Номер 7: Способността за разпознаване на нещата

След като приключихме с общението за способността за преценка, нека сега поговорим за способността за разпознаване на нещата. За какво се отнася способността за разпознаване на нещата? Основно се отнася до разпознаването на това дали хората, събитията и нещата са положителни или негативни, правилни или неправилни, добри или лоши; отнася се до окачествяване или класифициране на хора, събития и неща — категоризиране на хората, събитията и нещата, с които се сблъскваш, в различни категории. Намерението и целта на разпознаването е хората да бъдат сортирани според вида си и положителните и негативните неща да бъдат сортирани според вида си. Класифицирането, разбира се, не означава групиране на птиците в категорията птици, животните в категорията животни или растенията в категорията растения. Способността за разпознаване на нещата не се отнася до способността да се разпознават тези неща, а до способността да се разпознават качествата на различни хора, събития и неща. Например, можеш ли да категоризираш проявленията, разкриванията и същността на различни хора? Можеш ли да дефинираш качествата на различните хора, събития и неща, с които се сблъскваш? Например, при разпознаването на неверниците, можеш ли да разпознаеш разкриванията на неверниците, които ти позволяват ясно да можеш да ги идентифицираш като неверници? Ако знаеш какви са отличителните белези и чертите на неверниците, какви разкривания на човешката природа проявяват, какви думи казват, какви действия предприемат и какви мисли и възгледи притежават, тогава би трябвало да можеш да разпознаеш неверниците. Когато се появят различни хора, събития и неща, човек с добри заложби може да разпознае дали са положителни неща, или са негативни неща, положителни личности или негативни личности, дали са справедливи, или са зли, и дали са правилни, или са неправилни. Той може да дефинира качествата на различни хора, събития и неща и може да разпознае дали те са съобразени с човешката природа и истината. Това е човек с добри заложби. А какво да кажем за тези със средни заложби? Те могат да разпознават различните хора, събития и неща с очевидни качества. Например някои хора казват: „Как може да има бог? Къде е той? Защо не мога да потвърдя, че съществува?“. За думи като тези, които явно отричат Бог, те имат известна проницателност и могат да разпознаят, че такива хора са неверници и негативни личности. Те могат да разпознаят очевидното зло и очевидно негативните, несправедливи и нечестиви неща, но що се отнася до някои неща, които са благовидни и за които хората рядко чуват и които попадат в средна или сива зона, те не могат да ги разграничат, нито са способни да се отнасят към тях различно. Те имат способността да разпознаят зъл човек, който извършва очевидни злосторничества. Знаят, че такъв човек е зъл, и че ако такъв зъл човек стане водач и придобие статус, той ще бъде антихрист. Но ако този човек има лош характер, но все още не е извършил злодеяния, те не биха могли да разпознаят дали той може да бъде категоризиран като зъл човек и какви злодеяния може да извърши, нито биха могли да дефинират качествата на този човек. Това са средни заложби. Поведението на някои хора е доста очевидно, като например отдаване на разврат, идолопоклонничество, следване на светски неща, склонност към клюкарстване, често потискане и тормозене на другите или извършване на убийство и палеж, и те биха казали, че тези хора не са добри и са хора, които Бог ненавижда; те могат да направят това разграничение. Но що се отнася до някои хора, чието външно поведение изглежда доста добро — често дават милостиня и помагат на другите, проявяват търпение към хората, разбират се сравнително добре с другите — чиято човешка природа отвън изглежда доста добра, но чиито думи и действия през повечето време не са в съгласие с истината и чиито действия често нарушават истините принципи, те не биха могли да разпознаят дали такива хора са от онези, които се стремят към истината, или към коя точно категория принадлежат. За онези хора, събития и неща, които са очевидни и на които лесно може да се сложи етикет, те могат да разпознаят дали са правилни или неправилни, добри или лоши, дали са справедливи или нечестиви, и дали са положителни неща или негативни неща. Те могат да разграничат такива външни неща, но не могат да разграничат, когато става въпрос за онези хора, събития и неща, които наистина засягат принципите и са свързани с