Мнителност

Сега нека обсъдим мнителността. На кое от току-що обсъдените проявления донякъде прилича мнителността? (На чувствителността.) Какъв вид проблем е чувствителността? (Недостатък на човешката природа.) Мнителността е едно ниво по-високо от чувствителността; проблемът е по-сериозен. Чувствителността е просто знак за донякъде незряла човешка природа, като тази на дете, докато мнителността включва някои специфични мисли и възгледи — това е, което е общоизвестно като прекалено мислене, което показва лош характер. Например някой моли даден мнителен човек да помогне за закупуването на предмет, който струва десет юана, и специално подчертава: „В никакъв случай не можеш да надхвърляш десет юана. Ако е твърде скъпо, не го купувай“. След като чуе това, той размишлява: „Дали просто си любезен? Всъщност искаш предмет, който струва сто юана, но ти е твърде неудобно да го кажеш. Тогава ще ти го купя, за да те зарадвам и да те оставя с положителни чувства към мен“. След това се оказва, че като го донесе, другият човек казва: „Твърде скъпо е. Имам само десет юана; нямам толкова много пари“. И така, като е купил предмет, който струва сто юана за този човек, не го ли е накарал в крайна сметка да претърпи загуба? Въпреки това той не може да разбере другия човек и вместо това таи съмнения, че този човек не иска да харчи повече пари и се опитва да се възползва от него. Кажете Ми, такива мнителни хора не са ли много проблемни? (Да.) По какъв начин са проблемни? (Мислите им са твърде сложни.) Трудно се общува с хора с прекалено сложни мисли. Кажете Ми, хората с пряма индивидуалност желаят ли да общуват с такива хора? (Не.) Ти не знаеш какво си мислят отвътре или в каква посока вървят мислите им, и ти не можеш да прозреш намеренията им или как се съмняват в теб. Така че, когато им повериш нещо за вършене, въпреки че е очевидно много проста дреболия, те я правят много сложна и тромава. Тъй като в процеса те прекалено усложняват нещата, дори ти се чувстваш изтощен и си мислиш, че е щяло да бъде по-добре да го свършиш сам. Не искаш да общуваш с такива хора и просто искаш да ги избягваш. Да кажем например, че ти имаш нещо, от което вече не се нуждаеш, и просто да го оставиш там би било разхищение, а да го изхвърлиш би било жалко, затова го даваш на такъв тип човек. Не само че не го оценява, но и се съмнява в сърцето си: „Защо ти ми даваш това? Трябва да има нещо зад това. Дали се опитваш да ме накараш да мисля, че си добър човек, за да ти бъда задължен, или се опитваш да ме помолиш да направя нещо за теб?“. Никога не си очаквал, че ще мисли толкова много за такава дреболия, че даването на нещо малко може да доведе до толкова много съмнения. Трябва да кажеш много неща, за да разсееш съмненията му. Това не е ли много проблемно? Започваш да се чувстваш отблъснат от този човек и след това, ако имаш нещо излишно, предпочиташ да го изхвърлиш, отколкото да му го дадеш. Защо да не му го дадеш? Не защото си безмилостен, а защото не искаш да си навличаш неприятности. В миналото някой тъкмо беше наел жилище и в него нямаше никакви почистващи препарати. И така, Аз донесох някои почистващи препарати от вкъщи; някои бутилки с препарати бяха пълни, докато други бяха наполовина пълни. Човекът, който наемаше жилището, ги погледна и каза: „Въпреки че Ти ми даде тези неща безплатно, няма да Ти благодаря — те са използвани. Ако бяха нови, щеше ли да ми ги дадеш?“. Тези думи не са ли нараняващи? (Да.) Защо са нараняващи? (Едно добро намерение е било изопачено от него по този начин.) Той прие Моята добра воля за лоша воля. Не исках от теб да Ми благодариш, нито исках да плащаш за нещата. Просто наемаш жилище и в него няма никакви почистващи препарати, а не е удобно да излизаш, за да ги купиш. Аз просто ти донесох някои от нещата, които имам, за да те улесня. Не се опитвах да ти се подмазвам, като ти дадох да използваш тези неща — Аз не ти дължа нищо, а и не съм искал от теб да Ми бъдеш задължен за услуга. Той стана подозрителен заради толкова проста дреболия: „Хм! Какво толкова? Ти ми донесе няколко неща и сега смяташ, че Ти дължа услуга! Нещата, които Ти донесе, така или иначе не са нищо хубаво — как биха могли да бъдат хубави, щом Ти ги раздаваш ей така?