По отношение на съвестта — какво казахме по-рано, че означава тя? Това е чувството за справедливост и доброта на нормалната човешка природа. Човек трябва да бъде порядъчен и добър, за да се каже, че има съвест. И така, как могат порядъчността и добротата на нормалната човешка природа да бъдат оптимизирани и извисени, след като човек повярва в Бог? Това трябва да се изгради върху основата на разбирането на истината. Тоест, след като човек разбере истината, критериите, по които постъпва и действа, ще бъдат положителна цел, която ще има положителен ефект, стойност и значение за него самия и за всички останали. Щом разбере истината, той ще гледа на всичко и ще се справя с всичко въз основа на истините принципи, на които учи Бог. В очите на другите такъв човек е доста порядъчен. Какво означава порядъчност? Порядъчен означава да не се отклоняваш нито наляво, нито надясно, да не се отклоняваш към прибързаност, чувства, лични интереси или връзки, или лични намерения, а по-скоро да практикуваш в посока към най-правилната, най-подходящата цел, тази, която е най-достойна за уважението, възхищението и високата оценка на хората — или, може да се каже, да практикуваш в посока към цел, която Бог вижда като добра и одобрява. Това не е ли по-висше от „порядъчността“, както я вижда обикновеното покварено човечество? (Да.) Какво означава тази порядъчност? Тя е в пълно съответствие с истините принципи, изцяло основана на Божиите слова и изградена върху основата на съвестта. Когато човек разбере истината, той притежава начините и принципите за решаване на проблеми и справяне с въпроси, така че не е ли съвестта на този човек доста съвършена? Не е ли оптимизирана? (Да.) Тогава не трябва ли истинският човек, истинското сътворено същество, да притежава такава съвест? Не трябва ли да притежава порядъчност в този смисъл? (Да.) Истинският човек трябва да притежава порядъчност в този смисъл, който съответства на истината, вместо това, за което говорят хората — да бъдеш непоколебимо порядъчен и безпристрастен, открит и откровен, или „истинският мъж нищо не крие и винаги отстоява действията си“. Това е прибързаност, няма действително съдържание и е изцяло престорено от страна на хората. Порядъчността има истината за своя основа; в нея има действителни изживени практики. Това означава, че човек с нормална човешка природа има истината като свой източник и отправна точка и е способен да се отнася към различни въпроси и да се справя с тях според Божиите слова — това се нарича порядъчност. За добротата пък да не говорим; най-малкото тя надминава нивото на съвестта и разума. В добротата няма лицемерие, още по-малко жестокост. Тя означава да се действа изцяло въз основа на начини, които са полезни и назидателни за хората и които едновременно с това отговарят на Божиите изисквания; тя означава да се действа изцяло въз основа на целта и критериите да се боиш от Бог и да отбягваш злото, да удовлетвориш Бог и да следваш Божия път. Това е най-доброто, най-прекрасното нещо под небето, в цялата вселена. Човек, който има Божиите слова или истината като свой живот, определено има най-доброто сърце, защото е способен да приеме истината и това напълно отговаря на нивото, което Бог изисква от хората. Тъй като притежава такава човешка природа, е уместно да се каже, че е порядъчен, а също така е уместно да се каже, че е добър. Това е така, защото е способен да приеме и да практикува истината и не се ръководи от чувствата си, нито има амбиции или желания при изпълнението на своя дълг, и не таи в себе си отровите на традиционната култура, а неговият критерий за измерване на морала и човешката природа не е подправен от никоя от сатанинските философии, мисли или възгледи — той напълно съответства на истината. Кажете Ми тогава, не е ли вече много оптимизирана човешката природа, която съдържа такава съвест и разум? (Да.) Тъй като този вид човек притежава истината и тъй като същността на живота, който изживява, е истината, неговата човешка природа, която притежава такава живот същност, е съвършена. Ако не ви харесва да чувате думата „съвършен“, тогава