Когато става въпрос за темата за способността за оценяване на нещата и вникване в тях, дори и да не засяга въпроса за стремежа към истината с цел човек да се отърве от покварения си нрав, по отношение на самия човешки живот, ако не притежаваш способността да вникваш в нещата, нямаш гледни точки за нищо, което виждаш, нито някакви мнения на нивото на мисълта — като гледаш на всичко, все едно има слой марля пред очите ти, и си неспособен да видиш, че там има проблем — и знаеш само процеса на разгръщане на цялото събитие или включените хора, събития и неща, но не знаеш каква е същността на проблема или какви са свързаните мисли и гледни точки на хората, то това показва, че си човек с лоши заложби. Това е така, защото нямаш никакви мисли по отношение на всички проблеми в живота си. Не знаеш как да обмисляш, да мислиш или да дефинираш проблемите на нивото на мисълта. Не знаеш как да обмисляш въз основа на собствената си възраст, зрялостта на твоята човешка природа или миналите си преживявания, какъв вид проблем е нещо всъщност, какво трябва да научиш и да почерпиш от него, какво въздействие оказва върху теб, какъв урок ти носи, от каква перспектива трябва да гледаш на този вид проблем и да се справяш с него или как трябва да действаш и какво трябва да избягваш, ако отново се сблъскаш с такъв въпрос. Липсват ти всички тези размисли. Каквото и да ти се случва, ти си простоват като животно и нямаш гледни точки. Независимо до каква възраст доживееш или колко си преживял, все още не знаеш как да мислиш за проблемите. Не знаеш как да използваш собствените си минали преживявания, познанията си и това, което си научил, за да размишляваш над проблемите в различни аспекти. Такива хора са хора с лоши заложби. За хората с лоши заложби, да не говорим за навлизане в истината — дори по тривиални въпроси от ежедневието те не могат да извлекат никакви закономерности. Дори и да доживеят до четиридесет или петдесет, или седемдесет или осемдесет години, те пак са объркани хора, които не могат да споделят никакви преживявания. Такива личности са несъобразителни хора, които нямат мисли. Тъй като заложбите им са лоши и им липсва способността за оценяване на нещата и вникване в тях, независимо до каква възраст доживяват, такива хора никога не разглеждат нищо на нивото на мисълта. Те не знаят как да гледат на нещата и не могат да прозрат нищо. Следователно, когато се оценяват заложбите на някого, конкретно дали той има способност за оценяване на нещата и вникване в тях, не гледайте възрастта му или миналите му преживявания. Вместо това какво трябва да гледате? (Трябва да гледаме дали има мисли.) Тоест трябва да гледате дали след като е преживявал различни хора, събития и неща в продължение на четиридесет или петдесет години, той има някакво лично схващане на нивото на мисълта, както и дали миналите му преживявания включват стойността на човешкия живот, пътя, по който хората поемат, или неща, свързани с дълбините на човешката мисъл и техния духовен свят. Ако преживяванията му се отнасят само до определени въпроси и не включват неща на нивото на мисълта, тогава той не притежава способността за оценяване на нещата и вникване в тях. Например някои хора често казват: „В нашето поколение живеехме на ръба на оцеляването. Не беше лесно да се яде нещо хубаво; можехме да ядем месо само по Нова година или други празници. Хората от нашето поколение бяха толкова непринудени и простодушни и се обличахме толкова обикновено“. Те говорят надълго и широко за такива неща. На което други казват: „Защо толкова си заслужава да се връщаме към вашето поколение? Има ли неща, от които ние, младите хора, можем да почерпим и за които можем да общуваме на нивото на мисълта?