Пример 9: Незаинтересованост към хигиената

Някои хора, тъй като са родени в слаборазвити страни или среди, или в семейства с лоши условия, не са толкова взискателни към нещата в живота си. Те може да не са педантични относно хигиената на храната, може дълго време да носят едни и същи дрехи, без да ги перат, и може дори да не забелязват, ако дрехите им миришат на пот. Какъв вид проявление е това? (Това е проявление на навиците, свързани с начина на живот на човека.) Това е въпрос на навици, свързани с начина на живот; това е непридирчивост към хигиената. Някои хора използват една и съща кърпа за миене на лицето и краката си, а след това я използват, за да бършат пот, когато излизат да работят през деня. Понякога, ако видят ранен човек, те дори използват същата тази кърпа, за да превържат раната. Те изобщо не показват загриженост за хигиената. Какъв проблем е това? Това има известна връзка с условията на семейството, в което са родени. Някои хора идват от семейства с добри условия на живот, където всеки човек има множество кърпи и хавлии за баня, с ясно разграничение между тези, използвани за лицето, и тези, използвани за краката. Те се къпят и си мият лицето всеки ден и кърпите и хавлиите за баня също се перат всеки ден, така че изглежда, че са особено взискателни. Как се формират такива навици? Те са резултат от наличието на определена икономическа основа и финансови условия в семейството, които водят до тези изискани навици, свързани с начина на живот. Това кара човек да изглежда много внимателен към хигиената и представителен. На повърхността изглежда, че са много взискателни, но в действителност зад всичко това стоят вродените дадености, които са довели до това. И така, защо някои хора не са внимателни към тези неща? Някои хора по природа не са склонни да обръщат голямо внимание на такива въпроси и дори да имат възможност, те не приемат тези неща твърде насериозно — това не е значителен проблем. За други това се дължи на техните семейни условия и среда. В семейство от седем или осем души всички те може да използват една и съща кърпа за миене на лицето и краката, като я използват един след друг. Някои хора дори си лягат, без да си мият краката, и въпреки това спят дълбоко. Това не се отразява на ежедневието им или на постъпките им. Тези, които са взискателни, може да кажат: „Но по краката ти има микроби — толкова са мръсни!“. На което другите може да отговорят: „Краката не са мръсни; те са покрити по цял ден и не влизат в контакт с външния свят, така че няма никакви микроби, само малко пот от краката. Хората мислят, че потта от краката е мръсна, но всъщност не е. На някои места краката дори се използват за производство на храна. Кой знае, храната, която купуваш на пазара, може да е направена от тесто, омесено с помощта на човешки крака. Ти не можеш да видиш това и го ядеш — и въпреки това все още се смяташ за толкова взискателен!“. Независимо дали някой е придирчив, или не, всичко това са навици, свързани с начина на живот, или начини на живот, които се оформят от вродените дадености. Това няма нищо общо с начина, по който постъпва. И така, какви видове проявления засягат постъпките на човека? Например, когато са изправени пред опасна ситуация, когато са преследвани от големия червен змей, всички се чувстват напрегнати и уплашени и ще имат някои инстинктивни реакции. Въпреки това някои хора може да кажат: „Без значение колко напрегнати и уплашени сме всички в момента, трябва да се успокоим и да се справим с проблемите на ситуацията. Трябва първо да прикрием водачите и работниците, както и братята и сестрите от други райони, за да могат да си тръгнат бързо“. Но други може да мислят различно: „Да ги прикрием? Ами аз? Ами ако в крайна сметка не мога да избягам? Трябва да бягам пръв! Който бяга пръв, няма да бъде хванат и няма да бъде осъден или изтезаван“. Виждаш ли, когато са изправени пред опасност, въпреки че всички имат еднаква инстинктивна реакция на уплаха, някои хора дават предимство на защитата на другите и поставят безопасността на собствения си живот на заден план — такива хора показват любов и доброта. Други обаче първо мислят за себе си, като бягат, без да се съобразяват с другите — това е егоизъм. Всъщност, според чувството за съвест на тяхната човешка природа, тази втора група знае