Щателност и стриктност при вършенето на нещата

Небрежността е недостатък на човешката природа. Тогава, да бъдеш щателен и стриктен във вършенето на нещата, а също и да можеш да схванеш същината, ключовите моменти, да можеш да определиш къде се крият проблемите и да прозреш същността на проблемите — това добродетел на човешката природа ли е? (Да.) Нагласата на щателните хора във вършенето на нещата е доста правилна; те са доста щателни и сериозни във вършенето на нещата, способни са да се успокоят и да не бъдат прибързани — това е добродетел на човешката природа. Въпреки че човек, притежаващ тази добродетел на човешката природа, може да поеме работа на пълно работно време, ако е твърде бавен във вършенето на нещата и ефективността на работата му не е висока, тогава резултатите няма да бъдат много добри. Какво включва това? Това включва заложбата, една от вродените дадености. Мислиш ли, че всеки, който е щателен, непременно може да върши добра работа? Това гледище е неправилно. Някои хора са твърде щателни във вършенето на нещата, до степен да бъдат малко невротични. Например, когато мият зеленчуци, те мият предната страна на листата и след това задната страна, отстраняват всяко пожълтяло листо и изрязват всяка дупка от насекомо, като се уверяват, че зеленчуците са измити и напълно чисти. Да бъдеш много щателен във вършенето на нещата е добродетел на човешката природа, но ако човек е прекалено щателен до степен да бъде безпринципен и да върши прекалено дребнави неща, тогава това става ненужно и неефективно. Това показва слаба заложба, неспособност да се постигнат нещата и неспособност да се поеме работа. Някои хора, които са щателни във вършенето на нещата, схващат принципите, схващат същината, ключовите моменти, действат бързо и сръчно, с бърза преценка, и са способни да решават проблемите бързо — това означава да имаш добра заложба. Да бъдеш щателен във вършенето на нещата не е равносилно на това да бъдеш ефективен във вършенето на нещата, нито е равносилно на постигането на добри резултати във вършенето на нещата. Това означава само да можеш да останеш съсредоточен търпеливо, да бъдеш спокоен, да не бъдеш прибързан, да не бъдеш показен и да не бъдеш безразсъден. Най-много това е само добродетел на човешката природа и не достига до добра заложба. Някои хора са доста щателни във вършенето на нещата, изглеждат доста съвестни, нито прибързани, нито смутени, и доста спокойни. Те обаче са неефективни в уреждането на въпроси, неспособни да подредят нещата по важност и спешност. Те се хващат за някоя незначителна задача и работят по нея безкрайно, като карат другите да се чувстват неспокойни и вбесени, и отчаяно им се иска да ги ритнат здраво. Те работят твърде бавно, без никаква ефективност — те просто за нищо не стават! Човек с нормална способност за оцеляване работи десет или двадесет пъти по-бързо от тях. Те вършат нещата твърде бавно и колкото и да правят, не могат да намерят метод, не могат да намерят принципи, нямат похват и им липсва ефективност. Задача, която трябва да отнеме един час, може да им отнеме цял ден, задача, която трябва да отнеме един ден, може да им отнеме пет дни, а задача, която трябва да отнеме пет дни, може да им отнеме десет дни, което те кара да се чувстваш едновременно ядосан и вбесен, докато ги гледаш. Някои жени са мудни в уреждането на въпроси. Макар много добре да знаят, че скоро трябва да излязат да уредят нещо, те все пак настояват да си измият косата. При миенето на косата си те не могат да намерят метод. Вместо да измият цялата си коса наведнъж, те я мият кичур по кичур и след половин час все още не са приключили. Не са ли луди? Заради миенето на косата си те в крайна сметка забавят същински въпроси. Колкото по-спешни са въпросите, толкова по-малко е чувството им за неотложност, и дори се съсредоточават върху уреждането на онези незначителни въпроси, като забавят важните, без да се чувстват неспокойни или притеснени. Ако ги подканиш, те дори имат куп оправдания: „Как мога просто да оставя тези важни неща несвършени?