Номер 5: Познавателна способност

Петата способност е познавателната способност. За какво се отнася познавателната способност? Основният ѝ акцент е върху степента на разбиране на човека за самите неща. За да се оцени познавателната способност на даден човек, трябва да се гледа степента му на разбиране на дадено нещо и периода от време, който му е необходим, за да постигне разбиране на същността на нещото. Ако периодът от време, който му е необходим, е много кратък и степента му на разбиране е достатъчно дълбока, като достигне нивото на разбиране на същността на нещото, той притежава познавателна способност. Ако периодът от време, необходим на човек да разбере дадено нещо, е в нормалните граници и той може да разбере същността на самото това нещо, може ясно да види причините и последствията, както и корена и същността на проблемите отвътре, и след това има разбиране за това нещо в сърцето си — и, още по-добре, ако може да даде определение и да направи заключение за това нещо — това се нарича притежаване на добри заложби. Тоест, като нормален човек, който притежава мисленето на нормалната човешка природа, независимо дали си мъж или жена, дали току-що си навършил пълнолетие или вече си навлязъл в средна или напреднала възраст, ако разбирането ти за същността на самото това нещо е постигнато в рамките на нормалния период от време, тогава заложбите ти се считат за добри. Ако периодът от време, който ти е необходим, за да разбереш това нещо, надвишава три или четири пъти този на нормален човек — тоест, ако човек с добри заложби се нуждае от три дни, но ти се нуждаеш от десет дни или дори месец — и докато си изясниш цялостния развой на събитията около този въпрос, а вредата и негативните последици, причинени от този въпрос, вече са се появили, едва тогава осъзнаваш сериозността на този въпрос и какви са коренът и същността му, тогава в най-добрия случай заложбите ти са средни. С други думи, ако този въпрос все още не е причинил сериозни последици, но някои негативни последици вече непрекъснато се появяват, и едва по време на този процес постепенно осъзнаваш корена и същността на този въпрос, като стигнеш до определение и заключение, тогава заложбите ти се считат за средни. Но ако едва след като този въпрос е довел до негативни или сериозни последици, получиш внезапно осъзнаване и разбереш какво е естеството на този въпрос, тогава заложбите ти са изключително лоши. Ако този въпрос вече е причинил негативни последици и все още не знаеш какъв е проблемът с него или какъв е коренът на проблема, и все още не можеш да направиш заключение за него, тогава нямаш заложби. Познавателната способност се дели на тези четири нива. Първо са хората с добри заложби. Тоест, когато нещо току-що е възникнало и изисква от теб веднага да направиш заключение в рамките на няколко часа — и това е спешна ситуация, при която, ако не прецениш незабавно, не разработиш план за справяне с въпроса и разрешаването му или дори не измислиш план за ограничаване на щетите, за да спреш по-нататъшното му развитие, ще има негативни последици — ако в рамките на този период от време можеш да осъзнаеш корена на този въпрос и можеш незабавно и решително да направиш точна преценка, точно да вземеш решение и да направиш заключение, и след това да формулираш разумен план за справяне с него, това означава, че имаш добри заложби. Да предположим обаче, че само чувстваш, че има някакъв проблем с този въпрос, но не знаеш къде се крие проблемът или какъв е коренът му, и в рамките на нормалния период от време за справяне с този въпрос нямаш заключения, решения или планове за справяне с него. Вместо това просто пасивно чакаш и наблюдаваш по-нататъшното му развитие и едва чрез по-нататъшното му развитие се опитваш да установиш каква всъщност е същността на този въпрос