Номер 9: Способност за вземане на решения

Сега нека разгледаме деветата способност — способността за вземане на решения. Способността за вземане на решения силно изпитва заложбите на човека; обикновеният човек не я притежава. Именно хората, които наистина притежават заложбите и способността за вземане на решения, са на ниво, на което се вземат решения. И така, до какво главно се отнася способността за вземане на решения? Тя се отнася до това как, когато възникнат различни хора, събития и неща и повечето хора не могат да ги прозрат, някои хора могат да разпознаят различни видове проблеми и да се справят с тях, както и да се справят с различни видове хора въз основа на Божиите слова и истината. Тази способност за справяне с проблемите се нарича способност за вземане на решения. Онези, които имат тази способност да се справят с нещата, имат способност за вземане на решения; онези, които нямат тази способност да се справят с нещата, нямат способност за вземане на решения. Какво включва способността за вземане на решения? Тя включва способността на хората за възприемане, тяхната способност за преценка, способност за разпознаване на нещата и способност за реагиране на нещата. Съвкупно те се наричат способност за вземане на решения. Онези, които имат способност за вземане на решения, могат както да преценят същността на проблемите, така и да разпознаят атрибутите на проблемите. Разбира се, което е по-важно, те могат да схванат принципите и посоката за справяне с различни проблеми. Само онези, които могат да правят тези неща, са хора, които имат способност за вземане на решения. Да кажем например, че всички говорят един през друг за цял куп явления, факти, както и съществуващи фактори, обстоятелства, условия и така нататък. Въз основа на гореспоменатите различни фактори и условия, онези, които имат способност за вземане на решения, в крайна сметка решават как точно да действат, какви трябва да бъдат средствата и посоката на действие, какво е най-доброто постижимо ниво и какво е минималното приемливо ниво — те имат долна граница. След това, въз основа на истините принципи, които разбират, те се справят с проблемите. Онези, които имат тази способност, са хора със способност за вземане на решения и такива хора са онези с най-добри заложби. Независимо с какъв вид професионално умение се сблъскват или с какъв вид проблем се справят, и независимо дали откритият проблем е едностранен или многостранен, прост или сложен, те могат да използват различните късчета информация, които изплуват от всички аспекти, за да преценят същността на проблема, след това да анализират първопричината за проблема и накрая да решат как да действат въз основа на проблема и съществуващите условия. Това решение се взема предимно въз основа на това какво може да се постигне при съществуващите условия, а пътят на действие, който те решават да поемат, е най-доброто решение. Онези, които могат да се справят с проблемите по този начин, са хора със способност за вземане на решения. Хората с такъв вид способност за вземане на решения са онези с много добри заложби. Само такива хора са подходящи да бъдат водачи и подходящи да изпълняват дълг в група за вземане на решения. Хората с лоши заложби или средни заложби, когато са изправени пред какъвто и да е проблем, могат само да се ограничат до самия въпрос и да кажат някои повърхностни думи, и са напълно неспособни да решат проблема. Дори ако се консултират с другите и проучат въпроса, те в крайна сметка пак не могат да стигнат до определение и не знаят как да действат. Това е липса на способност за вземане на решения. Независимо колко сложна е настоящата ситуация или колко труден може да е проблемът, с който трябва да се справят в момента, и колко голямо възпрепятстване може да срещнат при това, хората със способност за вземане на решения могат да се справят с него правилно според принципите и тяхното справяне с него е относително подходящо и надеждно. Такива хора са онези, които имат способност за вземане на решения. Когато онези със средна способност за вземане на решения се сблъскат с обикновени ситуации и някои чести събития в църквата, те могат да се справят с тях. Но ако се сблъскат с определени специални хора, събития и неща, те се объркват, като не знаят как да се изправят пред тях или да се справят с тях. След дълго обмисляне те пак не могат да направят ясна преценка или да стигнат до решение. Хората със способност за вземане на решения знаят, че трябва да търсят истините принципи, насочени към същината на проблема. Хората без способност за вземане на решения не знаят къде се крие същината на проблема, как да търсят или какво да търсят. Това е разликата между тях. Ако чрез търсене човек стигне до това да знае какво да прави, това показва, че има средни заложби. Що се отнася до хората с лоши заложби, дори ако стигнат до разбиране на някои истини принципи чрез търсене и почувстват в момента, че знаят как да се справят с въпроса, те пак не могат да го направят, когато дойде време да се справят с него. Те се озадачават: „Защо не мога да приложа истините принципи, които току-що разбрах? Какво пропускам?