Д. Представите и фантазиите на хората за Божието върховенство и подредби

Хората вярват, че Божието дело включва устроеното и подреденото от Бог. И така, какво е устроеното и подреденото от Бог в представите и фантазиите на хората? Това е вид манипулация, тоест Бог тайно покрива хората с голяма мрежа, като манипулира цялото им поведение и средите, в които се намират, и наблюдава всичко, което правят. Това са представи и фантазии, които хората имат, нали? (Да.) Следователно хората започват да се пазят и да се страхуват от Бог в сърцата си, а това е причинено от техните представи и фантазии за устроеното и подреденото от Бог. Това, че са уплашени и предпазливи по този начин, не е истинско покорство на Бог и богобоязливост, а по-скоро форма на непокорство и съпротива. Хората смятат, че Бог е всемогъщ и вездесъщ и че каквото и да правят, е вярно, че „когато човек действа, Небето гледа“. Те смятат, че Бог постоянно ги наблюдава и ги държи под око с цел да въздържа сърцата, ръцете и краката им, да не им дава свобода на избор и да ги принуждава да практикуват истината, да ги принуждава да променят мислите и възгледите си и да ги принуждава да правят нещата според Божиите желания. Всичко това са човешки представи. Строго погледнато, това е вид богохулство. Всъщност Бог никога не е възнамерявал да принуждава, обвързва или манипулира хората. Бог никога не възпира и не принуждава хората, а още по-малко ги насилва. Това, което Бог дава на хората, е голяма свобода — Той им позволява да изберат пътя, по който трябва да вървят. Дори ако ти си в Божия дом и дори ако си предопределен и избран от Бог, ти все пак си свободен. Ти можеш да избереш да отхвърлиш различните изисквания и подредби на Бог, или можеш да избереш да ги приемеш; Бог ти дава възможност да избираш свободно. Но без значение какво избираш или как действаш, или каква е твоята гледна точка при справянето с въпрос, пред който си изправен, или какви средства и методи в крайна сметка използваш, за да го разрешиш, ти трябва да поемеш отговорност за своите действия. Твоят краен изход не се основава на твоите лични преценки и определения, а вместо това Бог води записки за теб. След като Бог е изразил голям брой истини и след като хората са чули този голям брой истини, Бог ще измери стриктно правилното и грешното на всеки човек и ще определи крайния изход на всеки човек въз основа на това, което Бог е казал, което изисква, и на принципите, които е формулирал за хората. По този въпрос Божията внимателна проверка и устроеното и подреденото от Бог не са манипулиране на хората от Бог или обвързването им от Него — ти си свободен. Не е нужно да се пазиш от Бог, нито да се чувстваш уплашен или неспокоен. Ти си свободен човек от началото до края. Бог ти дава свободна среда, воля да правиш свободни избори и пространство да избираш свободно, като ти позволява да избираш сам, и какъвто и изход да получиш в крайна сметка, той е изцяло определен от пътя, по който поемаш. Това е справедливо, нали? (Да.) Ако в крайна сметка ти си спасен и си човек, който се покорява на Бог и съответства на Бог, и си човек, който е приет от Бог, именно това получаваш поради правилните си избори; ако в крайна сметка не си спасен и не си способен да съответстваш на Бог, и не си придобит от Бог, и не си човек, който е приет от Бог, тогава това също се дължи на твоите собствени избори. Ето защо в Своето дело Бог дава на хората много пространство за избор, а също така им дава пълна свобода. Това е така, защото Бог използва истината, за да измери всички хора, събития и неща, включително изходите и крайните цели на хората. Изходите и крайните цели на хората също се определят с помощта на истината — това е принципът на Божието дело, който никога, никога не се променя. Бог няма да те приеме, да ти покаже благодат и да ти позволи да бъдеш спасен, защото се страхуваш от Него, пазиш се