Някои хора вярват в Бог повече от десет, двадесет или тридесет години, но едва сега осъзнават, че след всички тези години те просто са се променили донякъде във външното си поведение и са преживели леко пробуждане в сърцата си, но не е настъпила фундаментална промяна в покварения им нрав. Някои, като видят известни поведенчески промени у себе си, мислят, че това е промяна в живота нрав и дори се хвалят на другите: „Виж, не се ли е променил моят живот нрав?“. В действителност ти си се променил само в поведението; нямаш действителните проявления на промяна в нрава и не си изживял нормална човешка природа. Как тогава може да се разбере дали е настъпила промяна в нрава ти? Това не е четене по лице; не може да се определи, като се гледа външният ти вид, нито като се слуша какво казваш, още по-малко като се чуе как изразяваш решимостта и желанията си — решимостта и желанията са най-кухите неща. Как тогава може да се разбере? Може да се разбере, като се погледне дали, без никой да те подтиква, да те надзирава или дори да те подкрепя и да ти помага, ти имаш пътя и способността да гледаш на всеки въпрос и да се справяш с него според Божиите слова и дали в сърцето си имаш Божиите слова като свой живот, за да те въздържат във всичко, което правиш. Ако не си достигнал това ниво, тогава нека поговорим за по-ниско: дали имаш осъзнатостта да използваш Божиите слова като принцип за всичко, което правиш и казваш. Ако не можеш да постигнеш това, тогава за съжаление нямаш истината като свой живот. Твоят покварен нрав все още е твой живот; той все още може да те контролира по всяко време и навсякъде, като доминира над съзнанието ти и над мислите и възгледите ти. По всяко време и навсякъде ти ще се отнасяш и ще се справяш с всеки човек, събитие или нещо въз основа на собствените си емоции, настроение, желания, преценка, гледна точка и предпочитания. Все още си в голяма опасност; все още не можеш самостоятелно да изпълняваш дълга си добре и не си способен да живееш самостоятелно — винаги трябва да разчиташ на другите и без подкрепата на другите ще паднеш. Това означава, че твоят духовен ръст е твърде малък; това доказва, че не си придобил истината като свой живот. Какво означава да не си придобил истината като живот? Означава, че просто имаш един или два принципа, които те въздържат да вършиш лоши неща или да правиш големи грешки. Тоест, когато рационалността ти е нормална и никой не те подстрекава или насъсква, ти категорично няма умишлено да хулиш Бог, да проклинаш Бог или да прекъсваш и смущаваш работата на църквата. Фактът, че няма да го направиш умишлено обаче, не означава, че си неспособен да го направиш; може да не го правиш проактивно, но все пак можеш да го направиш пасивно. За какво се отнася тук пасивно? Означава, че твоят покварен нрав може да се появи по всяко време, за да те контролира и да те накара да кажеш и направиш всичко, и да те накара да гледаш на човек или въпрос с погрешни възгледи по всяко време, и след това да използваш покварения си нрав, за да се справиш с въпрос или с определен тип хора. Например, да предположим, че си направил нещо нередно и мислиш, че не можеш да позволиш на Горното, на водачите или на когото и да било друг да разбере. Независимо от причината за това, във всеки случай ти имаш свои собствени дяволски идеи, така че го прикриваш и не казваш нищо. Дали тук командва поквареният ти нрав, или командва истината? Ясно е, че командва поквареният ти нрав. В теб властва твоят покварен нрав, като те кара да го прикриваш и да не казваш нищо, и ти не можеш да се освободиш. Какво означава да не можеш да се освободиш? Означава, че въпреки че желаеш да практикуваш истините, които разбираш, ти нямаш силата да го направиш; просто не можеш да преодолееш покварения си нрав. Това означава, че си в беда; не можеш да практикуваш истината. Ако искаш да прикриваш неща и да мамиш другите, ти безусловно си способен да извършваш действия по прикриване и измама, особено спрямо Горното, като съобщаваш само добри новини, но не и лоши, дори мамиш тези над теб и прикриваш неща от тези под теб. Ти казваш: „Наистина обичам истината и съм човек, който практикува истината. Внимателно си водя бележки, размишлявам и обобщавам всяка истина, която Бог говори, и след това я практикувам в реалния живот“. Ти си мислиш така, имаш това желание, но това не означава, че си практикувал истината. Защо? Защото в теб има много погрешни мисли и възгледи, които вече са завладели сърцето ти. Следователно поквареният нрав е станал твой живот. Твоят покварен нрав командва, като властва над мислите и действията ти. Дори да искаш да практикуваш истината, е безполезно; не можеш да си наложиш да го направиш. Следователно, ако