Несъобразителност

Нека обсъдим друго проявление — несъобразителността. Какъв проблем е това? (Недостатък на човешката природа.) Несъобразителността е недостатък на човешката природа. Какви са типичните проявления на несъобразителност у хората? Бавни реакции, мудност и липса на гъвкавост при вършенето на нещата, а когато мислят за проблеми, имат малко идеи или могат да обмислят сравнително малко аспекти на проблемите. Всичко това се нарича да си несъобразителен. Кой аспект на човешката природа засяга несъобразителността? Тя засяга дълбочината на възгледа на човек за хората и нещата, дълбочината на неговите постъпки и действия, както и неговата интелигентност или заложби, когато става въпрос за възприемане на хората и нещата и за постъпване и действие. Най-общо казано, какъв човек се описва с термина „несъобразителен“? (Човек със сравнително слаби заложби.) Несъобразителността означава, че човек има слаби заложби, ниска интелигентност и бавни реакции — наличието на тези проявления е несъобразителност. Несъобразителността е основен недостатък на човешката природа. Тази несъобразителност не се отнася до това твоята ръка или крак да изтръпнат и да загубят чувствителност — не става въпрос за този вид физическа безчувственост. Нито се отнася до личностна черта да бъдеш неизразителен, скован или закостенял. Вместо това тя е мисловна реакция или проявление на интелигентността на човек при справянето с проблеми. Обикновено този тип човек често е в състояние на несъобразителност, бавно схващане и липса на реакция, когато става въпрос за хората, събитията и нещата около него. Тоест той вижда нещата, но не може да прозре същността на тези неща и не може да забележи проблемите в тях. Когато му напомниш, че тук има проблем, той дори няма реакция и не знае, че това е проблем. Дори ако някой му посочи проблема, той все още не може да прозре сериозността на проблема или същността на проблема. Следователно много бавно се справя с доста въпроси. Това е несъобразителност. Несъобразителността сама по себе си е недостатък на човешката природа. Що се отнася до несъобразителните хора, независимо от възрастта им или от това дали някоя част от физическото им тяло е изтръпнала, по отношение на проявленията на тяхната човешка природа в този аспект, те не могат да вършат специфична, съществена работа, нито могат да поемат работа, която включва техническо съдържание или която е със силно специализиран характер. Разбира се, такива хора също така не са способни да бъдат водачи и работници. Ако даден водач или работник е несъобразителен, тогава ще възникнат проблеми в работата, която върши, тя ще спре и ще бъде парализирана. Той не е способен да забелязва проблемите и не е способен да ги разрешава своевременно, затова когато възникнат различни проблеми, не може да ги забележи и проблемите не могат да бъдат разрешени. Той не може да види проблемите с очите си, затова не може да се захване с разрешаването им и не знае коя работа е най-важно да се свърши. Всеки ден може само рутинно да върши малко повърхностна работа. Каквито и работни разпоредби да бъдат издадени от Горното, той ги предава нататък, но след като ги предаде, няма представа дали могат да бъдат изпълнени правилно, какви резултати могат да бъдат постигнати или какви ще бъдат последващите ефекти. Не може да прозре нищо. Без значение колко хора около него вършат зло или предизвикват смущения или прекъсвания, той не може да го възприеме. Не знае и колко работа трябва да бъде проследена или коя конкретна работа трябва да бъде изпълнена. Някой го пита: „Възложи ли и организира ли работата?