казват: „Имам прекрасна съдба, роден съм в семейство на вярващи. Никога не съм се влиял от средата в света на невярващите и никога не съм се влиял, изкушавал или подвеждал от тенденциите на невярващите. Макар че и аз имам покварен нрав, израснах в църквата и никога не съм се заблуждавал. Имам толкова добра съдба!“. Вярно ли е това, което казват? (Не.) Защо не е? (Това, че са се родили в семейство на вярващи, е било предопределено от Бог, това е било върховенството и подредбите на Бог. То няма нищо общо с това дали съдбата им е добра или лоша.) Правилно, попадна точно в целта. Това е било върховенството и подредбите на Бог. Това е един от начините, по които Бог подрежда и държи върховенство над човешките съдби, и е една от формите, които съдбата може да приеме — хората не бива да използват това дали съдбата им е добра или лоша, за да съдят по този въпрос. Някои хора казват, че съдбата им е добра, защото са родени в християнско семейство. Как тогава бихте опровергали това? Може да кажете: „Роден си в християнско семейство и казваш, че имаш добра съдба, значи всеки, който не е роден в християнско семейство, трябва да има лоша съдба. Да не искаш да кажеш, че съдбата, която Бог е подредил за всички онези хора, е лоша?“. Правилно ли е да се опровергаят по този начин? (Да.) Правилно е да се опровергаят по този начин. Като ги опровергавате по този начин, показвате, че това, което казват за хората, родени в християнски семейства, които имат добра съдба, е несъстоятелно и не е в съгласие с истината. Сега мнението ви за добрите и лошите съдби малко по-точно ли е? (Да.) Какъв е най-правилният и най-подходящият възглед, който хората трябва да имат по въпроса за вярата в съдбата, който е в съгласие с истината? Първо, не можете да съдите за съдбата като за добра или лоша от гледната точка на светските хора. Нещо повече, трябва да вярвате, че съдбата на всеки член на човешкия род е подредена от Божията ръка. Някои хора питат: „Това, че е подредена от Божията ръка, означава ли, че Бог Сам я подрежда?“. Не, не означава. Има безброй начини, средства и канали, по които Бог подрежда съдбите на хората, и в духовния свят има сложни подробности за това, за които няма да говоря тук. Въпросът е много сложен, но най-общо казано, всичко е подредено от Създателя. Някои от тези подредби за различните типове хора са направени от Самия Бог, а други включват категоризиране на различните типове хора и групи хора според правилата, управленските закони, принципите и системите, установени от Бог. Съдбите на хората се подреждат и формулират в духовния свят според определената от Бог категория и траектория на съдбите им, след което хората се раждат. Това е много подробен въпрос, но най-общо казано, Бог подрежда и има върховенство над всичко това. Божието върховенство и подредбите Му включват принципите, законите и правилата за върховенството и подредбите Му. Тук няма добро или лошо, за Бог всичко е естествен въпрос, който включва причина и следствие. Що се отнася до това какво изпитват хората към съдбата, те могат да изпитват добри чувства и лоши чувства, може да има съдби, в които всичко върви гладко, съдби, изпълнени с препятствия, трудни съдби и нещастни съдби — няма добри или лоши съдби. Как трябва да се отнасят хората към съдбата? Трябва да се съобразяваш с подредбите на Създателя, активно и усърдно да търсиш целта и смисъла, които Създателят е вложил в Своята подредба на всички тези неща, и да постигнеш разбиране на истината. Трябва да започнеш да изпълняваш най-важните си функции в този живот, който Бог е подредил за теб, да изпълняваш дълга, отговорностите и задълженията си на сътворено същество и да направиш живота си по-смислен и по-ценен, докато накрая Създателят остане доволен от теб и те