III. Проявления на лоши заложби

Сега нека обобщим проявленията на хората с лоши заложби. Проявленията на хората с лоши заложби със сигурност са по-лоши от тези на хората със средни заложби. Какви са проявленията на хората с лоши заложби? Те се състоят в това, че чрез своето собствено търсене или ядене и пиене на Божиите слова, въпреки че могат на буквално ниво да разберат значението на всяко изречение и откъс от Божиите слова — както и какви са Божиите намерения и изисквания — те изобщо не разбират истините принципи или изискваните от Бог нива. Тоест не разбират изискваните от Бог нива за това как да възприема хората и нещата или как да постъпва и действа човек, нито разбират какви са включените истини принципи. Когато сами ядат и пият Божиите слова, те не могат да разберат тези неща и след като са имали преживявания с хора, събития и неща в ежедневието, те все още не разбират. Дори след общение, за тях остава неясно какви са истините принципи. Този тип човек има една характерна черта: въпреки че не разбира какви са истините принципи, той може да обобщи правилата, които трябва да спазва, като разчита на чувствата си. Това, което може да запомни, са правила — вид строга догма или набор от правила. Например, Бог общува за един аспект на истините принципи, като дава примери за положителните проявления, негативните проявления, чистото възприемане и изопаченото възприемане на хората сред различни други проявления в това отношение — в крайна сметка какво придобиват хората с лоши заложби от това? Те казват: „Вече схванах. Бог не позволява на човек да прави това или онова. Бог не позволява да се яде това или онова. Бог не позволява да се казват тези думи, онези думи или да се използват онези термини“. Именно това запомнят и стриктно се придържат към него, като си мислят, че това са истините принципи. Смятат, че ако се придържат към тези правила, изрази и начини на действие, те се придържат към истините принципи. Колкото и да им казваш, че това е просто придържане към правила, те няма да го приемат. Настояват да се придържат към тези правила, като смятат, че това е практикуване на Божиите слова и практикуване на истината. Няма начин да се справиш с такива хора, които нямат духовно разбиране. Ако искат да се придържат към правила, нека го правят — стига намеренията им да не са погрешни, всичко е наред. Например веднъж Аз казах: „Когато се молите, трябва да бъдете благочестиви; не се молете небрежно. В подходяща среда е най-добре да коленичите, за да се молите, да паднете по очи пред Бог, за да се молите, и по време на молитва трябва да притихнете пред Бог и да се молите със съсредоточено сърце. Това е да бъдеш благочестив и да имаш богобоязливо сърце“. След като чуха това, хората с лоши заложби запомниха само едно правило: „За да се моли с благочестие и богобоязливо сърце, човек трябва да коленичи“. Те се отнесоха към необходимостта да коленичат, за да се молят, като към истина принцип и съответно се придържаха към това, като вярваха, че това е практикуване на истината. И така, независимо от средата, те настояваха да коленичат, за да се молят. Дори когато искаха да се помолят по време на хранене, те коленичеха под масата, за да го направят. Докато работеха на полето, независимо колко мръсна беше земята или какво можеше да има в пръстта, те коленичеха, за да се молят. Дори когато бяха изправени пред бедствия или големи събития, когато бяха сред невярващи, ако искаха да се помолят на Бог, те трябваше да намерят скрито място, за да коленичат и да се молят. Смятаха, че само молитвата по този начин е съобразена с Божиите намерения, затова независимо от обстоятелствата, трябваше да коленичат, за да се молят. Мислеха си, че като правят това, практикуват истината. Освен това гледаха на себе си като на най-благочестивите хора, като на онези, които следват най-стриктно Божия път, като на онези, които обичат истината най-много, и онези, които могат най-много да се покорят на истината и на Божиите слова. Както виждаш, това са проявленията на хората с лоши заложби. Този тип човек е непълноценен и проблемен по отношение на възприемането. Той винаги стриктно ограничава принципите до едно изречение или правило. Използва метода на разбиране на думите и знанието, за да разбере истината, и, разбира се, също така практикува истината, като се придържа към правила, думи, изрази и формалности. Както и да общуваш за истините принципи, след като ги чуе, той ги смята просто за изречения, правила, начини на действие или лозунги. За него това е просто спазване на правила. Той вижда практикуването на истината като толкова просто, колкото простото придържане към това какво може и какво не може да се прави, и нищо повече.

