Как да се оценяват заложбите на хората всестранно

Вече приключихме с обсъждането на последната от единадесетте способности за оценяване на човешките заложби — иновативната способност. След като общувахме за тези единадесет способности, малко по-ясно ли ви е какви са собствените ви заложби? (Да.) Тогава способни ли сте да ги оцените? Можете ли точно да оцените какви са наистина собствените ви заложби? Има критерий за измерване, когато става въпрос за определяне дали твоите собствени заложби са добри, средни, лоши или несъществуващи — не може да се гледа само един аспект; те трябва да бъдат оценени всестранно. Тогава кои аспекти трябва да се разгледат, за да се прецени какви са заложбите на даден човек? Съдейки по проявленията на единадесетте способности, за които общувахме, за да бъде оценен един човек като имащ добри заложби, той трябва да притежава поне няколко сравнително важни способности. Помислете за момент: кои от единадесетте са основните способности, които могат да покажат, че човек има добри заложби? Можете ли да измерите това? Редът трябва да върви от последната способност към първата: човек с добри заложби трябва поне да притежава иновативна способност; следва способността за оценяване на нещата и вникване в тях, способността за вземане на решения и способността за реагиране на нещата; след това идват способността за разпознаване на нещата, способността за преценка и познавателната способност; накрая са способността за приемане на нещата, способността за възприемане, способността за разбиране на нещата и способността за учене. Редът е такъв. Защо редът е обърнат? Редът, който първоначално подредихме, беше от ниско към високо, но за да се прецени дали човек има добри заложби, редът се подрежда от високо към ниско. Човек с добри заложби трябва поне да притежава иновативна способност. Тя се постига на основата на вече притежавани способност за вземане на решения, способност за оценяване на нещата и вникване в тях и способност за разпознаване на нещата. Ако си способен да опознаваш, разпознаваш и преценяваш нещата и също така притежаваш способност за разбиране на нещата, и след това можеш да правиш нововъведения, това те прави човек с добри заложби. Такива хора са онези с ръководни способности, способни да навлязат в нивото на вземане на решения; те имат талант да бъдат водачи и могат да ръководят определена сфера на работа. Това са хора с добри заложби. Хората със средни заложби са онези, чиито способности във всички аспекти, от иновативната способност до способността за учене, са все средни. Ефективността и резултатите им при вършенето на нещата са все средни. Това са хора със средни заложби. Какво е основното проявление на хората със средни заложби? То е, че липсва дълбочина в тяхното възприемане и разбиране на принципите и те не са много точни. При прилагането и практикуването винаги има пропуски и отклонения. Те винаги изпускат неща, забравят това и онова и не могат всестранно да вземат всичко предвид. Например те са избрани да бъдат църковни водачи, но не са способни всестранно да поемат отговорност за всички аспекти на работата. Когато отговарят за евангелската работа, те се фокусират само върху евангелската работа и не могат да обърнат внимание на друга работа. Те може да задвижат евангелската работа, но да нямат време да задават въпроси относно работата с текст или филмопроизводството. Защо е така? Защото заложбите им изцяло са средни и те могат да се справят само с един аспект на работата; те едва успяват да бъдат компетентни в една област на работа, но щом от тях се поиска да обърнат внимание и на друга работа, те се оплакват горчиво и се чувстват претоварени, неспособни да вършат добре каквато и да е работа. В тяхната работа винаги трябва да има някого, който да ги надзирава, да им напомня, да инспектира и проверява какво правят. Винаги трябва да има някого до тях, който да ги подкрепя, да общува за истината, многократно да подчертава принципите на работата и различните отклонения и пропуски, които има вероятност да възникнат. Винаги трябва да има някого, който да им напомня. Защо винаги се нуждаят от някого, който да им напомня и да им дава насоки? Не е защото опитът им в работата е недостатъчен, а защото заложбите им са средни. Те не могат да предвидят ситуации и проблеми, които има вероятност да възникнат, или това, което могат да предвидят, е много ограничено. Следователно до тях винаги трябва да има