Пример 7: Предпочитание към лютата храна

Някои хора са родени на място, където яденето на люти чушки е обичайно; може би поради климата, или защото семейството им има навик и обича да яде люти чушки, те ги ядат всеки ден и ежедневното им хранене често е доминирано от люти вкусове. Това очевидно е вродена даденост. Коя от вродените дадености е това? (Навик, свързан с начина на живот.) Техният навик, свързан с начина на живот, е, че те не могат без люти вкусове в ежедневното си хранене; всичко, което ядат, трябва да има лют вкус. Докъде стига това предпочитание? Те дори добавят люто към сладки храни, ядат хамбургери и пица с люти вкусове и дори слагат люти чушки в чая и кафето — до такава степен стига тяхната консумация на люта храна. Това е навик, свързан с начина на живот. Има ли нещо правилно или грешно в това? (Не.) Предпочитанието към люта храна е причинено от жизнената среда и навиците, свързани с начина на живот; в това няма нищо правилно или грешно. Някои хора ядат люта храна в прекомерна степен; ако няма люта храна, тогава те няма да ядат. Без значение дали ти можеш да го приемеш, или не, те настояват да ядат люта храна и никой не може да го промени. Накратко, любовта към яденето на люти чушки е навик, свързан с начина на живот, в това няма проблем и то не засяга истината. Някои хора казват: „Този навик, свързан с начина на живот, е толкова краен; трябва ли да се счита за нещо негативно? Трябва ли да бъде критикуван или регулиран? Трябва ли да насърчаваме някои здравни познания и да разпространяваме идеята, че принципите на хранене и навиците, свързани с начина на живот, трябва да дават приоритет на здравето?“. Можеш ли да бъдеш сигурен, че яденето на люти чушки и люти храни е нездравословно? Те се хранят по този начин от много години, от няколко поколения, и са доста здрави. По-специално, хората на някои места ядат люти чушки до такава степен, че за други е трудно да го приемат. Когато хората видят колко люта е храната им, те се чувстват неудобно, но тези индивиди са силни, здрави и доста добре сложени, имат сили и издръжливост да вършат физическа работа. Това доказва, че яденето на люти чушки не вреди и не засяга здравето; и изглежда, че техните навици да ядат люти храни също са в съответствие със здравословните принципи. Любовта към яденето на люти чушки е вроден навик, свързан с начина на живот. Независимо дали другите го харесват, или могат да го приемат, стига човек да му се наслаждава и то да не засяга живота или храненето на другите, то може да се запази. В това няма нищо правилно или грешно; това не е голям проблем и Божият дом не прави никакви преценки по този въпрос. Някои хора казват: „Яденето на люти чушки е вредно за стомаха“. Ако ти се притесняваш, че е вредно за стомаха ти, можеш просто да избереш да не ги ядеш. Ако други са яли люта храна дълго време и стомахът им стане неразположен, те сами ще го усетят и ще направят своя избор. Така че всеки има своите вкусове — дали харесва сладки, кисели, горчиви или люти вкусове, това е личен въпрос. Без значение как ядеш или до каква степен, няма нужда да се чувстваш виновен. Стига условията и средата да го позволяват, можеш да оставиш всички грижи настрана и да ядеш без скрупули. Що се отнася до Мен, няма никакви предписания по този въпрос. Ако някой има какво да каже по въпроса, ти можеш да отговориш с: „Това е моя свобода, това е мое право и няма нужда да се намесваш. Дори и да ям ястие, състоящо се само от люти чушки, това не е твоя работа. Дали вреди на стомаха ми, или не, е моя отговорност, а не твоя“. Добре ли е да се говори така? (Да.) Това е твоя работа; не засяга другите и не засяга и Мен. Защо казвам това? Защото този въпрос не засяга истината, не засяга покварен нрав и не е един от проблемите, които Бог цели да разреши при спасяването на хората. Следователно, що се отнася до проблемите с навиците, свързани с начина на живот, можем да ги пренебрегнем. Това не е нещо положително, но не е и нещо негативно — това е просто предпочитание, което някои хора имат.