“. Отново се объркват и в крайна сметка пак не могат да решат проблема. Това е липса на способност за вземане на решения; това е наличие на лоши заложби. Хората с най-лоши заложби просто правят каквото им кажеш. Ако не им кажеш какво да правят, те не знаят как да действат. Когато хората на ниво, на което се вземат решения, ги упълномощят и им възложат или ги инструктират да изпълнят дадена задача, те ще могат да го направят само както им е било казано да го направят. Обаче, що се отнася до това защо точно задачата трябва да се направи по този начин, какви резултати трябва да постигне задачата, или какво да правят и как да се справят с нея, ако възникнат неочаквани ситуации, които се различават от първоначалния сценарий, те не знаят нито едно от тези неща и трябва да питат и да чакат другите да помогнат за решаването на проблема. Това е липса на способност за вземане на решения. Такива хора са като роботи — те могат само да бъдат манипулирани и контролирани от другите и нямат автономност. За способност за вземане на решения и дума не може да става при този тип хора, които нямат заложби — те са толкова далеч от способността за вземане на решения, просто не покриват изискванията за тази способност. Способността за вземане на решения трябва да се раздели само на три нива: високо, средно и ниско. Високо, средно и ниско съответстват на добро, средно и лошо. Дори не си струва да се говори за способност за вземане на решения, когато става въпрос за хора, които нямат заложби; каквото и да правят, те не могат да вземат решения. Например, те не знаят какво точно е подходящо да се облече, когато дойде есента и времето стане хладно, и какво е подходящо да се облече, когато дойде зимата и времето стане студено — те дори не притежават тези най-основни общи познания, така че не би ли било шега да се иска от тях да вземат решения по важни въпроси, свързани с работата на църквата? За способност за вземане на решения и дума не може да става при хора, които нямат заложби. Способността за вземане на решения се отнася главно за онези на ниво водачи, работници и надзорници. Има много малко хора с висока способност за вземане на решения. Какво друго включва способността за вземане на решения? Тя включва последствията от въпроса, по който си взел решение — дали тези последствия ще бъдат от полза за хората, или ще имат негативен ефект, и дали ще имат добър ефект върху това хората да разбират истината или да действат според принципите — трябва да проумееш това. Не е казано, че просто да можеш да вземаш решения, да си решителен и бързо да отсичаш, е същото като да имаш способност за вземане на решения. Зависи също и от това дали решението, целта и посоката, които си определил, са правилни. Ако постигнатите резултати са положителни, тогава наистина имаш способност за вземане на решения. Ако постигнатите резултати са негативни — като водят хората по грешен път, причиняват им голяма вреда или ги съсипват — тогава това не е никаква способност за вземане на решения. И така, вярването на хората, че всички водещи личности и видни личности имат способност за вземане на решения и че всички водещи личности притежават относително добри заложби и относително висока способност за вземане на решения, не е точно гледище; това е напълно погрешно мнение. Дали решенията, които вземаш, са правилни, зависи също и от това какви са принципите, целите и посоките зад тях. Ако целите и посоките са от полза за човечеството и ако предоставят положителна помощ на постъпките на хората и са от полза за постъпките им, за практикуването на истината, за постигането на спасение, за промяната на нрава и за това да се боят от Бог и да отбягват злото, тогава твоята способност за вземане на решения е наистина висока. Но ако вземаш на сляпо решения, които в крайна сметка сериозно нараняват хората, причиняват им голяма вреда, водят ги по грешен път, карат ги да се отдалечат от Бог и да загубят посоката си, тогава това е вредене на хората и не може да се каже, че имаш способност за вземане на решения. С това приключва нашето обсъждане на способността за вземане на решения.