“. Когато виждаш такива хора, какво си мислиш? Толкова много ти се иска да ги ритнеш. Не заслужават ли такива хора да бъдат ритнати? (Да.) За хора като тези, дори и да има работа за вършене, няма нужда да ги караш да я вършат. Те работят твърде бавно и са твърде непохватни! Когато виждате такива хора, които вършат нещата с темпото на охлюв, чувствате ли се неспокойни? (Да.) Те казват: „Аз съм щателен в работата си!“. Аз казвам: „Каква полза от твоята щателност? Другите не са много по-малко щателни от теб, но вършат повече работа от теб и я вършат по-добре. Може ли твоята щателност да постигне резултати? Това е ключът. Ако ти си щателен във вършенето на нещата и също така постигаш ефективност и добри резултати, тогава тази щателност има стойност. Но ако ти си просто щателен във вършенето на нещата и в крайна сметка не постигаш нито резултати, нито ефективност, това полезно ли е? Безполезно е!“. Някои хора са изключително щателни в шиенето на дрехи, но никога не могат да уцелят размерите. Те не могат да преценят точно дали дрехите ще подхождат на човека, за когото са предназначени, не могат да кажат дали ръкавите са твърде дълги или твърде къси, или дали дрехите са твърде тесни или твърде широки, не знаят стандартната ширина на маншета и не знаят дали яката е подходяща. Дрехите, ушити от такива хора, със сигурност няма да отговарят на критериите. Ако човек е едновременно щателен и принципен, това наистина е добродетел на човешката природа. Но ако човек е просто щателен и няма принципи, неспособен е да схване ключовите моменти и винаги обръща прекалено внимание на дреболии и безсмислено умува над тях, това е дразнещо. Думата „щателен“ обикновено се счита за положителен термин от повечето хора, но не всички случаи на щателност са добродетели. Зависи от ситуацията. Някои хора са щателни сляпо, без никакви принципи. Това не е щателност, а невротичност и неспособност да се схванат ключовите моменти; това показва слаба заложба и неспособност да се намери чалъм за вършене на нещата и неспособност да се схванат принципите. Следователно, според Мен, въпреки че щателността като проявление или начин на вършене на нещата е добродетел на човешката природа, трябва да се гледа и заложбата на човека. Ако заложбата не се взема предвид, тогава наличието на щателна нагласа във вършенето на нещата все пак е добро. Ако човек има както заложба, така и ефективност във вършенето на нещата, и може да спазва принципите, и освен това е щателен, тази щателност е наистина черешката на тортата и истинска добродетел на човешката природа.

Склонност към перчене

Нека поговорим за едно друго проявление: да обичаш да се перчиш. Към какъв вид проблем спада това? (Покварен нрав.) Някои хора например пишат на клавиатура много бързо. За да знаят другите, че имат тази силна страна, те умишлено удрят по клавиатурата много силно, сякаш казват: „Само чуй ритъма на писането ми и ще разбереш колко бързо пиша!“. Някои хора са завършили университет, затова по навик казват неща от рода на: „Когато бяхме в университета“, „нашите университетски професори“, „нашият университетски кампус“ и така нататък. Какво проявление е това? (Перчене.) Това се нарича перчене. Някои хора си купуват нова кола и се страхуват, че другите няма да разберат, че е известна марка от висок клас. След като слязат от колата, те не си тръгват, а вместо това в единия момент гледат дали има отпечатъци по стъклата, а в следващия проверяват дали има драскотини по боята. Защо продължават да се мотаят около колата? Само за да знаят другите, че колата е тяхна. Какво проявление е това? (Перчене.) Някои хора имат телефон от висок клас. За да го видят другите, дори когато батерията на телефона е паднала, те пак се преструват, че говорят по него. Как се нарича това? (Перчене.) Защо се перчат? Не играе ли роля тук суетата? Някои хора носят палто от норка и дори след като влязат в много топла стая, не го събличат. Когато някой ги попита: „Не ти ли е горещо?“, те отговарят: „Не. Нося норка — много е топло!