Първата практика за стремеж към истината: избавяне

Избавянето от преградите между човека и Бог и от враждебността на човека към Бог

I. Избавяне от представите и фантазиите на човека за Бог: Избавяне от представите и фантазиите на човека за Божието дело

Е. Божието дело не променя вродените дадености на хората; целта му е да промени покварения им нрав

Кажете Ми, степента, до която хората се съпротивляват и бунтуват срещу Бог, има ли нещо общо с това дали заложбите им са добри или лоши? Дали хората се съпротивляват и бунтуват срещу Бог поради лоши заложби? Обмисляли ли сте някога този въпрос? Дали това е въпрос, който си струва да се обмисли? (Да.) Някои хора казват: „Тъй като имаме лоши заложби, тъй като заложбите, които Бог ни даде, не са добри, ние сериозно се съпротивляваме и бунтуваме срещу Бог“. Вярно ли е това твърдение? (Не.) Въз основа на предишното ни общение за разликите между вродените дадености, човешката природа и покварения нрав, към коя категория спадат заложбите? (Към вродените дадености.) Те спадат към вродените дадености. И така, знаеш ли дали различните аспекти на вродените дадености са свързани с човешката природа и покварения нрав на хората? Нека започнем със заложбите — заложбите определят ли степента, до която човек се бунтува и съпротивлява срещу Бог? (Не.) Защо казваме, че не я определят? Това се отнася до причината, поради която хората се съпротивляват и бунтуват срещу Бог. Дали хората се бунтуват и съпротивляват срещу Бог поради лоши заложби? (Не, това е, защото имаме покварен нрав.) Точно така — това е съобразено с реалността. Твоята съпротива и бунтарство срещу Бог и неспособността ти да се покориш на истината не се дължат на лоши заложби, а се дължат на това, че имаш покварен нрав. И така, не можеш да се оплакваш, че Бог ти е дал лоши заложби, само защото си способен да Му се съпротивляваш. Заложбите или всеки друг аспект на твоите вродени дадености са присъщи дадености, които ти самият имаш; те са свойствени, вродени дадености, които притежаваш като сътворено същество. Независимо кой е аспектът на вродените дадености, той не води до съпротива срещу Бог и няма връзка с покварения нрав. Например това, че си висок, не означава, че имаш по-малко покварен нрав. Да бъдеш красив или да имаш светла кожа не означава, че нямаш покварен нрав. Да бъдеш роден в раса, която хората почитат и уважават, не означава, че нямаш покварен нрав. С други думи, независимо какви вродени дадености е дал Бог на даден човек и независимо какви са вродените дадености на даден човек, те нямат връзка с неговия покварен нрав. Например външният вид на човека сам по себе си не води до съпротива срещу Бог. Въпреки това, тъй като хората имат покварен нрав, когато някой изглежда добре, той може да си мисли: „Аз съм красив, така че трябва да имам статус и да бъда уважаван“. Това са разкривания на покварен нрав. Някои хора използват добрия си външен вид, за да изявят силните си страни, като по този начин разкриват много погрешни твърдения и действия. Тези твърдения и действия са причинени изцяло от техния покварен нрав, а не от вродените им дадености. Независимо дали имаш добри или лоши заложби, заложбите сами по себе си не водят до съпротива срещу Бог. Ако имаш добри заложби, но не разбираш или не приемаш истината, ти все пак ще се съпротивляваш и бунтуваш срещу Бог, защото имаш покварен нрав. Ако имаш лоши заложби, но можеш да приемеш истината, и щом разбереш какво ти казва Бог да правиш или да не правиш, можеш да го спазваш и си способен да не действаш въз основа на своя покварен нрав, тогава няма да се бунтуваш срещу Бог, нито ще се изплъзваш и скатаваш, или ще бъдеш нехаен, своеволен или своенравен и безразсъден. Независимо дали имаш или нямаш лоши заложби, щом имаш покварен нрав, тогава дори и да можеш да разбираш Божиите слова, все пак ще се бунтуваш и съпротивляваш срещу Бог. Тъй като имаш покварен нрав като свой живот, ти естествено развиваш различни сатанински мисли и възгледи, както и сатанински философии за светските отношения, а също и сатанински възгледи, които