от Него и вървиш плахо и раболепно до края на пътя; нито Бог ще ти позволи накрая да бъдеш спасен поради някакъв принос, който си дал. С други думи, няма да има изключения, при които някой да получи изход или добра крайна цел, които не заслужава — какъвто и изход да получи всеки човек в крайна сметка, той се определя от пътя, по който поема. Ще ти дам пример. Да кажем, че Бог нагласява среда за теб и в тази среда това, което трябва да направиш, е да размишляваш над собствените си прегрешения и да ги опознаеш, както и да опознаеш покварения си нрав, погрешните си мисли и възгледи, недостатъци и слабости, или някои от твоите погрешни разбирания и оплаквания относно Бог. Също така трябва да спреш да се оправдаваш и да предлагаш хитри аргументи, за да се защитиш, а вместо това да можеш да се покориш, да търсиш съответните истини, за да промениш настоящата си ситуация, и да приемеш истината в себе си и след това да действаш в съответствие с истините принципи. Така ще постигнеш желания резултат. Когато отново ти се случат подобни неща, ти естествено ще практикуваш според истините принципи и няма да има нужда Бог да нагласява специални среди, за да ти помага. Това е нещо, което хората могат да постигнат, и ако могат да го постигнат, Бог няма да върши никакво ненужно дело. Но когато става въпрос за онези, които не се стремят към истината, отношението на Бог е различно. Някои хора не търсят истината и не се самоанализират, когато нещо им се случи, а вместо това просто продължават да бъдат негативни и да мърморят, като се оплакват от Бог и от другите хора. Те не само развиват представи за Бог, но и Го осъждат. Ако някой ги кастри и разобличи, те ще намерят извинения, за да се оправдаят, а също така могат да станат пасивни и да се отпуснат в работата си, или дори да подкопават нещата. Такива хора не могат да бъдат изкупени и именно тях отритва Бог. Ако имаш известен интерес към истината, докато вярваш в Бог, и си готов да слушаш проповеди и да се стремиш към истината, и имаш малко положително отношение, тогава Бог ще проучи внимателно сърцето ти и ще те развълнува малко, когато търсиш истината, и след това Той ще проучи внимателно дали си способен да практикуваш истината. Но ако избереш да бъдеш негативен и да не си даваш зор в работата си, да се оправдаваш и да се защитаваш, и да предизвикваш скандали навсякъде, и не избереш да познаваш себе си или да се покаеш, какво ще направи Бог и как ще се справи с теб? Бог просто ще наблюдава тихо какви промени настъпват. Бог няма да те развълнува, нито ще те подтиква да четеш Неговите слова и да търсиш истината. Бог няма да се ангажира или да се намесва — Той ще те остави да разиграваш театър до насита. Когато съвестта ти се събуди и си помислиш: „Не биваше да правя това“, или случайно чуеш свидетелство за преживяване, което прилича на настоящата ти ситуация, и разбереш как е постъпил този човек, и след това изведнъж почувстваш, че това, което си направил, е било неуместно, нерационално и неприлично, и има лека болка в сърцето ти, от този момент нататък ти вече няма да бъдеш негативен или слаб и ще се чувстваш неудобно да отвориш устата си, за да се оправдаеш, а идеите или действията ти, които смущават и подкопават нещата, ще стават все по-малко на брой и все по-малко сериозни. Без значение докъде ще се развие това в крайна сметка, във всеки случай всичко е твое собствено поведение. Бог просто тайно и мълчаливо наблюдава с цел да намери доказателства, по които накрая да те оцени. Точно както когато град Ниневия щеше да бъде унищожен, Бог просто изпрати Йона да предаде послание на ниневийците. Бог не ги трогна да изповядат греховете си, да се покаят или да разберат собствените си проблеми — Той не направи тези неща. Бог само изпрати Йона да предаде посланието и в същото време тайно наблюдаваше, за да види каква поредица от реакции и действия ще предприемат, след