поквареният ти нрав не бъде преодолян, дори да изпълняваш дълга си, е невъзможно да стигнеш дотам, че да действаш според принципите — вече е доста добре, ако можеш да се въздържаш да не съдиш, да не се съпротивляваш или да не хулиш Бог проактивно и открито. С покварения нрав, който властва в сърцето ти обаче, ти не можеш да не се бунтуваш срещу Бог и да не Му се съпротивляваш. Може би си мислиш, че се опитваш да мамиш Горното и да криеш неща от Него, както и да мамиш Бог само в ситуации, в които си пасивен или в моменти на неотложност, и че потискаш хората или разкриваш прибързаност само в моменти на неотложност. Дали наистина е заради временни моменти на неотложност? Не, това е резултат от това, че командва твоят дълбоко вкоренен покварен нрав. Това е неизбежно. Защо е неизбежно? Защото истините, които разбираш, са просто вид желание, вид вяра за теб; те все още не са станали твой живот. Независимо дали имаш знания или дали заложбата ти е висока или ниска, най-малкото истината не е станала твой живот. Тоест, не истината, а именно сатанинският нрав и сатанинските философии командват в теб. Когато в теб властва сатанински нрав, ти живееш според сатанински нрав и все още живееш под влиянието на Сатана. Когато интересите и гордостта ти не са накърнени, когато статусът, славата и придобивките ти не са замесени, ти желаеш да практикуваш малко истина. Но щом славата, придобивките, статусът или крайната ти цел бъдат замесени, поквареният ти нрав те сграбчва и контролира здраво и плътно. Все още нямаш истинско покорство към Бог; все още има стопроцентова вероятност да предадеш Бог и истината. Съдейки по тези явления, преодолян ли е поквареният ти нрав? Отървал ли си се от него? Станала ли е истината твой живот? Когато нещо се случи, ако истините, които разбираш, не могат да преодолеят покварения ти нрав, не могат да преодолеят твоите избори и това, което искаш, не могат да преодолеят твоите желания, амбиции, статус и репутация, тогава истините, които разбираш, не са твой живот. Когато истината стане твой живот, ти можеш по естествен начин да преодолееш този покварен нрав. Ако не можеш да преодолееш покварения си нрав, това показва, че истината все още не управлява в теб и че тя все още не е станала твой живот. Ти казваш, че обичаш истината, но това е просто твоят копнеж и твоето желание; то не представлява твоя живот. Всички хора с нормална човешка природа имат положителни копнежи. Дали копнежът да бъдеш добър човек означава, че си добър човек? (Не.) Дали любовта към истината, справедливостта и праведността означава, че притежаваш истината, справедливостта и праведността? Не — ти не притежаваш тези неща, ти просто копнееш за тях. За какво се отнася копнежът? (За прекрасното желание на човек.) Точно така, това е просто желание. То няма нищо общо с това как всъщност постъпваш, нали? (Няма.)

Имате ли сега истината като свой живот? (Не.) Как може да се разбере дали имаш истината като свой живот? Може да се разбере, като се погледне дали истините, които разбираш, могат да преодолеят покварения ти нрав, когато интересите ти са в конфликт с истината, когато интересите ти са напът да претърпят загуби или да бъдат застрашени. Ако могат, тогава ти си човек, който има истината като свой живот. Ако не могат, това доказва, че твоят духовен ръст е много малък. Колко малък? Нямаш истината като свой живот. Това е реалността. Някои хора казват: „Ако нямаме истината като свой живот, тогава защо все пак можем да се отречем от всичко, за да изпълняваме дълга си в Божия дом? Защо все пак можем да страдаме и да плащаме цена за Бог?“. Някои дори казват: „Аз вече притежавам известна отдаденост; вече съм направен победител“. Всъщност такива твърдения са подправени с представите и фантазиите на хората. Не е грешно хората да имат решимост и въжделения. Копнежът на хората за светлина, за справедливост, а също и копнежът им да се стремят към истината, да постигнат спасение и т.н. — тези прекрасни желания могат да променят част от тяхната осъзнатост, посоката на пътя, по който вървят, и разбира се, част от тяхното поведение, а външно — някои аспекти на тяхното държание и начина им на живот. За какво се отнася тук промяната? Например, да предположим, че в момента имаш вяра, състоянието ти е много добро, не си негативен и дългът ти върви особено гладко. Вследствие на това ти чувстваш, че си особено предан и че имаш надежда да осъществиш желанието си да постигнеш спасение, и си съгласен да понесеш всякакви трудности. Но хубавите времена не траят дълго. В процеса на изпълнение на своя дълг ти се сблъскваш с някои неуспехи и провали, биваш кастрен, поемаш по много заобиколни пътища и дори си подведен и потиснат от