Пример 3: Мълчалив на вид

Някои хора по рождение не са приказливи; още от малки не обичат да говорят много. Когато общуват с другите, те говорят с прости, ограничени изрази, а когато им се случват много неща, те нямат много мисли, нито имат богат език, за да ги изразят. Дори и да се изразят, го правят по много прост начин. Какъв вид проблем е това? (Това е проблем с тяхната индивидуалност.) Това е проблем с тяхната индивидуалност, който е част от вродените им дадености. Индивидуалността им е мълчалива по природа. Те използват прост език, нямат много сложни мисли и говорят неохотно, когато общуват с другите. Когато на събирания се общува за истината, те само слушат другите да говорят и вече е доста добре, ако могат да дадат прост отговор, след като другите са приключили да говорят. Ако ги попиташ: „Какво е твоето разбиране за това?“, те ще кажат: „Моето разбиране е подобно на твоето“. Ако поискаш да говорят конкретно, те ще кажат: „Мисля същото като теб“ и след това нямат какво повече да кажат. Това е просто тяхната индивидуалност; ако поискаш да кажат повече, те нямат какво да кажат. Това е част от вродените им дадености. Има един друг тип хора, които, въпреки че на външен вид изглеждат малкословни и често са мълчаливи, насаме обичат да разпитват за клюки, като казват неща от рода на: „От кой пастирски район е брат или сестра еди-кой си? Чух, че вярва в Бог от осем години — бил ли е някога водач? На колко години е? Вярно ли е, че се е развел и има дете?“. Какъв вид проявление е това? На повърхността те не говорят много и не обичат да говорят на публични места. Езикът им не е много богат и им липсват думи, за да общуват нормално с другите. От друга страна обаче те са доста приказливи и винаги обичат да разпитват за другите, като казват неща от рода на: „Този човек операция на клепачите ли си е правил? Кожата ѝ е толкова бяла — често ли ходи в козметични салони?“ или „Виждам, че еди-кой си винаги използва най-новия компютър, а дрехите му са все маркови и доста скъпи. Семейството му заможно ли е? Какъв бизнес върти семейството му? Баща му държавен служител ли е?“. С какви проблеми са свързани тези проявления? (Свързани са с проблеми с тяхната човешка природа.) Склонността да разпитват за клюки, събирането на информация за тривиални лични въпроси и удоволствието да обсъждат чуждите работи — това са проявления, свързани с човешката природа. Добри ли са тези проявления? (Не.) По какъв начин не са добри? С какви проблеми на човешката природа са свързани? Те не са навредили на никого и не са измъчвали никого, нито са накърнили интересите на другите, така че защо тези проявления се считат за лоши? (Те винаги искат да знаят за чуждите работи, постоянно се ровят в работата на другите зад гърба им. Има проблем с разума на тяхната човешка природа.) Отнася се до разума на тяхната човешка природа. Ако попитат открито и направо например: „Брат еди-кой си, на колко години си?“, това би ли било нормално проявление на човешката природа? (Да.) Такъв начин на питане не е ли открит и прям? Не е ли уместен? (Да.) Тогава защо някои хора не задават въпроси и не казват нещата директно на съответните хора? Защо прибягват до непочтени интриги зад гърба на другите? Ако може да се пита за дадена тема или може да се обсъжда лично, тя трябва да бъде изложена открито. Защо да се шушукат тайни зад гърба на другите? Това не е ли свързано с определено отношение, метод на постъпване и справяне с нещата? Добри ли са това отношение и метод? (Не.) Защо това отношение и този метод не се считат за добри? Тези хора, които обичат тайно да разпитват за неща, изпитват ли удоволствие да се ровят в личния живот на другите и да ги проучват зад гърба им? (Да.) Защо обичат да проучват хората зад гърба им? Ако имат въпроси, защо не ги зададат директно? Трудно ли е да се пита лице в лице? Те смятат, че не е лесно или възможно да питат директно, затова разпитват зад гърба на другите. Не е ли това причината да действат по този начин? (Да.) Всъщност за някои неща може да се пита директно, като например да зададеш на някого въпроси като: „От колко години вярваш в Бог? Ходил ли си в колеж? Какво е образованието ти? На колко години си?