Започване с голям замах, но безславно завършване на нещата

Това да започваш нещата с голям замах, но да ги завършваш безславно — към какъв вид проблем спада това? (Недостатък на човешката природа.) Това е един недостатък на човешката природа. Някои хора, когато започват да вършат нещо, го планират доста добре, предприемат големи действия, събират група хора, изготвят доклади, разпределят задачи и дори заявяват твърдата си решимост, но докато работят, всичко това се изпарява и те не проследяват, не надзирават и не проверяват какво се случва. Ако няма човек, който разбира истината, да осигури надзор и напътствие, начинанието може да пропадне напълно или дори да възникнат неблагоприятни последици, като работата остане в пълен хаос. Има и хора, които могат да говорят доктрини съвсем ясно и отчетливо, но когато се стигне до реално вършене на нещата, те нямат представа как да действат, нито конкретен план. Когато възникнат специални обстоятелства или неочаквани ситуации, те не знаят как да се справят с тях, нито общуват с другите, нито търсят или се консултират с по-висшестоящите. Когато започват да правят нещо, те изглеждат уверени и започват с голям замах, сякаш ще постигнат нещо значимо, но докато работят, губят ентусиазъм и бягат — сякаш се изпаряват във въздуха. Когато някой ги попита: „Ти върху какво работиш сега? Как върви тази задача?“, те отговарят: „Няма да стане“. Въпреки това те не докладват своевременно, че не могат да свършат нещата, като ги забавят с два или три месеца без резултат. Това не е ли вбесяващо? (Вбесяващо е.) Такива хора са наистина отвратителни! Освен че започват с голям замах, но завършват безславно, този тип хора имат и друг проблем: всичко, което правят, става все по-хаотично, колкото повече го правят. В началото може и да имат някаква ясна представа, някои идеи и малко структура, но докато продължават, мислите им стават объркани. Те губят представа защо са започнали задачата или какви резултати трябва да постигнат. Когато някой ги посъветва да потърсят, те казват: „Няма нужда да търсим нищо. Нека просто продължим да го правим по този начин — така или иначе никой не стои без работа“. Виждаш ли, те започват да правят нещата с голяма инерция, като гръмотевица. Но докато напредват, нещата затихват в нищото. Чува се само гръм, но дъжд не вали — няма никакви резултати. Ако ти не попиташ за задачата, не я проследиш или не я провериш, те ще я оставят да пропадне недовършена, без дори да дадат доклад. Къде отиде решимостта, която изразиха в началото? Забравена е. Ами първоначалният план, който написаха? Изчезнал е безследно. Ами онези идеи, които имаха в началото? Изчезнали са, забравени са. Ето що за същества са те! Когато ти видиш първоначалния ентусиазъм на този тип хора, те изглеждат като хора, които наистина вършат работа. Но в действителност те са напълно безполезни; те просто не са хора, които вършат нещата здраво стъпили на земята; те са непостоянни хора. Те искат само да бъдат център на внимание, но не искат да понасят трудности и се страхуват да поемат отговорност. Всичко, което правят, остава недовършено. Каква човешка природа имат такива хора? (Лоша човешка природа.) Кажете Ми, могат ли такива хора да постигнат нещо? (Не могат.) Те винаги започват с голям замах, но завършват безславно, в пълен хаос — това е техният стил. Какъвто и дълг да изпълняват, те започват доста ентусиазирано, слушат музика и си припяват. Но след известно време губят интерес, просто зарязват работата и се отказват. Що за същества са те? Не са ли отвратителни такива хора? (Да.) Те безразсъдно се нагърбват със задачи, които знаят, че може да не са способни да изпълнят, като се опитват да покажат компетентността си, хвалят се и се бият в гърдите — не знаят ли собствените си възможности? Ако не могат да свършат работата или да постигнат резултати, защо просто не