Номер 4: Способността за приемане на нещата

Каква е четвъртата способност? Способността за приемане на нещата. Способността за приемане на нещата има някои разлики от способността за разбиране на нещата и от способността за възприемане. Способността за приемане на нещата включва това дали, когато се появят нови неща, можеш да разпознаеш дали са положителни или негативни, и каква полза или вреда имат за твоя живот, работа и оцеляване, както и как гледаш на тях, как се отнасяш към тях и как ги прилагаш. Ако имаш добри заложби, тогава, когато се появят нови неща, ще бъдеш особено чувствителен и особено прозорлив. След като бързо получиш информация за някое ново нещо, ще можеш да определиш каква полза или вреда има то за хората, или какви недостатъци има. Ако е полезно за определен проблем в реалния ти живот, можеш веднага да приложиш силните му страни; ако е вредно, също можеш да избегнеш вредата или недостатъците му за хората. Тоест, имаш определена степен на приемане към новите неща и можеш бързо да прозреш новите неща, които са негативни, вредни за хората и имат недостатъци — това е да имаш способност за приемане на нещата. Разликата между способността за приемане на нещата и способността за разбиране на нещата и способността за възприемане се крие тук. Способността за приемане на нещата се отнася главно до чувствителността на човек към новите неща и способността му да ги разпознава. Ако разпознаваш новите неща бързо, способен си бързо да приемеш силните им страни и ползи и да ги приложиш в реалния живот, за да служат на живота или работата ти, и след това да се избавиш от старите неща, които тези нови неща са заменили, или да ги отстраниш, това означава, че притежаваш способността за приемане на нещата и си човек с добри заложби. След това са хората със средни заложби. Такива хора са особено бавни в приемането на някои нови неща, които вече са заменили старите неща, както и на нови мнения и нови технологии. За какво се отнася това „бавно“? Отнася се до факта, че едва когато някое ново нещо вече е станало широко разпространено, широко използвано и терминът за него е станал много обичаен, тогава могат да го приемат. Те нямат възприятие за новите неща и не могат да разпознаят дали са положителни неща или негативни неща. Дори когато се появят положителни нови неща, те изпитват съпротива и презрение към тях в сърцата си; те винаги имат свои собствени представи и свои собствени нагласи и винаги се съобразяват със светските тенденции, и са затворени и не приемат новите неща, като ги отхвърлят. Едва когато някое ново нещо се разпространи широко и много хора са преживели и осъзнали предимствата му, и хората са се възползвали от него, те започват да го приемат и прилагат. Това е да имаш средни заложби. Приемането на нови неща от такива хора е много пасивно; то не е активно приемане. Това е така, защото, от една страна, те нямат чувствителност към новите неща; те са несъобразителни, изостанали и затворени. От друга страна, това е и защото имат определени представи и мнения за новите неща, като имат отношение на презрение и пренебрежение към тях. Субективната причина за това е, че заложбите им са средни и тяхната способност за приемане на нещата е средна, което ги прави много несъобразителни; когато пред тях се появят нови неща, те нямат осъзнаване, нямат усещане и им липсва нагласа за активното им приемане. Освен това, те по природа са особено изостанали и особено несъобразителни и затъпели. Тези две причини ги правят бавни в приемането на нови неща. Едва когато много хора вече използват дадено нещо, говорят за това какви са предимствата му, какво е удобството му, какво въздействие оказва върху хората и какви ползи позволява да придобият хората, и те са видели всичко това със собствените си очи — а също са видели хората около тях лично да го преживяват до известна степен — те бавно го приемат в сърцата си и след това започват да го използват. Какви заложби показва това? Способността за приемане на нещата на такива хора е средна. Притежаването на средна способност за приемане на нещата означава, че заложбите на човек са средни. Например, при проповядването на евангелието или при вършенето на някаква професионална работа, някои братя и сестри поемат инициативата да изпробват и да приложат нов метод или професионална техника. Те бързо усещат, че е много добре да се използва тази професионална техника, тъй като с нея резултатността им при