“. Те отговарят: „По наше време, когато отивахме на бойното поле да се бием, прекарвахме дни наред без сън, защото непрекъснато трябваше да маршируваме. Понякога цял ден не хапвахме нито едно ядене. Когато стигнехме до лагера, новобранците направо си лягаха да спят, но ние, ветераните, първо се наяждахме и след това спяхме. Иначе трябваше да тръгнем отново на път след времето за хранене и щяхме да останем гладни по пътя“. Другите казват: „Това е просто случка; не се брои за нещо на нивото на мисълта. Споделете нещо, което си струва ние, младите хора, да научим, или някои уроци, които могат да ни помогнат да избегнем поемането по обиколни пътища и да ни предпазят от грешене или допускане на елементарни грешки поради глупост“. Те казват: „По онова време не бяхме като младите хора в днешно време, които са мързеливи, лакоми и обичат лекото, докато мразят работата. Тогава просто искахме да понесем повече трудности, да свършим повече работа и да се представим добре, за да можем да спечелим вниманието на нашите началници и да бъдем повишени“. Има ли нещо на нивото на мисълта в тези думи? (Не.) След като чуеш това, кара ли те да чувстваш, че това са думите на духовен наставник, онзи вид вдъхновяваща беседа, която провеждат невярващите? Разширява ли това мисленето ти, повишава ли твоето ниво на мисълта, подобрява ли способността ти да опознаваш нещата или помага ли ти да откриеш някои нови неща или правилни мисли и гледни точки, за които никога преди не си мислил? (Не.) Тогава имат ли такива хора способност за оценяване на нещата и вникване в тях? Както и да ги питаш за въпроси, засягащи нивото на мисълта, няма да изкопчиш нищо от тях. Не че наистина не желаят да говорят; просто нямат нищо вътре в себе си. Това означава да имаш лоши заложби. Дори когато достигнат петдесет или шестдесет години, те нямат мисли или гледни точки; те просто си живеят ден за ден по този начин. Те не знаят, че да живееш не е само да се стремиш към перспективи, добро семейство, добра работа или добър живот, но че има и въпроси на нивото на мисълта, които изискват размисъл, размишляване и постоянно извличане в дълбините на сърцето. Те не знаят, че по пътя на човешкия живот хората ще се сблъскат с много непознати неща, нито знаят как трябва да се изправят пред тях. Когато нищо не им се случва, те не мислят или не разсъждават предварително, за да избегнат поемането по обиколни пътища или тръгването по погрешен път. Те също така не знаят защо са постъпили по определен начин в някои неща, които са преживели, дали постъпването по този начин е било правилно, или грешно, нито как трябва да вървят по пътя напред, за да живеят щастливо, да живеят спокойно и да живеят живот със стойност, а не да живеят напразно. Тъй като такива хора имат лоши заложби, те не мислят за тези въпроси. Когато тези хора достигнат шестдесет години, те просто седят и се реят в миналото, като казват: „Когато бях млада, бях красива и талантлива; толкова много хора ме преследваха! Ех, на младини...“. Те винаги повдигат само истории от своите славни дни, онези неща, които не си струва да се споменават. Независимо до каква възраст доживяват, хората с лоши заложби не мислят за въпроси, свързани с човешкия живот, пътя, по който хората поемат, или как хората трябва да живеят. Те не мислят за това какви гледни точки трябва да имат хората, когато се занимават с различни въпроси. В резултат на това, независимо как живеят, тяхното ниво на мисълта няма да се подобри, на мислите им ще липсва същина, техният духовен свят ще остане беден и те няма да имат истински житейски опит. Това означава да имаш лоши заложби. Когато общуваш с такива хора, на двадесет години те са доста вдетинени и простовати, изпълнени са с жизненост и имат буен нрав. Когато станат на тридесет, те са все така негодни. На петдесет начинът, по който говорят, все още е на същото ниво — те знаят само как да кажат няколко прости фрази. Лицата им са с повече бръчки и старчески петна, а косите им са побелели. Очевидно са на възраст, но нямат мисли или гледни точки. Когато разговарят с другите, никога нямат какво да кажат. Всички тези години от живота им са пропилени и те не са постигнали никакъв напредък. Хората с лоши заложби са такива в живота, а ако вярват в Бог, техните проявления са едни и същи от началото до края. Когато повярват в Бог на около двадесет години, те са такива. Когато станат на тридесет или петдесет, те все още са такива, като не са осъществили абсолютно никакъв напредък. Нещата, които казват, са същите като преди. Просто са преживели някои неща, докато са вярвали в Бог, разбрали са някои думи и доктрини и по-пълноценно