След като чухте за тези специфични проявления на различните способности, които се използват за оценяване на заложбите на хората, вие се оценявате и откривате, че в най-добрия случай имате само средни заложби, без да достигате нивото на добри заложби. Тогава кои са онези, които достигат нивото на добри заложби? Те са хората, оползотворявани от Светия Дух. Ако Бог ти даде добри заложби, ти трябва да поемеш работа, която отговаря на добрите заложби. Ако няма нужда да поемаш такава работа, вече е доста добре, че Бог ти е дал средни заложби — това е Божията благодат. Ако Бог ти даде средни заложби, ти не можеш да вършиш много важна работа, така че не можеш да станеш надменен. Това е защита за теб. Със средните заложби, които са ти дадени, нямаш капитал, с който да се хвалиш, нито можеш да имаш някакъв разтърсващ принос. Винаги трябва да мислиш: „Заложбите ми са средни; не съм добър нито в тази, нито в онази област. Трябва да бъда благоразумен и да търся истините принципи при изпълнението на дълга си“. Когато чувстваш, че имаш недостиг във всички аспекти, започваш да се държиш много по-добре и много повече да спазваш правилата, да си много по-скромен. Например, независимо каква работа вършите, независимо дали сте надзорници или обикновени членове, ако през определен период работата ти върви сравнително гладко, носи някакви резултати и постиженията са относително изключителни, и получиш утвърждаване от Горното, каква би била твоята нагласа? (Щяхме да станем самодоволни, да чувстваме, че сме добри, и вече да не търсим лесно истината.) Тогава би станало трудно за теб да следваш правилата и да останеш земен в постъпките си. Това е много опасно изкушение за теб; това не е добър знак. Обаче, тъй като ти липсват различни способности или имаш недостатъци в тях, и когато вършиш работа, или не успяваш да вземеш предвид един аспект, или не успяваш да предвидиш, или пренебрегваш и забравяш друг, като или биваш кастрен по отношение на един аспект, или се сблъскваш с неуспехи и удари в друг, в дълбините на сърцето си постоянно се предупреждаваш: „Не съм способен. Заложбите ми са лоши и не разбирам истината. Не разбирам принципите“. По този начин ставаш много внимателен, когато вършиш нещата, много се страхуваш да не направиш грешки и да не бъдеш кастрен, много се страхуваш да не прекъсваш и смущаваш, и много се страхуваш да не причиниш пропуски в работата, които да доведат до загуби. Тъй като способностите ти в различни аспекти са недостатъчни или всички са много посредствени, способността ти да бъдеш компетентен за работа също е много посредствена и работата, която вършиш, е много посредствена. Затова смяташ, че няма с какво да се хвалиш — дори и да успееш да постигнеш някои трудно извоювани резултати, постигаш ги само след като си понесъл много трудности и си положил огромни усилия зад кулисите. Пред другите искаш да се преструваш, че си способен и доста добър, но липсва увереност в сърцето ти. Знаеш, че каквото и да правиш, не можеш да го направиш добре и все още се нуждаеш Горното да го провери. При някои неща само когато се сблъскаш с кастрене, осъзнаваш къде грешиш и виждаш колко невероятно лоши са заложбите ти. По този начин няма да можеш да станеш надменен. Тоест около теб винаги ще има някой с добри заложби, който те превъзхожда, и винаги ще ги има истината и изискваното от Бог ниво, които да те въздържат. Ти чувстваш: „Малкото работа, която мога да постигна, е само защото Горното я е проверило и решило; тя е завършена само защото Горното многократно я е изследвало, проверявало и коригирало. Нямам с какво да се хваля“. Следващия път, когато правиш нещо, все още мислиш да се перчиш с уменията си, но все пак не успяваш да го свършиш добре и никога не можеш да се откроиш. Именно защото заложбите и способностите ти са ограничени, резултатът от изпълнението на дълга ти винаги е среден, никога не достига считаното от