изпълнението на дълга е доста добра и ефективността им също се повишава. След това те незабавно популяризират тази нова техника или метод, като насърчават другите братя и сестри да научат и да приложат това. Хората с добри заложби са умели в търсенето на нови техники и методи при изпълнението на дълга си. Много бързо те могат ясно да възприемат и точно да оценят едно ново нещо, и да се възползват от тази възможност, и могат напълно да приемат нова техника или метод, и да приложат това в реалната работа. Относно това какви са силните и слабите страни на това ново нещо и какви резултати може да постигне, те могат непрекъснато да правят заключения и след това да правят корекции. Чрез период на проучване те постепенно схващат кои аспекти от тази техническа материя или информация могат да бъдат приложени в църковната работа и кои не. След това те прогресивно подобряват това ново нещо в работата си според принципите и изискванията на Божия дом. Колкото повече подобряват това ново нещо, толкова по-добро става то, като в крайна сметка дава плод. Това е проявление на добри заложби. Някои хора обаче, при проповядването на евангелието, все още твърдо се придържат към първоначалния метод, като проповядват или на четири очи, или по двама проповядват на един, или разчитат изцяло на числеността. Те са несъобразителни и затъпели и бавно приемат напредналия метод. Въпреки че устно признават, че напредналият метод звучи доста добре и е осъществим, в сърцата си те постоянно имат опасения. Те се страхуват, че ако приложат този метод, той ще даде лоши резултати, затова не смеят да опитат. Другите ги убеждават, като казват: „Няма нужда да се тревожиш за всичко това. Вече сме го изпробвали; практикуването по този начин дава особено добри резултати“. Но те все пак не смеят да опитат и продължават да се придържат към първоначалния метод. Едва когато много хора използват новия метод за проповядване на евангелието, като придобиват повече хора всеки месец и повишават ефективността, те неохотно решават да опитат, но все пак правят само малки крачки и не смеят напълно да променят своите планове и стратегии. Това е да бъдеш твърде бавен в приемането на нови неща; това е да бъдеш със средни заложби. Хората с лоши заложби имат още по-лоша способност за приемане на нещата. Те не могат ясно да възприемат едно ново нещо, не могат да го преценят и не знаят как да се отнасят към него. В сърцата си те се съпротивляват, като мислят, че хората, които вярват в Бог, не трябва да приемат нови неща и не трябва да приемат нова информация и технологии. Виждаш ли, те са доста затворени. Хората от определени вероизповедания и до днес не използват електричество, не гледат телевизия и не използват компютри или каквито и да е други електронни продукти. Когато излизат, те не използват модерен транспорт; дори не карат велосипеди. В какво се возят наоколо? Волски каруци и файтони, които вдигат облаци прах, докато се движат. Някои хора питат: „Защо не караш колело или не вземеш кола?“. Те казват: „Тези неща са направени от човека. Страхуваме се, че на Бог няма да Му хареса, ако ги използваме“. Това е да имаш слаба способност за приемане на нещата. Хората със слаба способност за приемане на нещата гледат на много неща по неправилен начин. Те са заседнали в старите си пътища, придържат се към собствените си гледни точки и се съпротивляват на всички нови неща. Това, че се съпротивляват, само по себе си е проблем с тяхното мислене и умовете им. Какво показва наличието на такъв проблем? Казано предпазливо, това показва, че заложбите на такива хора са твърде посредствени. Ако те постоянно не могат да приемат нови неща, тогава заложбите им са лоши и те са със закостенели умове. Те вярват, че Божието дело е неизменно и че каквито и слова да е изрекъл Бог, Бог завинаги ще говори само същите тези слова, и че каквото и дело да е извършил Бог, Бог завинаги ще върши само същото това дело. Що се отнася до това човечество и тази епоха, те вярват, че това, което първоначално са видели и преживели, завинаги ще остане непроменено и винаги ще бъде такова. Преди 20 или 30 години например хората имаха определена представа относно разбирането си за облеклото. Те вярваха, че памучните материи са напълно естествени и че всички видове памучен текстил са добри; независимо дали става дума за ватирани якета, тениски или бельо, стига да е от памук, то е по-добро от синтетичните влакна. Те просто твърдо се придържаха към