могат да говорят с духовна терминология. Те обаче нямат истинско разбиране за преживяване. На мислите им все още липсва дълбочина, гледните им точки за нещата не са се променили, познанието им за Бог и истината не се е увеличило, нито познанието им за себе си е нараснало. Те не са претърпели никаква промяна, нали? (Да.) Натрупването на някои думи и доктрини или духовна терминология чрез паметта или каляването на времето не е промяна, не е напредък и със сигурност не е придобивка. Това е точно проявлението на хората с лоши заложби. Без значение през колко големи възходи и падения преминават, или колко несполуки, провали или разочарования преживяват, те не си вземат поука и не придобиват никакъв опит, и не могат да получат нищо полезно. Щом нещо свърши, то просто е приключило за тях — те само минават през процеса и в крайна сметка не постигат нищо. Такива хора могат да бъдат описани като много окаяни. Ние казваме, че такива хора имат много лоши заложби именно защото им липсва способността за оценяване на нещата и вникване в тях. Още по-малко може да се каже, че имат някаква способност за възприемане на истината, нито може да се каже, че имат някаква промяна.

По отношение на способността за оценяване на нещата и вникване в тях, хората с лоши заложби не отговарят на изискванията. Що се отнася до онези без никакви заложби, на тях още повече им липсва способността за оценяване на нещата и вникване в тях — те не могат да вникнат в нещата, а още по-малко могат да ги оценят. Когато ти споделяш своите мисли и гледни точки за нещо, хората с лоши заложби ще бъдат стъписани, докато слушат, без да покажат никаква реакция. В сърцата си те си мислят: „В това има мисли и гледни точки? Как така аз не схванах това?“. Дори и да могат да разберат малко от това, което казваш, те могат да го слушат само като думи и доктрини или като формула. Що се отнася до хората без заложби, когато чуят другите да общуват за мислите и гледните точки в нещо или за същността на проблема и позицията, която хората трябва да заемат по отношение на него, те не могат да го разберат. Те само чувстват, че е донякъде дълбоко, но не е по силите им да го схванат. Колкото повече общуваш за мисли и разбиране, толкова по-объркани стават те. Те чувстват: „Как този обикновен въпрос стана сложен? Защо не мога да проумея нищо относно мисли, гледни точки или позиции? Каква позиция? Ние просто трябва да вярваме в Бог правилно и да изпълняваме дълга си правилно, и Бог ще одобри. Защо колкото по-дълго вярва човек в Бог, толкова по-сложни стават нещата? Като те слушам, звучи така, сякаш никой не може да влезе в царството!“. Можеш ли да общуваш с такива хора? (Не.) Не само че не можеш да общуваш с тях, но и те могат да кажат някои неразумни неща: „Тези мисли и гледни точки, които спомена, наистина ли са толкова добри и толкова правилни? Аз не мисля така! Хората никога не могат без пари. Хората винаги трябва да ядат добре и да се наслаждават на хубави неща. Без пари за харчене или хубава храна за ядене, как може някой да изпълнява дълга си?“. Що за логика е това? Те казват: „Ти винаги говориш за човешкия живот, за ценностите, мислите и гледните точки на хората и пътя, по който хората поемат. Защо не говориш за ядене и обличане? Защо не говориш за това как да се грижиш за тялото си, за да можеш да изпълняваш дълга си добре?“. Именно за тези неща мислят — могат ли те все пак да възприемат истината? Просто не можеш да общуваш с такива хора. Когато се опиташ да разговаряш с тях, те просто говорят за печелене на пари. Те третират печеленето на пари, живеенето на живота си, стремежа към света и прекарването на живота си в ядене, пиене и веселие като главните въпроси на човешкия живот и пътя, по който хората трябва да вървят в живота. Що се отнася до това към какво трябва да се стремят хората или какво трябва да придобият чрез вярата си в Бог, тези неща не съществуват в техните мисли или съзнание. Те вярват, че колкото и години да вярват в Бог, хората все пак трябва да се хранят и да живеят и че за да живееш добре, не можеш без пари — да имаш пари означава да имаш добър живот, а без пари животът не може да продължи. Това е тяхната