Допълнение: Как да се подхожда към слуховете

Чували ли са някои хора напоследък някакви негативни слухове? (Да.) Каква беше вашата реакция, когато чухте тези слухове? Страхувахте ли се? Бяхте ли любопитни? Искате ли да знаете какво представляват тези слухове? (Ние не искаме да знаем, защото вече знаем, че големият червен змей често измисля слухове от нищото. Каквото и да казва той, то е лъжа. Затова не се интересуваме от подробностите на тези слухове и не искаме да се опитваме да разбираме дяволските думи, които той изрича.) Големият червен змей измисля всякакви слухове, за да подвежда и покварява хората, и много хора, след като чуят слуховете, биват подведени. Някои хора се страхуват и не смеят да приемат истинския път; някои, които са го приели, също започват да се съмняват и вече не искат да вярват в Бог. Преди да чуят слуховете на големия червен змей, тези хора сякаш имаха вяра в Бог без никакви съмнения и бяха готови да следват Бог и да изпълняват своя дълг. Но след като чуят слуховете, в тях веднага се пораждат съмнения и вече нямат сърце да следват Бог и да изпълняват своя дълг. По-специално, някои от арестуваните от големия червен змей, под принудата на неговите жестоки изтезания, отстъпват и се отричат от Божието име, а някои от тези хора подписват „Трите декларации“ и дори са принудени да казват обидни думи за Бог. Има доста такива хора. Всички вие сте чували много слухове и негативна пропаганда и също сте виждали, че след като големият червен змей арестува вярващи в Бог, той им промива мозъците — наистина, доста хора са били подведени. Освен това той използва онези, които предават Бог, за да изпълняват служба за големия червен змей, като ги кара да наблюдават църквата и да следят вярващите в Бог, и да вървят по петите им. За да изкорени религиозната вяра и да премахне Божията църква, големият червен змей третира потискането и арестуването на Божиите избраници като важно държавно дело, като политическа мисия, и го извършва с голяма задълбоченост и старание. Това кара много вярващи в Бог да се страхуват, така че те не смеят да вярват в Бог и не смеят да изпълняват своя дълг. Особено след като чуят слуховете, измислени от големия червен змей, много хора биват подведени. Що се отнася до тези слухове, Божият дом отдавна ги е обобщил и разпознал, така че няма нужда да ги обсъждаме тук. Ако наистина ти се случи да бъдеш арестуван и големият червен змей използва тези слухове, за да се опита да ти промие мозъка, принуждава те да заявиш позиция и те принуждава да подпишеш „Трите декларации“, какво трябва да направиш? Сега вие знаете, че слуховете, измислени от големия червен змей, са изцяло фалшиви, подвеждащи и измамни. Въпреки че вашата нагласа е да не ги слушате, да не ги гледате и да не им вярвате, ако тези слухове бяха поставени пред теб, принуден да ги чуеш, да ги видиш и дори да помислиш, че са факти, би ли се разколебал? Какво ще си помислиш в сърцето си? Ще искаш ли да знаеш истината за фактите? Ще искаш ли да ги провериш? Що се отнася до това, че големият червен змей измисля слухове, за да подвежда и сплашва хората, или използва слухове и атеизъм, за да промива мозъците на хората и да извършва идеологическа работа, трябва ли да общуваме за истината, за да „имунизираме“ хората? Това необходима част от делото ли е? Някои хора казват: „Големият червен змей измисля слухове за нас от толкова много години, особено слуховете за Христос, за човека, използван от Светия Дух, и за църквата и църковното дело. Ние никога не сме ги изяснявали, никога не сме пристъпвали към изясняване на нашето отношение или гледище, никога не сме се защитавали — това уместно ли е?