“. Той казва: „Всичко е организирано. Общувах с тях и прочетох работната разпоредба на глас веднъж — всички я знаят“. Това привеждане на работната разпоредба в изпълнение ли е? (Не.) Привеждането на работната разпоредба в изпълнение първо изисква правилно възлагане на отговорностите на водачите и работниците, като се уточни кой водач с коя работа трябва да се занимава, и се обезпечи възлагането на всеки елемент от работата на конкретни хора. Освен това на водачите и работниците трябва да се каже конкретно как и според кои принципи да я вършат. Всички тези въпроси трябва да бъдат обяснени ясно, така че всеки да знае как да върши работата. Само това означава да се разпредели работата. Когато извършват работа, някои хора просто четат на глас работната разпоредба на другите и карат всички да споделят своето разбиране и чувства относно нея, и това е всичко. Стига да видят, че всички са заети да изпълняват дълга си, те предполагат, че работната разпоредба е била приведена в изпълнение правилно. В този момент, ако ти ги попиташ: „Имат ли братята и сестрите някакви трудности при изпълнението на дълга си? Има ли все още налични някакви проблеми? Ти общува ли, за да ги разрешиш?“, те отговарят: „Не съм чул за никакви проблеми — ще отида да проверя“. Всъщност човекът, отговарящ за работата, не е споменал никакви проблеми или трудности, но тези трудности наистина съществуват. Тъй като е твърде несъобразителен, той не може да ги забележи. Например дори не може да го възприеме, когато двама души не са способни да си сътрудничат и се съревновават за статус помежду си, докато изпълняват дълга си, и това засяга работата. Дори казва: „Отношенията им са доста добри — те разговарят и общуват помежду си. Ако не можеха да си сътрудничат, нямаше да си говорят“. Хората го питат: „Съревновават ли се за статус помежду си? Могат ли да си сътрудничат хармонично?“. Той отговаря: „Не знам за това“. Едва след събиране на сведения се открива, че двамата не са способни да си сътрудничат и се конкурират помежду си — конкурират се за това кой проповядва по-възвишени проповеди, чий глас е по-силен и кой говори по-дълго. Тези неща отдавна са били забелязани от Божиите избраници. Ако попиташ този човек: „Тези проблеми разрешени ли са своевременно?“, той ще каже: „Не, не са разрешени. Не знаех, че това е работа, която трябва да върша“. Дори не знае, че трябва да разреши такъв голям проблем — не е ли малоумен? (Да.) Той прочита на глас работните разпоредби веднъж и след това изисква всички да дадат декларации и обети, че ще изпълняват дълга си добре, след което смята работата си за свършена. Той си казва: „Помня кой е църковният водач, кой конкретно отговаря за кой елемент от работата и кой отговаря за филмопроизводството“, но просто не може да види как трябва да бъдат извършени тези конкретни елементи от работата. Ето как изглеждат несъобразителните и бавносхващащите — те са глупави индивиди. Те не могат да забележат никакви проблеми и не знаят как да общуват за никакъв аспект на истините принципи. Когато става въпрос за проблеми, засягащи истините принципи, те не знаят как да общуват за истината, за да ги разрешат. Когато става въпрос за проблеми, засягащи персонала или административната работа, те също не могат да възприемат нито един от тях. Дори и да видят, че някой не може да върши работата, те не знаят как да разрешат това. Не могат да прозрат нищо. Това означава да си несъобразителен. Те знаят само как да говорят някои доктрини, но не са компетентни в работата — имат вид на несъобразителни и бавносхващащи. Кажете Ми, дали такъв човек е водач, който отговаря на критериите? (Не.) Ако водачите и работниците са несъобразителни, това е проблемно — те изобщо няма да могат да вършат никаква работа. Ако не вършат работата, която трябва, и когато някой докладва за проблем, те също не се занимават с него, то това вече не е просто въпрос на несъобразителност, а е липса на нормална човешка природа и загуба на нормалната функция на съвестта и разума.