мога да я нарека и „оптимизиран“. Най-малкото в Божиите очи те са оптимизирани и са обичани от Бог. Бог използва малкото будна съвест, разум и чувство за срам, които хората имат, за да вложи Своите слова и истината в тях. Когато истината на Божиите слова е вложена в теб, не само че твоята съвест и разум не са отслабени или прикрити, а вместо това стават по-нормални и оптимизирани. Такова е човечеството, което Бог иска. Нека не казваме съвършен, да кажем оптимизиран. Защо да не кажем съвършен? Ако кажа съвършен, някои хора, на които им липсва духовно разбиране, ще кажат: „Ти не каза ли да не бъдем съвършени хора?“. Затова трябва да избягвам тази дума, за да не разберат погрешно някои хора. Всъщност, ако в Божиите очи нещо е оптимизирано, тогава сред сътвореното човечество може да се каже, че е съвършено. Това съвършенство не е съвършенството във фантазиите на хората, а по-скоро красиво и добро нещо, сила на справедливостта, както и нещо положително, достойно за възхвала, копнеж, милеене, уважение и ценене от хората. Следователно, ако искаш съвестта ти не просто да се задоволява с това в постъпките си да не падаш под най-ниския праг на човешката природа, а искаш да направиш съвестта си по-чувствителна, по-осъзната, а разумът ти да отговаря на Божиите изисквания, тогава имаш само един път. Този път не е преодоляването на различните недостатъци и слабости на човешката природа, а стремежът към истината, полагането на усилия в различните истини, на които Бог учи хората, и разбирането какво е изискваното от Бог ниво за теб, когато става въпрос за различни хора, събития и неща, и как трябва да гледаш на тези хора, събития и неща, да се отнасяш към тях и да се справяш с тях. Бог има изисквани принципи и ниво за всички тези аспекти. Каква е твоята задача? Тя е да практикуваш в тази посока, към тази цел, според това ниво. Първо, търси и разбери какво е нивото за практикуване на истината. След това, поставяй си изисквания според изискваното от Бог ниво, като в същото време се избавяш от различните мисли, възгледи, правила, разпоредби и т.н. в своите представи и фантазии, които не съответстват на Божиите слова или на истината. След това, нека Божиите слова малко по малко станат твои принципи на практикуване. Докато се учиш да се избавяш, не забравяй: целта на избавянето не е да те направи човек с празно сърце; Бог иска животът ти да има съдържание. За какво се отнася това съдържание? То се отнася до изискваните от Бог принципи за различни въпроси. Разбира се, Бог не иска хората да превръщат различните принципи на практикуване в празни теории, само да говорят за тях, но да не ги прилагат на практика. Вместо това Той се надява, че хората могат непоколебимо да превърнат тези истини принципи в част от своя живот и да внесат Божиите слова в своя реален живот. Вземете за пример изпълнението на дълга — какво ниво изисква Бог от хората в това отношение? Да постъпват здраво стъпили на земята и според полагащото им се място. Тоест при изпълнението на своя дълг трябва да си стъпил здраво на земята, не бива да си нехаен или повърхностен, не бива да го изпълняваш през пръсти, или за да те видят другите, и също така не бива да се изтъкваш; разбира се, още по-важно е да действаш според истините принципи. Трябва да действаш така, както Бог ти казва, и трябва да се въздържаш да правиш нещата, които Бог ти казва да не правиш. Ако не можеш напълно да се въздържиш да правиш тези неща, тогава започни с това да ги правиш по-малко, опълчи се на собствените си желания и предпочитания и постепенно стигни до пълно въздържане от вършенето им — не е ли лесно да се постигне това? (Да.) В процеса на стремеж към спасение трябва да преодолееш различните видове покварен нрав, разобличени от Божиите слова, и да се избавиш от тях. Разбира се, избавянето от този покварен нрав не е крайната цел. Крайната цел е, при предварителното условие за избавяне от този покварен нрав, да приемеш Божиите слова и Божиите изисквания. Приемането им не е с цел да промениш настроението си, нито с цел да ти даде възможност да живееш с достойнство; то е с цел да се отървеш от покварения си нрав. Това е крайната цел, тъй като можеш да постигнеш спасение едва след като си се отървал от покварения си нрав.

