3. За да придобие истината и живота, човек трябва да се стреми към истината и да преодолее покварения си нрав

Някои хора изглеждат нежни, толерантни и търпеливи; говорят изтънчено и изпълняват работата бързо и енергично като мълния и с властно присъствие. Тяхната човешка природа изглежда доста съвършена и те имат стандартните маниери на ръководител. Обаче не разбират абсолютно никакви истини, опитват се да използват доктрини, за да разрешават всякакви проблеми, и са неспособни да вършат каквато и да е съществена работа или да прилагат работни разпоредби. Не са ли безполезни? Това са типични фарисеи. Външно фарисеите са безупречно облечени, достолепни и уравновесени; те са културни, добре запознати с етикета, учтиви, любящи, толерантни и търпеливи. Държанието им е изключително благоприлично и говорят на другите с особена нежност, скромност и смирение. Не можеш да видиш никакви несъвършенства, пропуквания или недостатъци у тях. Съдейки по тяхната човешка природа, те изглеждат особено надеждни, проницателни, изтънчени и грациозни, точно като културните и елегантни господа, за които говорят китайците. Тяхната човешка природа изглежда съвършена и външно не може да им се намери никаква грешка, но разбират ли те Божиите намерения? Разбират ли принципите за вършене на всякакви неща? Тези хора могат да говорят с часове на всяко събиране, а онези, които не разбират истината, падат ничком от възхищение с мисълта, че говорят много красноречиво и се изразяват по много ясен и логичен начин. Но тези, които разбират истината, след като ги изслушат, знаят, че това, което говорят, е изцяло доктрина и че то не разрешава действителните трудности на хората, нито се насочва към техните проблеми. Тези личности пренебрегват какви всъщност са реалните трудности на хората и знаят само как да проповядват празни доктрини и да говорят безкрайно за възвишени и кухи теории. След като говорят, те дори се чувстват доста доволни от себе си, като си мислят, че разбират истината и притежават истината реалност. Всъщност това, към което се стремят, е просто да прикрият външния вид на своята човешка природа, за да я направят да изглежда съвършена и елегантна, да изглежда възвишена и величествена. Същността им и поквареният им нрав, които се съпротивляват на Бог, обаче не са се променили ни най-малко. Техните представи за Бог, тяхното непокорство към Него, техните погрешни разбирания, недоверчивост и подозрения по отношение на Бог, и особено техните неразумни изисквания и прекомерни желания към Бог изпълват целия им ум. Те изобщо не се стремят към истината, нито изобщо я приемат. Така че да се опише тяхната човешка природа като „съвършена“ означава да се използва „съвършен“ в унизителен смисъл, защото никоя човешка природа не е съвършена; тяхното „съвършенство“ е чисто и просто фасада и прикритие. Човешка природа без недостатъци не съществува; тя е фасада, не им вярвайте. Колкото по-съвършени изглеждат хората отвън, толкова повече трябва да се пазиш от тях, да ги наблюдаваш и да ги разпознаваш. Как да ги разпознаваш? Общувай с тях повече, говори с тях повече и виж дали разбират себе си. Да предположим, че казват: „Аз съм дявол, аз съм Сатана, съпротивлявам се на Бог, покварен съм! Аз съм грешник, най-голям грешник, Бог не ме намира за угоден, Бог ме ненавижда!“ или: „Аз съм сляп и глупав, беден и жалък! Аз съм мръсен, нечист съм!“. Има ли някакви действителни факти в тези думи? Има ли някакво съществено разбиране? (Не.) Те нямат абсолютно никакво разбиране за собствения си покварен нрав; те дори не признават факта, че имат покварен нрав. Те просто се учат да говорят празни думи и някои теории. Тези празни думи и теории не са разбиране, което идва от това, което са почувствали или преживели в дълбините на сърцата си; те са просто добре звучащи думи, всичко това е фасада, която представят. Ако след това поискаш да говорят за собствените си преживявания, как са стигнали до разбирането на собствения си покварен нрав и на какво кастрене са били подложени, и кои Божии слова са прочели след това, за да преодолеят покварения си нрав, те се държат така, сякаш не са те чули, и отново изричат куп безполезни думи: „Моите заложби са лоши, роден съм грешник, аз съм долен човек в купчина тор, недостоен съм за Божието спасение! Имам покварен нрав и не съм способен да свидетелствам за Бог, където и да съм; просто обичам да имам статус“. Ако ги попиташ как са се опитали да преодолеят това, те пак ще ти дадат отговор, който няма нищо общо с въпроса: „Хората не бива да имат статус; щом хората получат статус, с тях е свършено. Преследването на статус е прекомерно желание. Просто се опитай да бъдеш най-незначителният човек и където и да отидеш, сядай на най-ниското столче, сядай на най-незабележимото