Хората с лоши заложби възприемат хората и нещата, постъпват и действат, като използват правила, за да измерват и подхождат към всичко. Независимо как се променят външната среда и околните хора, събития и неща, те упорито се придържат към едно правило без промяна. Ако кажеш, че не обичат истината и не практикуват истината, в сърцата си се чувстват онеправдани. Те казват: „Отрекъл съм се от толкова много, понесъл съм толкова много страдание, спазвал съм толкова много Божии слова и съм практикувал толкова много Божии слова — тогава защо казваш, че не обичам истината и не практикувам истината? Защо дори казваш, че спазвам правила? Онеправдан съм!“. За какъв проблем говори фактът, че те могат да изрекат такива думи? Какви са основните проявления на хората с лоши заложби? По какъв начин заложбите им са лоши? Напълно им липсва способността за възприемане на истината, затова независимо колко се общува за който и да е аспект на истината, за тях в крайна сметка всичко се свежда до един начин на действие, едно правило, една фраза или една формалност, а не до принцип. Ако някой каже едно изречение или използва един термин, който нарушава това тяхно правило, тогава за тях това е нарушение на истините принципи. Това води до неприятности. Следователно хората с лоши заложби, от една страна, използват различни правила, формалности, голи думи и начини на действие, за да определят, че самите те притежават истината реалност. Освен това има и друг проблемен въпрос: те често използват доктрините, които многократно изричат, както и правилата и начините на действие, към които често се придържат, за да измерват другите и дори да измерват Бог. Освен че измерват, те също така често съдят другите и Бог и ограничават другите и Бог. Например, веднъж Аз казах: „По принцип не смея да ям студени неща. След като ги ям, стомахът Ми не може да го понесе, затова в общи линии не ям такива сурови и студени храни“. Някой с лоши заложби чу това и каза: „Вече Те разбирам. Занапред ще трябва да внимавам да не Ти давам сурови и студени храни. При никакви обстоятелства няма да Те оставя да ядеш сурови и студени храни“. Но когато настъпи разгарът на лятото и времето беше изключително горещо, а ягодите във фермата узряха, един ден изядох две ягоди във фермата и като видя това, той си помисли: „Нали Ти никога не ядеш сурови и студени неща? Ягодите не са ли студени? Не каза ли преди това, че студените неща карат стомаха Ти да се чувства зле? Тогава защо днес ядеш ягоди? Не лъжеш ли?“. Той си помисли това в сърцето си; просто не го изрече на глас. Кажете Ми, точно ли беше виждането му за нещата? (Не.) В какво беше неточно? (Той е приел едно нещо, казано от Бог, като правило, с което да измерва нещата, без да вземе предвид контекста, в който Бог е говорил.) Той не знаеше за какво се отнасят тези Мои думи. При нормални обстоятелства яденето на сурови и студени неща кара стомаха Ми да се чувства зле, но има изключения. Например, когато съм вършил физическа работа и тялото Ми е загряло, в съчетание с горещо време, при което температурата достига около тридесет градуса, и тези сурови и студени храни не са толкова ледени, тогава в такива случаи мога да хапна малко количество. Не че в никакъв случай не мога да ги ям. Когато казах „не мога да ги ям“, имах предвид обичайните обстоятелства; в лятната жега нямам проблем да хапна малко количество. Човекът с лоши заложби не можа да разбере тези думи. Когато ги чу, той се отнесе към тях като към правило или формула. Когато възникнаха специални обстоятелства, той все така се опитваше да ги вмести в тази формула. Когато видя, че не пасват, той не можа да го проумее: „Не каза ли, че не можеш да ядеш сурови и студени неща? Как така ги ядеш сега? Не лъжеш ли?“. Къде се криеше неговата неадекватност по отношение на неспособността му да разбере думите Ми? (Не е имал способност за възприемане.) Неговата неадекватност се криеше в неспособността му да прецени и да възприеме този въпрос въз основа на промените в средата и специалните обстоятелства. Ако човек с достатъчни заложби види това, той ще знае, че след работа и когато тялото Ми е загрято, в съчетание с горещото време и факта, че тези плодове не са твърде студени, яденето на малко количество не е проблем за Мен и това е съвсем нормално. Той може да разбере този въпрос и да го осмисли. Но човек с лоши заложби не може да го осмисли; той зацикля на тази точка и развива представи в сърцето си. Каква е последицата, щом се формират представи? Лесно стига до това да съди и заклеймява. Не е ли така? (Да.) Разбира се, този малък въпрос не е голям проблем, но в сърцето си той не може да се избави от него: „Това не е ли лъжа? Значи и Ти лъжеш!