“. Някои хора, от момента, в който са започнали да вярват в Бог, досега, никога не са били способни ясно да разпознаят различните слухове на големия червен змей и религиозния свят. В сърцата си те винаги са имали въпросителна относно тези неща. Тази въпросителна не означава пълно неверие, нито пълна вяра; вместо това означава, че те заемат средна позиция, за да гледат на тези въпроси с мисълта, че тези неща може да са все слухове, измислени от големия червен змей, или може да са факти. Това „може да са“ отразява ли гледна точка на търсене на истината? (Не.) Това е гледна точка на вярване, че слуховете трябва да бъдат проверени и потвърдени, или гледна точка на изчакване и наблюдаване, в очакване информирани хора да разкрият някои реални обстоятелства. Кажете Ми, какви последствия мислите, че ще произтекат от това, че хората имат която и да е от тези две гледни точки? Такива хора в опасност ли са? Коя от тези две гледни точки може да даде възможност на хората да останат непоколебими? (Нито една от тези две гледни точки не може да даде възможност на хората да останат непоколебими. Ако някой таи мисълта „може да са“, това показва, че той все още не е сигурен за истинския път и все още има елементи на съмнение в себе си. В този случай слуховете се превръщат в голямо изкушение за него. Ако хората не могат да бъдат сигурни за истинския път, не могат да вярват в истината и не могат да прозрат същността на големия червен змей, те всъщност са в голяма опасност.) Тези хора и до днес все още не са сигурни за истинския път. Каква е тяхната същност? (По същество те са неверници.) Те са неверници. Има ли много хора, които поддържат някоя от тези две гледни точки? Със сигурност има доста. Когато тези хора чуят слухове, в сърцата им се пораждат съмнения относно Бог и те искат да стигнат до дъното на слуховете, за да разберат дали са истина, или лъжа. Но тъй като не знаят как да търсят истината, за да разрешат този въпрос, в крайна сметка те просто го оставят неразрешен. В действителност този проблем все още съществува в сърцата им и не бива разрешен. Когато вие чуете тези слухове, търсите ли истината? Търсите ли истината, за да разнищите и да разпознаете слуховете, или да изследвате слуховете един по един, за да различите дали са правилни, или неправилни, и да видите дали всъщност са истина, или лъжа? След като чуете слуховете, вие си мислите в сърцето си само, че те не са верни, че това е чисто и просто големият червен змей, който измисля слухове и си служи с очерняне, но не ги оборвате въз основа на истината и фактите и всъщност все още имате някои съмнения в сърцето си и просто използвате тези доктринални твърдения, за да разсеете съмненията си. Може ли подобно мислене да ви даде възможност да останете непоколебими? Това търсене на истината ли е? Това показва ли, че разбирате истината и сте придобили истината? Проблемът разрешен ли е из основи? (Не.) И така, искате ли да използвате истината, за да разрешите този проблем, така че да можете да разпознаете тези слухове, да не бъдете подведени, да нямате никакви въпроси в сърцето си и напълно да отстраните съмненията, подозренията и предпазливостта си спрямо Мен? Някои хора си мислят: „От момента, в който започнахме да вярваме в Бог, досега ние слушахме Твоите проповеди и приемахме Твоето поене и пастирстване и постигнахме известни придобивки и напредък. Но ние в действителност не сме живели с Теб и не сме имали реален контакт с Теб като човек. Затова сме в пълно неведение и не сме осведомени относно това какъв човек си Ти, какви са Твоята индивидуалност и характер и какъв живот водиш Ти“. Тоест, що се отнася до различните проявления и разкривания на човешката природа на тази плът, както и Моя живот и Моето отношение и конкретни проявления в отношенията с хората и подхода към нещата, хората винаги са слагали въпросителни към тези неща и са таили опасения спрямо тях. От една страна, това, че хората таят тези опасения, произтича от факта, че