като чуят това известие, и да види какви са плановете на всички различни хора от върха до низините и какво е отношението им към това известие от Бог. Всичко, което Той направи, беше да наблюдава тайно. Какво означава „наблюдава“? Означава, че Бог наблюдава отстрани процеса на развитие на нещата и посоката, в която се променят нещата, и не се намесва по никакъв начин. Освен че накара Йона да предаде тези няколко изречения, Бог не извърши никакво допълнително дело, нито извърши някакво дело по увещаване на хората, а още повече, нямаше никакви допълнителни слова за предаване, само тези няколко изречения, които излязоха от устата на Йона. Разбира се, принципите на Божието дело върху хората днес остават непроменени — Той все така върши делото Си по този начин и това е отношението на Бог към човечеството от началото до края. Независимо дали иска да промени някого, или да постигне нещо в даден човек, отношението, принципите и методите на Бог в Неговото дело не се променят. Защо е така? Това, което Бог е създал, са живи хора, сътворени човешки същества със свободна воля, а не машини или марионетки. Когато Бог изразява истината или иска да постигне нещо, Той често първо нагласява среда, за да им даде възможност да се стремят да схванат Неговите намерения, а понякога Той директно ще каже на хората какви са Неговите намерения и изисквания; останалото зависи от това хората да вземат решения въз основа на свободната си воля и различните условия, които притежават. Такова беше отношението на Бог към ниневийците и Неговото отношение към хората, които Той иска да спаси сега, остава непроменено. Принципите на Божието дело не са се променили; Бог винаги действа по този начин и принципите на Неговото дело върху човешките същества, които е създал, винаги са такива. След като Йона извести хората от Ниневия, той отиде да си намери място да се разхлади и наблюдаваше хората от града отстрани, за да види какви сътресения и активност ще се породят сред ниневийците, след като Божието послание бъде предадено от върха до низините в града и всички научат новината, че Бог ще унищожи Ниневия — всичко, което той направи, беше да наблюдава. Разбира се, това наблюдение отне време и докато траеше този процес, Бог наблюдаваше промените във всички тези неща. Ако нещата се развиеха в добра посока, тогава, разбира се, Бог щеше да се зарадва; ако нещата се развиеха в лоша посока, Той можеше да скърби, но това щеше да зависи от ситуацията. Бог щеше да скърби, защото човешките същества са създадени от Бог и Бог скърби, когато човешките същества са изправени пред унищожение или когато един живот е на път да бъде изгубен. Въпреки това, когато е изправен пред покварени хора, които са толкова несъобразителни и бавно схващащи, и толкова непокорни, Бог не скърби. Бог ще направи това, което трябва да направи, според първоначалния Си план, според начините, по които върши делото Си, и според начините и принципите, с които се отнася към сътворените същества. Тук няма човешки чувства или емоции, а само принципите и критериите на Създателя при вършенето на нещата. Така че в това отношение хората трябва да се избавят от собствените си представи и да схванат точно отношението и методите на Бог за третиране на хората, вместо да използват тесногръдието на сътворените човешки същества, за да правят догадки и предположения за мислите и идеите на Бог. Бог върши делото Си върху теб, като нагласява среди за теб, и урежда хора, събития и неща, за да те обучава и да ти даде възможност да практикуваш, и Той иска да вложи истината в теб — на какво се основава първоначалното намерение на Бог да върши нещата по този начин? Основава се на принципа на уважение към живота и милеене за него. Това не е чувство, което Създателят изпитва към сътворените човешки същества — Бог няма плътски чувства. Принципът на това първоначално намерение надхвърля чувствата на човешкото плътско родство и, разбира се, не е и някакъв вид обич — той възниква поради принципа на милеене за живота и уважение към него. Някои хора казват: „Това ли е размахът на ума на Бог? Това ли е Неговото високо ниво на съществуване?