запомни. Разбира се, още по-добре би било, ако с търсенето си и с ревностните си усилия постигнеш спасение — това би бил най-добрият резултат. Във всеки случай, що се отнася до съдбата, най-подходящото отношение, което сътвореното човечество трябва да възприеме, не е своеволно да преценява и определя, или да прилага крайни методи, за да се справи с нея. Разбира се, още по-малко хората трябва да се опитват да се противопоставят, да избират или да променят съдбата си, а по-скоро трябва да използват сърцето си, за да я ценят и да търсят, да изследват и да се съобразяват с нея, преди да я посрещнат позитивно. И последно, в житейската среда и по пътя, който Бог ти е отредил в живота, трябва да търсиш начина на поведение, на който Той те учи, да търсиш пътя, който Той изисква да следваш, и да изживееш съдбата, както Бог ти е отредил, и накрая ще бъдеш благословен. Когато изживееш съдбата, както Създателят ти е отредил, ще започнеш да цениш не само скръбта, тъгата, сълзите, болката, разочарованието и провала; по-важното е, че ще изпиташ радост, мир и утеха, както и просветлението и озарението на истината, която Бог ти дарява. Нещо повече, когато се изгубиш по пътя си през живота, когато си изправен пред разочарование и провал и трябва да направиш избор, ще изживееш напътствието на Създателя и накрая ще придобиеш разбиране и опит и ще разбереш как да водиш най-смисления живот. Тогава никога повече няма да се изгубиш в живота, никога повече няма да бъдеш в постоянно състояние на безпокойство и, разбира се, никога повече няма да се оплакваш, че имаш лоша съдба, а още по-малко ще потъваш в емоцията на потиснатост заради чувството, че съдбата ти е лоша. Ако имаш това отношение и използваш този метод, за да се изправиш пред съдбата, която Създателят е отредил за теб, тогава не само човешката ти природа ще стане по-нормална, ще придобиеш нормална човешка природа, както и мислене, възгледи и принципи за това как да възприемаш нещата от нормалната човешка природа, но и, разбира се, ще придобиеш възгледи и разбиране за смисъла на живота, каквито невярващите никога няма да имат. Невярващите винаги казват: „Откъде идваме? Накъде отиваме? Защо сме живи?“. Винаги има някой, който си задава тези въпроси. И до какви отговори стига накрая? Те завършват с въпросителни знаци, а не с отговори. Защо не могат да намерят отговорите на тези въпроси? Макар че някои интелигентни хора вярват в съдбата, те нямат никаква представа как да подходят към въпроса за съдбата или как да се справят с многобройните трудности, разочарования, неуспехи и нещастия, които възникват в съдбата им. Не знаят и как да се справят с нещата, които се случват в съдбата им и които ги карат да се чувстват радостни и щастливи. Не знаят как да се справят с тях. В един момент казват, че имат добра съдба, а в следващия казват, че съдбата им е лоша. Ту казват, че имат щастлив живот, ту — че имат нещастен живот. И двете неща изричат с една и съща уста. Те казват едно, когато са щастливи, и друго, когато са нещастни. Казват едно, когато нещата вървят гладко за тях, и друго, когато не вървят гладко. Те са тези, които казват, че имат лош късмет, и тези, които казват, че съдбата им е добра. Очевидно живеят без яснота или разбиране. Винаги се движат пипнешком в мъглата, живеят в объркване и нямат изход. Ето защо хората трябва да имат ясно разбиране и ясен път напред по отношение на това как трябва правилно да се отнасят към съдбата, какво трябва да правят и как трябва да се изправят пред този основен въпрос в живота. След като този въпрос бъде разрешен, отношението на хората към съдбата и възгледите им за нея би трябвало да са относително правилни и в съответствие с истините принципи и тогава те никога няма да изпадат в крайности по този въпрос.