антихристи, като понасяш много огорчения. Тогава чувстваш дискомфорт в сърцето си. Ти не разбираш истината, не знаеш защо са се случили тези неща и не получаваш никакви отговори, като се молиш на Бог, така че се чувстваш скръбен. В голяма степен появата на тези неща нанася определен удар и разруха върху твоята решимост да копнееш за истината и светлината. След като понесеш тази разруха, ти вече не искаш да изпълняваш дълга си, като смяташ, че е безсмислено. Какво става тук? Как се промени толкова бързо? Защо си като напълно различен човек от преди? Ако имаше духовен ръст и имаше истината като свой живот, твоята отдаденост нямаше да се промени. Но тъй като нямаш истината като свой живот, твоето вътрешно състояние, манталитет и твоят устрем да вярваш в Бог и да отдаваш всичко винаги са нестабилни и се колебаят между горещо и студено. В периоди, когато всичко върви гладко и си в добро настроение, ти имаш устрем, имаш много какво да кажеш по време на молитва, желаеш да четеш Божиите слова, работиш много усърдно в дълга си и си съгласен да бъдеш зает или уморен и да понесеш всякакви трудности. Но щом нещата станат леко неблагоприятни, ти ставаш негативен и слаб, като губиш устрема да изпълняваш дълга си. Когато пропуснеш едно хранене или спиш малко по-малко, ти чувстваш, че това е огромна трудност, и в сърцето ти възникват оплаквания: „Защо трябва да страдам? Дори не печеля пари от изпълнението на дълга си, не си струва!“. Виждаш ли, манталитетът ти е напълно различен. Защо е настъпила толкова голяма промяна? Защото нямаш истината като свой живот и поквареният ти нрав все така съществува в теб. Когато хората са ентусиазирани, те чувстват, че нямат амбиции или желания, или изисквания към Бог. В действителност поквареният им нрав все още командва вътре в тях; тези неща остават непроменени. Когато хората са позитивни, те са много ентусиазирани и особено устремени и никой не може да ги спре. Когато са негативни, те са като локви каша, неспособни да бъдат изтеглени от никого. Те винаги отиват в крайности и са напълно нестабилни. Това показва, че им липсва нещо в тяхната нормална човешка природа. Какво им липсва? Липсва им истината като техен живот — това е. Твоето състояние се колебае между горещо и студено, негативно в един момент и позитивно в следващия. Какво причинява това? Това е твоят покварен нрав, който създава проблеми. Днес те кара да мислиш едно, утре — друго; във всеки случай тези мисли винаги са съобразени с твоите желания, твоята прибързаност и твоето текущо състояние, настроение и емоции. Но е различно, когато хората имат истината в себе си. Ако истината стане твой живот, тя винаги ще ти дава възможност да имаш точно и истинско определение за това, което правиш, и това никога няма да се промени. Ти няма да се колебаеш между горещо и студено и няма да ставаш негативен и да затъваш в униние заради един провал и падение или заради малко кастрене или лек неуспех. Нито ще бъдеш толкова позитивен, че да се държиш като пламенен младеж, който не спи три дни и три нощи. Вместо това ще имаш нормална рационалност. Нали? (Да.) Щом хората разберат истината и истината стане техен живот, те придобиват яснота за виденията. Те знаят защо трябва да следват Бог, защо трябва да изпълняват дълга си, какви резултати трябва да постигнат при изпълнението на своя дълг и каква е целта, значението и стойността на понасянето на тези трудности. Те напълно разбират всички тези истини принципи в сърцата си, без объркване или замъгленост. И така, те страдат доброволно и без оплакване, имат правила и принципи във всичко, което правят, и никога не губят вяра в Бог; когато се чувстват негативни, те не се оплакват от Бог и не Го изоставят, а когато се чувстват позитивни, нямат допълнителни изисквания към Бог и състоянието им е много нормално. Вие такива ли сте сега? (Не.) Какво трябва да се направи тогава? (Отсега нататък трябва да се съсредоточим върху стремежа към истината, за да преодолеем покварения си нрав; няма друг път.) Няма друг път освен стремежа към истината. Нека ти кажа: ако не се стремиш към истината и поквареният нрав винаги командва като твой живот, тогава няма да имаш добра крайна цел; в най-добрия случай ще свършиш като полагащ труд. Но ако се стремиш към истината, надеждата ти да постигнеш спасение ще бъде голяма и благословиите, които в крайна сметка ще получиш, също ще бъдат големи. Ако се стремиш към истината, ще бъдеш освободен от робството на покварения нрав, поквареният нрав вече няма да бъде твой живот и следователно наистина ще видиш надежда за постигане на спасение. Ако не се стремиш към истината и поквареният ти нрав остане непреодолян, и искаш да разчиташ единствено на самоконтрол и воля, за да вършиш добри неща и да не извършваш зло, тогава е трудно да се каже дали изобщо ще стигнеш до края на пътя. Разбра ли? (Разбрах.) Кой е най-големият проблем, който хората трябва да разрешат, при вярата си в Бог? (Поквареният нрав.) Преодоляването на покварения нрав е най-важното нещо. Не си мисли: „Сега изпълнявам дълг на пълно работно време в Божия дом, отдавам всичко на пълно работно време, така че съм победител!