11-те критерия за оценяване на заложбите на даден човек

На последното събиране общувахме за това какво са заложбите, както и как да се оценят заложбите на един човек. Колко критерия за оценяване на заложбите на един човек изброихме общо? (Единадесет.) Повторете още веднъж тези единадесет критерия. (Способност за учене, способност за разбиране на нещата, способност за възприемане, способност за приемане на нещата, познавателна способност, способност за преценка, способност за разпознаване на нещата, способност за реагиране на нещата, способност за вземане на решения, способност за оценяване на нещата и вникване в тях и иновативна способност.) Всяка от тези единадесет способности е част от измерването на цялостните заложби на един човек. Миналия път общувахме за десет от тях, като стигнахме до способността за оценяване на нещата и вникване в тях. За всяка способност разговаряхме за проявленията на добри заложби, средни заложби, лоши заложби и липсата на заложби. Хората без заложби по принцип нямат силни страни, нямат истински хобита или интереси. Когато се сблъскат с каквото и да било, те нямат мнение и никаква способност за преценка. Те нямат способност за разпознаване на хора, събития и неща; също така нямат способност за приемане на каквото и да било и, разбира се, за тях още по-малко може да се каже, че имат способност за реагиране на нещата или способност за вземане на решения. Тъй като такива хора нямат силни страни, те са още по-малко свързани със способността за оценяване на нещата и вникване в тях.

Номер 10: Способността за оценяване на нещата и вникване в тях

Що се отнася до способността за оценяване на нещата и вникване в тях, на последното събиране общувахме за част от съдържанието ѝ. За какво главно се отнася способността за оценяване на нещата и вникване в тях? Оценяването се отнася до това, което хората наричат разграничаване, в смисъл на способност за разпознаване на мислите, гледните точки, позициите и поддържаните теми за хора, събития и неща. Способността за оценяване на нещата и вникване в тях включва главно нечии мисли и гледни точки по отношение на определени въпроси; тоест неща, свързани със сферата на мисълта. Ако имаш способността да разпознаваш тези неща и да вникваш в тях, тогава ти си човек със способност за оценяване на нещата и вникване в тях. Ако не знаеш как да разглеждаш нещата и из основи не можеш да схванеш тези въпроси, свързани с мисли и гледни точки, тогава не може да се счита, че имаш способност за оценяване на нещата и вникване в тях — тази способност няма нищо общо с теб. Но когато се сблъскаш с нещо, ако можеш да разпознаеш произхода на това нещо и целта зад него и можеш да разпознаеш дали мислите и гледните точки, които то предава и поддържа, са правилни, или не, и можеш също така да разпознаеш дали тези мисли и гледни точки са издържани, дали са положителни неща, или негативни неща, и дали съответстват на законите за развитие на нещата, или са близки до явленията в рамките на законите, управляващи всички неща, сътворени от Бог — ако имаш този вид способност за оценяване на нещата и вникване в тях, това доказва, че твоите заложби са доста добри. Ако мислите и гледните точки, поддържани от това нещо, или посоката и целите, които то насърчава, съдържат грешки, изопачавания, неща, които не съответстват на човешката природа или на мисловната логика, или неща, които из основи не се съобразяват с обективните закони, управляващи всички неща, сътворени от Бог — ако можеш да откриеш всичко това и можеш да откриеш както правилното, така и неправилното, това е достатъчно, за да докаже, че имаш способност за оценяване на нещата и вникване в