Най-голямата пречка за хората да постигнат спасение е техният покварен нрав. Твоето ниско образование, напреднала възраст или тромав начин на говорене и липса на способност да се изразяваш — нито едно от тези неща не е най-голямата пречка за спасението. Твоите слаби професионални умения в дълга ти и неспособността ти да го усвоиш — това също не е най-голямата пречка за твоето спасение. Тогава коя е най-голямата пречка за спасението? Това е твоят покварен нрав. Разбира се, различните видове покварен нрав на човека, които са разобличени в Божиите слова, не са лесни за преодоляване от хората. Това не е защото хората не желаят да се избавят от покварения си нрав, нито защото мислите и възгледите им са остарели, и, разбира се, още по-малко е заради слабости или недостатъци в тяхната човешка природа, нито защото хората са несъобразителни, бавно реагиращи и т.н. — нито едно от тези неща не е коренът на проблема. Тогава защо е така? Просто защото поквареният нрав на хората се е вкоренил в сърцата им, хората не могат да се отърват от него само защото го желаят, и затова поквареният им нрав често излиза наяве, за да причинява смущения и да създава неприятности, докато изпълняват дълга си. Например, да предположим, че си църковен водач и си направил нещо нередно и си бил кастрен. В такъв случай трябва да го приемеш, да признаеш, че си направил нещо нередно, да желаеш да се покаеш и да промениш този грешен подход и да действаш според истините принципи. Това е много прост въпрос, но ти не можеш да го направиш. Ти размишляваш: „Дали ме кастриха така, защото не ме харесват и искат да ме освободят?“. В сърцето ти възникват оплаквания и погрешни разбирания и дори се опитваш да спориш с Бог: „Щом не ме харесваш и искаш да ме освободиш и отстраниш, тогава добре, нека се разберем. Започнах да вярвам в Бог на осемнадесет, през всичките тези години съм бил водач, отрекох се от семейство и кариера, отказах се от брак и семейство — как ще се отчете това?“. Колкото повече пресмяташ, толкова повече се вълнуваш. Дали това е просто неспособност да се избавиш? Не. Защо не можеш да се избавиш от тези неща? Тук има един основен проблем. Когато те кастрят, ти се чувстваш онеправдан, оплакваш се и си непокорен в сърцето си, а също така се опитваш да спориш и да се оправдаваш, и дори молиш другите да се застъпят за теб. Защо постъпваш така? (Защото имаме покварен нрав.) Има само една причина, една основна причина: имаш непреодолян покварен нрав. Някои от вас ще кажат: „Дали е защото вродените ми заложби и способности са недостатъчни и не мога да върша работата?“. Възможно е за някои от вас това да е една от причините; поради лоши заложби сте некомпетентни за работата, а също така не разбирате истината, затова правите неща, които причиняват прекъсвания и смущения. Дали това наистина е само защото заложбите ти са лоши? Това е само един аспект. Основният проблем е, че има проблем със съвестта ти. Този проблем със съвестта ти е пряко свързан с покварения ти нрав. Ти си правил неща, които са причинили прекъсвания и смущения, и си бил кастрен — как трябва да подходиш към това? Как подхождаш към въпроса, че си некомпетентен за работата? Ако можеш да практикуваш истината, това не са проблеми и можеш да подходиш към тях правилно. Но как се държат повечето хора, когато се сблъскат с тези неща? Те се опитват да спорят, оплакват се, стават негативни и дори говорят прибързано: „Не е ли просто защото мислиш, че заложбите ми са лоши и не съм способен? Не ми ли даде Бог тези заложби? А ти се оплакваш, че не мога да върша работата! Ако не ме харесваш, трябваше да кажеш по-рано!