11-те критерия за оценяване на заложбите на даден човек

На последното събиране общувахме по една важна тема, отнасяща се до стремежа към истината: „Избавянето от преградите между човека и Бог и от враждебността му към Бог“. В рамките на тази важна тема говорихме за избавяне от човешките представи и фантазии относно Божието дело, включващи теми за вродените дадености на хората, човешката природа и покварения нрав, и в рамките на тези теми бяха споменати въпроси, свързани със заложбите. Миналия път общувахме малко по въпросите, свързани със заложбите, като преобърнахме част от представите на хората. След като чухте това, имате ли точно определение за това какво са заложбите? Какво точно представляват заложбите? Как трябва да се разбират заложбите? Как може да се прецени дали заложбите на даден човек са добри, средни или лоши? Въз основа на какви аспекти трябва да се преценява това? Търсихте ли по тези въпроси и размишлявахте ли върху тях? (Аз размишлявах малко върху тях. На последното събиране Бог сподели в общение, че за да оценим заложбите на даден човек, трябва да гледаме неговата ефективност и резултатност при вършенето на нещата. Преди нямах голямо разбиране в това отношение и дори бърках силните страни със заложбите. Например, когато видя някой да постига особено добри академични резултати или да владее няколко езика, си мислех, че това показва, че има добри заложби. Едва като слушах Божието общение, придобих ясна преценка за това какво са наистина добрите заложби и какво просто представлява някои силни страни. Ако даден човек външно изглежда доста отракан, но има много ниска ефективност при изпълнението на дълга и винаги е неспособен да възприеме истините принципи, неговите заложби са относително лоши.) Оценяването на заложбите на даден човек по неговата ефективност и резултатност при вършенето на нещата — това е общ начин да се каже. Освен че трябва да се гледа ефективността и резултатността при вършенето на нещата, има конкретни критерии за оценяване на заложбите на даден човек: Първо, неговата способност за учене. Второ, неговата способност за разбиране на нещата. Трето, неговата способност за възприемане. Четвърто, неговата способност за приемане на нещата. Пето, неговата познавателна способност. Шесто, неговата способност за преценка. Седмо, неговата способност за разпознаване на нещата. Осмо, неговата способност за реагиране на нещата. Девето, неговата способност за вземане на решения, която може да се нарече и способност за изпълнение. Десето, неговата способност за оценяване на нещата и вникване в тях. Единадесето, неговата иновативна способност. Запомнихте ли ги? (Да.) Колко са общо? (Единадесет.) Прочетете ги на глас. (Едно, способност за учене. Две, способност за разбиране на нещата. Три, способност за възприемане. Четири, способност за приемане на нещата. Пет, познавателна способност. Шест, способност за преценка. Седем, способност за разпознаване на нещата. Осем, способност за реагиране на нещата. Девет, способност за вземане на решения. Десет, способност за оценяване на нещата и вникване в тях. Единадесет, иновативна способност.) За да се преценят заложбите на даден човек, общо взето, трябва да се гледат тези два аспекта: неговата ефективност и резултатност при вършенето на нещата. По-конкретно, за да се оцени неговата ефективност и резултатност при вършенето на нещата, трябва да се направи цялостно определение въз основа на тези единадесет критерия. По този начин ще можете точно да прецените какви са наистина заложбите на даден човек. Разбира се, за да се оценят заложбите на даден човек, първата стъпка е да се разгледат цялостните му способности в различни аспекти, а след това и неговата ефективност и резултатност при вършенето на нещата. Ако той притежава заложби и способности в различни аспекти, тогава със сигурност ще върши нещата както с ефективност, така и с резултатност. Ако ефективността на даден човек при вършенето на нещата е висока и резултатността му е добра, тогава, когато оценяваш способностите му във всяка област според единадесетте критерия, те със сигурност също ще бъдат добри. Нито една от тези единадесет способности, взета поотделно, не може напълно да определи дали заложбите на даден човек са добри, или не — трябва да се преценява цялостно. Разбира се, сред тези единадесет способности кои са най-важните? Най-важните са способността за преценка, способността за разпознаване на нещата, способността за реагиране на нещата и способността за вземане на решения — те включват способността на човек да действа, след като е разбрал дадена теория. Останалите способности се отнасят до възприемането и ученето, които включват човешкия ум. След това ще общуваме за тези единадесет способности една по една.