истината. Те не могат да разпознаят кои очевидно са в съответствие с истината и кои нарушават истината. Това са средни заложби. Например някои хора носят дрехи, изработени от сравнително добра тъкан, които изглеждат елегантни и висококачествени, и с които хората приличат на онези високопоставени личности или елита на белите якички в света. Като видят това, хората със средни заложби казват: „Именно тези дрехи харесват невярващите. Като хора, които вярват в Бог, ние не бива да ги харесваме; това не са положителни неща“. Това твърдение е неправилно. Тези дрехи не изглеждат съблазнителни или примамливи, а изглеждат елегантни, достойни и благоприлични и този, който ги носи, изглежда благороден в тях. Но тези хора считат такива дрехи — които правят носещия ги да изглежда благороден и елегантен и също така са модерни в момента — за негативни неща и казват, че са нечестиви. Това е неспособността да се разпознават тези неща, нали? (Да.) И така, каква е способността на такива хора за разпознаване на нещата? Най-много е средна. Това са средни заложби. Такива хора дори не са способни да разграничат някои неща, които невярващите могат — невярващите с добри заложби могат да разпознаят добрата и лошата човешка природа, но тези хора не могат. Въпреки че разбират някои доктрини, след като са повярвали в Бог, такива хора не могат да разграничат положителните от негативните неща. Те могат да разпознаят нещата, които са очевидни, но не могат да разпознаят нещата, които не са. Способни са да разпознаят очевидно зли хора, очевидни случаи на причинени прекъсвания и смущения и очевидни случаи на нарушаване на принципите, но що се отнася до определени хора, събития и неща, които са относително специални, зловещи и необичайни, и скрити в сенките, те не могат да ги разпознаят. Едва чрез общението и подсказванията на другите или чрез това, че самите хора правят нещо очевидно, те могат да ги разпознаят. В противен случай не могат. Това показва, че тяхната способност за разпознаване на нещата е средна. Има и някои хора, които, независимо какви са обстоятелствата, не могат да разпознаят никакви хора, събития или неща, нито да дефинират техните качества. Например, когато става въпрос за оценяване какви точно са качествата на определена категория хора — дали са истински вярващи или неверници, дали са хора, които се стремят към истината, или дали са подходящи за развиване — те не знаят и не могат да видят тези неща. Дори когато такива хора показват много проявления и имат много очевидни проблеми, те все така не могат да разпознаят тези хора или да дефинират техните качества. Това е липса на способност за разпознаване на нещата. Дори да се появят някои често срещани и лесно разпознаваеми хора, събития и неща, те не могат ясно да кажат дали тези хора са добри или зли, или дали тези неща са справедливи или нечестиви. Не знаят как да ги разграничат и категоризират, нито знаят как да ги класифицират. Дори след като са чели Божиите слова и са общували с другите, пак не могат да ги разпознаят. Накрая карат другите да решават вместо тях, като казват: „Както ги окачествиш, такива са. Ако ги окачествиш като справедливи, значи са справедливи; ако ги окачествиш като нечестиви, значи са нечестиви“. Казано накратко, самите те не могат да дават дефиниции и да вадят заключения. Независимо от ситуацията, щом се стигне до вадене на заключение, те се объркват и нямат какво да кажат. Това не е ли липса на способност за разпознаване на нещата? (Да.) Дори ако поискаш да разпознаят какво е естеството на най-простото външно явление и какви са качествата му, те не знаят. Те обаче имат един номер: могат да говорят надълго и широко, като разказват какво е казал и направил даден човек. Но ако ги попиташ: „Този човек всъщност истински вярващ ли е, или не? Той човек с огромно въжделение за Бог ли е?“, те отговарят: „Ами, вярва в Бог от повече от десет години и се е отрекъл от семейството и кариерата си. Когато детето му беше на три или четири години, той го повери на братята и сестрите и напусна дома, за да изпълнява дълга си“. Те си правят тънки сметки; избягват сами да правят заключения, като вместо това оставят на теб да решиш. Ако ги попиташ: „Тогава този човек някой, който приема истината, ли е?“, те отговарят: „Ами, откакто стана църковен водач, става много рано и си ляга много късно. Що се отнася до това дали е човек, който приема истината, когато веднъж братята и сестрите му посочиха някои негови проблеми, той веднага се разплака, като каза, че е задължен на Бог и не се е справил добре“. „А разкая ли се след това?