и да направиш преценка, която не е много точна, и след това продължаваш да чакаш и да наблюдаваш, и преди въпросът да се е развил напълно, може едва да си способен да прозреш същността на проблема или едва да измислиш решение, но справянето ти все пак не е своевременно. Ако случаят е такъв, тогава заложбите ти са много посредствени. Ако този въпрос се е развил напълно и вече са се появили последици, като същността на проблема вече е изплувала напълно, и едва тогава осъзнаваш, че това е нещо лошо, и виждаш какъв е скритият му корен — или може би дори изобщо не можеш да видиш корена, а просто пасивно понасяш крайната последица от това нещо или се изправяш пред нея — това означава, че заложбите ти са лоши. Друго проявление на хората с лоши заложби е, че ако такива неща се случат отново, те все така имат същата нагласа, същия метод за справяне с тях и се справят с тях със същата скорост. Тоест, всеки път, когато възникнат такива неща, те винаги се справят с тях по същия начин, със същата скорост и ефективност. Независимо колко неща се случват, те не са способни да разпознаят същността им, нито променят съответно някое от мненията или гледищата си за нещата от света. Това са хора с лоши заложби. Точно защото са хора с лоши заложби, им липсва способността да живеят самостоятелно; тоест, нямат възглед за оцеляване или за живота. Това е показател за притежаване на лоши заложби. Проявлението на хората без заложби е следното: когато нещо вече се е случило и може дори да са се появили последици, те все още не знаят какво е станало, сякаш сънуват. Това е да нямаш заложби и никаква познавателна способност. Разбирате ли? (Да.) Познавателната способност се отнася главно до разбирането на същността на различни хора и събития и на корените на техните проблеми; това представлява познавателната способност. Това означава, че когато видиш проявленията, разкриванията и човешката природа на определен тип хора, можеш да знаеш проблемите, пред които са изправени, какъв е коренът на проблемите им в средата, в която живеят, както и каква е същността на събитията, които наблюдаваш в момента, и къде се крие коренът на проблемите в тях. Познавателната способност се отнася главно до два аспекта: прозиране на същността на хората, събитията и нещата и прозиране на корена на техните проблеми. Какво друго можете да разберете за познавателната способност? Някой разбира ли я като способността да се разбират и придобиват знания? (Не.) Познавателната способност, за която говорим, включва предимно способността да се гледа на хората и събитията. Ако критерият, по който гледаш на хората и събитията, е много нисък, разбирането ти е много повърхностно или не можеш да разбереш същността на каквито и да било хора, събития или неща, тогава познавателната ти способност е много слаба или дори несъществуваща. Ако, независимо колко очевидно неправилни думи или погрешни гледни точки изразяват хората около теб, колко неправилни действия предприемат или колко явна поквара разкриват, не можеш да откриеш същността на проблема, не знаеш какъв тип хора са те, дали са хора на място, дали са хора, които се стремят към истината, какъв е характерът им или каква е същността на такива хора — ако не знаеш нищо от тези неща — тогава нямаш познавателна способност. Когато си изправен пред какъвто и да е човек или въпрос, нямаш критерий за оценка. След като въпросът е отминал, нямаш заключение за същността на такива проблеми и още повече нямаш никакво разбиране за това; и, разбира се, нямаш принципи за справяне с такива въпроси или пътища за практикуване за тях — това означава да нямаш познавателна способност. Познавателната способност се отнася главно до способността на човек да разбира хората, събитията и нещата. С това приключва нашето обсъждане за тази способност.