стоят в основата на начина, по който възприемаш хората и нещата, и ще се перчиш, ще се защитаваш и постоянно ще искаш да се открояваш и да превъзхождаш другите, и дори да контролираш и властваш над другите. Всички тези проявления произтичат от сатанинското естество на хората. Ако вършиш различни неща въз основа на своето сатанинско естество и сатанински живот, тогава независимо дали имаш добри или лоши заложби, ти ще се съпротивляваш на Бог. Заложбите сами по себе си не водят до съпротива срещу Бог. Ти имаш лоши заложби, но можеш ли да действаш според Божиите слова, стига да ги разбираш? Ако нямаш покварен нрав или не живееш според своя покварен нрав, тогава категорично можеш да постигнеш това. Вземи например притежаването на определена силна страна — хората често мислят: „Тъй като имам тази силна страна, аз превъзхождам другите; трябва да имам статус в Божия дом, трябва да бъда водач или стълб в Божия дом“. Тези мисли не са породени от притежаването на силна страна, а са породени от покварен нрав. Тъй като хората имат покварен нрав като свой живот, всички неща, които разкриват, изживяват и проявяват, както и техните гледни точки, позиции и принципи на възприемане на различни хора, събития и неща, са причинени от това, че имат покварен нрав като свой живот. Те не са причинени от нито една вродена даденост, която Бог им е дал. Разбираш ли? (Да.) Какво имам предвид, като общувам за тези слова? Целта на това общение е да ви даде възможност по-ясно да разберете и да осъзнаете действителната си ситуация и да осъзнаете какви са вашите заложби — не бъдете човек, който няма разум, и не влизайте в безсмислени борби за това дали имате средни или лоши заложби, или дори не предлагай безсмислени оправдания, за да илюстрираш, че заложбите ти не са лоши. Тези действия нямат никаква стойност. Това общение има за цел да ти даде възможност точно да разбереш своите заложби и различните си способности, а след това да намериш правилното си място и да постъпваш според правилното си положение. Това ще ти помогне повече да бъдеш сътворено същество на място, подобаващо да стоиш на позицията си на сътворено същество и да изпълниш добре дълга на сътворено същество. Разбира се, това до известна степен ще ти помогне и повече да се отървеш от своя покварен нрав. Независимо на какво ниво са твоите заложби или различните ти способности, те не определят степента, до която се съпротивляваш и бунтуваш срещу Бог. С други думи, може да се каже също, че твоят покварен нрав не зависи от нивото на твоите заложби и още по-малко зависи от това какви са твоите вродени дадености. Поквареният нрав на хората възниква в тяхната вродена, присъща плът. След като хората са били покварени от Сатана, техният покварен нрав се е превърнал в живот вътре в тях. Когато все още не си се отървал от своя покварен нрав, ти се възползваш от своите вродени дадености, за да говориш и действаш въз основа на този сатанински живот. Това означава, че преди да си се отървал от своя покварен нрав, ти се възползваш от различните вродени дадености, които Бог ти е дал, за да служат за постигането на собствените ти цели. И така, можем да кажем следното: ако не се отървеш от своя покварен нрав, ти се възползваш от различните вродени дадености, които Бог ти е дал, или ги потъпкваш; ако си в процес на стремеж към истината и практикуване на истината, за да се отървеш от своя покварен нрав, ти се възползваш от различните вродени дадености, които Бог ти е дал, правилно и ефективно; когато се трансформираш от това да имаш покварен нрав като свой живот към това да имаш истината като свой живот, ти използваш вродените дадености, които Бог ти е дал, правилно и коректно — с други думи, по по-смислен начин. Разбираш ли сега? Вродените дадености сами по себе си не са коренът на съпротивата на човечеството срещу Бог. Вместо това, сатанинският покварен нрав на хората и животът, насаден у хората от Сатана, са първопричината за съпротивата и бунтарството на човечеството срещу Бог. Не е ли така? (Да.) Този въпрос вече ясен ли ви е в общи линии? (Да.)