ли, че трябва първо да защити водачите и работниците и братята и сестрите от други райони? Схващат ли това от гледна точка на обосновката? (Да.) Когато всички разбират тази обосновка еднакво и имат инстинктивни реакции, хората се различават по отношение на своите проявления. Това отразява различията в човешката природа между отделните индивиди. Някои хора са егоистични и низки, като се грижат само за себе си и пренебрегват другите, докато други са добросърдечни, способни да бъдат безкористни и да проявяват внимание към другите, като дават предимство на тяхната защита, а не действат егоистично. Това отразява ли различни типове човешка природа? (Да.) Така разграничението става ясно. И така, от тези типове хора, с техните два различни типа човешка природа, кой тип човек е способен да приеме истината и да се отърве от покварения си нрав? (Типът човек с добра човешка природа е способен да приеме истината и лесно да се отърве от покварения си нрав.) Ами егоистичните хора? (Не им е лесно да практикуват истината; дори и да я разбират, те не могат да я приложат на практика, така че им е трудно да се отърват от покварения си нрав.) Точно така. И така, докато всички може да разкриват покварен нрав, ако човешката природа на хората е различна, тогава те ще се различават и по отношение на това дали могат да се отърват от покварения си нрав. Когато хората имат различни типове човешка природа, те реагират на една и съща ситуация с различни нагласи и подходи. Това определя дали човек може в крайна сметка да приеме истината и положителните неща, дали може да върви по пътя на стремежа към истината и дали може да се отърве от покварения си нрав. Човешката природа е от решаващо значение, нали? Когато се сблъскат с опасност, всички ще имат някои инстинктивни реакции — всички чувстват уплаха, паника и ужас, те са несигурни, страхуват се от смъртта и искат да избягат. В такава критична ситуация човек с добра и добросърдечна човешка природа първо ще помисли за защитата на водачите и работниците и на братята и сестрите от други райони — това, за което мислят първо, е безопасността на другите. Въпреки че те също имат инстинктивни реакции — уплаха, паника, ужас — и естествено притежават и инстинкта за самосъхранение, начинът, по който се справят със ситуацията, не е да защитят първо себе си, а да защитят другите. Това е начинът, по който постъпва човек с добросърдечна човешка природа. Ами начинът, по който постъпва егоистичният човек? Той може и да мисли за другите, но не ги защитава — защитава първо себе си. Следователно хората с добросърдечна човешка природа, които могат да съчувстват на другите и да ги защитават, е вероятно да приемат истината. Съвестта и разумът на тяхната човешка природа са съобразени с условията, необходими за приемане на истината и за отърваване от покварения им нрав. Що се отнася до егоистичния тип човек, дори и да разбира истината, той нито я приема, нито я практикува. Когато е изправен пред опасност, неговата човешка природа проявява самосъхранение и егоизъм. Следователно, ако се съди по проявяваната от него човешка природа, е очевидно, че му липсват основните условия, необходими за приемане на истината и отърваване от покварения му нрав. Това означава, че в ситуации, в които се изисква практикуване на истината, съвестта и разумът му губят своята функция. Той действа против съвестта и разума си. Не избира да търси истината и да върши справедливите неща, които трябва да върши, а вместо това избира да върви против съвестта и разума си и дори да върви против моралната справедливост и против истината, като напълно задоволява своите егоистични желания и нуждите на своите интереси, за да защити себе си и да опази всички свои интереси. Следователно няма да е лесно за този тип човек да върви по пътя на стремежа към истината или по пътя на спасението. Изводът от това е, че е много трудно да се отърве от покварения си нрав. Казано малко по-предпазливо, вместо да казваме, че е неспособен да се отърве от покварения си нрав, ще кажем, че му е много трудно да го направи. И така, като се разгледа въпросът сега, това дали човек може да се отърве от покварения си нрав и да постигне спасение, изцяло ли зависи от неговите вродени дадености? (Не.) От какво зависи? (От неговата човешка природа.) Зависи от неговия характер и