Сега нека поговорим за проблемите с представите и фантазиите при „избавянето от преградите между човека и Бог и от враждебността на човека към Бог“, което е третата точка в „избавянето“ при практикуването на това как да се стремиш към истината. Току-що говорихме за някои от представите и фантазиите на хората за Божието дело. Като погледнем сега, нямат ли хората и някои други представи и фантазии за Божието дело? Ще повлияят ли тези представи и фантазии на начина, по който хората се отнасят към Божието дело, на начина, по който преживяват Божието дело, и на начина, по който разбират и познават Божието дело? Сред различните типове хора, които се появяват в църквата, един тип са злите хора и антихристите. Каквото и зло да са извършили, довело до вземането на мерки спрямо тях, и каквито и въпроси да са накарали църквата да ги премахне или отлъчи, винаги има някои хора, които имат определени представи за това, че Божият дом изчиства неверниците, злите хора и антихристите, и тези представи и фантазии се дължат на факта, че те нямат никакво разбиране за Божието дело или за Божието върховенство. В представите и фантазиите на хората църквата е мястото, където Бог върши делото Си на земята, така че църквата е най-прякото място, където хората могат да видят Божието върховенство, а може да се каже също, че е най-прякото и очевидно място, където се проявява Божието върховенство. На това място обаче хората често виждат да се появяват някои хора, събития и неща, които не съответстват на техните представи. В своите представи хората смятат, че тъй като църквата е място, свързано с Божието дело, тя би трябвало да бъде спокойно и тихо място, изпълнено с дружелюбност и мир, любов и толерантност, радост и утеха. Те вярват, че индивиди като злите хора и антихристите никога не би трябвало да се появяват в църквата и че не би трябвало да има случаи на зли хора, които вършат зло. И смятат, че под Божието върховенство, разбира се, не би трябвало да има случаи на нарушаване на истините принципи в църквата, още по-малко би трябвало да има беззаконни хора или беззаконни неща от какъвто и да било тип, или неща, които не съответстват на човешката воля, човешките чувства и човешката природа. Те вярват, че всичко в църквата би трябвало да бъде толкова мирно, спокойно, приятно, положително, оптимистично и възвисяващо, и дори не би трябвало да има никакви борби или да се случват някакви отвратителни или грозни неща, които не съответстват на нуждите на човешката природа. Всичко това са представи на хората. Фактите обаче не съответстват на представите и фантазиите на хората. Независимо от периода или етапа на делото, в църквата винаги се случват инциденти с някои зли хора и антихристи, които смущават и прекъсват делото на църквата, което води до саботиране на определени аспекти от делото на Божия дом, до нарушаване и смущаване на реда на делото на църквата и други подобни неща. Когато тези неща се случат, хората смятат, че това е немислимо, и сърцата им са изпълнени с безпомощност, неразбиране и объркване, и се чудят: „Наистина ли съществува Бог? Как точно Бог господства над човечеството и управлява Своята църква, управлява Своя дом? Наистина ли Бог се интересува от това, или не? Къде е Бог? Защо, когато се случват тези беззаконни неща и когато се появяват зли хора и причиняват смущение, никой не се намесва, за да ги спре, и Бог също не се намесва, за да ги спре? Какво точно става тук? Църквата не е ли Божи дом? Онези, които следват Бог, не са ли Негови избраници? Защо Бог не бди над Своя дом или не го защитава? Защо Бог не защитава Своите избраници, така че те да могат да живеят мирно в пашкул, в убежище?“. Тези съмнения и това неразбиране, които хората имат, са причинени от различните им представи, нали? (Да.) И така, за какво се отнасят главно тези представи? Не се ли отнасят за Божието дело и Божието върховенство? Тъй като в църквата се случват такива неща като зли хора, които вършат зло и причиняват прекъсвания и смущения, и тъй като хората не разбират тези неща, за тях е трудно да прозрат произхода на тези неща и какъв ще бъде крайният им резултат. Тъй като хората не могат да прозрат тези неща, те развиват всякакви идеи и представи за Бог. Някои хора си мислят: „Божият дом трябва да проявява любов към злите хора и антихристите. Ако Божият дом не проявява любов към тях, няма ли да е същото като в обществото? В обществото винаги една група хора измъчва друга група хора, все в интерес на борбата за власт и влияние. Като премахва и отлъчва злите хора, Божият дом не измъчва ли хората по същия начин? Не е толкова безопасно да се стои в Божия дом! Ако наистина се сблъскаш с някакви размирни ситуации, може да бъдеш онеправдан и премахнат и никой няма да те оневини! Къде точно е Бог? Защо Бог не излезе и не каже нещо или не направи нещо? Нека видим твоето съществуване, нека видим твоето всемогъщество, нека видим твоето върховенство със собствените си очи, така ще се почувстваме спокойни, нали?