някого, който да ги напътства, проверява и проследява, като често се налага да ги контролира. При контрола се оказва или че не са свършили този елемент от работата, или че са забравили онзи елемент от работата; в противен случай са пренебрегнали някой аспект или не знаят как да продължат, но въпреки това не знаят кого да попитат или как да търсят, и все още чакат. Казано накратко, способността им да бъдат компетентни за работа е много посредствена. Това „посредствена“ няма нищо общо с това колко решителност имат, колко са силни, колко обичат да вършат работа или колко могат да понасят страдания и да плащат цена — няма нищо общо с тези неща. По-скоро се отнася единствено до това, че тяхната работоспособност е средна. Хората с добри заложби, от друга страна, по принцип не правят големи грешки в работата си. Принципите, посоката и цялостната рамка, които следват, по принцип са точни. Въпреки че често може да пренебрегват някои малки детайли, тези детайли не засягат ефективността и резултатите от цялостната работа. Това са хора с добри заложби. Разбира се, никой човек не е съвършен. Дори хората с добри заложби може да имат някои малки пропуски в работата си, като понякога за момент пренебрегнат нещо или леко занемарят един елемент от работата, защото напоследък са били заети с друг. Само по отношение на заложбите си обаче те могат бързо да обърнат ситуацията и да я управляват и контролират, като се погрижат цялостната работа по същество да е без грешки и цялостната работа в общи линии да се извършва в съответствие с истините принципи, работните разпоредби или разпоредбите на управленските закони, като протича по организиран начин. Дори когато се появят антихристи или зли хора, за да предизвикат смущения в обхвата на работата им, тъй като те притежават способност за реагиране на нещата, те бързо ще се справят със ситуацията. Те ще се справят с въпроса и ще го разрешат при първа възможност, като се погрижат църковната работа бързо да се върне в правилния коловоз и средата за изпълнение на дълга на братята и сестрите да не бъде засегната. Дори когато възникнат неочаквани ситуации, хората с добри заложби знаят как да се справят с тях. Дори и да не са се справяли с такива ситуации преди, те ще знаят как да търсят принципите. Тъй като притежават способността да разпознават, преценяват и опознават нещата, те бързо ще разрешат проблемите според принципите. Те категорично имат способността да разрешават проблеми. Техните способности за разпознаване на нещата, реагиране на нещата и преценка им позволяват бързо да обезвредят и успокоят неочаквани ситуации, като постигнат защита на нормалния и организиран напредък на църковната работа и защита на интересите на Божия дом, като се погрижат такива ситуации да не се повтарят и да не останат неуспокоени за продължителен период. В същото време както принципите, по които се справят с нещата, така и крайните резултати, които постигат, служат за защита на интересите на Божия дом. Висока ефективност и добри резултати са това, което хората с добри заложби могат да постигнат в работата си. Когато хората със средни заложби обаче се справят с проблеми, които възникват в църковната работа или ежедневието, те са донякъде претоварени и го намират за малко трудно. Тяхното справяне с проблемите често е неефективно и много бавно. За въпроси, които трябва да бъдат разрешени за един или два дни, тъй като не могат да ги прозрат, може да се наложи да чакат и да размишляват по три до пет дни. Те не могат да вземат категорични решения, за да обърнат ситуацията, а вместо това са безпомощни и могат само да оставят ситуацията да продължи да се влошава. Те могат да се справят само с някои прости задачи, като например проверка на факти, разпитване на съответните хора за ситуацията или систематизиране на проблемите и докладването им нагоре. Проблеми, които другите могат да разрешат за два дни, на тях може да им отнемат половин месец. Въпреки че проблемите в крайна сметка се разрешават, продължителното забавяне причинява известни загуби на църковната работа. През това време някои хора може да бъдат подведени от антихристи, приношенията може да бъдат загубени или определени елементи от работата може да претърпят загуби, защото проблемите не са били разрешени своевременно. Въпреки че се предоставя последваща компенсация или обезщетение и се справят с хората, с които трябва да се справят, резултатите и ефективността са много