Първата практика за стремеж към истината: избавяне

Избавянето от преградите между човека и Бог и от враждебността на човека към Бог

I. Избавяне от представите и фантазиите на човека за Бог: Избавяне от представите и фантазиите на човека за Божието дело

От известно време насам общуваме по темата за стремежа към истината. Съдържанието, свързано с тази тема, е доста обширно, но колкото и обширно да е съдържанието, то е неразделно от някои проблеми, с които хората се сблъскват в ежедневието си, свързани с това как възприемат хората и нещата и как постъпват и действат, нали? (Да.) Това са реални проблеми в живота на хората. Те не са откъснати от ежедневието на хората, нито от тяхната нормална човешка природа. Тези проблеми включват нагласите и възгледите на хората към различни неща, както и всякакви важни въпроси, с които хората се сблъскват в своето съществуване и по своя житейски път. Съдържанието на последното ни общение засягаше един аспект на практикуването в рамките на „избавянето“ в „Как човек да се стреми към истината“ — избавяне от преградите между човека и Бог и от враждебността му към Бог. Какво засяга това практикуване? То засяга връзката между хората и Бог, нали? (Да.) Съдържанието на последните няколко общения засягаше това как човек трябва да гледа на всякакви хора и всякакви неща според принципите и критериите, които Бог изисква, и как да се справя с всякакви хора и всякакви неща. Съдържанието на последното ни общение засягаше връзката между хората и Бог и напътстваше хората как трябва да се избавят от различните представи и фантазии, които не са в съгласие с Божиите намерения, не са в съгласие с Божиите изисквания и не са в съгласие с истините принципи. Това са реални проблеми, които съществуват между хората и Бог по пътя на вярата в Бог и в процеса на съществуване. Разделихме тази голяма тема „избавяне от преградите между човека и Бог и от враждебността му към Бог“ на четири аспекта: първият е представи и фантазии, вторият е неразумни изисквания, третият е предпазливост и подозрение, а четвъртият е внимателно проучване и ровене. Започнахме нашето общение с представите и фантазиите. Първата точка от представите и фантазиите се отнася до Божието дело — тоест какви представи и фантазии имат хората за Божието дело. Разговаряхме малко по този въпрос. Нашето общение по тази точка засягаше това как хората гледат на Божието дело и какви отклонения, представи и фантазии имат хората в познанието и идеите си за Божието дело; тези представи и фантазии са нещо, от което хората трябва да се избавят. Ако хората се избавят от тези представи и фантазии и търсят истината, те ще могат да опознаят Божието дело и да имат чисто възприемане на Божиите слова. Когато Божието дело не съответства на представите и фантазиите на хората, те трябва да се самоанализират и да се опитат да опознаят себе си, а също така трябва да се избавят от собствените си представи и фантазии, вместо да разчитат на тях, за да преценяват какво трябва да бъде Божието дело или какъв е ефектът, който Бог възнамерява да постигне у хората със Своето дело. Представите и фантазиите на хората за Божието дело имат пряко въздействие върху навлизането в живота на хората и тяхното отношение към Бог, затова тези представи и фантазии също са нещо, от което хората трябва да се избавят. Например, ние разговаряхме за това, че Бог не променя присъщите заложби, индивидуалност, инстинкти и т.н. на хората, че вродените качества, с които хората се раждат, и инстинктите на тяхната плът не са обекти на Божието дело и че Неговото дело е насочено към покварения нрав на хората и нещата у тях, които се бунтуват срещу Бог и не съответстват на Бог. Ако хората си представят, че Божието дело има за цел да промени техните заложби, техните инстинкти и дори индивидуалността им, навиците им, начина им на живот и т.н., тогава всеки един аспект от тяхното практикуване в ежедневието ще бъде под влиянието и въздействието на собствените им представи и фантазии и неизбежно ще има много изопачени аспекти или крайности. Тези изопачени аспекти и крайности не са съгласно истините принципи и ще накарат хората да се отклонят от съвестта и разума на нормалната човешка природа и да излязат от пътя на нормалната човешка природа. Да кажем например, че в твоите представи и фантазии ти вярваш, че Бог иска да промени заложбите, способностите и дори инстинктите на хората; ако мислиш, че това са нещата, които Бог иска да промени, какви стремежи ще имаш? Ще имаш изопачени и твърдо поддържани стремежи — ще искаш да се стремиш към по-висши заложби и ще се съсредоточиш върху изучаването на различни видове умения и овладяването на различни видове знания, така че да придобиеш по-висши заложби и по-висши способности, както и по-висша проницателност и самоусъвършенстване, и дори някои способности, които са по-висши от тези на обикновените хора — така ще обръщаш внимание на външните способности и таланти. Какви тогава са последствията от подобни стремежи за хората? Не само че няма да успеят да поемат по пътя на стремежа към истината, но вместо това ще поемат по пътя на фарисеите. Те ще се състезават помежду си, за да видят кой има по-висши заложби, кой има по-висши дарби, кой има по-висши знания, кой има по-големи способности, кой има повече силни страни, кой има по-висок престиж сред хората и е уважаван и възхваляван от другите. Така не само че няма да могат да практикуват истината и да действат според истините принципи, но вместо това ще поемат по път, който води далеч от истината.