“. За всички тези неща може да се пита лице в лице. Ако някои хора не желаят да ти кажат, тогава не питай и не разпитвай зад гърба им. Ако мислиш, че биха желали да споделят определени неща с теб, или ако двамата сте близки и другият човек ти има достатъчно доверие, за да говори, тогава можеш да го попиташ директно. Защо да настояваш да обикаляш наоколо и да разпитваш зад гърба му? Наистина ли е необходимо? Това не изглежда ли доста низко? Тези хора не смеят да попитат директно, защото се страхуват, че другият човек няма да им каже. Но те силно искат да знаят и да разберат тези неща. Ако не разберат, ще се чувстват неспокойни, но щом получат информацията, се чувстват спокойни отвътре, сякаш са придобили скъпоценно съкровище. Какви хора са те? Да изпитват удоволствие от това да разпитват и да разбират лични неща или лична информация на другите — такива хора са склонни да клюкарстват за другите и да ги съдят, нали? (Да.) Ако вярваш, че другият човек би бил готов да отговори на твоите въпроси, можеш да го попиташ и да разбереш за тези неща директно. Ако другият човек почувства, че някои от твоите въпроси са прекалени и излизат от рамките на това, за което би трябвало да питаш, и откаже да ти отговори, няма проблем. Ако не иска да ти отговори или не иска да знаеш определени неща, тогава не разпитвай и зад гърба му. Ако настояваш да узнаеш информация за друг човек или неща, които го касаят лично, от една страна, той ще започне да гледа на теб подозрително: „Защо искаш да знаеш тези неща? Защо се опитваш да разбереш за мен зад гърба ми? Да не искаш да ме контролираш, да ме измъчваш или да ме издадеш?“. Това е един аспект. От друга страна, каква необходимост има да знаеш за другите? Какво право имаш да знаеш неща за тях? Да не искаш да събираш информация за всекиго? Ти трябва да знаеш за всичко — да не си специализиран в събирането на информация? Това твоя работа ли е? Божият дом не е дал на никого такова поръчение. Ако постоянно се опитваш да разпитваш за лични работи на другите, като разпитваш за неща, които те не искат да знаеш, това ги кара да те намират за много досаден. Каква е човешката природа на човек, когото другите намират за досаден? Най-малкото този човек е безсрамен. Как невярващите наричат такъв човек? Безочлив негодник. Неговата човешка природа е низка, липсва му достойнство и иска да разпитва за всичко, като не постъпва уместно. Не е ли така? (Така е.) Добра или лоша е човешката природа на този тип човек? (Неговата човешка природа е лоша.) Неговата човешка природа най-малкото не е добра. Това е едно проявление в категорията на отсъствие на добра човешка природа — поведение, което е неуместно, и постоянно прибягване до непочтени интриги. На повърхността те изглеждат учтиви, уважителни и любезни към теб, като изглеждат възпитани и благоприлични в начина, по който постъпват. Зад гърба ти обаче те прибягват до непочтени интриги, като разпитват за твоята възраст, семеен произход и други аспекти за теб, без открито да обсъждат или да те питат директно. Когато си взаимодействат и разговарят с другите, те не са откровени или прями; вместо това винаги прибягват до непочтени интриги зад гърба на хората, като вършат неща, които не могат да видят бял свят. Те постоянно размишляват за личните работи на другите и какво точно си мислят другите, винаги са погълнати от такива въпроси. Човешката природа на този тип човек не е добра и във