6. Различни проявления на вродените дадености, човешката природа и покварения нрав

Преди да общуваме по темата за заложбите, общувахме за някои проявления в три аспекта: вродени дадености, човешка природа и покварен нрав. За какви проявления общувахме миналия път? (Миналия път проявленията, за които общувахме, бяха усърдие при вършенето на нещата, методично вършене на нещата, започване на нещата с голям замах, но завършването им е безславно, и упражняване на предпазливост при вършенето на нещата, както и биене в гърдите и самохвалство, небрежност, желание да се перчиш, презрение към бедните и угаждане на богатите, подмазване на онези, които имат власт, притежаване на изключителна памет и т.н.) Няма да общуваме повече за тях. Ще продължим да общуваме за различните проявления на вродените дадености, човешката природа и разкриването на покварения нрав. Когато се появят тези проявления, ти трябва да знаеш към кой тип проявления спадат и трябва да можеш да ги разграничаваш и разпознаваш; само тогава можеш да подходиш към тях точно. Ако някое проявление се отнася до вродените дадености, които са неизменими, тогава няма нужда да се занимаваш с него. Ако то спада към някои недостатъци или слабости на човешката природа, които могат да бъдат преодолени, поправени или променени, тогава трябва да се опиташ да ги поправиш и промениш. Ако няма нужда да ги преодоляваш и те не засягат изпълнението на дълга ти или стремежа ти към истината, тогава няма нужда да им обръщаш внимание. Ако дадено проявление не е нито проблем на вродените дадености, нито проблем на човешката природа, а засяга покварения нрав, тогава то трябва да бъде променено. Ако не го преобразиш или промениш, тогава, с една форма на живот, в която поквареният нрав доминира, пуска корени и упражнява власт в теб, това, което изживяваш и разкриваш, не са просто дребни проблеми, като например да не можеш да се разбираш с другите или да си неприятен за тях и да не успяваш да ги назидаваш. Вместо това, изживяното и разкритото от теб достига нивото на нарушаване на истината, нарушаване на истините принципи, съпротива срещу Бог, отхвърляне на Бог, враждебност към Бог и — може дори да се каже — на противопоставяне на Бог. Именно защото поквареният нрав е от такова естество, щом тези проявления засягат покварения нрав, трябва да опознаеш този покварен нрав, а след това да търсиш истината, да разбереш и да схванеш принципите на практикуване на истината, и да практикуваш според истините принципи, за да заместиш този покварен нрав, така че този покварен нрав вече да не взема връх в живота ти, а на негово място истината да стане твой живот и да вземе връх в ежедневния ти живот и в това, което изживяваш.

Забравяне

Ще продължим да общуваме за различните проявления на вродените дадености, човешката природа и покварения нрав. Последното проявление, за което общувахме миналия път, беше наличието на добра памет, нали? (Да.) Тогава към кой аспект спада забравянето? (Към вродените дадености.) Това е вродена даденост, а също и недостатък на човешката природа — само тези два аспекта. Забравянето покварен нрав ли е? (Не.) Очевидно не е. Някои хора забравят, защото по природа имат слаба памет, докато други започват да забравят поради остаряване на мозъка и отслабване на паметта с напредване на възрастта. Ако забравянето е вродено, то спада към вродените дадености; ако е придобито, тогава е недостатък на човешката природа. Това да забравяш по природа, разбира се, също се счита за недостатък, нали? (Да.)