“. Те предполагат, че другите не знаят нищо за това! Когато го събличат, те се уверяват, че етикетът се вижда, като го демонстрират на хората: „Това палто не само е от норка, но е и на еди-коя си марка, дизайнерска марка от висок клас. Ти дори не я знаеш!“. Ако другите не я знаят, за какво изобщо се перчиш? Това не е ли напразно перчене? Някои хора дори парадират пред Мен, като казват: „Ти носиш яке от патешки пух? Трябва да носиш палто от норка — то е много топло!“. Аз казвам: „Топло е, но това палто е много тежко!“. Те носят палто от норка и дори парадират пред Мен. Кажете Ми, не са ли повърхностни такива хора, които обичат да се перчат? Що се отнася до тяхната човешка природа, те имат два проблема. Единият е, че са особено повърхностни. Когато става въпрос за външни притежания и материални неща като храната, която ядат, дрехите, които носят, и вещите, които използват, те искат да парадират с всички тях. Те не могат да потиснат желанието да се перчат и винаги искат да показват тези неща на другите, за да знаят другите, че дрехите, които носят, и нещата, които използват, са все от висок клас и изключителни. Какво значение има, ако другите знаят? Дори другите да го видят и да нямат високо мнение за тях, те все пак парадират с това. Това не е ли повърхностно? (Да.) Те са повърхностни и вдетинени — това е другият проблем на хората, които обичат да се перчат. Кажете Ми, какво могат да спечелят от такова перчене? Само за да бъдат забелязани ли е? Необходимо ли е това? Не е ли излишно? (Да.) Още през 80-те и 90-те години на миналия век, ако подметките на нечии кожени обувки се износваха неравномерно, те забиваха железни налчета, които издаваха силен звук при ходене. Някои хора трябваше да забиват железни налчета на чисто нови кожени обувки още преди да са ги носили, само за да знаят другите, че притежават чифт кожени обувки. Това им даваше увереност и ги караше да изпитват чувство на наслада. Те вярваха: „Да ти обръщат внимание е нещо хубаво. Това доказва, че имам чар и че съществуването ми е потвърдено. Така че трябва да споделя силните си страни, предимствата си и хубавите неща, които притежавам, с всички“. Това наистина ли е споделяне? Това се нарича парадиране. Няма ли доста хора в този свят, които обичат да парадират? (Да.) Всички хора смятат, че това е съвсем нормално, нали? Никой не презира такива хора, нито някой ги гледа странно, защото светът е пълен с такива хора, които са обсебени от всякакви материални и парични наслади, и от насладите на статуса. Следователно този свят възхвалява тези неща. В Божия дом такива хора предизвикват отвращение и презрение у другите. Защо? Онези, които вярват в Бог, от началото на полагането на основите до постепенното разбиране на истината и стойността и смисъла на това да бъдеш човек, започват да се интересуват по-малко от материалните наслади и някои от повърхностните неща на света. Вътрешният им устрем да се стремят към външни притежания намалява, целите и посоката на техния стремеж се променят, и нуждите на вътрешния им свят стават различни. Те развиват различна гледна точка за материалните нужди, като чувстват, че такива неща са напълно празни и не могат да задоволят нуждите на сърцата им. Следователно склонността им да се перчат и да парадират с всякакви неща намалява. С какви неща вярващите в Бог биха могли най-много да се перчат или да парадират? Те може да парадират с неща като уменията или силните си страни. Например някои хора, които обичат да пеят, винаги искат другите да чуят гласовете им. Те казват: „Чуй колко добре звучи гласът ми!