“. Ако по време на кастренето се използват малко по-сурови думи, те си мислят: „Изчезна ли надеждата ми да получа благословии? Статусът ми в този живот е изложен на риск, а може би нямам надежда и в идния свят“. Имат ли те някакво намерение да търсят истината? Могат ли да се покорят в сърцата си? Не им е лесно да се покорят. Всички тези проявления, в крайна сметка, се дължат на това, че хората имат покварен нрав. Заложбите ти са лоши и си некомпетентен за работата — това е просто един от естествените недостатъци или слабости на човешката природа; това не е проблем. Дори естествените ти недостатъци и слабости да са големи и да си некомпетентен за работата, Бог не изпитва никаква неприязън или ненавист към теб. Но освен че си некомпетентен за работата, ти не разпознаваш собствените си проблеми, а също така се оплакваш, изпитваш съпротива и накрая ставаш негативен и изоставяш работата си — какво е това? Това е покварен нрав. Именно това трябва да преодолееш. Нали? (Да.) След като поквареният ти нрав бъде преодолян, ще станеш годен за оползотворяване в работа, за която си компетентен според твоите заложби и даденостите на твоята човешка природа. Но ако не преодолееш покварения си нрав и не можеш да практикуваш според истината, не можеш да се покориш на кастренето или да се покориш на това да бъдеш разобличен, тогава без значение колко добри са твоите заложби, колко по-висши са даденостите на твоята човешка природа, ти няма да бъдеш годен за оползотворяване. Разбра ли? (Разбрах.) Кажи Ми, какъв беше смисълът на това, за което разговаряхме току-що? (При вярата в Бог най-важното е да познаваш собствения си покварен нрав. Акцентът трябва да бъде върху преодоляването на покварения нрав, а не върху външните слабости или недостатъци на човешката природа. Когато се сблъскаме със ситуации, ние винаги се занимаваме с външни въпроси, по начало сме неспособни да разрешим съществени проблеми, а също така сме неспособни да постигнем покорство на кастренето или покорство на средата, която Бог нагласява.) Ако поквареният ти нрав бъде преодолян и във въпросите, с които се сблъскваш, можеш да схванеш истините принципи и знаеш как да се справяш с тях според принципите, тогава ще бъдеш годен за оползотворяване при изпълнението на своя дълг. Независимо дали заложбите ти са големи или малки и независимо колко талант имаш, ако поквареният ти нрав не бъде преодолян, тогава, без значение на каква позиция си поставен, няма да си годен да бъдеш оползотворен. И обратно, ако заложбите и способностите ти са ограничени, но разбираш различни истини принципи, включително истините принципи, които трябва да разбираш и схващаш в обхвата на работата си, и поквареният ти нрав е преодолян, тогава ще бъдеш човек, годен да бъде оползотворен. Разбрахте ли? Може да се наложи да асимилирате тези слова известно време, за да ги разберете напълно.

Понастоящем повечето хора все още разчитат на дарби и спазват правила при изпълнението на дълга си. Стига да не грешат и да не вършат зло, те вярват, че са изпълнили дълга си добре. Те не се съсредоточават върху стремежа към истината и самоанализа, за да преодолеят покварения си нрав. Повечето хора просто се заплитат и затъват в подходи и поведение, но не се съсредоточават върху търсенето на истината и действието според принципите. Те се задоволяват само с това да правят каквото могат, като се опитват да не причиняват прекъсвания или смущения, или да саботират нещата, и това е всичко. Повечето хора все още не са се сблъсквали с кастрене или разобличаване, нито са преживели наказание и правосъдие, още по-малко етапа на тежки изпитания, така че поквареният нрав на повечето хора не е започнал да се променя. Това не е добра новина, но е факт. Ще дам пример и тогава ще разберете какво става. Виждаш ли, повечето хора, които изпълняват дълг сега, са обикновени последователи; те нямат статус и не са стигнали дотам, че да извършват дадена работа, докато имат статус и власт. Основният принцип, който повечето хора практикуват, е да бъдат послушни и покорни. Те мислят, че във всеки случай водачите разговарят според работните разпоредби на Горното, така че просто правят това, което водачите поискат, по начина, по който водачите поискат да го направят, и мислят, че няма нужда да се разпознава правилното от грешното или да се изследва дали то съответства на истината, и че стига да не правят грешки, всичко е