Е. Божието дело не променя вродените дадености на хората; целта му е да промени покварения им нрав

1. Божието дело не променя вродените дадености на хората

Божието дело е в рамките на тяхната нормална човешка природа да преобрази покварения нрав на хората и различните им погрешни мисли и възгледи, които нарушават истината, така че съвестта и разумът им да могат да бъдат възстановени и подобрени. С други думи, колкото повече разбираш истината, толкова по-нормални ще стават съвестта и разумът ти, и те също така ще продължат да се развиват в благоприятна посока; това изобщо не е свръхестествено. Какво имам предвид под тази дума „нормални“? Ако хората имат будна съвест и чувство за справедливост, те ще станат добри — казано на човешки език, те ще бъдат разбиращи, порядъчни, разумни и няма да бъдат упорити и склонни към изопачавания. Това е ефектът, който Бог възнамерява да постигне по отношение на човешката природа на хората. Един съпътстващ ефект е, че колкото повече хората разбират истината, толкова по-нормална става тяхната човешка природа. Ако обаче хората се стремят според собствените си представи и фантазии, тези представи и фантазии ще окажат голямо негативно влияние и негативно напътствие върху техните стремежи и ще ги поведат по всякакви изопачени, упорито следвани, крайни и погрешни пътища. Например, в представите и фантазиите си хората вярват, че Божието дело има за цел да издигне човешката природа на хората и да им даде възможност да надхвърлят човешките инстинкти, човешките заложби и дори човешката възраст и пол. Когато хората имат подобни представи, те ще се стремят, ще полагат усилия и ще налучкват в тази посока. Върху какво ще се съсредоточат тогава? От една страна, те ще се съсредоточат върху знания, способности, умения, дарби и таланти; от друга страна, те ще се съсредоточат върху свръхестественото. Знаете ли какви са проявленията на свръхестественото? (Означава ли, че в някои неща хората директно ще претърпят качествени промени, без да плащат цена?) Както когато някой обикновено не чете Божиите слова, но му се случи нещо и Божиите слова изведнъж се появяват в ума му, или когато някой никога не е можел да пее или да танцува, но след като е вдъхновен, изведнъж може да пее и да танцува, и дори да танцува доста добре, или когато някой никога не е учил чужд език, но изведнъж може да говори чужд език. Свръхестествени ли са тези неща? (Да.) Да предположим например, че трябва да излезеш по спешен въпрос, но не знаеш как да шофираш, и в отчаянието си се молиш и веднага се чувстваш напълно окрилен и изведнъж знаеш как да шофираш, и дори шофираш толкова стабилно, колкото опитен шофьор. Някой те пита: „Как шофираш толкова добре?“. Ти казваш: „И аз не знам. Всичко това е Божие дело; бях вдъхновен от Светия Дух. Виж, тези мои ръце вече не са мои ръце; те се държат от Светия Дух!“. В действителност Светият Дух не прави това; вместо това друг вид дух е влязъл в теб и те манипулира, така че си станал друг човек и не можеш да се контролираш. Това не надхвърля ли присъщите способности на човека? Това е свръхестествено, нали? (Да.) Какво означава свръхестествено? Това добро явление ли е? (Не, то прави човека ненормален.) Ако изведнъж можеш да знаеш език, да имаш умение или да разбираш някакво знание, без да си учил за определен период от време или да си бил напътстван от някой експерт, това е свръхестествено. Ако нечий живот нрав се е променил, без да е необходимо човекът да се стреми към истината, да търси, да чака или да преживява неща, това не е ли плашещо нещо? (Да.) Ако в ума ти и в подсъзнанието ти все още има много неща от представите и фантазиите, тогава трябва да се избавиш от тях и да не се стремиш към тях, защото те не са истинско познание за Божието дело и не са съобразени с методите и принципите на Божието дело. Божието дело в никакъв случай няма да надхвърли твоята нормална човешка природа и ефектът, постигнат от Божието дело у теб, в никакъв случай не е превръщането на твоята нормална човешка природа във възвисена, свръхестествена човешка природа. Нещо повече, Бог не би те превърнал от нормален човек в необикновен човек. Да кажем, че в процеса на преживяване на Божието дело съвестта ти става все по-чувствителна и развиваш по-голямо чувство за срам. Ставаш добър, способен да проявяваш внимание към Божиите намерения и способен да защитаваш