посредствени. Това е като гасенето на пожар: хората с добри заложби имат усет за гасене на пожари, постигат добри резултати и предотвратяват финансови загуби. Хората със средни заложби обаче, поради неподходящи методи, отсъствие на мерки за спешни случаи, бавно действие и неспособност да вземат категорични решения и да схванат ключовите точки за разрешаване на проблема, в крайна сметка причиняват по-големи загуби. Някои хора казват: „Готов съм да предоставя компенсация за загубите, които причиних“. Ако става въпрос само за икономическа загуба, компенсацията може да разреши проблема. Но ако си изправен пред арестите на големия червен змей и не успееш да се справиш правилно с това, като причиниш загуби на работата на църквата, можеш ли да компенсираш това? Можеш ли да си позволиш да компенсираш цената на забавената работа и загубеното време? Когато възникнат неочаквани събития, тъй като способностите за реагиране на нещата, преценка, разпознаване на нещата и дори способността за вземане на решения на хората със средни заложби са все средни, те следователно се справят с проблемите бавно и с изключително ниска ефективност, а спешните им мерки са неефективни, което в крайна сметка води до незадоволителни резултати от работата и някои загуби. Въпреки че проблемите в крайна сметка се разрешават, тъй като възникват продължителни забавяния и ефективността е намалена, това представлява загуба. Следователно тези хора се окачествяват като имащи средни заложби. Някои хора казват: „Това не е честно. Те също положиха усилия, работиха усърдно и разрешиха проблемите. Как можеш пак да казваш, че заложбите им са средни?“. Оценяването на такива въпроси не може да се основава на емоции или сантименти. Обективно и справедливо казано, и предвид нивото, което заложбите на даден човек могат да постигнат, твоите заложби са средни. Защо са средни? Защото има хора с по-високи заложби от теб; в ситуации, в които човешката им природа е приблизително същата като твоята, хората с добри заложби се справят с проблемите с по-добра ефективност и резултати от теб, а загубите са по-малки от твоите. Следователно твоите заложби могат да бъдат категоризирани само като средни. Разбирате ли? (Да.) Причината такива хора да се окачествяват като имащи средни заложби е, че има хора с добри заложби, които постигат по-добра ефективност и резултати в действията си от тях. Следователно техните заложби са средни. Това обяснение е справедливо и разумно. Някои хора казват: „Те имат искреност и влагат сърцето си в тази задача; понесоха много страдания и платиха немалка цена“. Каква е ползата да се казва това? Това означава ли, че имат добри заложби? Независимо какви са тяхната човешка природа, емоции или желания, само по отношение на техните заложби, това са проявления на средни заложби.

Какви са проявленията на хората с лоши заложби? Погледнато през призмата на различните способности, хората с лоши заложби относително притежават известна способност за учене и способност за разбиране на нещата. Когато учат определени знания, теории, професионални умения или академични предмети, те могат да ги запомнят трайно и точно, като отбелязват ключови точки в тетрадките си. Тъй като са получили образование, тяхната способност за разбиране на нещата не е твърде лоша; тя може да достигне средно ниво. Въпреки това те не притежават способностите, които идват след способността за възприемане, като способността за приемане на нещата и способността за разпознаване на нещата. Тоест способностите им остават ограничени до учене и разбиране на теории, знания, технически или професионални умения на нивото на текста. Когато става въпрос за преценка на хората, справяне с въпроси, разрешаване на проблеми и внедряване на работни разпоредби в реалния живот, те не се справят. Способностите им остават ограничени до способност за учене и способност за разбиране на нещата; те могат да постигнат способност за възприемане, но не са на нужната висота, когато става въпрос за способност за приемане на нещата. Хората, които притежават способност за приемане на нещата, могат да знаят на кои неща от реалния живот съответстват тези принципи, теории и основни неща, както и кои са практични и приложими, кои не са практични, както и кои са подходящи за самите тях и кои не са. Хората с лоши заложби обаче не могат да прозрат тези неща. В интернет например има различни материали за познания за здравето и фитнес тренировки. Хората с