Някои хора, които изпълняват дълга на домакини, обичат да ядат люти чушки и искат да имат люта храна и за трите си хранения през деня. Така че, когато готвят, те приготвят люти ястия за всяко хранене. Някои хора, които никога не са яли люти чушки, трудно понасят това и предлагат вместо това да се правят нелюти ястия. Този, който готви, обаче не е склонен да приеме това и казва: „Това няма да стане. Аз съм свикнал да ям люта храна; ако не я направя люта, не ми е вкусна. Ти трябва да се упражняваш да ядеш люта храна; след като я ядеш известно време, ще свикнеш и няма да се страхуваш от лютивото“. Какъв е проблемът тук? (Има проблем с тяхната човешка природа.) Какъв проблем има тяхната човешка природа? (Те се налагат на другите.) Налагането не е добро. Това не е ли принуждаване на другите да правят това, което не искат? Такива хора се опитват да поставят себе си в центъра на всичко, което правят, като вярват, че това, което те харесват, е най-доброто и че другите трябва да го приемат. Ако харесват нещо, те се опитват да накарат и другите да го харесат; всеки трябва да ги удовлетворява. Това не е ли егоистично и низко? Те не само се налагат на другите, но в това има и малко злоба. Добра ли е човешката природа на този тип хора? (Не.) Хората с лоша човешка природа не могат да донесат полза на другите; те могат само да причинят болка, а в тежки случаи могат дори да нанесат вреда. Такива хора са твърде егоистични и низки, а също и неразумно груби. Ако човек има разум, той би могъл да каже: „Аз обичам да ям люта храна, но някои хора не обичат. Така че, когато готвя, не мога да мисля само за себе си. Трябва да направя както люти, така и нелюти ястия, така че както аз, така и всички останали да сме доволни. Принципът, който следвам, когато изпълнявам дълга си, е да удовлетворявам всички, като гарантирам, че всички се хранят добре, а не да се съсредоточавам само върху себе си. Трябва да изпълнявам този дълг добре според принципите“. Какво мислите за такъв човек? (Неговата човешка природа е сравнително добра.) В какво отношение е добра? (Той може да държи на другите и да се грижи за тях, а не само да задоволява себе си.) Той е сравнително добър, нали? Добрата човешка природа включва доброта — да проявяваш внимание към другите и да се грижиш за тях. Това засяга ли човешката природа на човека? (Да.) Независимо от възрастта, пола или темперамента на даден човек, ако той има добра човешка природа, хората около него и тези, които общуват с него, ще извлекат полза. По-конкретно, някои хора ще получат подкрепа и помощ от него, докато други ще бъдат обгрижвани от него в ежедневието. Това е едно проявление на добрата човешка природа.