делото на църквата и интересите на Божия дом. Освен това думите и действията ти не противоречат на съвестта и разума ти, постепенно ставаш способен да действаш в съответствие с истините принципи и можеш да разпознаваш всякакви хора, събития и неща въз основа на Божиите слова. Това доказва, че пътят, по който вървиш при вярата си в Бог, е правилен. Но да предположим, че все още се съсредоточаваш върху това да чуеш някакъв глас, когато се молиш, и очакваш някакво вдъхновение, проблясък на светлина или свръхестествено откровение, когато търсиш от Бог и Го умоляваш. Освен това твоята съвест и разум не са били възстановени или коригирани по никакъв начин и ти не си придобил чувство за справедливост, нито си се покорил на Бог. Това доказва, че има проблеми с твоя стремеж и пътя, по който вървиш, а може да се каже също, че изобщо не си поел по пътя на стремежа към истината. Ти често също така подсъзнателно се стремиш да станеш свръхестествен човек и често чувстваш, че трябва да надмогнеш плътта — да не изпитваш глад, ако не ядеш, и да не се чувстваш уморен или сънлив, ако не спиш или не си почиваш няколко дни — и дори се стремиш изведнъж да разбереш и да овладееш неща, които не разбираш или не си учил, в процеса на изпълнение на дълга си, когато спешно се нуждаеш от тях. Тези фантазии за свръхестествени неща произлизат все от човешките представи и фантазии. Тъй като хората не са преживели Божието дело, те естествено са пълни с фантазии за Неговото дело. Всъщност Божието дело е най-реалното и практично нещо. Бог никога не действа според представите и фантазиите на хората; Той никога не извършва такъв вид дело върху хората. Той извършва малко свръхестествено дело само при много специални обстоятелства и върху много малко хора, но това дело е само временно и е нещо, което е необходимо в специални ситуации — то не е метод на дело, който често се проявява у хората в рамките на Божието спасение. В Своето дело на управлението Бог възнамерява да спаси хората, да им даде възможност да се отърват от покварения си нрав и да постигнат спасение, а основният метод, по който Бог върши делото Си, е да предоставя на хората истината, така че те да могат да практикуват според истините принципи, след като разберат истината. Следователно, каквито и представи и фантазии да имаш в ума си и в подсъзнанието си, колкото и логични да са твоите представи и фантазии или колкото и да отговарят на твоите духовни нужди — без значение какви са причините, те винаги ще бъдат представи и фантазии и ти трябва да се избавиш от тях и да не се придържаш към тях. Без значение до каква степен се извършва Божието дело и колко дълго продължава, хората винаги ще бъдат хора и никога няма да станат ангели. Дори и да станеш бял от главата до петите, с бяла коса, боядисано в бяло лице, бяла горна дреха и бели панталони, и също така да си сложиш две крила, ти не можеш да станеш ангел — хората винаги ще бъдат хора. Освен това „хора“ тук се отнася до хора със съвестта и разума на нормалната човешка природа, а не до необикновени хора, и още по-малко до странни хора. Тези хора изобщо не са свръхестествени, но ясно се различават от невярващите, които не вярват в Бог, по това, че не вършат зло, могат да прилагат истината на практика, щом я разберат, и разбират как да възприемат хората и нещата, как да постъпват и да действат въз основа на Божиите слова и според Божиите изисквания и истините принципи, вместо да живеят според покварения си нрав и според различните мисли и възгледи, които Сатана внушава на хората. Без значение колко дълго хората са се стремили според собствените си представи и фантазии в процеса на вяра в Бог и колкото и да смятат, че са придобили, това не се зачита в Божиите очи и Бог не запомня нищо от това. Какво имам предвид, когато казвам това? Именно, че ако ти, въз основа на своите представи и фантазии, въздържаш всички различни нормални нужди на плътта си или се опитваш усилено да промениш своите инстинкти, заложби, способности, индивидуалност, начин на живот и житейски навици, тогава, колкото и усилено да се опитваш да въздържаш и променяш тези неща, дори и да успееш да постигнеш някакви резултати, това не означава, че вече си придобил нещо по пътя на практикуването на истината, камо ли да означава, че вече си човек, който се стреми към истината — Бог не запомня тези неща. Разбра ли? (Да.)