Номер 1: Способност за учене

Първата е способност за учене. Способността за учене не се отнася единствено до изучаването на дадена област на познание; тя включва също така изучаването на език, специфично техническо умение, изучаването и приемането на ново нещо и т.н. — всички те попадат в обхвата на способността за учене. Например, когато се изучава техническо умение, при нормални обстоятелства човек може да го овладее основно в рамките на шест месеца и след това да работи самостоятелно с него. Ако и ти можеш да го овладееш и да работиш самостоятелно с него след шест месеца учене, това се счита за наличие на способност за учене. Ако на теб ти отнеме два пъти повече време от средностатистическия човек, за да се научиш — ако след шест месеца все още не си го овладял и се нуждаеш от още шест месеца, за да се научиш — това показва лоши заложби. Тоест, по отношение на способността за учене, ако ти можеш да овладееш техническото умение или познание в рамките на нормалния период от време, това означава, че твоите заложби са средни или над средните. Обаче, ако надхвърлиш този период от време и ти трябва два или дори три пъти повече време от другите, за да научиш техническото умение или познание, тогава твоите заложби са лоши. Ако прекараш два или три пъти повече време от средностатистическия човек и все още не можеш да го научиш, и ти липсва способност за учене, какво говори това за твоите заложби? Без способност за учене ти не покриваш дори общия критерий за притежаване на нормални човешки заложби. Ти си по-зле, отколкото ако имаше лоши заложби — ти изобщо нямаш заложби. В коя категория попада липсата на заложби? Липсата на заложби означава, че човек попада в категорията на хората, които са умствено изостанали и идиоти, без каквато и да е способност за учене. Това засяга способността за учене.

Номер 2: Способността за разбиране на нещата

Втората е способността за разбиране на нещата. Способността за разбиране на нещата се отнася до капацитета на човека да открие принципите и тънкостите в нещо, което вижда или с което често се сблъсква. Например, когато учиш професионално умение, ако слушаш теоретични наставления и наблюдаваш практически демонстрации, и в рамките на нормален период от време можеш да схванеш тънкостите и принципите, свързани с това умение, това се счита за притежаване на добри заложби и определена способност за разбиране на нещата. Ако не можеш да го разбереш веднага и дори ако някой общува с теб отново, все още не можеш да разбереш; и дори когато ти дават многократни насоки, все още не можеш да разбереш каква е тънкостта за вършене на това нещо и какви са съответните принципи — тогава твоята способност за разбиране на нещата е слаба. Може би след известно време може да научиш малко чрез бавно напипване в реалната практика, но се ограничава до това. Ако, независимо колко време прекарваш — било то три или пет години — това, което можеш да разбереш, остава ограничено в тесен кръг и когато вършиш нещата, се придържаш само към определени правила и норми, без да можеш да разбереш включените основи и да ги приложиш в реалната практика, това означава, че твоята способност за разбиране на нещата е слаба; такива хора имат лоши заложби. Някои хора например вършат църковна работа и след като общуваш с тях за истините принципи, те чувстват, че всичко, което си казал, е правилно, и нямат съмнения относно това, за което си общувал. Въпреки това, те просто не могат да разберат защо нещата трябва да се правят по този начин и са неспособни да възприемат съответните принципи. Особено когато са изправени пред различни проблеми или специални ситуации в реалния живот или докато изпълняват дълга си, те не знаят как да прилагат принципите или как да подходят към проблемите, с които се сблъскват, и да се справят с тях според принципите. Това показва липса на способност за разбиране на нещата. Хората, на които липсва способност за разбиране на нещата, не разбират, след като чуят общение за истината, и винаги отправят искания като: „Можеш ли да дадеш друг пример?“ или „Можеш ли да го обясниш по-подробно?