наред. Дали това е да имаш истините принципи като свой живот? (Не.) Тогава при какви обстоятелства може да се установи дали имаш истината като свой живот? Това е, когато си избран за водач, за да вършиш църковна работа; това разкрива хората най-много. Дали имаш принципи при справянето с въпроси и колко от покварения си нрав разкриваш, може да докаже дали притежаваш истината реалност и дали си подходящ да бъдеш водач или работник. Ако разкриеш покварен нрав, как трябва да се отнесеш към това? Трябва ли да се разкриеш и да разговаряш за истината, или да се прикриваш и маскираш? Това е и когато хората са най-много разкрити. Повечето хора в църквата не са способни да гледат на нещата според истините принципи; вместо това те гледат и коментират нещата според собствените си представи и фантазии и въз основа на своите предпочитания. Повечето хора мислят: „Стига да не правя големи грешки в дълга си и да поддържам работата да върви така, това е достатъчно. Ако направя голяма грешка и бъда изолиран за самоанализ или преместен в група „Б“, тогава това е просто лош късмет“. Какво илюстрира тази ситуация? Въпреки че си способен да бъдеш послушен и покорен в процеса на изпълнение на своя дълг, като правиш каквото ти се поиска, това не означава, че имаш истината като свой живот и не означава, че си човек, който се покорява на Бог. Когато бъдеш избран за водач и постигнеш този статус, ще бъдеш разкрит. Защо? Щом имаш статус, ще правиш каквото си поискаш, ще държиш всичко в свои ръце, ще наложиш пълно господство и ще създадеш независимо царство; ще действаш въз основа на прибързаност, въз основа на покварения си нрав и въз основа на собствените си желания и амбиции. Така че все още не си годен за използване. Досега може да се каже, че деветдесет и девет процента от хората са в такова състояние и положение. Въпреки че повечето хора са изпълнявали дълга си в продължение на много години и външно са станали сравнително послушни и добре държащи се, означава ли това, че вече нямат покварен нрав? (Не.) Поведението им вече не е разпуснато, външно се държат добре и изглежда имат малко от благоприличието на светец, но поквареният им нрав не се е променил ни най-малко, защото не търсят активно истината, за да преодолеят собствения си покварен нрав. Когато възникнат проблеми в работата им, независимо дали са кастрени от водачите или от Горното, най-много си мислят: „Добре, ако ми кажат да го поправя, ще го поправя. Просто ще понеса малко повече трудности, ще отделя малко повече време и ще побързам да го направя отново“. Те просто имат такова отношение и манталитет. Това не представлява покорство на истината и не представлява истинско покорство. Откъде идва този манталитет? Той идва от факта, че във вярата си в Бог хората имат положителен копнеж, копнеж да бъдат добри хора, копнеж да бъдат отговарящи на критериите сътворени същества. Това желание поражда такъв манталитет в ежедневието на хората и при изпълнението на техния дълг; с човешки думи това е: „Не създавайте проблеми, нека всички се държим добре“. За какво се отнася „държим добре“? Дали това е принцип на истината? Това просто те кара да се подчиняваш, да спазваш правилата и да не създаваш проблеми. Това е минималното изискване към хората и не достига до това да бъде принцип на истината. Тогава какъв е принципът на истината? Той е, че трябва активно да търсиш Божиите намерения. Когато разкриваш покварен нрав, когато имаш егоистични желания или разкриваш прибързаност, когато поквареният нрав предизвиква възникването на състояние в теб, трябва активно да сравняваш тези проявления с Божиите слова. С Божието просветление, напътствие, помощ, подкрепа и дори със строгото правосъдие и наказание на Божиите слова, малко по малко променяш отношението си към Божиите слова, степента ти на приемане на Божиите слова става все по-висока и все повече признаваш и казваш „Амин“ на Божиите слова. Тогава приемаш Божиите слова в себе си, изоставяш погрешните мисли и възгледи и вече не се придържаш към наследството на човека; способен си да приемеш истината и си способен да се справяш