Има и хора, които толкова много обичат люта храна, че дори когато излизат, за да изпълняват дълга си, когато дойде време за хранене, те специално търсят места, които сервират люти ястия. Ако имат хранене без люта храна, вътрешно те се чувстват некомфортно: „Като не мога да ям люта храна тук, изпълнението на дълга ми наистина ми се струва непривлекателно. Искам да си отида вкъщи, където мога да се наслаждавам на люта храна на всяко ядене — това би било върхът! Без люти чушки нищо няма вкус; дори задушеното свинско губи вкуса си. Какво да правя?“. И така, те продължават да търсят места, където могат да ядат люти чушки. По-късно те разбират за ресторант, специализиран в люта храна, но е на повече от час път с кола. Те казват: „Колкото и да е далеч, трябва да отида! Ако не ям нещо люто днес, няма да изпълнявам дълга си. Ако не си получа лютата храна, няма да се чувствам спокоен и просто не мога да изкарам деня!“. Някой им казва: „Средата навън е опасна в момента и този район е доста хаотичен! Нека не ходим да ядем там“. Но те не слушат и казват: „От какво има да се страхуваш? Яденето е важното! Ти също не излизаш ли обикновено? Не се страхувай, нищо няма да се случи — Бог ще ни пази!“. След като се нахранят, те са доволни. Стига да могат да ядат люти чушки и вкусната храна, за която жадуват, всичко им се струва точно както трябва и те са толкова щастливи, че не могат да спрат да се усмихват дори в съня си. Какъв вид човешка природа е това? (Егоистична и низка човешка природа.) Освен че са егоистични и низки, има и друга характерна черта: те не се съобразяват с обективната среда или условия, когато искат да направят нещо. Стига да могат да задоволят собствените си желания и предпочитания, само това има значение. Те са готови да платят всякаква цена само за една хапка от нещо, което им се яде — дори това да означава да положат огромни усилия, те ще направят всичко необходимо, за да постигнат целта си. Това просто да си егоистичен и низък ли е? Това не е ли също своенравие? (Да.) Това е крайно своенравие! Всеки, който е с тях, трябва да плаща цената за тяхното своенравие и да страда заради това. Каквото кажат те, това става, и каквото искат да правят, това се случва. Днес са в лошо настроение, така че не искат да ядат. Когато ги попитат защо не ядат, те казват: „Днес съм ядосан, в лошо настроение съм, затова не ми се яде“. По-късно вечерта, когато е време за почивка, те също не лягат да спят, като казват, че не могат да спят и искат да пеят, за да изразят емоциите си. Някой се опитва да ги убеди, като казва: „Ще попречиш на съня на другите, ако пееш“. Те отговарят: „В момента съм в лошо настроение. Искам да пея. Дали вие можете да спите, или не, не ме засяга. В лошо настроение съм, а никой не ме утешава и не се грижи за мен — всички вие сте толкова егоистични!“. Това не е ли своенравие? Те са изключително своенравни; не се държат добре и правят каквото си искат. Когато са щастливи, нищо от това, което другите казват, не ги притеснява и те дори казват: „Аз съм широкоскроен човек. Не обичам да издребнявам за разни неща“. Но когато не са щастливи, всеки трябва да бъде изключително внимателен с думите си, като се стреми да не ги разстрои, тъй като това може да доведе до големи неприятности. Те може да избухват, да чупят предмети и дори да отказват да ядат. В по-тежки случаи може да искат да се откажат от дълга си, да захвърлят всичко и да си отидат вкъщи, като през цялото време казват: „Никой от вас не се държи добре с мен; всички ме тормозите. Няма добри хора на света!