теб идеално ниво или критерий. Затова непреднамерено непрекъснато осъзнаваш, че не си някакъв изключителен, превъзходен или необикновен човек. Постепенно разбираш, че заложбите ти не са толкова добри, колкото си ги представял, а са по-скоро твърде обикновени. Този постепенен процес много ти помага да опознаеш себе си — практически преживяваш някои неуспехи и провали и, след като размислиш вътрешно, ставаш по-точен в оценката за нивото, способностите и заложбите си. Все повече осъзнаваш, че не си човек с добри заложби, че макар да имаш някои силни страни и дарби, известна способност за преценка или понякога имаш някакви идеи или планове, все още не отговаряш на истините принципи, далеч си от Божиите изисквания и от нивото на истината и си още по-далеч от нивото да притежаваш истината реалност — несъзнателно имаш тези преценки и оценки за себе си. В процеса на себепреценяване и себеоценяване себепознанието ти ще става все по-правилно и твоят покварен нрав и разкриването на поквара все повече ще намаляват, като стават по-сдържани и контролирани. Разбира се, целта не е да се контролира поквареният нрав. Каква е целта? Целта е, докато се контролира поквареният ти нрав, постепенно да се научиш да търсиш истината и да постъпваш добре, без да се опитваш винаги да бълваш високопарни идеи или да се перчиш с уменията си, без да се стремиш да се съревноваваш да си най-добрият или най-силният и без да се опитваш винаги да се доказваш. Докато това осъзнаване непрекъснато се запечатва дълбоко в сърцето ти, ще се замислиш: „Трябва да търся какви са истините принципи и какво казва Бог по този въпрос“. Това осъзнаване постепенно ще се утвърди дълбоко в сърцето ти и степента на търсене, признаване и приемане на Божието слово и на истината все повече ще се повишава, което за теб означава надежда за спасение. Колкото повече можеш да приемаш истината, толкова по-малко ще се разкрива твоят покварен нрав. Още по-добър резултат е това, че ще имаш повече възможности да използваш Божието слово като критерий за практикуване. Не е ли това постепенно поемане по пътя на спасението? Не е ли това нещо добро? (Така е.) Но ако всички твои способности са превъзходни и съвършени, и изключителни в сравнение с тези на хората, можеш ли все още да търсиш истината, докато се справяш с нещо и изпълняваш дълга си? Трудно е да се каже. Много е трудно за човек с изключителни способности във всички области да дойде пред Бог с успокоено сърце или смирено отношение, за да опознае себе си, да опознае недостатъците си и покварения си нрав, и да достигне момента, в който да търси истината, да я приеме и след това да я практикува. Това е доста трудно да се направи, нали? (Да.)

Това хората да имат средни заложби съдържа Божиите добри намерения; това хората да имат твърде лоши заложби също съдържа Божиите добри намерения. В желанието Си да те спаси, Бог не ти дава прекомерно добри заложби. Защо е така? Бог дава на хората различни вродени дадености, като например техния семеен произход, външен вид, инстинкти, индивидуалност и различни житейски способности. Бог дори дава на хората определени силни страни, интереси и хобита, а също така дарява някои хора със специални дарби. Това е достатъчно. Те са достатъчни, за да поддържат личното ти оцеляване. С тях ти притежаваш способността и условията да живееш независимо и въз основа на определено ниво на заложби можеш да приемеш Божиите слова, в различна степен да се отървеш от покварения си нрав и да постигнеш това да бъдеш спасен. Ето защо Бог не дава на хората прекомерно високи заложби. Бог не дава на хората прекалено добри заложби. От една страна, това е така, за да могат хората при това основно условие да останат малко по-приземени, и въз основа на усещането, че са обикновени, нормални хора, хора с покварен нрав, да могат с готовност да приемат Божието дело и Божието спасение. Само по този начин те наистина