Номер 6: Способността за преценка

Шестата способност е способността за преценка. Способността за преценка представлява следното: когато се сблъскаш с даден въпрос, да можеш да прецениш дали е правилен или неправилен, верен или погрешен, положителен или негативен, и след това да използваш преценката си, за да определиш подходящия начин да подходиш към него и да се справиш с него. Обикновено, когато човек се сблъска с нещо, независимо дали го е виждал преди това, или не, дали го е преживявал, или не, и независимо дали въпросното нещо е относително положително или относително негативно, какво отношение трябва да възприеме към него? Дали трябва да го отхвърли, или да го приветства и приеме? Ако, след като видиш нещата ясно, имаш своя собствена позиция и притежаваш точни възгледи, които са съобразени с истините принципи, това доказва, че имаш способност за преценка. Например, когато чуеш някой да казва нещо, след като го обмислиш, можеш да определиш какво означава то, каква цел иска да постигне говорещият, защо изрича тези думи, защо използва такъв изказ и тон и защо има определен поглед в очите си, докато го казва. Можеш да видиш скритите намерения, цели и мотиви зад това, което казва. Независимо как се справяш с тези скрити намерения и мотиви по-късно, можеш да доловиш някои от скритите проблеми зад случващото се на момента. Знаеш какво иска да направи, защо иска да го направи по този начин, целта, която иска да постигне, въздействието, което цели да окажат думите му, и свързаните с това скрити средства, интриги и заговори. Можеш да видиш някои признаци, да осъзнаеш, че проблемът тук не е обикновен, и дори да почувстваш бдителност в сърцето си. Това доказва, че имаш способност за преценка. Ако имаш способност за преценка, това означава, че си човек с добри заложби. Независимо колко приятно звучат нечии думи, колко са съобразени с истината от гледна точка на доктрината, колко порядъчно изглежда отношението му в очите на другите или колко дълбоко е скрита целта му, все пак можеш да прецениш проблема чрез неговите външни разкривания, явления или чрез това, което казва — това доказва, че имаш добри заложби и че притежаваш способност за преценка. Например, когато се сблъскаш с нещо, независимо до каква степен се е развило то, можеш да прозреш същността на нещата и корена на проблема, като разбереш процеса на случващото се. Това означава да имаш способност за преценка. Например, когато в църквата има антихристи и зли хора, които прекъсват и смущават, по отношение на това кой сред тях е главният подбудител, кои са последователите, кой играе главната роля в това и кой е пасивен, както и какво влияние ще окаже това върху хората и какви неблагоприятни последици ще възникнат, ако нещата се развият по-нататък — като разбереш основните обстоятелства, можеш да направиш преценка за цялата ситуация. Дори преценката ти в този момент да има известно разминаване с това как ще се развие въпросът в крайна сметка, най-малкото имаш гледна точка, отношение и точни принципи за справяне с този въпрос. Това е достатъчно, за да докаже, че имаш способност за преценка по този въпрос. Тоест имаш способността да прецениш кой е главният подбудител или подстрекател на дадено нещо или до каква степен ще се развие то в бъдеще и какво отношение и какви принципи трябва да използваш, за да подходиш към него и да предотвратиш неблагоприятните последици. Стига да имаш способността да преценяваш, логиката и методът ти на преценка да са правилни и основата на преценката ти да е поне съгласно човешката природа, или още по-добре — съгласно истините принципи, това доказва, че имаш способност за преценка. Дори преценката ти да има известно разминаване със самите неща, стига да има основание за нея, тя да съответства на моделите на развитие на нещата и да е съобразена с корена и същността на подобни или сходни проблеми — и освен това да е съобразена с истините принципи — може също да се каже, че имаш способност за преценка. Наличието на способност за преценка доказва, че можеш да мислиш върху проблемите. Ако преценките ти са съобразени с корена, същността и всички други аспекти на самото нещо, тогава това доказва, че си човек с добри заложби.