“. Това не е ли своенравие? (Да.) Проблем в човешката природа ли е своенравието? (Да.) Те са изключително своенравни — всеки трябва да им угажда и ако нещата не стават по техния начин, те веднага стават враждебни и избухливият им нрав пламва. Никой не бива да ги ядосва и всеки трябва да ги умилостивява. Въпреки че вече не са млади, тяхната човешка природа остава незряла, като на дете. Където и да изпълняват дълга си, те никога не спазват обществените правила. Когато са щастливи и искат да говорят, всички трябва да слушат, а ако някой не слуша, те таят злоба към този човек. Когато говориш с тях, трябва да се усмихваш; ако си безизразен и не изглеждаш толкова склонен да слушаш, те се ядосват и си изпускат нервите. В църквата те правят каквото си искат, когато си искат, без да се съобразяват как това се отразява на нормалния ритъм на живот на другите. Стига да се чувстват комфортно и да са в добро настроение, само това е важно за тях, а на другите не е позволено да изказват никакви възражения. Ако някой изкаже възражение, за да покаже отвращение или недоволство, това ги провокира и те няма да го оставят така. Някои хора от този тип са млади, с незряла човешка природа, но други са на четиридесет, петдесет или дори седемдесет или осемдесет години и все още имат такъв вид човешка природа на старини, като са особено своенравни. Независимо дали средата или условията го позволяват, те правят каквото си искат. Например, пристигат на място, където условията не позволяват къпане под душ, но те настояват да се изкъпят, като казват: „Вкъщи се къпя всеки ден; не мога без това“. Това място обаче няма подходящите условия; дори къпането веднъж седмично е трудно. И така, какво би направил ти? Човек с нормална човешка природа знае как да подходи към тази ситуация и да се справи с нея. Ако времето е влажно и задушно, достатъчно е да вземеш леген с вода и просто да се обтриеш вечерта, за да можеш да спиш — това е несгода, която може да се понесе. Не е непосилно да се преодолее. Този тип човек обаче не може да се справи с това; ако не се изкъпе, не може да спи, не може да яде и дори чувства, че не може да оцелее, сякаш понася огромно унижение. Колко точно своенравни са такива хора? Те са толкова своенравни, че не могат да изпълняват дълга си нормално, не могат да общуват или да се разбират с другите нормално и дори не могат да водят нормален живот. На околните този тип човек изглежда сякаш има психическо разстройство. Ако е в добри отношения с някого, те са неразделни, сякаш са един човек. Но ако е в лоши отношения с някого или ако някой някога го е оскърбил, може цял живот да не проговори на този човек. Когато го види, върти очи и лицето му веднага помръква, сякаш е изправен пред враг — особено краен е. Нормална ли е човешката природа на такъв човек? (Не.) Този тип човек е изключително своенравен и неговата човешка природа не е нормална. Какво означава „не е нормална“? Означава, че му липсва нормална човешка природа. Могат ли такива хора да имат нормално взаимодействие и сътрудничество с другите? Могат ли да живеят нормално сред хората? Могат ли да изпълняват добре дълга си? (Не.) Стига да искат да постигнат целта си — било то да се нахранят, да се насладят на добро отношение или да направят нещо, което искат — това трябва да бъде удовлетворено. В противен случай е сякаш небето пада, сякаш техният свят свършва. Те стават неспокойни и започват да роптаят, оплакват се от другите, оплакват се от средата и дори се оплакват от Бог, като казват: „Каква среда ми е нагласил Бог, като ме кара да страдам толкова много? Защо другите не са попадали в такава среда и не са страдали така? Защо аз съм този, който страда? Бог е пристрастен!“. Виждаш ли, тяхната демонична природа се е проявила, нали? Отговаря ли на критериите този вид човешка природа? (Не.) Спрямо такива хора трябва да се вземат мерки. Как трябва да се процедира с този тип хора? (Да се изпратят в обикновена църква.) Ако стигнат дотам, че вече не могат да изпълняват дълга си, като причиняват само прекъсвания и смущения, докато изпълняват дълга си, карат всеки, който ги види, да изпитва отвращение и раздразнение, и другите не могат да се разбират с тях, тогава те трябва да бъдат отпратени незабавно — този тип човек е като вонящо кучешко лайно. Своенравието включва това да си егоистичен, низък, а също и неразумно груб. Понякога то включва и това да си прекалено пресметлив, суров и дори жесток и злобен. Когато този тип хора изпълняват дълга си за известен период от време, на всички е нанесена дълбока вреда и който ги види, се плаши. Ако се опиташ да ги избягваш и да не ги провокираш, те пак ще имат какво да кажат: „От какво се криеш, от крадец ли? Как те оскърбих, че да ме избягваш?