Дали тези твърдения за съдбата, за които разговарях току-що, са в съгласие с истината? (Да.) Знаете ли какви са характеристиките на твърденията, които са в съгласие с истината? (Когато хората ги чуят, се чувстват по-наясно и по-спокойни.) (Те са по-скоро практични и съдържат пътища за практикуване.) Точно така, те са по-скоро практични. Това е по-точен начин да се каже. Има и още по-точни начини да се опише това. Кой ще е следващият? (Те могат да разрешат настоящите проблеми на хората.) Това е резултатът от тяхната практичност. Те могат да разрешат проблемите, защото са практични. Хората вярват в съдбата, но съзнанието им винаги е впримчено от идеята за добри съдби и лоши съдби. Кажете Ми тогава, те освободени и волни ли са в най-съкровените кътчета на сърцата си, или са оковани? (Оковани са.) Ако не разбираш истината, тогава постоянно ще си окован от тази идея. Щом разбереш истината, освен че ще почувстваш, че тя е практична и че имаш път напред, как още ще се почувстваш? (Освободен.) Точно така, ще се почувстваш волен и освободен. Когато имаш път за практикуване и вече не си в капан, няма ли тогава духът ти да е освободен и волен? Тези изопачени и нелепи възгледи няма да са в състояние да оковават твоите мисли или ръцете и краката ти. Ще имаш път, който да следваш, и вече няма да бъдеш контролиран от тези възгледи. Щом чуеш Божието общение за съдбите на хората, ще се почувстваш волен и освободен и ще си кажеш: „О, ето как стоят нещата! Леле, моето разбиране за съдбата преди беше толкова изопачено и крайно! Сега разбирам и вече не ме тревожи погрешната идея за това, че съдбите са добри или лоши. Вече не се притеснявам от това. Ако не го бях разбрал, винаги щях да си мисля, че в един момент съдбата ми е добра и внезапно става лоша в следващия, и щях да се чудя дали съдбата ми е добра или лоша! Постоянно щях да се тревожа за това“. Щом разбереш тази истина, ще имаш път, който да следваш, ще имаш правилно мнение по въпроса и ще имаш правилен път за практикуване — това означава, че си волен и освободен. Затова, за да разпознаеш дали нечии думи са в съответствие с истините принципи и дали са истината, трябва да се вслушаш дали тези думи са практични, или не. В същото време трябва да наблюдаваш дали твоите трудности и проблеми са разрешени, след като си чул тези думи — ако е така, тогава ще се почувстваш волен и освободен, сякаш от теб е свалена голяма тежест. Следователно всеки път, когато разбереш истина принцип, ще си способен да разрешиш някои свързани с нея проблеми и да приложиш някои истини на практика, а това ще те накара да се почувстваш освободен и волен. Резултатът няма ли да е такъв? (Така е.) Сега разбирате ли точно какво въздействие има истината? (Да.) Какво въздействие може да има истината? (Тя може да накара духа на хората да се чувства волен и освободен.) Само това единствено въздействие ли има истината? Само това единствено чувство? (Преди всичко тя преодолява погрешните и радикални възгледи, които хората таят за нещата. Щом хората възприемат нещата по начин, който е чист и в съгласие с истината, в духа си те ще се чувстват освободени и волни и вече няма да са оковани или смущавани от негативните неща, идващи от Сатана.) Освен че в духа си ще се почувстваш волен и освободен, от решаващо значение е, че това може да ти позволи да навлезеш в определена истина реалност, така че вече да не си окован или повлиян от погрешни и изопачени мисли и възгледи. Тяхното място се заема от принципите за практикуване на истината и тогава можеш да навлезеш в тази истина реалност. Тук ще завърша общението Си за проявленията на хората, които се чувстват потиснати, защото мислят, че имат лоша съдба.

Друга причина, поради която някои хора стават потиснати, е, че макар и да не мислят съдбата си за толкова лоша, те смятат, че винаги имат лош късмет и че никога не им се случва нищо добро, точно както казват невярващите: „Богът на късмета винаги ме подминава“. Макар такъв човек да не смята, че обстоятелствата му са толкова лоши, и макар да е висок и да изглежда добре, да е образован и талантлив и да е способен работник, той се чуди защо богът на късмета никога не го покровителства. Поради това винаги се чувства неудовлетворен и винаги смята, че няма късмет. Като се започне с годината, в която се явява на приемни изпити в колежа, сърцето му е изпълнено с надежда, че ще влезе в колежа, но когато настъпи денят на изпитите, той се разболява от грип и вдига температура. Това се отразява на представянето му на изпитите и не му достигат две-три точки, за да влезе в колежа. Мисли си: „Как можах да имам такъв лош късмет? Добър съм в учението и обикновено работя много усърдно. Защо трябваше да вдигам температура точно в деня на изпитите за прием в колежа? Това е просто лош късмет. Ех! Първото голямо събитие в живота ми и претърпях неуспех. Какво да правя сега? Надявам се, че в бъдеще късметът ми ще е по-добър“. На по-късен етап от живота си обаче той се сблъсква с всякакви трудности и проблеми. Някое предприятие например наема нови служители и той тъкмо се готви да кандидатства, когато научава, че всички свободни работни места са заети и компанията не се нуждае от никой друг. Чуди се: „Как можах да имам такъв лош късмет? Защо винаги, когато се появи нещо добро, то просто ме подминава? Какъв лош късмет!