Умение да планираш, преди да вършиш нещата и да си отявлен сметкаджия

Умението да планираш, преди да вършиш нещата — към кой аспект спада това? (Към достойнствата на човешката природа.) Това е достойнство на човешката природа. Преди да направят нещо, хората, които имат умението да планират, правят планове предварително и след това следват стъпките, без да са импулсивни, безразсъдни или прибързани. Те действат уравновесено, не бързат да вършат нещата по прищявка, а обмислят предварително как трябва да отидат, с кого да отидат, какво да правят при специални обстоятелства, какви документи или вещи трябва да се вземат, дали да вземат някои основни вещи от първа необходимост в зависимост от средата и така нататък. Те са способни да вземат предвид всички тези неща. Преди да вършат нещата, те правят щателна подготовка, като обмислят повече фактори и са по-прецизни в съображенията си. Ще преценят предварително разликата между благоприятните и неблагоприятните условия и ще разграничат най-добрия възможен сценарий от най-лошите възможни последствия. Ще направят разумна организация, за да постигнат най-добрите резултати. Тъй като имат умението да планират и да правят разумна организация, тяхното справяне с въпросите обикновено е по-цялостно. В нещата и маршрутите, които те уреждат, по-рядко възникват неочаквани ситуации и резултатите от работата им обикновено са по-добри. Хората, които работят с тях, не се чувстват тревожни, а вместо това се чувстват по-спокойни. И така, може ли да се каже, че умението да планираш спада, относително казано, към достойнствата на човешката природа? (Да.) Това се отнася до умението да планираш. Тогава хубаво ли е сметкаджийството или не? (Не е хубаво. Това е недостатък на човешката природа.) Умението да планираш е предимство и силна страна на човешката природа — то е положително — докато сметкаджийството е недостатък на човешката природа. Например, ако двама души ядат храна, която струва общо десет юана, и когато плащат, сметкаджията плаща пет юана и петдесет цента, докато другият плаща четири юана и петдесет цента, той си мисли: „Това не е правилно — той плати петдесет цента по-малко. Всеки трябва да плати по пет юана, за да e справедливо и разумно“. Той прави сметка дори за толкова дребна сума. Ако усети, че се е минал, се чувства некомфортно и винаги търси възможност да си възстанови загубите чрез интригантски средства. Ако не може да си възстанови загубите по този начин, не може да яде спокойно или да спи спокойно. Сметкаджийството е недостатък на човешката природа. Ако това стане сериозно и той прави сметки дори при важни въпроси, като винаги се опитва да извлече облага от другите или да се възползва от тях, или често прибягва до интриги в името на своите сметки, тогава това вече не е просто недостатък на човешката природа, а засяга покварен нрав. Ако нечие сметкаджийство не засяга другите или не вреди на интересите им и присъства само в дреболии от ежедневието, като в крайна сметка води до чести провали или лоши резултати при справянето с нещата, това е недостатък на човешката природа.

Какъв тип проблем е скъперничеството? (Недостатък на човешката природа.) Какви проявления представляват скъперничеството? Например, ако скъперникът тръгва с колата някъде и някой каже: „Точно ти е на път, можеш ли да ме закараш? Ще отнеме само пет минути и мога да ти дам малко пари за бензин“, той се опасява, че човекът може да не плати след превоза, и си намира извинение да му откаже — това е скъперничество. Има и такива, които, когато някой поиска да вземе нещо назаем от тях, а те не искат да го дадат, казват: „Точно сега го ползвам. Наистина не съм в състояние да ти го дам назаем. Трябва да помолиш някой друг“. Те са изключително стиснати и подли; нямат нормални междуличностни взаимодействия и много се страхуват някой да не се възползва от тях, а в същото време винаги се надяват да се възползват от другите. Това се нарича скъперничество. Има и такива, които, когато поискаш назаем десет юана, за да си купиш храна и някои други неща, го обмислят: „Ще ти дам назаем само пет юана за храната — не повече, нито цент!“. На следващия ден, когато те видят, дори питат: „Как беше онази храна? Похарчи ли всичките пет юана?“. Тънкият намек в думите им е: „Побързай да ми върнеш парите! Все още ми дължиш за онази храна. Ако не ми върнеш парите, ще трябва да ме почерпиш с едно ядене!“. Хората от този сорт са изключително дребнави в своите постъпки и умели в правенето на сметки. Те са умели не само в сметките по отношение на материални неща, но са и особено умели в сметките при междуличностните взаимодействия. Каквото и да им каже някой, те винаги търсят скрит смисъл в думите му и размишляват върху значението зад тях. Ако думите му навредят на интересите им или ги накърнят, те веднага си отмъщават. Дори в разговорите те се стремят да се възползват и категорично отказват да понесат каквато и да е загуба. Това вече не е просто да бъдеш дребнав или скъперник — това е покварен нрав. Ако засяга само това винаги да се опитваш да се възползваш и да избягваш загуби в ежедневните материални и финансови взаимодействия, това е просто недостатък на човешката природа и не е достигнало нивото на покварен нрав. Но ако засяга принципите на постъпване и действие, тогава това вече не е недостатък на човешката природа, а се е издигнало до нивото на покварен нрав. И така, към какво спада щедростта? (Към достойнствата на човешката природа.) Това може да се класифицира като достойнство на човешката природа. При взаимодействията си с другите щедрите хора не се интересуват много от придобивките и загубите. Когато другите се възползват малко от тях или вземат нещо дребно от тях, или когато понякога някой не успее да им върне взети назаем пари, те всъщност не правят сметка по отношение на такива неща. Те са сравнително щедри и толерантни към другите — това е достойнство на човешката природа.