“. В църквата, всеки път, когато хората преживеят някои събития, които намират за неразбираеми, у някои от тях възникват чувства като безпокойство и съмнение, като някои дори искат да избегнат тези събития, а други изпадат в негативност. Някои по-специално, след като са били подведени и заблудени от антихристи, се отказват от себе си, а някои, след като са били подведени и използвани от антихристи и са станали техни съучастници, дори биват изолирани за самоанализ или премахнати от църквата. Едновременно с това, че намират всички тези неща за неразбираеми, хората започват да се съмняват и в съществуването на Бог. Това е така, защото основният източник на вярата на много хора в Бог е тяхното убеждение, че Бог господства над всички неща, над всичко. Тоест много хора вярват, че Бог може да господства над всичко, над всички неща и над съдбата на човечеството, и затова вярват в съществуването на Бог и в Божията идентичност и същност. Тези неща, които се случват около тях обаче, ги карат да се съмняват и да се колебаят във вярата си в Божието върховенство, а след това започват да се съмняват във факта, че Бог господства над всичко, и впоследствие вярата им в Бог също започва да се разколебава, и така възниква цялата тази поредица от проблеми. Хората имат всякакви представи и фантазии за Божието върховенство и тези представи и фантазии определено не са в съгласие с истината и с фактите, а са по-скоро погрешни тълкувания или неправилни разбирания на хората. Така че следва да разговаряме за това как Бог господства над всички хора, събития и неща около теб, които можеш да видиш и почувстваш, какви са принципите на Божието върховенство над всичко това и каква е целта, която Той възнамерява да постигне.

Принципите и целта на Божието върховенство над всичко

Терминът „Божие върховенство“ обхваща много широк кръг от съдържание. Като оставим настрана по-широката среда, що се отнася до църквата, фактът, че Бог господства над всичко, е реален. Божието върховенство не е празна фраза, нито е просто явление, а по-скоро има действителни примери за него и действителни резултати. И така, какви са принципите на Божието върховенство в църквата? Нека първо се замислим върху следното: Бог има ли върховенство над това кои хора да бъдат приети в църквата и подрежда ли го? (Да, има.) Това не е празнословие. До кои хора достигат Божието евангелие и Божиите слова и кои хора са способни да приемат Божието дело, както и кои хора могат да влязат в църквата — всичко това се повелява от Бог. Засега нека не говорим за човешката природа на тези хора и дали са зли хора. Фактът, че са способни да влязат в църквата, означава, че Бог е повелил това. Дали Божията повеля е аспект на Божието върховенство? (Да.) Първо, има едно нещо, в което можем да бъдем сигурни, и то е, че влизането на всеки човек в църквата се повелява от Бог. Терминът „Божия повеля“ звучи малко абстрактно, така че нека просто кажем „Бог има последната дума, Бог пази вратата“. Бог е портата към царството, а също и портата към църквата. Бог пази вратата, що се отнася до това какви хора могат официално да станат членове на църквата, на Божия дом. Независимо дали са неверници или зли хора, които са си проправили път в църквата, или добри хора, които се интересуват от вярата в Бог или които са способни да приемат истината и да следват Бог, ако се присъединят към църквата и станат нейни членове, то това не е нещо, което може да бъде решено от който и да е човек, то се дължи на Божието върховенство, на Божиите подредби и повеля. Независимо дали таят определени скрити мотиви или цели за вярата си в Бог, или каква е тяхната човешка природа, или какво е тяхното образование и социален произход, Бог е Този, Който решава, че те могат да се присъединят към църквата и да дойдат пред Него — Бог е Този, Който пази вратата. Могат ли