си кажат? Не бива да бавят нещата! Вместо това те си мълчат, като забавят твоята работа, докато се опитват да те заблудят. Не са ли те непочтени хора? (Да.) Те са твърде непочтени! Може ли на такива хора да се поверява да вършат нещата? (Не.) Достойни ли са за доверие? (Не.) Такива хора са недостойни за доверие. Ако те ти дадат думата си, би ли посмял да им повярваш? (Не.) Какви хора са те? Не са ли измамници? (Да.) Въпреки че не те мамят за парична облага или за сексуални цели, начинът, по който постъпват и вършат нещата, е толкова отвратителен и ненавистен. И така, каква е първопричината тези хора да са толкова ненавистни? Те са непочтени, не си знаят мястото в постъпките си, обичат да се бият в гърдите, обичат да показват каквато и компетентност да смятат, че имат, обичат да бъдат център на внимание и обичат да се перчат. Те никога не са постоянни в нищо, което правят. В същото време те надценяват себе си и не са наясно със собствения си ръст и с какви задачи могат да се справят. Въпреки това те все пак се опитват да покажат компетентността си, като смело се нагърбват с всякакъв вид важна работа. След като я поемат, дори когато не я вършат добре и забавят важни въпроси, те остават безразлични; стига да са център на внимание, за тях всичко е наред. Не са ли низки, долни хора? (Да.) Тогава тези хора нямат ли много лоша човешка природа? (Да.) Ако срещнете такъв човек, бихте ли посмели да му поверите големи или важни неща? (Не.) Например, ако трябва да излезеш да проповядваш евангелието и имаш нужда някой да се грижи за малкото ти дете, какъв човек трябва да потърсиш за помощ? Би ли посмял да избереш някой такъв, който няма чувство за отговорност, не може да бъде постоянен и е недостоен за доверие? (Не.) Защо не? Защото може да изгуби детето ти. Ако го попиташ как се е изгубило детето ти, той ще каже: „Не знам. Просто задрямах за момент и детето изчезна. Как можеш да ме обвиняваш за това? Детето има крака и може да върви само — не беше вързано за мен. Не можеш да ме обвиняваш!“. Те дори бягат от отговорност! Това не е ли безсрамен негодник? (Да.) Въпроси на живот и смърт в никакъв случай не могат да се поверяват на такива хора. В постъпките си те са непостоянни и нямат нито почтеност, нито достойнство. Когато възникнат проблеми, те имат наглостта да прибегнат до безсрамие и да отричат нещата. Въпреки че това да започваш нещата с голям замах, но да ги завършваш безславно, е просто недостатък на човешката природа, този конкретен недостатък е изключително сериозен проблем — това е проблем на почтеността. Някои хора обичат да са център на внимание и с желание поемат задачи, но не смеят да носят отговорност. Щом се сблъскат с трудности, те незабавно прехвърлят отговорността и се дистанцират от ситуацията. Те са напълно безотговорни. Също така са особено непостоянни и не могат да бъдат постоянни в нищо, което правят. Когато се стигне до такова лошо положение, това вече не е просто недостатък на човешката природа — това е въпрос на истинска непочтеност и лоша човешка природа. Защо казвам, че такива хора имат лоша човешка природа? Защото са недостойни за доверие — не би посмял да им повериш нищо. Каквато и задача да им повериш, те се съгласяват на драго сърце, но в момента, в който се обърнеш, те изчезват и нямаш представа с какво се занимават. Може дори да минат няколко дни, преди да ги видиш отново. Ако не ги попиташ как върви задачата, те няма да ти докладват, като се държат така, сякаш нищо не се е случило. Що за същества са те? Те са напълно безотговорни! Те се провалят на изпитанието и не може да им се има доверие дори когато става въпрос за нещо дребно като това. Какво друго мислиш, че биха могли да постигнат? (Абсолютно нищо.) Ако им повериш да се грижат за дете, проблеми могат да възникнат във всеки един момент. Детето може да падне и да се нарани, да изяде