самите хора не са на сто процента сигурни за въплъщението на Бог, а от друга страна произтича от това, че хората са повлияни от слуховете на религиозния свят или големия червен змей, защото разбирането им за истината е твърде повърхностно. Така че вие имате много догадки за Мен. Разбира се, съдържанието на тези догадки със сигурност не е положително или правилно; то със сигурност съдържа някои мрачни и негативни елементи. Таенето на тези догадки — това добро или лошо нещо е за вас? Бреме ли е, окови, или стимул? Какво мислите? (Ако хората имат тези негативни догадки в сърцата си, това не е добро нещо, а бреме. То ще накара хората да бъдат предпазливи спрямо Бог; то няма да помогне с нищо на вярата им в Бог.) Какво въздействие имат тези негативни неща върху вас? Какви последствия ще предизвикат? Опасни ли са тези неща за теб при определени условия? (Да.) След като тези неща са бреме и не са добро нещо за теб, трябва ли да използваш истината, за да ги разрешиш? Или трябва да ги оставиш настрана, да не се занимаваш с тях и да не мислиш за тях, като чакаш, докато възникне някой проблем, за да им обърнеш внимание? Каква е вашата нагласа? (Когато чух слухове, аз наистина ги оставих настрана и не се занимавах с тях. Но току-що, чрез Божието общение, осъзнах, че когато възникнат тези проблеми, те трябва да бъдат разрешени с истината. В противен случай човек не може да остави това бреме в сърцето си и в определени ситуации това може да доведе до лоши последствия, дори до това да бъде скептичен към Бог и да отрече Бог, което е много опасно.) Макар да заявяваш открито, че това са слухове, ако никога истински не разпознаеш тези слухове или нямаш правилната нагласа към тях и винаги носиш тези негативни неща в сърцето си, тогава ти често ще бъдеш възпиран от тях. Тези слухове ще бъдат бомба със закъснител за теб, готова да избухне във всеки момент и на всяко място. Последствията от това несъмнено ще бъдат невъобразими и ти ще бъдеш разкъсан на парчета. Онези, които подписват „Трите декларации“, не са ли именно онези, които са детонирали бомбата и са се разкъсали на парчета? След като подпишат „Трите декларации“, големият червен змей все още не ги оставя на мира. Той изисква те да кажат устно няколко неща, с които обиждат Бог, и едва тогава въпросът може да се счита за приключен. Въпреки че в сърцата си не желаят, те чувстват, че нямат избор, и отстъпват пред Сатана, за да избегнат затвора. След като устно обидят Бог, те чувстват, че надеждата им да получат благословии си е отишла, че с тях е напълно свършено. Те вече нямат нужда да мислят дали тези слухове са истина, или лъжа, и тревогите, опасенията, плахостта и ужасът, които са носили в продължение на много години вярване в Бог, напълно изчезват. В същото време надеждата им за спасение също е разбита. Кажете Ми, дори ако хората са скептични към въплътения Бог или към това течение, трябва ли да обиждат Бог? (Не.) Когато големият червен змей ти казва да обиждаш Бог, защо му се подчиняваш? Без значение кой е, дори ако някой отрича истинския път, отрича това течение, той все пак не бива да обижда Бог. Какви хора са тези, които обиждат Бог? (Хората, които могат да обиждат Бог, са онези, които имат зла човешка природа, а също и онези, които изпитват особена омраза към истината и се покоряват на влиянието на Сатана.) Кажете Ми, ако наистина вярват в сърцата си, че Бог съществува, вярват, че Бог е Създателят, че човечеството е създадено от Бог, че човешкият живот е дарен от Бог и че Бог господства над всички неща, хората биха ли обиждали Бог? (Не.) Те никога не биха го направили. Независимо от обстоятелствата, те не биха обиждали Бог. Дори ако са скептични към името Всемогъщия Бог или към това течение, което е делото на Всемогъщия Бог, те абсолютно никога не биха обиждали Бог. И така, типът