хората да пазят вратата правилно? (Не, не могат.) Хората не могат да решат този въпрос, той не зависи от волята на хората. Например, когато видиш, че някой е прозорлив и има статус в обществото, си мислиш: „Би било чудесно, ако този човек можеше да дойде в Божия дом, за да бъде църковен водач. В нашата църква липсват такива хора“. Но Бог не ги иска. Той не ги трогва. Когато други хора им проповядват евангелието и разговарят с тях за Божиите слова, те не разбират какво са чули. Когато слушат нещо друго, те са способни да го схванат. Само когато чуят Божиите слова, не могат и са като идиоти — могат ли такива хора все пак да влязат в църквата? Въпреки че се интересуват от получаването на благословии, те не са способни да успокоят сърцата си и не могат да седят мирно, когато слушат Божиите слова и общенията за истината, и след като изслушат две-три проповеди, спират да идват. Такива хора нямат истинска вяра, така че добрите ти намерения към тях ще имат ли някакъв ефект? Ще можеш ли да ги въведеш в църквата? Не. Бог има последната дума за това. Бог казва, че не иска такива хора, и без значение дали ще служат или ще играят някаква роля, Той не ги иска. Така че, дори и добронамерено да ги мъкнеш със себе си, ще бъде безполезно и в крайна сметка те все пак ще трябва да си тръгнат. Те в никакъв случай не могат да станат членове на църквата. Без значение кой ги мъкне със себе си, ще бъде безполезно. Това е въпрос, който не може да бъде решен от хората. Той се повелява от Бог и Бог пази вратата. Някои хора нямат социален статус, не са важни личности, имат средни заложби и изглеждат незабележими, но са доста простодушни и откровени и се интересуват от въпросите на вярата в Бог. Каквито и трудности да имат, те са неразривно свързани с Бог и ентусиазмът им е изключително голям — тази ентусиазирана енергия е нещо, което братята и сестрите се радват да видят, и Бог също е доволен да я види — и всъщност те са толкова ентусиазирани, защото са трогнати от Божия Дух. След като влязат в църквата и видят, че хората в нея са все добри хора, които всеки ден ядат и пият Божиите слова и разговарят за истината, те са изключително насърчени от това и чувстват, че това е правилният път в живота, така че започват да проповядват евангелието, да изпълняват дълга си и стават последователи на Бог. Кой решава, че те могат да вярват в Бог? (Бог решава.) Бог е Този, Който решава. Те могат да вярват в Бог само защото Бог им позволява да влязат в църквата. Ако Бог не вършеше делото Си и не ги трогваше, те нямаше да могат да вярват в Бог, а ако бяха домъкнати насила в църквата, рано или късно щяха да си тръгнат. Хората нямат вродената способност да приемат истината; фактът, че могат да обичат истината и да я приемат, доказва, че Бог върши делото Си върху тях. Ако Бог върши делото Си върху тях, те могат да станат членове на църквата — това е предпоставка за влизането на всякакви типове хора в църквата, като предпоставката е, че Бог ги иска. Каквато и роля да играят в църквата, във всеки случай Бог пази вратата на Своя дом. Ако Той не им позволи да влязат, те остават отвън. Ако им позволи да влязат, те са вътре. Следователно да станеш член на църквата не е толкова прост въпрос. Що се отнася до това какви принципи конкретно служат за основа на приемането на хората от Бог, Бог, разбира се, има Свои собствени принципи. Няма да разговаряме за това какви хора иска Бог и какви не иска — това е много сложно. Защо казвам, че е сложно? Бог има план за това кой влиза в църквата, през кой период каква роля играе и какъв дълг изпълнява или през кой период каква важна работа поема, и в кой период отговаря на потребностите на делото на Божия дом и на неговите кадрови потребности. Бог регулира и контролира на макроскопично и общо ниво, а не просто действа в настоящия момент — това е много сложен въпрос и не може да бъде обяснен ясно с няколко думи, така че няма да навлизаме в подробности. Казано накратко, дали даден човек може да влезе през портата на Божия дом, не се решава от никой човек. Бог господства над това и го подрежда. След като влязат в Божия дом, всякакви типове хора изпълняват всякакви видове дълг, играят всякакви роли и вървят по всякакви пътища. Всички тези различни типове хора имат всякакви различни проявления, било то добри или лоши, положителни или негативни, проактивни или пасивни — всичко това е под Божието върховенство и управление.