нещо, което не бива, или, когато излезе да си играе, да се изгуби или да бъде отвлечено от лоши хора — всички тези резултати са възможни. Защото са безотговорни и изключително непочтени и не спазват никакви граници на съвестта във всичко, което правят, и действат единствено за да задоволят собствените си егоистични желания, като пренебрегват всичко останало. Когато им повериш задача, те смятат, че ако откажат, може да те злепоставят; водени от собствената си гордост и за да задоволят суетата си, те се съгласяват, но след това не поемат никаква отговорност. Те се бият в гърдите, а в същото време не успяват да изпълнят задачата добре. Ето какво означава недостоен за доверие. Добри ли са такива хора? (Не.) Могат ли хора, които започват нещата с голям замах, но ги завършваш безславно, да бъдат избирани за водачи? (Не.) Защо не? (Те биха могли да навредят на делото на Божия дом.) Точно така. Когато говорят и дават обещания, те изглеждат способни, а хората са склонни да вярват на онези, които могат да се бият в гърдите. Но когато се стигне до реално вършене на нещата, действията им са непредсказуеми. Дори и да объркат нещата, те няма да те информират; и ако възникнат някакви проблеми, няма да ти дадат обяснение за случилото се. Ти с нетърпение се надяваш да се справят добре с нещата, но те накрая създават бъркотия и дори са напълно безразлични към това, като изобщо не приемат това, което си им поверил, за сериозен въпрос. В действията си те са склонни да бъдат непостоянни. Някои от тях вършат нещата единствено въз основа на собствените си интереси, хобита и любопитство; някои от тях обичат да привличат вниманието и вършат нещата само за да привлекат внимание и да бъдат забелязани. Такива хора са непостоянни и безотговорни и са неспособни да вършат нещата здраво стъпили на земята. Това е доста проблематично. Това все още не е засегнало въпроса дали имат духовно разбиране, дали могат да приемат истината, дали са покорни, или дали са хора, които се стремят към истината — това все още не е засегнало тези аспекти. Чисто от гледна точка на тяхната човешка природа, такива хора са недостойни за доверие. Могат ли такива хора да бъдат избирани за водачи? (Не.) Хората, чиято човешка природа не отговаря на критериите, дори не си струва да бъдат развивани. Защо не? Защото са твърде непочтени — липсва им дори елементарна почтеност и достойнство. Следователно те не са пригодни нито да бъдат водачи, нито да бъдат развивани като водачи.

Упражняване на предпазливост при вършенето на нещата

Сега нека обсъдим това да бъдеш предпазлив във вършенето на нещата. Какво проявление е това? (Това е достойнство на човешката природа.) Да бъдеш предпазлив във вършенето на нещата, да не бъдеш безразсъден, и когато възникнат въпроси, да можеш да подходиш към тях спокойно и да търсиш истината — това е достойнство на човешката природа. В това зло общество, сред различни групи хора със сложен произход, трябва да подхождате с предпазливост към появата на различни хора, събития и неща. Дори когато изпълнявате дълга си в Божия дом, има някои сложни ситуации сред различните неща, с които се сблъсквате, и трябва да подхождате към тях предпазливо. Например, когато срещнете зли хора, които причиняват смущения, докато изпълнявате дълга си, първо трябва да се научите да разпознавате и след това да подходите към ситуацията според истините принципи. Такава нагласа трябва да имате към дълга си. Какво включва това да бъдеш предпазлив при вършенето на нещата? То засяга разума на човека. Когато срещнеш въпроси, които не можеш да прозреш, трябва да бъдеш предпазлив. Дори ако разбираш някои истини, когато все още не можеш да прозреш основната същност и първопричината за определени специални въпроси, трябва ли да бъдеш предпазлив? (Да.) Такива ситуации още повече изискват да бъдеш предпазлив. Да бъдеш предпазлив не