човек, който може да обижда Бог, не само отрича това течение и отрича въплътения Всемогъщ Бог, но също така отрича Божието дело и истината, изразена от Бог. Към коя категория принадлежат хората от този тип тогава? (Те са дяволи; те са хора, които отричат Бог в сърцата си.) Хората от този тип са част от шайката на Сатана и дяволите; те не са Божии избраници, не са Божии овце — те не са хора. Някои хора, след като са били арестувани от големия червен змей, понеже не разбират истината и нямат проницателност, започват да се съмняват, когато чуят слухове. В тях се пораждат съмнения относно въплътения Бог и под заплахи, подмамвания и принудата на жестоки изтезания, те се отричат от Божието име, отричат се от това течение, което е делото на Светия Дух, и се отричат от църквата. Това вече се равнява на предаване на Бог. Но някои хора могат дори да обиждат Бог — това е пълна липса на съвест и разум, това е непростимо и е извършване на непростим грях. Когато обиждаш хора, или ги нападаш, съдиш или клеветиш, от правна гледна точка това би било дефинирано най-много като престъплението клевета или, в най-тежките случаи, като лична нападка. Това не е наистина сериозно и не води до смърт. Въпреки това, когато някой може да обижда Бог, естеството на проблема се променя. Това вече не е просто обиждане на Бог — това е богохулство! Какво означава да богохулстваш? Това означава директно да нападаш, да клеветиш, да обиждаш или да злословиш срещу положителни неща, истината или Бог — всичко това представлява богохулство. Бог е свят, Бог е върховен, Бог господства над цялото човечество, Бог е Този, Който предоставя живот на човечеството, и Бог е източникът на човешкия живот. Божията същност, идентичност и статус са върховни. Бог е съвършен, добър и свят, Той е безпогрешен и безукорен. Точно защото Бог е свят, съвършен и върховен, и защото Бог е източникът, който предоставя живот за човечеството, всяка клевета, нападка или обида, насочена към Бог от сътвореното човечество, представлява богохулство. Трябва вече да разбирате какво е „богохулство“, нали? (Всяка нападка, обида или клевета, насочена към Бог, представлява богохулство.) Ако трябва да се обясни думата „богохулство“, тя означава клевета, съдене или заклеймяване на положителни неща, и това е особено клеветата, съденето или заклеймяването на истината или Бог. Това се нарича богохулство. Следователно думата „богохулство“ може да се използва само за да се опише клеветата, обидите, нападките или съденето от страна на човечеството спрямо Бог — това е относително уместно. Когато хората съдят, обиждат, нападат или заклеймяват други хора, ако това не е съобразено с фактите, то е, най-много, клевета. Ако е съобразено с фактите, тогава не представлява клевета. Обаче съденето и заклеймяването на Бог от страна на хората е изопачаване на фактите и превръщане на истината в лъжа — това представлява богохулство. Какво е естеството на това хората да се осмеляват да заклеймяват Бог? Има ли Бог грях? (Не.) Бог е свят, Бог е без грях, така че всяка клевета, нападка, съдене или обида, насочена към Бог, се нарича богохулство. Онези, които обиждат Бог, си мислят: „Стига да кажа няколко неща, които обиждат бог, мога да бъда освободен и да избягам от опасността. Предвид обстоятелствата бог няма да запомни това“. От човешка гледна точка това са просто няколко обиди, което не изглежда да е голям проблем. Но как Бог гледа на този въпрос? Това, че ти можеш да обиждаш Бог, показва, че ти вече си отрекъл Бог в сърцето си. Единствено защото таиш омраза в сърцето си към Бог, ти можеш да Го обиждаш. Независимо дали проактивно обиждаш Бог, или си принуден от други да Го обиждаш, това е проявление на отричане на Бог и омраза към Бог. Следователно този вид поведение и действие е богохулство в пълния смисъл на думата.