Божието върховенство означава, че всичко се случва и става според естествения си ход под Неговото управление. Никое събитие не настъпва случайно и развитието и промените, които претърпява всяко събитие, не се инициират или определят от никой човек — Бог господства над всичко това. Разбира се, крайният резултат и окачествяването на всяко събитие също се основават на същността на този тип събитие и на същността на типовете хора, участващи в него, а основата за окачествяването на събитието са изцяло Божиите слова и изискваните от Бог принципи. Никой тип събитие не настъпва случайно и крайният резултат на всеки тип събитие не се решава от хората. Всъщност началото на всеки тип събитие, което настъпва, е подредено и предизвикано от Бог. Когато Бог предизвиква даден тип събитие, Той подрежда даден тип човек да действа в него и този тип човек може да играе ролята на обслужващ или на контрастиращ предмет, може да играе отрицателна роля или може да играе положителна роля. Но без значение каква роля играе, началото на всички тези неща е подредено от Бог. Има две обяснения за това, че Бог прави подредби в това отношение. Едното обяснение е, че Бог лично прави някои положителни подредби и предоставя някои положителни насоки и надзор, и кара някои положителни образи да инициират дадено събитие — това е едното обяснение на „Божиите подредби“. Другото обяснение е, че Бог изпраща и праща даден тип дух да върши определени неща. Тези неща са негативни и нечестиви в очите на хората и затова тези негативни и нечестиви персонажи определено са негативни образи, тоест типовете хора, които Бог повелява от самото начало да влязат в Неговия дом като контрастиращи предмети и негативни учебни материали. Бог ги кара да играят тези роли, защото с тяхната природа същност това са единствените роли, които могат да играят, и Той ги оставя да играят ролите си до насита и да правят това, което трябва да правят като контрастиращи предмети до насита. По време на целия процес, независимо дали става въпрос за проявленията на положителните или на негативните образи, принципът на Бог при подхождането към всички тези въпроси и справянето с тях е да ги остави да следват естествения си ход. При разглеждането на тези въпроси и справянето с тях положителните образи имат някои положителни гледни точки и някои гледни точки, които съответстват на човешката природа и на критерия за съвест. Въпреки че някои от тях разкриват известен покварен нрав — притежават някои проявления на човекоугодници или разкриват някакъв друг покварен нрав — те най-малкото се придържат към съвестта и разума на човешката природа, тоест придържат се към основно, минимално ниво на постъпките си. А що се отнася до негативните образи, Бог не се намесва и не напътства нищо, което те правят, а ги оставя да следват естествения си ход. Те също играят ролята си до насита и разкриват своята грозота, и вършат определени неща до насита. Те успешно играят ролите на негативните образи, които Бог разобличава, а именно зли хора и антихристи, като дават възможност на другите да видят ярко в реалния живот какви хора са дяволи, какви хора са зли хора и какви хора са антихристи, и какви точно са отвратителните лица на антихристите, злите хора, сатаните и дяволите, които Бог разобличава. Ако тези негативни образи не бяха използвани като живи учебни материали в реалния живот, тогава в твоето