“. Както виждаш, той бърза да ограничи и да съди дори по този много дребен въпрос. И това е още преди да е стигнал до големи въпроси — вече е развил представи. Хората с лоши заложби не могат да прозрат дори такива дребни въпроси и нямат никаква проницателност. Без значение какъв въпрос разглеждат, те стриктно прилагат правила. Смятат, че само онези, които могат да спазват правила, притежават истината. Независимо как твоите думи и действия са съобразени с истините принципи, стига те да противоречат на представите и фантазиите на такива хора и да влизат в разрез с правилата, които те признават, те ще те съдят и заклеймяват в сърцата си. Дори и да не го изрекат на глас, ще развият представи или предразсъдъци спрямо теб. Тези хора с лоши заложби, без значение колко проповеди слушат или за кои аспекти на истината се общува, винаги свеждат всичко до едно твърдение, един начин на действие или едно правило и с голям ентусиазъм се придържат към тези твърдения, начини на действие и правила; те дори вярват, че са хора, които практикуват истината, и че наистина се покоряват на истината и наистина се боят от Бог. Понякога дори се трогват до сълзи, като си мислят, че наистина обичат Бог и че никой на света не обича Бог повече от тях. В действителност това, към което се придържат, е просто едно правило или един начин на действие. Те прилагат своята практика по този начин и могат да упорстват в нея без промяна, уверени, че са придобили истината и са доведени до съвършенство от Бог. Кажете Ми, това не е ли проблемно? (Да.)

Често ли виждате случаи на хора, които се придържат към правила? (Да.) Например казваш на човека, който готви, че времето става по-горещо, така че всеки ден трябва да приготвя малко разхладителен билков чай или да прави студени напитки и да сервира студени ястия, когато приготвя храната — това, което западняците наричат салата — за да стимулира апетита на хората. Човек с лоши заложби запомня следното: „Когато времето е много горещо, хората трябва да ядат студени ястия и да пият студени напитки“. Той запомня това добре и го спазва усърдно. Но един ден, когато температурата падне, той пренебрегва дали е студено или не и си мисли: „Сега е лято, така че трябва да правя студени ястия и студени напитки. Ще ги правя всеки ден, за да им се насладиш до насита, да те разхладят напълно. Не ме интересува дали температурата пада или не!“. Той не само прави студени ястия, но дори когато прави спагети, ги плакне в студена вода, а след яденето поднася студени напитки, като дори добавя няколко кубчета лед. Като виждат това, някои хора казват: „Днес е толкова студено. Как можеш все така да правиш студени ястия? А и слагаш лед в студените напитки — да не се опитваш да ни замразиш?“. Човекът, който готви, се чувства наранен и казва: „Наистина ли съм толкова злобен? Лятото е толкова горещо — нали правя това само за да помогна на всички да се разхладят и да хапнат малко повече? Това не е ли следване на принципи и проява на внимание към всички? Къде бъркам? А сега казвате, че се опитвам да ви замразя — наистина ли толкова ми липсва добродетел? Човешката ми природа наистина ли е толкова лоша? Вие всички сте твърде невнимателни към мен!“. Като приготвя храна по този начин, той следва ли принципи? Какъв е принципът тук? Той е да се съобразяват храната и напитките със сезона и температурата. През лятото, когато времето е горещо, консумацията на относително хладни храни или напитки, които могат да стимулират апетита на хората — това е принцип, нали? Това е принцип. Но сега, при внезапен спад на температурата, как трябва да се приложи този принцип? (Когато температурата внезапно падне, този, който готви, вече не може да се придържа към приготвянето на студени ястия или салати, както е бил посъветван преди, а трябва да се съобрази с времето и вместо това да сготви топли ястия. Не може да се придържа към правила.) Точно така. Когато понякога времето захладнее през лятото, не можеш да се придържаш към приготвянето на студени ястия и студени напитки през лятото — не можеш да се придържаш към това правило. Когато температурата внезапно падне, храната и напитките, които хората консумират, също