Някои хора никога не могат да се избавят от различните слухове, като винаги си мислят, че те може да са истина. Те винаги искат да проверят дали слуховете, разпространявани от големия червен змей, който е управляващата партия, от религиозния свят и от невярващите — особено онези слухове и коментари, публикувани в интернет — са истина. Ако Бог никога не заявеше позицията Си или Неговият дом не предоставеше никакво изясняване, те напълно щяха да повярват, че тези слухове са истина, и щяха да отрекат Бог и да предадат Бог — какъв е проблемът тук? Въз основа на какво точно вярват те в Бог? Ако вярата им се основава на това дали слуховете са истина, тогава това е огромна грешка. Всъщност много слухове вече бяха много ясно разнищени и оборени в проповедите и общенията, както и във филмите на Божия дом; няма нужда Аз да навлизам в подробности тук. И така, кои видове слухове все още искате да проверите? Нека днес да разнищим тази тема докрай. Ако искате да проверите слухове, Аз ще ви кажа какво имам да кажа за тях, така че някои хора да не продължават да си мислят: „Криеш ли от нас нещо, което не искаш да знаем? Ние винаги чувстваме, че не можем напълно да Те разгадаем. Въпреки че сме Те следвали и сме чули толкова много истини, ние все още се чувстваме несигурни в сърцата си относно това дали слуховете са истина, или лъжа, така че винаги имаме идеята и мисълта да ги проверим“. Ако искате да ги проверите, кажете го смело. Нека поговорим открито за този въпрос. Аз ще ви кажа какво имам да кажа за тях — няма нищо за криене. Иска ли някой да ги провери? (Не.) Дали причината, поради която не искате да ги проверите, е изградена върху основата на това, че не вярвате на слуховете на големия червен змей, или защото имате нагласата: „Не искам да се занимавам с този въпрос — просто ще го оставя така“? Или защото се страхувате, че след като проверите слуховете, ще останете разочаровани и няма да можете да се изправите пред резултата, и не знаете дали можете да останете непоколебими, и не искате да се изправяте пред такива последствия? Независимо от това какво е съдържанието на тези слухове, дали искате, или не искате да ги проверите, дали искате, или не искате да чуете какво имам да кажа за тези слухове или Моя коментар за тях, и независимо от това каква е вашата нагласа, Аз имам само една нагласа: ако разбирате истината, вие естествено ще бъдете способни да разпознаете тези слухове; ако не разбирате истината и не търсите истината, тогава Аз няма да коментирам. Това е така, защото съм изрекъл толкова много слова, изразяващи истината; нямам нужда да ви обяснявам тези слухове — това не е делото, което трябва да върша. Още ли не можете да разпознаете слуховете дори след като сте слушали толкова много проповеди? Ако не можете, това означава, че не разбирате истината. Колкото и да се говори на някого, който не разбира истината, то е безполезно — все едно се говори на невярващи; колкото и да говориш, те няма да разберат. Следователно Аз няма да коментирам, що се отнася до каквито и да било слухове! Не искам да обяснявам нищо, нито искам да казвам нищо, нито искам да оправдавам или защитавам каквото и да било. Без значение какво се говори във външния свят, Аз няма да коментирам! Чухте ли това ясно? (Да.) „Без коментар“ — това е вид нагласа. Освен това, какво искам да ви кажа относно този въпрос? То е, че без значение кога, Божията идентичност и същност няма да се променят, Божият статус няма да се промени, Божият нрав няма да се промени, Божията власт и Божието могъщество няма да се променят, фактът, че Бог господства над човечеството и му предоставя живот, няма да се промени, фактът на Божието въплъщение няма да се промени и фактът, че Бог е истината, пътят и животът, никога няма да се промени. Достатъчни ли са тези слова, за да разсеят съмненията ви? (Да.) Това е всичко, което имам да ви кажа по този въпрос. Ако разбирате, тогава го приемете. Ако не разбирате, тогава отделете време да размишлявате върху него. Ако все още имаш съмнения в сърцето си и тези слова не могат да разсеят съмненията ти, тогава няма какво повече да направя. Просто остави нещата да следват своя ход. Това е всичко, което мога да кажа и да направя за теб. Уместен ли е този подход? (Да.) Могат ли тези слова да имат определено въздействие върху хората? Когато си изправен пред различни сложни въпроси, ако във връзката между теб и Бог възникне разрив, или ако развиеш сериозни съмнения относно Бог, и тези слова не могат да разрешат проблема, пред който си изправен в момента, тогава ти си неверник. Това, което приемаш, не е истината, а лъжите на Сатана и всякакви дяволски думи, които изрича Сатана. Точно както беше с Адам и Ева в началото — Бог каза: „От всяко дърво в градината можете да ядете, но от дървото за познаване на доброто и злото да не ядете, защото в деня, когато ядете от него, непременно ще умрете“. Те запазиха Божиите слова в сърцата си, след като ги чуха. Но когато Сатана им каза: „Бог каза да не ядете от плода на дървото за познаване на доброто и злото — това не е непременно вярно. Ако ядете от него, няма непременно да умрете“, у Адам и Ева веднага се породиха съмнения. Те изоставиха Божиите слова и повярваха на думите на змията. Те заподозряха, че това, което Бог е казал, е лъжа. Поради това, което змията каза, те вече не вярваха на Бог, нито се подчиняваха на Бог, а напълно следваха лъжите на змията. Ясно се вижда каква беше крайната последица от това. Докато вярваха на това, което им каза змията, и го приемаха, те също така отричаха това, което Бог беше казал, като си мислеха, че казаното от Бог е лъжа. Те вече не вярваха, че Божиите слова са истина, и вече не вярваха в Божията идентичност и същност. Вместо това те бяха скептични към Бог, като подозираха, че Той има задни помисли спрямо тях и ги мами с лъжи. И обратното, те вярваха, че казаното от змията е истина и че змията говори за тяхно добро. Крайната последица беше, че те бяха съблазнени от змията и покварени от Сатана. Те се отклониха от Божията грижа, загубиха Божията закрила и поеха по път, от който няма връщане.