“. И в първия ден, когато започне работа някъде, други хора току-що са били повишени в ръководител, заместник-ръководител и началник на отдел. Колкото и усърдно да работи, няма полза от това. Трябва да изчака следващия път, за да бъде повишен. Тъй като се справя добре в работата и началниците му се отнасят доста добре с него, той си мисли, че следващия път ще го повишат, но накрая началниците му довеждат ръководител от някъде другаде и той отново губи. Мисли си: „Ех! Изглежда наистина имам лош късмет. Никога нямам какъвто и да е добър късмет — богът на късмета никога не ме покровителства“. По-късно започва да вярва в Бог и тъй като обича да пише, се надява да е способен да изпълнява дълг, свързан с текстове, но в крайна сметка не се представя много добре на теста и се проваля. Мисли си: „Обикновено пиша много добре. Защо тогава не можах да се представя добре на теста? Бог не ме просветли или води! Мислех си, че като изпълнявам дълг, свързан с текстове, ще съм способен да ям и пия повече Божии слова и повече да разбирам истината. Жалко, че нямах късмет. Макар че планът беше добър, той просто не се осъществи“. В крайна сметка избира от много други видове дълг и си казва: „Ще отида да разпространявам евангелието в евангелски екип“. В началото нещата в евангелския екип са прекрасни и той чувства, че този път е намерил своето място, че може да оползотвори уменията си. Смята, че е умен, че е способен в работата си и е готов да върши практическа работа. С усилия успява да постигне някакви резултати и става ръководител. Прави обаче нещо погрешно и водачът му разбира за това. Казва му, че това, което е направил, противоречи на принципите и че се е отразило върху работата на църквата. След като екипът му е скастрен, някой му казва: „Справяхме се чудесно, преди да се появиш ти. После ти дойде и за първи път ни кастрят“. Той се чуди: „Това не се ли дължи пак на лошия ми късмет?“. След известно време хората са преразпределени поради промени в евангелската работа и от ръководител той става поредния член на екипа и е изпратен да разпространява евангелието в нов район. Той си мисли: „О, не, понижиха ме, вместо да ме повишат. Никой не е бил преразпределян, преди да отида там. В такъв случай как така това голямо преразпределение се случва сега, когато дойдох? Сега, след като съм изпратен тук, няма никаква надежда да ме повишат когато и да е“. В този нов район има малко църкви и малко членове на църквата. Той изпитва трудности да подхване работата и няма никакъв опит. Нужно му е известно време да се ориентира в нея, а има и езикови затруднения. В такъв случай какво може да направи? Иска му се да вдигне ръце и да си тръгне, но не смее. Иска да изпълнява добре дълга си, но това е толкова трудно и изтощително, и той си мисли: „Ох, това е, защото нямам късмет! Как мога да променя късмета си?“. Накъдето и да се обърне, се блъска в стена, винаги има чувството, че има лош късмет, нещо блокира всяка негова стъпка и всяка крачка, която прави, е толкова трудна. Отнело му е много усилия, за да постигне някакви резултати и да види малка надежда, а след това обстоятелствата се променят, надеждата изчезва и той няма друг избор, освен да започне всичко отначало. Той става все по-потиснат и си мисли: „Защо ми е толкова трудно да постигна малко резултати и да получа одобрението на хората? Защо е толкова трудно да се утвърдя като част от групата? Защо е толкова трудно да бъда човек, когото хората одобряват и харесват? Защо е толкова трудно всичко да върви добре и гладко? Защо толкова много неща се объркват в живота ми? Защо има толкова много препятствия? Защо винаги се сблъсквам със стена, каквото и да правя?“. По-специално, където и да отидат, някои хора никога не изпълняват добре дълга си и винаги ги сменят и отстраняват. Те стават толкова потиснати, винаги са убедени, че нямат късмет, и си мислят: „Аз съм като бърз кон, който винаги остава незабелязан. Както се казва: „Бързите коне са много, но малцина могат да ги разпознаят“. Аз съм като бърз кон, който не е открит. В края на краищата просто нямам късмет, не мога да постигна нищо или да се справя добре в никоя област, независимо къде ходя. Никога не мога да оползотворя силните си страни, да ги изтъкна или да получа това, което искам. Ох, толкова да нямам късмет! Какво се случва тук?