всяка група такива хора не се харесват на никого. Не че хората не искат ти да знаеш лични неща или че крият нещо от теб; просто твоята човешка природа и твоят метод на постъпване и справяне с нещата карат другите да не те харесват. Причината хората да не те харесват е, че твоят метод на постъпване и справяне с нещата е малко подъл; тактиките, които използваш, са низки и подли, вместо да са уместни и открити. Някои хора изглеждат така, сякаш нямат проблеми, когато си взаимодействат с другите лице в лице, но зад гърба им винаги вършат неща по потаен начин. Когато другите се отдалечат, те бързо отварят компютрите им, за да видят с кого са си чатили, за какво са говорили, какво са писали в дневниците си и какви прозрения имат. Понякога, когато някой има парола на компютъра си, те се опитват да я измъкнат с хитрост, като казват: „Смени ли си паролата на компютъра? Аз току-що смених моята на 1234567, може би ти също трябва да смениш твоята“. С каква цел се казва това? „Аз ти казвам моята парола — ти също трябва да ми кажеш твоята, за да мога да имам възможност да проверя компютъра ти“. Някои хора дори се осмеляват да ровят в чантите и вещите на другите, когато ги няма наблизо. Например, ако видят някого да носи чифт нови слушалки и искат да знаят какво е качеството на звука, може да се осмелят да вземат слушалките и да слушат, когато човека го няма. Ако открито помолиш да вземеш назаем слушалките на този човек и той се съгласи, тогава с пълно право можеш да ги изпробваш. Ако не се съгласи, тогава не бива да ги пробваш. Не е ли това правилният начин да се подходи? Независимо дали другите са съгласни, или не, ти трябва да вършиш нещата открито пред тях, а не зад гърба им. Този тип човек просто не може да направи това — той винаги прибягва до непочтени интриги. До каква степен? Щом ти се отдалечиш, те веднага ровят сред вещите ти, като проверяват какво си написал в твоите записки за духовна практика, и бързо го преписват от страх да не пропуснат нещо. На повърхността те изглежда копнеят за истината, но действията им зад кулисите са низки. Когато видят, че си купуваш нов компютър, те изпитват завист. Външно казват, че новият компютър е страхотен и бърз, но вътрешно си мислят: „Бърз ли? Дано някой ден се счупи!“. Един ден ти споменаваш, че новият компютър не работи добре и е бавен, и те тайно злорадстват: „Така ти се пада, като използваш нов! Аз дори не успях да използвам такъв, така че е по-добре и ти да не можеш!“. Умът им е пълен с низки, подли мисли, които не могат да видят бял свят. Някои хора виждат, че някой има дреха, която изглежда добре, и те също искат да я пробват. Но вместо да попитат директно, те просто чакат възможност крадешком да я облекат, когато човека го няма. Те се поглеждат в огледалото, като си мислят, че изглеждат страхотно, но щом чуят стъпките на човека, който се връща, бързо я събличат и я връщат на мястото ѝ. Въпреки че непочтените интриги на този тип човек и неговите начини за справяне с нещата може да не са свързани с покварен нрав или да не са толкова сериозни, колкото поквареният нрав, отношението му към постъпките и справянето с нещата, както и начинът, по който се отнася към хората, са доста отблъскващи и омразни и това влияе на нормалния живот на другите до известна степен. Следователно може да се каже, че този тип човек има сериозни проблеми със своята човешка природа. Колко сериозни? Постъпките му са непристойни, той прибягва до много непочтени интриги зад кулисите, а начинът му на справяне с проблемите е подъл и низък. Винаги е потаен; никога не върши нещата открито, а винаги действа зад гърба на хората. Когато другите ги няма, не внимават или никой не може да види или да открие какво прави, той върши нещата крадешком. Човешката природа на този тип човек не е добра. Той винаги живее