лоши заложби също могат да научат как да спортуват и да се грижат за себе си от тези ресурси. Те притежават способност за учене, способност за разбиране на нещата и способност за възприемане и също така знаят как да намират това, което харесват. Въпреки това, когато става въпрос за това кои от тези неща са практични, ефективни и наистина необходими на хората, хората с лоши заложби не могат да разпознаят това. Те не са на нужната висота, когато става въпрос за способност за приемане на нещата. Днес в интернет пише, че спанакът, задушен с тофу, е много хранителен, така че те ядат това всеки ден. Но след като го ядат известно време, те нямат представа какъв е ефектът и дали има ефекта, за който се твърди в интернет. По-късно в интернет пише, че спанакът и тофуто са несъвместими, и след като чуват това, те никога повече не правят спанак, задушен с тофу. Що се отнася до това дали спанакът и тофуто са наистина много хранителни или несъвместими, те не знаят и няма да попитат; знаят само да следват сляпо. Информацията е силно развита в днешно време; различните новини са изключително сложни. Тези хора не могат да разпознаят какво е добро и лошо или какво е правилно и неправилно. Те четат и слушат всичко, убедени, че всичко, което не са чували преди, всичко ново или привидно задълбочено, трябва да е добро. В интернет например пише, че яденето на шоколад е добро за сърцето, така че те ядат шоколад всеки ден. В резултат на това в тялото им се натрупва вътрешен огън, получават мехури в устата, очите им се зачервяват и получават шум в ушите. Всъщност казаното е било, че умереното ядене на шоколад е добро за сърцето, но те не са запомнили думата „умерено“. Те са неспособни да схванат ключовата точка и в крайна сметка си вредят. Няколко дни по-късно в интернет вече пише: „Яденето на шоколад е лошо за сърцето, а прекаленото ядене може да причини и напълняване“. Хората, които могат да разпознават, биха знаели, че прекаленото ядене е лошо за тялото, но умереното ядене е наред. Те обаче не могат да разпознаят това; след като го чуят, напълно спират да ядат шоколад. Те се люшкат от една крайност в друга, като или клонят твърде много наляво, или твърде много надясно, но въпреки това си мислят, че са в крак с новото: „Вижте, ям всичко, за което в интернет се казва, че е добро; не ям нищо, за което в интернет се казва, че е лошо. Аз съм човек, който е в крак с тенденциите на времето“. В действителност те са хора без способност за разпознаване на нещата, объркани индивиди, които сляпо следват тълпата. В интернет има всякаква информация и повечето твърдения са неточни. Разбира се, има и малко количество информация и твърдения, които са верни. Ти трябва да можеш да ги разпознаваш. Що се отнася до това каква информация да приемаш, трябва да я премериш според нуждите си, дали е полезна за теб и дали информацията е положителна. На хората с лоши заложби им липсва способността да разпознават такива неща. Те не са на нужната висота по отношение на всички способности от нивото на способността за приемане на нещата нататък. Остават ограничени до учене и разбиране на нещата на нивото на текста, теорията и знанието, като притежават известна способност за възприемане. Що се отнася до по-нататъшното разпознаване на правилността на различни твърдения и дали те са ценни и значими обаче, на хората с лоши заложби им липсва способността да преценяват и разпознават това. Съществува и способността за реагиране на нещата, която хората с лоши заложби също не притежават. Когато става въпрос за различни проблеми, които изникват в реалния живот или по пътя на оцеляването, те не могат да се справят с тях въз основа на истините принципи, които знаят или са схванали. Независимо колко думи и доктрини могат да говорят, те са празни и непрактични. За проблеми, възникващи около тях или по пътя на оцеляването, те разчитат на собствените си дребни хитрини, за да се справят с тях; просто се опитват да избегнат понасянето на загуби и това е всичко, като не успяват да достигнат нивото на преживяване, проумяване или проверяване на принципите, които са схванали. Освен това хората с лоши заложби нямат и познавателна способност. Тоест когато възникне някакъв проблем, те не могат да правят заключения и да разпознаят същността на самия въпрос, първопричината за него или последствията, до които той може да доведе в бъдеще. Хората с лоши заложби изобщо не знаят как да мислят за тези неща, камо ли