“. Едва след като дадеш пример и обясниш подробно, те могат да разберат малко. Но ако общуваш за нещо по-дълбоко, те отново не могат да разберат и ще те помолят да дадеш друг пример. Защо многократно те молят да даваш примери? Това е, за да обясниш подобни ситуации от реалния живот чрез примери, така че те просто да запомнят даден подход или правило. Защо правят това? Защото способността им за разбиране на нещата е много слаба — може да се каже също, че нямат способност за разбиране на нещата; те не знаят как да прилагат принципите в реалния живот или докато изпълняват дълга си. Без значение как общуваш с тях, без значение колко конкретни примери даваш и колко принципи обясняваш ясно, дори да засягаш принципите за справяне със специални ситуации, и по цял ден да слушат, пак не могат да го схванат. Те смятат, че това, което казваш, е просто теория, и все така не знаят как да се справят с различните проблеми, пред които са изправени в реалния живот. Това показва липса на способност за разбиране на нещата. Независимо как другите им обясняват нещата, хората, на които липсва способност за разбиране на нещата, не могат да ги схванат — това е притежаване на лоши заложби. Хората с лоши заложби имат ли също така слаба ефективност и резултатност при вършенето на нещата? (Да.) Ако способността за разбиране на нещата на даден човек е слаба, тогава неговата ефективност и резултатност при вършенето на нещата със сигурност ще бъдат слаби; той няма да знае кои принципи са включени, когато е изправен пред нещо, и няма да знае как да прилага принципите в реалния живот. Това показва лоши заложби. Има друг тип хора, които стават толкова по-объркани, колкото по-подробно и конкретно е общението на другите, като не са способни да го разберат. Например, когато в Божия дом се общува за разпознаване на лъжеводачи и антихристи, след като слушат, те казват: „Защо не разбирам това? Има общение за принципи, дават се примери и се изброяват специални ситуации, но всичко това ми звучи толкова объркано. Какво точно се казва тук? С какъв вид хора трябва да се справяме? С лъжеводачи ли трябва да се справяме, или с антихристи? Нашият църковен водач антихрист ли е? Този човек изглежда малко зъл — проявленията му на покварен нрав ли се дължат, или на лоша човешка природа? Какъв точно е той — лъжеводач или антихрист? Все още не разбирам“. Те дори не разбират какви са истините принципи, за които общуваш; колкото повече слушат, толкова по-объркани стават. Не само че не успяват да свържат тези истини принципи с действителни ситуации, но и стават толкова объркани, че дори не знаят каква е темата на това, което казваш. Това не показва ли липса на способност за разбиране на нещата? (Да.) Представете си например ситуация, в която всички са се събрали да общуват по една тема, като всеки допринася със своите мисли. Ти общуваш за своето разбиране, аз изразявам моето схващане за него; един човек повдига въпрос, друг човек повдига различен въпрос — всички съсредоточени върху тази тема. Онези без заложби слушат този вид дискусия и не могат да я проумеят. В сърцата си те си мислят: „За какво говорите всички вие? Защо не мога да го разбера?“. Те се объркват. Не могат да разберат основната логика зад основателните въпроси, повдигнати от другите, или защо тези въпроси се повдигат — не могат да открият причините зад това; те са дори по-зле от страничен наблюдател. Онези със заложби, дори само като наблюдават отстрани, могат да различат кой е прав и кой греши, причината, поради която някой задава определен въпрос, дали въпросите са дълбоки или повърхностни, как се отговаря на въпросите — но онези без заложби не могат да разберат нищо от това и не могат да разберат скритата логика зад него. Това показва, че те нямат способност за разбиране на нещата. Когато другите общуват за нещо, те не могат да разпознаят нещата, след като слушат. Не знаят дали казаното е правдиво и обективно, нито могат да прозрат фона и същността на въпроса — те са напълно объркани. Що се отнася до това защо се обсъжда тази тема, защо трябва многократно да се подчертават свързаните с тази тема принципи, както и чии въпроси се отнасят до тези принципи и чии не, те не могат да разберат и да осмислят нищо от това. Докато продължават да слушат, им се доспива; те започват да се възприемат само като странични наблюдатели в това общение и сърцата им се помрачават. При другите хора, колкото повече се общува за истините принципи, толкова по-ясен и по-бистър става умът им. Но за онези без заложби, колкото повече слушат, толкова по-объркани стават и толкова по-помрачени стават мислите им. Това показва липса на способност за разбиране на нещата. Това не показва ли изключително лоши заложби? Такива хора могат да бъдат наречени и хора без заложби. Какви хора са онези без заложби? (Умствено изостанали хора.) Умствено изостаналите, идиотите, глупаците — това е категорията хора с най-лоши заложби. Това е вторият аспект: способността за разбиране на нещата.