“. Бог говори за правене на група победители — какво се има предвид под победители? „Те са, които следват Агнеца, където и да отива“ (Откровение 14:4). Това са победители в простия смисъл на думата. Човек не може да се задоволи само с това да бъде победител. Да бъдеш победител в този прост смисъл не означава, че си се отървал от покварения си нрав, и не означава, че имаш истината като свой живот. Тези, които в крайна сметка са спасени, не са просто победители — не е толкова просто. Победителите са просто тези, които побеждават мирския свят, Сатана, злите тенденции и злите режими — това са победителите. Ако просто разбираш някои истини принципи и можеш временно да преодолееш плътта и чувствата, или не си възпиран от различни безпочвени слухове, или не си смущаван от зли хора или неверници, това все още не отговаря напълно на критерия за победител. Да имаш само тези няколко незначителни преживявания не е много ценно. Какво е ценно? Да имаш истината като свой живот е най-ценното нещо. Как може човек да направи истината свой живот? Има само един път: трябва да четеш повече Божиите слова и да практикуваш и да преживяваш повече Божиите слова. Само по този начин можеш да придобиеш истината от Божиите слова и да стигнеш дотам, че да имаш истината като свой живот. Ако използваш истината, за да напътстваш целия си живот, ежедневието си и принципите, по които действаш и постъпваш — ако практикуваш по този начин — ще имаш истината реалност. Когато притежаваш истината реалност, предишният ти сатанински нрав ще бъде изместен настрана. Преди да решиш как да действаш, първо се замисли: „Това, което мисля, не представлява истините принципи. Трябва да видя какво казват Божиите слова“. Ако всеки път размишляваш така и ако всеки път говориш и практикуваш според Божиите слова, няма ли истината да навлезе в живота ти малко по малко? Океанът се състои от много малки капки. Нека малко по малко истината навлезе в сърцето ти, за да промени ежедневието ти, възгледите ти, текущото състояние на съществуването ти, както и твоето състояние. Докато състоянието ти постепенно се променя и развива в добра посока, вероятността да вършиш зло и да причиняваш прекъсвания и смущения ще продължи да намалява, вероятността да се изтъкваш ще продължи да намалява, докато свидетелствата ти за практикуване според истините принципи ще продължат да се увеличават. Когато възникнат критични въпроси за правилно и грешно, истините принципи побеждават твоя сатанински покварен нрав и твоите лични желания, предпочитания и планове. Само тогава ще бъдеш истински победител, някой, който има истината като свой живот и някой, който може да постигне спасение. В противен случай, ако просто действаш въз основа на своите предпочитания, като си мислиш: „Да действам така е добре, върша тези неща с радост и желание и нямам оплаквания“, каква полза от това? Ти нямаш оплаквания, но какви са принципите на твоята практика? Твоята практика произтича изцяло от предпочитанията на покварения ти нрав, от погрешни мисли и възгледи, от егоистични намерения, от амбиции и желания, от чувства и от прибързаност — тя е напълно управлявана от покварения ти нрав. Това е живот, който разкрива покварен нрав, а не живот, който разкрива истината. Бог не само не го запомня, но и ще го заклейми. Трябва да опиташ всичко възможно, за да направиш така, че това, което изживяваш, думите, които говориш, и нещата, които правиш, и мислите и възгледите, които разкриваш, да съответстват на истината; да направиш така, че тези погрешни мисли и възгледи, породени от покварения нрав, да стават все по-малко в сърцето ти; и да направиш така, че това, което мислиш в сърцето си, и възгледите ти по въпросите да са свързани с истината и да съответстват на истината. Трябва да се стремиш и да се съсредоточиш върху този аспект и тогава ще има все повече промени вътре в теб и състоянието ти ще се подобрява все повече. В днешно време много хора могат да говорят думи и доктрини, като ги изразяват ясно и логично, но когато стане въпрос да говорят за истината реалност, те нямат какво да кажат и не са способни да изразят дори малко практическо разбиране. Какво става тук? (Нямаме истината.) Твоят живот все още е животът на покварения нрав, животът на Сатана, а не е животът на истината.