имат основното условие да приемат Божиите слова. От друга страна, ако хората имат много добри заложби или изключително бърз ум, ако имат много големи способности във всички аспекти, ако всички са изключителни, ако всичко в света им върви гладко — правят много пари в бизнеса, имат особено плавна политическа кариера, справят се без усилие във всички ситуации, чувстват се като риба във вода — тогава такива хора не са способни лесно да дойдат пред Бог и да приемат Божието спасение, нали? (Точно така.) Повечето от тези, които Бог спасява, не заемат високи позиции в света или сред хората в обществото. Тъй като заложбите и способностите им са средни или дори лоши и им е трудно да намерят популярност или успех в света, като винаги чувстват, че светът е мрачен и несправедлив, и имат потребност от вяра, и в крайна сметка идват пред Бог и влизат в Божия дом. Това е основното условие, което Бог поставя на хората, когато ги избира. Само с тази потребност можеш да имаш желание да приемеш Божието спасение. Ако твоите условия във всички аспекти са много добри и подходящи за това да имаш стремеж в света, и винаги искаш да си изградиш име, тогава ти не би имал желание да приемеш Божието спасение, нито дори възможност да го получиш. Макар заложбите ти да са на средно ниво или лоши, все пак си много по-благословен от невярващите поради това, че имаш възможността да бъдеш спасен от Бог. Следователно наличието на лоши заложби не е твой недостатък, нито е пречка за отърваването ти от покварения нрав и постигането ти на спасение. В крайна сметка именно Бог ти даде тези заложби. Имаш толкова, колкото Бог ти е дал. Ако Бог ти е дал добри заложби, тогава имаш добри заложби. Ако Бог ти е дал средни заложби, тогава твоите заложби са средни. Ако Бог ти е дал лоши заложби, тогава те са лоши. Щом разбереш това, трябва да го приемеш от Бог и да си способен да се покориш на Божието върховенство и това, което Той е подредил. Коя истина е в основата на покорството? Истината, че това, което Бог е подредил, съдържа Божиите добри намерения. Бог е много ревностен и грижовен и хората не бива да се оплакват или да разбират погрешно Божието сърце. Бог няма да те цени заради добрите ти заложби, нито ще те презира или ненавижда, ако са лоши. Какво е това, което Бог ненавижда? Бог ненавижда хората, които нито обичат истината, нито я приемат, хората, които разбират истината, но не я практикуват, хората, които не правят това, на което са способни, хората, които не са в състояние да дадат всичко от себе си за своя дълг, но винаги имат прекомерни желания, винаги искат статус, винаги се съревновават за позиция и винаги искат нещо от Него. Това е нещо, което Бог намира за отвратително и ненавистно. Ти поначало имаш лоши или никакви заложби, не си способен да вършиш никаква работа, но въпреки това винаги искаш да бъдеш водач, винаги се бориш за позиция и власт и винаги искаш Бог да ти даде окончателен отговор, да ти каже, че в бъдеще ще можеш да влезеш в царството, да получиш благословии и да имаш добра крайна цел. Това, че Бог те е избрал, вече е огромно въздигане, но ти все още искаш да получиш повече, отколкото ти се дава. Бог ти е дал това, което трябва да получиш, и ти вече си придобил много от Бог, но все още предявяваш неразумни искания. Това е нещо, което Бог ненавижда. Твоите заложби са много лоши или дори не достигаш човешкия интелект, но въпреки това Бог не се е отнесъл към теб като към животно, а продължава да се отнася към теб като към човешко същество. Затова трябва да правиш това, което всеки човек трябва да прави, да казваш това, което всеки човек трябва да казва, и да приемаш всичко, което Бог ти е дал като идващо от Него. Какъвто дълг да можеш да изпълняваш, изпълнявай го. Не разочаровай Бог. Не искай да получаваш повече, отколкото ти се дава, защото Бог се отнася към теб като към човешко същество, а ти казваш: „Щом Бог се отнася към мен