Независимо с какви хора или въпроси се сблъсква човек, само когато има правилно мислене и само при условие, че е преценил дали даден въпрос е правилен или неправилен, верен или погрешен, или дали е положителен или негативен, може да има последващ план за справяне с него и разрешаването му. Ако човек не знае как да мисли върху проблемите — казано по-конкретно, ако не може да преценява проблемите — тогава той не може и да се справи с проблемите, тоест липсва му способността да се справя с проблемите. Всеки, който се справя с проблеми, прави това при условие, че е преценил дали даден въпрос е правилен или неправилен; в противен случай планът му за разрешаване на проблема и пътят му на практикуване няма да имат основание. Някой например ти съобщава, че в дадена църква църковният живот не е добър; повечето хора са негативни и безразлични, не желаят да се събират или да изпълняват своя дълг. Как преценяваш подобно явление? Това проблем от реалния живот ли е? (Да.) Тъй като е проблем от реалния живот, трябва да изготвиш конкретен план за практикуване, за да се справиш с него и да го разрешиш. Преди да разрешиш проблема, не трябва ли да прецениш какви са коренът и същността на този проблем и кои хора го причиняват? Не трябва ли да прецениш тези неща? (Да.) Само чрез мислене можеш да имаш преценка и само след преценка можеш да установиш корена на проблема, а въз основа на корена и същността на проблема можеш след това да определиш подходящи, уместни методи за справяне и планове за разрешаване на проблема. Ако научиш, че църковният живот в дадена църква не е добър, но не знаеш причината за това, как би преценил къде се крие коренът на проблема? (Първо бих си помислил, че този проблем е пряко свързан с църковния водач. Ако църковният водач няма духовно разбиране, вярва в Бог от години, но не разбира истината, не може да се справи с никакви проблеми, с които се сблъсква, и не знае как да води Божиите избраници да ядат и пият Божиите слова или да общуват за истината, тогава църква с такъв лъжеводач е обречена на липса на добър църковен живот.) Това е една преценка. Като цяло при простите проблеми, ако една преценка е точна, тя може да ти позволи да откриеш корена на проблема. Някои проблеми обаче са сложни и ако информацията, която имаш, не е пълна, е възможно твоята единствена преценка да не ти позволи да схванеш корена на проблема. И така, има ли също втора и трета преценка? (Да.) След като имаш три преценки, е възможно една от тях да е най-точната. За какви други преценки се сещате тогава? (Това, за което се сещам, е, че хората в тази църква като цяло имат лоши заложби и слаба способност за възприемане на истината и не обичат истината. Ето защо резултатите от църковния живот там са лоши.) Това съответства ли на реалността на ситуацията? Това е втората преценка. Има ли други преценки? (Бих си помислил също дали няма зли хора, които смущават тази църква.) Това е третата преценка. Коя от тези три преценки е в по-голямо съответствие с реалната ситуация и по-реалистична и коя е куха? (Струва ми се, че втората преценка е малко куха. Всъщност, ако църквата има подходящ човек за водач, който да отговаря за работата, резултатите от църковния живот биха били добри. Чрез ядене и пиене на Божиите слова и разбиране на истината братята и сестрите със сигурност биха имали стимул да изпълняват своя дълг. Струва ми се, че първата и третата преценка са по-реалистични.) Втората преценка е куха доктрина. Първата и третата преценка са съобразени с реалната ситуация и са точни. От една страна, тези две преценки използват логическо мислене; от друга, те се основават на някои явления, които често се срещат в реалния живот. Ако можеш да схванеш често срещаните явления, това доказва, че мисленето ти е правилно и съответства на логиката. Ако не можеш да схванеш реалната ситуация и преценката ти е откъсната от реалния живот, това доказва, че на мисленето ти липсва логика и че в него има проблеми, както и че гледаш на проблемите по нереалистичен, необективен начин. Първата и третата преценка са обективни. Едната ситуация може да бъде, че църковният водач не знае как да върши работата. Самият той няма път за навлизане в живота, така че има още по-малко път, когато става въпрос за водене на църквата и на братята и сестрите. В резултат на това църковният живот там не се подобрява. Всъщност повечето хора в църквата искрено вярват в Бог и имат стимул, но църковният живот реално не дава никакъв плод. Всяко събиране следва една и съща рутина: пеене, молитва, четене на Божиите слова, а след това водачът или дяконът споделя някакви повърхностни разбирания или доктрини. Малко хора там могат да говорят за реално разбиране за преживяване. Освен това църковният водач има лоши заложби и плитко преживяване и не е способен да общува за истината, за да разрешава проблеми. Така църковният живот изглежда скучен и не носи наслада. Имало е многобройни събирания, но никой не е придобил нищо от тях, така че повечето хора чувстват, че посещението на такива събирания е по-малко полезно от четенето на Божиите слова у дома, и не желаят да присъстват. Някои хора, след като са вярвали в Бог една-две години и са разбрали малко от истината, искат да изпълняват дълга си. Някои църковни водачи обаче не знаят кои хора за какъв дълг или за каква работа са подходящи. Те не са способни разумно да разпределят или оползотворят хората, нито могат да използват собствените си преживявания, за да подкрепят