Номер 10: Способността за оценяване на нещата и вникване в тях

Следващата способност е способността за оценяване на нещата и вникване в тях. Знаете ли какво означава това? Това е необичайна тема. Способността за оценяване на нещата и вникване в тях означава дали, когато подхождаш към някой човек, събитие и нещо, можеш да оцениш и да вникнеш в неговите силни страни, достойнства и ценни аспекти въз основа на информацията, която можеш да наблюдаваш и да схванеш, и след това да ги приложиш в собствения си живот и в своите постъпки и действия. Ако не можеш да оцениш нещо и да вникнеш в него, няма да можеш да кажеш какви са неговите достойнства и недостатъци, няма да разбереш ключа към него и няма да можеш да извлечеш никаква полза от него. Това означава, че нямаш способност за оценяване на нещата и вникване в тях. Обаче, ако можеш да оценяваш нещата и да вникваш в тях, както и да научиш нещо полезно от определени въпроси и да го приложиш в реалния си живот, и ако това, което си научил, може да осигури известна помощ на човешкия ти живот и на избора ти на житейски път, тогава това доказва, че имаш известна способност за оценяване на нещата и вникване в тях. Колкото по-висока е способността ти в това отношение, толкова повече това доказва, че имаш добри заложби. Нека дадем прост пример: разглеждането на картина. Дори и да не си учил изкуство, ако можеш да наблюдаваш композицията на една картина и да възприемеш значението, което тя съдържа, от гледна точка на човешката природа — и гледната ти точка освен това е много точна и свързана с това да бъдеш човек — и можеш да видиш някои конкретни неща, които се отнасят до това да бъдеш човек, в нея и след това да приложиш тези неща в собствения си живот или работа, това проявление доказва, че имаш способност за оценяване на нещата и вникване в тях. Обхватът на способността за оценяване на нещата и вникване в тях се отнася до някои сравнително конкретни, а не абстрактни неща. Абстрактните неща включват цветове, произведения на изкуството и така нататък. Тъй като тези неща не се отнасят до това да бъдеш човек, не са достатъчно конкретни и са отдалечени от нормалното човешко мислене и определени неща, присъстващи в човешкия живот, и не са тясно свързани с живота, ние не ги категоризираме в обхвата на способността за оценяване на нещата и вникване в тях. За определени неща, които са сравнително близки до живота, които съдържат някои скрити значения или които се отнасят до това да бъдеш човек, ако си способен да ги прецениш, разпознаеш и приложиш; ако можеш да видиш достойнствата им, както и недостатъците им, и имаш свои собствени мисли и гледища за тях, и можеш да разбереш аспектите, които са от полза за човешката природа на хората; и ако можеш да разпознаеш всякакви изопачени и негъвкави елементи, които противоречат на истината, когато присъстват, тогава това се нарича притежаване на способност за оценяване на нещата и вникване в тях. Ако не можеш да прецениш тези неща и когато гледаш някое конкретно нещо, можеш да разпознаеш силните му страни и недостатъците му само от гледна точка на доктрината, но не можеш да видиш точно до кои аспекти на човешката природа се отнася то в ежедневието, тогава твоята способност за оценяване на нещата и вникване в тях е средна. Ако гледаш едно произведение на изкуството и след като го изследваш многократно, все още не знаеш какво се опитва да изрази или защо авторът го е направил по този начин, и независимо дали произведението се отнася до човешката природа, или не, не можеш да видиш какви съществени неща съдържа и не можеш да видиш ключа към него, тогава това означава, че ти липсва способност за оценяване на нещата и вникване в тях. Липсата на способност за оценяване на нещата и вникване в тях означава, че нямаш никакви гледища за нищо и лесно биваш подведен от социалните тенденции или определени негативни неща, пропагандирани от хората — тоест можеш да сметнеш нещо, което по своята същност е негативно, за положително и да го приемеш. Последствието от това е, че ще бъдеш отровен от него, и ако това нещо остане в теб дълго време и се вкорени дълбоко в теб, то ще възпрепятства и ще попречи на приемането на истината от твоя страна. Нека дадем друг пример относно способността за оценяване на нещата и вникване в тях. Да кажем например, че суровият материал за един филм възлиза на три часа, а след монтажа времетраенето на филма е два часа и четиридесет минути. Това обичайната дължина за филм ли е? (Не.) Какво показва това? (Това показва, че на създателите на филма им липсва способност за оценяване на нещата и вникване в тях.) Какво конкретно означава липсата на способност за оценяване на нещата и вникване в тях за един филм? (Означава, че те не могат да изберат по-добрите кадри и не могат да направят точна преценка кои кадри трябва да се запазят и кои трябва да се изхвърлят.) Те не знаят каква тема цели да предаде филмът или кои сцени са тясно свързани с темата. В резултат на