място. Хората трябва да бъдат смирени; това се нарича смирение“. Претърпели ли са някаква съществена промяна? Имали ли са някакви реални преживявания? (Не.) Нито едно от тези неща не се е случило. Имат ли някакво разбиране за собствения си покварен нрав? (Не.) Те нямат никакво разбиране за него. И така, приемат ли те истината или Божиите слова? (Не.) Хората, които не признават, че имат покварен нрав, никога не приемат истината. Ако приемаха истината, те щяха да сравняват всяка своя дума и действие и разкриването си на поквара с Божиите слова. Когато разкриваха поквара, те щяха да се самоанализират, като се питат защо в еди-какъв си контекст са разкрили поквара и какво са си мислели и от какво са били управлявани по онова време. Чрез разобличаването на Божиите слова и правенето на сравнения те щяха да открият, че това е покварен нрав и че не са толкова святи или чисти, колкото са си представяли, че се оказва, че и те притежават измамност, егоистични намерения, амбиции и желания и че просто не са хора, които притежават истината реалност. Имали ли са такива преживявания? Не. Те са изрекли много думи, но няма нито един факт, който да доказва, че признават, че имат покварен нрав. Те вярват в Бог от толкова много години, но нямат абсолютно никакво преживяване на истината. Те говорят само доктрини, само размишляват как да си сложат фасада и да се украсят, за да прикрият недостатъците и слабостите на своята човешка природа. Те се украсяват с външно поведение, действия, изражения на лицето, маниери и държание на фалшива духовност, докато държат покварения си нрав плътно, здраво и сигурно увит вътре в себе си. Те ни най-малко не приемат който и да било от различните проблеми на човешкия покварен нрав, които Бог разобличава, нито различните твърдения, които Бог използва, за да разобличи този нрав, нито им обръщат внимание, нито ги вземат присърце; те просто полагат усилия за външния вид на своята човешка природа. Ако след това поискаш да говорят за своето разбиране на Божиите слова, дали имат някакво истинско разбиране или преживяване на Неговите слова на наказание и правосъдие, Неговите слова, които разобличават покварения нрав на човечеството, или Неговите слова за Божия нрав, те избягват тези практически теми и отново бълват поток от духовни теории: „Бог е Създателят, Бог господства над всичко, Божиите дела са чудни! Бог е достоен да бъде възхваляван и възпяван, Бог е единствен, Божията власт и могъщество са върховни!“. Хората казват: „Тогава говори за собственото си преживяване. В кой случай видя Божия нрав и Божията святост?“. Те отговарят: „Бог е твърде велик, човекът е твърде незначителен, човекът е недостоен! В Божиите очи човекът е по-долен дори от мравките по земята. Бог въздига човека!“. Те имат ли такова разбиране? (Не.) Те изобщо нямат такова разбиране. Що за човек е това? (Лицемерен фарисей.) Това е лицемерен фарисей. Тези хора ни най-малко не приемат истината; Божиите слова и истината са просто лозунги и доктрини в техните очи. Те обикновено четат Божиите слова, пишат си бележки за духовна практика, посещават събирания и четат с молитва Божиите слова — те изпълняват всички тези процедури, без да пропускат нито една или да изоставят някоя. И така, какво са усвоили от четенето на тези Божии слова? Какво са придобили? Те не четат Божиите слова, за да разберат истината, още по-малко, за да съпоставят Неговите слова със собствения си покварен нрав, със своите представи и фантазии или с изопачените си мисли и възгледи, така че да могат да разрешат проблемите си и да стигнат до път, който да следват в своята практика. Те четат Божиите слова, за да се въоръжат с доктрини, така че да могат да изнасят лекции и да поучават другите на събиранията. Това, което казват, е различно всеки път и те дълго време могат да говорят непрекъснато, като подбират различни Божии слова, за които да разговарят с различни хора, с цел да накарат другите да ги уважават и да им се покланят. Някои хора са особено вещи в прикриването си — колко достойни за презрение могат да станат? Когато слушат слова, които съм изрекъл, и ги намират за полезни, те ги запомнят и след това търсят възможности да се изтъкнат по време на събирания. По-специално, когато са сред групи от новоповярвали — хора, които не са чули много проповеди и които не могат да запомнят Божиите слова, дори и да са прочели някои — те се възползват от тази възможност и започват да се изтъкват и да се перчат сред тези новодошли. След като ги изслушат, всички си мислят: „Този човек е просветлен от Светия Дух, той е духовен“. Да се използват такива средства, за да се перчат, за да спечелят уважението и поклонението на другите — това не е ли достойно за презрение? Не е ли подвеждане на хората? (Да.) Това е подвеждане на хората.