в тъмни ъгли, забулен в атмосфера на мрак, неспособен да излезе на светло и пред хората. Неговата човешка природа е низка и подла. Инстинктивни ли са тези проявления на неговата низка човешка природа? (Не.) Той изпитва неудобство да върши нещата пред другите; предпочита да ги върши зад гърба им, а когато действа зад гърба на другите, не показва никакви задръжки. Това има ли нещо общо с неговата индивидуалност? (Не.) Ако кажеш, че тези непочтени интриги или това, което разкрива и изживява в своята човешка природа, се отнасят до определен аспект на покварения нрав, това не би било точно. Обаче неговите непочтени интриги са непрестанни. На повърхността изглежда, че не е допуснал някакви големи грешки, и когато църквата му възложи дълг, през повечето време той влага сърцето си в него и е покорен; дори изглежда доста благоприличен отвън. Но зад кулисите историята е различна — като мишка — щом никой не гледа, започва да прибягва до непочтени интриги и да върши своите поразии. Не са ли тези хора досущ като мишки? Помислете за това — ако това е тяхната човешка природа и начинът, по който си взаимодействат с другите и се справят с нещата, ако нравственият облик на тяхната човешка природа е от такъв вид и те имат такъв вид човешка природа същност, как се отнасят към Бог и към истината? Отнасят ли се към Бог и към истината по същия начин, по който се отнасят към хората? (Да.) Те също прибягват до непочтени интриги зад кулисите, нали? Те опитват всеки възможен начин да избегнат надзора на водачите и работниците, като действат по един начин пред тях и по друг зад гърба им. Не приемат внимателната проверка на Бог, нито приемат истината в дълбините на сърцата си. Независимо какво казват Божиите слова, те подхождат към тях по свой собствен начин, като прибягват до някои непочтени интриги и вършат някои неща за пред хората, така че външно никой да не може да види никакви проблеми или злосторничества. Външно изглежда, че не правят нищо лошо и че практикуват истината, но зад кулисите те вече са прибегнали до своите непочтени интриги и злините вече са извършени тайно, без никой да знае. Те не вярват във внимателната проверка на Бог и не я приемат, и следователно не приемат истината. С какво е свързано това? Свързано е с покварен нрав. Когато се отнасят към Бог, истината и своя дълг с такъв вид човешка природа и такъв начин на взаимодействие с другите и справяне с нещата, конкретните проявления на тяхната човешка природа, които разкриват, са свързани с покварен нрав. Какво включва този покварен нрав? Най-малкото включва измамност. Ако действията им са още по-потайни и измамни, с какво е свързано това? (Достига до нечестивост.) Свързано е с измамността и нечестивостта в рамките на техния покварен нрав. Освен това, дълбоко в сърцата си, те винаги таят съмнения относно истината и относно внимателната проверка на Бог. Това е дълбоко вкоренено в тях. Те си мислят: „Никой не знае какво правя зад кулисите. Не съм видял Бог никъде, така че Бог със сигурност също не знае — само аз знам“. Това не е ли свързано и с покварен нрав? До кой аспект на покварения нрав се отнася това? (Дали е твърдоглавие?) Те наистина имат твърдоглав нрав в себе си. И така, същността на тези мисли неприязън към истината ли е? (Да.) Отношението им към истината е на съпротива и противопоставяне. Освен че са твърдоглави, те изпитват особена неприязън към истината, което прави това сериозен проблем. Щом веднъж се стигне до покварен нрав, това е по-сериозно от просто лоша човешка природа. Свързано е с непокорство спрямо Бог, противопоставяне на Бог и същността на обръщане против истината. Свързано е с отношението на човека към Бог и истината. Щом е свързано с покварен нрав, то е свързано с истините принципи и нуждата поквареният нрав да се преодолее с истината.