Дребнавост

Какъв тип проблем е дребнавостта? (Недостатък на човешката природа.) Това е недостатък на човешката природа. Какви са проявленията на дребнавостта? (Склонност да се издребнява за незначителни въпроси.) По време на хранене например, ако кажеш на дребнав човек: „Имаш наистина голям апетит — ядеш повече от повечето хора“, той се ядосва: „Лакомник ли ме наричаш?“. Ти си направил забележка, която неволно го е наранила или го е разстроила, и той я взема присърце и не я оставя така. Може да ти се сърди половин месец и да откаже да говори с теб, а ти няма да имаш представа какво е причинило това. В действителност ти просто си направил небрежна забележка, без никакво намерение да му се подиграваш, но той неочаквано преувеличава този коментар, като вярва, че са му се присмивали. Той взема присърце дори тази дреболия и я преувеличава безкрайно, като прави от мухата слон и изобщо не проявява дълготърпение — това е дребнавост. Точно колко дребнави могат да бъдат хората от този тип? Те могат да бъдат своеволни като деца — никой не смее да ги провокира. Когато взаимодействаш с тях, винаги трябва да бъдеш предпазлив, като не смееш да говориш с тях нормално, защото ако го направиш, всичко, което кажеш, може да ги оскърби или нарани, и това ще доведе до последствия — следващия път, когато се срещнете, те ще те гледат намусено, ще избягват зрителен контакт и дори ще блъскат разни предмети. Ако се опиташ да говориш с тях, те ще те игнорират. Нито обсъждането на нещата с тях, нито опитите да ги умилостивиш ще свършат работа. Ако седнеш близо до тях, те ще те отбягват и ще те игнорират. Независимо от възрастта им, те винаги правят детински сцени и действат своеволно — това не е ли дребнавост? (Да.) Това е недостатък на човешката природа. С такива хора е много трудно да се разбираш. Когато братята и сестрите общуват заедно с открити сърца, като посочват взаимно недостатъците си, никой не смее да посочи каквото и да било на хората от този тип. Но ако не бъдат включени в това общение, те стават недоволни и започват да си мислят: „Всички вие заедно общувате с открити сърца, като си помагате взаимно, но не се отнасяте с мен като с брат или сестра“. Да не им казваш нищо също не е добре — трябва да им кажеш нещичко: „Ти си страхотен, но понякога нравът ти не е много добър. Ние обаче също имаме своите грешки и често не внимаваме какво говорим“. Ако не го формулираш по този начин и кажеш само, че имат лош нрав и са тесногръди, няма да се получи — те ще се ядосат. Когато взаимодействаш с тях, трябва да бъдеш особено предпазлив и да говориш внимателно. Ако кажеш едно нещо, което е неуместно, ще трябва да понесеш последствията. Следователно е особено изтощително да взаимодействаш с тях. Невярващите имат термин за това — те казват, че хората от този тип имат „крехки като стъкло сърца“, което означава, че са особено лесно раними. За щяло и нещяло такива хора се чувстват наранени, започват да плачат, отказват да ядат, не могат да спят и стават негативни. Те казват: „Всички казвате, че не ставам за нищо. Никой от вас не ме харесва, никой от вас не си бъбри с мен и всички ме отбягвате и не искате да се доближите до мен“. Това не е ли детинско? (Да.) Някой казва: „Сърцето ти е толкова крехко, като стъкло e — разбива се и от най-малката болка. Кой би посмял да те разобличи? Кой би посмял да си има вземане-даване с теб? Всички се страхуват да направят това“. Да се каже, че хората от този тип имат зла човешка природа, не би било обективно — те наистина не вършат никакви злодеяния. Просто са особено раздразнителни — своеволни са, капризни и имат нрав на дете. Не можеш да им противоречиш или да ги провокираш. Ако проявяваш търпимост към тях, те казват, че ги гледаш отвисоко и не ги вземаш насериозно; ако станеш сериозен с тях, казват, че си дребнав с тях — каквото и да правиш, е погрешно. Когато взаимодействаш с хора от този тип, ако подходът ти е подходящ и успееш да им угодиш, дори ако донякъде заложбите им са лоши, те могат да изпълняват дълга си добре. Но ако подходът ти не е подходящ и нещо ги разстрои, те стават негативни и ти трябва да си блъскаш главата как да