съзнание дяволите и сатаните завинаги щяха да бъдат неосезаеми и завинаги щяха да бъдат само догадка или картина. Но сега тези живи примери са поставени точно пред очите ти и тези дяволи, облечени в човешка кожа, живеят ярко пред самите ти очи, и речта и постъпките им, всяка тяхна дума и действие, изражението на лицето им и дори тонът на гласа им, всичко се появява ярко в живота ти, точно пред теб, и се запечатва в съзнанието ти. Това не е лошо нещо за теб. Такова нещо се случва многократно в църквата. Първия път, когато се случи, ти се чувстваш неспокоен и си мислиш, че трябва да се молиш на Бог. Втория път, когато се случи, си мислиш: „Трябва да се науча да използвам истината, за да се защитя, и следващия път, когато срещна такъв човек, трябва да го избягвам“, и започваш да мислиш как да се защитиш и да стоиш далеч от злите хора. Третия път, когато се появи такъв човек, ти се замисляш: „Защо тези хора говорят точно като големия червен змей, като Сатана? Не са ли подвеждащи нещата, които казват? Не са ли зли хора? Изглежда, че в Божиите слова се казва, че хората, които показват тези проявления, са антихристи. Трябва да ги разпозная и разоблича, не мога да бъда подведен от тях и трябва да стоя далеч от тях“. Като преживяваш такова нещо отново и отново, ти придобиваш по-ясно и по-задълбочено разбиране за разпознаването на антихристи, зли хора, сатани и дяволи и за това какво представляват прекъсванията и смущенията. Разбирането ти вече не се ограничава до думи и доктрини, а още по-малко до образи. Вместо това все повече си способен да идентифицираш тези неща в реалния живот и в същото време си способен да гледаш на тези хора, като използваш истината, и да се справяш с тези неща, които са се случили, като използваш истината. Разбира се, когато тези неща се случват, ти също постоянно коригираш възгледите и становищата си, като мислиш точно какво становище трябва да заемеш спрямо тези хора, от каква гледна точка трябва да ги разглеждаш и какви отношения трябва да поддържаш с тях. Когато се сблъскаш с тези неща, ти несъзнателно ще се замислиш върху тези въпроси, постоянно ще търсиш истината, за да намериш отговорите и да направиш заключения, и в крайна сметка ще придобиеш нещо. По време на този процес всичко, което Бог прави, е да предоставя на хората истината и да им дава възможност да я разберат, независимо дали става въпрос за общуване за истината или за даване на възможност на хората да разберат истината в нещата, които им се случват — казано накратко, Бог не потушава тази ситуация в зародиш. Ако това нещо трябва да се случи и е от полза за навлизането в живота на Божиите избраници и за делото на църквата, тогава Бог ще позволи то да се случи на хората и няма да го спре, а ще го остави да се развива според естествения си ход. Целта на Бог, като върши делото по този начин, е, от една страна, да отстрани хора, а от друга — да усъвършенства хора. Разбира се, при отстраняването на хора Той определено се насочва към онези, които служат като контрастиращи предмети и дори не са достойни да служат, докато при усъвършенстването на хора Той се насочва към Своите избраници — онези от тях, които са готови да се стремят към истината. Това има двойно значение. Едното значение е, че чрез представлението, което изнасят, злите хора се разкриват, отстраняват и премахват от църквата. Другото е, че в процеса на