“. С този човек наистина е трудно да се оправяш. Аз не твърдях, че това са някакви редки еликсири — те са просто обикновени почистващи препарати. Ако не искаш да ги използваш, не е нужно. Защо да усложняваш нещата толкова много? Осъзнах, че с този човек е трудно да се разбираш и е трудно да се оправяш. Неприятностите нямаше ли да са по-малко, ако изобщо не бях донесъл нищо? Не непременно. Ако изобщо не бях донесъл нищо, това вероятно също щеше да създаде неприятности. Той пак можеше да си помисли: „Аз наемам това място, а Ти дори не ми донесе никакви почистващи препарати. Уж сме братя и сестри, а Ти не ми показа никаква любов!“. Все щеше да намери какво да каже. Характерът на такива хора е много лош. Те винаги използват собствените си предпочитания и критерии, за да преценяват дали другите са добри или лоши. Постоянно проучват внимателно и преценяват другите с критично око, като си мислят, че имат морално превъзходство, докато всички други имат тъмна страна, и че другите хора винаги имат свои собствени мотиви, независимо как действат, докато само те не са покварени и са съвършени.

Мнителните хора имат лош характер. Тъй като имат лош характер, те неизбежно ще действат под господството на този характер. Това, което ще разкрият, ще бъде покварен нрав, със сигурност няма да бъде нормална човешка природа. Ако не е нормална човешка природа, тогава какво точно е? Това е свързано с покварения нрав. Що се отнася до мнителността, типичният покварен нрав, разкриван от такива хора в техните действия и взаимоотношения с другите, със сигурност е злонамереност и измамност. Мислите им са просто толкова сложни, просто толкова злонамерени и коварни. Тъй като самите те няма да си мръднат пръста, освен ако нямат полза от това, те предполагат, че всички останали са същите. Дори и ти да не си такъв човек, те няма да повярват, и дори да се опиташ да обясниш, няма да помогне — просто така гледат на теб. Те използват злонамерен метод и злонамерен нрав, за да гледат на всички неща и въпроси и на всички хора. Дори ако това, което правиш, е правилно, в съгласие с нуждите на човешката природа, в съгласие с рационалността на човешката природа или в съгласие с истините принципи, те ще поставят поредица от въпросителни след него и ще те попитат: „Защо правиш това? Какъв е мотивът ти?“. Ти казваш: „Нямам мотив“, но те просто няма да повярват — те настояват да ти припишат мотив и да те накарат да си признаеш. Такива хора не са ли проблемни? (Да.) На мнителните хора им е трудно да се разбират с другите. Такива хора със сигурност не са простодушни и открити и, разбира се, те не са честни хора. В техния характер елементите честност, доброта и рационалност по същество напълно отсъстват. И така, кои са основните компоненти на техния характер? Параноя, измамност, злонамереност, липса на простодушие, както и нечестност. Те гледат на всички хора и всички въпроси като на много сложни. Дори ако им говориш честно, те ще анализират и ще размишляват защо си го казал. Дори ако са общували с теб дълго време и знаят какъв е твоят характер, те все пак често ще възприемат отношение на подозрение към теб, когато разговарят, уреждат въпроси или общуват с теб. Така че такива хора са много проблемни. Общуването с тях добавя много бреме и формалности, а също така трябва да проучиш много неща предварително и да ги опознаеш — да опознаеш какви неща не харесват и какво не обичат да правят или за какво не обичат да говорят. В противен случай, ако не внимаваш, може да ги оскърбиш или, според тях, да ги нараниш. Те се отнасят към хората по този начин, така че как се отнасят към Бог? (Отнасят се към Бог по същия начин.) Биха ли се отнесли към Бог с искреност? (Не.) Например, когато църквата урежда да изпълняват дълг, те започват да размишляват: „Знае ли Бог, че изпълнявам този дълг? Ще го запомни ли Той? Колко усилия трябва да положа, за да отбия номера и за да бъде запомнено пред Бог?