логика; такива хора са склонни към изопачаване. Хората, които са склонни към изопачаване, нямат правилни мисли или гледни точки; те са като хора без души. Каква разлика има между живота на такива хора и този на свинете или кучетата? (Няма разлика.) Ако се опиташ да възпиташ куче или коте, за да го направиш послушно и да се държи като добре възпитано дете, то може ли да разбере? (Не може.) Какво най-много може да разбере едно куче? Ако му кажеш „седни“ и след това му дадеш парче месо, то ще запомни. След това, щом кажеш „седни“, независимо колко далеч е, то веднага ще седне и ще чака да го нахраниш с месо. Едно куче може да запомни това механично действие; стига да му дадеш да разбере, че сядането води до награда, то ще се подчини. Ето колко прости са неговите мисли. И така, колко голяма е разликата между мислите на хората без заложби и тези на животните? (Няма значителна разлика.) След като животните приключат с яденето всеки ден, те излизат да играят. Когато отново стане време за ядене и ги повикаш обратно, те веднага притичват. Независимо дали ги вържеш, или ги накараш да седнат, те ще се съобразят. Защо е така? Защото има храна за ядене. Те са повече от щастливи да се подчиняват на командите ти заради това малко парче храна. Ето колко прости са мислите на животните. За тях е достатъчно да се придържат към някое правило или формула, от които имат полза; не мислят за много други неща. Тъй като инстинктите, които Бог дава на животните, са ограничени до тези неща, които са достатъчни, за да поддържат оцеляването им, и Бог не им е възложил никакво поръчение, не е нужно животните да обмислят живота, бъдещето, своята крайна цел или своите отговорности и задължения. Не е нужно и да обмислят по кой път да поемат или да се стремят към смислен живот и така нататък. Но хората са различни. Бог е надарил хората с различни инстинкти, а също така е дарил истината, за да бъде техен живот. Следователно Бог има изисквани нива за хората. Поради това хората трябва да обмислят тези въпроси; само това благоприятства придобиването на истината, за да бъде техен живот. Това е отговорността и задължението, които хората трябва да имат, и разбира се, това е също и тяхно право. Но ако не можеш да упражняваш това право или ти липсва тази способност да мислиш по въпросите, това доказва, че заложбите ти са много лоши. Сред живите същества на нивото на хората, ти принадлежиш към категорията на онези с лоши заложби. Не можеш да мислиш самостоятелно и дори когато другите ти обясняват нещата, не можеш да разбереш. В по-тежки случаи се съпротивляваш, присмиваш се на другите, подиграваш им се или дори ги критикуваш. Ако заложбите ти са лоши до такава степен, това означава, че изобщо нямаш заложби. Например човек без заложби чете статия със свидетелство за преживяване и го питаш: „Тази статия хубава ли е?“. Той казва: „Доста е хубава. Всеки параграф е разделен точно и пунктуацията е предимно правилна. В първия параграф се обясняват времето и мястото, във втория параграф се обяснява предисторията на героите, в третия параграф започва разказът за хода на историята, а след това се преминава към кулминацията и заключението“. Ако след това го попиташ какви са мислите и гледните точки на автора, той казва: „Има мисли и гледни точки? Разделът от Божиите слова, който авторът е цитирал, изразява техните мисли и гледни точки“. Ти питаш: „Уместни ли са цитираните Божии слова? Точни ли са мислите и гледните точки, които иска да изрази?“. Той казва, че не знае. Тогава задаваш въпроси като: „Разбирането, което авторът е споделил, истинско и практическо ли е? Това, което разбира, доктрина ли е, или е близо до реалността? Назидава ли другите, или има ли стойност за тях? Предоставя ли помощ или полза на читателите?