Несъобразителността е недостатък на човешката природа. Въпреки че този недостатък не достига нивото на покварен нрав, сам по себе си този проблем е пагубен. Жив човек стои там, с функциониращи сетива и крайници, но просто няма способността на нормален човек да възприема хората и нещата или да постъпва и да действа. Когато върши работа, той е като безполезен човек, който няма мисли — не може да забележи никакъв проблем, още по-малко е способен да разрешава проблеми, когато другите ги поставят за разглеждане, и не може да види каква работа трябва да се свърши. Сякаш нищо не го засяга в съзнанието му. В резултат на това той не може да върши никаква работа — той е некадърник, безполезен човек. Този проблем не е ли достатъчно сериозен? Както виждаш, инатливите хора и чувствителните хора поне имат активни мисли — те притежават мисленето на нормален човек; тоест умовете им непрекъснато работят. Но умовете на несъобразителните хора са прости; сякаш умовете им са парализирани, сякаш са мъртви. Въпреки че имат очи, каквото и да видят, в умовете им няма реакция и те няма да го обмислят в умовете си; те нямат мисли и са изцяло дървени фигури. Какво представляват дървените фигури? Те са хора, издялани от дърво; външно приличат на хора, но когато им говориш, те не реагират. Ти ги караш да пазят къщата, но когато къщата се ограбва, те не правят нищо. Ти ги питаш: „Защо ти не опази къщата?“, а те пак не реагират. Ако човек не реагира на нищо, това е много проблемно. С други думи, функциите, които инстинктите на човешката природа би трябвало да изпълняват — като функциите на мисълта и осъзнаването, както и функциите, които очите, ушите, мозъкът и сърцето би трябвало да изпълняват — не могат да бъдат осъществени. Те нямат или не достигат до мислите, които хората с нормална човешка природа би трябвало да притежават. Това се нарича несъобразителност. Несъобразителните хора не са толкова различни от безполезните хора. Някои хора казват: „Ти казваш, че хората от този тип са несъобразителни, че очите, ушите и мозъците им не могат да изпълняват функциите си. Но ако ги обидиш, реагират. Ако претърпят загуба, реагират. Тогава могат ли все пак да се считат за глупави хора?“. Дори някои животни могат да разбират човешката реч — те могат да разбират както добрите, така и лошите неща, които казваш за тях. Ако някой, като човешко същество, не може да разбира човешка реч, тогава той не отговаря на критерия да бъде човек. Следователно, за да се измери дали някой е човек, трябва да се използва критерият за хората. Защо споменавам животните? Това е, за да ти дам да разбереш, че ти си живо същество, което спада към категорията на сътворените човеци, а не животно. Ако ти, като човек, нямаш мислите, които дори животните притежават, то ти си твърде далеч от критерия. Дори животните знаят, че трябва да бъдат добри и да се сближават с онези, които се отнасят добре с тях и им осигуряват ежедневната храна. Ако ти, като човек, нямаш такава човешка природа, заслужаваш ли ти все пак да се наричаш човек? Защо правя това сравнение? За да ти дам да разбереш, че ти не си животно или висше животно; ти си човек, ти си най-висшето същество сред всички неща, сътворени от Бог — човек. Имаш езикова способност, мисловна способност и способността да разбираш истината. Бог те е сътворил да бъдеш господар сред всички неща, да управляваш всички неща и другите живи същества. Ти си настойникът на всички живи същества сред всички неща. За да ги управляваш, ти трябва да ги превъзхождаш. Трябва да си по-добър от тях, за да имаш способността да ги управляваш. Следователно споменаването на животните не е, за да те омаловажи, а за да ти напомни и да те накара да разбереш, че трябва да бъдеш по-добър от тях. Трябва да използваш способностите, които твоята човешка природа би трябвало да притежава, както и различните видове здрав разум и способности, които си придобил, откакто си се родил, за да ги управляваш и да ги водиш, като правиш това, което човек трябва да прави, това, което Бог ти е възложил да правиш. Ако смяташ себе си за сътворен човек, трябва да използваш критерия за сътворения човешки род, за да измериш своята човешка природа и своята същност. Този критерий не бива да бъде по-нисък от критерия, който Бог е установил за човешкия род. Следователно, за да се измерят заложбите на даден човек и проблемите в различните аспекти на неговата човешка