дали съвестта и разумът на неговата човешка природа могат да функционират, когато е изправен пред различни хора, събития и неща. С други думи, зависи от това дали действа според съвестта и разума си, когато се случват неща. Ако човек действа под ръководството на съвестта и разума си, той ще избере положителните неща и ще избере истината. Обаче, ако той действа против съвестта и разума си, тогава независимо от това колко истина разбира или дали заложбите му са високи или ниски, той ще върви против моралната справедливост, ще върви против истините принципи и дори ще загуби своята човешка природа. Какво ви става ясно от това? От решаващо значение ли е човешката природа? (Да.) Ако човек, независимо от ситуацията, действа против съвестта и разума си и против моралната справедливост, винаги когато това засяга неговите интереси, той ще загуби своята човешка природа. Ще направи всичко, за да осигури и защити собствените си интереси. И така, когато е изправен пред ситуация, той няма да избере да действа според съвестта и разума си. Вместо това ще върви против тях заради собствените си интереси, като жертва своята почтеност и достойнство, за да постигне целите си. Погледнато през тази призма, колкото и добре да се държи този тип човек обикновено, той не се стреми към нищо друго освен към собствените си интереси — за него е много трудно да се отърве от покварения си нрав. Той не приема истината — колкото по-критичен е моментът и колкото повече се сблъсква с реалността, толкова повече избира да върви против съвестта, разума и истината; и колкото по-критичен е моментът, толкова повече разкрива покварения си нрав на неприязън към истината и своята егоистична, низка човешка природа. Следователно за този тип човек е много трудно да се отърве от покварения си нрав. Вече ясно ли е, че човешката природа на даден човек е основно условие за отърваване от покварен нрав? Видът човешка природа, който има даден човек, определя дали той може в крайна сметка да се отърве от покварения си нрав, дали може в крайна сметка да върви по пътя на стремежа към истината и дали може в крайна сметка да постигне спасение.

Пример 10: Мълчаливост по природа

Някои хора по природа са мълчаливи, с индивидуалност, която е блага и проявява търпимост. Те рядко издребняват за разни неща или спорят с другите, нито са прекалено шумни. Говорът им не е показен, а гласовете им са меки. Външно те изглеждат особено благи и вършат нещата методично и без да бързат. Има дори някои свенливи хора, които не обичат да имат много словесна комуникация с другите и не желаят да имат твърде много взаимодействие с хората. Където и да отидат, присъствието им по принцип почти не се усеща. За какъв вид проблем се отнасят тези проявления? (Това е проблем, свързан с тяхната индивидуалност.) Това е проблем с тяхната вродена индивидуалност. Тези хора имат такъв вид индивидуалност отвън, а вътрешно мислите им също са много прости. Те са относително мили с другите, общуват с другите относително справедливо, не се възползват от другите и когато получат услуги или помощ от другите, те им се отплащат, а също така в сърцата си помнят добрината на другите. Тези хора външно изглеждат с добра човешка природа: те са безобидни както за хората, така и за животните; те проявяват търпимост, внимателни към другите и не издребняват за неща с другите; те не се забъркват в спорове, нито клюкарстват за другите; не съдят хората зад гърба им и никога не проявяват инициативата да нападат другите и да им вредят; когато някой е в затруднение, стига да могат да помогнат, те никога няма да откажат и не искат нищо в замяна. Повечето хора биха казали, че тези личности са доста сговорчиви. И така, тези хора външно изглеждат ли с добра човешка природа? (Да.) Но в един случай от Божия дом ги питат как вървят нещата: „Как е работата на вашите църковни водачи? Какво мислят братята и сестрите за тях? Имала ли е резултати евангелската работа през този период? Имало ли е някой, който да е прекъсвал или смущавал делото на църквата?“. Те размишляват над това: „Защо ме питат за това? Какво целят? Дали намекват, че трябва да кажа, че водачите не се справят добре? Дали искат да освободят нашите водачи? Опитват се да измъкнат думи от мен и да получат потвърждение от мен. Е, аз няма да кажа нищо. Ако водачите бъдат освободени един ден и разберат, че аз съм съобщил за проблемите им, няма ли да таят злоба към мен?