хората и да им помагат да изпълнят дълга си добре. Това може да доведе дотам някои хора да станат негативни и да не желаят да изпълняват дълга си. Всъщност повечето хора, които имат желание да изпълняват дълга си, могат да го правят добре; просто им липсва подкрепа и помощ. Ако църковните водачи и дякони могат да подкрепят хората и да им помагат според Божиите слова, броят на хората в църквата, желаещи да изпълняват дълга си, ще се увеличи и те ще могат да изпълняват дълга си нормално. Поради това, че църковните водачи и дякони не знаят как да вършат работата, църковният живот дава лоши резултати и някои проблеми дълго време остават неразрешени, а след известно време много хора стават негативни и вече нямат никакъв стимул; това се отразява на изпълнението на дълга от страна на Божиите избраници. Ако резултатите от църковния живот са лоши, това е главно защото църковните водачи и дякони не знаят как да вършат църковната работа. Това е едната ситуация. Друга ситуация е, когато антихристи и зли хора държат властта и предизвикват смущения в църквата, като това се случва от време на време. Когато църковните водачи не знаят как да вършат работата, а има и антихристи и зли хора, които държат властта, постоянно сформират клики, създават независими царства и измъчват и потискат другите, това води дотам някои братя и сестри, които искрено вярват в Бог и имат желание да изпълняват дълга си, да бъдат потискани, измъчвани и изключвани. Те искат да изпълняват дълга си, но нямат възможност, което ги прави негативни и слаби. Тези хора, които искрено вярват в Бог, нямат наслада, когато се събират с антихристите и тяхната свита. Антихристите винаги искат да държат властта и да се утвърждават. Когато онези, които искрено вярват в Бог, участват в събирания, те искат да разберат повече от истината и да споделят преживяванията си, но антихристите ги потискат и не им дават възможност. В резултат на това църковният живот става хаотичен; хората се разпръсват в безпорядък и събиранията вече не носят наслада. Малкото ентусиазъм и любов, които хората са имали, се губят и те вече не желаят да изпълняват дълга си. Лошите резултати от църковния живот може да се дължат на всяка от тези причини. Това е нещо, за което можете да се сетите и което да прецените. Ако заключението, до което стигнеш чрез преценка, е свързано с реалната ситуация, дори и да е свързано само частично или просто да идентифицира възможен проблем, това все пак е проявление на наличието на способност за преценка. Най-малкото заключението и мнението, до които стигнеш чрез преценка, са свързани с реалната ситуация, а не са доктрина, кухи или нещо, което изобщо не съществува. Това доказва, че имаш способност за преценка. Ако заключенията, които си правиш за всеки въпрос, не са съобразени с нормалните модели на развитие на нещата или с това как се развива който и да е въпрос в реалния живот, и са чисто въображаеми, кухи, нереалистични и неверни, и нямат връзка с реалните ситуации, тогава това означава, че нямаш способност за преценка или често правиш грешки в преценката. Тогава какво да кажем за втората преценка, която споменахте по-рано, че лошите резултати от църковния живот се дължат на това, че хората в тази църква имат лоши заложби и не обичат истината — какъв вид преценка е това? (Това е грешка в преценката.) Това се нарича грешка в преценката. Ако не можеш напълно да схванеш ситуациите, които често възникват при такива въпроси — тоест няколкото ситуации, които е най-вероятно да възникнат — и стигнеш само до една ситуация чрез преценка или можеш да се сетиш за възможни ситуации, но също така и за невъзможни ситуации, какво доказва това? Доказва, че твоята способност за преценка е средна. Човек със средна способност за преценка има някои мисли по даден въпрос, но не може да бъде сигурен. В такива случаи преценката, която прави, е неточна. Ако преценките на даден човек понякога са правилни, а понякога неправилни и някои са съобразени с реалната ситуация, докато други не, но неточните са относително по-чести, това показва, че неговата способност за преценка е слаба. Да предположим, че заключенията, до които стига чрез преценка, са напълно кухи, изобщо не съответстват на моделите на развитие на нещата и още повече не са съобразени с общи или често срещани явления, като са напълно несвързани с фактите. Преценките му са просто фантазии, нямат никаква връзка с моделите на развитие на нещата или със самата човешка природа същност и са напълно несъвместими с контекста на реалния живот и заобикалящата среда. Тоест, да предположим, че преценките му са откъснати от реалността — това, до което стига чрез преценка, никога не би могло да се случи в реалния живот и това, за което говори, изобщо не е същността на проблема. Ако случаят е такъв, тогава този човек няма способност за преценка.