природа, трябва да се използва критерият за хората. Много хора са ментално несъобразителни и с бавни реакции по отношение на човешката природа, което ги води до лошо изпълнение на много задачи в хода на изпълнението на дълга си — те са некомпетентни в църковната работа и не са способни да практикуват според истините принципи. Затова трябва да познаваш себе си и да знаеш собствената си мярка. Ако не притежаваш такъв вид заложба или човешка природа, или ако имаш недостатъка несъобразителност в твоята човешка природа, тогава не бива да се съревноваваш да бъдеш водач или надзорник. Ако станеш водач или надзорник, тогава независимо коя е църквата, за чиято църковна работа отговаряш, тя ще бъде парализирана. За който и елемент от работата да отговаряш, тази работа ще бъде пълна бъркотия. Ако не можеш да бъдеш компетентен за нея, трябва да отстъпиш настрана и да оставиш онези, които са способни да я изпълняват, да я вършат. Разбираш ли? (Да.) Да имаш самосъзнание и след това да се научиш да правиш път на онези, които са по-способни, и да препоръчваш други — това е принципът на практикуване. Някои хора казват: „Аз съм толкова несъобразителен, че не мога да преценя кой е добър — как мога да препоръчам някого?“. Ако не можеш да прецениш кой има добри заложби и не можеш да правиш препоръки, трябва да научиш някои уроци. Когато видиш някого, който разбира истината и може да разпознава другите, трябва да се учиш от него. Като общуваш повече с него, ще можеш да научиш някои неща. Тъй като имаш недостатъка несъобразителност в твоята човешка природа, не бъди придирчив и недей да подбираш какъв дълг да изпълняваш. Ти самият имаш този недостатък, така че няма много видове работа и дълг, които можеш да вършиш. Ако с много трудности се намери подходяща позиция за теб, а ти все още си придирчив и подбираш, то това не е проблем на несъобразителност или недостатък на човешката природа, а покварен нрав. Какъв покварен нрав? Това е надменност, липса на покорство и непознаване на собствената си мярка. Ти си нищо, просто един некадърник, идиот, но въпреки това искаш да изпълняваш дълг, който е достоен, който не е уморителен и който се цени високо от другите — това показва надменен нрав. Ако си много несъобразителен, като имаш работа, която трябва да вършиш, и въпроси, за които трябва да се погрижиш, но нито ги вършиш, нито ги забелязваш, ако дори не си правиш труда да си мръднеш пръста, когато нещата се объркат, и дори когато виждаш нещо да вреди на интересите на Божия дом, го пренебрегваш, като си мислиш: „Това не е проблем в моя собствен дом, така че няма да се занимавам с него“, това не е просто несъобразителност, а липса на съвест и разум. Ако имаш дори малко съвест и разум и се отнасяш към въпросите на Божия дом като към свои собствени, тогава трябва да изпълниш отговорността си и да не позволяваш интересите на Божия дом да бъдат накърнени. Но ако нямаш това добро намерение и не правиш нито едно добро нещо, не си ли бавносхващащ и несъобразителен човек? С това приключва нашето обсъждане на проявлението несъобразителност.

Безсрамно дебелокожие

Нека сега поговорим за безсрамното дебелокожие. Какъв проблем е безсрамното дебелокожие? (Недостатък на човешката природа.) Недостатък ли е? (Това е проблем на лошия характер.) Лошият характер означава лоша човешка природа. Кой аспект на човешката природа засяга безсрамното дебелокожие? То засяга съвестта и разума, както и почтеността и достойнството. Засяга аспекта характер на човека. Какви са конкретните проявления на безсрамното дебелокожие? Какви неща показват, че човек е безсрамно дебелокож? Всякакви безсрамни неща, които върши, със сигурност са проявления на безсрамно дебелокожие. Ласкателството и подмазването, без да чувстваш, че това е сконфузващо — това не е ли безсрамно дебелокожие? (Да.) Защо казваме, че това е безсрамно дебелокожие? Защото вършенето на това показва, че човек няма чувство за срам. Той може да каже някои думи, които нарушават съвестта на нормалната човешка природа или които не отговарят на фактите, колкото и сконфузващи или неприятни да са тези думи, без да се изчервява или сърцето му да затупти, и не се интересува как го възприемат другите, след като го чуят; дори и другите да му се смеят, не се интересува. Липсва му чувство за срам, нали? (Да.) Липсата на чувство за срам не е ли точно безсрамно дебелокожие? Също така, когато човек