като към човек, значи трябва да ми даде по-добри заложби, да ми позволи да бъда ръководител на екип, надзорник или водач. Най-добре би било, ако Той направи така, че да не ми се налага да върша никаква уморителна работа, така че Божият дом да ми предоставя безплатно ресурс, да не ми се налага да полагам усилия или да понасям изтощение и да ми позволи да правя това, което искам“. Това са все неразумни искания. Това не са проявленията или исканията, които едно сътворено същество трябва да има или да поставя. Бог не се е отнесъл към теб според лошите ти заложби, а вместо това те е избрал и ти е дал възможността да изпълняваш дълга си. Това е Божието въздигане. Не трябва да искаш да получиш повече, отколкото ти се дава, и да отправяш неразумни искания към Бог. Вместо това трябва да благодариш на Бог и да изпълниш дълга си добре, за да се отплатиш за Божията любов. Това е Божието изискване към теб. Твоите заложби са лоши, но Бог не ти е поставил изисквания да достигнеш нивото за хора с добри заложби. На теб ти липсват заложби и интелигентност, но Бог не е изисквал от теб да достигнеш нивото, което могат да достигнат хората с добри заложби. Каквото си способен да направиш, просто го направи. Бог не принуждава една риба да живее на сушата. Просто ти самият винаги имаш прекомерни желания и никога не искаш да бъдеш обикновен човек, средностатистически човек с лоши заложби. Става въпрос, че не искаш да вършиш тези трудоемки задачи, които не те поставят в светлината на прожекторите, и при изпълнението на дълга си винаги изпитваш неприязън към несгодите и се плашиш от изтощението, като си придирчив към това, което правиш. Винаги си своенравен и винаги имаш свои собствени планове и предпочитания — не става въпрос за това, че Бог се е отнесъл несправедливо към теб. И така, как хората трябва да се отнасят правилно към собствените си заложби? Първо, каквито и заложби да ти даде Бог, ти трябва да ги приемеш от Бог и да се покориш на върховенството и подредбите на Бог. Това е най-основната мисъл и гледна точка, която хората трябва да притежават. Тази гледна точка е правилна и е валидна във всяка ситуация. Именно истината принцип остава постоянна, независимо как се променят нещата. От друга страна, независимо дали заложбите ти са добри, средни, лоши или несъществуващи, ти трябва да вършиш работата, която заложбите ти могат да постигнат. Не бива нито да сдържаш каквото и да било, нито да се стремиш да се откроиш. Независимо дали заложбите ти са добри или средни, ти можеш да вършиш само нещата в обхвата на своите заложби и способност; няма с какво да се хвалиш — това е, което Бог ти е дал; ти трябва да го принесеш. Цялото ти същество, дъхът ти, вродените ти дадености и способностите ти във всички аспекти на твоите заложби са дадени от Бог. Различните истини принципи, които сега разбираш, също са предоставени от Бог. Без Божието дело и без различните вродени дадености, които Бог дарява на хората, човеците не са нищо друго освен шепа пръст. Следователно хората няма с какво да се хвалят. Това е вторият аспект. Има и друг аспект: независимо дали заложбите ти са средни, лоши или несъществуващи, ти трябва да подхождаш към това правилно. Първо, признай към кое ниво принадлежат заложбите ти, и след това, въз основа на вродените си заложби, прави това, което трябва да правиш. Не се опитвай винаги да надхвърляш способностите си и да правиш неща, които не можеш да постигнеш, като винаги се опитваш да се доказваш пред хората или пред Бог. Ти не можеш да докажеш нищо. Колкото повече се опитваш да се доказваш по този начин, толкова повече това доказва, че заложбите ти са лоши, че не познаваш собствената си мярка, и толкова повече доказва, че си лишен от разум и имаш силно покварен нрав. Не се опитвай по всякакъв начин да промениш заложбите си или да подобриш способностите си във всички аспекти, а по-скоро разпознай точно вродените си