“. Смятате ли, че е така? (Не.) Можете да използвате термините „ниво на съществуване“ и „размах на ума“, за да опишете хората, но не ги прилагайте към Бог. Това не е нито размах на ума, нито ниво на съществуване. От една страна, това може да се каже, че е обичливостта на Създателя, а от друга — може да се каже, че това е разкриване на Божията идентичност и същност. Бог милее за живота на всяко сътворено същество и го уважава, но въз основа на това милеене и уважение Бог не прави компромиси с принципите Си, а тези принципи не са на чувствата или на плътта. На какво са те? Те са принципи на истината, които принадлежат единствено на Бог. Помислете си, ако хората имат деца, те ги глезят прекомерно и изпитват много дълбоки чувства към тях. Те дори биха искали да могат да люлеят своите деца в ръцете си и да бъдат с тях по цял ден. Бог няма такива чувства или обич към хората. Поради кръвните си връзки хората развиват такива чувства към децата си, а тези чувства карат хората да губят разума и принципите си. Те не са естествени или нормални разкривания на нормалната човешка природа, нито са проявление на любов. Те са чисто чувства и избухливост — те са чувства, които възникват от кръвни връзки. Чувствата не са истини и не са това, което нормалната човешка природа трябва да притежава; те са негативни неща. Бог не гледа човечеството като писано яйце и не го глези. Какво е отношението на Бог към човечеството? Бог те е избрал и е отговорен за теб, и върши делото Си върху теб и плаща цена за теб, и говори слова, за да ти предостави истината и живота, въз основа на принципа на милеене за живота на сътворените човешки същества и на уважение към живота. Но начинът, по който Бог върши делото Си, не е такъв, какъвто хората си представят, тоест, като се вкопчва здраво в теб, или, за да използваме по-разговорен термин, като те изнудва. Не е така. Бог не изнудва хората; Той никога не принуждава хората да правят нещо. За да получат благословии, при вярата си в Бог хората винаги искат да изнудят Бог и винаги искат да принудят Бог да им даде благословии, а също така искат да се вкопчат в Бог и да Го изнудят, за да ги пусне в небесното царство. Не е ли така? (Да.) Бог не те изнудва. Не е добре да се използва този разговорен термин „изнудва те“, но е донякъде ярък и лесен за разбиране от хората. Бог не се вкопчва здраво в теб — ти си свободен. Ако цениш цялото това дело, което Бог извършва върху теб, защото Той уважава живота ти, милее за него и го цени, не бива да избираш да се пазиш от Бог, да таиш погрешни разбирания за Него, да Му се съпротивляваш или да Го отхвърляш, когато Той устройва и урежда каквато и да било среда за теб. Вместо това трябва да правиш това, което едно сътворено същество трябва да прави, и да проявяваш отношението, което едно сътворено същество трябва да има към Създателя — покорство и приемане. Не е ли така? (Да.) За този аспект вече е проведено ясно общение.

Начинът, по който хората подхождат към Божието дело, вече е разобличил една от техните представи и фантазии. Каква е тази представа и фантазия? Хората тълкуват устроеното и подреденото от Бог като свое манипулиране и контролиране от Негова страна. Така ли върши делото Си Бог? (Не.) Дълбоко в сърцата си хората смътно се страхуват от Бог. Само при споменаването на Бог те чувстват, че Той е страшен, а не обичлив. Те вярват, че ако не слушаш Божиите слова и не се покоряваш на устроеното и подреденото от Него, Той ще ти се разгневи, докато не се вслушаш в Неговите слова и не се покориш на устроеното и подреденото от Него, и че Той няма да се откаже, докато не те направи пълноценен. Това не