“. След като изпълняват дълга си за известен период от време, те също така проучват как гледат на тях водачите и работниците и дали имат някакви негативни оценки за тях. Каква точно човешка природа е това? Съдейки по човешката природа, проявена чрез отношението, с което те се справят с нещата, такива хора са много проблемни и не им е лесно да приемат истината. Защо е така? Защото им е трудно да бъдат честни хора; на съвестта им липсва чувство за справедливост, разумът им не е здрав и начинът им на преценка на нещата е ирационален. Защо казвам, че е ирационален? Защото са относително крайни, склонни са да се вторачват в нещата и са сбъркани — те не гледат на нещата, като използват начина на мислене на нормалната човешка природа. Не са открити и искрени, а вместо това живеят по особено мрачен начин. Въпреки това те никога не чувстват, че живеят по мрачен начин, и дори си мислят, че са по-умни от другите и че живеят с повече изтънченост и внимание към детайла от другите. Те особено се възхищават на собствената си хитрина. Това се нарича да се смяташ за хитър. Хората, които се смятат за хитри, имат голяма липса по отношение на разума на своята човешка природа и по отношение на чувството за справедливост в съвестта си. Следователно човешката природа на такива хора е лоша и другите не желаят да бъдат в контакт с тях. Без значение кой казва нещо, такива хора ще направят проблем от това. Това, което тълкуват, са все крайни неща, които са изопачени, породени от прибързаност, от Сатана и от емоции — всичко това са неща, които са мрачни и негативни, неща, които противоречат на истината и се съпротивляват на истината. Тези неща изобщо не могат да напътстват хората по правия път. И така, хората от този тип са много отблъскващи и противни. Те живеят в тъмни ъгли и в свой собствен малък свят. Те са особено нарцистични и самовлюбени, като си мислят, че живеят по-изтънчен, благороден, почтен и достоен живот от другите — никой не може да ги докосне. Всъщност характерът на такива хора е много низък и те нямат истинско достойнство. Под липса на истинско достойнство се има предвид, че характерът им е особено лош, защото това, което произлиза от тяхната човешка природа, са все мрачни неща, които не могат да бъдат извадени на светло, а не порядъчни и открити неща. Следователно за такива хора не може да се говори, че имат достойнство. До какви последствия е вероятно да доведе мнителността на хората? На прост език, такива хора са пълни с коварни хитрости. Мнителността означава, че тези хора таят много коварни замисли. Вижте как дяволските царе потискат и арестуват Божиите избраници — те таят толкова много коварни замисли, като в крайна сметка вредят на хората до такава степен, че семействата им се разпадат, като някои от членовете умират, и биват разделени един от друг. Това е дело на демони и дяволски царе. Следователно никой от мнителните хора не е добър. Вярващите в Бог трябва да възприемат хората и нещата въз основа на истините принципи, те не бива да се занимават с произволни подозрения и трябва да има доказателства зад това, което казват. Мислите, които ти развиваш, когато гледаш на човек или въпрос, трябва поне да бъдат положителни и приемливи за другите. Още по-добре е те да съответстват на истините принципи, да бъдат полезни за другите и да имат положително влияние върху тях. Нито една от мислите и възгледите, породени от мнителните хора обаче не съответства на истината; най-малкото те не са положителни неща — тоест гледната точка, от която такива хора разглеждат проблемите, или мислите и идеите, които те формират, просто не съответстват на истината. Следователно хората от този тип живеят в тъмни ъгли и за тях не може да се говори, че имат почтеност или достойнство. Нещата, които произлизат от мислите им, са все мрачни и нечестиви — тези неща не съответстват на истините принципи и няма да имат положително влияние върху хората или живота им. Ако приемаш различните мисли и възгледи, които произлизат от мнителността на такива хора, ти се отравяш и биваш повлечен надолу от тях — това е равносилно на това да бъдеш покварен от Сатана. Но ако имаш проницателност за такива хора и се отнасяш към тях като към негативен пример, можеш да постигнеш известен напредък и да придобиеш известна проницателност в разбирането на негативните неща. С това приключва нашето обсъждане на мнителността.