тях и че твоята способност за оценяване на нещата и вникване в тях е висока; фактът, че имаш тази способност, означава, че твоите заложби са много добри. Когато например четеш статия, написана от брат или сестра от църквата, можеш да откриеш дали тяхното разбиране за нещата, тяхното разбиране за природата същност на хората и тяхното разбиране за Божиите слова са съобразени с истините принципи, дали гледните точки, изразени в статията, са изопачени и дали перспективата и позицията, които заемат, са правилни или неправилни — ти можеш да откриеш всички тези неща. Ако можеш да се съгласиш с мислите и гледните точки в статията, които са правилни; и ако можеш също така да разпознаеш и поправиш погрешните мисли и гледни точки в статията и знаеш защо такива мисли и гледни точки са неправилни и кои аспекти на мисловната логика или кои обективни закони на положителните неща нарушават, и на по-дълбоко ниво можеш да видиш кой аспект от истините принципи, за които Бог е увещавал човечеството, нарушават — това доказва, че твоите заложби са добри. От една страна, ако можеш да видиш какви положителни неща има в тази статия, които си струва да се научат, и можеш също така да оцениш каква положителна посока дава тя на хората, както и какъв положителен ресурс, помощ и подкрепа носи — и освен това, ако можеш да разбереш какви неблагоприятни, негативни и изопачени неща съдържа статията; какви погрешни мисли и гледни точки съдържа, които могат да поведат мисленето на хората в лоша посока, и какви негативни въздействия могат да имат те върху хората; как трябва да бъдат поправени тези погрешни неща; и как трябва да бъдат компенсирани определени недостатъци, така че да може да донесе по-голяма полза на хората — то това е едно проявление на наличие на способност за оценяване на нещата и вникване в тях. Например при ученето на танци, когато наблюдаваш танцово изпълнение, можеш да откриеш кои движения са много човешки, изразяват мислите и желанията в рамките на човешката природа, и произлизат от перспективата на човешката природа, и се основават на човешката природа, и много съответстват на нуждите на съвестта и разума на нормалната човешка природа; и можеш да откриеш кои движения, изражения на лицето и изразни средства на езика на тялото, както и мислите, поддържани в тях, са положителни и могат да обогатят духовния свят на човек — ти си способен да видиш всички тези неща. Ти не само си способен да танцуваш и да изпълняваш някои прости движения — по-скоро можеш да видиш мислите, поддържани в дадено танцово изпълнение; можеш да схванеш значението на мислите в него, както и танцовите форми, използвани под напътствието на тези мисли. Ако формите и езикът на тялото в танца са полезни за хората и са нещо, което трябва да научиш, да приемеш и от което трябва да черпиш — ако си способен да видиш и да научиш тези неща и можеш да приемеш неговите положителни елементи — то това е проявление на наличие на способност за оценяване на нещата и вникване в тях. Разбира се, ако танцът представя някои изопачени мисли, които не са съобразени с човешката природа, и можеш също така да ги схванеш, и можеш да разпознаеш къде се крият грешките, и също така знаеш какво не е наред с тази форма на представяне и какви са ръководните мисли зад нея — ако можеш да видиш и да разпознаеш всичко това, тогава това също е проявление на наличие на способност за оценяване на нещата и вникване в тях. След като дадох тези два примера, разбирате ли сега какво е способността за оценяване на нещата и вникване в тях? Установен ли е този критерий за измерване дали някой има добри заложби и способност за оценяване на нещата и вникване в тях? (Да.)