това вярване. Обаче, 20 или 30 години по-късно, текстилната индустрия се е развила и са се появили много тъкани, подобни на памука, заедно с различни облекла от синтетични влакна. Има много текстилни изделия, които са по-добри от памучните тъкани; те са по-дишащи, разсейват топлината по-бързо, абсорбират влагата по-бързо и не се деформират, свиват или избеляват, независимо как се перат. Освен това са особено удобни и леки за носене, без да причиняват никаква вреда на кожата. Но някои хора все още не могат да приемат синтетичните влакна. Те все още вярват, че само памучният текстил е добър, защото памукът расте в земята, създаден е от Бог и е естествен, докато синтетичните влакна са създадени от човека. Те не успяват да осъзнаят, че въпреки че памукът е подготвен от Бог и е най-доброто, земята е замърсена и памуковите нощенки, които нападат памука, стават все по-силни с всяко поколение. Обикновените пестициди не могат да разрешат проблема. В крайна сметка памукът трябва да претърпи специална дезинфекционна обработка, така че носенето му да не причинява сърбеж. Ако се обработи добре, цената на облеклото става висока, което налага изключително скъпа продажна цена. Ако не се обработи добре, тогава не е толкова добър, колкото носенето на дрехи от синтетични влакна. Виждаш ли, качеството на дрехите от синтетични влакна днес е особено добро; много професионални спортисти ги носят и отзивите са доста положителни. Но някои хора, след като чуят това, все още не го приемат и остават убедени, че памучният текстил е по-добър. Такива хора не са ли невежи и упорити? (Да.) Това невежество и упоритост е проблем на тяхната човешка природа. И така, какви са заложбите им? (Заложбите им не са добри.) Когато пред някого се появи ново нещо, нагласата му при преценката дали то е правилно или неправилно — за да реши дали да го приеме или отхвърли — зависи от неговите заложби. Ако повечето хора мислят, че новото нещо е правилно, и той следва тълпата и пасивно го приема, тогава такъв човек в най-добрия случай е със средни заложби. Ако той не може да разпознае дали едно ново нещо е правилно или неправилно, дали е полезно за хората и какви са силните му страни и недостатъците му в сравнение със старите неща, в които твърдо е вярвал преди, като е неспособен да разпознае или да направи разлика между новите и старите неща — ако не може да прецени нищо от това, тогава това доказва, че няма способност за приемане на нови неща; тоест, няма способност за възприемане. Такива хора са с лоши заложби. Първоначално, когато се появи нещо ново, на тях им липсва определена степен на прозорливост. Когато чуят за това нещо, те също нямат никаква способност да го приемат. В крайна сметка, дори ако неохотно приемат новото нещо, то е само с помощта и убеждаването на другите, които дори трябва да сравняват предимствата и силните страни на новото нещо със старите неща, като позволят на тези хора да видят със собствените си очи, че има ясни разлики между новото нещо и старите неща и че новото нещо очевидно превъзхожда старите неща, преди да могат да го приемат. В сърцата си обаче тези хора все още не могат да видят ясно какво е доброто в много други нови неща и все още чувстват, че старите неща са добри и трябва да се придържат към тях. Само при обстоятелства, когато нямат избор, те неохотно и пасивно приемат нови неща. Тези хора са с лоши заложби. Човек със средни заложби е някой, който с няколко насоки веднага разбира, като осъзнава, че е гледал на нещата по изопачен, остарял начин. Това е да имаш средни заложби. Човек с лоши заложби, от друга страна, изисква многократни насоки и подкани, и колективно убеждаване от всички — заедно с някои факти и конкретни примери, показващи как това ново нещо е от полза за хората след широкото му приемане — преди неохотно да го приеме и използва. Обаче насаме той все още избира старото нещо. Това е човек с много лоши заложби. Да има лоши заложби означава, че постоянно не успява да разпознае положителните ефекти, които появата на нови неща оказва върху хората, и не може да открие разликите между новите и старите неща, и постоянно не успява да открие или разкрие предимствата и напредъка на новите неща и недостатъците и изостаналостта на старите неща, а също и че винаги се придържа към старите си мисли и възгледи; следователно способността за приемане на нещата е много слаба. Хората със слаба способност за приемане на нещата са с лоши заложби. Хората