трябва да се променят незабавно. Вече не бива да се правят студени ястия и студени напитки и определено не бива да се добавя лед. Вместо това трябва да сготвиш топли ястия, да направиш малко топли спагети, като съобразиш храната и напитките с температурата и времето. Това е принципът. Но човекът с лоши заложби, стига да е лятно време, се придържа към студени напитки и студени ястия, независимо от температурата или метеорологичните условия — какъв е проблемът тук? (Придържане към правила.) Това е придържане към правила, неспособност гъвкаво да се прилагат принципи според обстоятелствата. Това са проявленията на хората с лоши заложби по отношение на това как вършат нещата — те запомнят едно твърдение и го считат за правило, към което да се придържат, и независимо как се променят средата, хората, събитията и нещата, те не могат гъвкаво да прилагат принципи, за да се справят с въпросите. Всъщност резултатът, който трябва да се постигне чрез установяване на принципи относно храната и напитките, е да се гарантира, че хората се хранят по начин, който кара телата им да се чувстват комфортно. Такива принципи изобщо не са правила. Онези, които се придържат към правила обаче, без да вземат предвид температурата или времето, нито да ги е грижа дали се чувстваш комфортно, когато се храниш, се придържат към правенето на студени ястия и студени напитки, стига да е лято — това се нарича придържане към правила. Практикуването според принципи означава, че всичко, което се прави, се върти около постигането на онзи добър резултат накрая. Придържането към правила обаче пренебрегва резултата и се съсредоточава единствено върху формалности и начини на действие. Точно така се справят с проблемите хората с лоши заложби — без значение какви неща възникват, те използват същия този подход, за да се справят с тях.

Хората с лоши заложби не могат да прозрат нищо, което им се изпречи. Дори когато четат Божиите слова или слушат проповеди, тяхното възприемане носи известно изопачаване и неизбежно включва отклонения. Те се придържат към правило, начин на действие или ритуал, което е напълно различно от истините принципи, и следователно възникват много изопачени неща. Може да се каже, че възприемането при хората с лоши заложби относно какъвто и да е въпрос винаги има донякъде изопачен характер. Въпреки че при прости и лесно изпълними неща те може да постигнат подчинение и покорство, без да показват изопачаване, когато стане дума за принципни въпроси или относително сложни проблеми, те не могат да схванат истините принципи и знаят само да се придържат към правила. Разбирате ли? (Да.) На хората с лоши заложби напълно им липсва способността за възприемане на истината и те знаят само как да се придържат към правила. Такива хора също са проблемни. Те са много ентусиазирани и решени да се придържат към правила. Ако общуваш с тях и им кажеш: „Това, което правиш, е придържане към правила, а не спазване на истините принципи“, те не могат да го приемат. Те чувстват: „Аз непоколебимо се придържам към принципи и не мога да правя компромиси с другите! Другите не се придържат към принципи и са заклеймени за това, но когато аз се придържам към тях, също ме заклеймяват. Това е несправедливо!“. Виждаш ли колко са упорити, просто не можеш да ги убедиш. Срещали ли сте такива хора? (Да.) Например, Аз казвам на някои хора: „Ако искаш да се научиш да танцуваш, можеш да отделяш по два часа всеки ден за тренировки, когато не си зает с работа. Ако постоянстваш известно време, ще се научиш“. Те запомнят фразата „постоянствай с тренировки по два часа всеки ден“ и вярват, че като правят това, практикуват истината и се придържат към принципи. След това, колкото и да е натоварен дългът, който изпълняват, те все пак постоянстват с тренировки по танци по два часа всеки ден. През период, в който църковната работа е много натоварена от сутрин до вечер и в общи линии нямат два свободни часа на ден, те все пак настояват да тренират танци по два часа. Когато другите им напомнят, че това може да забави църковната работа, те отказват да слушат и казват: „Бог ме наставлява да тренирам танци по два часа всеки ден. Трябва да го правя. Ако не го правя, това означава, че не се подчинявам и нямам покорство“. Ако им кажеш да не го правят, те не желаят. Не са способни да се справят с нещата гъвкаво или да прилагат словата Ми гъвкаво въз основа на нуждите на работата или нуждите на средата. Не