Номер 8: Способността за реагиране на нещата

Следва да обсъдим осмата способност — способността за реагиране на нещата. Способността за реагиране на нещата е начинът, по който човек подхожда към даден въпрос — независимо дали въпросът вече е възникнал, или се случва внезапно, или различните фактори, свързани с него, са се променили; начинът, по който човек подхожда към този въпрос, е неговата способност за реагиране на нещата. Тогава до какво главно се отнася способността за реагиране на нещата? Тя се отнася до твоята способност да разпознаваш даден въпрос, да го преценяваш, да подхождаш към него и да се справяш с него. Когато се сблъскаш с някой човек, събитие и нещо, какво е неговото естество? Положително нещо ли е, или негативно нещо? Как трябва да се посрещне такъв вид нещо и да се подходи към него? Когато се случи внезапно, какви поуки трябва да се извлекат? Какви са Божиите добри намерения? Ако такъв вид нещо може да навреди на делото на църквата, тогава как трябва да се подходи към него по начин, който съответства на принципите и поправя последствията от причинените щети, така че то повече да не нанася вреда на делото на църквата, както и да спре продължаващото развитие на негативния ефект? Ако, когато си изправен пред някой човек, събитие и нещо, можеш — въз основа на принципите на разпознаване, които си усвоил, и истините принципи, които знаеш — точно да прецениш същността и корена на такива въпроси, както и принципите и плана за справяне с тях, тогава си човек със способност за реагиране на нещата, което също така означава, че си човек с добри заложби. Например, когато дадено нещо възникне внезапно пред теб, как трябва да се изправиш пред него? Първо, трябва да виждаш ясно в каква посока може да се развие, какви последствия би донесло, ако продължи да се развива, къде се крие коренът на възникването му, каква е неговата същност — трябва да си способен да разпознаваш и ясно да виждаш всички тези неща. Окачестви това нещо чрез разпознаване и след това незабавно намери план за справяне с него. Как трябва да се реши въпросът, кой е главатарят, кои са последователите, коя е главната отговорна страна, кой трябва да носи главната отговорност, как да се постъпи с отговорните страни — трябва да изясниш всички тези въпроси. Освен това, когато решаваш проблеми, трябва да сведеш до минимум загубите, а също и да пренаредиш и направиш промени в персонала. Само по този начин грешките могат да бъдат своевременно поправени, проблемите — щателно разрешени, и ситуацията — оправена, което позволява на нещата да се развият в правилната, благоприятна посока. Казано накратко, ако можеш да вземеш предвид всички различни фактори, свързани с този въпрос, и след това имаш правилен начин да подходиш към него, с правилни и точни принципи за справяне с него, това се нарича притежаване на способност за реагиране на нещата, и това означава, че си човек с добри заложби. Разбира се, този метод за подход към въпроса и принципите за справяне с него може да са заключения и определения, до които стигаш чрез контакт и общение с хора, които знаят за ситуацията, или чрез сътрудничество и обсъждане с всички. Ако можеш, като проучиш хода на действителната ситуация и след това поискаш предложенията на братята и сестрите, които разбират този вид въпроси, накрая да стигнеш до определение, да направиш заключение, да определиш решение и правилно да се справиш с проблема, като завършиш промените в персонала, компенсираш загубите, причинени от това нещо, и след това адаптираш работата на църквата, така че тя повече да не се развива във вредна посока, тогава това се нарича притежаване на способност за реагиране на нещата. Ако можеш да се справяш с въпросите на това ниво, може да се счита, че имаш добри заложби. Разбира се, наличието на добри заложби не означава, че когато се сблъска с даден въпрос, човек може веднага да го прозре, да вземе бързи решения и да се справи с него по изчерпателен и подходящ начин — това не е непременно така. Изисква се процес, за да могат хората да се справят с проблемите; необходимо е те да разберат различните аспекти на въпроса, за да могат да прозрат същността на нещата. Хората са от плът и кръв, те вършат нещата в обхвата на човешката природа и се изисква процес. Това не е както работи Божият Дух — Божият Дух проучва внимателно и всеобхватно цялата земя; Бог винаги може да види същността на всички неща и всички проблеми и първопричината за тях. Когато хората не са способни да прозрат скритите неща зад въпросите, те лесно биват измамени и заслепени. Именно поради това хората трябва да проучат в дълбочина истинското положение на нещата зад въпросите. След като разбереш действителните ситуации, скрити зад даден въпрос, ако можеш своевременно да се справиш с проблемите, да коригираш отклоненията, да направиш подходящо адаптиране на пряко