“. Но ако се приближиш към тях и се опиташ да кажеш нещо, те пак няма да проведат нормален разговор с теб. Липсва им нормална човешка природа и тези, които общуват с тях, търпят не само словесна вреда, но и накърняване на почтеността, емоционална вреда и дори известна физическа вреда. Такива хора са наистина отвратителни! Би ли било уместно да ги категоризираме като хора с лоша човешка природа? (Да.) Този тип човек има лоша човешка природа и е своенравен. Своенравният човек не само че не назидава другите, но и ги кара да се чувстват раздразнени и отвратени, и не може да се разбира с никого. Кажете Ми, може ли своенравният човек да приеме истината? (Не.) Тогава какъв нрав имат те отвътре? (Твърдоглавие.) Тяхното твърдоглавие е очевидно, но има и нещо друго — какво е то? (Неприязън към истината.) Точно така. Притежаването на покварения нрав да си твърдоглав и да изпитваш неприязън към истината — това са две характерни черти на своенравните хора. Този тип хора са не само своенравни, но и егоистични и неразумно груби. Тяхната неразумна грубост включва елемент на безпричинно и своеволно досаждане на другите. Когато общуваш с тях, говоренето с добро не върши работа — те си мислят, че имаш задни мисли. Ако говориш строго, те си мислят, че ти ги тормозиш, но след като тяхното своенравие е нанесло вреда на другите, те все пак ще кажат: „Нямах намерение да те нараня. Ако се чувстваш наранен, извинявай“. Въпреки че тези думи звучат добре, когато човекът, който е бил наранен, не им прости и дори ги критикува, своенравният човек се ядосва и казва: „Ти просто не можеш да се примириш — не се ли възползваш просто от извинението ми? Мислиш ли, че съм лесен за мачкане, защото се извиних? А сега ти ми посочваш недостатъците! Аз имам ли недостатъци? Ти имаш ли право да ги посочваш?“. Това не е ли случай на неприемане на истината? (Да.) Това засяга техния покварен нрав. Тези черти в тяхната човешка природа се проявяват по естествен начин и в определени черти на покварения нрав — те са свързани. Характерните черти на покварения нрав при хората от този тип включват твърдоглавие, неприязън към истината и малко жестокост. Тези аспекти са чертите на техния покварен нрав.

Пример 8: Човешките инстинкти

Вродените дадености включват още един аспект, който е човешкият инстинкт. Например, след като някои хора повярват в Бог, те виждат как правителството на ККП неистово потиска, арестува и се разправя жестоко с Божиите избраници, и те стават стреснати, неспокойни, плахи и уплашени. Понякога краката им дори омекват и те постоянно искат да ходят до тоалетната. Проявление на какво е това? (На инстинкт.) Това е инстинктивна реакция. В рамките на нормалната човешка природа, когато става въпрос за определени ужасяващи събития, ситуации, засягащи собствения живот на хората, или въпроси, които биха могли да им донесат опасност, независимо дали при чуване на информация или при сблъсък с реалността, те ще имат някои инстинктивни реакции, като се чувстват плахи и уплашени. В същото време телата им естествено ще проявят някои нормални реакции, като например тревога, мускулни спазми, временна глухота или слепота, както и сухота в устата, омекване на краката, обилно потене, изпускане по малка или голяма нужда. Вероятно ли е да се случат тези реакции? (Да.) Тези реакции, независимо дали се контролират от нервната система или са предизвикани от някаква друга причина, във всеки случай са отговори, предизвикани в плътта от външен фактор, и тези реакции се наричат общо инстинкт. Способността на тялото да издържа има своите граници; щом надхвърли границите на смелостта на човек, тялото ще прояви някои инстинктивни реакции. Тези реакции могат да се разглеждат от другите като слабости или да изглеждат смешни, жалки или достойни за съчувствие, но те безспорно са проявления на вродените инстинкти на човека. Има и хора, които, изправени пред опасност, хващат главата си и плачат, ронят сълзи или дори крещят силно; други може да се свият в тъмен ъгъл, за да се скрият — всички такива отговори са инстинктивни реакции. Тези инстинктивни реакции, било то плач, смях или толкова прекален уплах, че да направят нещо унизително — има ли правилно или грешно в тях? (Не.) И така, за тези, които се страхуват, когато чуят, че правителството арестува вярващи, можем ли да кажем, че тези хора са страхливи и им липсва човешка природа? (Не.) Правилно ли е твърдението: „Вярването в Бог трябва да върви с вяра; човек не бива да се страхува!