очевидно нищо не представлява, но въпреки това публично се съревновава за статус и за това да бъде водач — това не е ли безсрамно дебелокожие? (Да.) Не само че се съревновава публично, но по време на избори и фалшифицира бюлетини. Докато другите гласуват по веднъж, той гласува за себе си два пъти — това не е ли безсрамното дебелокожие? (Да.) Когато другите не гласуват за него, той гласува за себе си. Такива хора се съревновават да станат водачи безочливо и без никакво чувство за срам — колко безсрамно дебелокожи трябва да са! Обикновено всички, които обичат статуса и имат амбиция, желаят да се представят добре, така че другите да могат да ги изберат за водачи. След като бъдат избрани за водачи, те се чувстват доста горди, но ако не бъдат избрани, се чувстват нещастни и недоволни — това е нормално проявление. Но безсрамно дебелокожите хора не са такива. Те ще използват всякакви средства, за да станат водачи. Те казват: „Никой не ме харесва и няма да гласува за мен, но аз ще намеря начин да стана водач. Дори ако трябва да мамя и да използвам подмолни средства, ще накарам всички да гласуват за мен за водач!“. Други казват: „Дори и да станеш водач, пак никой няма да те харесва. Ние нямаме добро мнение за теб и репутацията ти е лоша. Ако ти уредиш някаква работа, никой няма да те слуша“. Те отговарят: „Дори и да не ме слушате, аз пак ще се опитам да бъда водач!“. Колко безсрамно дебелокожи трябва да са такива хора! Съдейки по това, на такива хора не им ли липсва самосъзнание? (Да.) Те нямат самосъзнание и имат донякъде насилствен характер. Съдейки по мислите и възгледите на безсрамно дебелокожите хора относно техните постъпки, те нямат чувство за срам в своята човешка природа, не се интересуват от почтеност или характер, съвест или чувство на неудобство, нито се интересуват от морала и минималния праг за постъпките си — те пренебрегват всичко това. Съдейки по техните мисли и осъзнатост, те са изключително глупави, невежи и низки. Затова се казва, че имат лош, долен характер. И така, безсрамните неща, които вършат, със сигурност са водени от техните погрешни мисли и възгледи. По време на църковни избори те настояват да изберат себе си, да гласуват за себе си и да станат водачи — да не станат водачи е неприемливо за тях, и ако не станат, те ще мразят братята и сестрите за това, че не са гласували за тях. Щом разберат, че не си гласувал за тях, те те намират за неприятен. Каквото и да кажеш, те ти се репчат за нещо. Изключително груби са, когато говорят с теб, сякаш бълват огън. Те също така мислят как да ти отмъстят и да те измъчват, и може дори да откажат да говорят с теб през целия си живот. Това, което се разкрива в тези конкретни действия на такива хора, е покварен нрав. Какъв покварен нрав е това? (Жестокост.) Меко казано, това е надменност и надценяване на собствените способности — те просто искат да бъдат водачи. Но съдейки по средствата им за вършене на нещата и различните им проявления, те са хора, които имат жесток нрав. Поквареният нрав на тези безсрамно дебелокожи хора, които имат порочна човешка природа, е много очевиден. Всички техни действия могат да достигнат нивото на покварения нрав. Безсрамното дебелокожие е едно проявление на техния характер; следователно в речта и действията си те се управляват от този аспект на характера си и в резултат на това извършват много безсрамни дела и разкриват различни аспекти на покварения нрав, като надменност и жестокост. Следователно до известна степен порочните проявления, които се разкриват от характера на даден човек, попадат в рамките на покварения нрав; всички тези проявления са свързани и са преплетени с неговото естество същност и неговите конкретни разкривания на какъвто и да било покварен нрав произлизат от неговия порочен характер. Така порочният характер и поквареният нрав са взаимосвързани. Поквареният нрав на хората се поражда, след като хората са покварени от Сатана. Например всички аспекти на порочния характер в рамките на човешката природа на хората, като това да бъдат инатливи, тесногръди и безсрамно дебелокожи, са резултат от това, че хората са покварени и обработени от Сатана. Преди да приемат истината, всички хора първо приемат покварата и подвеждането от много погрешни, зли и негативни мисли и възгледи — те приемат тези погрешни неща в сърцата си като свой живот, а това означава, че поквареният нрав става техен живот.