“. Страхуват се, че другите няма да разберат, че пеят добре, и постоянно искат да се перчат в това отношение. В обобщение, да обичаш да се перчиш, е недостатък на човешката природа. Това е проявление на незрялост, вдетиненост и повърхностност в човешката природа. Когато хората разбират само някои думи и доктрини и не са истински придобили истината или навлезли в истината реалност, е много вероятно да проявят недостатъка да обичат да се перчат, и този недостатък на човешката природа не се преодолява лесно. Това е така, защото, преди хората да са придобили истината, нещата, с които могат да се перчат и да парадират, са техният капитал и самоувереност в живота. Ти имаш увереност в постъпките си и мотивация във вършенето на нещата само защото разчиташ на неща като външен вид, излъчване, силни страни, образование, квалификации или професионални умения, за да живееш. Следователно, повечето хора в различна степен проявяват недостатъка да обичат да се перчат, и това не е лесно да се преодолее, не е лесно да се опълчиш срещу него. Когато разберат истината и навлязат в истината реалност, хората имат определен ръст и се интересуват по-малко от неща, които нямат връзка с истината, те започват да виждат, че няма нужда да се перчат или да парадират, и че тези неща не показват, че човек има човешка природа, нито че човек има ръст; и разбира се, още повече, че те не показват, че човек е бил спасен или е способен да се покори на истината и на Бог. Следователно, при някои хора, които преди са обичали да се перчат, докато разбират истината и навлизат в истината реалност, това желание постепенно избледнява и този недостатък на човешката природа несъзнателно се преодолява и изчезва. Да вземем за пример някого, който носи малко по-скъпа тениска. Когато тя случайно се изцапа малко, той много се безпокои. Някой друг му казва: „Защо се безпокоиш толкова? Няма ли да се оправи, ако просто я изпереш?“. Той отговаря: „Знаеш ли, че тази тениска струва 200 юана?“. Настоява да спомене цената, за да знаят другите; едва тогава се чувства удовлетворен. Ако този човек разбира истината, той може да подходи правилно към такива въпроси, когато отново се сблъска с тях. Няма да спомене цената и в този момент суетата му ще бъде въздържана до известна степен. Това няма ли да покаже, че неговата човешка природа е станала сравнително зряла и вече не е толкова повърхностна или детинска? (Да.) По този начин неговата любов към перченето, този недостатък на неговата човешка природа, ще бъде преодолян.

Презрение към бедните и угаждане на богатите

Следващото проявление е презирането на бедните и угаждането на богатите. Някои хора, когато видят богаташ, веднага му се подмазват, като казват неща от рода на: „Кожата ти е страхотна. Изглеждаш добре. Ти си толкова благороден, дори плюнката ти струва повече от нас, бедните хора!“. Когато говорят с богати хора и с такива с положение и статус, те са особено нежни. Но когато видят селянин, те винаги искат да му се подиграят, и думите им, пряко или косвено, го омаловажават. Те имат напълно различни нагласи към бедните и богатите. Те са готови да задоволят нуждите на богатите, дори до степен доброволно да станат техни роби. Но с бедните е друга история — когато бедните се сблъскат с трудности и поискат помощ, те ги игнорират. Отношението им към хората с ниско положение и нисък социален статус е напълно различно от отношението им към онези с висок социален статус. Това е презиране на бедните и угаждане на богатите. Какъв вид проблем е това? (Недостатък на човешката природа.) Недостатък на човешката природа ли е? Какъв вид проблем в рамките на човешката природа е това? (Да си непочтен.) Това е проблем с почтеността в човешката природа — да си непочтен. Когато видят богати хора, те стават покорни подчинени, като се държат по прекалено раболепен начин. Когато видят бедни хора, те искат да се държат така, сякаш са господари. Що за същества са те? Да се отнасят към хората по този начин показва, че нямат принципи! Бедните хора просто не разполагат с достатъчно пари и имат малко по-лоши условия на живот — с какво са те оскърбили? Бедните хора непременно ли имат лоша човешка природа? Богатите хора непременно ли имат добра човешка природа? Хората, които презират бедните и угаждат на богатите, мерят ли другите и гледат ли на тях въз основа на истините принципи? Очевидно не. Те вярват, че който има пари, е благороден и велик, а който е беден, е низш и непълноценен. Техният критерий, по който мерят хората, са парите. Добри хора ли са такива хора? Каква е