разбират защо трябва да тренират два часа, какво е значението на тренировките от два часа или какъв резултат се цели да се постигне. Не разбират тези неща и не са наясно с тях. За тях практикуването на истината просто означава придържане към едно твърдение, едно правило или една формалност — това според тях е практикуване на истината. Независимо дали се постига някакъв резултат или какъв се оказва резултатът, те твърдоглаво продължават по един път, като отказват да се върнат назад, каквото и да става, дори десет вола да ги дърпат. Дори и да се отклоняват в практиката си, те постоянно ще го правят по този начин. Когато им се каже, че са абсурдни, те все пак настояват да го правят. Такива хора не са ли много проблемни? Без значение кой общува с тях, не се получава. След като старателно обясниш нещата ясно, днес може да разберат този въпрос, но утре ще се придържат към правила по друг въпрос, като безкрайно се придържат към правила, и ти постоянно трябва да ги поправяш. Те залитат или наляво, или надясно и се отклоняват ту по този, ту по онзи въпрос — непрекъснато се отклоняват без край. Като ги гледаш, ставаш неспокоен, но не можеш да ги поправиш, колкото и да се опитваш. Защо? Защото заложбите им са твърде лоши. Те никога не могат да разграничат положителните от негативните неща, доброто и лошото, правилното от неправилното, истината от правилата. Нямат критерий за разграничаване на тези въпроси, нямат способност да ги разграничават и просто не могат да ги разграничат. Следователно хората с лоши заложби могат да изпълняват само работа и задачи, основани на правила, или работа, която засяга един аспект и която не включва истините принципи, като например следване на рутинен график всеки ден, вършене на едно нещо в определено време и вършене на друго в друго определено време — тоест те могат да се справят само с онези прости задачи, при които придържането към графика, към формалностите и към начина на вършене на нещата е достатъчно, за да се изпълни работата добре. Но не могат да се справят с работа, която е малко по-сложна. Щом се изисква да действат според истините принципи и да постигнат определени резултати, те не са способни да постигнат това. Ако им възложиш елемент от работата, който изисква от тях гъвкаво да прилагат истините принципи, да се справят с различни въпроси според случая и да се адаптират според средата, те се объркват и не могат да го постигнат. Трябва да има някой, който да им помага и да ги наставлява; не можеш да очакваш от тях самостоятелно да свършат работата добре. Как трябва да се отнасяме към такива хора? Въпреки че всеки ден могат да постоянстват в рутинното изпълнение на дълга си, когато са изправени пред неочаквани ситуации, те не знаят как да реагират и дори може да спрат да изпълняват дълга си. Необходимо е често да се пита за работата на такива хора и тя да се инспектира, като се задават въпроси: „През този период имало ли е някакви прекъсвания или смущения в църковната работа? Имало ли е някакви сложни проблеми, с които не сте знаели как да се справите?“. След като го обмислят, те казват: „Всичко беше наред през този период. Всеки изпълнява дълга си и може нормално да се събира и да яде и пие Божиите слова. Никой не е прекъсвал или смущавал и не съм чул някой да разпространява заблуди, за да подвежда другите“. Те не могат да открият никакви проблеми и не знаят какво да докладват, нито дори могат да повдигат въпроси. Следователно не можеш да очакваш от тях сами да се справят с проблемите, които възникват в реалния живот или при изпълнението на дълга им, или да ги разрешават. Нито можеш да очакваш от тях да се допитват до онези над тях или да им задават въпроси, когато не знаят как да се справят с нещо. Те не могат да постигнат нищо от това, защото заложбите им са недостатъчни. Ако такива хора не докладват за проблеми на онези над тях, другите може да си помислят, че те нямат проблеми. Това обаче не е така. Те не могат да открият дори обикновени проблеми; дори когато проблемите са натрупани пред тях, те не ги възприемат като проблеми. Затова и не решават проблемите. Имат глава с две очи и две уши на нея; могат да виждат, да чуват и да говорят, и въпреки това не могат да открият или да решат проблемите. Тъй като напълно им липсват заложби и способността да откриват проблемите и да се справят с тях, колкото и будни да изглеждат на външен вид, от това няма полза. Те не могат да вземат това, което виждат или чуват, и да го обработят в ума си, за да го обмислят и да разпознаят дали това са проблеми или как трябва да се справят с тях. Ако не могат да се справят с проблеми, включващи истините принципи, те няма и да ги докладват на онези над тях. Напълно неспособни са да направят каквото и да е от това. Това не показва ли, че имат лоши заложби? Не са ли това проявленията на хората с лоши заложби? (Да.) Ако попиташ някого с лоши заложби: „Имало ли е някакви проблеми в работата през този период? Има ли някакви области, в които не разбираш принципите?