е ли човешка представа? За какъв си представят хората Бог? Не си ли Го представят като диктатор? Те смятат, че трябва да приемеш Неговото управление, да приемеш Неговите политики и да бъдеш почтителен към Него и да правиш всичко, което Той ти каже, и че не можеш да говориш за Него зад гърба Му, и че трябва да приемеш средите, които Той нагласява за теб, и че ако не приемеш, ще бъдеш наказан и ще понесеш възмездие. Наистина ли Бог върши нещата по този начин? (Не.) Бог те уважава и поема отговорност за теб. Бог милее за живота на сътворените човешки същества. Хората не би трябвало да не разпознават кое е добро за тях или да не оценяват Неговата доброта. Ако ти оценяваш Божията доброта, тогава трябва да приемеш средите, които Той нагласява, и да ги приемеш от Него. Дори и да не приемаш истините в тях, не разбираш истините принципи в тях и не разбираш какво трябва да практикуваш или да промениш, най-малкото не бива да се пазиш от Бог или да Го разбираш погрешно — това е, което трябва да постигнеш. Дори и да не придобиеш нищо от тези среди, не тълкувай погрешно Божиите желания. Бог не се стреми да придобие нищо от теб. Ти си просто едно мъничко сътворено същество, какво би могъл Бог да се стреми да придобие от теб? Твоят живот и всичко, на което се наслаждаваш днес, са ти дадени от Бог, както и малкото доктрина, която разбираш. Твоята свободна воля, твоите заложби, твоите дарби и твоите способности и умения, както големи, така и малки, всички са ти дадени от Бог. Бог какво може да се стреми да придобие от теб? Ако Бог придобие слава, след като вложи истината в теб, като те накара да Му се покориш и да се боиш от Него, и ти смяташ, че именно това се стреми да придобие от теб Бог, тогава не Го ли съдиш по собствените си подли стандарти? Това е богохулство, нали? (Да.) Каква слава може да придобие Бог от хората? В крайна сметка самите хора получават осезаеми ползи. Преди делото Му да е завършено, Бог вече е придобил слава, защото Самият Бог е славен — Неговата истина и власт са доказателство за поражението на Сатана и те са реалността на всички положителни неща. Самият Бог е славен, още ли Му трябва тогава да придобива малко слава от едно мъничко сътворено същество като теб? Бог не се стреми да придобие нищо от хората. Ако се стреми да придобие нещо, то е да даде възможност на хората в крайна сметка да отговорят на Неговите изисквания според Неговия план за управление и след като хората постигнат спасение и могат да съответстват на Бог, тогава Той ще си почива — поради спасението на човешкия род в замяна Бог ще получи покой — именно това се стреми да придобие Бог. И така, не са ли хората тези, които получават осезаеми ползи в крайна сметка? Хората ще са придобили истината, вече няма да се чувстват изгубени в живота — ще имат посока и път — и ще съответстват на Бог и вече няма да се бунтуват срещу Него, вече няма да бъдат пленени от никоя зла сила, ще бъдат истински сътворени същества и вече няма да се изправят пред смъртта — каква голяма чест е това! Тези, които получават най-големите осезаеми ползи, са човешките същества, онези, които приемат Божието дело и Божието спасение. Ясно ли е общението за този аспект? Каква е представата и фантазията на хората в това? (Те тълкуват устроеното и подреденото от Бог като манипулиране и контролиране на хората от Негова страна.) Ако не разговаряхме за това, в умовете си хората винаги щяха да имат някои мисли и възгледи, които не биха могли да изразят или които не са се оформили в систематична теория. Въпреки че тези неща не ги възпират в изпълнението на дълга им или не засягат ежедневието им по очевиден начин, те сериозно засягат стремежа им към истината, отношението им към Бог и връзката им с Бог. Ето защо това са неща, от които хората трябва да се избавят. След като този проблем бъде разрешен, ти ще си се избавил от преградата между теб и Бог и един