“. Затова те отговарят: „Водачите вършат доста добра работа напоследък; не съм забелязал никакви проблеми“. Това е всичко, което казват. Когато ги попитат отново: „Ти наистина ли не си забелязал никакви проблеми?“, те отговарят: „Защо не попиташ сестра еди-коя си да ти каже, тя често общува с водачите. Те общуват доста често и тя ги познава добре. Аз не ги познавам толкова добре“. Но всъщност те си мислят: „Дори и да знам, не мога да кажа нищо. Ако проговоря и водачите бъдат освободени по-късно, няма ли да таят злоба към мен? Дори и да не бъдат освободени, ако разберат, че съм казал нещо лошо за тях, няма ли да ми създават проблеми? Могат ли да ме измъчват? Дали дългът ми ще бъде отнет? Не мога да кажа нищо!“. Какъв вид проявление е това? (Това е проявление на измамност.) И за какъв вид проблем се отнася това? Покварен нрав. Този тип човек външно изглежда, че има естествено добра индивидуалност и добра човешка природа, но когато става въпрос за оценяване на другите или съобщаване за проблеми, той твърди, че не знае, като казва, че е вярващ отскоро и не разбира истината, че е твърде глупав, за да прозира нещата. Чиито и проблеми да забележи, той никога не съобщава за това и не говори за това. Когато някой съди водачите зад гърба им или изпълнява дълга си нехайно, той се преструва, че не забелязва или не знае за това, и никога не съобщава нищо. Когато водачите попитат: „Ти си прекарал много време с еди-кого си; как е обикновено изпълнението на дълга му? Способен ли е да понася трудности и да плаща цена?“, той отговаря: „Ами, виждам, че става доста рано сутрин и си ляга доста късно вечер“. В действителност отдавна е забелязал, че този човек често гледа видеоклипове от невярващия свят и не плаща цена при изпълнението на дълга си, но не казва истината; винаги поддържа повърхностна хармония с всички. Външно неговата вродена индивидуалност изглежда добра и неговата човешка природа също изглежда добра, но какво се крие под тази външност на добра човешка природа? Той е човекоугодник; той е човекоугодник, който не оскърбява никого, никога не вреди на никого, никога не се възползва от другите и никога не си създава врагове. Какъв е принципът на постъпките му? (Да не оскърбява никого.) Той не оскърбява никого, не вреди на никого и само се опитва да се защити. Това хитруване ли е? (Да.) Дори когато някой искрено общува с него, като казва: „Ние прекарахме най-много време заедно в изпълнение на дълга си. Моля те, посочи всички проблеми, които виждаш у мен. Обещавам да приема това и да се променя. Моля те също да общуваш с мен за принципите на практикуване в това отношение“ — дори когато другият човек е толкова сериозен, той пак не казва истината. Вместо това неискрено казва: „Ти си много по-добър от мен. Всъщност никой от вас не осъзнава това, но аз съм много слаб. Ставам негативен, а освен това съм и непокорен“. Колкото и искрено да го молят другите, пак няма да каже нищо. Категорично отказва да оскърби когото и да било и никога няма да изрече и едно правдиво твърдение. Няма да каже истината на никого, като държи всичко заровено в сърцето си. От това може да се види, че не става дума за това, че няма мисли, защото не е робот и не живее във вакуум. Той има мнения за различни хора и въпроси, но никога не ги изразява, не ги споделя и не ги предава на никого. Просто пази всичко за себе си, отчасти защото не иска другите да го прозрат и отчасти защото не иска да оскърби никого. И така, какъв е неговият принцип, според който постъпва? Никакви принципи ли няма? (Да.) Той няма принципи. Никога не търси истината и не отстоява принципите. Съсредоточава се само върху това да се защитава и предпазва. Стига да не бъде наранен, не го е грижа какво изисква Бог. Той няма принципи или граници в начина, по който постъпва, и не оскърбява никого — просто е човекоугодник. Затова и другите го виждат като добър човек, защото тези, които общуват с него, често получават помощта му, и когато другите го помолят за нещо, той никога не отказва, като кара хората да вярват, че е добър човек. Обаче, ако изследваш внимателно принципите, според които постъпва, ще откриеш, че той няма принципи на постъпките си. Когато става въпрос за проблеми, свързани