означава да бъдеш консервативен или да правиш малки крачки, нито означава да не смееш да действаш или да се страхуваш да поемеш отговорност — не се отнася за тези неща. Предпазливостта, за която се говори тук, се отнася до достойнство на човешката природа. Какви са конкретните проявления на предпазливостта? Това е, когато, докато вършиш нещо, първо търсиш истините принципи, а след това търсиш конкретните стъпки на практикуване, конкретния път на практикуване и желаните резултати за тази задача или тази работа. Тоест подхождаш към важни въпроси и собствения си дълг с внимателно и предпазливо сърце. Разбира се, някои хора са също особено предпазливи, когато подхождат към различни проблеми, с които се сблъскват в ежедневието си; те не са небрежни, а вместо това са невероятно предпазливи. Това не е лошо нещо; може също да се нарече достойнство на човешката природа, а не недостатък. Може да се каже, че предпазливостта е достойнство на човешката природа; наличието на предпазлива нагласа може само да е от полза за хората и ни най-малко няма да възпре или да окове хората по никакъв начин. Ако ти не смееш да говориш, когато възникнат въпроси, ако не смееш да правиш нищо или да общуваш с никого — ако се страхуваш, че паднало листо ще те удари по главата — тогава това е прекалена предпазливост. Да живееш в собствения си малък свят през цялото време, да прекарваш дните си по прекалено мнителен начин — това предпазливост ли е? (Не.) Да се страхуваш, че ако излезеш да пазаруваш, ще те измамят, да се страхуваш, че ако отвориш магазин, ще загубиш пари, да се страхуваш, че ако купиш къща, тя ще се окаже злокобен имот, да се страхуваш, че ако си купиш компютър, той ще има вируси — да бъдеш толкова окован от прекален страх, че да не смееш да направиш нищо и да ти е трудно да направиш и една крачка — това определено не са проявления на вида предпазливост, за който говорим тук. Тези проявления показват, че човек е невеж, безполезен и плах, незрял и лишен от способността да живее независимо. Те са проявления на слаба заложба. Тоест, когато такива хора са изправени пред това зло общество и сложни групи хора, те нямат каквото и да било противодействие. Те винаги са разтревожени, страхливи и толкова уплашени, че се отдръпват и не смеят да продължат напред. Или се страхуват да не бъдат излъгани и измамени, или се страхуват да не им навредят или да ги убият. Те не смеят да общуват с никого или да уреждат каквито и да е въпроси. Когато отиват на работа, се страхуват, че няма да им бъдат изплатени заплатите. Някои жени дори не смеят да работят от страх да не се отнасят зле с тях. Някои хора дори не смеят да напуснат домовете си от страх, че може да срещнат лоши хора, и се страхуват, че ако купят неща, ще им ги откраднат. Казано накратко, те се страхуват от всичко. Това не е ли прекалена предпазливост? Това е да бъдеш прекалено предпазлив. Не са ли луди? Някои хора имат такава нагласа, по цял ден се тревожат за това и онова, и резултатът е, че не смеят да уреждат никакви въпроси или да излизат да се срещат с хора и могат само да си стоят вкъщи. Какви хора са те? (Луди хора.) Те са луди; те са ненормални, те не са човешки същества. Лишени от всякаква способност да преценяват, без никакви принципи или минимални стандарти в нищо, което правят, този вид хора са превъплътени зверове, те нямат нормална човешка природа и това, че са прекалено предпазливи, не е предпазливост. До какво се отнася предпазливостта? Предпазливост означава да вършиш нещата по премерен, методичен и спазващ правилата начин, и въз основа на този принцип да действаш доста стриктно, и когато се случат неща, да бъдеш спокоен, да не бъдеш прибързан, безразсъден или импулсивен и да можеш да търсиш истините принципи и да намираш мъдри методи. Това се нарича предпазливост и само тази предпазливост е достойнство на човешката природа.