Некадърност

Сега нека поговорим за некадърността. Всички разбират какво означава некадърност — тя се отнася до това да не можеш да се справиш добре с нищо, да изглеждаш безсилен, точно както когато хората често казват: „Защо ти си толкова некадърен? Ти наистина нямаш никакви изгледи за бъдещето!“. Добра ли е некадърността? (Не.) Тогава нека я категоризираме — какво е тя? (Тя е недостатък на човешката природа.) Некадърността очевидно е недостатък на човешката природа. Некадърност означава, че човек има много ниска интелигентност при справяне с нещата и лоши способности за оцеляване — това се нарича некадърност. Някои хора говорят по непохватен начин, неспособни да се изразят; някои дори имат стеснителна, интровертна индивидуалност — когато трябва да говорят пред много хора или да бъдат под светлините на прожекторите, получават сценична треска, чувстват се плахи и не смеят да говорят, и често биват тормозени от другите. Някои зли хора смятат, че тормозът над такива хора е обоснован и че е много забавен и приятен — те се подиграват на такива хора и ги дразнят всеки ден. Некадърните хора имат лоша способност да се справят с нещата. Може да се окаже, че някои от тях също имат лоши способности за оцеляване, не са способни да печелят пари и винаги са много плахи и прекалено предпазливи около другите. Когато видят страховити хора, те ги избягват и не смеят да говорят. Дори когато са тормозени, не смеят да се съпротивляват от страх, че могат да оскърбят другите. Съдейки по проявленията на некадърност в човешката природа на хората от този тип, това е просто вид недостатък на човешката природа. Ничия некадърност не го е карала когато и да било да развие погрешни мисли и възгледи или да навлече някакви неблагоприятни въздействия върху себе си или другите; следователно некадърността е просто недостатък на човешката природа. Някой иска ли да бъде некадърен човек? (Не.) Никой не иска да бъде некадърен човек — защо е така? Некадърните хора биват тормозени и всички ги гледат отвисоко, нали? (Да.) Ако те накарат да избираш между това да бъдеш зъл и това да бъдеш некадърен, ти със сигурност би избрал да бъдеш зъл, отколкото да бъдеш некадърен. Би си помислил: „Никога няма да бъда некадърен човек! В това общество некадърните хора са малтретирани и тормозени, те не се утвърждават; където и да отидат, биват гледани отвисоко и потъпквани от другите. Не само че присъствието им изобщо не се усеща, но дори правото им на оцеляване може да бъде отнето. Но да бъдеш зъл човек е различно — където и да отидат злите хора, другите се страхуват от тях и се отнасят към тях с голямо уважение. Никой не смее да ги провокира. Където и да отидат, те се радват на привилегии и дори могат да тъпчат другите. Злите хора просперират, където и да се намират в този свят“. Ако трябваше да избирате сега, никой от вас не би избрал да бъде некадърен човек — всички вие бихте избрали да бъдете зли хора. Правилен ли е този възглед? (Не.) Защо не е правилен? На коя истина принцип противоречи това? Некадърността е недостатък на човешката природа. Най-често срещаните проявления са неспособност да се справиш добре с каквото и да било, да бъдеш дискриминиран и изключван. Тъй като некадърните хора са тормозени и потъпквани в обществото, никой не желае да бъде некадърен. Всички хора завиждат на онези, които са способни и умели, и дори всички желаят да се откроят от останалите, да придобият власт и влияние и да тъпчат другите, да имат привилегии и престиж във всяка група, като не само избягват да бъдат тормозени от другите, но и могат да тормозят другите по свое усмотрение. Правилен ли е този вид мисъл и възглед? Съответства ли на истината? (Не.) Вие сте слушали толкова много истини, но дори и сега все още одобрявате зли хора — това означава, че вашият нрав също е доста нечестив. Когото и да видите, че е зъл, вие му завиждате и му се възхищавате. В сърцето си много добре знаете, че злите хора са лоши, но въпреки това не можете да не ги следвате, като смятате, че това ви дава опора и ви предпазва от тормоз. Когато видите некадърни хора, се чувствате отблъснати от тях и ги гледате отвисоко, като дори искате да ги стъпчете. Но някога замислял ли си се колко зло би извършил и колко възмездие би получил, ако следваше