Номер 3: Способност за възприемане

Третият аспект е способността за възприемане. Способността за възприемане е подобна на способността за разбиране на нещата, но отива една крачка по-напред. Каква е разликата между тях? Способността за възприемане се фокусира повече върху това как да съобразят принципите на истината и пътищата за практикуване с различните проблеми в реалния живот и след това да се приложат в реалната работа, след като човек е разбрал и овладял тези принципи и пътища. Тук се крие разликата. Хората със способност за възприемане, след като разберат основите и принципите на нещо, в сърцата си имат път за практикуване, както и точен обхват, посока и цел. Те знаят как да прилагат тези основи и принципи, а също така знаят принципите за практикуване, свързани с определени специални ситуации. Да предположим, че след като чуе общение върху някои истини принципи, човек може да разпознае същността на някои проблеми и след това да използва истината, за да разреши някои действителни проблеми в реалния живот. Тоест, след като чуе тези принципи, той веднага разбира как е трябвало да практикува в отговор на предишна ситуация, и когато отново възникнат ситуации, той също знае как да прилага принципите, за да подходи към тях, и в сърцето си веднага има път за практикуване; неговото възприемане на принципите и основите действа като пътеводна светлина, за да може бързо да знае как да се справя с различни въпроси в живота или работата и да може да има път, посока и принципи на практикуване. В този случай такъв човек има способност за възприемане, което, разбира се, е проявление на добри заложби. Да кажем, че даден човек, след като чуе някакво общение за истините принципи, знае как трябва да практикува и да се справя с онези неща от действителния си живот, които са често срещани и универсални или които е преживял. Въпреки това, той не знае как да прилага тези истини принципи към специални, сложни ситуации, неочаквани ситуации или необичайни проблеми и явления, които не е преживявал, и все още трябва да търси и да се осведомява, за да получи точен отговор или конкретен план за практикуване, преди да знае как да се справи с тях и да ги разреши. В противен случай, дори след като чуе истините принципи, той все още не знае как да се справя с такива въпроси или проблеми. Това показва, че той има средна способност за възприемане; или може също да се каже, че такъв човек е със средни заложби. Някои хора са работили в продължение на десет или двадесет години и с известен трудов опит, съчетан с ясното общение за истините принципи от Божия дом, те знаят как да се справят с обичайни ситуации и са получили потвърждение, че справянето с тях по този начин е правилно. Въпреки това, когато са изправени пред определени сложни, специални, необичайни проблеми, които никога не са преживявали в работата си, те не знаят как да се справят с тях и трябва да получат ясен отговор чрез запитвания, преди да могат да започнат да се справят с тях. Ако ситуацията се промени и стане по-сложна, отколкото са си представяли или отколкото са обстоятелствата, за които знаят, те се объркват, като не знаят как трябва да я посрещнат, а още по-малко знаят как трябва да практикуват и да се справят с нея по начин, който е съобразен с принципите. Когато не знаят как да практикуват, независимо дали действат въз основа на своите фантазии, собствените си амбиции и желания, или просто го оставят настрана и го пренебрегват — независимо как действат — фактът, че когато са изправени пред такава ситуация, те се объркват и не знаят как да прилагат принципите, за да се справят с нея, доказва, че техните заложби са доста посредствени. Ако човек може да се справя с общи ситуации, но не знае как да се справя със специални ситуации, това показва средни заложби. Ако сблъскването с някои специални ситуации ги кара да се объркат толкова, че дори не могат да се справят с въпроси, с които обикновено биха могли да се справят, това показва лоши заложби. Човек с лоши заложби има също така и слаба способност за възприемане. Има ли разлика между някой със слаба способност за възприемане и някой, който има адекватна способност за възприемане? (Да.)