За да се оцени дали човек има способност за преценка, основното е да се види дали преценките му за различни типове хора и различни типове неща са точни. Да кажем например, че видиш човек да плаче и не знаеш защо. Виждаш, че той плаче много огорчено и много тъжно, и от време на време се моли и чете Божиите слова, и не отговаря на никого, който му говори. Искат от теб да прецениш какво става с този човек и казваш: „Може да му липсва домът. Майка му се разболя преди време, така че той иска да се прибере вкъщи“. Точна ли е тази преценка? Някои хора казват: „Може да се чувства негативен. През повечето време, когато хората плачат, то е защото чувствата им са наранени. Хората например плачат, когато ги тормозят или мамят. Когато той се сблъска с някакъв проблем и се отнесат несправедливо с него, винаги плаче и не желае да говори с другите или да общува с тях. Това е проявление на това да си негативен“. Други правят следната преценка: „Той преди често проповядваше евангелието и изпълняваше дълга си навън, но сега от дълго време изпълнява дълга си на закрито и може да не е свикнал с това и да се чувства потиснат“. Има ли други възможности? Някои хора казват: „Може би вчера не е ял месо, което го е разстроило и затова плаче“. Други казват: „Вчера той дойде да говори с мен. Мислех, че просто минава, затова го погледнах и не казах нищо. Може ли това да го е ядосало? Може ли да плаче заради това?“. Как трябва да се прецени този въпрос по начин, който съответства на действителната ситуация? Лесно ли е да се прецени това? (Мога да направя някои преценки. Няколкото причини, споменати току-що — носталгия, наранени чувства или мрачно, потиснато настроение — всички тези състояния е възможно да накарат човек да плаче. Обаче малки неща като това да не ядеш месо или да те пренебрегнат, когато говориш с някого, не би трябвало да са достатъчни, за да накарат човек да плаче.) Какви са причините, които могат да накарат човек да плаче силно? Обиди, печал, тъгуване по някого или нещо, чувство за задълженост. Така че трябва да го попиташ: „Защо плачеш? Защото са се отнесли несправедливо с теб и ти е тъжно, или защото се самоанализираш и чувстваш, че дължиш толкова много на Бог?“. Като поговориш от сърце с него по този начин, ще узнаеш защо плаче. Казано накратко, не е възможно да плаче, защото не е ял добре или не е могъл да яде месо, нито е възможно да плаче, защото другите са го пренебрегнали или са му завъртели очи. Разбира се, при обичайни обстоятелства понасянето на малко трудности не би накарало човек да плаче, а и това понякога да не е в много добро настроение също не би го накарало да плаче. Нещата, които могат да накарат човек да плаче, обикновено са само онези няколко споменати по-горе ситуации. Можеш да прецениш причината, поради която плаче, въз основа на тези обичайни ситуации, и след това можеш да направиш преценка въз основа на обичайните му, постоянни проявления — като например факта, че той по принцип не плаче, освен ако не се сблъска с нещо тъжно или нещо, което засяга болно място, че не рони сълзи лесно и че плаче само когато говори за особено разстройващи въпроси и неща, които особено докосват душата му, или когато е направил нещо нередно или е извършил сериозна грешка и чувства, че е задължен на Бог — като преценяваш въз основа на този контекст, можеш горе-долу да разбереш защо плаче. Едната ситуация е, че би плакал, ако член на семейството се разболее тежко или почине, другата е, ако самият той страда от тежка болест и се чувства измъчен. Или пък може да плаче, защото е направил нещо нередно и така е извършил прегрешение, и е почувствал, че е задължен на Бог, като иска да направи всичко възможно, за да постигне обрат, но все още има слабости и не е способен да ги преодолее; тези сложни емоции, смесени заедно, биха го накарали да плаче. Тези преценки са относително съответстващи на действителната ситуация. Като преценяваш въз основа на постоянните му проявления и характерните черти на неговата индивидуалност, можеш да разбереш първопричината, поради която плаче сега. По този начин преценката ще бъде относително по-точна. Като разбираш, от една страна, ръста на такива хора и някои от проблемите, които преживяват в момента, а от друга — недостатъците на самата им човешка природа, както и част от покварата и слабостите, които често разкриват, можеш в общи линии да стесниш обхвата и да прецениш каква е първопричината за проблема на този човек в рамките на този обхват. Преценяването по този начин ще бъде относително точно.