Пример 4: Загриженост за външния вид

Някои хора по рождение са високи и имат изящни фигури, и освен това имат правилни, чисти и изтънчени черти, които другите намират за приятни. Каквото и да облекат, хората им се възхищават, като казват: „Наистина са като жива реклама от списание — толкова красиви, толкова прекрасни, толкова зашеметяващи!“. Това към техните вродени дадености, човешка природа или покварен нрав ли спада? (Това е техният естествен външен вид.) Те са родени с добър външен вид. Тъй като са естествено привлекателни и имат хубава фигура, от малки по-възрастните са ги хвалели, съучениците им са им завиждали, а родителите им особено много са ги глезили. Всеки ден родителите им са ги контили, и преди да навършат три до пет години, единия ден са били облечени като малко момиченце, а на следващия като малко момченце. Казано накратко, били са обичани като скъпа малка играчка. С възрастта те започват да държат особено много на добрия си външен вид. Отгледани в модерна, привилегирована среда на живот, те развиват навика да се контят. Особено след като получат достъп до различни модни прозрения, те започват да изпитват удоволствие да съчетават цветове, кройки и стилове; обличат се с особен вкус, като излъчват изтънчени маниери. Дори обикновена тениска и дънки им стоят различно, а когато се съчетаят с хармоничен цвят обувки, стилът им става още по-впечатляващ — те са абсолютно зашеметяващи и невероятно красиви. Само да ги гледаш е наслада за очите. Когато се появят на обществени места или по улиците, те със сигурност събират много погледи. Тъй като са родени с добър външен вид и имат тази вродена даденост, и знаят как да се обличат добре, като излъчват особено изтънчени маниери, независимо как се нагласят, както хората от същия пол, така и от противоположния пол изпитват особена наслада да взаимодействат и да общуват с тях. Хората копнеят да седнат близо до тях, да разговарят и да си бъбрят с тях, и да взаимодействат с тях отблизо, така че красотата им да им носи наслада. Това тяхна вина ли е? (Не.) Поради тяхната благоприятна вродена даденост, хората винаги проявяват търпимост към всякакви проблеми, слабости или недостатъци, които може да имат. Така, където и да отидат, те са особено добре приети и популярни. Дори и да кажат нещо неприятно, другите все пак го намират за приятно за слушане. Когато избухнат или проявят капризи, хората не възразяват и не се обиждат — те дори чувстват, че това е като награда от тях. С натрупването на този опит, тяхната вродена даденост им дава чувство за превъзходство. Те започват да мислят: „Това да изглеждам добре, да имам изтънчени маниери и да съм добре облечен ми позволява да бъда популярен, където и да отида — това е фантастично! Това общество, това човечество наистина цени това. Изглежда, че тази вродена даденост, която родителите ми са ми дали, е моят капитал. Намирането на работа е по-лесно, а по време на изпити, ако искам да препиша от листа на някого, само трябва да го погледна и той ще ми го предложи“. Много хора от противоположния пол ги преследват, а сред същия пол също има мнозина, които се отнасят добре с тях и постоянно хвалят красотата и добрия им външен вид. С течение на времето това ги кара все повече да се наслаждават на това предимство. Това предимство им носи много удобства, много ползи и много преференциално отношение, като им позволява да се наслаждават на много неща. И така, в такъв вид среда те развиват определени изисквания към себе си. Не излизат от вкъщи, без да си сложат грим, а ако им излезе дори една пъпка, не смеят да се покажат пред хора. Те внимават с какво се хранят, като избягват пикантни храни и соев сос, тревожат се наум: „Кога ще изчезне тази пъпка? Не мога да я изстискам — страхувам се, че ще остане белег. Но ако не я изстискам, дали представителите на противоположния пол, които някога ми се възхищаваха, ще я видят и ще помислят, че вече не съм привлекателен, че вече не съм човекът на мечтите им? Дали ще станат безразлични към мен? Какво да правя? Предполагам, че ще трябва да изчакам, докато пъпката изчезне, преди да изляза. В никакъв случай не мога да допусна хората да ме виждат така; това би съсипало съвършения образ, който имам в съзнанието им“. Някои хора трябва перфектно да съчетават цветовете, кройките и стиловете на тоалетите си. Преди да излязат, те трябва да се огледат от всеки ъгъл в огледалото, а някои дори си правят селфита, за да се уверят, че изглеждат перфектно на