“, той отговаря: „Няма никакви проблеми; всички са заети и нещата вървят доста добре!“. За него всичко си е наред. Като водач или работник, ако просто му повярваш, когато казва, че всичко е наред, тогава си твърде глупав и имаш също толкова лоши заложби, колкото него. Хората с добри заложби не само знаят как да научават за проблемите, но трябва също да могат да ги откриват сами. Те могат да участват в разговори, насочени към проблемите, и докато говорят, проблемите естествено излизат наяве. Когато откриеш проблем и попиташ някого с лоши заложби как се е справил с него, той отговаря: „Какъв проблем? Как така не съм го забелязал?“. Хората с лоши заложби не могат да открият проблемите, затова в работата си трябва да умееш да научаваш за проблемите и да ги откриваш, да сграбчиш проблемите и да не ги пускаш, а след това да помогнеш за справянето с тях и разрешаването им. Трябва да знаеш как да говориш с хората, които имат лоши заложби, като им задаваш въпроси и правиш запитвания по непринуден начин, за да откриеш проблемите. Докато си говорите, те несъзнателно сами ще споменат за проблемите. Без да си говорите така, би било невъзможно да се открият тези проблеми. Тъй като си говориш с тях по този начин, те се вдъхновяват и внезапно откриват тези проблеми. Ако не използваш този подход, за да научиш за ситуацията, те просто няма да възприемат въпросите, които виждат, като проблеми. И така, когато по време на вашите разговори бъдат разкрити проблеми, те трябва да бъдат изяснени малко по малко, като изстискване на паста за зъби. Те ще се почувстват малко засрамени едва когато всички проблеми бъдат разрешени. Това не показва ли, че имат лоши заложби? (Да.) Това са проявленията на хората с лоши заложби: дори когато има проблеми, те не могат да ги открият и тъй като не могат да открият проблемите, те никога не са способни да споменат за тях или да ги разрешат. Кажете Ми, ако не могат да открият проблемите, могат ли да вършат работата си добре? Могат ли да вършат работата си добре, като се придържат към правила? (Не.) Категорично не. Това е проявление на притежаването на лоши заложби. Ако кажеш, че заложбите им са лоши, те дори си мислят: „Заложбите ми са отлични! След като Бог говори за нещо, аз веднага схващам някакъв начин на действие или правило и мога да се придържам към него цял живот. Виждаш ли? Не са ли добри заложбите ми? Всички вие не успявате да схванете ключовите точки, но аз мога. Например, казаха ми, че през лятото времето е горещо и трябва да ядем студени ястия. Затова продължавам да правя студени ястия и да сервирам студени напитки — мога да се придържам към това наставление. Както виждаш, никой от вас не може да се придържа към него и винаги говорите за принципи. Принципите не са ли просто правила? Ако се придържаш към правила, това не е ли придържане към принципи?“. Те дори смятат, че заложбите им са добри, като вярват, че могат да схванат ключовите точки на даден въпрос и че от една дълга проповед могат да изберат едно-единствено твърдение, начин на действие, правило или дори една фраза или дума, която смятат, че трябва да следват. Кажете Ми, това не е ли проблемно? Има доста такива хора. Когато общуваш за различните подробности от истината, те не могат да разберат и дори казват: „Каква досада! Ти просто не спираш да говориш. Не става ли дума просто за това да не се казват онези думи или да не се прави онова нещо? Просто се придържай към онова единствено твърдение и толкова — става въпрос само за едно твърдение. Защо да го правим толкова досадно? Ти дори разграничаваш състояния, среди и човешката природа на различните типове хора и разграничаваш изопаченото от чистото възприемане. Наистина ли са включени толкова много подробности? Защо да сме толкова взискателни? Толкова си дребнав!“. Те дори заклеймяват другите. Това са проявленията на хората с лоши заложби.