отговорните и работния персонал и да гарантираш нормалното протичане на работата, то това доказва, че имаш способност за реагиране на нещата. Особено когато се сблъскаш с внезапни инциденти, ако можеш да се справиш с различни хора, събития и неща според принципите, това доказва, че си човек с добри заложби. Хората със средна способност за реагиране на нещата, когато се сблъскат с обичайни и чести ситуации, могат да вършат някои неща, като следват процедурите и по рутинен начин, но резултатите, които постигат, са средни — те не постигат никакви пробиви, нито правят значителен напредък. Щом се сблъскат със специални ситуации или внезапни инциденти, те са объркани и неспособни да се справят с тях. Например, когато някои хора проповядват евангелието, те могат да придобиват по няколко души всеки месец при нормални обстоятелства. Това отразява средни заложби и резултатите от тяхното проповядване на евангелието също са средни, не особено добри. Ако в църквата внезапно възникне случай на антихристи, които подвеждат хората, тези евангелски работници се объркват и не знаят какво да правят. Евангелската работа спира и те не знаят дали трябва да продължат да проповядват, или да чакат работни разпоредби. Те не знаят, че трябва да търсят принципите на работата по проповядване на евангелието. В работните разпоредби на Божия дом често се казва: „Евангелската работа не бива да спира по никое време и при каквито и да е обстоятелства“. Въпреки това, само защото са се сблъскали със случай на антихристи, които подвеждат хората, те спират евангелската работа. Изпълняват ли дълга си с преданост? Те не покриват това изискване. Покоряват ли се на устроеното и подреденото от Бог? Те не покриват и това изискване. Когато се сблъскат с антихристи или лъжеводачи, които безразсъдно вършат злосторничества и причиняват прекъсвания и смущения, те се объркват. Те не знаят, че трябва да попитат онези, които разбират истината, как трябва да се справят с този въпрос, с който са се сблъскали, а още по-малко знаят, че трябва да търсят в Божиите слова принципи на практикуване и път на практикуване. Липсва им тази способност за реагиране на нещата. Когато видят антихрист да разпространява заблуди, за да подведе хората, някои църковни водачи не знаят как да общуват за истината, за да опровергаят заблудите. Те не знаят какво да правят, освен да продължават да се молят: „О, Боже, моля Те, вържи Сатана, моля Те, затвори устата на Сатана и спри разпространяването му на заблуди, за да не подвежда хората. Моля Те, спаси тези невежи и глупави хора и не позволявай да бъдат подведени от антихриста. О, Боже, моля Те, върни ги обратно!“. Само молитва, без търсене на истината — може ли това да реши проблема? Ако хората не сътрудничат и не изпълняват дълга си, това е безполезно. Има много неща, които хората трябва да правят. Първо, те трябва да видят какъв произход има този антихрист, какви характерни черти проявява и на какво разчита, за да подвежда хората; също така трябва да видят дали сред подведените има хора с добри заложби, които могат да приемат истината, и да побързат да ги възвърнат. Първо тази работа трябва да се свърши. Но тези църковни водачи не знаят това и не знаят, че трябва да работят по този начин. Те просто се объркват и потропват с крака от безпокойство. Някои безполезни индивиди дори плачат от безпокойство. Каква е ползата от плаченето? Може ли плачът да възвърне онези, които са били подведени? Плачът не е вършене на работа, нито показва, че носиш бреме. Това е проявление на некомпетентност. Хората със заложби, когато се сблъскат с такива въпроси, първо се успокояват. След като се молят, търсят, анализират и преценяват, а след това общуват, най-накрая вземат решение. Хората с лоши заложби, когато се сблъскат с въпроси, изпадат в недоумение: те не се сещат да се молят и да търсят, нито се сещат да намерят няколко души, които разбират истината, с които да общуват; те просто пасивно чакат. Това най-много забавя нещата. Нямаш решение, но може би другите имат — защо да не намериш други, от които да потърсиш помощ? Умните хора, дори докато чакат, не забравят да изпълнят добре своя собствен дълг и отговорност. Това добро изпълнение на дълга и отговорността е инициативно, а не пасивно. То не е чакане Бог да даде заповеди или Бог лично да действа, за да промени ситуацията. Вместо това, то е полагане на всички усилия за възвръщане на онези, които могат да бъдат възвърнати през периода на чакане. Що се отнася до онези, които не могат да бъдат възвърнати — като например обърканите глупаци, обладаните от зли духове и неверниците, които вярват в Бог само за да се присъединят към тълпата и да живеят на гърба на църквата — с тях не трябва да се занимават. Трябва бързо да се уреди някой да общува за истината и да говори за разпознаването на антихриста с онези, които не са били