“ „Ами, по онова време отношението му беше доста добро“. Те обичат да те затрупват с информация, за да ти покажат, че ги бива, че знаят всичко и знаят как да гледат на хората, и да ти попречат да ги подцениш. В действителност те не могат да разпознават хората, нито могат да правят заключения. Те просто ти казват куп явления и информация, като оставят на теб да разпознаеш какъв човек е това, да направиш заключения за него и да дефинираш качествата му. Казваш: „Този човек в общи линии може да се счита за някой, който приема истината. Той има устрем във вярата си в Бог и е истински вярващ. Просто понеже има лоши заложби и му липсва способност за възприемане, никога не може да открие принципите на практикуване и не може да практикува истината, въпреки факта, че има желание да я приеме“. Те отговарят: „На мен не ми прилича на човек със способност за възприемане. Когато говори за нещо неприятно, той плаче — винаги едно и също отношение“. Виждаш ли? Самите те нямат способност за разпознаване на нещата, но са доста добри в това да се възползват от думите на другите. Това не е ли проблемно? Най-честото проявление на хората, на които липсва способност за разпознаване на нещата, е, че обичат да ти разказват за цял куп явления, информация, трудни проблеми, развоя на събитията или всичко, което са наблюдавали за дадена ситуация, след което чакат ти да го дефинираш, и след като го дефинираш, смятат, че дефиницията ти е добра и могат да я приемат. След като я приемат, пак не знаят защо си го дефинирал по този начин. Не знаят основата или принципите зад заключението ти, нито как да се отнасят към въпросния тип човек или да се справят с него. Не знаят нищо за никое от тези неща. Дори след общение и изучаване, пак не разбират. Това показва, че нямат способност за разпознаване на нещата; това е проявление на липса на заложби. Те също така често правят грешката да изопачават фактите и да бъркат едно нещо с друго. Без значение какъв въпрос коментират, не успяват да схванат корена или същността на нещата, а вместо това правят заключения само въз основа на външни явления. Например описват злодеянието на един антихрист като прегрешение, като смятат, че стига антихристът да го осъзнае, може да се поправи. Ако видят честен човек да изрича лъжа, го окачествяват като измамен човек. Ако видят, че някой е надменен и самоправеден, те го окачествяват като зъл човек. Това са видовете грешки, които често се правят от хора, на които липсва способност за разпознаване на нещата. За всеки човек способността за разпознаване на нещата е вид заложба, която трябва да притежава, когато е изправен пред различни хора, събития и неща в живота. Способността за разпознаване на нещата включва не само разпознаване на същността на различни видове хора, събития и неща, но също и определяне на техните качества. Колкото по-точно можеш да определиш тези качества, толкова по-висока способност за разпознаване на нещата се доказва, че притежаваш. Ако определенията ти не са много точни и има разминаване между тях и същността и корена на въпроса, това доказва, че способността ти за разпознаване на нещата е средна. Ако не можеш да определиш качествата на хората, събитията и нещата, нито да прозреш тези качества, това доказва, че нямаш способност за разпознаване на нещата. Да кажем например, че що се отнася до даден човек, можеш само да опишеш многото му проявления и разкривания, но не можеш да прозреш същността му. Тоест, можеш само да говориш за това как този човек е склонен да бъде негативен или какви силни страни има, можеш само да говориш за много неща, които са се случили с този човек, но не познаваш характера, заложбите или отношението му към истината, не можеш да прозреш тези съществени въпроси и нямаш дефиниция за хората, събитията и нещата, които се появяват или случват около него. Независимо дали такива неща са правилни или погрешни, справедливи или нечестиви, положителни или негативни неща, проявления на добра човешка природа или зла човешка природа, не можеш да прозреш или да разграничиш никое от тези неща. Без значение колко истини си чул или колко свидетелства за преживяване си слушал, пак не можеш да разпознаеш или разграничиш различни видове хора, събития и неща; в сърцето си нямаш дефиниция за никоя категория хора, събития или неща. Това е липса на способност за разпознаване на нещата, а също и проявление на липса на заложби.