вид препятствие по пътя ти на стремеж към истината ще бъде премахнато, което ще улесни стремежа ти към истината. Когато реалните трудности бъдат разрешени, преградите и препятствията между теб и Бог ще намалеят, така че ще можеш да изпълняваш дълга си и да практикуваш истината с много по-голяма лекота. Точно като отиването на бойно поле — смятате ли, че е по-добре да носите лек товар, или да носите тежко бреме, когато влизате в битка? Кое е по-удобно? (Да влезеш в битка с лек товар.) Да влезеш в битка с лек товар, достатъчно е просто да носиш оръжие на гърба си — така е просто и лесно. Ако освен това носиш тенджери и багаж, или козметика и фитнес уреди, бремето ще бъде твърде тежко; ще бъде болезнено да носиш толкова много неща в битка и неудобно да се биеш. Тези представи и фантазии са като различни видове бреме, които хората разнасят наоколо, и са неприятности и тежести за тях, където и да отидат. Казано накратко, от време на време тези неща ще ти влияят и ще ти пречат да се стремиш към истината и да я практикуваш. Когато няма критични въпроси, ще изглежда, че нямаш големи проблеми. Но щом възникнат критични проблеми от принципен характер, ще имаш преграда от тези неща, която те разделя от Бог. Когато тези неща излязат наяве, ще почувстваш, че има проблем във връзката ти с Бог, че има конфликт между теб и Бог; сърцето ти на вяра в Бог вече няма да бъде толкова чисто и ще имаш много трудности. Но когато се избавиш от тези неща, ще се почувстваш чудесно, сърцето ти ще бъде спокойно и освободено и вече няма да бъде възпирано или обвързано. Въпреки че тези неща ще проблясват от време на време в подсъзнанието или мислите ти, ти вече ще си ги разрешил по същество и когато отново вършиш нещо, ще се чувстваш много по-спокоен, като го вършиш, и ще го правиш много по-просто. Въпреки че тези представи и фантазии може все още да имат едва доловим ефект в дълбините на ума ти, най-малкото ти ще си разпознал ясно в субективната си воля, че те не са положителни неща, така че субективно ще се избавиш от тях и няма да бъдеш повлиян от тях. По този начин по същество ще си се избавил от тази преграда между теб и Бог и ще си я преодолял.

Често разговаряме по този начин по темата за стремежа към истината. Можете ли да почувствате важността на стремежа към истината? Когато видяхте хора около вас, които познавате, спрямо които църквата е взела мерки, като някои дори са били премахнати или отлъчени, замислихте ли се за това? Извлякохте ли някакъв опит или поуки от това? Какви са основните проблеми на онези, които бяха преместени в групи „Б“, и на онези, които бяха премахнати? (Когато видях някои хора около мен, които познавам, да бъдат преместени в групи „Б“ или да бъдат премахнати, това разтърси сърцето и съзнанието ми. Въпреки че вярват в Бог от много години, те наистина не се стремят към истината и ако аз също не се стремя към истината и не я търся, когато нещо ми се случи, в крайна сметка ще бъда отстранен като тях.) Знаете ли какви бяха принципите на Божия дом за справяне с тези хора? Дали Божият дом ги е премахнал само защото са с лоша човешка природа и не се стремят към истината, и защото ги намира за неприятни? (Не.) Тогава дали всички, спрямо които не са взети мерки, нямат проблеми с човешката си природа, дали всички те обичат истината, стремят се към истината и могат да се покоряват на истината, и обичат Бог и се боят от Него? Така ли е? (Не.) Дали тези хора са били премахнати или преместени в групи „Б“ от Божия дом само защото не обичат истината и изпитват неприязън към нея? Дали спрямо тях са взети мерки, защото са с лоша човешка природа и напълно отказват да приемат истината, или заради лошия си външен вид или някакво временно прегрешение? Това ли е принципът, по който Божият дом се справя с хората? (Не.) Дали защото някой не се стреми към истината, Божият дом взема мерки спрямо него, лишава