Ако видиш нещо и знаеш мислите и гледните точки, които то поддържа, или гледището и позицията, които заема, но не знаеш дали тези мисли и гледни точки са правилни или неправилни, тогава ти нямаш голяма способност за разпознаване на нещата. Може само да смяташ: „Този танц е доста добър; тази статия е доста добра; този филм е доста добър; има художествена стойност и изразните му средства са страхотни“, като просто наблюдаваш и учиш за това нещо през призмата на бранша или през призмата на знанието, но без да можеш да определиш дали мислите и гледните точки, поддържани от това нещо, са правилни или неправилни, верни или грешни, положителни или негативни; и може да задаваш въпроси като: „Тези мисли и гледни точки съответстват ли на истината? Това действие съобразено ли е с човешката природа? Съответства ли на законите за развитие на нещата? Съществуват ли такива хора? Случвали ли са се такива събития? Това положително нещо ли е?“. Ако всяко изречение, което изричаш, завършва с въпросителен знак, значи ти липсва способността за разпознаване на нещата. Ако познаваш само включените технически, професионални или основани на знание аспекти, но когато става въпрос за неща на нивото на мисълта, ти липсва способността да прецениш дали те са правилни или неправилни, верни или грешни, какво говори това за твоите заложби? Това показва, че имаш средни заложби. Въпреки че имаш известна способност за оценяване на нещата и вникване в тях, твоята способност се ограничава до оценяване на мислите на автора от техническа, професионална гледна точка. Можеш само да схванеш или да разбереш защо авторът е направил това, което е направил, но не можеш да оцениш дали мислите и гледните точки, които поддържа, са правилни, или не, и дали са положителни неща, и колко голямо е въздействието на тези мисли и гледни точки върху хората, след като бъдат представени, и дали това е положително въздействие или негативно въздействие, и какви последствия носят на хората — ти не знаеш нищо от това. Въз основа на това ниво заложбите на такива хора просто са средни. Те могат само да вникват, но не могат да оценяват, и следователно не могат да достигнат заложбата да притежават способност за оценяване на нещата и вникване в тях. Какъвто и дълг да изпълняват, някои хора имат много слаба способност за разпознаване на нещата. Те смятат, че вършенето на нещата по какъвто и да е начин е приемливо. Техните гледни точки и нагласи са много объркани и напълно неясни. Каквото и да казват другите, те могат да го приемат, като нямат точни гледни точки или принципи на практикуване. В резултат на това те не изпълняват добре никой дълг. Независимо каква работа предприемат, що се отнася до дефинирането и поставянето на граници на положителното или негативното и на правилността или неправилността на различните мисли и гледни точки, които възникват в хода на тяхната работа, те са особено объркани и неясни. Когато хората ги питат: „Възникна такава мисъл или гледна точка — правилна ли е?“, те казват: „Умовете на хората са свободни. Те не бива да бъдат ограничавани. Трябва да има разнообразие — на всякаква мисъл трябва да се позволи да бъде представена и изразена“. Това е тяхната гледна точка по отношение на съществуването на различни мисли. Тоест каквито и мисли или гледни точки да възникват — било то верни или неверни, правилни или неправилни — те вярват, че трябва да се позволи на всички тях да съществуват и че трябва да бъдат представени свободно. Смятат, че стига някой да мисли по някакъв начин, стига някой да има някаква нужда, стига да има публика за някаква мисъл или хора, които я одобряват, тогава в нейното съществуване има стойност. Тази тяхна мисъл и гледна точка е много объркана. По думите на невярващите, тя често съществува в „сива зона“ без граници. Тези хора нямат строги стандарти или критерии, по които да съдят дали нещата са правилни, или неправилни. Може също така да се каже, че такива хора нямат позиция, нямат истински мисли или гледни точки. Разбира се, може също да се каже, че тези хора нямат положително становище по отношение на нищо. Тогава могат ли такива хора да приемат истината? Могат ли да разберат истината? Наистина е трудно да се каже. Да имаш лоши заложби е проблемно. Когато хората с лоши заложби се сблъскат с появата на две мисли или гледни точки едновременно, те нямат собствено