Някои хора, независимо как другите общуват, не могат да схванат принципите. Те разбират само доктрини и правила и могат да скандират няколко лозунга, но не знаят как да вършат реална работа и да разрешават проблеми. Виждаш ли, след като слушат общението, те говорят много ясно и последователно, сякаш наистина разбират. Но в действителност те изобщо не са разбрали какво е казано. Когато става въпрос за вършене на конкретна работа, те се объркват и не знаят откъде да започнат. Когато се сблъскат с проблеми, не знаят как да ги разрешат. Те все така не могат да вършат конкретна работа. При отношението и справянето с различни хора и въпроси, на тях все така им липсват принципи. В сърцата си те си мислят: „Разбрах истините принципи, докато слушах проповеди — защо не мога да ги приложа в среда от реалния живот? Защо това, което разбирам и за което често говоря, не действа?“. Те отново се озадачават. Хората с лоши заложби знаят само да говорят за доктрини и да спазват правила, но когато са изправени пред ситуации, не могат да ги видят ясно; доктрините, които могат да говорят, са напълно безполезни, те не могат дори да спазват правилата и не могат да решат никакви проблеми. Не знаят как да практикуват, когато възникнат трудности. Например, когато някой прекъсва и смущава делото на църквата, като говори някакви нелепи неща, те не могат да разпознаят какво е естеството на този въпрос. Не знаят кои неща се считат за прекъсвания и смущения или какво е тяхното естество; още по-малко знаят как трябва да се разреши проблемът. Някой ги пита: „Не знаеш ли как да разпознаваш зли хора? Защо ти липсват принципи, когато става въпрос за справяне със зли хора?“. Те отговарят: „Разбирам тези доктрини, но не знам за разрешаването на кои проблеми са подходящи или за кои хора са подходящи да бъдат приложени“. Това показва липса на способност за възприемане, нали? (Да.) Виждаш ли, след като са чули принципите, те са могли да ги обобщят точка по точка според буквалното им значение много добре, като ги помнят доста точно и дори ги рецитират гладко, без да пропускат нито една дума. За съжаление обаче в реалния живот, когато става въпрос за това как да гледат на хора и неща и за постъпки и действия, те нямат никакъв път за практикуване, като знаят само да скандират лозунги, да говорят за доктрини и да спазват правила. Било то в реалния живот, или при изпълнението на дълга си, с каквото и да се сблъскат, те не знаят как да търсят истината и да практикуват според принципите. Това показва липса на способност за възприемане. Хората, на които липсва способност за възприемане, може често да четат Божиите слова, но не могат да разберат каква е истината в Божиите слова и какви са принципите. Следователно, когато се случи нещо, те не могат да намерят съответните Божии слова, за да го разпознаят и разрешат, и трябва други да намират съответните Божии слова вместо тях. Върху какво винаги се съсредоточават, когато четат Божиите слова? Те търсят дали има конкретни примери, които да обяснят въпроса. Ако няма примери, те не могат да разберат значението на Божиите слова. Например, по отношение на Божиите слова, които разобличават природата същност на хората, ако не са предоставени примери, те не могат да ги разберат. Не могат да практикуват разпознаване, като сравняват собствените си състояния с Божиите слова. Едва ако някой общува за истината и ги разпознава и разнищва според действителните им състояния, те могат да разберат. Без такова общение те не могат да разберат Божиите слова. Такива хора винаги се оплакват, когато четат Божиите слова, като казват: „Защо няма конкретни примери? Как се предполага да отнеса това към себе си? Тези думи са твърде трудни за разбиране; независимо как ги чета, не мога да ги свържа със себе си!