с покварения нрав, ще потърси ли истината, за да ги реши? Ще практикува ли според истините принципи? (Не.) Отговорът е определено не. Тези хора се държат за собственото си субективно разбиране, като вярват, че имат добра човешка природа и добри сърца. Те смятат, че никога не таят лоши намерения към другите, или най-малкото активно не биха навредили на другите и не биха накърнили интересите им. Когато другите имат някаква молба или нужда, те винаги откликват. В своето разбиране те вярват, че да не оскърбяват никого и да не му вредят ги прави добри хора. Като не си създават врагове, те мислят, че няма да се поставят в опасна ситуация и никой няма да ги вижда като враг. По този начин те няма да бъдат наранени и ще останат в безопасност. Каква е целта на хората от този тип в начина, по който постъпват? Тяхната единствена цел е самозащитата; за тях е достатъчно да живеят в това, което смятат за най-удобното и сигурно убежище и зона на комфорт. Те нямат намерение да променят принципите и границите в начина, по който постъпват, или посоката на постъпките си, и със сигурност нямат намерение да се отърват от покварения си нрав. Тези хора са човекоугодници и хора, които избягват неприятностите. Както и да общуват другите за истините принципи или за границите и принципите на това как човек трябва да постъпва, те няма да променят начина, по който постъпват. И така, тези хора имат ли добра човешка природа? (Не.) Могат ли тези хора да приемат истината или да отстояват принципите? (Не.) Защо не могат да отстояват истините принципи? Защото в ума им техният стандарт на постъпките им е да бъдат човекоугодници. Когато става въпрос за нещо, което изисква наличие на мнение или заемане на позиция, те запазват мълчание, поддържат безразлично отношение и възприемат подход на невмешателство, като не се месят, ако не ги засяга лично. В резултат на това те не са чепати в начина, по който постъпват и действат; те са като изплъзващи се змиорки. Не се интересуват от хората и събитията около себе си. Независимо колко значими са проблемите в която и да е среда или с когото и да е, те нямат интерес да се грижат, да разпитват или да знаят за тях. Те вярват, че щом не ги засяга, няма нужда да се занимават. Има една поговорка за това, как беше? „Не търси заслуги, а избягвай вина“. Това също е принцип, според който човекоугодниците постъпват. Какви са характерните черти на покварения нрав на такива хора? Измамност, нечестивост, твърдоглавие, отказ да приемат истината — те притежават почти всички характерни черти на покварения нрав. Външно може да не вършат зло и рядко извършват прегрешения, но ако наблюдаваш принципите и начините, по които постъпват, най-забележителната черта е, че те никога не отстояват истините принципи и нямат граници в начина, по който постъпват. Дори когато някой ги обиди или накърни достойнството им, те могат да го изтърпят и да го отминат с усмивка, като никога не разкриват и не проявяват съкровените си мисли. Външно те изглежда проявяват много търпимост, с добросърдечна човешка природа са и не показват намерение да нападат или да търсят отмъщение. Но не е вярно, че нямат мисли — те помнят какво си направил, и в подходящия момент ще излязат и ще се защитят и отбраняват, като ти нанесат определен ответен удар, който може дори да не забележиш. Те не отстояват истините принципи; принципите и границите в начина, по който постъпват, са единствено за да защитят собствените си интереси, безопасност и репутация. Такива хора е правилно да се опишат като нечестиви и да се опишат като твърдоглави, измамни и изпитващи неприязън към истината. Някои хора може да кажат: „Те не са навредили на интересите на другите, нито са извършили нещо зло, как тогава можеш да казваш, че имат този покварен нрав? На какво основаваш това твърдение?