Въпреки че представите и фантазиите на хората са невидими и външно не изглежда да ги принуждават да казват или да правят нещо, или да вървят по някакъв път, те силно контролират мислите на хората и вътрешното им „аз“, дълбоко в сърцата им и в подсъзнанието им. Защо е така? Защото нещата, които хората обичат и към които се стремят, твърде добре съответстват на техните представи и фантазии, а тези неща също така се съобразяват с нуждите на човешката плът и удовлетворяват всякакви човешки желания и любопитства. Например, в представите и фантазиите на хората те вярват, че Божието дело има за цел да ги превърне в необикновени същества, които са различни от обикновените хора, и че когато са вдъхновени от Светия Дух, ще могат да говорят няколко езика. Това очевидно надхвърля присъщите способности на хората и обхвата на нормалната човешка природа, но в много голяма степен удовлетворява тяхната суета, любопитство и състезателен дух. С други думи, преди хората да са придобили истината, те харесват някои свръхестествени неща и тези неща ги карат да се чувстват важни, по-висши и различни от обикновените хора — точно това обича и за това копнее поквареното човечество. Всеки се надява да се открои сред човешкия род, да бъде различен от всички останали, да бъде уникален и единствен по рода си и да бъде уважаван от другите и да му се възхищават. Например, сред поквареното човечество съществува явление, при което ако се произведе само един брой от нещо, тези хора, които са богати и видни, трескаво ще се състезават да го купят. До каква степен ще го правят? До такава степен, че този продукт в крайна сметка се продава на цена, която е няколко или дори над десет пъти по-висока от първоначалната му цена. Човекът, който успее да го купи, си мисли: „Виж, аз се сдобих с това нещо, което е единственото в света. Наистина съм силен, нали? По-добър съм от другите, нали? Никой друг не е така способен като мен!“. В собствения си ум той се чувства доволен от себе си и смята, че е специален, необикновен и много способен. Какъв нрав е това? (Надменност.) Това се причинява от надменен нрав. Някои хора се чувстват неудобно, когато носят същата дреха като друг човек. Ако носят дреха, която другите хора не могат да си позволят и никога преди не са виждали, и всеки, който я види, завижда, как се чувстват те? (Доволни от себе си.) Те се чувстват особено доволни от себе си и мислят, че не са като никой друг и че превъзхождат останалите. Какъв нрав причинява това? (Надменност.) Това също се причинява от надменен нрав. Виждаш ли, почти 100% от хората имат този манталитет: ако са овладели техническо или професионално умение, те мислят, че са по-добри от другите и че никой не е толкова добър, колкото тях. Ако някой друг също овладее същото техническо или професионално умение, те ще му завиждат и отчаяно ще желаят никой да не може да се мери с тях. Защо имат такъв манталитет? (Искат да станат неповторими.) Ако те са единствените, които владеят това професионално умение, те превъзхождат средностатистическия човек в своята група. Като имат познания за това техническо или професионално умение, те се страхуват, че другите ще го научат от тях. Ако другите потърсят помощ от тях, ще ги научат ли? (Не, няма.) Те ще те научат само на някои прости неща; що се отнася до най-важните и съществени неща, те няма да предадат знанията си на никого и ще те оставят сам да ги разбереш. Какво всъщност си мислят те? „Ако те науча, тогава как мога да се откроя? Ако всеки можеше да го прави, тогава нямаше ли да стана просто обикновен човек? Ако никой от вас не знае как да прави това, тогава аз съм най-висшият човек тук и всички вие трябва да ми се подмазвате — така ще се почувствам важен, нали? Не съм ли аз този с най-висок статус и най-способен сред вас? Аз съм най-главният сред вас, нали?