Ако през целия си живот се стремиш към истините принципи и търсиш Божиите слова като основа за преодоляване на покварения си нрав и нещата в теб, които не съответстват на истината, тогава в крайна сметка със сигурност ще бъдеш човек, който постига спасение. Но да предположим, че през целия си живот съсредоточаваш усилията си върху преодоляването на недостатъците и слабостите на своята човешка природа и търсиш пътища за това, като измисляш всякакви средства, за да се отървеш от всякакви недостатъци и слабости, така че да станеш човек, който е различен от останалите, съвършен и безупречен. Някои хора дори казват: „Искам да стана чист човек, възвишен и величествен човек, някой, който надхвърля всякаква нормална човешка природа“. Нека ти кажа: щом правиш това, ти си се провалил! Какъвто и недостатък или слабост на своята човешка природа да се опитваш да преодолееш, това няма нищо общо с твоето спасение, защото не се стремиш към истината, за да преодолееш покварения си нрав. Ако преодолееш слабостите и недостатъците на своята човешка природа, то най-много това просто означава, че отвън не могат да се видят недостатъци на човешката природа у теб и отвън изглеждаш съвършен и изтънчен. Да оставим настрана факта, че недостатъците и слабостите на твоята човешка природа по начало е невъзможно да се променят; дори и да бяха променени, твоите по-големи недостатъци и слабости — твоят покварен нрав — все още са скрити вътре в теб! Колкото повече си слагаш фасада и се стремиш към съвършена човешка природа, лишена от всякакви недостатъци, толкова повече твоят покварен нрав ще те оплита и обвързва дълбоко и здраво, като те прави още по-надменен, измамен, нечестив и непримирим. И каква е последицата от това? Това те кара да се отдалечаваш все повече от истината и от пътя на стремежа към истината. В крайна сметка отстраняването ще бъде твоят изход и с теб ще бъде свършено. Няма шанс Бог да направи изключение и да те спаси само защото външно си съвършен или изглеждаш като чист човек. Напротив, колкото повече се стремиш към съвършена човешка природа без никакви недостатъци, толкова повече Бог ще те ненавижда и няма да върши делото Си върху теб. Някои хора обаче често изпитват угризения и тъга, защото разкриват покварен нрав. Докато изпитват угризения, те развиват решимост да се стремят към истината, способни са да понасят трудности и да плащат цена, за да придобият истината, постоянстват в ежедневното четене на Божиите слова и се молят на Бог и търсят истината по всички въпроси. По този начин те стават все по-наясно с истината, като постепенно постигат известно навлизане, придобивки и действително изживяване по отношение на всички аспекти на истината. В крайна сметка, когато се сблъскат с всякакви хора, събития и неща, те имат съответните истини принципи, които да практикуват и с които да извършват проверка. След дългогодишно преживяване, чрез Божието наказание и правосъдие, кастрене, а също и чрез цената, която са платили в стремежа си към истината, те постепенно достигат до притежаване на истината като свой живот вътре в себе си. Тяхната надежда за спасение расте все повече, а вероятността да се бунтуват срещу Бог и да Го предават става все по-малка. Въпреки че слабостите и недостатъците на тяхната човешка природа и вродените им дадености по същество остават непроменени, техният покварен нрав постоянно намалява, те се съпротивляват и бунтуват срещу Бог по-рядко, стават все по-харесвани от Бог, все по-назидателни за другите и все по-годни за оползотворяване. Ако такива хора продължат по този път, тогава те със сигурност ще бъдат тези, които постигат спасение; това са тези, които Божието дело възнамерява да спаси. Наблюдавайте хората около вас. Вижте кой винаги упорито полага усилия за външния вид, за дефектите, недостатъците и слабостите на своята човешка природа, като прави всичко възможно да се прикрива и маскира, за да спечели уважението, възхищението и поклонението на другите и да има статус в сърцата на хората — хората от този тип са фарисеи. Фарисеите имат само един краен резултат: да загинат заедно с мишките. Затова казвам, че с хората от този тип е свършено и те са отстранени.