това те не могат да решат какво да запазят и какво да изхвърлят. Тоест те не знаят кои сцени или моменти от сюжета са излишни и са само косвено свързани с темата и могат да бъдат премахнати, и кои сцени или моменти от сюжета са най-свързани с темата и трябва да бъдат запазени. Тъй като им липсва способността за оценяване на нещата и вникване в тях, по време на монтажа те „проявяват милост“, като смятат, че това не може да се изреже и онова не може да се изреже. В крайна сметка, след значителни усилия, те премахват само сцени с очевидни проблеми или лошо заснети кадри. Що се отнася до съдържанието, което не е тясно свързано с темата, цялото го оставят вътре. Това е липса на способност за оценяване на нещата и вникване в тях. Те имат неясно разбиране за определението за филм; що се отнася до конкретните форми и изразни средства на филма и връзката между всяка сцена, както и кои сцени са наистина сцени на филм, те не разбират нищо от това. Това е липса на способност за оценяване на нещата и вникване в тях. И така, по време на снимките те са изпълнени с увереност; по време на монтажа по лицата им е изписана тревога; а когато се стигне до преглед, те са ужасно разтревожени. След прегледа те се чувстват много сигурни как да процедират, защото чрез напътствието на Горното са научили кои сцени да изхвърлят и след това смело ги изрязват. До колко съкращават филма в крайна сметка? Съкращават го до времетраене от един час и четиридесет минути. Операторите се чувстват доста разстроени: „Това не е ли пилеене на плодовете на нашия труд? Прекарахме шест месеца в усърдно снимане на толкова много материал, но ти беше безмилостен, като накара да се изреже това и онова — това изобщо филм ли е още?“. Моят отговор е, че изрязването на толкова много е съвсем правилно — такъв трябва да бъде един филм. Това, което имаше, не беше филм; в най-добрия случай беше телевизионна драма. Истината е недостижима за хората с лоша способност за оценяване на нещата и вникване в тях — общуването за истината с тях няма да постигне никакви резултати. Когато става въпрос за каквито и да било неща или каквито и да било идеи и гледища, те не могат да оценят кои съответстват на нуждите и стандартите на нормалната човешка природа, кои противоречат на нормалната човешка природа, кои са реални и практически, кои са кухи и въображаеми, кои са в съгласие с Божиите изисквания и кои противоречат на Божиите намерения. Когато става въпрос за филм, кои сцени подкрепят темата, стигат направо до същината и пряко предават темата и са съществени за изразяването на ядрото на темата, и кои са несъществени или ненужни — те не могат да различат тези неща и не разбират нищо от тях. Когато става въпрос за монтаж, те винаги „проявяват милост“ и не са склонни да изрязват кадри. Това е липса на способност за оценяване на нещата и вникване в тях. Ако след заснемането на материала, чрез обмисляне на идеите, които филмът цели да предаде, и посоката, която цели да комуникира, знаеш кои сцени не трябва да бъдат включени, на кои сцени липсва достатъчно въздействие и кои сцени са резервни кадри, които никога не са били предназначени за използване, а са били подготвени като резерва, в случай че възникнат специални обстоятелства — ако в сърцето си си обмислил тези въпроси и имаш планове за справяне с тях и решения, това се нарича притежаване на способност за оценяване на нещата и вникване в тях. Ако не можеш да правиш нито едно от тези неща и на перспективите и методите, които използваш, за да обмисляш и гледаш на проблемите, им липсва основа, и не можеш да направиш правилно заключение в крайна сметка, това означава, че ти липсва способност за оценяване на нещата и вникване в тях. Разбира се, на повечето хора в църквата им липсва способност за оценяване на нещата и вникване в тях. Способността за оценяване на нещата и вникване в тях не е само това доколко можеш да прозреш в едно творческо произведение, художествена творба или нещо, което служи като духовна храна или философска теория за човешката природа на хората — ключът е, че трябва също така да имаш точен възглед за тези неща. От една страна, възгледът ти трябва да се съобразява с фактите и с нуждите на човешката природа. От друга страна, това, което разбираш или възприемаш, трябва да е съобразено с положителните неща и законите на всички неща; то не бива да бъде кухо или изопачено, и в крайна сметка се свежда до съответствие с истините принципи. Ако не само можеш да видиш какви идеи и гледища се предават, ако не оставаш само на това ниво, а можеш също да видиш дали тези идеи и гледища са наистина правилни, дали наистина са съобразени с нуждите на човешката природа, дали са наистина чисти и дали наистина съответстват на истината — ако можеш да правиш всички тези неща — тогава си някой с добра способност за оценяване на нещата и вникване в тях. Хората с добра способност за оценяване на нещата и вникване в тях са онези с добри заложби. Ако не можеш да постигнеш