Как човек да подходи правилно към собствените си заложби

След като общувахме за това какво представляват заложбите, както и как да разделяме нивата и видовете заложби на хората, след като приключихте със слушането, придобихте ли някаква полза? (Да.) Знаете ли наистина, че заложбите ви са лоши? (Да.) Някои хора без заложби казват: „Как така нямам заложби? Дори и заложбите ми да бяха средни или лоши, пак щеше да е добре“. Никой не желае да попада на нивото да няма заложби, да бъде идиот, глупак или безполезен човек, но както се случва, някои хора, като се оценят въз основа на основните си проявления и резултатите от изпълнението на дълга си през тези години, наистина попадат на нивото на хората без заложби. Това прави ли някои хора негативни? Когато много неща не са изяснени, хората глупаво си мислят: „Аз имам способност, имам възможности, аз съм мъдър, заложбите ми не са лоши, аз съм благороден, аз съм някой в Божието царство, аз съм стълб, опора“, глупаво вкопчили се в своите илюзорни мечти, като се чувстват доста добре, доста уверени и си мислят, че имат потенциал и надежда; те не са негативни и живеят с цел. Щом научат истинските факти обаче, те стават тъжни, като си мислят: „Това не означава ли, че нямам надежда да получа спасение?“, и изпадат в негативно състояние. Ако тези неща не бъдат изяснени, хората са глупаво надменни; колкото по-глупав е един човек, толкова по-надменен е той и толкова по-безгранична става надменността му. Онези, които са умни, след като са приемали притока на истината през тези години, ще размишляват и ще се самоанализират, ще сравняват себе си с истината и постепенно разкриването на техния надменен нрав ще намалее. Колкото по-лоши са заложбите на човек, толкова по-глупаво надменен е той. Няма ли такава поговорка: „Те са нищо, но на никого не се кланят“? Тази поговорка е доста подходяща; онези, които са нищо, не се кланят на никого. Защо? Защото заложбите им са твърде лоши. До каква степен? До степен да нямат интелигентност, да не знаят обхвата на способностите си, да не знаят на какво ниво е интелигентността им, да не знаят, че винаги има хора, по-добри от тях, и да не знаят какво са добрите заложби. А до каква степен стига тяхната надменност? До степен хората да я намират за отвратителна и гадна за гледане — това е глупава надменност. „Те са нищо, но на никого не се кланят“ означава, че те не могат да постигнат нищо, собствените им житейски дела са пълна бъркотия, не могат да прозрат нищо, нямат никакви мисли или възгледи и не могат да кажат дали възгледите на другите са правилни и дали са точни, и просто глупаво упорстват в своята надменност, като си мислят: „Аз имам способност, имам възможности, аз съм мъдър, аз съм по-добър от другите!“. Кажете Ми, по-добре ли е да ги оставим да бъдат глупаво надменни хора, които на никого не се кланят, или да им позволим да узнаят, че заложбите им са лоши, че са нищо, просто глупаци, безполезни хора и умствено изостанали, така че да станат негативни? Кое избирате вие? (Нека станат негативни, защото ако са глупаво надменни, има вероятност да вършат неща, които нарушават принципите, и могат да прекъсват и смущават делото на църквата.) Ако станат негативни, те могат да се върнат към разума на човешката природа и да бъдат по-примерни, като вършат по-малко неща, които прекъсват и смущават. Това е защита за тях. Въпреки че не са направили много неща, полезни за другите, вършенето на по-малко неща, които прекъсват и смущават, означава, че ще извършат много по-малко прегрешения и злодеяния, и вероятността да бъдат наказани в бъдеще ще намалее, нали? (Да.) Без да навлизаме в това дали могат да постигнат спасение, тъй като това е нещо относително далечно, ще намалее ли вероятността да нарушат Божиите управленски закони и да накърнят Божия нрав? И ще се увеличат ли шансовете им за оцеляване? (Да.) Съдейки от гледна точка на тези ползи, да позволим на хората да разпознаят собствените си заложби и в крайна сметка да осъзнаят, че нямат заложби, и да станат негативни, всъщност се оказва нещо добро. Иначе, когато хората казват: „Ти си нищо, но на никого не се кланяш — това е глупава надменност!“, те просто не могат да го прозрат или разпознаят; стават непокорни и все така си мислят: „Заложбите ми не са лоши! А ти казваш, че съм глупаво надменен. Аз съм много по-добър от един глупак!