Безсрамното дебелокожие има и други проявления. Някои водачи и работници извършват явни действия на причиняване на прекъсвания и смущения, заблуждават висшестоящите, докато крият неща от подчинените си, или се противопоставят на работните разпоредби, а действията им дори причиняват голяма вреда на делото на църквата. И все пак те не само че не се самоанализират и не опознават собствените си проблеми, или не признават факта на своето злодеяние, че са смутили делото на църквата, а напротив, дори вярват, че са се справили добре, и искат да търсят признание и награди, хвалят се и свидетелстват навсякъде колко работа са свършили, колко страдания са понесли, колко принос са дали по време на работата си, колко хора са придобили чрез проповядване на евангелието, докато са работили, и така нататък. Те изобщо не признават колко зло са извършили или каква голяма вреда са нанесли на делото на църквата. Разбира се, те също така не се покайват, камо ли да постигнат обрат. Кажете Ми, не са ли безсрамно дебелокожи такива хора? (Такива са.) Ако ги попиташ: „Изпълняваше ли църковната работа според истините принципи? Работата ти съответстваше ли на работните разпоредби на Божия дом?“, те избягват темата. Ако след това други хора разобличат, че по време на работата си са причинили сериозни загуби на Божиите приношения — някои загуби, възлизащи на няколкостотин юана, някои на няколко хиляди, а някои дори на десетки хиляди — каква е реакцията им, когато се поиска от тях да ги компенсират? Нормалните хора със съвест, разум и чувство за срам биха се сринали, като чуят това, и биха се почувствали унизени и засрамени от дълбините на сърцата си. Те биха повярвали, че не са си свършили добре работата и че са толкова задължени на Бог, затова не биха се опитали да се оправдават. Дори да са свършили някаква конкретна работа и да са понесли много страдания, не биха сметнали, че си струва да се споменава. Ако работата им наистина беше свършена добре, можеше ли да причини толкова много вреда на делото на Божия дом? Не можеше. Просто ако се съди по вредата, която са причинили, може да се докаже, че работата им е била свършена зле и затова те трябва да признаят вината си и да се покаят. Независимо от това дали загубите, които са причинили, изискват компенсация, те трябва поне да признаят факта, че работата им е причинила смущения и прекъсвания на делото на църквата. Само напълно безсрамни хора биха отказали да признаят този факт. Те биха казали: „Дори да компенсирам загубите, няма да призная, че съм допуснал някакви грешки или съм направил нещо нередно в работата си. Дори да изплатя дълговете, аз все още съм заслужил човек, по-добър от обикновения човек в Божия дом. Аз съм имал славна история!“. Що за човешка природа е това? Кажете Ми, имат ли хората от този тип някакво чувство за срам? Могат ли дори да изпишат думите „чувство за срам“? Ако наистина нямат чувство за срам, това е проблематично. Ако в сърцето си ясно знаят, че са извършили зло, но упорито отказват да го признаят устно, нима такива хора не са много непримирими? Ако признаят в сърцето си, че са извършили зло, и могат да го признаят и устно, тогава все пак се счита, че притежават съвест — те все още имат чувство за срам в себе си. Ако не само отказват да го признаят устно, но и са предизвикателни в сърцата си, като постоянно се съпротивляват и дори разпространяват навсякъде твърдения, че Божият дом се отнася несправедливо с тях и че са жертви на лош късмет, тогава проблемът им е сериозен. Колко сериозен? Те изобщо нямат съвест или разум. Съвестта трябва да включва както чувство за справедливост, така и доброта. Един от аспектите на чувството за справедливост е, че хората трябва да имат чувство за срам. Само когато хората познават срама, те могат да бъдат порядъчни, да имат чувство за справедливост, да обичат положителните неща и да се придържат към тях. Ако обаче в съвестта и в чувството ти за справедливост липсва чувство за срам и не познаваш срама — и ако дори след като си направил нещо нередно, не се чувстваш засрамен от това и не знаеш как да се самоанализираш или да се мразиш, и не изпитваш съжаление, нито те е грижа как другите те разобличават, и си безсрамен и не изпитваш срам — тогава твоята съвест като човек е проблематична и може също така да се каже, че нямаш съвест. В такъв случай е трудно да се каже дали сърцето ти е лошо или зло — възможно е сърцето ти да е зло, да е сърце на вълк, не положително, а негативно. Хората без съвест и без човешка природа са демони. Ако направиш нещо нередно и не изпитваш никакъв срам, и не изпитваш разкаяние или чувство за вина, и не само че не се самоанализираш, но и спориш, противопоставяш се и се опитваш