“ Като имат известни познания за професионално или техническо умение, те дълбоко се страхуват, че другите ще го научат от тях, и не искат другите да бъдат същите като тях. Те ще се чувстват разстроени, ако някой има същото професионално или техническо умение или специалност като тях, затова винаги измислят начини да научат нещо, за да надминат другите. Те искат да превъзхождат другите и винаги искат да ги засенчат, за да се чувстват важни. Това правилният стремеж ли е? (Не.) Точно защото поквареното човечество има такива копнежи и стремежи, хората естествено развиват всякакви представи и фантазии за Божието дело и се стремят да превъзхождат другите хора, да имат статус и престиж, да се чувстват важни, да станат неповторими и дори да станат свръхчовеци или изключителни хора в очите на другите. Следователно, хората трябва да се избавят от тези представи и фантазии за Божието дело. Как трябва да се практикува това в конкретен план? Не се стремете към по-висши дарби или таланти, нито се стремете да променяте своите заложби или инстинкти, а по-скоро изпълнявайте дълга си според Божиите изисквания и вършете всяко нещо според това, което Бог иска, в рамките на ограниченията на вродените си дадености като заложби, способности и инстинкти. Бог не изисква нещо, което е извън твоите способности или заложби — ти също не бива да си усложняваш живота. Добре е, ако просто правиш всичко по силите си въз основа на това, което разбираш, и това, което можеш да постигнеш, и практикуваш според това, което позволяват твоите условия. Например, ако твоите заложби и таланти ти позволяват да бъдеш подходящ само за ролята на ръководител на екип, тогава свърши добра работа като ръководител на екип, като подредиш всички задачи и професионални умения, които са в обхвата на тази роля, като се справяш с тях едно по едно и ги прилагаш според методите и принципите, на които Бог те е научил — по този начин ще удовлетвориш Бог. Да предположим, че ти се водиш по своите представи и фантазии и си мислиш: „Щом съм способен да бъда ръководител на екип, ако се стремя повече да се справям по-добре, издържа малко трудности и платя малка цена, и Светият Дух извърши велико дело върху мен, тогава няма ли да мога да стана църковен водач или ръководител на група за вземане на решения? Хората може да си мислят, че не ме бива, но аз ще умолявам Бог — за Бог нищо не е труднопостижимо! Не искам да бъда ръководител на екип. Ще се моля на Бог, като Го моля да ми позволи да поема по-голямо дело, да стана водач или работник“. Правилен ли е този вид стремеж? (Не, погрешен е.) Защо казваш, че е погрешен? (Такива хора винаги искат да правят неща, които надхвърлят собствените им заложби и способности, и не са способни да се придържат към вършенето на собствената си работа въз основа на собствените си заложби и таланти, като си знаят мястото.) Не е уместно винаги да искаш да бъдеш свръхчовек; това не е нещо, към което един нормален човек трябва да се стреми.

Някои хора често казват: „За Бог няма нищо трудно“; това твърдение е факт и всеки може да го разбере. Но някои хора имат изопачено възприемане, те вярват, че всичко, което е невъзможно за хората, може да бъде осъществено за тях от Бог, ако просто Му се помолят, и че като разчитат на Бог по този начин, хората могат да надхвърлят собствените си инстинкти и да станат свръхчовеци. Наистина ли е така? (Не е.) Изразът „за Бог няма нищо трудно“ очевидно се отнася до Божието могъщество и същност, Божието всемогъщество, а също и до Божието върховенство над всички неща — няма нищо, което Бог да не може да постигне. Това обаче не означава, че хората трябва да надхвърлят нормалната човешка природа и да станат свръхестествени; без значение колко всемогъщ е Бог, делото, което Той извършва върху хората, се основава на тяхната нормална човешка природа и се извършва в рамките на нормалната човешка природа. Бог устройва и направлява всички неща, Той направлява хората, събитията и нещата, така че те да служат за постигането на всякакви неща от Негова страна, като осъществява фактите, които Той предстои да осъществи. През периода, в който Бог осъществява всякакви неща, хората все още са в нормална човешка природа — нищо не се е променило у тях и те все още са хора. Без значение колко всемогъщ е Бог и без значение какви методи използва Бог, за да упражнява върховенство над нещо или да постигне нещо, сътворените човешки същества винаги са сътворени човешки същества; те все така живеят в нормална човешка природа и по никакъв начин не са свръхестествени. Всички ли бихте казали, че това са факти? (Да.) Какво означава „не са свръхестествени“? Означава, че когато Бог устройва хората, събитията и нещата, хората не могат да не живеят, да не оцеляват, да не вършат всяко нещо и да не живеят в настоящия момент под Божието устройване. Но когато живееш в настоящия