слънчева светлина или на изкуствено осветление, за да са сигурни, че аспекти като кожата, тенът, прическата, облеклото и излъчването им са приятни за окото и печелят симпатиите на другите, и едва тогава се чувстват готови да излязат. Дори след като започнат да изпълняват дълг, те все още поддържат този начин на живот. Ако поради специални обстоятелства не са се къпали този ден и някой от противоположния пол се приближи, те бързо го избягват. Те смятат, че ако не са се къпали, не са за пред хора. Тъй като имат толкова много изисквания към външния си вид и маниерите си, това се отразява на ежедневието им. Ако отидат някъде, където не могат да се къпят, те се чувстват скръбни и страдат много, и не могат да се хранят или да спят добре. Те си мислят: „Какво ще правя, ако не мога да се къпя? Никога не съм издържал повече от три дни без душ. Ако замириша, дали хората ще ме гледат с пренебрежение? Няма ли образът ми вече да не е съвършен? Няма ли вече да не съм човекът на мечтите на другите? Какво да правя?“. Ако се озоват на място с лоши условия на живот и храна, която не е достатъчно хранителна или добре балансирана, те започват да се тревожат: „Дали това ще се отрази на кожата ми? Дали кожата ми ще загрубее или остарее? Ще получа ли бръчки? Не мога да остана на това място — трябва да се махна оттук!“. Чувството за превъзходство, породено от тяхната вродена даденост, прави живота им особено сложен, като ги кара да живеят по особено изтощителен и въздържан начин. Те са изключително загрижени за мнението на другите за тях, особено за това как другите оценяват тяхното облекло, маниери и държание, като се интересуват толкова много от това как другите ги възприемат — толкова много, че до каква степен стига това? До такава степен, че това засяга нормалния им живот, работа и изпълнение на дълга. Чувството за превъзходство, което идва от външния им вид, ги е направило много повърхностни, много загрижени за външния си вид и много загрижени за това как другите ги възприемат. Какъв вид проблем е това? Всички тези проявления правилно отношение ли са за справяне с проблемите в ежедневието? (Не.) Дали това са изкривени възгледи, които са развили в хода на ежедневието си? (Да.) И така, до какво се отнасят тези проявления? (Отнасят се до тяхната човешка природа.) Кой аспект на тяхната човешка природа засяга това? Какъв е проблемът с начина, по който постъпват? Повърхностност ли е? (Да.) Повърхностността е един проблем в тяхната човешка природа. Какво друго? Суета, загриженост за това как другите ги възприемат, желанието да бъдат най-съвършеният човек в очите на другите и особена крехкост и неспособност да понасят трудности. Освен това има и егоизъм. За да поддържат образа си, те карат всички да ги обслужват и да им слугуват, докато самите те отказват да понесат дори и най-малката трудност. Чувството за превъзходство, породено от естествения им външен вид, ги кара да искат всички да се въртят около тях. Централният фокус на ежедневието им и целта, която се стремят да постигнат, е да поддържат външния си вид. Веднъж например, докато се снимат, когато се усмихват, някой забелязва парче маруля, заседнало между зъбите им. От този момент нататък те спират да ядат листни зеленчуци. Дори и това да е единствената налична възможност и да нямат друг избор, освен да ядат, те веднага изплакват устата си след ядене и непременно трябва да проверят в огледалото, за да видят, че нищо не е заседнало между зъбите им, преди да смеят да излязат и да се видят с другите. Това проблем с тяхната човешка природа ли е? (Да.) Тези често срещани проблеми в ежедневието попадат в обхвата на човешката природа и не са достигнали нивото на покварен нрав. Проблемите, с които се занимават, са свързани само с аспекти на човешкия живот — те се опитват да поддържат красотата си и високото ниво на внимание от страна на другите, като се фокусират върху физическия си вид и вътрешните си изисквания. Каквото и да правят — било то ядене, обличане или понасяне на трудности и плащане на цена — при справянето с тези въпроси техните гледни точки и отношение са изцяло насочени към поддържане на външния им образ, така че винаги да изглеждат приятни за окото, за да е сигурно, че другите имат добро впечатление за тях и че привличат голямо внимание. Това свързано ли е с тяхната човешка природа? (Да.) Всички тези проявления са свързани с тяхната човешка природа — те показват, че тяхната човешка природа е прекалено повърхностна.