мнение; не знаят коя е правилна и коя е неправилна. Която страна е по-силна, нея следват. Това се нарича липса на позиция. Такива хора са объркани личности. Няма да обсъждаме какъв е стремежът на тяхната човешка природа или какъв е характерът им — ако говорим само от гледна точка на тяхната способност за оценяване на нещата и вникване в тях, заложбите на такива хора просто са средни. Защо казвам това? Защото, въпреки че техните заложби им позволяват да вникнат в определени неща на нивото на мисълта, им липсва способността да оценят истинността на нещата и да разпознаят дали нещата са верни или неверни, правилни или неправилни. Следователно заложбите им се категоризират като средни. Когато оценяват нещата, техните мисли, гледни точки и позиции са много объркани и те нямат положителни неща като основа или критерий, затова могат да вършат някои добри неща, но също и някои лоши неща. Могат да вършат някои сравнително правилни неща, които са от полза за другите и подпомагат човешката природа, но в същото време могат да вършат неща, които вредят на другите и оказват неблагоприятно влияние върху тях. Следователно заложбите на такива хора просто са средни. Да предположим например, че има филм, в който мислите, поддържани от режисьора, са относително положителни и относително хуманни и са неща, които са относително съобразени с нуждите на човешката природа — нужди, които са обосновани в днешното общество, като демокрация, свобода, човешки права и други положителни неща — и чрез филма режисьорът изважда наяве тези неща дълбоко в човешките мисли, за да помогне на хората да ги опознаят. Ако човек със средни заложби гледа този филм, той може да признае, че тези мисли са добри и правилни. Може да види, че тези мисли са относително популярни и почитани в днешното общество; може да схване правилността на мислите, поддържани от режисьора. Но ако в този филм режисьорът също така поддържа някои относително непопулярни мисли — неща, за които повечето възрастни и хора със способност за възприемане не биха се сетили, които са много крайни, и може дори да се каже, че са неща, които рядко се виждат или е почти невъзможно да се случат според нормалните закони за развитие на нещата — тогава хората със средна способност за оценяване на нещата и вникване в тях не биха могли да ги разпознаят, докато гледат филма. Те биха си помислили: „Тези конкретни мисли, поддържани от режисьора, не са грешни. Дори и това да са неща, харесвани и възприемани само от малък брой хора, тези мисли все пак трябва да бъдат почитани в днешното общество; те трябва да станат публично достояние, така че всички да могат да ги узнаят и приемат“. Виж че независимо дали нещата, поддържани от режисьора в същия филм, са положителни, или оказват негативно влияние върху хората, те ще ги приемат и дори особено ще ги ценят. За тях няма ясно или категорично разграничение между правилно и неправилно. Следователно те могат да приемат положителните неща в този филм, а могат да приемат и негативните неща. Тъй като могат да приемат тези неща, те ще ги и прилагат. Те ще включат тези неща в творби, които изразяват техните собствени мисли и гледни точки, или ще ги насаждат у другите в ежедневието, като им влияят. Разбира се, положителните неща ще имат добър ефект върху хората, докато негативните неща определено ще имат негативен ефект върху хората. Следователно такива хора също така ще вършат някои лоши неща, докато вършат добри неща. Тоест, когато си гладен, те например ще ти дадат купа с каша, но тя няма да е чиста и ще е смесена с малко пясък, и яденето ѝ дълго време ще бъде вредно за твоето здраве. Или ще ти дадат купа с храна, но тя ще е смесена с неща като мухи и комари. Ти може да я намериш за вкусна, но тя съдържа някои бактерии, които са вредни за тялото. Въпреки че такива хора ще са утолили глада ти и ще са напълнили стомаха ти, те също така ще са оказали и някакъв неблагоприятен ефект върху тялото ти. По същия начин, ако ти липсва проницателност, тогава, когато гледаш дадена творба, е много вероятно да приемеш някои неправилни мисли и гледни точки от нея, като бъдеш подведен и отровен от нея. Следователно притежаването на способност за разпознаване на нещата също е много важно. Това са проявленията на хората със средни заложби по отношение на тяхната способност за оценяване на нещата и вникване в тях.