Ако хората, на които липсва способност за разпознаване на нещата, нямат самосъзнание и са също така надменни и самоправедни, каква е грешката, която е най-вероятно да направят? Тя е да се хванат за няколко проявления на другите хора и след това своеволно да им лепнат етикет и да ги дефинират. Например виждат, че някои хора са малко своенравни, и казват, че приличат на зли хора, че са дяволи — това не е ли огромна грешка? Тези хора са просто малко своенравни и поради семейните условия или средата, в която са израснали, са придобили някои лоши житейски навици или са развили някои лоши навици и недостатъци. Като цяло характерът на тези хора не е добър, но не е и зъл, така че не могат да бъдат наречени зли хора. Но онези, на които липсва способност за разпознаване на нещата, се хващат за едно-две неща, които някой от тези хора казва, или едно-две неща, които прави, и след това сляпо ги дефинират с думите: „Този човек има странна, необщителна и своенравна индивидуалност. Той е зъл човек“. Тази дефиниция е погрешна. Истинските зли хора ще говорят приятни думи и ще ласкаят хората; те си служат с похвати, ще прикриват неща и ще мамят, и ще си играят с хората. Някои зли хора дори могат да дават милостиня, да помагат на другите и да проявяват търпение. Онези, на които липсва способност за разпознаване на нещата, ще кажат за такъв човек: „Този човек е толкова добър, той е истински вярващ“, но в действителност този човек е лицемерен фарисей. Онези, на които липсва способност за разпознаване на нещата, не могат да прозрат същността на хората — по време на избори те дори гласуват зли хора да станат водачи. На какво се равнява това? Равнява се на подпомагане на злото и подстрекаване към зло. Злото на някои зли хора не се проявява в поведението им и те не го разкриват. Тяхното зло е в сърцата им. Нещата, които вършат, са целенасочени и всичките им намерения имат прикрит характер. Нещата, които виждаш да правят, всъщност не отразяват истинските им намерения. Всичките им истински намерения и цели и цялата им нечестивост са скрити в сърцата им. Ако на човек му липсва способност за разпознаване на нещата и не може да разпознае такива хора, вероятно ще ги счете за добри хора, за хора, които се стремят към истината. Някои хора имат пряма индивидуалност и не използват никакви похвати, когато общуват с другите. Те говорят направо и са малко избухливи по отношение на индивидуалност и темперамент. Всъщност няма големи проблеми с тяхната човешка природа, просто понякога тонът им на говорене е груб. Това, което разкриват обаче, е точно това, което мислят вътрешно — каквото мислят вътрешно, това разкриват външно. Другите често мислят, че тези хора не знаят как да взаимодействат с всички или как да се социализират, и не са свикнали с начина на говорене на тези хора. Такива хора говорят особено грубо и директно и винаги неволно нараняват другите. С течение на времето в крайна сметка нараняват всички и хората не таят добри чувства към тях. Някои, на които липсва проницателност, казват, че такъв човек е зъл, но всъщност той не е зъл. Казваш, че е зъл — тогава извади фактите за това как е измъчвал другите: кого е измъчвал или потискал? На кого е навредил или кого е измамил? Ако наистина има фактическа основа, доказваща, че този човек е зъл човек — че не просто вреди на другите с думите си, а че има и зло в дълбините на сърцето му и че наистина вреди на другите — тогава той може да бъде окачествен като зъл човек. Ако няма намерение да вреди на другите, тогава не е зъл човек. Той просто има прям характер и говори грубо — това е вродено. Грубото говорене най-много да е недостатък и слабост на човешката му природа. Той не знае как да бъде тактичен и да застане на равна нога с другите, когато говори, не знае как да проявява толерантност към другите хора, да бъде отстъпчив и търпелив към другите, да се съобразява с чувствата на другите. Не знае нищо от това. Има неща, които липсват в човешката му природа. Но някои хора, на които липсва проницателност, считат такива личности за зли хора. Всъщност, когато тези личности вършат неща, през повечето време те защитават интересите на Божия дом. Въпреки че тонът им е малко груб, когато говорят с другите, те не са навредили на никого, нито имат намерение да вредят на хората. Просто им липсва тактичност в говоренето и не се съобразяват със ситуацията, когато говорят. Поради определени слабости и недостатъци в човешката природа на такива личности, много други хора погрешно смятат, че те са зли хора, но не могат да представят никакви доказателства, че вършат зло. Това е грешна преценка, погрешно окачествяване на такива личности. Истинските зли личности може външно да не вредят на другите, може да дават милостиня и да помагат на другите, и думите им може да показват разбиране, загриженост, внимание и отстъпчивост, и тези личности може дори да проявяват толерантност и любов към другите — думите и действията им може да изглеждат доста добри — но при определени специални обстоятелства или специални въпроси, и по въпроси, които засягат собствените им интереси, те могат да потискат другите, да им вредят и тайно да кроят планове срещу тях, и дори изобщо няма да защитят интересите на Божия дом. Дори ако нещо не засяга собствените им интереси, дори ако трябва само да си мръднат пръста, те пак няма да защитят интересите на Божия дом. Това, което такива личности изживяват външно, изглежда изключително добро и отвън не могат да се видят недостатъци или слабости в човешката им природа, но те наистина са зли хора до мозъка на костите си. Много хора не успяват да разпознаят такива личности и са заслепени от техните