Какви са характерните черти на хората с лоши заложби? Те не разбират истините принципи; какъвто и да е аспектът на истините принципи, те се отнасят към него като към вид правило или формула, а след това го следват с неуморен ентусиазъм. Могат да изговарят много доктрини и затова си мислят, че разбират истините принципи, но в действителност изобщо не разбират истината. Ако обясниш някои от принципите за водачи и работници, които вършат работа, като помолиш такива хора да вършат работа и да се справят с различни проблеми въз основа на разбиране на тези принципи, тези хора с лоши заложби ще бъдат напълно неспособни да ги приложат. Те не разбират тези истини принципи, нито могат да прилагат тези истини принципи, за да вършат работа. Когато слязат, за да работят на по-ниско ниво, всичко е изцяло придържане към правила, следване на протоколи и механично прилагане на догми. Има някои хора, които искат да се придържат към истините принципи, но тъй като заложбите им са лоши и не могат да постигнат разбиране на истината, те не са способни да се придържат към принципите. Независимо каква работа вършат, когато са изправени пред проблеми, те са в безизходица и дори стават съкрушени — не са способни да свършат добре никаква работа. Когато по-горестоящите общуват за принципи, те смятат, че са разбрали, възприели, схванали и запомнили всичко. Но когато се сблъскат с проблеми в реалния живот, те се объркват, тъй като доктрините и правилата, които са разбрали, са безполезни, затова си мислят: „Какво да правя сега?“. Не знаят откъде да започнат работата, не знаят какви методи да използват, за да вършат работата, не знаят как да прилагат работните разпоредби, а още по-малко знаят кои проблеми трябва да се разрешат точно сега, за да се гарантира нормалният напредък на църковната работа — не знаят нищо от това. В резултат на това, независимо колко дълго работят, няма резултати и работните разпоредби не могат да бъдат приложени. Те не могат да решат дори въпроса как да направят църковния живот добър. Не могат да приведат в изпълнение дори най-основната работа и не знаят как да я приведат в изпълнение. Могат само да говорят доктрини на хората и да искат от тях да се придържат към правила. Когато става въпрос за прилагане на работни разпоредби и вършене на конкретна църковна работа, те се объркват и не са способни да го направят. Мислят си: „Как трябва да се приложат тези работни разпоредби? Към кои правила трябва да се придържаме?“. Не могат да видят ясно тези неща. Но все още имат един последен изход: те вярват, че стига да провеждат повече събирания, проблемите могат да бъдат разрешени. Следователно техният начин на вършене на работа е неуморно да провеждат събирания и неуморно да изнасят проповеди. Когато проповядването им развълнува всички и ги накара да се въодушевят, те си мислят, че проблемите са напълно разрешени и че няма повече проблеми, и че стига всички да са ентусиазирани, работата е изцяло свършена както трябва. Но се оказва, че след няколко дни на събирания не само че реалните проблеми остават неразрешени и дългът, който хората изпълняват, все така не дава резултати, но и църковната работа също изобщо не напредва. Въпреки това те все пак имат настроение да изнасят проповеди. Хората с лоши заложби не постигат резултати, независимо колко дълго вършат работа, и не могат да прилагат работните разпоредби, независимо колко време им се дава — те нямат нито ефикасност, нито ефективност. Това са проявленията на хората с лоши заложби. Проявленията на хората с лоши заложби са такива, каквито току-що описах, да не говорим за онези без заложби. Независимо колко проповеди слушат или за колко истина общуват с тях другите, те не могат да схванат истините принципи и не могат да схванат дори най-основните правила, към които трябва да се придържат. Когато заложбите на някого са лоши до такава степен, истините принципи са недостижими за него. Дори ако другите общуват с него за истината, той не може да намери път за практикуване и трябва някой да му даде конкретни наставления, преди да разбере как да практикува. Такива хора са сякаш преродени от зверове; умът им винаги е замъглен и неясен и те никога не могат да разграничат кое са принципи и кое са правила. В сърцата си те казват: „Защо като слушам тези неща, главата винаги ме боли и ми се доспива?“. В крайна сметка стигат до заключение: „Не само че истините принципи са недостижими за мен, но не мога дори да се придържам към правила, затова в бъдеще ще светя толкова ярко, колкото топлина имам в себе си, ще полагам толкова усилия, колкото ми позволяват способностите, и просто ще правя каквото съм способен да правя, и това е достатъчно“. Някои от тези хора дори се утешават, като казват: „Не знам как да се придържам към правила, нито разбирам истините принципи, но имам боголюбиво сърце!“. Ако наистина можеха да обичат Бог, това нямаше да е лошо, но с такива лоши заложби те дори не разбират истината — може ли любовта им към Бог да бъде истинска? На хората без заложби им липсва способност за възприемане във всяко отношение и те дори не притежават способността да се придържат към правила. Някои хора с лоши заложби, когато практикуват истината, могат поне да сграбчат частично разбран принцип, правило или формула и така да приложат малко от истината на практика. Онези без заложби обаче не могат дори да схванат нещата, основани на правила, нито да се придържат към тях — този тип хора са още по-окаяни.