“. Той не знае нищо от това и не може да го схване. Това означава да имаш много лоши заложби. Ако общуваш с него за грешките в мислите и гледните точки в статията, кои части са практически и кои части не са, той пак не знае и не може да го свърже със статията. Това показва ли липса на заложби? (Да.) Дори когато другите общуват за съществуващите проблеми, той пак не знае. Това не показва ли липса на заложби? Подобно е на някои църковни водачи: когато в църквата се появят зли хора или неверници, те не знаят как да се справят с тях. След като общуваш с тях за истините принципи, те не разбират и те молят да дадеш пример. След като дадеш пример, те пак не знаят как да се справят с тях и казват: „Моля те, научи ме. Как точно трябва да се справя с този човек? Трябва ли да го поставя в обикновена църква, да го поставя в група „Б“ или да го премахна? Как трябва да общувам с този човек? Моля те, обясни ми го дума по дума. Ще го запиша и след това ще го следвам дословно, за да се справя със ситуацията — по този начин мога да го направя“. Какъв е смисълът да се общува с тях за принципи, щом са такива? Дори когато даваш примери, те не разбират и не могат да се справят с въпроса. Такива хора просто нямат способност за възприемане. В крайна сметка те пак питат: „Кажи ми какво трябва да направя по този настоящ въпрос и ще го направя“. Ти им казваш къде да отидат, за да се справят с въпроса, на кого какво да кажат, за да го свършат, и до каква степен трябва да се справят с въпроса, за да се счита за напълно разрешен. След като приключиш с обясненията, те изглежда разбират, но пак не могат да се справят и трябва да намериш някого, който да си сътрудничи с тях, за да го завършат. Такива хора са изключително несъобразителни и им липсват заложби. Да предположим например, че казваш на хора, които се учат да танцуват, че стъпките на даден танц са много добри, и ги караш да следват видео, за да ги научат. След няколко дни, когато попиташ как са напреднали, някои несъобразителни хора ще кажат, че не са могли да разберат кои стъпки са добри. Въпреки че имат учебни материали, те пак не могат да го научат. Не знаят кои движения са добри и кои са полезни, и не знаят как да избират. Какво правят в крайна сметка? Имат една тактика; казват: „Просто избери няколко танцови стъпки, които да науча, и аз ще ги следвам — това е всичко“. Те наистина имат този похват; макар че не разбират принципите, имат малко хитрост. Не са ли просто като роботи? Може да имат познания и образование, но им липсва способността за оценяване на нещата и вникване в тях — това означава да нямаш заложби. Те не знаят защо трябва да учат това, което им казваш да научат. За нещата, които им казваш да не учат, те не знаят какво не е наред с тях или защо не бива да ги учат. Дори след като им се каже, те пак не могат да го видят. Кажете Ми, имат ли такива хора заложби? (Не.) Липсата на способността самостоятелно да опознават нещата и липсата на способността самостоятелно да разпознават и преценяват доброто и лошото — това означава да нямаш заложби. Като добитък или коне, те винаги се нуждаят от някого, който да ги води — тогава не са ли просто инструменти? Ако имаше заложби, щеше ли все пак да се нуждаеш от някого, който да те води? Тогава за какво ти е мозък? Мозъкът ти е безполезен. Казано по-точно, нямаш заложби. Трябва да слушаш другите и да бъдеш воден от тях — ти си просто инструмент. Без значение колко дълго такива хора изучават определена професия или колко принципи, свързани с нея, чуват, те все така не могат да ги разберат и да ги схванат. В крайна сметка те не знаят как да прилагат или да изпълняват тези принципи. Това е видът хора с най-лоши заложби — онези, които нямат заложби. Някои хора казват: „Не си мисли, че само защото им липсва способността за оценяване на нещата и вникване в тях и винаги следват твоето водачество при изпълнението на дълга си, това означава, че имат лоши заложби. Всъщност на тях им липсват заложби само когато става въпрос за възприемане на истината. Що се отнася до въпроси, засягащи собствените им интереси, те винаги измислят всевъзможни начини да се предпазят от претърпяване на каквато и да било загуба. В тези неща те са схватливи — те определено не са несъобразителни хора. В църквата те изглеждат несъобразителни, но ако се върнат в света, няма да са несъобразителни. За нещата, на които се наслаждават, те имат мисли и творби; може би биха могли да имат някакъв успех“. Има и хора, които извършват безразсъдни злосторничества в църквата, и всички казват, че имат лоши заложби, но те самите не са убедени: „Казваш, че имам лоши заложби, но ако бях в невярващия свят, все пак бих могъл да печеля пари и да си изкарвам прехраната. Все пак бих могъл да процъфтявам — не е казано, че бих се справил по-зле от другите!