“. Това допълнително доказва, че те наистина са глупави, интелигентността им е твърде ниска и още повече трябва да приемат факта, че нямат заложби. Какви са ползите от приемането на този факт? Не е за да те направи негативен, а за да ти помогне да се отнасяш правилно към себе си и да избягваш да постъпваш глупаво. Хората са надменни, защото имат покварен нрав и нямат никакво самопознание. Обаче надменността на някои хора е нормална надменност. Някои хора например имат капитал от това, че са били в затвора и са понасяли страдания, допринесли са за църквата по определени начини или имат дарби, които ги правят по-добри от другите; тъй като имат надменен нрав в съчетание с това, че имат някакъв капитал, все още може да се счита за разбираемо, че разкриват надменност. Но ако ти си нищо, ако ти изначално не можеш да постигнеш нищо, нямаш никакъв принос и още повече нямаш никакви силни страни, но въпреки това си надменен, това няма смисъл — липсва рационалност. Сега ти е изяснено: ти нямаш заложби, ти си нищо и дори нямаш никакви силни страни. Умът ти е празен и в сравнение с хората с мисли, на ума ти му липсва съдържание. Макар че също си човек, ти си далеч под тях; от Божия гледна точка ти не отговаряш на критериите за човек. Така че за какво още си надменен? Според мярката на Божиите слова ти не отговаряш на критериите за човек. В Божиите очи към теб не бива да се отнасят като към човешко същество. Но тъй като Божията благодат е огромна, Бог те е издигнал, избрал те е и се е отнесъл към теб като към човек, като ти е позволил да изпълняваш дълг в Божия дом. Дали Бог се отнася към теб като към човек, за да види, че се отнасяш към Бог и към истината, която Той ти предоставя, по такъв глупаво надменен начин? За да те гледа как се отнасяш към дълга си и към живота си по този начин? Не. Тъй като Бог се отнася към теб като към човек и ти казва различните истини, които хората трябва да разбират, Той се надява, че можеш да бъдеш истински човек, надява се, че можеш да приемеш мислите, които хората трябва да имат, и няма да бъдеш глупаво надменен. Следователно, да бъдеш негативен е погрешно — не бива да бъдеш негативен. Тъй като Бог не се е отнесъл към теб или не те е пренебрегнал въз основа на твоите заложби, а вместо това се е отнесъл към теб като към нормален човек и те е използвал по този начин, ти трябва да живееш достойно за тази благодат от Бог и да не разочароваш Бог. Каквито и заложби да имаш и каквато и работа да можеш да вършиш, просто върши тази работа добре. Не се опитвай да ръсиш високопарни идеи, не прави това, което човек не бива да прави, и недей да имаш прекомерни идеи или амбиции, които човек не бива да има. Прави това, което човек трябва да прави, и живей достойно за Божието издигане. Това не е ли уместно? Не решава ли проблема с това да бъдеш негативен? (Да.)

Разпознаването на различните проявления на хора с различни заложби и даването на тези конкретни примери имат за цел да ти помогнат да се съпоставиш с тях. Това е така, за да можеш точно да определиш собственото си положение, да подходиш рационално към собствените си заложби и към различните условия и да подходиш рационално към Божието разобличение и правосъдие по отношение на теб, към кастренето или към разпределената ти работа, както и за да си способен да се покориш и да си благодарен от дълбините на сърцето си, а не да проявяваш съпротива и отвращение. Когато хората могат да подходят рационално към собствените си заложби и след това точно да определят собствената си позиция, да действат практично като сътворени същества, които Бог иска, да правят правилно това, което трябва да правят, въз основа на своите присъщи заложби, и като посвещават предаността и всичките си усилия, те постигат Божието удовлетворение. Тъй като Бог ти е дал тези заложби и тези условия, Бог няма да те принуждава да вършиш неща, които са трудни за теб, Той няма да принуждава риба да живее на сушата. Колкото Бог ти е дал, толкова иска да Му предложиш. Каквото Бог не ти е дал, Той няма да изисква прекомерно. Ако постоянно си поставяш прекалено високи изисквания в опит да бъдеш силна личност, свръхчовек, някой изключителен, това показва, че имаш покварен нрав — това е амбиция. Ако заложбите ти са добри, ти поемаш повече работа; ако заложбите ти са средни, можеш да поемаш само по-малко работа. Независимо какъв дълг можеш да изпълняваш, дай всичко от себе си, дай своята преданост и действай според принципите — не се опитвай да ръсиш високопарни идеи. Винаги да искаш да доказваш, че не си обикновен човек, винаги да искаш другите да имат високо мнение за теб — това е погрешно. Това показва голяма липса на самосъзнание, непознаване на собствената ти мярка. Ако продължаваш да се стремиш според амбицията и желанията си, нещата няма да свършат добре за