Следващото ниво са хората с лоши заложби. Хората с лоши заложби нямат способност за оценяване на нещата и вникване в тях. Тоест, когато видят каквото и да било, те не знаят кои мисли и гледни точки е правилно да имат, нито знаят каква перспектива или позиция е правилно да заемат. Те дори не знаят какви неправилни мисли и гледни точки имат хората по този въпрос или от какви мисли са се ръководили хората преди, когато са се сблъсквали с такива въпроси — това включва мисловна логика, а хората с лоши заложби просто не я достигат, така че не може и дума да става, че са способни да вникнат в нещата. Едва след като човек е способен да вникне в нещата, може да се каже какво е вникването му и дали има способността да оценява нещата. Ако дори не може да вникне в нещата, дори няма смисъл да се обсъжда дали има способността да оценява нещата. Например, след като прочетат една статия, някои хора казват: „В тази статия се използва цветист език, изразяването е много гладко и е доста хумористична. Статията е написана чудесно!“. Някой пита: „Какви мисли и гледни точки е искал да изрази авторът в тази статия? Каква е нагласата му към хората, събитията и нещата от този тип?“. „О, нагласа ли има? И мисли и гледни точки ли включва? Не съм забелязал това. Както и да е, мисля, че статията му е написана добре и ми беше приятно да я чета“. Другият пита: „Тогава кои мисли и гледни точки, изразени от него, ти харесаха? Знаеш ли кой параграф или история какъв вид мисли и гледни точки на автора изразява и каква е основната идея на статията?“. Те казват: „Още не съм разбрал това“. Прочитат я още два или три пъти и все така смятат само че статията е добре написана и красноречива. Що се отнася до това какви мисли и гледни точки изразява, те не могат да схванат това. Това разкрива какви са заложбите им, нали? Ако прочетат тази статия и не могат да схванат какви мисли и гледни точки обяснява статията, може само да се каже, че им липсва способността за оценяване на нещата и вникване в тях и че са хора с лоши заложби. Ако статията съдържа ясен език, който вече обяснява правилните мисли и гледни точки, и те все така не могат да схванат това, то това доказва, че заложбите им са изключително лоши. Те могат само да кажат: „Статията е написана добре, езикът е шлифован и стилът на писане е добър“, но не знаят или не разбират дали фактите, обсъждани в статията, са обективни, какви чувства предизвиква у читателите или какво могат да научат и да почерпят читателите от нея — те пак ще трябва да питат автора. Това напълно доказва, че такива хора имат лоши заложби. Как се проявяват лошите им заложби? Лошите им заложби се проявяват в това, че не разбират какво са мисли и гледни точки и не разбират как да вникват в нещата и, разбира се, още повече в това, че са напълно неспособни да оценяват нещата. В съвкупност това се нарича липса на способност за оценяване на нещата и вникване в тях. Това, в което хората, на които им липсва способност за оценяване на нещата и вникване в тях, са по-зле от тези със средни заложби, е, че на тях не само им липсва способността да оценят нещата, но дори им липсва способността да вникнат в нещата. Следователно, когато става въпрос за неща на нивото на мислите и гледните точки, мисловната логика или дали нещо е съобразено с човешката природа или обективните закони на нещата, те не могат да ги прозрат и не знаят как да вникнат в тях. Те не могат дори да схванат дали тази статия обяснява някакви мисли или гледни точки, камо ли да разпознаят дали мислите и гледните точки са правилни, или неправилни. Единствено защото са ходили на училище, те могат да четат неща, свързани с думи, знания, технически и професионални умения, но си остават на нивото да могат да четат, да гледат и да слушат неща, без да могат да вникнат в тях. Именно такива хора са с лоши заложби. Хората с лоши заложби могат да говорят за неща, свързани с нивото на техническите и професионалните умения или знанието, като например на коя известна личност е творбата, известният цитат на коя известна личност е цитиран, кой стил на изразяване е използван или кое техническо или професионално умение е използвано, за да се постигне това — те могат да схванат тези неща. Въпреки това те не разбират концепциите, които се поддържат и изразяват въз основа на нивото на тези професионални и технически умения или знания, както и какви са концепциите, основите или фундаментите зад замисъла и представянето на тези неща. Това означава да имаш лоши заложби. Такива хора имат една характерна черта: те не знаят как да размишляват или да мислят по въпросите. Не знаят как да разпознаят, преценят или опознаят първопричината и същността на явленията, причинени от нещо, или бъдещата посока на развитие на тези явления и въздействието, което те ще окажат върху хората, събитията и нещата. Такива