Сега приключихме с общението за проявленията на хората с добри заложби, средни заложби и лоши заложби по отношение на тяхната способност за преценка, нали така? (Да.) Има и категория хора с най-лоши заложби. Независимо какво се случва или какво виждат някого да прави, такива хора не знаят как да направят преценка. Защо? Защото заложбите им са много лоши, нямат способност за преценка и не знаят как да преценяват нещата. Да предположим например, че чуят някого да казва нещо негативно. Що се отнася до това какви са същността и естеството на това негативно изказване, те не знаят на какво да основат преценката си, нямат никаква представа. Това е да не знаеш как да мислиш върху проблемите и да не знаеш как да преценяваш нещата. Когато видят някого да прави нещо, не могат да преценят какво е естеството на това нещо или какъв е характерът на този човек въз основа на същността на нещата; не знаят как да преценят тези неща въз основа на опита си в това как да постъпват, и още по-малко въз основа на Божиите слова. Следователно те нямат способност за преценка. Каква е първопричината за неспособността да се преценяват нещата? Тя е, че този тип хора не знаят как да мислят върху проблемите, и що се отнася до гледането на хора и неща, не знаят кой техен аспект да гледат, как да ги гледат или на каква основа да ги гледат. И не знаят какви заключения да направят след това, как да правят заключения или как да подходят и да се справят с този тип хора или въпроси, щом веднъж са стигнали до заключение. Умовете им са или празни, или замъглени. Това е липса на способност за преценка. Основният проблем на хората, на които липсва способност за преценка, е, че не разбират или не схващат никакви принципи, и дори им липсва опит в това как да постъпват. Следователно, когато взаимодействат с различни типове хора, не знаят с какви хора си струва да се общува и с какви не; не знаят кои хора са относително добросърдечни и имат също някои силни страни, от които могат да се поучат, за да компенсират недостатъците си, и които могат да им помогнат и да им бъдат от полза; какви видове хора могат да бъдат търпени и с които да се спогаждат неохотно; и какви видове хора имат толкова невероятно зла човешка природа, че общуването с тях лесно би могло да навлече неприятности или спорове, и следователно трябва да бъдат държани на разстояние — те не знаят нищо за всичко това. Казано накратко, тези хора, на които липсва способност за преценка, не знаят нищо и не могат да преценят нито един човек или въпрос. Но те също имат свой подход, установено правило, което следват. Казват: „Независимо с кого върша работа или с кого говоря, просто се измъквам с шеги. Не тая враждебност към никого. Независимо дали са добри или лоши хора, дали искрено вярват в Бог или не вярват, дали обичат истината или изпитват неприязън към нея — аз се разбирам с тях и не оскърбявам никого. Когато видя зли хора, ги отбягвам; когато видя простодушни хора, ги тормозя“. Това е именно тяхната дяволска логика. Те не знаят с какви хора трябва да общуват, какви хора трябва да държат на разстояние и с какви хора никога не бива да общуват или да си имат работа. Не проявяват и най-малка проницателност и считат всички за еднакви, като се отнасят към всички хора по един и същи начин. Независимо за кого става въпрос, стига да нямат добро мнение за този човек, ще го считат за външен човек или враг. Колкото и добър да е един човек, стига да не им предлага някаква облага, те ще се отнасят към него с предпазливост. Не отварят сърцата си пред никого и подхождат с предпазливост към всички. Такива хора с добри заложби ли са, или с лоши заложби? (С лоши заложби.) Щом имат лоши заложби, как може все пак да имат такива мисли? Такива хора са просто дребнави. Каква е разликата между хората без заложби и тези с умствени увреждания? Хората без заложби са умствено изостанали и