От началото до края делото, което Бог извършва, не е да променя слабостите и недостатъците в човешката природа на хората, а само да възстанови съвестта и разума на нормалната човешка природа. Това, което Бог иска да промени, е поквареният нрав на хората. Разбира се, Бог също често говори за отърваване от покварения нрав на хората и по този начин да им даде възможност да постигнат спасение. И така, на каква основа е изградено възстановяването на нормалната човешка природа? То е изградено на основата на това хората да са се отървали от покварения си нрав. Постепенното възстановяване на нормалната човешка природа на хората означава, че тяхната съвест придобива чувствителност, разумът им става все по-нормален и те са способни да вършат правилни неща и да казват правилни думи от гледната точка на нормалната човешка природа; те не причиняват прекъсвания или смущения, речта и действията им не са импулсивни, слепи или прибързани, а се основават изцяло на принципите на Божиите слова, разумът им е особено нормален, а човешката им природа е особено порядъчна и добра. И така, на каква основа могат да се постигнат тези неща и да се достигне тази степен на възстановяване? Това се постига на основата на промяната на покварения нрав на хората, на това хората да се отърват от покварения си нрав чрез практикуване на истината и приемане на Божието правосъдие и наказание. Ако обаче поквареният ти нрав не бъде променен или не се отървеш от него, тогава дори човешката ти природа да е сравнително добра и да притежаваш известна съвест и разум, без истината като твой живот, твоята съвест и разум не могат да поемат контрола и ти все още често ще бъдеш повлияван, подбуждан и подстрекаван от покварения си нрав да вършиш неща, които противоречат на твоята съвест и разум. Следователно, дори да притежаваш малко чувство за справедливост, това е просто вид желание и решимост. Ти просто имаш малко добра човешка природа, но тъй като поквареният ти нрав е твоят живот и те контролира отвътре, това, което можеш да постигнеш, е просто да не вършиш зло и да не поемаш инициативата да мамиш другите и да им вредиш, което вече е доста добре. С други думи, можеш да се погрижиш за това да не вършиш зло, само когато собствените ти лични интереси не са засегнати, а щом личните ти интереси бъдат засегнати, поквареният ти нрав ще се появи, за да потисне твоята съвест и разум, като те кара да защитаваш собствените си интереси и права, и по този начин ще ти бъде много трудно да оставиш съвестта и разума да поемат контрола. Защо е така? Защото истината не е твоят живот; по-скоро сатанинският покварен нрав е твоят живот. Следователно можеш да разкриеш малко от съвестта или разума на своята човешка природа само когато интересите ти не са накърнени. Щом интересите ти бъдат накърнени или застрашени, поквареният ти нрав веднага ще се появи, за да потисне твоята съвест и разум, като те кара да вършиш неща, които противоречат на съвестта и разума — тоест неща, които противоречат на морала и моралната справедливост — и дори може да си способен да направиш всичко. Разбира се, може да се каже, че всички тези действия противоречат на истината; това е неизбежно. Следователно това, което човек изживява, не зависи от даденостите на неговата човешка природа, а от това какъв е неговият вътрешен живот същност. Ако той наистина има истината като свой живот, тогава животът му съдържа истината, Божиите слова и пътя да се бои от Бог и да отбягва злото. Тогава неговата съвест и разум на нормална човешка природа ще останат в оптимално състояние и ще могат да функционират, което ще му позволи да практикува истината и да действа според принципите. Ако обаче животът същност на даден човек е неговият покварен нрав, тогава неговата съвест и разум се свеждат до най-ниското ниво, тоест те просто не падат под най-ниския праг на човешката природа. Какъв е този най-нисък праг? „Няма да нападна, освен ако не ме нападнат. Ако бъда нападнат, със сигурност ще контраатакувам“; „зъб за зъб, око за око“; „с техните камъни по техните глави“. Какво друго? „По-добре да си истински злодей, отколкото фалшив джентълмен“. Това е най-ниският праг за начина, по който постъпват много невярващи. За един невярващ да може да практикува по този начин вече е доста добре. Какво разбрахте от това? Ако не се стремиш към истината, няма да се отървеш от покварения си нрав, твоят живот същност няма да се промени, а ако твоят живот същност не се промени, тогава твоята съвест и разум на нормална човешка природа няма да бъдат възстановени по същество и само формално няма да паднат под най-ниския праг на човешката