постепенно изнасяне на представление от тези зли хора и служенето им като контрастиращи предмети, на Божиите избраници се дава възможност да се научат да разпознават и да разбират истината в Божиите слова. По този начин Бог влага истината в хората по практичен начин — тоест Бог позволява всички различни проявления на нечестивата същност на всички видове зли хора, антихристи, сатани и дяволи, които Той разобличава, да бъдат показани в реалния живот на хората и това дава възможност на хората да имат ясно разбиране и познание за различните видове нечестиви, отвратителни и негативни образи, събития и неща. Да кажем например, че Бог ти казва: „Не можеш да докосваш горящи въглени с ръце; пръстите ти ще се изгорят и ще те болят“. Ти не знаеш как изглеждат горящите въглени, не знаеш какво е усещането да ги докоснеш и след като Той ти го каже, това, което разбираш, е доктрина. Някои хора тогава си представят, че горящият въглен е топка или дълга ивица. А какъв е цветът на горящите въглени? Какво е усещането при допир? Каква би била болката от докосването им? Ти не знаеш. Впечатлението ти за горящите въглени е просто картина на това, което умът ти е способен да си представи, и то никога няма да има нищо общо с реалното нещо. Така че един ден, когато Бог извади табла с горящи въглени и я постави пред теб, ти не ги разпознаваш и просто усещаш, че изглеждат доста горещи. Ти предпазливо посягаш към тях с ръка, за да видиш дали на пръстите ти ще им стане по-горещо, когато ги докоснеш. Бог казва: „Можеш да опиташ, но не ги докосвай твърде дълго, иначе ще изгорят кожата ти“. Някои хора са глупави — протягат всичките пет пръста и грабват въглен, и цялата им ръка се изгаря и се покрива с мехури. Други са умни и предпазливи — просто протягат един пръст и леко докосват въглен и се отдръпват за по-малко от секунда с думите: „Ох, твърде е горещо! Наистина пари!“. Независимо дали използваш пет пръста или един пръст, за да го докоснеш, във всеки случай това, което докосваш, е реалното нещо, а не образ или думи, и до края на живота си никога няма да забравиш усещането и преживяването от докосването на горящи въглени и какво означават горящите въглени за теб. Когато отново видиш горящи въглени, ще кажеш на другите: „Можете да ги използвате, за да се стоплите и за да сушите дрехи и да препичате кифлички, но никога не бива да ги докосвате с ръце. Ще се изгорите и ще се покриете с мехури, ако ги докоснете“. Хората може да кажат: „И какво ще стане, ако се изгоря и се покрия с мехури?“. А ти ще отговориш: „Най-малкото няма да можеш да държиш неща с ръце, а също така ще ти е неудобно да се храниш и още по-неудобно да вършиш физическа работа“. Това е говорене от опит, нали? След това дълбоко преживяване усещането за парене от горещите въглени ще бъде дълбоко запечатано в паметта ти и така няма лесно да докоснеш горящи въглени никога повече. Бог господства над всички неща и подрежда всякакви неща да се случват на хората, за да могат те да си вземат поуки и да се възползват от тях, и за да могат истините и словата, които Той предоставя на хората, да бъдат наистина вложени в тях, и така Божиите слова и истини вече не са доктрини, лозунги или правила в сърцата на хората, а стават техен живот и принципите и критериите, на които те разчитат за оцеляването си, и са част от живота им — по този начин Божието дело ще е постигнало своя ефект.