“. Това показва, че те не могат да разберат Божиите слова, камо ли да разберат истината или да внесат Божиите слова в реалния живот. Това, което разбират, са просто елементарни доктрини и правила, но тези доктрини и правила са безполезни в реалния живот. Когато се случват неща, те все така нямат път за практикуване. Това показва, че те нямат способност за възприемане. Хората без способност за възприемане с лоши заложби ли са? (Да.) Хората с най-лоши заложби са онези без никакви заложби; такива хора не могат да осмислят различните принципи, които чуват; те не знаят защо се дават такива примери, защо се казват определени неща или защо хората имат определени проявления — не могат да разберат такива неща, тези неща са непосилни за тях. Дори ако им дадеш няколко примера, те чувстват, сякаш просто разказваш истории или вицове, сякаш са деца, които слушат приказка, като я намират за интересна и забавна. Ако някой ги попита дали разбират това, което са чули, те казват, че разбират, и дори могат да имитират хумора в думите на другите или да имитират как са хокали хората. Ако ги попиташ: „Знаеш ли съответните принципи, които хората трябва да спазват?“, те отговарят: „А? Има принципи ли? Не схванах това“. Такива хора имат ли способност за възприемане? (Не.) На тях им липсва способност за възприемане и не могат да разберат Божиите слова. Хората, на които липсва способност за възприемане, ядат и пият няколко пасажа или глави от Божиите слова всеки ден, рутинно и по график, и също така учат химни и посещават събирания в уречените часове. Но щом затворят книгите си или изключат записите на химни, всичко, което запомнят от това, което са яли и пили, са няколко духовни фрази и някои мъртви думи, като например фразите, които хората често казват: „Бог господства над всичко“ и „Покорявай се на Бог във всичко“; или „Човешката съдба е повелена от Бог“ и „Просто практикувай да обичаш Бог“. В действителни ситуации на страдание те могат само да изричат псевдодуховни фрази, като например „страдам заради чувства“ или „страдам заради плътта“. Що се отнася до каквито и да е принципи, свързани с постъпките, ежедневието, работата и различни други принципи на истината, те нито знаят, нито разбират което и да било от тях. Тези неща липсват в сърцата им и не могат да се настанят в тях. Защо тези неща не могат да се настанят? Защото, по отношение на заложбите им, такива хора просто не могат да разберат тези истини принципи и тези истини принципи са непосилни за тях; и така, тези неща не могат да пуснат корени в сърцата им. Това, което човек притежава вътрешно, и това, което е способен да приеме, свидетелства за това какво може да разбере и какво не е непосилно за него. Ако човек изобщо не притежава заложби, липсва му способност за възприемане и не може да разбере точното значение на Божиите слова, дори ако бъде поставен на небето или на третото небе, би ли могъл да разбере Божиите слова? Би ли могъл да приложи истината на практика? Би ли могъл да се покори на Бог? (Не.) Той би си останал точно такъв, какъвто е. Заложбите му биха останали същите, каквито винаги са били. Хората с лоши заложби могат да възприемат само много ограничен кръг от неща. Онези с добри заложби могат да възприемат повече, в по-голяма дълбочина и на по-високо ниво. Хората със средни заложби възприемат много по-малко от онези с добри заложби; това, което могат да възприемат, е ограничено в среден обхват и не може да надхвърли този обхват, защото заложбите им ги ограничават. Най-зле са онези без никакви заложби. Такива хора, само по отношение на заложбите си, нямат никаква способност за възприемане. Следователно тяхното проявление в реалния живот и при изпълнението на дълга им е, че не разбират нищо; независимо дали са вярвали в Бог десет години, двадесет години или дори до старини, доктрините относно вярата в Бог и духовните фрази, за които говорят, са все същите стари неща, които са разбирали, когато за първи път са започнали да вярват. Без значение колко години вярват, те