Разрешен ли е проблемът със слуховете за вас? Ако не е разрешен, бавно го осмислете сами. Що се отнася до това как да се третират слуховете, Аз вече съм общувал достатъчно. Ако все още има хора, които не могат да прозрат различните слухове и не могат да ги разпознаят, общувайте за това и го разрешете сами. Въпреки че този въпрос не се брои за голям, в ежедневието на хората той е нещо, което често може да смущава умовете им и да смущава живота им. Въпреки че някои слухове не стигат дотам да отнемат живота ти веднага, те също са вид тормоз за теб, като досадна муха, която не хапе хората, но ги отвращава — те се появяват от време на време, за да те смущават. Особено когато ти си слаб, когато ти се сблъскваш с провал или неуспехи, или си негативен, тези слухове и дяволски думи ще се появят, за да те смущават, да те измъчват в сърцето ти, като те дърпат назад, карат те да потъваш малко по малко. Точно по този начин някои хора са се оттеглили и са спрели да вярват. Виждаш ли, хората, изпратени в групи „Б“ или в обикновени църкви, са в голяма опасност — но хората, които изпълняват дълга си на пълно работно време, не са ли в опасност? Някои от тях също са в голяма опасност. Коя група сред тях? Групата хора, които непрекъснато не успяват да разберат истината. Колкото и Божии слова да са чули, те не ги разбират. В сърцата си те винаги се съмняват: „Защо не мога да разбера кои от Божиите слова са истината? Всички казват, че истината е пътят, животът — защо аз не чувствам, че тя е животът? Аз също съм чул много от Божиите слова, но животът в мен не се е променил; аз все още съм аз, не съм се променил!“. Те никога не разбират какво е истината, никога не разбират Божието дело и винаги остават в недоумение относно виденията. Такива хора са в опасност. Хората от този тип, когато чуят слухове, никога не търсят истината, за да ги разпознаят; те знаят само да избягват и да отхвърлят слуховете. Ако могат да ги избегнат, те за късмет избягват бедствието; ако не могат да ги избегнат, биват пленени от Сатана. Кажете Ми, случайност ли е, че такива хора могат да бъдат пленени от Сатана? (Не.) Онези, които никога не разбират истината, които никога не разбират какво е вярата в Бог — тези хора Божии овце ли са? Могат ли да разберат Божиите слова? (Не могат.) Тези хора никога не разбират Божиите слова, нито търсят истината; и винаги са загрижени за това: „Кога ще дойде Божият ден? Кога ще влезем в небесното царство?“. Що се отнася до нещата, които хората трябва да разбират при вярата в Бог, те не са разбрали нито едно от тях. Колко объркани могат да бъдат само! Кажете Ми, когато говоря на този тип объркан човек, какво чувство имам в сърцето Си? Чест ли е, или скръб? Или е чувство на възмущение? Дразни Ме да гледам тези хора. Какво могат да придобият тези объркани глупаци чрез вярата в Бог? След като големият червен змей ги арестува и им промие мозъците, те биват разкрити и отстранени. Тези хора ни най-малко не разбират истината и Божият дом не иска такива хора. Именно чрез големия червен змей те биват разкрити и отстранени. Кажете Ми, това липса на любов ли е? (Не.) Ако такива хора не бяха арестувани от големия червен змей и без да ги подвеждат тези слухове, щяха ли те винаги да се вкопчват в църквата? Какви обстоятелства могат да ги накарат да се оттеглят? (Именно чрез слуховете на големия червен змей. След като чуят слуховете и им повярват, те се оттеглят.) Именно чрез демонските нокти на големия червен змей, този контрастиращ предмет, те биват пленени и в крайна сметка спират да вярват. Всъщност тези хора не могат да възприемат истината, не