“. Такъв човек винаги смята, че има лош късмет, и прекарва всеки ден, обгърнат от сянката на безпокойството, и си мисли: „О, не! Дано не ме преразпределят към друг дълг“, или „О, не! Дано не се случи нещо лошо“, или „О, не! Дано нищо не се променя“, или „О, не! Дано няма повече големи проблеми“. Той не само става потиснат, но и се чувства изключително неспокоен, притеснен, раздразнителен и угрижен. Винаги мисли, че късметът му е лош, затова се чувства изключително потиснат и тази потиснатост възниква поради субективното му усещане, че няма късмет. Винаги чувства, че няма късмет, никога не го повишават, никога не може да бъде ръководител на екип или надзорник и никога не получава възможността да се открои от останалите. Тези хубави неща никога не му се случват и той не може да разбере защо, да му се не види, става така. Мисли си: „Нищо не ми липсва. Защо тогава, където и да отида, никой не ме харесва? Не съм обидил никого и не съм искал да вгорчавам живота на никого. Защо тогава имам толкова лош късмет?“. Тъй като е вечно отдаден на такива чувства, тази емоция на потиснатост постоянно му напомня и му внушава: „Нямаш късмет, така че не бъди самодоволен, недей да се перчиш и недей постоянно да искаш да изпъкнеш. Нямаш късмет, затова не си и помисляй да ставаш водач. Нямаш късмет, затова трябва да си по-внимателен, когато изпълняваш дълга си, и да се сдържаш малко, просто за да не те разобличат и сменят един ден, или да не те докладва някой зад гърба ти и да се хване за нещо, за да ти навреди, или просто в случай, че винаги поемаш водеща роля, допуснеш грешка и те кастрят. Дори и да станеш водач, пак трябва постоянно да си внимателен и предпазлив, сякаш вървиш по ръба. Не бъди надменен, трябва да си смирен“. Тази негативна емоция постоянно му напомня да бъде смирен, да се промъква с подвита опашка и никога повече да не се държи достойно. Идеята, мисълта, възгледът или осъзнаването, че късметът му е лош, постоянно му напомня да не бъде положителен или активен, да не отстоява себе си и да не се излага на риск. Вместо това трябва да продължи да бъде потиснат, без да дръзва да живее пред другите. Дори ако всички са в една и съща къща, той трябва да намери незабележимо място, където да седне, за да не се набива на очи. Не бива да изглежда прекалено надменен, защото в момента, в който започне да проявява някаква надменност, лошият му късмет ще го сполети. Тъй като емоцията на потиснатост го заобикаля постоянно и дълбоко в сърцето му винаги го предупреждава за тези неща, той е плах и предпазлив във всичко, което прави. Винаги се чувства неспокоен в сърцето си, никога не може да си намери правилното място и никога не може да вложи цялото си сърце, ум и сила, за да изпълни отговорностите и задълженията си. Сякаш се пази от нещо и чака нещо да се случи. Пази се от идването на лошия късмет, от лошите неща и срама, които ще му навлече лошият му късмет. Затова освен борбите дълбоко в сърцето му по-скоро емоцията на потиснатост взема връх в начините и методите, по които възприема хората и нещата и по които се държи и действа. Той винаги използва добрия или лошия късмет като мярка за собственото си поведение и за да прецени дали начините, по които възприема хората и нещата и по които се държи и действа, са правилни, и затова многократно потъва в тази емоция на потиснатост и не може да се измъкне, и затова не е способен да използва правилното мислене и възгледи, за да се изправи срещу тези неща на така наречения „лош късмет“ или да се справи с това, което нарича свой ужасен късмет, и да го преодолее. В този порочен кръг той постоянно е под контрола и въздействието на тази емоция на потиснатост. С много усилия успява да отвори сърцето си и да разговаря с другите за състоянието си или за идеите си, но тогава, на събиранията, думите, изречени от братята и сестрите в общение, умишлено или неволно засягат неговото състояние и същността на проблема му, което го кара да се чувства така, сякаш гордостта и достойнството му са наранени. Все още вярва, че това е проявление на собствения му лош късмет, и си мисли: „Виждаш ли? Толкова ми беше трудно да говоря за това, което е в сърцето ми, а веднага щом го направя, някой се възползва от него и се опитва да ми навреди. Толкова да нямам късмет!“. Той вярва, че в това се проявява лошият му късмет и че когато човек няма късмет, абсолютно всичко е срещу него.