природа. Ако обаче се отървеш от покварения си нрав и твоят живот същност се е променил, тогава съвестта и разумът на твоята нормална човешка природа до известна степен ще бъдат оптимизирани и извисени. Какво означават тук „оптимизирани“ и „извисени“? Означава, че твоята съвест и разум започват да функционират нормално — не става въпрос просто да не пресичат най-ниския праг, а достигат нивото на практикуване на истината. Така наречените добри хора сред невярващите просто проявяват известна съвест и разум, не извършват очевидни злодеяния и не пресичат най-ниския праг на моралната справедливост. Това вече е доста добре; те могат да се считат за много добри хора. Хората, които имат истината като свой живот, обаче надхвърлят това; те имат способността да разпознават правилното от грешното и могат да идентифицират различни видове правилно и грешно, и да идентифицират различни типове хора. И така, каква е тяхната основа? Това са истините принципи. Те притежават истините принципи — не е ли това много по-високо от нивото на съвестта и разума? (Да.) Тъй като разбират истината и имат истината като свой живот, и основата, по която идентифицират различни неща, е много по-висока от нивото на обикновените покварени хора, те ще постоянстват в действията според истините принципи, когато се сблъскват със сложни въпроси. След като схванат истините принципи, умовете им няма да бъдат объркани и мисленето им ще бъде ясно. Какво означава ясно? Означава, че е рационално. Колкото и сложни да са въпросите, с които се сблъскват, истините принципи за практикуване са гравирани в сърцата им; те са схванали истината точно и задълбочено и тя вече е станала техен живот. Когато се сблъскат с всякакви сложни хора, събития и неща, те имат основен критерий, който е да се придържат към истините принципи. Тези истини принципи им позволяват да прозрат същността на различни сложни неща и каква е реалността на проблема; те могат да идентифицират тези неща. Това е тяхната рационалност. Тази рационалност не е ли по-висока от тази на обикновените хора? (Да.) Тогава, след като са достигнали това ниво, тяхната рационалност не е ли извисена и оптимизирана? (Да.) Именно този вид нормална човешка природа иска Бог; Бог не иска объркани хора. Някои хора казват: „Аз съм откровен и страхлив и винаги ме тормозят“, докато други казват: „Моите заложби са наистина лоши и нямам никакви способности или таланти“. Бог казва, че тези неща не са важни и че важното е дали разбираш истините принципи. Ако разбираш истините принципи и говориш и действаш според критериите и принципите на това да бъдеш честен човек, тогава дори невярващите да ти се подиграват, че си глупав, това не е истинска глупост. Защо? Защото, щом разбереш истините принципи, твоят разум става здрав и оптимизиран, по-висок от този на обикновените хора. Когато се сблъскаш с някакъв въпрос, не се объркваш; имаш правилните принципи, позиция и цели като основа за справяне с него. Умът ти е бистър и мислите ти са ясни. Ти действаш, като се стремиш да отговориш на тези принципи и критерии, и със сигурност не вървиш срещу Божиите намерения; със сигурност действаш съгласно Неговите намерения. След като си се справил с въпроса, независимо дали хората са го прозрели по онова време, щом мине достатъчно време и хората разберат, всички те ще бъдат напълно убедени и ще знаят, че начинът, по който си се справил, е бил изключително полезен. И така, каква е основната причина за постигането на такъв ефект? Това е, че имаш истината като свой живот. Само тогава твоята рационалност може да ти позволи да имаш точни преценки, точно окачествяване и точни заключения за всеки и всичко, както и точни принципи на практикуване и, разбира се, точни принципи за подпомагане и напътстване на хората. Тогава твоята рационалност не е ли извисена и оптимизирана? Откъде извлича такава рационалност нормалната човешка природа? (От истината.) Хората, които имат истината като свой живот, са човечеството, което Бог иска. Може би си глупав, откровен, страхлив и некомпетентен, може би си непопулярен и тормозен от хората в света, но нищо от това няма значение; не това гледа Бог. Може би си много способен в света, особено вещ в разгадаването на хората, разпознаването на тенденциите и нагаждането според това накъде духа вятърът, но това също е безполезно; то не е равносилно на това да си здравомислещ. Само когато си приел истината, разбрал си истината и си схванал, практикувал и придобил преживяване на всички истини, и истината е станала твой живот, твоето разпознаване, преценка и вземане на решения по отношение на различни въпроси могат да бъдат точни.