тяхната човешка природа? (Тяхната човешка природа е лоша.) Когато видят богат човек, те се усмихват подмазвачески; когато видят беден човек, лицето им веднага помръква — лицето им се променя толкова бързо! Те са готови дори да носят нощно гърне на богат човек, но не желаят дори да налеят чаша вода на беден човек. Що за същества са те? Не са ли непочтени? (Да.) Добре ли е такива хора да бъдат водачи? (Не.) Защо не? По какви начини не са годни за ролята на водачи? (Те нямат принципи в начина, по който се отнасят към хората, и техният подбор и оползотворяване на хората не се основават на истините принципи, а по-скоро на това дали някой има социален статус и пари. Ако станат водачи, те ще издигнат онези със статус и пари. Ако тези хора, които биват издигнати, са зли хора, тогава зли хора ще държат властта в църквата и това ще бъде бедствие.) Такива хора не са годни за водачи. От една страна, те са непочтени и нямат критерий на съвестта в това, което правят. От друга страна, ако ги направят водачи, те ще превърнат църквата в нещо като обществото — църквата, която ръководят, ще стане социална група. Те ще издигнат онези, които са богати и влиятелни, които имат положение, статус и връзки, и които преуспяват в обществото, като ги направят ръководители на екипи и надзорници, докато стъпкват онези селяни, бедни хора и онези, които са слабо образовани и не умеят да говорят хубави думи, които имат добра човешка природа, имат заложба и които се стремят към истината, но са с нисък социален статус. Това няма ли да направи църквата точно като обществото? Каква разлика би имало? В обществото не държат ли властта онези, които са богати и имат статус? Не са ли онези с положение, връзки, власт и влияние тези, които държат статуса и са център на внимание във всички нива, области и групи в обществото? Ако Божият дом беше като обществото, щеше ли все пак да бъде Божий дом? Вече нямаше да е Божий дом и не би могъл да се нарече църква — щеше да бъде социална група. Последицата от това хора, които презират бедните и угаждат на богатите, да станат водачи, е точно тази. Такива хора стават лакеи на всеки със статус. Кажете Ми, хората, които действат като лакеи, имат ли някакви принципи? Имат ли граници в постъпките си? (Не.) Такива хора нямат принципи или граници в постъпките си. Изправени пред опасна среда, те могат да станат като Юда. Ако държавата им загине, те биха станали предатели. Ако станеха държавни ръководители, биха станали национални предатели. Точно такива същества са те! Следователно те не са годни да бъдат водачи. Това е, защото те не биха вършили реална работа и биха навредили на братята и сестрите, като стъпкват всички онези, които искрено се стремят към истината и имат човешка природа, докато издигат онези със зла човешка природа, които имат статус и са видни и влиятелни в обществото; това пряко противоречи на принципите на Божия дом за издигане на хора. Ако такива хора царуваха и държаха властта в Божия дом, би ли могла църковната работа да върви гладко и безпрепятствено? (Не.) Делото на църквата и Божиите избраници биха били съсипани в ръцете на тези хора. Тези хора биха се сговаряли помежду си, биха се използвали взаимно и биха се подкрепяли взаимно. Братята и сестрите, които се стремят към истината, биха били маргинализирани и изключени — може дори всички да бъдат разпределени в групи „Б“ или премахнати, като не им се оставя изход. Не би ли могло да стане така? (Да.) Какви са отношенията между тези хора? Когато се съберат, те се наричат събратя, прегръщат се през рамо и се хвалят със своите славни истории в обществото, като говорят какво могат да направят един за друг, а след това питат какво другият може да направи за тях, като взаимно се използват. По какво се различават тези хора от хората в обществото? Когато са заедно, те не ядат и не пият Божието слово, не общуват за истината, не общуват за своето лично разбиране за преживяване, не говорят за познаване на себе си и не разнищват своя покварен нрав. Вместо това те говорят само за това колко успешно са