го от правото да изпълнява дълг и го отпраща? (Не.) Тогава защо се е справил с тези хора и ги е отпратил? (Защото не са постъпвали според истините принципи и са прекъсвали и смущавали делото на църквата, като са причинили сериозни загуби на делото на Божия дом.) Това ли беше основната причина? (Да.) Какви други причини имаше? Някога някой бил ли е отпращан за това, че постоянно лъже? (Не.) Някога някой бил ли е отпращан, защото не обича истината и изпитва неприязън към нея? Някога някой бил ли е отпращан, защото не е предан в изпълнението на дълга си? (Не.) Смяташ ли, че е жалко, че тези хора са били отпратени? Имало ли е несправедливо отношение към някого от тях? (Не.) Абсолютно никой от тях не е бил онеправдан. Според злодеянията, които тези хора извършиха, те заслужават да умрат осемнадесет пъти, когато отидат в духовния свят, и всички те трябва да бъдат наказани — да умрат, после да се върнат към живота и отново да бъдат наказани, и отново да умрат, и отново да се върнат към живота, и отново да бъдат наказани, и отново да умрат — заслужават да умрат общо осемнадесет пъти. Те са извършили много злодеяния и греховете им са ужасяващи! Защо тогава спрямо тези хора бяха взети мерки и те бяха отлъчени? Защото да не бъдат взети мерки спрямо тях не беше възможно — те не изпълняваха дълга си, причиняваха прекъсвания и смущения и саботираха! Някои дори си мислят, че са били взети мерки спрямо тези хора, защото обичат да лъжат и са с лоша човешка природа, или защото се съревновават за статус и власт и не са предани в изпълнението на дълга си. Други объркани хора казват, че е защото не обичат истината и не се стремят към нея. А вие обичате ли истината? Всички, които не са били отпратени, обичат ли истината и стремят ли се към нея? (Не.) Нищо от това не е факт. В действителност спрямо тези хора бяха взети мерки и те бяха отлъчени, защото в процеса на изпълнение на дълга си те играеха ролята на причиняващи прекъсвания и смущения и на саботьори, вършеха неща, които Сатана, дяволите и големият червен змей искат да направят, но не могат, като сериозно нарушаваха управленските закони на Божия дом и сериозно разгневяваха Бог. Те бяха отпратени само защото просто нямаше друга възможност, освен да бъдат отпратени. Не че Божият дом е нелюбящ и суров към хората и не че Бог не дава на хората шансове. По-скоро тези хора са прекалили в действията си, като са причинили прекъсвания и смущения, а загубите, които са причинили на делото на църквата, са били твърде големи. Те не са изпълнявали дълга си и дори не са полагали труд. Те са причинявали прекъсвания и смущения и са вършили зло. Никой от Божиите избраници не обича да има такива хора в църквата. Ако ти кажеш нещо подигравателно или излъжеш в църквата, това е просто твое лично поведение, просто не обичаш истината и не се стремиш към нея, и стига това да не причинява прекъсване или смущение, никой няма да се разправя с теб; ако понякога си донякъде нехаен в изпълнението на дълга си, но през повечето време си ефективен, тогава, стига да не причиняваш прекъсване или смущение, Божият дом ще ти даде възможност да останеш и да изпълняваш дълг, като се отнася с теб според принципите. Тези хора обаче причиниха прекъсвания и смущения. Те безразсъдно вършеха злосторничества и нарушаваха принципите във всяко едно отношение, като причиняваха голям смут. Всички аспекти на делото на църквата бяха саботирани, а плодовете от дълга, изпълняван от много от братята и сестрите, напълно отидоха на вятъра. Последствията от техните прекъсвания и смущения са много сериозни и ще са необходими безброй други хора и безброй часове, за да ги поправят, така че тези хора трябваше да бъдат отпратени! Само по този начин беше възможно да се защитят братята и сестрите, така че те да могат да изпълняват дълга си нормално и да постигат добри резултати. Само чрез премахването на тези зли хора