заложби и способности и подходи правилно към тях. Ако откриеш къде имаш пропуски, бързо проучи онези области, в които можеш да постигнеш напредък за кратко време, така че да компенсираш тези области. За онези области, които не можеш да достигнеш, не се насилвай. Действай съгласно действителната ситуация; върши нещата въз основа на собствените си заложби и способности. Решаващият принцип е да изпълняваш дълга си в съответствие с Божието слово, с Божиите изисквания към хората и с истините принципи. Независимо какво е нивото на твоите заложби, можеш да постигнеш различни степени на действие и изпълнение на дълга си в съответствие с истините принципи. Можеш да постигнеш Божиите критерии или да отговаряш на тях. Тези истини принципи изобщо не са празни приказки. Те в никакъв случай не превъзхождат човешката природа. Всички те са пътища за практикуване, пригодени за покварения нрав, инстинктите и различните способности и заложби на сътвореното човечество. Затова каквито и да са заложбите ти, независимо дали твоите способности са недостатъчни или несъвършени, това не е проблем. Ако наистина разбираш истината и желаеш да я практикуваш, ще имаш път напред. Недостатъците на човека в някои аспекти на заложбите и способностите му в никакъв случай не пречат на практикуването на истината. Ако твоята способност за преценка или някоя друга способност е недостатъчна, можеш да потърсиш повече и да общуваш повече, да потърсиш наставление и предложения от онези, които разбират истината. Когато разбереш и схванеш принципите и пътищата на практикуване, трябва да ги приложиш на практика с всички свои усилия в зависимост от духовния си ръст. Да приемаш и да практикуваш — ето какво трябва да правиш. Това, че общувам така, помага ли ви да разберете? (Разбираме малко повече.)

Защо Бог предопределя хората да имат всякакви видове заложби? Защо Бог не дава на хората съвършени заложби? За колко аспекта сме общували относно това какви са Божиите намерения в това отношение и как хората трябва правилно да подхождат към това? Нека ги обобщим. Първият аспект е да го приемеш от Бог. Това е най-основната мисъл и възглед, които хората трябва да притежават. Вторият аспект е да признаеш и да прецениш какви са заложбите ти, и да действаш и да изпълняваш дълга си въз основа на своите заложби и способност. Не се опитвай да правиш неща, които надхвърлят заложбите и способността ти. Прави това, което можеш да правиш, съвестно и здраво стъпил на земята, и го прави добре. Не се насилвай да правиш това, което не можеш. Какъв е третият аспект? (Не бива винаги да искаме да променяме заложбите си. Дори и заложбите ни да са средни, лоши или несъществуващи, трябва да подхождаме към това правилно. Не бива винаги да искаме да доказваме себе си пред Бог и че заложбите ни са добри. Това е неуместно.) Точно така. Подхождай към заложбите си правилно. Не се оплаквай. Колкото Бог ти е дал, това Той ще иска от теб. Каквото Бог не ти е дал, Бог не го изисква от теб. Например, ако Бог ти е дал средни заложби или лоши заложби, Той не изисква от теб да бъдеш водач, ръководител на екип или надзорник. Обаче, ако Бог ти е дал красноречие, способността да се изразяваш или определена дарба, и изисква от теб да вършиш работа, свързана с тази дарба, тогава трябва да я вършиш добре. Не пропускай да оправдаеш условията, които Бог ти е дал. Трябва да живееш съобразно Божието даряване, като му дадеш пълна изява и го приложиш добре, като го приложиш към положителни неща и произведеш ценни резултати от работата, които са от полза за човечеството. Това би било отлично, нали? (Да.) Освен това трябва да знаеш, че Бог има добри намерения, като дава на хората различни заложби. Именно защото Бог иска да те спаси, Той не ти е дал прекомерно добри заложби. Това съдържа Божиите ревностни и грижовни намерения. Това, че Бог ти дава средни или лоши заложби, е защита за теб. Ако хората имаха прекалено добри или изключителни заложби, за тях би било лесно да следват света и Сатана, и нямаше лесно да повярват в Бог. Погледнете изтъкнатите личности в различни сфери на дейност и области в света — какви хора са те? Всички те са хитри „мозъци“, въплътени дяволи. Ако поискаш от тях да вярват в Бог, те си мислят: „Вярването в Бог не води доникъде — само неспособните хора вярват в Бог!