да прилагат истината или принципите и законите на различни неща, които са схванали, за да се изправят пред такива проблеми и да се справят с тях. Тъй като заложбите им са лоши, мисленето им следователно е опростено и повърхностно, а в гледната им точка по въпросите има отклонения. Освен това, което е още по-проблематично, те не знаят от каква гледна точка могат правилно да гледат на нещата. Следователно те не могат да прозрат същността на нищо, нито могат да преценят правилността или доброто и лошото на каквото и да било. Без преценка те не могат да разпознават; разбира се, тогава те нямат и способност за реагиране на нещата, камо ли способност за вземане на решения. Някои хора казват: „Хората с лоши заложби също знаят какво да ядат и да обличат всеки ден и могат да управляват ежедневието си“. Да имаш заложби не означава това. Да имаш заложби означава да можеш да се справяш с различни съществени проблеми, срещани в живота и по пътя на оцеляването, според истините принципи, които човек разбира. Различните проблеми, срещани в живота, включват преценка на даден човек, справяне с въпрос и така нататък. Проблемите, срещани по пътя на оцеляването, включват изправяне пред главни въпроси за добро и лошо, средите, нагласени за теб от Бог, Божието върховенство, въпроси, включващи перспективи и крайна цел и как да избереш пътя напред и така нататък — всички те принадлежат към проблеми, свързани с оцеляването. Ако човек няма способност да се справя с проблеми, които възникват в живота или по пътя на оцеляването, това означава, че му липсва способност за вземане на решения. Такива хора имат празен ум, така че при тях е донякъде неуместно да се говори за способност за оценяване на нещата и вникване в тях. Разбира се, последната, иновативната способност, е още по-непосилна за хората с лоши заложби. Това е като да се обсъжда дали лъвът, или тигърът е царят на зверовете. Най-малкото и двамата са подходящи кандидати, защото лъвовете и тигрите притежават излъчването и способностите на владетел сред зверовете. Всеки от тях има своя собствена сила и когато се изправят един срещу друг, може да са равностойни, което ги прави достойни да се състезават за титлата цар на зверовете. Ако сравняваш антилопи гну, лосове или якове с лъвове и тигри, за да решиш кой е царят на зверовете, хората ще ти се смеят. Защо ще ти се смеят? (Защото тези животни не са сравними.) Те не са на едно и също ниво, не са в една и съща категория; не са сравними. По същия начин хората с лоши заложби нямат никакви мисли и на умствено ниво нямат способност да преценяват и оценяват никой човек, събитие или нещо. Следователно дори не си струва да се говори дали такива хора притежават способност за оценяване на нещата и вникване в тях. Способността за оценяване на нещата и вникване в тях е за относително напреднали и се отнася за хората с добри заложби. Тогава иновативната способност още повече се отнася за хората с добри заложби. Иновативната способност се преценява по способността на човек практически да се справя с всичко в реалния живот. На хората с лоши заложби не само че им липсват мисли и стъпки във всичко, което правят, но също така нямат никаква способност да свършат нещата, така че за тях не може да се каже, че имат някаква иновативна способност. И така, какви способности имат хората без заложби? Повечето хора без заложби споделят обща характерна черта: те нямат силни страни. Нито имат изразителна способност, нито каквито и да било технически или професионални силни страни; дори при изпълнението на най-простата задача, като например чистене, те нямат бързи и стегнати решения, нямат стъпки и нямат ред. От изпълнението на проста работа ти можеш да видиш какви точно са характерните черти на хората без заложби. Най-очевидната характерна черта на хората без заложби е, че им липсва способност във всеки аспект. Просто казано, те не могат дори да управляват собствения си човешки живот и най-основните нужди — всичко това е в пълна бъркотия и лишено от всякакви принципи. Най-точното описание на хората без заложби е, че те не могат да постигнат нищо и живеят единствено за да задоволят основните си ежедневни нужди — нищо повече. Различните проявления на хората с различни нива на заложби, заедно с характеристиките на заложбите и способностите, които притежават, бяха обяснени ясно. Ако сте разбрали, ще можете да се научите как да разпознавате и да се отнасяте към хората с различни заложби.