Желание за биене в гърдите и хвалене

Има много хора, които обичат да се бият в гърдите и да се хвалят. Това също е тенденция на злото общество. Много хора говорят с преувеличение, небрежно си измислят неща и говорят, без да мислят. Това, което казват, изобщо не е съобразено с фактите и те говорят само празни приказки. Без да имат каквото и да било чувство за срам, те все пак си вярват, че са способни. Достойни ли са за доверие такива хора? (Не.) Имат ли такива хора почтеност или достойнство? (Не.) Такива хора нямат почтеност и достойнство, не са достойни за уважение и не са достойни за доверие. Тогава може ли да им се повери уреждането на важни въпроси? (Не.) И така, какъв вид проблем е това да обичаш да се хвалиш? (Това е недостатък на човешката природа.) Това е недостатък на човешката природа, но също така трябва да се гледа човешката природа на този човек — дали неговата човешка природа е зла и дали може да приеме положителни неща. Ако той е просто мерзък и, повлиян от семейния си живот или социалната среда в продължение на много години, е развил лош навик да обича да се хвали и да се бие в гърдите, като говори безотговорно и без да обмисля последствията, тогава това е просто недостатък на неговата човешка природа. Той не е лош, а просто е на нивото на голяма мерзост. Ако такъв човек, освен че обича да се хвали, също така действа по доста властен и жесток начин при общуването с другите, и се бие в гърдите и се хвали с цел да потисне другите и да направи така, че нещата, с които се хвали и които преувеличава, да изглеждат по-възвишени, по-добри и много над нещата, които другите хора са направили или притежават, тогава това вече не е проблем на неговата мерзост. Какъв вид проблем е това? (Това е проблемът със злата човешка природа.) Това е проблемът със злата човешка природа. И така, има ли намесен покварен нрав тук? (Да.) Какъв вид покварен нрав? (Жесток.) Той има надменен, жесток нрав. Някои хора обичат да се хвалят просто защото са много мерзки. Това е породено от житейските им навици и жизнената им среда. Те просто не разбират какво означава да говориш истината, да говориш от сърце, да обсъждаш реални ситуации или да говориш за живота и уместни въпроси. Липсва им това съзнание. Такова възпитание липсва в семейната и училищната им среда, и още повече липсва, след като влязат в обществото. В резултат на това вродената им мерзост е много сериозна. Те са лекомислени и нямат подобаващо държание, и просто обичат да се бият в гърдите и да се хвалят, за да се перчат и да накарат другите да имат високо мнение за тях. В сърцата си те нямат други амбиции, желания или нужди. Ако показват само тези проявления, това е просто мерзост; това е недостатък на тяхната човешка природа. Но ако хваленето им има цел и чрез него те се представят като много способни и изключително кадърни, както и превъзхождащи обикновените хора, различни от тях и високо над тях, тогава това вече не е проблем на тяхната мерзост. Любовта им към хваленето е ръководена от конкретно мислене, тласкана от жажда за статус, амбиция и желание. Те използват хваленето като начин да потиснат и впечатлят другите, като карат другите да се чувстват по-нисши от тях и не толкова добри и да бъдат почтителни към тях и да им се подчиняват. Това е злото на тяхната човешка природа. Любовта им към хваленето цели да вземат надмощие: „Каквото имаш ти, имам и аз. Каквото можеш да правиш ти, мога да правя и аз. Каквото знаеш ти, знам и аз. Каквото си видял ти, видял съм и аз. Аз не съм по-долу от теб!“. Стига се дори дотам, че ако ти си ял определена храна, те, въпреки че очевидно никога не са я яли, ще твърдят, че са я яли — и не само това, а ще кажат, че са яли повече от нея и че храната, която са яли, е била по-добра от храната, която ти си ял. Ще се хвалят дори за неща, които просто не са се случили. С каква цел се хвалят? За да те засенчат, да се състезават с теб и да те накарат да почувстваш, че са по-добри от теб, че не ти отстъпват по нищо. Тласкани са от амбиция и желание. И така, проявлението на човешката природа, което е тласкано от такава амбиция и желание, просто мерзост ли е, или е зла човешка природа? (Това е зла човешка природа.) Има ли намесен покварен нрав тук? (Да.) Да бъдеш тласкан от амбиция и желание — това е покварен нрав. Какъв вид покварен нрав? (Надменност и жестокост.) Точно така. Има тези два вида покварен нрав: надменност и жестокост. Освен това има и малко злонамереност. Тоест, каквото и да кажеш, те винаги го обмислят в сърцата си, винаги се опитват да му придадат значение и винаги подхождат към него със злонамерени мисли и крайни идеи. Например, ако кажеш: „Колата на семейството ми е Тойота; това е японска кола“, те казват: „Японските коли не струват. Немските коли са по-добри. Немската кола, която карах, не само имаше отлични характеристики, но и вървеше повече от десет години, без да се развали — това е много по-добре от твоята кола!