Какъв е проблемът с хората, които винаги смятат, че нямат късмет? Те винаги използват критерия за късмета, за да преценят дали действията им са правилни или грешни и да претеглят по кой път трябва да поемат, какво трябва да преживеят, както и всички проблеми, с които се сблъскват. Това правилно ли е или е погрешно? (Погрешно е.) Такъв човек описва лошите неща като лош късмет, а добрите — като резултат от късмет или печалба. Тази гледна точка правилна ли е или е погрешна? (Погрешна е.) Оценяването на нещата през подобна призма е неправилно. Това е краен и неправилен метод и критерий за оценяване на нещата. Подобен метод често става причина хората да изпадат в потиснатост и да се чувстват неспокойни, да смятат, че никога нищо не им се получава и че никога не получават това, което искат, което в крайна сметка предизвиква у тях постоянно чувство на угриженост, раздразнение и безпокойство. Когато тези негативни емоции не сепреодолеят, такъв човек постоянно изпада в потиснатост и чувства, че Бог не е благосклонен към него. Смята, че Бог се отнася милостиво към другите, но не и към него, и че Бог се грижи за другите, но не и за него. „Защо винаги се чувствам неспокоен и угрижен? Защо винаги ми се случват лоши неща? Защо никога не ми се случват добри неща? Веднъж да стане поне, това е всичко, което искам!“. Когато гледаш на нещата с такъв погрешен начин на мислене и гледна точка, ще попаднеш в капана на добрия и лошия късмет. Когато постоянно попадаш в този капан, непрекъснато ще се чувстваш потиснат. В това потиснато състояние ще бъдеш особено чувствителен към това дали нещата, които те сполетяват, са добър или лош късмет. Когато това се случи, то доказва, че тази гледна точка и идея за добър и лош късмет са поели контрола над теб. Когато си контролиран от тази гледна точка, твоите възгледи и отношението ти към хората, събитията и нещата вече не са в рамките на съвестта и разума на нормалната човешка природа, а са изпаднали в някаква крайност. Когато изпаднеш в тази крайност, няма да излезеш от потиснатостта си. Ще продължаваш да се потискаш отново и отново, и дори и обикновено да не се чувстваш потиснат, веднага щом нещо се обърка, веднага щом почувстваш, че се е случило нещо злополучно, ще изпаднеш в потиснатост. Тази потиснатост ще се отрази на нормалната ти преценка и на вземането на решения и дори на щастието, яда, скръбта и радостта ти. Когато се отрази на щастието, яда, скръбта и радостта ти, тя ще смути и унищожи изпълнението на дълга ти, както и волята и желанието ти да следваш Бог. Когато тези положителни неща са унищожени, малкото истини, които си разбрал, ще се изпарят във въздуха и изобщо няма да ти помогнат. Ето защо, когато попаднеш в този порочен кръг, ще ти бъде трудно да приложиш на практика малкото истини принципи, които разбираш. Само когато чувстваш, че късметът е на твоя страна, когато не си налегнат от потиснатост, можеш неохотно да платиш малка цена, да понесеш малко трудности и да покажеш частица искреност, докато вършиш това, за което имаш желание. Веднага щом почувстваш, че късметът ти е изневерил и че отново ти се случват злополучни неща, твоята потиснатост скоро отново поема контрола над теб, а искреността, предаността и волята да понасяш трудности незабавно те напускат. Следователно хората, които смятат, че нямат късмет, или които приемат късмета много сериозно, са точно като онези хора, които смятат, че съдбата им е лоша. Те често изпитват много крайни емоции — по-специално често изпадат в негативни емоции като потиснатост. Те са особено негативни и слаби и дори са податливи на промени в настроението. Когато се чувстват късметлии, те са изпълнени с радост, преливат от енергия и могат да понесат трудности и да платят цена. Могат да спят по-малко през нощта и да ядат по-малко храна през деня, готови са да понесат всякакви трудности, а ако за момент се развълнуват, с удоволствие жертват живота си. В момента, в който почувстват обаче, че напоследък не са имали късмет, когато изглежда, че