да се защитиш и оправдаеш, като се прикриваш зад красива фасада, тогава, ако се съди по критериите за стандартна човешка природа, твоята човешка природа е проблематична. Какъвто и да е твоят разум, ако не покриваш критерия на съвестта, тогава е трудно да се каже дали ти наистина имаш човешка природа, или не. Нека не обсъждаме какъв е вътрешният ти дух, откъде си дошъл или какво зло си вършил в миналото; нека не говорим за предишния ти живот. Ако говорим само от гледна точка на съвестта, която ти би трябвало да имаш в този живот, ако нямаш чувство за срам, то не отговаряш на критерия като човек. Някои хора казват: „Аз съм безсрамно дебелокож, затова просто си вземам каквото си поискам“. Но зависи къде го правиш — вършенето на това в Божия дом няма да мине. Божият дом не е място, на чийто гръб можеш да живееш. Ако настояваш да живееш на неговия гръб, със сигурност ще си навлечеш беда. Някои хора си мислят: „Аз съм дебелокож като крокодил. Където и да отида, се държа по този начин, като се разхождам така, сякаш мястото е мое! Не ме интересува какво казват другите за мен — кой може да ми направи нещо?“. Хората може и да не могат да ти направят нищо, но тъй като вярваш в Бог, трябва да обърнеш внимание на това как Бог измерва и оценява всичко, което вършиш, как Бог те определя и как отсъжда за теб. Ако не обръщаш внимание на това, все още ли си някой, който вярва в Бог? Ако дори не те е грижа за това, то ти си неверник. Може да пренебрегваш това, което хората казват за теб, но не трябва ли да те е грижа за Божията оценка за теб, за това как те възприема Бог и как отсъжда за теб? Ако Божията оценка за теб е, че ти си безсрамно дебелокож, че ти си имунизиран срещу срам и лишен от чувство за срам, че на твоята човешка природа ѝ липсват много неща и че ти липсват някои много важни неща, тогава трябва да започнеш да постъпваш по нов начин — трябва да се покаеш и да спреш да си измисляш свои собствени доводи. Дори и да имаш хиляди и хиляди извинения, единственият факт, че ти си безсрамно дебелокож, е достатъчен, за да се определи, че има огромен проблем с твоята човешка природа и съвест. Измерен само по това, проблемът ти е много сериозен. Ако можеш да разбереш какво казвам, трябва да се покаеш и да спреш да си измисляш свои собствени доводи в сърцето си. Твоите доводи произтичат от прибързаност, от емоции, от Сатана — дори и да вярваш, че доводите ти не са погрешни, те не са истината. Божията оценка за теб не се основава изцяло на твоя покварен нрав. Преди да вземе предвид твоя покварен нрав, Бог първо гледа твоята човешка природа. Каква е твоята човешка природа и какво е отношението ти към всеки въпрос, се определя от характера ти. Това, което Бог наблюдава, със сигурност е точно и критерият, по който Той те измерва, също съответства на истината. Независимо кого измерва Той, това никога не се основава на външния му вид, а на това, което действително върши, на неговите разкривания и проявления в ежедневието му, на мислите, възгледите и нагласите му, когато се справя с всеки въпрос, както и на отношението му към положителните неща, към истината и към Бог. Независимо как Бог в крайна сметка те определя или оценява, няма да си онеправдан. Това не се основава на временното ти проявление или случайно прегрешение; това е оценка, която се основава на цялостните ти проявления. Следователно Божията оценка за всеки човек е точна и обективна. Не е ли така? (Да.) Проявлението безсрамно дебелокожие засяга характера на човека. Разбира се, до известна степен то също достига нивото на покварения нрав. Тъй като такива хора имат този аспект на човешката природа, това води до вършенето им на определени неща, и когато вършат тези неща, те разкриват своя покварен нрав. Независимо какъв вид покварен нрав се разкрива, разкритият покварен нрав и действията, извършени от безсрамно дебелокожите хора, са неразделни от тяхната човешка природа. Така, дали поквареният нрав на човек може да се промени и дали човек може да се отърве от него, зависи от това какъв е характерът му. Ако характерът му е зъл, ако се съпротивлява на истината, изпитва отвращение и неприязън към истината и отказва да приеме истината, тогава му е трудно да се отърве от своя покварен нрав и няма да може да постигне спасение. Но ако по отношение на характера си той не е зъл човек и може да схваща и да приема истината, не е инатлив и няма проблеми с порочен характер, тогава може да се отърве от своя покварен нрав. Всички имат покварен нрав, но какво определя дали човек може да се отърве от покварата и да постигне спасение? (Зависи от това какъв е характерът на човека.) Точно така — зависи от това дали човешката природа на някого е добра или лоша.