се развили нещата за тях в обществото, за нещата, които са направили и които са ги поставили в центъра на вниманието, за славните си истории, с кои чиновници са яли и пили, на кои чиновници са се подмазвали — говорят само за тези неща. Вярващи в Бог ли са тези хора? Те се състезават помежду си за статус, произход, способности и средства, като същевременно се сговарят и се използват взаимно — такива са отношенията им. Ако ти си обикновен човек или селянин, който не може да направи нищо за тях, те те виждат като безполезен, някой, който е напълно недостоен за вниманието им, и си изтласкан настрана. За какво говорят, когато са заедно? Те обсъждат коя марка дрехи е пуснала нов модел, каква нова кола е излязла на пазара, кой си е купил диамант от няколко карата, чий имот е бил продаден на търг, чии акции са паднали или са се вдигнали, чия компания е излязла на борсата, кой се е подмазал на държавни чиновници, кой с коя групировка се е сговорил, кой колко подаръци е дал и колко пари е похарчил, за да му свършат нещо — само тези неща. Кажете Ми, това не е ли отвратително? Ако те винаги говорят за тези неща в църквата, няма ли църковният живот и делото на църквата да бъдат смутени и съсипани от тях? Кажете Ми, могат ли такива хора да бъдат избирани за водачи? (Не.) Те са опортюнисти. Щом откриете такива хора в църквата, трябва да ги разобличите и да ги изчистите — Божият дом не задържа такива хора. Опортюнистите в Божия дом са там просто за да отбият номера и да се докопат до благословии. Те изобщо не приемат истината и не приемат никакви положителни неща. Освен това тези хора изпълняват дълга си без никаква искреност; те изобщо не искат да отдават всичко, а искат само да получават облаги. Ако няма облаги, те няма да направят нищо. Докато братята и сестрите са съсредоточени върху изпълнението на дълга си и работят усърдно, те оставят дълга си настрана и се занимават с лични въпроси, като дори се отдават на ядене, пиене и забавления. Те също така често влизат в интернет и прекарват много време в проучване на неща, които харесват или искат най-много, като мода, козметика и фризури, и висококачествени здравословни продукти. Където и да отидат, те се перчат и мамят другите; търсят хора от своята порода и когато намерят някой подобен, веднага си допадат с него. Те не могат да се разбират с истинските братя и сестри, а в църквата са чужди елементи и не са човешки същества. Когато видите такива хора, трябва да стоите далеч от тях. Освен това, ако повечето хора или вашите водачи нямат проницателност и все още ги считат за истински вярващи братя или сестри, вие трябва да излезете напред, за да ги разобличите и изчистите. Разбирате ли сега? Защо такива хора трябва да бъдат изчистени? (Защото такива хора лесно причиняват смущения в църквата, внасят негативна атмосфера и могат да повлияят на другите при изпълнението на дълга им и стремежа към истината.) Точно така, те развалят атмосферата на църквата. Те самите не се стремят към истината, а и влияят на другите, като ги дърпат назад. За извършване на работа за един долар те искат десет долара заплата. Да използваш такива хора дори не си струва толкова, колкото да отглеждаш куче. Поне кучето може да пази къщата и да бъде предано на стопанина си! То не действа подмолно зад кулисите и ти не трябва да се притесняваш, че по-късно ще създаде проблеми. Какви биха били последствията, ако църквата допускаше хора, които презират бедните и угаждат на богатите? Биха ли могли да помогнат на Божиите избраници? Биха ли могли да бъдат от полза за другите? (Не.) Щом бъдат разкрити и прозрени от другите, те трябва да бъдат изчистени. Ако им бъде позволено да останат, те само ще прекъсват и смущават, само ще създават проблеми и само ще донесат беда на църквата. Ако чакате, докато причинят голямо бедствие, и просто оправите кашата след това, това би било много проблематично. Ние не искаме неприятности; предпочитаме да си спестим тревогите. Има много задачи и дълг, които хората трябва да изпълняват — не си навличайте тези неприятности.