“. Невярващият свят измерва ли всичко чрез истините принципи? Осланя ли се на Божиите слова като основа? В противен случай дори и техните творби да могат да устоят в невярващия свят, това не доказва, че те имат заложби. Някои хора например рисуват и на пръв поглед цветовете, композицията, светлината, пропорциите на фигурите и други аспекти на техните картини изглеждат доста добри. Въпреки това, когато рисуват определени древни светии в Божия дом, възникват проблеми. Аз казвам: „Творбите на този художник се продаваха доста добре сред невярващите и хората ги оценяваха. Но защо намирам изображенията му на Авраам, Йов и Ной за толкова странни? Как тези трима души от различни периоди са заприличали на хора от едно семейство? Това са били древни израилтяни и костната структура на чертите на лицето им би трябвало да отразява характерните черти на тази етническа група. Дори и да не знае индивидуалността на всяка личност, най-малкото би трябвало да разбира какви са скелетната структура и чертите на този етнос. Без значение към кой период принадлежи човекът, когото рисува, би трябвало да се подчертаят и да бъдат очевидни отличителните белези на този етнос чрез косата, чертите на лицето, цвета на очите и формата на лицето“. Но как така всички личности от тези различни периоди, нарисувани от него, макар и на различна възраст, имат костни структури, които не приличат на тези на тяхната етническа група? Всички имат правоъгълни лица; по-младите просто имат по-малко бръчки и по-тъмна коса, докато по-възрастните имат повече бръчки, по-тъмна кожа и повече бяла коса. Чертите на тези личности по принцип са еднакви: широки, правоъгълни лица, висок ръст и особено силно телосложение. Аз казвам: „Защо всички тези фигури изглеждат еднакво? Те са твърде подобни и им липсват отличителни черти“. Самият художник не забелязва проблема. Може би е нарисувал твърде много творби от този вид, техниката му е станала твърде шлифована и стилът му се е утвърдил. Когато рисува фигури, мъжете почти винаги имат една и съща форма на лицето и той не може да улови уникалните черти на лицето на различните герои. Неговата способност за оценяване на нещата и вникване в тях не е ли малко лоша? (Да.) След като завърши картината, той не знае дали чертите на лицето, които е изобразил, са съобразени с характерните черти на скелетите на тази етническа група; той не е сигурен за тези характерни черти. Бихте ли казали, че заложбите му в тази област са средни или лоши? (Лоши.) Може ли да го поправи, след като другите му дадат предложения? Веднъж му дадох предложения, но когато по-късно видях работата му, тя беше все същата. В този момент няма какво повече да се каже — все така не би било по силите му да схване по-нататъшните обяснения.

Що се отнася до въпроси, свързани със способността на хората за оценяване на нещата и вникване в тях, това са проявленията на хората с различните нива на заложби. Хората с добри заложби могат не само да вникнат в нещата, но и да ги оценят. Онези с още по-добри заложби, след като се сблъскат с правилни мисли и гледни точки, ще ги подкрепят и ще ги споделят или предоставят на другите, и когато се сблъскат с неправилни мисли и гледни точки, те могат да ги разпознаят и поправят. Хората със средни заложби имат известна способност да вникнат в нещата, но им липсва способността да ги оценят — те не могат да разпознаят нещата на нивото на мисълта. Хората с лоши заложби не разбират нещата на нивото на мисълта, така че не може да се каже, че имат някаква способност за разпознаване на нещата. Хората без заложби изобщо не могат да разберат тези неща. Дори ако някой им ги обясни, те пак не могат да разберат какви всъщност са обсъжданите мисли и гледни точки. За тях това е като да чуят история за друга планета — изобщо не е по силите им да я схванат. Това са различните характерни черти, показвани от хората с различни заложби по отношение на способността за оценяване на нещата и вникване в тях.