с хората, събитията и нещата около теб и да променяш своята гледна точка, позиция и възглед към хората, събитията и нещата според Божиите слова и истините принципи. Това е пътят за преодоляване на покварения ти нрав. И така, имате ли сега този вид проактивна практика? Мисля, че деветдесет и девет процента от хората нямат. В статиите си със свидетелства за преживявания повечето хора разказват за това, че са преживели среда, която ги е принудила да действат по определен начин, и в действията си са постигнали „покорство към Бог“. Те се чувстват много доволни от себе си, като смятат, че притежават истината реалност. Макар да си написал статия със свидетелство, тя всъщност е за да се похвалиш, да свидетелстваш за себе си и да утвърдиш себе си: „Вижте, аз имам свидетелство. Не разочаровах Бог. Придържах се твърдо към дълга си в тази среда!“. Статиите със свидетелства за преживяване на някои други хора са за това как, след като са били кастрени, премислят и стигат до осъзнаване, като са осъзнали, че са били нехайни и не са удовлетворили Бог, и сега искат да се покаят. Макар за известно време да показват признаци на покаяние и да изглежда, че вече не са нехайни, дали поквареният им нрав се е променил? Не. Зад кулисите те са все така надменни и властни. Позицията, гледната точка и възгледите, от които възприемат хората и нещата и се справят с тях, изобщо не се основават на Божиите слова. Затова поквареният им нрав изобщо не е започнал да се променя! За каква промяна говориш тогава? Това е просто промяна в поведението, в начина на живот, а може би и в тона, начина на изразяване и стила ти на общуване с другите и на справяне с нещата. Вярата ти също е укрепнала. Способен си да търсиш истината, след като си преминал през много случаи на кастрене в различна среда, и сега разбираш много истини и решимостта ти да следваш Бог е по-непоколебима от преди — всички тези аспекти са се променили. Тези промени дават на хората по-голяма увереност, че ще получат спасение, и засилват склонността им да се стремят към истината и тяхната надежда и оптимизъм, що се отнася до следването на Бог. Каквито и изпитания или мъки да се изпречат на пътя им, те няма да станат толкова негативни, че да изоставят вярата си. Това обаче са просто промени в това, което се изживява външно в нормалната човешка природа. Тези сравнително положителни и проактивни мисли и възгледи постепенно завладяват сърцата на хората. Тези промени са признаци, че сърцата им се пробуждат и съживяват. Тоест, хората стават по-активни и устремени и копнеят повече за положителни неща, стават по-уверени в стремежа си към Божиите слова, Неговото дело и Неговите изисквания. Естествено, те имат и по-ясна представа за най-важното дело, което Бог извършва — делото по спасяването на хората. Въз основа на тези условия много хора изпълняват дълга си, по-здраво стъпили на земята, повече според правилата и по-послушно от преди. Ефективността на дълга им се подобрява, особено в техническата работа, която сега напредва по-бързо. Те не са толкова мудни, колкото бяха преди, когато задачи, които би трябвало да отнемат няколко дни, се проточваха седмица или повече — сега има резултати само за няколко дни. Разбира се, това е добра новина. Каква обаче е лошата новина? Тя е, че това, което разкривате и проявявате, са само промени в поведението, мисленето и нагласите, както и някои признаци на пробуждане на относително положителни, активни, оптимистични елементи в подсъзнанието ви. Тези признаци обаче не означават, че поквареният ви нрав е започнал да се променя. Тази новина не е много добра, нали? (Не, не е.) Въпреки че не е много добра, това е неизбежен процес, за да може поквареното човечество да постигне спасение. Хората са толкова жалки и бедни, толкова незрели, а скоростта на тяхното навлизане в живота и отърваване от покварения нрав е толкова бавна. Основната причина за тази бавна скорост е, че на такова човечество му липсва вродената способност да приеме истината и че то е толкова несъобразително по отношение на истината, положителните неща и всичко, което идва от Бог.