зли хора? Какви биха били шансовете ти да получиш спасение, ако следваше зли хора? Би ли могъл ти да избегнеш извършването на зло, ако следваше зли хора? Да кажем, че следваш зли хора, като им служиш вярно и действаш като техен подчинен. Те може да споделят парче от баницата с теб и ти може да си способен да ги следваш, за да тъпчеш другите и да имаш най-добрата храна и питие, като изпитваш голяма наслада, избягваш да бъдеш тормозен и придобиваш статус сред другите в този живот. Но ти трябва да извършиш много зло, за да се наслаждаваш на тези неща! Знаеш ли ти колко възмездие и колко тежко наказание ще получиш? Това ли е правилният път? (Не.) И така, все още ли желаете да направите жертвата да изберете да извършвате зло и да получите наказание, само за да не бъдете некадърни хора и да избегнете да бъдете тормозени — като жертвате крайната си цел и съдбата си в замяна на удоволствие в този живот? Това ли е вашият начин на мислене и възглед? Някои хора всъщност поддържат такъв възглед — те биха предпочели да изберат да бъдат зли хора, отколкото да бъдат некадърни и тормозени. Това не е ли желание да вървиш по пътя на злите хора? Некадърността е просто недостатък на човешката природа — какво толкова лошо има в това? Дали тормозът над другите и извършването на зло наистина са по-добрият избор? Ако Бог не те оставя да гладуваш и ти предоставя храна за ядене, би ли могъл наистина да умреш от глад? Ако Бог ти позволява да живееш с радост, свобода, щастие, наслада и мир, на теб няма да ти липсва нито едно от тези неща. И какво от това, ако другите те тормозят? Никой не може да ти отнеме тези неща — никой не може да ти отнеме това, което Бог ти дарява. Ако следваш зли хора и вървиш по пътя на злите хора, удоволствията, на които се наслаждаваш, ще бъдат все греховни удоволствия. Освен това всички пари или материални наслади, които придобиеш чрез извършване на зло, ще бъдат получени чрез насилствено изземване, насладата, която изпитваш в този живот, ще надхвърли това, което Бог ти е дал, и така ти ще трябва да я изплащаш с много следващи животи. Получаването на плътски удоволствия в този живот с цената на получаване на наказание — това не е ли вървене по грешен път? Вие бихте предпочели да изберете да бъдете зли хора, отколкото да бъдете тормозени — това отразява вашето възприятие и ценене на злото в дълбините на душите ви. И така, какво толкова лошо има в това да си некадърен? Ако погледнем през призмата на човешката природа, това е вид недостатък, но също така е и вродена даденост, а тя е нещо, което хората не могат да променят. Некадърните хора не са станали некадърни по собствен избор. Въпреки че е недостатък, това не е покварен нрав, не е проблем на характера на човека. Тогава какво толкова лошо има в него? Ако поради своята некадърност и ниския си статус често си тормозен и можеш дълбоко да разбереш несправедливостта и злото на този свят и мрака на това общество, и в резултат на това искрено дойдеш пред Бог, за да приемеш Божието върховенство, и с желание се покориш на Божието господство и устройване, като предадеш съдбата си в Божиите ръце — тогава тази некадърност не е ли форма на защита за теб? Некадърността не е негативно нещо; тя е просто вид недостатък на човешката природа. Какво се има предвид под недостатък? Означава недостатъчност, малък проблем, несъвършенство — това е просто нещо, което е несъвършено, което донякъде липсва, не е изцяло по вкуса на някого или не е идеално, но не показва лош или порочен характер. Тогава защо не можете да понасяте този малък недостатък? Нещо повече, този малък недостатък може да донесе големи ползи за твоето навлизане в живота. Или може да се каже, че някои хора, тъй като имат този недостатък на човешката природа, тази вродена даденост, са по-способни да следват Бог с цялото си сърце докрай. В крайна сметка, тъй като могат да приемат истината, да се покорят на Бог и да притежават богобоязливо сърце, те са способни да се отърват от своя покварен нрав и да получат спасение. От тази гледна точка това е благословия — хората не бива да отказват да бъдат некадърни. Какво толкова лошо има в това да си некадърен? Поквареният нрав на човека няма да се влоши поради некадърността. Бог няма да гледа отвисоко на някого или да откаже да го спаси, защото е некадърен, нито некадърността ще повлияе на това да приеме истината или да бъде спасен. Така че вашите мисли и възгледи трябва да се променят — те все още са доста далеч. Някои хора казват: „Бих предпочел да бъда зъл човек, отколкото некадърен човек. Некадърните хора нямат бъдеще, всички ги гледат отвисоко и дори те самите се гледат отвисоко. Да бъдеш некадърен човек е безсмислено; да бъдеш зъл човек е страхотно — можеш да правиш каквото си искаш, да тормозиш всеки, който изглежда лесен за тормоз, и никой не смее да се съпротивлява. Колко бляскаво е да се живее по този начин!