“. Те непременно трябва да те надминат. Ти казваш: „Аз дори не съм завършил гимназия“, те казват: „Аз завърших гимназия. Завиждаш ми, нали?“. В действителност те дори не са завършили прогимназия, но все пак искат да те надминат. Наслаждават се на чувството другите да им завиждат, да имат високо мнение за тях и да им се възхищават. Виждаш ли, тяхната реакция на информацията, която получават от когото и да било, е винаги злонамерена и крайна. Липсва им мисленето на нормалната човешка природа. Като чуе, че някой друг има нещо хубаво, един нормален човек може да каже: „Страхотно е, че имаш това. Би ли ми разказал за неговите конкретни функции и предимства? Бих искал да науча повече за него“. Някой с нормална човешка природа би реагирал по този начин. Но хората, които обичат да се хвалят, нямат нормална човешка природа. Те си мислят: „Защо ти да имаш това, а аз не? Дори и да го нямам, пак трябва да кажа, че го имам, и нещо повече, трябва да кажа, че моето е по-добро от твоето!“. Ако ги помолиш да го извадят и да ти го покажат, те ще кажат: „Няма да ти позволя да го видиш!“, когато всъщност изобщо го нямат. Това злонамерено ли е? (Да.) С други думи, когато им се случи нещо или когато видят или получат някаква информация, реакцията им винаги е крайна, несъвместима с човешката природа и злонамерена, така че в техния нрав има и известна злонамереност. Казано по друг начин, когато разговаряш или общуваш с тях нормално и смяташ, че не си казал нищо, което би могло да предизвика неоснователна мисловна реакция, умът им вече е изпълнен с множество мисли. Те вече ти завиждат и са предизвикателни и изпълнени с омраза към теб, като същевременно искат да те потиснат. Умът им е погълнат от тези неща. Не би ли казал, че това е злонамерено? (Да.) Злонамерените хора не са чисти. Повечето от израженията, думите и действията, които разкриват, са несъвместими със съвестта и разума на нормалната човешка природа. Възможно е в думите им да има някаква агресия; освен че съдържат агресия, някои от думите им може да са неверни, а други може да са хвалби. Това е така, защото имат злонамерени мисли в себе си и, тласкани от тези злонамерени мисли, изричат думи, които са все лъжи, всички те произлизат от Сатана и дяволи. Такива хора нямат човешка природа; те не са човешки същества. Хората, които обичат да се хвалят и да се бият в гърдите, могат да бъдат разделени на два типа. Те трябва да бъдат окачествени въз основа на същността на тяхната човешка природа. Тоест трябва да се гледа дали са мерзки и дали човешката им природа е зла, за да се прецени какъв проблем имат. Ако имат зла човешка природа и са много мерзки, способни да извършат много злодеяния, тогава те не са добри хора и трябва да бъдат окачествени като зли хора. Но ако просто се бият малко в гърдите и имат малко мерзост, но не могат да се решат да вършат лоши неща, все пак имат малко съвест и разум и могат също да правят някои добри неща, тогава все пак могат да бъдат считани за хора с добра човешка природа. Това не е голям проблем и ако заложбата им е добра, те дори могат да бъдат избрани за надзорници или водачи, или работници. Въпреки че и двата типа хора се бият в гърдите и обичат да се хвалят, всичко се свежда до това дали тяхната човешка природа е добра или зла. Ако са просто мерзки, това е недостатък на тяхната човешка природа и не включва покварен нрав. Но ако зад хваленето им се крие цел и амбиция, тогава това показва зла човешка природа и включва покварен нрав. Що се отнася до тяхната човешка природа, тя е зла; поквареният нрав, който това включва, е на надменност, злонамереност или жестокост. Това включва както лош характер, така и покварен нрав, нали? (Да.)