заслепени. Това не е ли план за справяне със ситуацията? Това е ответна мярка. Хората с лоши заложби нямат такива ответни мерки; те знаят само да плачат и да се оплакват. Това е липса на способност за реагиране на нещата. Ако в обичайни ситуации човек е способен да върши работата нормално, но щом се сблъска със специални ситуации, се стъписва и изпада в недоумение, тогава способността за реагиране на нещата на този тип човек е най-много средна. Ако някой не може да се справи дори с обичайни ситуации, този вид човек няма способност за реагиране на нещата. Например, ако бъде изпратен в църква да организира избора на църковен водач, той не знае какъв човек да избере, нито как да събере хората и да организира избора. Дори не разбира основните процедури за избори. Освен това в църквата има някои хора, които имат тежък покварен нрав — онези, които принадлежат към категорията на насилниците, хулиганите и негодниците — и тези хора се възползват от възможността да прекъснат изборите. В такава ситуация онези, които нямат способност за реагиране на нещата, са още по-неспособни да се справят с нея, те просто биват пленени и се предават. В крайна сметка те могат само да кажат на братята и сестрите: „Вие си изберете сами. Ще приемем когото и да изберете“. Що за твари са те? Не са ли некадърници? Това е да нямаш способност за реагиране на нещата. На хората без способност за реагиране на нещата им липсва и работоспособност. Било то в нормални, или в специални ситуации, когато се случи нещо, те рухват и дават заден ход; когато се случи нещо, те изпадат в недоумение и започват да плачат. Когато нищо не се случва, те могат да говорят няколко думи и доктрини, но когато се случи нещо и от тях се иска да се справят с проблем, те не могат да го направят. Например, когато някои индивиди са нехайни при изпълнението на дълга си, онези без способност за реагиране на нещата могат само да го обсъждат с тях, като казват: „Моля те, не бъди нехаен — моля те, изпълнявай дълга си добре!“. Може ли това да реши проблема на тези индивиди? Те трябва да проведат общение с тези индивиди относно проблема с нехайството. Ако тези индивиди не разбират истината и не могат да разпознаят проблема си, те трябва да проведат общение за истината с тях. Ако тези индивиди действат по този начин, въпреки че знаят, че е грешно, те трябва да ги разнищят и кастрят. Ако се дължи на някакъв друг проблем, те трябва да общуват въз основа на този проблем. Те трябва да определят подходящ начин на действие въз основа на вида проблем, който е възникнал, и след това да действат съответно. Ако не можеш да направиш това, тогава ти липсва способността за реагиране на нещата. Разбра ли? (Да.) Ако, когато се сблъскаш с какъвто и да е въпрос, нямаш решение, нямаш начин да подходиш към него и нямаш принципи за справяне с него, тогава ти липсва способността за реагиране на нещата. Такива хора нямат ли най-лошата способност за реагиране на нещата? (Да.)

Онези с най-добра способност за реагиране на нещата са хора, които, когато се сблъскат с някакви специални въпроси или внезапни ситуации, могат своевременно да ги преценят и разпознаят, а след това да представят относително подходящи планове за справяне с тях. Онези със средна способност за реагиране на нещата могат да се справят с обикновени, рутинни въпроси, когато се сблъскат с тях. Те могат да работят, като следват процедурите, за да поддържат и управляват ситуацията или да променят и освобождават персонала — справят се горе-долу с вършенето на такъв вид работа. Но когато се сблъскат с внезапни ситуации, те не могат да се справят с тях. Дори да им бъдат казани принципите, те не могат да ги приложат; дори да им бъде дадена власт и да се поиска от тях да се справят с въпроса, те пак не са способни да го направят. Това е притежаване на средна способност за реагиране на нещата. Онези с лоши способности за реагиране на нещата не се справят добре дори с рутинни въпроси. Те знаят само как да говорят доктрини и да се придържат към правилата, и в крайна сметка първопричината за проблема изобщо не се преодолява. Един антихрист, който причинява смущения и подвежда хората, е достатъчен, за да ги накара да се откажат от проповядване на евангелието; един лъжеводач, който говори глупости, също е достатъчен, за да ги накара да спрат евангелската работа. Това хора, които следват Божията воля, ли са? Те не покриват това изискване. Способността за реагиране на нещата на такива хора е твърде лоша. Каквато и ситуация да възникне, хората с лоша способност за реагиране на нещата не могат да се справят с нея. Например, ако в стаята избухне пожар, те изпадат в паника и бързо търсят пожарогасител. След като намерят пожарогасителя, те не знаят как да го използват и трябва да търсят инструкциите. В резултат на това огънят се разраства. Това се случва, защото те не знаят как