похвати, техните философии за светските отношения и техните заговори и интриги. Ако природата същност на такъв индивид и фактите за злодеянията му бъдат разобличени, тези хора не само не го приемат, но и считат този индивид за добър, за някой, когото Божият дом трябва да развива и да му даде важна роля. Те нямат проницателност за такива личности. Да не говорим дали тези хора могат да оценят даден човек според Божието слово или истините принципи, а просто да погледнем заложбите им — те считат дори тези очевидно зли личности за добри хора, и дори когато има факти за злодеянията на тези личности, те все така ги считат за добри хора — това означава, че са напълно объркани. Хората, на които липсва способност за разпознаване на нещата, са не само умствено изостанали и идиоти, но и объркани. Тези зли личности са потискали и измъчвали другите и са използвали различни похвати, за да си играят с хората, но тези хора не считат това за зло и не могат да видят, че е зло. Освен това има едно очевидно проявление на злите хора, а именно, че те никога не защитават интересите на Божия дом — нито веднъж. Дори ако трябва да кажат само една дума или да си мръднат пръста, те пак няма да ги защитят, още по-малко когато става въпрос за въпроси, засягащи личната им безопасност или статуса и репутацията им — в такива случаи те още повече няма да защитят интересите на Божия дом. Някои хора не могат да прозрат тези очевидно зли личности. Кажете Ми, такива хора имат ли заложби? Злите хора имат зла същност; те ще потискат всекиго. Без значение кой е, стига даден човек да засяга статуса или интересите им, тогава този човек става мишена на тяхното потискане. Онези, на които липсва проницателност, не могат да прозрат тези неща. Не са ли объркани хората, на които липсва проницателност? (Да.) Те дори не знаят дали злите хора ще ги потискат — кажете Ми, до каква степен са объркани такива хора? Не са ли напълно объркани? (Да.) След като някои зли личности бъдат освободени, определени хора с абсолютно нулева способност за разпознаване на нещата дори излизат напред, за да се застъпят за тях, да ги защитават и да оплачат несправедливостта, която са претърпели, само защото тези зли личности са вярвали в Бог от много години, притежават някои дарби, сладкодумни са, имат похвати и външно се отричат от неща, отдават всичко и понасят трудности. Тези хора не говорят за това колко зло са извършили тези зли личности. Вместо това казват: „Те вярват в Бог от много години, следват Бог с всеотдайно сърце и са понесли много трудности. Дори бяха арестувани от големия червен змей, понесоха изтезания и лежаха в затвора, и също така помагаха на еди-кой си брат или сестра“. Те гледат само тези неща и пренебрегват злодеянията на тези личности, като не споменават колко зло са извършили. Не са ли толкова объркани? (Да.) Онези, които са напълно объркани, са непоправими, те са нелечими. Хората, които не притежават способност за разпознаване на нещата, са хора без заложби — те нямат никакви способности. Такива хора не знаят и не могат да разпознаят дали нещо е правилно или неправилно, или дали даден човек е положителна личност или негативна личност. Те не могат да видят ясно същността и природата на даден човек или да обобщят качествата на този човек чрез поведението му, проявленията му, разкриванията на поквара и многото факти за злодеянията му. Докато този човек е все още в църквата, тези хора ще се отнасят към него като към брат или сестра и ще се отнасят към него с любов от сърце. Те нямат проницателност за никого и не могат да се отнасят към никого според принципите. Такива хора нямат способност за разпознаване на нещата. Те не знаят и не могат да разпознаят дали различните неща са справедливи или нечестиви, дали имат положителен или негативен ефект върху хората и дали трябва да бъдат считани за правилни и приети, или считани за неправилни и разпознати, отхвърлени и изискващи съпротива. Когато им дадеш пример, за да обясниш даден въпрос, те знаят, че такива неща не са добри, че не съответстват на истините принципи и че не са приложими в Божия дом. Но следващия път, когато възникне подобен въпрос, те все така не знаят как да подходят към него и не могат да приложат принципите — разбират само ако им дадеш друг пример. Трябва да им обясняваш въпросите един по един, като използваш метода на преподаване на малко дете, за да разберат. Това е липса на способност за разпознаване на нещата. Независимо дали става въпрос за човек или за нещо, те не знаят дали е справедливо или нечестиво, правилно или неправилно, положително или негативно нещо, дали съответства на истината и на нуждите на човешката природа, или не, нито как вярващите в Бог трябва да гледат на него — те не знаят нищо от това. Това е липса на способност за разпознаване на нещата. Тогава каква е основата за оценяване на нивото на способността за разпознаване на нещата на даден човек? Тя се основава на това дали твоите дефиниции на качествата на различните неща са точни. Ако дефинициите ти са точни, тогава имаш способност за разпознаване на нещата. Ако точността на твоите дефиниции на качествата на различните неща е над петдесет процента, тогава способността ти за разпознаване на нещата е средна или над средната. Ако не достига петдесет процента, тогава твоята способност за разпознаване на нещата е слаба. Ако точността не е дори един процент, тогава нямаш способност за разпознаване на нещата и си човек без заложби. Дали някой има способност за разпознаване на нещата, се разпознава по този начин. Няма да давам повече примери за тази способност. Вие можете да общувате за това сами; ще оставя тази тема на вас.