Небрежност

Нека обсъдим едно друго проявление: небрежността. Към кой аспект спада това да бъдеш небрежен във всичко, което правиш? (Недостатък на човешката природа.) Такива хора гледат на всичко повърхностно и общо, неспособни да схванат ключовите моменти. Всичко, което правят, е претупано. Те не могат да вършат работа, която изисква акуратност, като например работа с текст или управление на документи. Не могат да се справят и със задачи, изискващи прецизност. Когато шият дрехи, понякога зашиват крачоли там, където трябва да са ръкавите, понякога правят дългите ръкави къси или правят талията от 26 инча на 24 инча. Те правят дрехите или твърде големи, или твърде малки. Каквото и да правят, те винаги са толкова небрежни, толкова безразсъдни и толкова непохватни, че не могат да свършат нищо добре. Доколко небрежни могат да бъдат? Когато излизат да свършат нещо, те могат дори да забравят нещата, които трябва да вземат. Например, когато се срещат с адвокат за дело, те забравят да си вземат личната карта, както и доказателствата, които адвокатът е поискал. Те забравят много неща. Понякога те дори не знаят къде са оставили важните си вещи и не полагат усилия да запомнят. В резултат на това те често губят и забравят вещи, а нещата, които вършат, и ежедневието им са пълна бъркотия. Такива хора никога не са сериозни в отношението си към работата или дълга си. Каквото и да правят, то винаги е повърхностно и претупано — те добиват само обща представа за въпросите, които наблюдават, разбират само повърхностно думите, които чуват, казват нещата само с общи думи и запазват в паметта си само приблизителна представа за нещата. В резултат на това те не са способни да се справят с важна или поверителна работа; те не са подходящи за такива задачи. Ако тяхната небрежност засяга само личния им живот или хигиена, без да засяга други хора или някакви важни въпроси, тогава това е просто недостатък на тяхната човешка природа — каквито и проблеми да възникнат, те могат просто сами да поемат отговорност и толкова. Обаче, ако това засяга дълга, важна работа, съдбата и бъдещето на някого, дали някой остава или си тръгва и така нататък, тогава такива хора са неподходящи за уреждането на тези въпроси, защото са твърде небрежни. От една страна, те не са щателни по тези въпроси; те хвърлят само бегъл поглед, като ги мързи да използват мозъка си или да вложат мисъл и енергия, за да се справят с тях. От друга страна, техният стил и подход към вършенето на нещата са неизменно повърхностни и през куп за грош, и те често губят и забравят вещи. Ако това засяга само личния им живот, не е голям проблем. Обаче, ако засяга важна работа или поверителни въпроси, те могат да объркат нещата или дори да причинят голямо бедствие. Например някой спешно трябва да отиде в Париж, но вместо това поради небрежността си купува самолетен билет за Рим. Дори се чувства доста доволен, като казва: „Билетът, който купих днес, беше толкова евтин!“. Другите го гледат и казват: „Разбира се, че е евтин — трябваше да отидеш в Париж, защо купи билет за Рим?“. Това е твърде голяма небрежност! Такива хора гледат на всичко с пренебрежителна и нехайна нагласа. Те просто хвърлят един бегъл поглед на нещо, за да добият обща представа за него, и с това се приключва. Точно такава безотговорна нагласа имат. Разбира се, тази нагласа се окачествява и с това, че не искат да влагат сърцето си в нищо, и с мързел — твърде много ги мързи да влагат сърцето си в каквото и да било, да използват мозъка си или да влагат мисъл, когато уреждат какъвто и да е въпрос. Небрежни хора като тези са неподходящи за важна работа, особено за задачи, включващи работа с текст, управление на документи или работа, свързана с поверителни професионални умения. Тогава, ако такива хора станат водачи, могат ли да се справят със задачата? (Не. Работата им никога не е свършена както трябва; винаги се върши повърхностно и в общи линии, и винаги остава незавършена. Те не могат да вършат реална работа.) На такива хора им липсва внимание към детайлите в работата; те винаги са повърхностни и небрежни, като уреждат нещата по повърхностен, нехаен начин. Думите им също винаги са неясни и са склонни да използват термини като „горе-долу“, „може би“, „вероятно“ или „възможно“. Такива хора не могат да постигнат