не постигат никакъв напредък. Защо не постигат напредък? Защото нямат способност за възприемане и без значение колко години вярват в Бог, нещата, които могат да поемат, са само онези мъртви думи. Дори след много години вярване, тяхната способност за учене, способност за разбиране на нещата, способност за възприемане и други способности не се подобряват. Какви хора са те? Те са хора с изключително лоши заложби. Тъй като заложбите им са лоши и различните им способности не се подобряват, дори ако такива хора доживеят до четиридесет, петдесет, шестдесет или седемдесет години, способността им да се грижат за себе си все така ще бъде много слаба. Като наблюдаваш способността им за оцеляване и способността им да се грижат за себе си, можеш да кажеш какви са заложбите на такива хора. Този вид хора са умствено изостанали, идиоти и глупаци, и способността им да се грижат за себе си е много слаба. Защо казвам, че способността им да се грижат за себе си е слаба? Тъй като тяхната способност за учене, способност за разбиране на нещата и способност за възприемане са все слаби, опитът, здравият разум, моделите и тънкостите за вършене на нещата, които придобиват в живота, са много ограничени. Дори на шестдесет или седемдесет години те си остават същите. Хората с добри заложби, докато станат на тридесет години, вече са развили известни познания за различните проблеми, с които се сблъскват в живота и по житейския си път, като са придобили известно разбиране и прозрение за тези неща, както и опит в тях. Чрез този опит те знаят какво да правят, когато се сблъскат с различни проблеми, така че да могат да живеят по-добре и да се защитават по-ефективно. Обаче, за хората с лоши заложби, тъй като способностите им във всички аспекти са слаби, без значение колко остаряват, способността им за оцеляване остава много слаба. Колко слаба е? Толкова е слаба, че им липсва способността да живеят самостоятелно. Някои може да кажат: „Виж, те ядат с апетит, спят дълбоко и са в добро физическо здраве — как можеш да казваш, че им липсва способността да живеят самостоятелно?“. Способността за оцеляване, за която говорим, не се отнася до това дали някой може да яде или да спи. Ако човек дори не знае да яде, когато е време за ядене, това не е нормален човек, а човек с умствени увреждания — има още по-малка нужда да се разглеждат заложбите на такива хора. Обхватът на нашата оценка на заложбите на хората се състои предимно от онези, които външно се считат за нормални. Това не включва хора с физически увреждания, умствени увреждания, психични заболявания или онези, на които им липсва способността да се грижат за себе си. Често виждаме някои хора, които не могат дори да открият някакви модели, принципи или тънкости за вършене на нещата при уреждането на своята храна, облекло, подслон и придвижване. Без значение колко остаряват, те не знаят как да се справят с тези аспекти на живота по начин, който е съобразен с принципите и с човешката природа. Например, те не знаят кои дрехи са най-подходящи за различните сезони и просто следват това, което правят другите. Когато навън е студено, те носят твърде тънки дрехи и настиват, но не разбират защо; или се разболяват от ядене на нехигиенична храна, но не знаят какво го е причинило. Те не могат да си извадят никакви заключения от този опит. Не са ли умствено изостанали? Не им ли липсва способността да живеят самостоятелно? (Да.) Без значение на колко години са, те не знаят как да живеят и просто я карат все някак през живота в объркване. За нормалния човек, когато има първо дете, може да му липсва опит, но докато се роди второто дете, вече ще е придобил известен опит как да се грижи за детето си и да го храни. Някои хора обаче, дори след като са имали две или три деца, все така нямат опит. Когато ги попитат как се грижат за децата си, те казват: „Не знам, просто я карах някак си. Както и да е, когато