“. Хората с прекомерно добри заложби, големи способности и напреднали тактики са пленени от Сатана. Те живеят изцяло според покварения си нрав и напълно за света. Всички такива хора са въплътени дяволи. Кажете Ми, Бог спасява ли такива хора? (Не.) Така че, готови ли сте да бъдете въплътени дяволи, или сте готови да бъдете обикновени хора, хора с лоши заложби, но такива, които могат да получат Божието спасение? (Готови сме да бъдем обикновени хора.) От тези два типа хора, кой е благословен? Онези, които просперират в света, издигат се до известност, имат слава, стават висши служители или богати хора, които имат всичко, което искат, и безкрайни пари за харчене — готови ли сте да бъдете такива хора, или сте готови да дойдете пред Бог и да бъдете незабележителни, обикновени хора със средни заложби? Какъв е твоят избор? (Да бъдем незабележителни, обикновени хора.) Ако избереш да бъдеш незабележителен, обикновен човек със средни заложби, като предпочиташ да не се наслаждаваш на добър материален живот в този живот, като не искаш да се издигаш до известност, нямаш никакво чувство за значимост в този свят и си гледан отвисоко от всички, предпочиташ да бъдеш този тип човек и да милееш за възможността за спасение, която Бог дава на хората, или да я придобиеш — ако това е твоят избор, ако избереш да бъдеш спасен и избереш да не следваш този свят, и в сърцето си желаеш да не принадлежиш на този свят, а да принадлежиш на Бог, тогава не бива да презираш заложбите, които Бог ти е дал. Дори и заложбите ти да са много лоши или Бог да не ти е дал никакви заложби, ти все пак трябва с радост да приемеш този факт и с вродените дадености на различните способности, които Бог ти е дал, да изпълняваш добре дълга на сътворено същество. Друг аспект е, че дори и заложбите, които Бог дава на хората, да не са много добри — просто заложбите на обикновени хора — и способностите, които Той им дава във всички аспекти, да са средни или дори лоши, най-основните истини, които хората трябва да практикуват и на които Бог учи хората, все още могат да бъдат постигнати и достигнати, ако те са готови да вложат сърцата си в практикуването им. Дори и заложбите ти да са много лоши, а способността ти за възприемане, способността ти за приемане на нещата, способността ти за преценка и способността ти за разпознаване на нещата да са много лоши или дори несъществуващи, стига да притежаваш най-основната човешка природа и разум, задачите и работата, които Бог ти поверява, могат да бъдат завършени и направени добре. Нещо повече, най-основният път на богобоязливостта и отбягването на злото, който Бог изисква от хората, е нещо, което можеш да следваш; това е нещо, което можеш да достигнеш и да постигнеш. Следователно Бог никога не е имал намерение да ти даде много добри заложби. Ако Бог ти бе дал добри заложби и някои специални способности, като ти бе позволил да станеш въплътен дявол в света, тогава Бог нямаше да те спаси. Можете ли да разберете Божието сърце по отношение на този въпрос сега? (Да.) Ако можете да разберете Божието сърце, това е добре; ще разберете тази истина и правилно ще подхождате към собствените си заложби; няма да има повече трудности в това отношение. Оттук нататък хората трябва просто да правят това, което трябва да правят. Дори и да е само една работа, вложи сърцето и усилията си да я направиш добре и не пропускай да оправдаеш Божиите очаквания към теб. Разбирате ли? (Да.) Това е всичко за днешното общение по тази тема. Довиждане!

11 ноември 2023 г.