Що се отнася до въпроса за Божието върховенство, това, което хората трябва да видят, е, че Бог подрежда началото на дадено събитие, след което напътства и води хода на неговото развитие; а това какъв е резултатът от събитието в крайна сметка, какво придобиват от него онези, които се стремят към истината, и колко придобиват, къде в крайна сметка се озовават това събитие и хората и нещата, свързани с него, и как в крайна сметка са подредени, това също се определя от Бог, разбира се — това е принцип на Божието върховенство над всички неща. Бог само предначертава началото на всяко събитие, процеса му и резултата от него и Той позволява цялото събитие да се развива свободно в посоката, която е определил, като целта е всичко да съответства на естествените закономерности или всичко да изпълнява своята функция, без да претърпява никакво изопачаване или обработка, за да се постигне ефектът, който Бог възнамерява да постигне. Не е ли така? (Да.) Например, когато Бог подрежда дадено събитие да започне и да настъпи, Той след това започва да наблюдава нагласите на хората, които влизат в контакт с това събитие, и какви са техните възгледи към него — дали го разглеждат внимателно, или не се интересуват да му обърнат внимание, и дали се ангажират с него със сърцето си, или го отхвърлят, съпротивляват му се и го избягват — Бог наблюдава проявленията на различните типове хора. И така, намесва ли се Бог в проявленията на различните типове хора? Бог не се намесва. Бог ти дава правото да избираш свободно. Можеш да придадеш голямо значение на това събитие и да бъдеш много сериозен по отношение на него, или можеш да възприемеш отношение на пренебрежение и безразличие към него, и разбира се, можеш също така да възприемеш отношение на въздържане, избягване и неучастие в него — Бог просто мълчаливо наблюдава. Но появата и настъпването на цялото събитие се инициират от Бог. Това е първоначалната стъпка на Божието върховенство над дадено събитие. Когато това събитие започне да се развива, що се отнася до това кои хора участват в него, кои хора са замесени в него и в каква посока се развива събитието, след като те са се замесили в него, разбира се, Бог е Този, Който придвижва и подрежда всички тези хора, така че събитието да се развива в желаната от Бог посока и да постигне ефекта, който Бог иска. По същия начин, когато това събитие стане достояние на всички и цялото събитие се развие до кулминация, Бог все още наблюдава нагласите, проявленията, мненията и възгледите на различните типове хора. Той наблюдава дали наистина приемаш това събитие присърце, дали си изключително сериозен, стриктен и искрен по отношение на това събитие, или си безразличен към него, пренебрегваш го и си невероятно несъобразителен относно него, или възприемаш отношение на избягване и отблъскване към него. Той наблюдава, за да види дали си човек, който обича истината, и дали си човек, който е сериозен, когато става въпрос за Божиите слова, Божиите изисквания и истината. В процеса на развитие на цялото събитие отношението ти става все по-очевидно и Бог ще вижда все по-ясно отношението ти към истината, отношението ти към средата, която Той нагласява, и Той също така ясно ще види отношението ти към стремежа към истината. Когато цялото събитие се развие до своя край и има своя неизбежен резултат, Бог все още наблюдава какво си придобил от цялото събитие, какво си мислиш наум и какво пресмяташ. Той гледа дали си съсредоточен само върху придобиването на опит и извличането на поуки от това събитие, за да се защитиш — като си човекоугодник — или вършиш нещата според истините принципи и вече не си объркан, както преди. Бог също така ще гледа какво е отношението ти към това събитие, дали мълчиш и не изразяваш никакви възгледи, като стоиш настрана от всичко, което не те засяга лично, или при сблъсъка с това събитие не само че нямаш чисто възприемане, но и погрешните разбирания за Бог и оплакванията ти от Него са станали още по-сериозни и си развил още повече представи и фантазии за Него, дори до степен да искаш да го избегнеш. Различните типове хора имат различни мисли и възгледи, когато се разиграват всякакви събития, и Бог наблюдава и записва всички тях. Във всяка дадена година, във всеки даден ден и във всеки даден час, минута или секунда, какво мислиш, какво казваш, какво пресмяташ, какво планираш, кой аспект от истините разбираш, какво е отношението ти, когато някой разговаря за някой аспект от истината, дали му се съпротивляваш и изпитваш неприязън към него и не искаш да го слушаш, или планираш да избягаш — Бог проучва внимателно всички тези неща. Има и някои хора, които никога нямат никакво отношение към