“. Основава се на техните мисли, възгледи и нагласи, що се отнася до това как възприемат хората и нещата и как постъпват и действат. Забелязали ли сте това? (Сега го виждаме.) Защо не можехте да го видите преди? Какво у тях те подведе? (Ние мислехме, че са доста сговорчиви в думите и действията си и в начина, по който общуваха и си сътрудничеха с другите, и не нараняваха никого, затова предположихме, че имат добра човешка природа. Бяхме подведени от външната им фасада.) Външно да имаш блага индивидуалност и никога да не нападаш хора и да не нараняваш животни, не означава, че някой има добра човешка природа. Какъв вид разкривания на човешката природа представляват истински добра човешка природа? (От една страна, да не вредиш на другите и да не се възползваш от тях. Освен това, когато възникне опасност, първата мисъл на човек е да защити водачите и работниците, както и братята и сестрите, които се стремят към истината, без да мисли за собствената си безопасност, и във всяка ситуация да е способен да постави интересите на Божия дом на първо място. Всичко това са проявления на добра човешка природа.) Да бъдеш добросърдечен, любящ, търпелив и да проявяваш търпимост, да уважаваш другите, да си готов да проявяваш внимание към другите, да не се възползваш от хората, да бъдеш относително порядъчен, както и смирен и сдържан и да не бъдеш властен: притежаването на тези качества на човешката природа, съчетано със способността да отстояваш истините принципи и да защитаваш интересите на Божия дом — това е добра човешка природа. Ако някой външно притежава качества на човешката природа като търпимост, търпение, доброта, да не се възползва от другите, да е внимателен към другите, да се грижи за другите, но когато става въпрос за интересите на Божия дом, той с готовност ги предава и дори активно ги продава, има ли той добра човешка природа? (Не.) Това означава, че неговата човешка природа не е добра. Как се измерва добрата човешка природа? Какво е минималното изискване? (Най-малкото, да си способен да защитаваш интересите на Божия дом.) Да си способен да защитаваш интересите на Божия дом; и след това, на тази основа, да си способен да си сътрудничиш хармонично с другите, да бъдеш добросърдечен и да проявяваш търпимост, да не се възползваш от другите и да си способен да бъдеш търпелив и да разбираш слабостите на другите, да бъдеш внимателен към другите, да си способен да бъдеш любящ, да си способен да помагаш на другите и да ги подкрепяш и да се грижиш за тези, които са слаби, и т.н. — всичко това са характерни черти на добрата човешка природа. И обратното, егоизъм, низост, алчност, да бъдеш суров и прекалено пресметлив с другите, да обичаш да клюкарстваш и да потискаш хората, да бъдеш своенравен, самоизтъкващ се, особено повърхностен, нечестив, разпуснат, нагъл и лишен от чувство за срам — какъв вид проявления са това? (Това са проявления на лоша човешка природа.) Може ли някой с тези проявления все пак да защитава интересите на Божия дом? (Не.) Притежаването на проявленията на добра човешка природа, заедно със способността да защитаваш интересите на Божия дом — това е истински добрата човешка природа.

Пример 11: На вид добър, но разхищаващ приношенията

Някои хора външно изглеждат много добри; те са способни да бъдат търпеливи и да проявяват търпимост към другите и притежават всички характерни черти на добрата човешка природа. Но когато става въпрос за делото на църквата, Божиите приношения или интересите на Божия дом, те са способни да продадат всичко това. Бихте ли казали, че този тип човек има добра човешка природа? (Не.) Например, когато купуват неща за братята и сестрите, някои хора избират качествени, евтини и практични артикули. Но когато става въпрос за харчене на приношения за купуване на неща, те избират скъпи стоки. Дори да е просто трактор, те дори ще искат да вземат такъв с навигация. Каквото и да купуват, те винаги се насочват към най-доброто, най-скъпото и високотехнологичните опции, като отказват да обмислят нещо по-евтино. Обикновено изглежда, че се разбират нормално с другите; не се възползват от хората, проявяват доста търпимост и се отнасят добре към другите във всяко отношение. Но когато става въпрос за харчене на приношения, се проявява тяхната безмилостна страна и тяхното зловещо лице излиза наяве. Могат ли да бъдат считани за хора с добра човешка природа? (Не.) Истинска ли е тяхната добра човешка природа? Това е само външна преструвка и престореност, всичко е само фасада. Когато наистина става въпрос за неща, засягащи интересите на Божия дом, особено когато става въпрос за харчене на приношения, тяхната алчност излиза на повърхността и се разкрива тяхното зловещо лице, дяволски лик и свирепо държание. Това добра човешка природа ли е? (Не.) Например, някой подава заявление за авторското право на „Словото се явява в плът“ и казва: „Ако подадем заявление от името на църквата като организация, това ще спести много пари. Но ако подадем заявление от името на въплътения Христос, ще струва много повече. Трябва да спестим пари от това; приношения не бива да се харчат небрежно!