теб. Следователно хората с лоши заложби не бива винаги да се устремяват да бъдат водачи, ръководители на екипи или надзорници; те не бива да се целят твърде високо. Ако заложбите ти са лоши, тогава просто изпълнявай съвестно нещата, които хората с лоши заложби могат да вършат. Ако ти липсват мисли и не можеш да се справиш с никаква работа, не насилвай нещата — тъй като Бог не ти е дал такива заложби, Той не е поставил прекалено високи изисквания към теб. Що се отнася до истините принципи, практикувай ги, доколкото можеш да ги разбереш и приемеш — това е най-важното. Това, което си способен да схванеш, е това, което Бог ти е дал. Приложил ли си тези неща към дълга си или към поръчението, което Бог ти е поверил? Ако си ги приложил, тогава си дал всичко от себе си и си предложил своята преданост. Бог ще бъде удовлетворен и ти ще отговаряш на критериите като сътворено същество. Ако заложбите ти са лоши, Бог в никакъв случай няма да има изисквания към теб според критериите за онези с добри заложби. Бог няма да направи това. Онези без заложби са сред хората от най-ниското ниво на заложби. Ако някои вярващи в Бог нямат заложби, тогава как трябва да практикуват? Искаш ли да следваш Бог? Признаваш ли, че Бог господства над всичко, което се отнася до човека? Искаш ли да се покориш на устроеното и подреденото от Бог за теб? Ако си готов да приемеш и да се покориш, тогава успокой сърцето си и приеми всичко, което Бог е подредил за теб. Според твоите заложби ти можеш да вършиш само някои задачи, които изискват физически усилия, такива, които не се виждат, на които хората гледат с пренебрежение и които не се помнят — ако твоят случай е такъв, трябва да го приемеш от Бог, а не да таиш оплаквания и нещо повече — не бива да избираш дълга си въз основа на собствените си желания. Прави всичко, което Божият дом разпорежда за теб, и щом то е в рамките на твоите заложби, трябва да го изпълняваш добре. Например, ако ти е възложено да отглеждаш прасета, трябва да ги храниш добре, така че братята и сестрите да могат да ядат хубаво свинско. Ако ти е възложено да отглеждаш пилета, трябва да ги храниш и управляваш добре, така че те да снасят яйца нормално през сезона на снасяне, и също така трябва да ги защитаваш от други животни, като направиш така, че всеки, който види пилетата, които отглеждаш, да каже, че са добре отгледани. Това доказва, че ти милееш за всички неща, сътворени от Бог, и можеш да ги управляваш добре; доказва, че без значение какъв вид създание или животно е, ти можеш да милееш за него и да го управляваш добре, като приемаш това като своя отговорност и дълг за изпълнение. Макар да не можеш да вършиш друга работа, макар да не можеш да играеш ключова и решаваща роля в работата на църквата и да нямаш значителен принос, ако можеш да положиш всички усилия и да бъдеш предан в някаква незабележителна работа и се стремиш единствено да удовлетвориш Бог, това е достатъчно. Това е да си достоен за издигането ти от Бог. Недей да бъдеш придирчив към задачите въз основа на това дали са мръсни или уморителни, дали другите те виждат, че ги вършиш, дали хората те хвалят и дали гледат на теб с презрение за това, че ги вършиш. Не мисли за тези неща. Просто се стреми да ги приемеш от Бог, покорявай се и изпълнявай дълга, който трябва да изпълняваш, правилно. Когато общувам за проявленията на хората без заложби, може да кажа, че ти си глупак, безполезен човек и умствено изостанал. Обаче ако можеш да поемеш поверените ти задачи и в крайна сметка оправдаеш издигането ти от Бог и диханието на живота, което Бог ти е дарил, не живееш и не ядеш напразно, не се наслаждаваш напразно на нито едно от материалните неща, които Бог предоставя за човечеството, и не пропускаш да бъдеш достоен за словата от Божията уста, това е достатъчно. Въпреки че по отношение на заложбите не покриваш изискванията да бъдеш пълноценен човек, ако можеш да изпълняваш дълга си и да вършиш работата с тази преданост и искреност, най-малкото, в Божието сърце ти отговаряш на критериите като сътворено същество. Това, което Бог иска, е тази преданост и искреност; Той иска сътворено същество, което отговаря на критериите. Независимо какъв дълг ти разпореди Божият дом, ти го приемаш от Бог и можеш да приемеш и да се покориш. Това е най-ценното нещо. Ако си направил това, което Бог изисква от теб, и си предложил всичко, което си способен да предложиш, Бог ще има ли все още по-високи изисквания към теб? Ако искреността и предаността ти се разглеждат като ценни в Божиите очи, тогава животът ти има стойност. Добро ли е това възприемане? (Да.)