с лоши заложби не могат да прозрат същността или корена на проблемите, без значение как им обясняваш нещата. За онази част от хората, които имат най-лошите заложби, не може дори да се каже, че имат някаква способност за приемане на нещата — когато се сблъскат с нови неща, въпросът не е дали те субективно желаят да ги научат и приемат; по-скоро проблемът е, че им липсва каквото и да е възприятие към тях. Независимо дали в реалния живот или при изпълнението на дълга, без значение какви нови неща се появяват, какви неща напредват или какви неща се подобряват, те нямат възприятие и нямат осъзнаване. Дали тяхното невежество за тези неща е причинено от това, че не четат новини или вестници? Не, това е, защото на техните заложби просто им липсва способността за приемане на нещата. Сякаш нямат сетива за възприемане. Що се отнася до появата на каквито и да е нови неща, те са несъобразителни, затъпели и им липсва възприятие. Дори ако живеят в оживен град, сякаш живеят в отдалечено планинско село. Те са напълно неосведомени за каквито и да било големи или малки събития, случващи се в човешкия живот. Следователно в обхвата на техния живот няма никакви нови неща, които да могат да повлияят на тяхното хранене, облекло, подслон и придвижване. Те са точно като животни. Нещата в тяхната сфера на мислене са ограничени до малкия кръг от неща в сферата на техния живот, нещата, които знаят от възрастта, когато са се учили да гледат на различните неща в света. Отвъд това, нищо от външния свят няма никакво влияние върху тях и те нямат интерес към него. Какви хора са това? Умствено изостанали ли са? (Да.) Разбира се, въпросите, за които говорим тук, са много малки, тривиални аспекти от ежедневието; не говорим за национални дела или важни световни новини. Дори появата на много малко ново нещо е нещо, за което те не подозират, като не показват никаква степен на приемане. Това „приемане“ се отнася до това как появата на едно ново нещо променя мислите и възгледите им, внася някои подобрения в живота им — включително начина на живот, основните житейски познания и т.н. — и води до известно подобрение и напредък в способността им да се справят с проблемите в живота. Хората без способност за приемане на нещата винаги поддържат своя рутинен, първоначален начин на живот. Например, хората в миналото често казваха, че тофуто, задушено със спанак, е нещо добро, осигуряващо както желязо, така и калций, и някой е израснал, ядейки го по този начин. По-късно някои хора казаха, че изследователите на храните са открили, че спанакът съдържа оксалова киселина и яденето му с тофу за дълъг период може лесно да доведе до образуване на камъни в тялото. След като чува това, този човек си мисли: „Какво е оксалова киселина? Кой някога е виждал оксалова киселина в спанака? Ям го от толкова много години и нищо не се е случило. Ще продължа да го ям!“. Той не го приема. Това е някой, който няма никаква степен на приемане по отношение на нови неща или нови гледни точки. За разлика от него, хората със способност за приемане на нещата, щом потвърдят, че спанакът съдържа оксалова киселина, ще помислят как да премахнат оксаловата киселина и чрез проучване откриват, че попарването на спанака във вряща вода премахва оксаловата киселина. Онези със способност за приемане на нещата, след като чуят нова информация, ще разпознаят чрез запитване достоверността на информацията и дали тя е полезна за хората, и след това ще решат дали да я приемат, или да я отхвърлят. Те ще задават въпроси, ще научат за включените подробности и след това ще приложат тази информация в реалния живот, като избягват недостатъците или вредата за хората, причинени от въпросното ново нещо. От друга страна, онези объркани хора, на които напълно липсва способността за приемане на нещата, без значение каква нова информация чуват, нито се интересуват, нито питат за нея, а директно я отхвърлят, като се придържат само към стари, остарели неща. Това в крайна сметка се свежда до проблема с техните заложби. Когато става въпрос за нови неща, те не знаят как да подходят към тях или какви принципи трябва да схванат, нито обмислят какви последствия може да донесе отхвърлянето на новите неща за техния живот или работа. Накратко, те винаги таят подозрително отношение към новите неща и новата информация, като не смеят да ги приемат. Такива хора са с лоши заложби.