“. Правилно ли е това твърдение? Имат ли те принципи при справянето с толкова важен въпрос? От кого точно са изразени тези слова, от Бог или от църквата? (Те са изразени от Бог.) Тогава на кого трябва да принадлежи авторското право? На Бог или на църквата е по-уместно да принадлежи? (По-уместно е да принадлежи на Бог.) Това е ключов въпрос. Какви са последствията от фокусирането върху спестяването на пари при такъв съществен въпрос? Какви проблеми биха могли да възникнат? Последствията биха могли да бъдат невъобразими! Ако пренебрегваш интересите на Божия дом и мислиш само за спестяване на пари, що за човек си? Имат ли такива хора съвест или човешка природа? (Те нямат човешка природа.) Независимо колко мили може да изглеждат такива хора отвън или колко търпимост проявяват, те имат ли наистина човешка природа? (Не.) В църквата всички разходи за храна, напитки и ежедневни нужди се покриват изцяло от Божиите приношения. Бил ли съм някога дребнав с вас относно тези разходи? Единственото изискване е вие да избягвате прахосването, но някога проучвал ли съм внимателно нормалните ви разходи? (Не.) Във всички аспекти съм бил внимателен към вас и никога не съм проучвал внимателно разходите ви, и въпреки това вие се обръщате и правите икономии за Моя сметка. Това не е ли липса на човешка природа? (Да, така е.) Независимо колко мил към хората изглежда някой без човешка природа и колко търпимост проявява към тях, това е само фасада. Когато наистина се стигне до моменти, в които съвестта и разумът трябва да влязат в действие, той е разкрит като лишен от всякаква човешка природа. Може ли изобщо да се нарече човек? (Не.) Не може да се нарече човек. Когато правя покупки, Аз също пазарувам внимателно и пестеливо, като обмислям кога артикулите са намалени и какви са подходящите начини да ги купя, и ако нещо е практично, подходящо и на разумна цена, Аз ще го купя. Но не купувам безразсъдно, не харча пари за безполезни покупки. Има обаче някои разходи, които не могат да се избегнат и трябва да се направят, и в тези случаи харча според принципите. Също така се опитвам да бъда пестелив по отношение на собствената Си храна, облекло и ежедневни нужди. Не става въпрос да купувам каквото си искам; трябва внимателно да обмислям покупките Си. Виждаш ли, Аз се обличам семпло, подходящо и представително. Харченето Ми следва принципи: купувам това, което е необходимо и практично, и не купувам това, което не е. Не прахосвайте и не пилейте пари; не харчете пари, които не трябва да бъдат похарчени; спестявайте там, където трябва, и избягвайте ненужните разходи — това са принципите. Обаче, когато някои хора без човешка природа видят възможност да похарчат Божиите приношения, очите им се разширяват. Стига да включва харчене за храна, облекло, жилище или транспорт на хората, те бързат да действат. Особено когато става въпрос за купуване на дрехи за другите или раздаване на пари за ежедневни разходи, те стават прекалено ентусиазирани и много щедри. В сърцата си те си мислят: „Е, не се харчат моите пари. Харчат се Божиите пари и това помага на репутацията ми, така че защо не?“. Така те използват възможността да развържат кесията. В сърцата си те таят лоши намерения, като не искат нищо друго, освен да навредят на Божия дом! Но ако бяха техните собствени пари, те щяха да пресмятат всичко, като отказват да похарчат дори стотинка повече от необходимото. Колкото и мили да изглеждат обикновено, такива хора нямат добра човешка природа. Според Мен отношението им към Божиите приношения говори много. Фактът, че могат да прахосват приношенията и са напълно лишени от богобоязливо сърце, показва най-малкото, че те не са добри, те са низки и имат лоша човешка природа. Не е ли така? (Да, така е.)

Има много проявления, свързани с вродените дадености, човешката природа и покварения нрав. Днес разгледахме бегло част от тях; вероятно има и други проявления, които можем да покрием в бъдещи общения. Нека приключим нашето общение за днес тук. Довиждане!

23 септември 2023 г.