“? (Не.) „Това е слабост, проявление на страхливост и некомпетентност. Това показва липса на вяра в Бог и показва, че те не знаят как да се уповават на Бог. Такъв човек не е победител!“ Можем ли да кажем това? (Не.) Защо не? (Това е просто физиологична реакция, която възниква, когато някой се сблъска с външни обстоятелства.) Това е нормална физиологична реакция, а не проявление, водено от покварен нрав. Това означава, че когато хората имат тези проявления и разкривания при такива обстоятелства, това не се дължи на влиянието на покварен нрав, нито е защото са управлявани от някаква мисъл или възглед в тяхната човешка природа. Тези реакции не са нещо, което замисляш предварително; не е казано, че когато се сблъскаш с такива обстоятелства, ти изведнъж имаш безумни мисли и после, докато мислиш повече за това, се паникьосваш, тялото ти се гърчи или дори губиш контрол върху пикочния си мехур или червата си. Не това е причината за тези реакции. По-скоро, след като чуеш за тези събития или тези новини, без никаква умишлена мисъл, без никакво ментално филтриране или обработка, тялото ти съвсем естествено произвежда някои инстинктивни физиологични реакции. И така, такава естествена реакция е предизвикана от вродените инстинкти на плътта. Тя не носи правилно или грешно, няма разлика между сила и слабост и със сигурност няма разлика между положително и негативно. Някои хора казват: „Без значение как правителството извършва арестите си, аз не се страхувам!“. Бих казал, че това те прави глупак тогава. Когато големият червен змей те изтезава, нека видим дали се страхуваш, или не — тогава ще ти бъде невъзможно да не крещиш. Какво ще си мислиш, когато болката достигне връхната си точка? „По-добре да умра. Ако умра, ще бъда свободен, няма да ме боли повече“. Всичко това са инстинктивни реакции на плътта и нищо от това не е проблем. Някои хора може да кажат: „Аз не се страхувам; ако някой ме удари, ще му отвърна, и ако не мога да победя, просто ще избягам“. Но когато бягаш и някой насочи пистолет към теб, краката ти ще омекнат, сърцето ти ще стане плахо и ти вече няма да викаш: „Аз не се страхувам“. Когато животът ти е заложен на карта, ти ще се страхуваш и да умреш — това е твоята инстинктивна реакция. Тъй като това са инстинктивни реакции, без значение какви проявления има човек или какви разкривания на човешка слабост има, това не се счита за грешно, нито е срамно, и Бог не го заклеймява. Естествено, не бива да се опитваш да потискаш тези реакции и страничните наблюдатели също не бива да им се подиграват, защото всички са еднакви — всички са създадени от плът и кръв. Инстинктивните реакции на плътта и кръвта са такива; ти си такъв, те са такива, всички са такива. Както когато човек срещне вълк — каква е първата му инстинктивна реакция? „Бягай! Бягай колкото се може по-бързо!“ И докато бяга, той гледа дали вълкът го е настигнал, като се тревожи: „Ами ако ме настигне? Ами ако ме ухапе по врата — ще умра ли? Де да имах пистолет или железен прът“. Той мисли за тези неща само докато бяга. Но независимо за какво мислиш ти, твоята първа инстинктивна реакция определено е бързо да избягаш от преследването му, да бягаш възможно най-бързо и най-далеч, за да не бъдеш хванат и изяден. Всичко това са инстинктивни реакции. Каква е твоята инстинктивна реакция? Тя е свързана със спасяването на себе си, защитата на собствения живот и гарантирането, че животът ти не е изложен на опасност. Без значение дали тези инстинктивни реакции може да изглеждат страхливи, непоносими или срамни за страничен наблюдател, те всъщност не са срамни, защото