да използват пожарогасителя и така забавят нещата, а също се дължи и на липсата им на способност за реагиране на нещата. Те дори не са способни да подходят към такава спешна ситуация като пожар; това е липса на способност за реагиране на нещата. Да дадем друг пример: ако едно дете се задави по време на ядене и не може да диша, а очите му се обърнат, тези хора изпадат в паника. Те не знаят дали да заведат детето в болница, или не, нито знаят дали да дадат на детето да пие вода, или да не му дават. Те са толкова разтревожени, че ги избива пот и лицето им почервенява, но просто не знаят какво да правят. След малко детето се изкашля няколко пъти и най-накрая отново може да диша. Толкова дълго време са били в паника, но са нямали решение, с което да подходят към проблема. За щастие детето е имало късмет; иначе това дете е щяло да умре в ръцете им. Хората с лоши заложби изобщо нямат способности и не могат да вършат нищо добре. Малкото доктрини, които разбират, не са нищо повече от правила и лозунги. Що се отнася както до типични ситуации, така и до специални ситуации, те са еднакво неспособни да се справят с тях или да подходят към тях. Следователно по отношение на тяхната способност за реагиране на нещата, такива хора са напълно лишени от нея — те нямат такава. С каквато и ситуация да се сблъскат, те не могат да реагират или да се справят с нея — те не могат да разберат тези въпроси. Те си мислят, че да могат да говорят някои думи и доктрини и да скандират някои лозунги е достатъчно, че това означава, че имат капитал и живеят пълноценно. Всъщност, когато се случи нещо, доктрините, които знаят, не вършат никаква работа. Въпреки това те не осъзнават, че това отразява лоши заложби — заложбите им са толкова лоши, но самите те не го осъзнават. Това не са ли изключително лоши заложби? (Да.) Не са ли глупави такива хора? (Да.) Глупавите хора не са с всичкия си. За какво се отнася това „не са с всичкия си“? Означава, че колкото и доктрини да разбират или колкото и правила да могат да спазват, когато се случи нещо, никое от тези правила или доктрини не може да реши реалния проблем. И все пак те не могат да проумеят това и си мислят: „Защо тези доктрини и правила не действат?“. Дори да си блъскат главите, няма полза — колкото и да умуват, те пак не могат да разберат как да се справят с проблема или да го решат. Някои хора, когато се справят със случаи с антихристи, не спасяват първо онези, които са подведени от антихристите, нито подкрепят онези, които са станали негативни и не желаят да се събират поради подвеждането от антихристите. Какво правят първо? Те правят големи събирания, за да говорят за това какви проявления имат антихристите, кои типове хора са антихристи, за разликите между антихристите и онези с нрав на антихрист, за това как точно да разпознават антихристите, как точно да разпознават онези с нрав на антихрист... докато свършат с общуването за всичко това, някои от хората, подведени от антихристите, отдавна са напуснали църквата, а някои, които са негативни и слаби, вече не посещават събирания. Те са изпуснали най-доброто време да спасят тези хора, като наистина са им нанесли голяма вреда! Казано накратко, онези с лоши заложби имат и голям недостатък, що се отнася до способността им за реагиране на нещата — те са напълно лишени от нея. Не гледайте колко е красноречив някой или колко добре може да изрича думи и доктрини и да говори за теология при обичайни обстоятелства — просто вижте дали има способността да се справя с проблемите, когато е изправен пред действителни ситуации; особено когато възникнат внезапни инциденти, вижте дали има способността за преценка и способността за разпознаване на нещата, дали има планове за справяне с проблемите и разрешаването им. Ако има, това доказва, че е някой, който има собствено мнение и знае как да мисли за нещата. Но ако му липсват способността за разпознаване на нещата и способността за преценка, и когато се случи нещо, изпада в паника и безпокойство и е способен само да говори гръмки доктрини и да скандира лозунги, тогава този човек не може да решава проблеми и е безполезен. Независимо колко трудности, проблеми или недостатъци има някой друг, този човек използва един и същ набор от теории, за да ги обясни и да подходи към тях, и продължава да общува с него по този начин, но никога не е способен да реши проблемите — това е пълна липса на способност за реагиране на нещата. Липсата на способност за справяне с проблемите е точно неспособност за реагиране на нещата. Онези, които нямат способност за реагиране на нещата, са лишени от заложби. Казано на разговорен език, те са глупаци, идиоти и слабоумни. Колкото и доктрини да могат да говорят, това е безполезно — те просто не могат да бъдат използвани. С това завършва нашето общение за осмата способност — способността за реагиране на нещата.