Хората с лоши заложби не могат самостоятелно да разрешат проблемите, с които се сблъскват в живота, без значение колко проблеми възникват. На такива хора им липсва способността да живеят самостоятелно. Независимо за какво става въпрос, те продължават да вършат нещата по начина, който са наследили от предците си навремето; те не променят нищо и твърдо се придържат към него докрай. Ако ги критикуваш, като казваш, че е погрешно да се правят нещата така, те няма да слушат и дори ще станат изключително упорити, като спорят с теб: „Така е предадено от предците ни. Поколението на дядо ми и поколението на родителите ми — всички са го правили по този начин и така е предадено!“. Нещата, които се предават, непременно ли са правилни? Те не обмислят този въпрос, което доказва лошите им заложби. Ако притежаваха заложбите на нормален човек, те щяха да помислят върху този въпрос. Когато чуят информация за нови неща, те биха показали определена степен на приемане. Ако не показват тези проявления, това означава, че нямат никаква степен на приемане. На такива хора им липсва способността да живеят самостоятелно. Без значение до каква възраст доживяват, те винаги казват: „По времето на баща ми беше така. По времето на дядо ми и прадядо ми е било така. Така че и в моето поколение трябва да бъде така“. Тези хора явно са вкаменелости. Те са като изгнили дънери — закостенели! Те нямат способност за приемане на каквито и да е нови неща, което показва, че са с много лоши заложби. Както и да обясняваш напредъка на новите неща, те няма да ги приемат. На такива хора им липсва способността да живеят самостоятелно. На повърхността може да изглежда, че се справят сами с храненето, облеклото, подслона и придвижването си, но начините и методите, които използват, не отговарят на критериите. Те не адаптират начина си на живот към времето или към растежа в различните области на здравия разум и познанието, които човечеството е придобило. Такива хора са с лоши заложби. Въпреки че не гладуват, не мръзнат и не са страдали от сериозни заболявания, съдейки по гледната им точка за оцеляване и начина им на живот, такива хора просто живеят объркано и могат също да бъдат категоризирани като умствено изостанали, идиоти или глупаци. Някои хора се чувстват неудобно, когато ги наричат умствено изостанали или идиоти, но дори и да се чувстват неудобно, това е истина. Техните заложби наистина са толкова лоши. Наистина бих искал да кажа нещо, което да те накара да се чувстваш комфортно, но просто не притежаваш заложбите за това. Липсват ти способности във всеки аспект и нямаш правилни, точни мисли или възгледи, които да съответстват на мисленето на нормалната човешка природа спрямо който и да е въпрос. Това не е ли липса на заложби? Вече е достатъчно снизходително да не те наричам безполезен човек. Този вид човек, който няма заложби, е само на една крачка от това да бъде с умствени увреждания. На хората с умствени увреждания им липсва дори способността да се грижат за себе си, като разчитат изцяло на помощта на другите. По време на хранене родителите им все още трябва да ги хранят хапка по хапка, а те дори не знаят дали самите те са сити, или не. Хората с лоши заложби са умствено изостанали; те са идиоти и само на една крачка от това да бъдат с умствени увреждания. Толкова са лоши техните заложби. Кажи Ми, не са ли такива хора жалки? Не са ли доста изнервящи? Хората с лоши заложби нямат способност за учене, нямат способност за разбиране на нещата и нямат способност за възприемане; още по-малко притежават способността за приемане на нещата — те не притежават способности в нито един аспект. Както и да обясняваш нещата и да им даваш примери, те все така не могат да проумеят или да разберат какво е казано. Това не е ли умствена изостаналост? Както и да обясняваш, те не могат да разберат. Дори ако говориш много ясно и обясняваш подробно, те все така не го схващат и дори намират това, което казваш, за много странно. Липсва им мисленето на нормалната човешка природа и дори измислят набор от заблуди, за да те опровергаят. Няма начин да вразумиш такива хора; просто им кажи три думи: „Ти си неразумен!