са нормалните проявления на хората, които са от плът и кръв; те са естествени разкривания. Инстинктивната реакция е просто естествено разкриване и в нея няма нищо срамно. Например, ще се засмееш, когато ти чуеш виц. Дори ако имаш храна или вода в устата си, ти все пак ще се засмееш, защото това е инстинктивна реакция. Инстинктивната реакция е дадена от Бог, вродена функция, която ще се появи и прояви по естествен начин, когато условията са подходящи. И така, що се отнася до инстинктивните реакции, те са естествени разкривания. Те може да са разкривания на слабост или недостатък на човешката природа, или може да са разкривания на естествено проявление на твоята плът. Независимо от това, тъй като е инстинктивна реакция, няма правилно или грешно. Ако се чувстваш засрамен, това показва, че ти липсва прозорливост и че твоята човешка природа е доста повърхностна — искаш да оставиш добро впечатление у другите. Ако се опитваш да потискаш инстинктивните си реакции, това доказва, че си глупав и че има проблем с твоя разум. В специални опасни среди и ситуации, дори ако си толкова уплашен, че се напикаеш в гащите, не бива да го виждаш като нещо срамно. Всъщност това е проявление на нормална човешка природа. Всеки би имал тези проявления при такива обстоятелства — дори известни или велики хора не са изключение. При сурови обстоятелства няма свръхчовеци — ти си просто обикновен човек, нищо изключително и нищо, с което да се хвалиш. Дори ако си бил толкова уплашен, че си се напикал в гащите, и другите разберат, това не е позорно нещо, тъй като по този начин хората няма да гледат на теб с възхищение или да те боготворят, и най-малкото ти ще бъдеш в безопасност. Това трябва да е ясно вече, нали? Инстинктивните човешки реакции са много нормални и естествени. Например, когато косата ти е мръсна и скалпът те сърби, ти инстинктивно го чешеш. Дори ако ноктите ти се напълнят с кир след това и хората мислят, че си неприличен или нехигиеничен, какво можеш да направиш? Когато косата ти е мръсна, ще има кир, защото ти си плът и кръв, направен си от пръст и трябва да признаеш този факт. Тази ситуация просто ти казва, че косата ти е мръсна и трябва да се измие. Когато те сърби скалпът, чесането е инстинктивна реакция. Инстинктивната реакция е естествен, нормален отговор, нормално проявление при вродените дадености и нервната система, които Бог е създал. Въпреки че понякога проявленията може да те накарат да се чувстваш смутен, неприличен или недостоен, не бива да се опитваш да ги променяш или потискаш. От една страна, това ти помага да се отнасяш правилно към човешките инстинкти; от друга, това също е назидаващо и полезно за това как постъпваш. Щом придобиеш определено разбиране и осъзнаване на този аспект, когато общуваш и се занимаваш с другите, ако по естествен начин се проявят и бъдат разкрити определени аспекти на човешкия плътски инстинкт, няма да е нужно умишлено да ги прикриваш. И ако понякога наистина възникне неудобна ситуация, няма да има нужда да обясняваш, или да я прикриваш или да се преструваш, защото това е разкриване на нормална човешка природа, а също е и инстинктивна човешка реакция — всичко това е в границите на това, което един нормален човек може да приеме. Например, когато хората ядат боб, телата им произвеждат газове по естествен начин и те инстинктивно се оригват или изпускат газове. Това е много естествено нещо. Младите мъже и жени често смятат, че такива проявления са срамни, но всъщност няма нищо срамно в това. Това е просто нормална инстинктивна реакция на тялото и няма нищо общо с принципите на това как човек трябва да постъпва или да действа. Въпреки че някои хора може да не го разбират или да са недоволни от това, то определено не достига до нивото на липса на граници в постъпките, лошо възпитание, необузданост, своенравие, егоизъм или ужасна, или зла човешка природа — няма нужда да се преувеличава до такава степен. Този въпрос не засяга постъпките и със сигурност няма нищо общо с покварения нрав. Няма нужда да се преувеличава въпросът. Към тези неща трябва да се подхожда правилно.