хора нямат нормално мислене. Нещата, които могат да разберат, и житейския опит, който могат да схванат, са изключително ограничени. Без значение какви сложни въпроси срещат, те не могат да ги разберат или да ги прозрат. Тоест могат да мислят само за думите, които чуват, и текста, който виждат на повърхността по отношение на нещо, както и за свързаните с него външни форми и методи, като достигат само до това ниво. Що се отнася до по-дълбоките аспекти, като например взаимоотношенията, логиката и взаимните влияния между различните неща, те нито мислят за тях, нито са способни да мислят за тях. Някои хора дори мислят за нещо до степен да загубят апетита си, да загубят съня си или да се потиснат, и все пак не могат да го прозрат. Това означава да имаш лоши заложби. Мярката за това дали човек има способност за оценяване на нещата и вникване в тях зависи от това дали, когато се сблъска с даден въпрос, може да направи преценки, за да излезе с няколко възможности относно сложните взаимоотношения, връзки или взаимни влияния между различните неща, както и последващите резултати, които те биха могли да постигнат. Ако човек може само да каже какво е казал или направил някой, просто като преразказва това, което е чул или видял, без никаква проницателност и без да може да схване каквито и да е проблеми, това показва, че той няма нормално мислене. Хората, на които им липсва способността да мислят, нямат способност да вникнат в нещата и, разбира се, те също така нямат способност за оценяване на нещата и вникване в тях и не знаят как да мислят. Тогава защо трябва да обсъждаме тази способност? Ако на хората им липсват различните способности да вникнат в материалния свят, заложбите на тези хора са лоши. Те не знаят как да мислят и в мисленето им липсва логика, така че на такива хора им липсва способността да възприемат истината. Това е така, защото истината, от една страна, включва различни аспекти на проблемите в реалния живот на хората; в същото време тя включва и различните принципи, които хората трябва да практикуват, за да се отърват от покварения си нрав. Разбира се, тя още повече включва различните видове едностранни или сложни, многостранни проблеми, с които хората се сблъскват в реалния живот, и взаимоотношенията между тях. Независимо дали става въпрос за една единствена истина или за множество взаимосвързани истини, никоя истина не е правило; по-скоро те са принципи или критерии за измерване на категория неща. Като говорим за принципи и критерии, те не са правила или формули като едно плюс едно е равно на две. Тъй като не са формули, когато се сблъскват с въпроси в реалния живот, хората трябва да са способни да размишляват и да търсят кои проблеми на човешката природа се засягат, дали разкриванията на човешката природа в този аспект съдържат елементи на покварен нрав и какви състояния и разкривания съществуват за същия вид покварен нрав, както и към кои аспекти на истината трябва да се придържат хората и кои трябва да практикуват, за да го преобразят — всичко това трябва да се разбира от хората. Ако знаеш само словата на истината, но не знаеш какви са принципите, за които се говори в този аспект на истината, тогава няма да знаеш как да я свържеш с нещата от реалния живот, нито ще знаеш как да практикуваш истината. Ако нямаш способността да възприемеш истината, няма да можеш да я свържеш с проблемите, които съществуват в теб самия, или с проблемите, с които се сблъскваш в реалния живот. Няма да знаеш колко аспекта на истината са засегнати, какъв е пътят на практикуване и навлизане или какви проблеми трябва да разрешиш. Разбира се, не може и дума да става, че ще можеш да възприемаш хората и нещата или да постъпваш и да действаш въз основа на Божиите слова, или че ще можеш да се придържаш към истините принципи или да практикуваш според истините принципи. Ако ти липсва способността да вникваш в определени хора, събития и неща, свързани с човешкия живот, нямаш мисли или гледни точки за тях и из основи не можеш да схванеш нещата, свързани с нивото на мисълта, като нямаш способност да вникнеш в тях и още повече нямаш способност да ги оцениш, може да се каже, че нямаш способността да възприемаш истината. Ако нямаш способността да възприемаш истината и не си способен да разбереш истината, какво ще използваш, за да промениш недостатъците в своята човешка природа и да се отървеш от покварения си нрав? Ако нямаш способността да възприемаш истината, няма да знаеш кои истини принципи са включени във въпроса пред теб. Разбира се, няма да знаеш и към кои истини принципи трябва да се придържаш. В такъв случай ти ще действаш на сляпо — или като следваш правила, или като действаш въз основа на представи и фантазии, или безразсъдно ще извършваш злосторничества. Неразбирането на истината води до тези последствия, тези проявления.