хората, събитията и нещата, които се появяват в църквата, в Божия дом или около тях, които са несъобразителни и глупави като манекени. Те просто се придържат здраво към собствените си възгледи, като си мислят: „Стига да не върша зло и да не причинявам прекъсвания или смущения, или да не съдя другите, и да не правя никакви коментари, нито да имам някакво отношение или възгледи, когато се сблъскам с някакви хора, събития или неща, и просто да действам като робот и да изпълнявам добре дълга си, и да полагам труд добре по начин, съобразен с правилата, това е достатъчно“. Това също е вид мисъл и възглед. Разбира се, Бог също ще наблюдава и ще си запише този тип мисъл и възглед. Целта зад Божието господство над всички неща и събития и над всяко конкретно нещо, което се случва около хората, е да нагласи среда за хората и да им предостави живи учебни материали, така че пред лицето на всякакви неща различните типове хора да покажат най-истинската си страна и да покажат най-истинските си мисли и възгледи, и най-истинското си отношение към Бог и истината. Тези нагласи на хората се проявяват изцяло в състояние на свобода и волност. Бог никога не се намесва, не пречи и не манипулира, Той просто позволява на различните типове хора да изразяват своите мисли, възгледи и нагласи до насита и естествено, и в крайна сметка разкрива различните типове хора и се отнася към тях според техните проявления. Кой е включен в „различните типове хора“? Какви подредби прави Бог за различните типове хора? Бог дава възможност на онези, които обичат истината, да я придобият. Той дава възможност на онези, които не се интересуват от истината, но са готови да полагат труд, да се успокоят и да го правят. Що се отнася до онези, които са отвратени от истината и изпитват неприязън към нея, Той разкрива тяхното отношение на неприязън към истината, но ако те могат да се успокоят и да служат или са подходящи за служене, Бог ще избере по-добрите от тях и ще им даде правото да служат, докато ако не са подходящи за служене или изпитват неприязън към истината до степен, в която може да причинят прекъсвания и смущения, Бог ще ги премахне, когато времето и поводът са подходящи. Цялото това дело, което Бог върши, не съответства на представите на хората, нали? (Да.) Могат ли хората да видят Божията толерантност и обичливост във всичко това? (От тези неща можем да видим, че чрез това практическо дело Бог води хората да преживяват и зад цялото това дело стои Божията любов към човека.) В това дело се съдържат ревностните и грижовни намерения на Бог, мъдростта на Неговото дело и Неговото отговорно отношение към човешките същества, които Той възнамерява да спаси. Има и още един аспект, а именно че това, което Бог притежава и представлява, не са неща, които човешките същества притежават. Бог е изключително стриктен и сериозен във всичко, което прави, и никога не е небрежен. Особено когато става въпрос за това хората да придобият истината, Той е изключително стриктен и сериозен. За да поеме отговорност за живота на хората и за техния изход, Бог трябва да действа по този начин. Разбира се, за Бог точно такива са Неговата същност и това, което Той притежава и представлява. Каквото и отношение да имаш към живота си и към своя изход и крайна цел, било то сериозно и стриктно, или нехайно отношение, във всеки случай, за Бог, тъй като Той те е избрал и тъй като ти предоставя истината и иска да те спаси, Той ще разбере напълно всяка твоя дума и действие и нагласите ти във всичко, и в крайна сметка ще определи изхода ти въз основа на всички твои нагласи. И въз основа на всички твои нагласи Той ще гледа дали в крайна сметка ще бъдеш човек, който придобива истината, и човек, който ще може да се покорява на Бог и да съответства на Него. Може би никога не си бил сериозен по въпроса за спасяването на хората от Бог, никога не си го обмислял внимателно и не знаеш как Бог спасява хората. Като Създател, който господства над сътворените човешки същества обаче, Той не е объркан и дезориентиран като хората. Той върши делото на спасяването на човечеството по сериозен начин. Той те е създал и те е избрал. Той е обещал на хората, че ще ги спаси напълно, затова Той ще извърши това дело и ще бъде отговорен докрай. Следователно има реални проявления и действително съдържание на делото в осъществяването на Неговото дело и поемането на отговорност докрай от страна на Бог. Ето как работи Бог и това е Неговото искрено и сериозно отношение. Бог няма да бъде нехаен с теб, нито ще те залъгва с някакъв лозунг, а Божието дело в частност отразява по-добре реалната цена, която Бог плаща, за да спаси хората, и Неговото отговорно отношение към хората.