“. Заложбите им са толкова лоши. Можеш ли да не се безпокоиш и изнервяш с тях? Каквото и да казваш на такива хора, то е безполезно. Както и да се опитваш да ги просветлиш, те не разбират. Дори за малък въпрос отнема цял ден да ги просветлиш, а ако говориш по малко по-задълбочен начин, те няма да разберат; трябва да използваш най-елементарните думи и да говориш много, преди да могат да разберат. Дори след като разберат един въпрос, когато възникне подобен проблем, те все така не го схващат. Това не е ли умствена изостаналост? Този вид умствено изостанали хора обаче не мислят, че са глупави. Те казват: „Не си мисли, че съм глупав. Ако ми предложиш десет юана или десет щатски долара, гледай кое ще избера — определено ще избера щатските долари, защото знам, че са по-ценни“. Другите казват: „Ти все пак си глупав“. Защо другите казват, че такива хора са глупави? Защото обикновеният човек не би използвал такъв пример, за да докаже, че не е глупав, нито би използвал такъв примитивен метод, за да го демонстрира. Точно защото такива хора имат изключително лоши заложби, нямат критерии за оценяване на каквито и да било хора, събития или неща и не знаят как да ги оценяват, те никога не считат себе си за глупави. Истински прозорливите хора, след като са се мъчили и борили постоянно сред група хора в продължение на три до пет години, ще осъзнаят, че във всяка група има такива, които са по-добри от тях, такива, които ги превъзхождат. Те винаги чувстват, че собствените им заложби не са достатъчно добри, че способностите и интелигентността им не са достатъчно добри. Винаги могат да открият собствените си недостатъци, да признаят къде изостават в сравнение с другите и да идентифицират собствените си проблеми; винаги могат да видят силните страни на другите. Този вид човек е прозорлив и притежава заложби. От друга страна, онези без заложби, когато живеят сред група хора, винаги чувстват, че другите са по-низши от тях. Те виждат, че някои хора не могат дори да напишат правилно определени думи или не могат да пишат на клавиатура, и ги презират като хора с лоши заложби. Използват тези незначителни, дребни неща, които самите те могат да правят, за да потвърдят, че собствените им заложби са добри. Има и хора, които, като виждат, че другите не държат толкова на хигиената си или не знаят как да се обличат добре, казват, че те имат лоши заложби. Самите те са малко по-чисти, могат да си придадат вид на изтънченост или имат някакви познания и силни страни, така че считат собствените си заложби за добри. Такива хора прозорливи ли са, или са глупави? Те са глупави. Забележи как говорят прозорливите хора: „Защо пак сбърках? Осъзнавам, че съм глупав!“. Онези, които често казват, че са глупави и че имат недостатъци, са истински прозорливи. Онези, които никога не признават, че са глупави, и винаги казват: „Мислиш, че съм глупав ли? Опитай се да ми поискаш пари и виж дали ще ти дам!“, са наистина глупави. Глупостта, на разговорен език, се нарича да „не си с всичкия си“. За да могат да говорят такива глупави неща, това не е ли глупост? Това не е ли да „не си с всичкия си“? (Да.) Когато видят някого с някакви кусури или недостатъци, или който оставя пропуски в това, което прави, те се смеят зад гърба му с думите: „Как може да е толкова глупав?“. Когато видят някого, изпълнен с пресметливост за извличане на облаги и хитри кроежи, те го считат за прозорлив и за човек с добри заложби. Истински прозорливите хора оценяват качеството на заложбите на даден човек и дали той е прозорлив или глупав въз основа на различните му способности. Глупавите хора обаче гледат само кой е пресметлив, кой се възползва и винаги избягва загуби и кой е умел в това да обслужва себе си чрез измама, като вярват, че всички такива хора са прозорливи и имат добри заложби. В действителност тези видове хора са все глупави. Да оценяваш качеството на заложбите на човек въз основа на това колко е пресметлив — такива хора самите са глупаци. Току-що споменахме едно от най-глупавите проявления: те казват: „Ако ми предложиш десет щатски долара или десет юана, гледай кое ще избера. Със сигурност няма да избера ренминби — не си мисли, че не знам, че щатските долари са по-ценни! Ако ми предложиш месо или тофу, гледай кое ще ям. Мислиш ли, че съм достатъчно глупав да ям тофу, а не месото? Знам, че месото е по-вкусно!“. Такива хора всъщност са глупаци. Ако наистина не искаш другите да видят глупостта ти, в никакъв случай не бива да използваш такива примери. Разбираш ли? (Да.) Глупавите хора често ли правят тази грешка? (Да.) Те дори си мислят: „Виж колко съм добър в даването на примери! Виждаш ли колко съм прозорлив? Изглеждам ли ти глупав? Ти си глупавият!“. Най-глупавият тип човек постоянно излъчва глупост. С това приключва общението за тази способност: способността за приемане на нещата.