момент, съзнанието ти замъглено ли е? (Не.) Все още си с ясна мисъл. И така, твоите заложби мигновено ли са се подобрили или променили? (Не.) Остават същите, каквито са били първоначално. Инстинктите ти мигновено ли са се променили тогава? Не, и те не са. Под Божието върховенство, устройване и подредби, без значение колко неща преживяваш, няма никаква промяна в твоята индивидуалност, навици, ритъм на живот, както и в заложбите, способностите и различните функции на твоята нормална човешка природа. Просто когато хората преживяват Божието дело, те преживяват всякакви неща и хора в съответните си среди, като крайният резултат е, че по време на процеса на преживяване на Божието дело те придобиват прозрение и научават някои уроци. Ако са хора, които се стремят към истината, тогава те са в състояние да пожънат реколта по отношение на истината и познаването на Бог. В процеса на преживяване на Божието дело мисленето на хората е нормално, съзнанието им не е замъглено, а техните заложби, способности и инстинкти остават същите, каквито са били първоначално, без никаква промяна. Следователно „за Бог няма нищо трудно“ се отнася до Божието всемогъщество и Божието устройване на всички неща. То не се отнася до превръщането на хората в свръхестествени или до промяна на същността на сътворените хора. Бог не променя същността на хората; хората все още са хора и без значение дали си мъж или жена, няма никаква промяна в това отношение. Бог устройва всичко и Бог е всемогъщ; това е, което Бог притежава и представлява, и именно това има Бог. „За Бог няма нищо трудно“ не означава, че хората са станали свръхестествени, нито означава, че хората са всемогъщи. Дори ако някои индивиди понякога могат да постигнат определени неща, които са извън техните собствени заложби или извън техните телесни инстинкти, това е дело на Светия Дух. Бог е този, който им е дал тази дарба; не че са се родили с тази способност. Това е така, защото сътворените хора нямат способността да променят всичко това, което Бог е повелил. Ще дам прост пример по въпроса за човешкия инстинкт. Когато хората чуят плашещ звук, например, те ще се уплашат и инстинктивно ще се свият. Без значение на колко години си, ти си такъв от детството си и ще бъдеш такъв до смъртта си — това е инстинкт. Какво означава „инстинкт“? Това е вродена функция на физическото тяло и тя никога, никога няма да се промени. Само като притежава вродени инстинкти, нормалният човек може да поддържа живота и оцеляването на нормалната човешка природа, така че човешките инстинкти не са нещо, което Бог възнамерява да промени. Разбрахте ли това? (Да.) За какво се отнася „Бог е всемогъщ“? (Отнася се до собствената власт на Бог и Божието всемогъщество.) Има ли нещо общо с хората? (Няма нищо общо с хората и не означава, че хората могат да вършат свръхестествени неща.) Не означава, че под Божия контрол хората са всемогъщи; дори когато хората са под Божия контрол, те не могат да постигнат всемогъщество. Защо е така? (Защото хората не са Бог; хората са просто сътворени същества, докато Бог е единствен по рода си.) Точно така, така стоят нещата. Хората винаги ще бъдат хора. Те няма да се превърнат в друг вид, и, разбира се, още по-малко ще станат Бог; характерните качества на хората няма да се променят. Характерните качества на хората няма да се променят, така че ще се променят ли техните инстинкти? (Не, няма.) Инстинктите на хората няма да се променят, нито техните житейски навици и ритъм на живот, или вродената им индивидуалност, дадена от Бог. Вземете например ритъма на живот. Хората, както повечето същества, работят след изгрев слънце и си почиват след залез. Когато станат сутрин и мозъкът им е добре отпочинал, а телата им се чувстват комфортно, те започват работа; вечер, когато телата им започнат да се уморяват, те се прозяват и мозъкът им е изтощен, започват да влизат в състояние на почивка — това е съвсем нормален ритъм на живот. Това е обща черта на хората, а също и човешки инстинкт, и разбира се, това е и ритъм на живот, който Бог е установил за човечеството. Този ритъм се определя според въртенето на слънцето, луната и звездите, и изгрева и залеза на слънцето. Ако нарушиш този ритъм на живот, в краткосрочен план може да няма големи проблеми — когато понякога се чувстваш уморен и искаш да спиш, можеш да проявиш самоконтрол