изобщо нищо не върви добре за тях, емоцията на потиснатост веднага завладява сърцето им. Всички обети и решенията, които са взели по-рано, се отхвърлят. Внезапно тези хора стават като топка с изпуснат въздух, неспособни да съберат каквато и да е енергия, или като локва кал — нямат желание да направят или да кажат каквото и да било. Те си мислят: „Истините принципи, стремежът към истината, постигането на спасение, покорството пред Бог — нищо от това няма каквото и да е отношение към мен. Нямам късмет и няма полза, независимо колко истини практикувам или каква цена плащам, никога няма да постигна спасение. Свършено е с мен. Аз съм като зла прокоба, нещастен човек. Е, така да е, така или иначе нямам късмет!“. Вижте, в един момент те са като топка, която е толкова пълна с въздух, че е на път да се пръсне, а в следващия момент са изпразнени. Това не е ли проблемно? Как се появява този проблем? Каква е първопричината? Такива хора винаги следят собствената си участ, сякаш наблюдават фондовата борса, за да разберат дали тя върви нагоре или надолу, дали е бичи или мечи пазар. Те винаги са невротични, изключително са чувствителни към въпроса за късмета си и невероятно твърдоглави. Подобни хора на крайностите често затъват в емоцията на потиснатост, защото се грижат твърде много за собствената си участ и живеят според настроенията си. Ако такъв човек е в лошо настроение, когато стане сутрин, той си мисли: „О, не! Обзалагам се, че днес няма да имам късмет. От няколко дни левият ми клепач потрепва, езикът ми е скован, а мозъкът ми е муден. Прехапах си езика по време на ядене, и не сънувах хубав сън, докато спях снощи“. Или си мисли: „Първите думи, които чух някой да казва днес, изглеждат като лоша поличба“. Постоянно страда от параноя, непрестанно сипе тези брътвежи и се вглежда внимателно в подобни неща. Той е невероятно загрижен за собствената си участ, посока и настроение всеки ден и във всеки период. Също така наблюдава погледите, отношението и дори тона на гласа, който всички негови братя и сестри в църквата използват спрямо него. Сърцето му е заето от тези неща, поради което е постоянно потиснат. Знае, че не е в добро състояние, и въпреки това не се моли на Бог, нито търси истината, за да го преодолее, и какъвто и покварен нрав да разкрива, не му обръща никакво внимание и не го приема сериозно. Това не е ли проблем? (Така е.)

Правилен ли е начинът, по който гледат на нещата хората, които винаги се безпокоят за това дали имат добър или лош късмет? Съществува ли добър късмет или лош късмет? (Не.) Какво е основанието да се твърди, че не съществува? (Хората, които срещаме, и нещата, които ни се случват всеки ден, се определят от Божието върховенство и от Неговите подредби. Не съществува такова нещо като добър късмет или лош късмет. Всичко се случва по необходимост и в него има смисъл.) Вярно ли е това? (Вярно е.) Този възглед е правилен и това е теоретичната основа за твърдението, че късметът не съществува. Каквото и да ти се случи, независимо дали е добро или лошо, всичко е нормално, точно както времето през четирите сезона — не може всеки ден да е слънчев. Не можеш да кажеш, че слънчевите дни са подредени от Бог, но че това не се отнася за облачните дни, дъжда, вятъра и бурите. Всичко се определя от Божието върховенство и от Неговите подредби и е породено от естествената среда. Тази естествена среда възниква според законите и правилата, които Бог е подредил и установил. Всичко това е необходимо и наложително, така че независимо от времето, то е породено и предизвикано от природните закони. В него няма нищо добро или лошо — добри или лоши са само чувствата на хората към това. Хората не се чувстват добре, когато вали, когато духа вятър, когато е облачно или по време на градушка. Хората особено не харесват, когато вали и е влажно. Ставите ги болят и се чувстват слаби. Може да се чувстваш зле от дъждовните дни, но можеш ли да кажеш, че дъждовните дни са лош късмет? Това е просто чувство, което времето предизвиква