“. Каква полза има от блясъка? Ако просперираш и живееш бляскаво в света, твоите перспективи и крайна цел ще бъдат съсипани. Вече няма да можеш да дойдеш пред Бог и вече няма да се чувстваш привързан към Бог; Бог вече няма да те привлича и жизнената среда и работната среда на Божия дом вече няма да те привличат. Ти ще напуснеш Бог и ще търсиш жизнена среда, където можеш да използваш силните си страни и да реализираш стойността си. Божият дом ограничава злодеянията на хората и никой зъл човек не може да постигне нищо или да остане непоколебим в Божия дом. Ако харесваш злите хора и искаш да станеш такъв, можеш ли все пак да останеш в Божия дом? Рано или късно ще бъдеш изчистен. Не само че няма да успееш да получиш добра крайна цел, но след смъртта ще получиш и наказание за злото, което ти си извършил. Следователно, въпреки че некадърността е недостатък на човешката природа, тя не е покварен нрав, нито означава, че човешката природа на някого е зла. Кой няма някакви недостатъци? Некадърността е точно както някои хора се раждат със заекване или както някои хора се раждат малко грозни — всичко това са вродени недостатъци. Хората имат различен цвят на кожата — някои се раждат бели, някои се раждат с жълта кожа, а някои се раждат с черна кожа. Това е вродена даденост. Хората с жълта кожа може да изглеждат не толкова здрави, с не толкова добър тен — това е малък недостатък. Хората с черна кожа изглеждат по-силни, но въпреки това никой не иска да има черна кожа. На хората с бяла кожа обикновено им завиждат, но дори сред тях някои смятат, че да си твърде блед не е добре, и затова обичат да почерняват кожата си до бронзов цвят, уверени, че така изглеждат здрави и се придава блясък на кожата им. Както виждаш, некадърността е същата като различните вродени дадености на хората — просто тя е вид недостатък. Тогава това голям проблем ли е? (Не.) Следователно, въпреки че този проблем е недостатък на човешката природа, той не влияе на твоето приемане на истината или на твоето разбиране на истината. И така, вие все още ли се съпротивлявате на това да бъдете некадърни хора? (Вече не.) Ще продължите ли вие да тормозите некадърните хора, когато ги видите? (Не.) Преди ги тормозехте доста, нали? Сега, когато видите некадърни хора, ще продължите ли да ги гледате отвисоко и да ги принизявате? (Не.) Ако ти самият си некадърен човек, още повече ти не бива да гледаш на себе си отвисоко. Ако си некадърен, така да бъде — практикувай това да бъдеш честен човек според Божиите слова. Въпреки че може да си некадърен, трябва да бъдеш честен, а не измамен, и Бог харесва този тип човек. Какво харесва Бог? Не твоята некадърност. А това, че поради некадърността си ти си готов да бъдеш честен човек; това, че тъй като те гледат отвисоко и не можеш да намериш благоволение пред хората, ти измисляш начини да бъдеш честен човек, за да зарадваш Бог и да удовлетвориш Бог, и правиш каквото казва Бог. По този начин твоята некадърност се превръща в предимство, нали? (Да.) Промени ли се вашият възглед сега? (Да.) Разбира се, не всички некадърни хора непременно са способни да приемат истината. Някои хора, освен че имат недостатъка некадърност в своята човешка природа, имат и проблеми с характера си. Това не може да се обобщава. Сама по себе си некадърността не е голям проблем, но трябва да гледаш и какъв е характерът на човека. Ако някой е измамен или има порочен характер — ако е безсрамно дебелокож, мнителен, чувствителен, инатлив или дори има жесток нрав — то този човек не е нищо добро. Така че некадърният човек не е непременно някой с добър характер. Добре, това е всичко за нашето обсъждане за некадърността.