идиоти. Освен да се грижат за прехраната и облеклото си, да си пазят репутацията и да си правят сметки как да имат облага и да не са на загуба, те нямат абсолютно никакви заложби. Хората с умствени увреждания, от друга страна, нямат дори никакви сметки за защита на собствените си интереси или за извличане на облага — те просто нямат никакви мисли. Умствено изостаналите хора и идиотите, освен че имат някои сметки, не притежават абсолютно никаква способност за оцеляване, никакви заложби и никаква способност за преценка. Следователно няма принципи в това как се отнасят към който и да е човек; просто се водят от чувствата си. Стига да смятат, че не си добър към тях, ще те отбягват, ще изпитват съпротива към теб и ще те мразят в сърцата си, и ще те отхвърлят. Колкото и да си добронамерен към тях и както и да им помагаш, щом не могат да го възприемат ясно, няма да почувстват, че си приятелски настроен към тях или че изобщо не си опасен за тях. Не могат да установят дали хората, събитията и нещата са правилни или неправилни, добри или лоши, положителни или негативни — не могат да преценят тези неща. Притежават само някои сметки. Когато са имали облага, се чувстват щастливи; когато не са имали облага, чувстват, че са били ощетени, че с тях са се отнесли несправедливо и че другите са им се присмивали, и решават, че следващия път няма да позволят на другите да се възползват или да позволят на другите да се перчат или да вземат надмощие над тях — няма да дадат никакви възможности на другите. Кажете Ми, самото наличие на тези сметки в умовете им брои ли се за наличие на заложби? Това е само малко по-добре от това да си с умствени увреждания, но що се отнася до способностите, те нямат такива — нямат нито една от различните способности за справяне с различни видове въпроси. Те са просто идиоти и умствено изостанали. Такива хора нямат заложби. Разбирате ли? (Да.) Единственото нещо, което тези хора имат, а хората с умствени увреждания нямат, са тези сметки; хората с умствени увреждания нямат дори тях. Когато такива хора чуят това, те не са убедени; казват: „Твърдиш, че нямам способност за преценка? Сложи американски долари и злато едно до друго и виж дали няма да ги разпозная. Мога да ги различа! Златото е жълто, а американските долари са хартиени пари! Сложи платина и сребро едно до друго и виж дали не мога да направя преценка! Платината и среброто са различни нюанси на бялото — мога да различа това!“. Това не е ли глупаво? Доста е глупаво. Те са способни да различават само тези неща и въпреки това искат да се перчат с това и да докажат, че не са глупави. Направили са толкова много глупави неща, толкова много неща, които показват липса на заложби — защо не говорят за тях и не се опитат да разберат тях? Именно защото им липсват заложби, защото заложбите им са толкова лоши и не могат да установят и да различат тези неща, те изтъкват едно или две неща, които хората с умствени увреждания не могат да направят, за да докажат, че не са с умствени увреждания, за да докажат, че имат малко ум и заложби. Това не е ли глупаво? Това още повече доказва тяхната глупост. Общението ни за проявленията на хората, които нямат заложби, също приключи. Кой е основният критерий за това дали някой има способност за преценка? Това е дали има мисленето на нормалната човешка природа. Ако нямаш мисленето на нормалната човешка природа, няма да можеш да прецениш нищо. Ако имаш мисленето на нормалната човешка природа, преценките ти пак може да се разминават, но най-малкото това показва, че имаш способност за преценка и притежаваш мисловната способност на нормалната човешка природа. Преценките, които правиш, не са догадки, не са предположения, не са хипотетични, нито са умозаключения. По-скоро те са различните заключения и мнения, до които се стига чрез обмисляне на всички аспекти на даден въпрос. Това се нарича способност за преценка.