Разбрахте ли това, за което току-що разговаряхме? Ако наистина осъзнаете, че все още не сте се отървали от покварения си нрав и че все още живеете според покварения нрав, ще станете ли негативни? (Току-що, когато чух Бог да казва, че поквареният ни нрав не се е променил, почувствах голяма пропаст в сърцето си при мисълта, че през всичките тези години постоянно съм ял и пил Божиите слова и съм се съсредоточавал върху практикуването на истината в конкретни ситуации — тогава как така поквареният ми нрав все още не се е променил? Почувствах се малко разочарован и негативен. Но чрез предоставените от Бог напътствия и постепенно общение разбрах, че проявявам само малко външно добро поведение, но поквареният ми нрав все още командва вътре в мен; наистина не е имало никаква промяна. Бог каза, че когато вършат неща, хората трябва първо да се замислят и че колкото и добри да са идеите им, те не представляват истините принципи, и че трябва да видят какво казва истината в Божиите слова и да се упражняват в търсенето на истината и практикуването според Божиите слова всеки път, когато правят нещо, и тогава състоянието им бавно ще се промени. След като чух общението на Бог, сякаш отново видях надежда и почувствах, че има път, и вече не бях негативен.) Да бъдеш негативен е грешно; при никакви обстоятелства не бива да бъдеш негативен. Отърваването от покварения нрав е големият въпрос за постигането на спасение. Колкото повече нещо е покварен нрав, толкова повече трябва да се съсредоточиш върху преодоляването му. Трябва да дадеш всичко от себе си и да посветиш цялото си внимание на това. Не можеш да бъдеш негативен и не можеш да се отказваш. Въпреки че сега започвате да се съсредоточавате върху стремежа към истината, понякога все още не знаете как да практикувате. Да говоря с вас сега за пътя на практикуване е по-полезно за вашето навлизане в живота и в същото време може да предизвика у вас чувство за криза и да ви даде възможност да се съсредоточите върху истината и да разберете истината, и да навлезете в истината реалност възможно най-скоро. Не бъдете самодоволни и не се задоволявайте с настоящото си положение. Вие просто сте станали покорни и се държите добре, и сте малко по-разумни от преди, но все още сте далеч от отърваването от покварения си нрав! Фактите са очевидни, така че каква полза има да бъдеш негативен? Да бъдеш негативен не може да реши действителни проблеми. Трябва да намерите откъде произтича проблемът и да започнете да се опитвате да го разрешите оттам. Не е твърде късно да започнете сега. Кога ще бъде твърде късно? Ще бъде твърде късно, когато Божието дело приключи. Имате ли решимостта да навлезете в истината реалност и да стигнете дотам, че да придобиете истината като свой живот? (Сега имаме тази решимост.) Всъщност навлизането в истината реалност не е трудно. Помислете, изречени са много слова на общение за истината и те са много подробни и конкретни. Изглежда, че има много съдържание, но принципите не се променят и пътят на практикуване не се променя. Когато разкриеш покварен нрав, съзнателно се хвани за тази идея или мисъл и се замисли в сърцето си: „Това е покварен нрав, така че как да го преодолея? Не съм го преодолявал преди. Вярвам в Бог от толкова много години, но съм се съсредоточавал само върху външни действия и върху изтъкването си и никога не съм се замислял върху факта, че все още имам покварен нрав. Днес изведнъж открих, че имам такава мисъл вътре в себе си. Откъде дойде тази мисъл? От покварен нрав. Тогава как трябва да се преодолее този покварен нрав?“. Моли се на Бог и търси истината, а също така питай хората около теб, които са имали преживявания; те ще те поведат да търсиш истината и да разрешиш проблема. Когато всички сте заедно, трябва да се подкрепяте и да си помагате взаимно и да проявявате разбиране един към друг. Духовният ръст на всички е еднакъв и никой не бива да се възхищава на никого, нито да го гледа отвисоко. Ако всички си помагат и се подкрепят по този начин и духовният ръст на всички постепенно расте, и накрая всички постигнете спасение и влезете заедно в царството, няма ли да е добре? (Да.) Добре, нека приключим нашето общение тук за днес. Довиждане!

9 септември 2023 г.

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.