ги успокоиш. Хората, които са дребнави, са много проблемни. Заради някоя дреболия те могат да плачат с часове, докато очите им не подпухнат. Ако някоя дреболия не стане по тяхната, те могат да се цупят с часове. Когато са в лошо настроение, могат да изкарат половин месец, без да обръщат внимание на другите или да говорят с тях. Хората от този тип имат лош нрав и са дребнави, но въпреки това вършат работата, която трябва да вършат — просто я вършат с гняв. Щом настроението им се подобри, те отново могат да работят добре. Като цяло този недостатък и проблем на човешката им природа е сериозен. Те вероятно ще създадат напрегната атмосфера, ще причинят неприятности и ще поставят бреме както върху себе си, така и върху другите. Хората от този тип нямат великодушието на възрастните или отношението на възрастните към светските отношения. Донякъде са като деца на около десет години — не би могъл да кажеш, че са здравомислещи, защото те всъщност не са здравомислещи, но не би могъл да кажеш, че са незрели, защото винаги говорят като възрастни. Ако се отнасяш с тях като с възрастни, тогава е възможно всяко нещо, което кажеш, да не им хареса и да ги накара да се почувстват възпрени, което да ги накара внезапно да направят детинска сцена. Но ако се отнасяш с тях като с деца, те усещат, че ги гледаш отвисоко. Казано накратко, те са много анормални. Това е недостатък на човешката природа. Ако някой има такъв тип проблем, той трябва да се промени и да се стреми да се научи да бъде толерантен и търпелив, да се научи да подхожда към въпросите и да се справя с тях по правилния начин и с правилното отношение, и да взаимодейства с другите по рационалния начин на нормалните хора. Дори ако повечето хора не приемат истината или правилния начин за вършене на нещата, ти не бива да бъдеш възпиран или повлиян от това, нито трябва да бъдеш ограничаван или обвързан от това. Все така трябва да постоянстваш във вършенето на нещата по правилния начин. Дори и да ти се струва трудно, не се отказвай — това също е част от процеса на учене. Постепенно твоята човешка природа, прозрението ти и други аспекти ще достигнат зрелост и ти ще израснеш. Какъв е белегът на израстването? Това е да можеш да се разбираш хармонично с повечето хора; това е когато някой ти каже нещо неприятно, пошегува се с теб или ти каже нещо обидно, да можеш да го понесеш, да го разбереш и да подходиш правилно към него. Ако това, което другите казват, звучи неприятно, но отразява действителното ти положение, ти трябва да го приемеш и да го признаеш. Ако някой неволно каже нещо, което те оскърбява, и видиш, че е било неумишлено, трябва да избереш да практикуваш толерантност. Ако някой съзнателно те взема на мушка и казва някои много обидни неща, тогава трябва да се успокоиш, да се помолиш на Бог и да търсиш: „Защо ме взема на мушка по този начин? Какво е неговото намерение? Зъл човек ли е, или това е разкриване на покварен нрав? Ако е зъл човек, тогава трябва да бъда по-проницателен и предпазлив към него. Ако това, което казва, е правилно и съобразено с истината, ще го приема; ако е неправилно, тогава също няма нужда да споря с него. Ако разкрива покварен нрав, ще видя дали може да приеме истината. Ако може да приеме истината, тогава ще общувам за истината с него. Ако не приема истината, тогава мога само да практикувам търпение“. Това не решава ли въпроса? По този начин, когато взаимодействаш с всякакви хора, можеш да го правиш с взаимна толерантност и взаимна помощ и да се разбираш с тях хармонично — това винаги е по-добре, отколкото да бъдеш дребнав човек. Дребнавият човек, от една страна, носи значителен дискомфорт на другите, а от друга, не успява да се впише в никоя група, като изглежда много изолиран и не на място. Някои добросърдечни хора ще те съжаляват и всички всъщност ще искат да ти помогнат, защото всички сте братя и сестри, но когато винаги се изолираш и оставаш сам по този начин, не мислиш ли, че изглеждаш неловко на другите? (Да.) Защо изглеждаш не на място? Защото имаш този недостатък на човешката природа, така че трябва да работиш, за да го преодолееш и постепенно да се промениш, нали? (Да.)