Някои хора казват: „Все още чувствам, че не схващам. Защо Бог предопределя хората да имат всякакви видове заложби? Щом Бог иска хората да свидетелстват за Него, да практикуват истината и да се отърват от покварения си нрав, защо не може да даде на хората добри заложби? Толкова ли е трудно за Бог да даде на хората добри заложби? Ако Бог беше направил така, че хората да имат способности във всички области — когнитивна способност, способност за преценка, способност за разпознаване на нещата, способност за реагиране на нещата, способност за вземане на решения, иновативна способност и още повече способност за оценяване на нещата и вникване в тях — като даде на хората способности във всички области, нямаше ли заложбите на хората да бъдат добри? Дори ако Той беше дал на хората средни заложби, нямаше ли те тогава да могат да възприемат истината на средно ниво? Ако хората могат да възприемат истината, няма ли тогава да могат да практикуват истината? И нямаше ли да могат да се отърват от покварения си нрав и да постигнат спасение?“. Какъв е проблемът с това хората да имат тези мисли? Хората не разбират защо Бог им дава такива съвсем средни заложби. Трудно е да се намерят водачи с добри заложби и е изключително трудно да се върши добре църковната работа. Хората си мислят: „Ако Бог даваше на хората добри заложби, нямаше ли да е по-лесно да се намират водачи? Нямаше ли да е по-лесно да се върши църковната работа? Защо Бог не дава на хората добри заложби?“. Ако погледнем на този въпрос от гледната точка на цялостната работа на Божия дом, разбира се, ако имаше повече хора с добри заложби, църковната работа наистина щеше да е по-лесна. Съществува обаче една предпоставка: в Божия дом Бог върши Своето дело и хората нямат решаваща роля. Следователно това дали заложбите на хората са добри, средни или лоши не определя резултатите на Божието дело. Крайните резултати, които трябва да бъдат постигнати, се осъществяват от Бог. Всичко се води от Бог, всичко е дело на Светия Дух. От гледна точка на Божието дело този въпрос трябва да бъде обяснен по този начин — това е една причина. Има и друга причина: след като бъдат покварени от Сатана, хората притежават покварения нрав на Сатана като същност на своя живот; тоест всички те живеят според своя покварен нрав и животът им се управлява от техния покварен нрав. Ако, в допълнение към това, някой притежава добри или изключителни заложби и способностите му във всички области са пълни, съвършени и безупречни, това ще подхрани покварения му нрав. Това ще доведе до необуздана ескалация на покварения му нрав, като го направи неконтролируем, и ще доведе до това този човек да стане по-надменен, непреклонен, измамен и нечестив. Трудността му да приеме истината ще се увеличи и няма да има начин да преодолее покварения си нрав. Това е друга причина. Освен това Бог дава на хората такива заложби, защото човечеството, което Бог иска да спаси, изначално е непълноценно човечество, със способности във всички аспекти, които са средни и имат недостатъци. Нещо повече, познаването на Божиите слова и истината не се постига само чрез използване на различни способности, а изисква процес. Какво включва този процес? Той включва промени в средата, нарастването на възрастта на човек, натрупването на житейски опит и познания, както и преживяванията, придобити чрез различни среди, което позволява на хората, въз основа на техните вродени заложби и инстинкти, постепенно да разберат и да узнаят за какво всъщност се отнася истината в Божиите слова; тогава те приемат и практикуват Божиите слова. Чрез такъв процес истината в Божиите слова се влага в човека, за да стане негов живот — тя не става теория на живота или философия и средство за живот; по-скоро Божиите слова стават основата за неговото съществуване. Такъв човек е нов човек, новороден живот. Това е съществен процес. Дори ако заложбите и способностите ти във всички аспекти са изключително добри и високи, тези процеси не могат да бъдат пропуснати. Като сътворено човешко същество, при окончателното постигане на превръщането на Божиите слова в твой живот, никой не може да пропусне нито една стъпка от целия процес, който трябва да бъде преживян. Тоест всеки ще развие представи, фантазии, съпротива, противопоставяне и бунтарство към Бог. Всички те ще преминат през неуспехи, провали, препъване, освобождаване от длъжност, кастрене, правосъдие и наказание, ще преживеят различни среди, ще срещнат различни типове хора и други подобни процеси. Независимо колко добри или високи са заложбите ти или колко силни са способностите ти във всички аспекти, нито един от тези процеси или стъпки не може да бъде пропуснат. Следователно, дори ако Бог ти дадеше изключително високи заложби и способности, това все пак би било загуба. По-добре е за теб да бъдеш обикновен човек на средно ниво. Въпреки че може да имаш някои недостатъци в човешката природа, можеш да преживяваш Божието дело, да разбираш Божиите слова, след като ги чуеш, и да разпознаваш своите слабости и недостатъци. По този начин, от една страна, това, което придобиваш, е по-практическо и получаваш повече от Бог; от друга страна, опознаваш естествените си способности по-точно и ставаш по-здравомислещ. Ето защо Бог няма намерение да дава на всеки добри заложби — Той дава на хората средни заложби.