и да изпиеш малко чай или кафе, и физическата ти умора ще бъде донякъде облекчена — но в дългосрочен план тялото ти ще развие проблеми. Защо ще развие проблеми? Защото си нарушил ритъма на живот, който Бог е установил за хората. Когато тялото ти развие проблеми и отидеш на лекар, той ще каже: „Трябва да си лягаш рано вечер, като отиваш да си почиваш не по-късно от 22 часа, и да ставаш в 4 или 5 часа сутринта; след няколко месеца ще се оправиш“. След три месеца спазване на съвета на лекаря, всичките ти симптоми на телесен дискомфорт по същество ще изчезнат, така че ще си помислиш: „Оказва се, че проблемите с тялото ми не са били сериозно заболяване, а са причинени от това, че не съм следвал този нормален ритъм в живота си“. Виждаш ли, не би ли казал, че ритъмът на живот на хората не може да бъде нарушаван? (Да.) Този ритъм на живот на хората е същият като този на другите същества; всички те работят след изгрев слънце и си почиват след залез. Разбира се, има някои същества, като совите, които си почиват през деня, а излизат и стават активни през нощта; техният ритъм на живот е различен от този на хората и другите същества, но ако искаш да нарушиш техния ритъм, това би било невъзможно. Освен това някои същества спят зимен сън. При хората има ли такъв ритъм? (Не.) Не, хората не се нуждаят от зимен сън. Животът на хората има ритъм — те си почиват един или два дни в седмицата, работят след изгрев слънце и си почиват след залез, и постоянно поддържат този нормален ритъм на работа и почивка, и по този начин животът им може да бъде защитен и оцеляването им — поддържано. Хората имат свой собствен ритъм на живот и този ритъм на живот е установен от Бог. Всичко това е смислено и всичко е с цел поддържане на нормалния живот и оцеляване на човечеството. Следователно Божието дело в никакъв случай няма да наруши ритъма на човешкия живот и моделите за оцеляване, както хората си въобразяват, че ще стане, и ти също трябва да се избавиш от тази представа и фантазия. Ако хората насила нарушат този ритъм, който Бог е установил за тях, или ако хората постоянно искат да го променят, защото се ръководят от някои идеи за свръхестествени неща, тогава това би било глупаво. Ако мислиш, че промяната им ще издигне живота ти и ще подобри човешката ти природа, тогава опитай да ги промениш и виж колко дълго ще можеш да живееш, виж как ще се променят нещата в следващите дни и дали твоята нормална човешка природа ще бъде издигната, и дали ще станеш свръхчовек или ангел. Ако смяташ, че Божието дело трябва да има свръхестествен елемент и че трябва да промени ритъма ти на живот, и също така искаш насила да го промениш, за да станеш изключителен, тогава можеш да опиташ. Може би след като опитваш няколко години, наистина ще промениш ритъма на своя живот и оцеляване. Има само една ситуация, в която това може да се случи, а именно, че твоето физическо тяло вече няма да съществува, а тогава наистина ще бъдеш свръхестествен и ще се превърнеш в струйка дим, и ще се превърнеш в „небесно същество“ и ще станеш безсмъртен. Ако искаш да поддържаш физическото си тяло нормално и здраво и да можеш да приемаш Божието дело и Неговите слова, докато си в нормално състояние, тогава не бива да се стремиш да станеш така нареченият свръхчовек или да преследваш така наречената възвисена човешка природа въз основа на собствените си представи и фантазии; по-скоро трябва да живееш в нормална човешка природа, да поддържаш ритъма на живот и оцеляване на своята нормална човешка природа, а също и да поддържаш инстинктите на своята нормална човешка природа. Не поставяй неразумни изисквания към Бог; тези неразумни изисквания произтичат от твоите фантазии и представи. Твоите инстинкти, ритъм на живот и т.н. не са това, което Бог възнамерява да промени, нито са неща, които Той възнамерява да промени със Своето дело. Един спасен човек определено не е някой, който е пълен с представи и фантазии, и още по-малко е свръхчовек или необикновен човек. По-скоро той е човек с нормална човешка природа, и съвест и разум, човек, който е способен да се вслушва в Божиите слова и да гледа на хората и нещата, и да постъпва и да действа според истините принципи; той е човек, който може да се покорява на Бог във всички неща, който изобщо не е свръхестествен и чиято човешка природа е особено нормална и практична.