всички тези неща или можеш да ги постигнеш само до средна степен, тогава твоята способност за оценяване на нещата и вникване в тях е просто средна. Ако изначално не можеш да проумееш тези въпроси — например, ако не можеш да разбереш никакви аудиовизуални произведения, литературни и художествени произведения, произведения на изкуството и така нататък, независимо дали са абстрактни, или конкретни, и ги намираш за напълно неразбираеми, като чужд език, и в човешката ти природа липсва капацитетът да оценяваш и вникваш в такива неща, тогава нямаш способността за оценяване на нещата и вникване в тях; ти си човек без заложби. Ако чрез наблюдаване на държанието или психологическото състояние и цялостното изразяване на душевното състояние на даден персонаж в сцена с определени цветове, определено осветление и определена среда можеш да определиш въздействието, което тази сцена ще окаже върху съзнанието на зрителя, тогава притежаваш способност за оценяване на нещата и вникване в тях. Обаче хората без способност за оценяване на нещата и вникване в тях не могат да видят това. Те казват: „Какво значение има дали осветлението е слабо, или не, или дали цветовете са красиви, или не? Персонажът не е ли все същият? Как можеш да определиш какво е душевното му състояние? Защо аз не мога да го видя?“. Това е липса на способност за оценяване на нещата и вникване в тях. Както и да им го обясняваш, те може да твърдят, че разбират, но всъщност в сърцата си все още не го схващат. Тази област винаги ще остане чужда за тях. Хората, на които им липсва способността за оценяване на нещата и вникване в тях, независимо каква работа вършат или какви литературни или художествени произведения гледат, не са способни да изразят собствените си мисли и гледища. Особено що се отнася до работа или творби, които изискват изразяване на дълбок смисъл, изразяване на тема или предоставяне на духовно напътствие, те не могат да ги изпълнят добре и не могат да бъдат компетентни за такива задачи. Ако притежаваш способността за оценяване на нещата и вникване в тях и освен това разбираш истината, тогава що се отнася до работата на Божия дом, свързана с филми, литература и изкуство, която включва способността за оценяване на нещата и вникване в тях, можеш да я вършиш добре, да бъдеш компетентен за нея и да изпълняваш този вид дълг. Ако ти липсва способността за оценяване на нещата и вникване в тях, тогава имаш лоши заложби и не можеш да бъдеш компетентен за този тип работа. Някои хора казват: „Слушал съм истината толкова много години и разбирам истините принципи. Това означава ли, че мога да бъда компетентен за този тип работа?“. Пак няма да стане. Дори да разбираш малко истина, без способността за оценяване на нещата и вникване в тях като допълнение, можеш да извършваш само работа като проповядване на евангелието или поене на църквата. Обаче за работа, включваща способността за оценяване на нещата и вникване в тях, няма да бъдеш компетентен. Следователно, ако някои хора са били погрешно избрани за този тип работа и сега осъзнават, че нямат потенциал в тази област и по природа са без способност за оценяване на нещата и вникване в тях, те трябва незабавно да се оттеглят с думите: „Не мога да върша тази работа. Човешката ми природа не притежава способност за оценяване на нещата и вникване в тях“. Разбира се, дали притежаваш способност за оценяване на нещата и вникване в тях, или не, това е един критерий за оценяване на заложбите на човека. Въпреки че не е основен критерий, за определена специална работа способността за оценяване на нещата и вникване в тях също е необходима. С това приключва нашето общение за способността за оценяване на нещата и вникване в тях. Има още една способност — иновативна способност, за която ще общуваме следващия път.

Общуването по този начин прави ли нещата по-ясни за вас? (Да.) Ако говорех само най-общо, като кажа: „Заложбите на човек се оценяват по неговата ефикасност и ефективност при вършенето на нещата“, вие щяхте да можете само да рецитирате тази доктрина, но все още нямаше да ви е ясно до какви конкретни аспекти се отнасят заложбите. По-късно си помислих, че ще е по-добре да общувам по-конкретно; когато придобиете яснота по тази тема, ще можете точно да оцените и ясно да разберете собствените си заложби. Това ще ви помогне да си знаете мястото и да не надценявате способностите си. Като виждате ясно и разбирате собствените си способности, като определяте дали заложбите ви са добри, средни, лоши или несъществуващи, и като установявате към коя група принадлежите — намирането на точното ви място по този начин ви позволява да действате и да постъпвате благоприлично. От една страна, това ви позволява да имате точно разбиране за себе си. От друга страна, що се отнася до преодоляването на покварения ви нрав, това също така осигурява известна помощ за промяната на надменния ви нрав. Не е ли така? (Да.) Нека приключим общението тук за днес. Довиждане!

4 ноември 2023 г.