децата са гладни, ги храня и щом се наядат, това е“. Оцеляването на което и да било дете, оставено в техните ръце, би било късмет. С тяхното ниво на способност за оцеляване, нито едно дете не би останало живо под техните грижи. Някои хора не разбират как да се справят с различните проблеми, които възникват в живота или при оцеляването. На такива хора им липсва способност за оцеляване. Например, когато възникнат два проблема едновременно, те се объркват и не знаят какво да правят или с кой проблем да се заемат първо. Те се слисват, стават нервни и страхливи и се оплакват с думите: „Защо тези два проблема се случиха по едно и също време? Какво да правя сега?“. Те толкова се безпокоят, че не могат да ядат или да спят. Те са такива на тридесет години и дори на шестдесет години ръстът им остава същият. Когато възникнат ситуации и не могат да намерят решение, започват да плачат. Другите казват: „Защо плачеш? Това не е кой знае какво — това са едни от най-често срещаните проблеми. Просто трябва да ги подредиш по приоритет и да се справиш с тях въз основа на важността им“. Ако някой не може да се справи с тези въпроси и пропуска ядене и губи сън заради тях, или дори обмисля да сложи край на живота си, не е ли той изключително безгръбначен? Той дори се оплаква: „Защо това не се случи на някого другиго? Защо се случи на мен?“. Случило се е на теб, така че се справи с него. Ако не можеш да се справиш с него, попитай някого около теб, който разбира. След като си изяснил въпроса, няма ли тогава да знаеш как да се справиш с него? Когато нищо не се случва, такива хора са доста добри в говоренето, като представят един след друг набор от доктрини. Но когато нещо се случи, те се паникьосват, объркват се, започват да хленчат, всичко им се изпарява от главата и мислите им стават напълно хаотични — не знаят какво да правят. Ако човек е млад, не е преминал през много неща в живота и му липсва опит, нормално е да стане нервен и уплашен, когато се случват неща. Въпреки това, докато стане на тридесет или четиридесет години, след като е преминал през много неща в света и е придобил преживявания, той става относително зрял и опитен, като се справя с въпросите с по-голяма стабилност и увереност. Младите хора, които виждат това, се чувстват впечатлени и мислят, че могат да разчитат на такива хора. Ако на даден човек му липсват заложби и способност за оцеляване, му липсва и способността да се грижи за себе си. Без възрастни или опитни хора наоколо, които да му помагат и да го наглеждат, всичко, с което се заема, се превръща в пълна бъркотия. Такива хора имат изключително лоши заложби. Точно колко лоши са заложбите на някои хора? Вземете например някои домакини, които не знаят колко ориз или колко ястия са необходими за хранене на семейство от няколко души — някои готвят от двадесет или тридесет години и все още не знаят колко да приготвят за всяко хранене или каква трябва да е солеността на ястията, а понякога дори не могат точно да преценят дали храната е правилно сготвена. Заложбите им са толкова лоши. На такива хора не им ли липсват функциониращи мозъци? Те са безмозъчни! На такива хора им липсва способността да живеят самостоятелно. Те нямат път за вършене на каквото и да било и лесно допускат грешки. Когато нещо се случи, ако няма кой да ги наглежда, всичко, което правят, се превръща в пълен хаос, като всичко е тотално объркано. Те са идиоти и умствено изостанали. За този вид хора, които имат най-лошата способност за възприемане, без значение колко общение слушат за истините принципи, те разбират само доктрини. В реалния живот те все така не знаят как да прилагат тези принципи. С други думи, доктрините, които разбират, не могат да им осигурят никакви цели, посока или път в реалния живот. Това са хората с най-лоша способност за възприемане. С това приключва нашето общение за способността за възприемане, третата способност.