нищо. Много елементи от работата в Божия дом, като административната работа, работата с персонала, работата, свързана с църковния живот, и евангелската работа, засягат конкретни детайли. Когато са изправени пред работа с детайли, такива небрежни хора ги заболява главата и се чувстват объркани, и се чувстват смазани; те не желаят да се занимават с такава детайлна работа. Те имат тази мързелива нагласа, така че, когато се стигне до вършене на работа, те винаги си мислят: „Вършенето на работата повърхностно е добре; в края на краищата, това е достатъчно близо до това, което казват работните разпоредби“. Те винаги поддържат тази нагласа „горе-долу бива“ — може ли работата да се свърши добре по този начин? (Не.) Когато оценяват хората, те също го правят повърхностно — оценяват повърхностно водачите и работниците и оценяват повърхностно и надзорниците на всеки екип. Когато някой попита: „От колко време този надзорник вярва в Бог?“, те отговарят: „Изглежда повече от три години“. Но човек, който вярва в Бог от три години, може дори още да не е положил основи — може ли да се разчита на такъв човек като надзорник? Небрежните хора просто не могат да прозрат това. Ето защо речта им винаги е изпъстрена с термини като „горе-долу“, „вероятно“, „може би“, „възможно“ и „изглежда“; те просто никога не използват точни думи. Когато някой попита: „Служил ли е някога като водач, докато е вярвал в Бог?“, те отговарят: „Изглежда, че не е, защото не съм чул да го споменава“. Виждаш ли, те никога към нищо не се отнасят стриктно. Ако ти ги разпиташ за подробности, те просто разчитат на чувства и впечатления. Няма да кажат: „Веднага ще отида да попитам за това и ще потвърдя“. Те просто не се отнасят добросъвестно към това. Във всичко те смятат, че е добре, стига да е „горе-долу вярно“ или „достатъчно близо“. Някои хора казват: „Защо човек трябва да живее толкова щателно?“. Въпреки че в известен смисъл това е вярно — за въпроси, свързани с плътския живот, можеш да бъдеш малко повърхностен — когато става въпрос за църковна работа, не можеш да бъдеш повърхностен. Да бъдеш повърхностен в работата влияе на нейните резултати. Добри резултати във всеки елемент от работата се постигат само благодарение на конкретно планиране, разпоредби, проследяване, надзор и подтикване. Ако задачите се изпълняват през пръсти и се претупват, никоя работа не може да даде резултати. Следователно, небрежността е недостатък на човешката природа и такива небрежни хора не са годни за важна работа; по-специално те не са годни да вършат работата на водачи и работници. Какъвто и да е въпросът, такива хора чуват само в общи линии и след това предполагат, че го разбират. Например в работата по създаване на църкви, как да се създаде църква, колко хора са необходими за създаване на една църква, колко църкви образуват район, колко района образуват област — работните разпоредби на Божия дом имат конкретни правила за всички тези неща, с допълнителни конкретни правила и за специални обстоятелства. Небрежните хора обаче нито търсят, нито се опитват да научат за тези правила, но все пак твърдят, че знаят как да действат. Когато поискат от тях да предоставят подробности, те отговарят: „Това е просто създаване на църкви. Щом има определен брой хора, създаваш една“. Но когато ги попитат: „Как точно трябва да бъде създадена?“, те не знаят и не могат да предоставят подробностите. Ако е нов водач и все още не знае как да създаде църква, това би било разбираемо. Проблемът е, че не знае, но и не се отнася добросъвестно към това, и не проучва, и не търси също. Могат ли такива хора да вършат добре църковна работа? (Не.) За такива хора имаме само две думи — „Слез от поста!“. Те не са годни за ръководни дела. Няма по-сложна работа от работата, касаеща хората. Ако ти липсва предпазливо и отговорно сърце и работата ти е повърхностна и не се върши щателно, тогава колкото и добра да е заложбата ти, ти пак няма да си годен за ролята. Да бъдеш твърде небрежен, да вършиш всичко само повърхностно, да се съсредоточаваш само върху общото, да се съсредоточаваш само върху отбиването на номера, да не се съсредоточаваш върху детайлите, да не знаеш да се отнасяш добросъвестно към нещата — всичко това означава, че ти в никакъв случай не си годен за работата на водачите и работниците. Разбра ли? (Да.)