могат да изпълняват никакъв дълг и не могат да изпълняват каквато и да било служба. В Божия дом те просто запълват бройката, живеят наготово и чакат смъртта. Всеки един от тях е в окаяно състояние, но въпреки това твърдят, че са последователи на Бог, че са Божии избраници — не са ли позорни? Онези, които следват Бог, трябва поне да са хора, а не мъртъвци без дух, не зверове. Те трябва да са хора, които могат да разбират словата, които Бог изрича. Само онези, които могат да разбират Божиите слова и да разбират истината, са Божии овце. Само Божиите овце могат искрено да изпълняват своя дълг и да следват Бог. Онези, които не са Божии овце, не са искрени последователи. Те се промъкват в църквата с цел, която е да получат благословии. В сърцата им няма Бог. Колкото и години да вярват, те никога не биха могли да имат богобоязливо сърце. Дяволи, сатани и онези, обсебени от нечисти духове и зли духове, също знаят, че това е истинският път, и те също копнеят за благословии. Но Бог иска ли такива хора? (Не.) Различни зли духове и нечисти духове обсебват животни и след като преминат през много години на развиване и станат свръхестествени същества, те винаги искат да се превърнат в хора. Те не желаят да останат нечисти духове, зли духове или различни животински духове; те искат да се издигнат на по-високо ниво — да бъдат хора. По същия начин тези объркани глупаци също искат да повишат ранга си, като искат да бъдат Божии избраници. Кажете Ми, иска ли Бог такива хора? Не. Дори и да се промъкнат в църквата, това ще бъде напразно; те трябва да бъдат изчистени, каквото и да става. Щом бъдат изчистени, Божият дом ще бъде чист и църквата ще бъде чиста. Онези, които останат, трябва поне да са хора, които признават Божията идентичност и същност, които признават, че Бог е истината, пътят и животът, и които могат с желание да изпълняват служба за Бог. Могат ли тези объркани глупаци да постигнат това? Те са много далеч от постигането на това. Всички те са мъртъвци без дух, но въпреки това винаги искат благословии, винаги искат да влязат в царството, винаги искат да отидат на небето. Амбицията и желанието им не са малки, но те дори не поглеждат какво представляват — те се надценяват! Правилно е такива хора да бъдат отстранени. Чувствате ли, че е жалко? (Не.) От самото начало Бог каза: „Това, което искам, е съвършенство в хората, а не множество на техния брой“. Това е изискваното от Бог ниво за Неговите избраници, както и изискване и принцип по отношение на броя на хората в църквата. „Това, което искам, е съвършенство в хората“ — тук „съвършенство“ отнася ли се за добрите войници на царството, или за победителите? Нито едното не е точно. „Съвършенство“, казано точно, се отнася за онези, които притежават нормална човешка природа, онези, които са истински хора. В Божия дом, ако можеш да изпълняваш дълг, който човек трябва да изпълнява, ако можеш да бъдеш оползотворен като човешко същество и ако можеш да изпълняваш отговорностите, дълга и задълженията на човек, без другите да те дърпат, влачат или бутат, и не си безполезен отпадък, не си тунеядец, не си лентяй — ти можеш да поемеш отговорностите и задълженията на човек и да поемеш мисията на човек — само това означава да отговаряш на критериите за човек! Могат ли тези лентяи и онези, които не се занимават с истинска работа, да поемат мисията на човек? (Не.) Някои хора не желаят да поемат отговорност; други не могат да я поемат — те са безполезен отпадък. Онези, които не могат да поемат отговорностите на човек, не могат да бъдат наречени хора. Погледни онези, които са умствено изостанали, идиоти, с