у хората — късметът няма нищо общо с факта, че вали. Би могъл да кажеш, че слънчевите дни са добри. Ако в продължение на три месеца е слънчево, без капка дъжд, хората се чувстват добре. Те виждат слънцето всеки ден, сухо е и е топло, от време на време подухва лек ветрец и те могат да излизат на открито, когато пожелаят. Но растенията не могат да го понесат и заради сушата реколтата умира, така че няма реколта през тази година. В такъв случай това, че се чувстваш добре, означава ли, че наистина е добре? Дойде ли есента, когато няма да имаш какво да ядеш, ще си кажеш: „Ех, не е добре и да има твърде много слънчеви дни. Ако не вали, посевите страдат, няма реколта за събиране и хората гладуват“. В този момент осъзнаваш, че и безкрайните слънчеви дни не са добри. Факт е, че това дали човек се чувства добре или зле от нещо се основава на собствените му егоистични мотиви, желания и личен интерес, а не на същността на самото нещо. Така че основата, на която хората оценяват дали нещо е добро или лошо, е неточна. Тъй като основата е неточна, крайните заключения, които те си вадят, също са неточни. Да се върнем към темата за добрия късмет и лошия късмет. Сега всеки знае, че това твърдение за късмета не е издържано и че той не е нито добър, нито лош. Всички хора, събития и неща, с които се сблъскваш, било то добри или лоши, са определени от Божието върховенство и Неговите подредби, така че трябва да ги посрещаш правилно. Приеми доброто от Бог и също така приеми и лошото от Бог. Не казвай, че имаш късмет, когато се случват добри неща, и че нямаш късмет, когато се случват лоши неща. Може да се каже само, че във всички тези неща има уроци, които хората трябва да научат, и че не бива да ги отхвърлят или избягват. Благодари на Бог за добрите неща, но също така благодари на Бог и за лошите неща, защото всички те са подредени от Него. Добрите хора, събития, неща и среда предоставят уроци, които хората трябва да научат, но от лошите хора, събития, неща и среда още повече има какво да се научи. Това са все преживявания и епизоди, които трябва да са част от живота на човека. Хората не бива да използват идеята за късмет, за да ги оценяват. И така, какви са мислите и гледните точки на хората, които използват късмета, за да оценяват дали нещата са добри или лоши? Каква е същността на подобни хора? Защо обръщат толкова голямо внимание на добрия късмет и лошия късмет? Дали хората, които много се съсредоточават върху късмета, се надяват, че късметът им е добър, или се надяват, че е лош? (Надяват се, че е добър.) Точно така. Всъщност те се стремят към добър късмет и към това да им се случват добри неща и просто се възползват от тях и печелят от тях. Не ги интересува колко страдат другите, колко трудности или мъчнотии трябва да понесат другите. Те не искат да им се случи нищо, което възприемат като лош късмет. С други думи, те не искат да им се случват каквито и да е лоши неща: никакви неуспехи, никакви провали или смущения, никакво кастрене, никакво губене на неща, никакви загуби и никакви измами. Ако нещо от тях се случи, хората го смятат за лош късмет. Независимо кой го подрежда, ако се случи нещо лошо, то е от лош късмет. Те се надяват, че ще им се случат всички добри неща — от това да бъдат повишени, да се откроят от останалите и да се облагодетелстват за сметка на другите, до това да спечелят от нещо, да изкарат много пари или да станат високопоставени служители — и смятат, че това е добър късмет. Те винаги оценяват хората, събитията и нещата, с които се сблъскват, въз основа на късмета. Стремят се към добър късмет, а не към лош късмет. Веднага щом и най-малкото нещо се обърка, те се ядосват, дразнят се и недоволстват. Казано направо, този тип хора са егоисти. Те се стремят да се облагодетелстват за сметка на други хора, да извлекат изгода за себе си, да излязат начело и да се откроят от останалите. Те биха били доволни, ако всяко хубаво нещо се случваше само на тях. Това е тяхната природа същност; това е истинското им лице.