церебрална парализа или физически парализирани — могат ли те да бъдат наречени стандартни човешки същества? (Не могат.) Защо не? Такива хора нямат способност да живеят, нямат способност да оцеляват и нямат способност да се грижат за себе си. Те разчитат изцяло на другите за помощ и грижи, живеят без способността да се издържат и са неспособни да поемат отговорностите и задълженията на човек. Онези, които са неспособни да поемат собствения си дълг в Божия дом, не са нормални хора и Бог не ги иска. Независимо дали си водач или работник, или вършиш конкретна работа, включваща професионални умения, ти трябва да можеш да поемеш работата, за която отговаряш. Освен да можеш да се справяш със собствения си живот и оцеляване, твоето съществуване не е просто да дишаш, не е ядене, пиене и забавление, а да можеш да поемеш мисията, която Бог ти е дал. Само такива хора са достойни да бъдат наречени сътворени същества и достойни да бъдат наречени хора. Онези в Божия дом, които винаги искат да живеят наготово и винаги се опитват да хитруват, като се надяват да се промъкнат до края и да получат благословии, не могат да поемат никаква работа или никаква отговорност, камо ли каквато и да е мисия. Такива хора трябва да бъдат отстранени и не е жалко. Това е така, защото това, което бива отстранено, не е човек — те не са пригодни да се нарекат хора. Можеш да ги наречеш безполезни хора, лентяи или безделници; във всеки случай те не са достойни да бъдат наречени хора. Когато им възлагаш работа, те не могат да я завършат самостоятелно; и когато им възлагаш задача, те не могат да поемат отговорността си или да изпълнят задължението, което трябва — с такива хора е свършено. Те не са достойни да живеят; те заслужават смърт. Това, че Бог пощадява живота им, вече е Неговата благодат, това е изключително благоволение.

Що се отнася до темата за слуховете, ще спрем дотук. Ако все още имате някакви проблеми, можете да ги повдигнете и да общувате за тях или да търсите истината, за да ги разрешите сами. Няма да говорим повече за това, става ли? Имате ли някакви възражения? (Не.) Ако има някакви проблеми, които не съм обсъдил, тогава можете да измислите начин да ги разрешите сами. По този въпрос Аз изпълних отговорността Си. Да предположим, че някой каже: „Още не сме получили отговора, който искаме; истина ли са тези слухове, или лъжа? Моля Те, дай ни ясен отговор“. Дори и да ви дам ясен отговор, какъв проблем би могъл да разреши той? Затова казвам, че трябва да намерите този отговор сами. Няма да коментирам този въпрос. Всичко зависи от това дали имате проницателност. Онези, които са придобили истината, никога няма да бъдат подведени. Всъщност тези слухове разкриха много хора. Всички онези, които са вярвали в Бог от години, но не са придобили истината, бяха разкрити — това е Божията мъдрост. Това е Моят отговор. Разбирате ли? (Да.) И така, какво искам да ви кажа? Всичко, което искам да кажа, се съдържа в томовете на „Словото се явява в плът“ и във всички проповеди. Тези слова са това, което искам да ви кажа. Не са ли достатъчни? (Достатъчни са.) Ако някои хора все още настояват с думите: „Тогава, що се отнася до слуховете, имаш ли някакъв отговор?“, Аз казвам не, все така няма да коментирам. Вече казах много от това, което искам да кажа, във всички проповеди. Ако имате желание да търсите истината и можете да приемете и да спазвате тези слова, тогава проблемите ви ще бъдат разрешени. Ако не приемете тези слова, тогава проблемите ви завинаги ще си останат проблеми. Аз изпълних отговорността Си; това вече няма нищо общо с Мен. Чухте ли ясно? (Да.)