и антихристи беше възможно да се създаде подходяща работна и жизнена среда за братята и сестрите. Ако тези зли хора и антихристи останеха в църквата, те щяха да бъдат само бич и навсякъде, където отидеха, щеше да има мръсна и нечиста атмосфера и хаос. Нищо, което правеха, дори не отговаряше на критерия за полагане на труд. Всичко, което правеха, беше да смущават, саботират и рушат. Всичко, което правеха, беше с цел да прекъсват и смущават делото на църквата и църковния живот. Не са ли слуги на Сатана? Могат ли такива хора да останат в църквата? Те не са обикновени покварени хора, а слуги на Сатана! Какво направиха тези хора? Те прахосваха Божиите приношения и ги даваха на невярващите безусловно — бяха изключително щедри в раздаването на пари на невярващите, натрапваха им ги, дори когато те не ги искаха. Когато молеха невярващи да свършат някаква работа и невярващите казваха, че сто долара ще са достатъчни, те настояваха да платят триста, а когато невярващите искаха триста долара, те настояваха да платят петстотин, като дори даваха на невярващите допълнителни бонуси, след като им бяха изплатили заплатите. Без значение колко приношения трябваше да се похарчат, те не питаха Горното за това, а просто вземаха решението сами. Каквато и работа да вършеха, те не я изпълняваха според работните разпоредби на Божия дом или според принципите, дадени от Божия дом, и разбира се, със сигурност не я изпълняваха според истините принципи. Те просто следваха собствените си желания и правеха каквото им е угодно, без изобщо да защитават интересите на Божия дом. Те по-скоро биха защитили невярващите, отколкото интересите на Божия дом, и прахосваха Божиите приношения навсякъде. Нима това бяха пари, които те са спечелили? Те изобщо не се сдържаха, когато ставаше въпрос за даване на бонуси и подаръци на невярващите, и на никого не беше позволено да не се съгласи с тях, и те укоряваха всеки, който не се съгласяваше с тях. Смяташ ли, че такива хора са хора, които вярват в Бог и Го следват? Те са утайка, нали? Трябва ли такива хора да бъдат премахвани? (Да.) Какви други злини извършиха тези хора? При проповядване на евангелието те съобщаваха неверни данни, за да заблудят Божия дом, и безмилостно измъчваха и потискаха всеки, който не съобщаваше неверни данни. Те принуждаваха другите да съобщават неверни данни, като не им даваха друга възможност, освен да го направят. Що за хора са това? Нима те изобщо са хора? Ако кажеш, че те са просто с лоша човешка природа, не обичат истината и не се стремят към нея, издържа ли това твърдение? Не е ли това безсмислица? (Да.) Те не само че не обичат истината и не се стремят към нея, но дори не притежават нормална човешка природа, да не говорим за обичане на истината и стремеж към нея — те са дяволи! Сега го виждате ясно, нали? (Да.) Каква е природата на тези хора? (Природата на дяволи.) Те имат природата на дяволи. След като бяха премахнати, тези хора бяха предизвикателни и дори се чувстваха онеправдани и казваха: „Аз съм невинен, не съм го направил!“. Фактите бяха точно пред очите им, но те отказваха да си признаят и дори упорито се придържаха към извиненията си и останаха предизвикателни докрай. Не доказва ли това, че е било правилно да бъдат премахнати? Какви ще бъдат последствията, ако този тип хора не бъдат премахнати? Ще се покаят ли? Дори ако им дадеш възможност да продължат да изпълняват дълг и само ги кастриш, могат ли да се покаят и да се променят към по-добро? (Не, не могат.) Напълно невъзможно е да се покаят. Каква природа същност е това? Какви хора не могат да се покаят и не се покайват дори когато са изправени пред фактите? (Дяволи.) Дяволите, хората със същността на Сатана, злите духове и нечистите духове няма да се покаят. Независимо как разговаряш за истината, те няма да се покаят. Те дори не признават фактите за своите злодеяния, така че могат ли да приемат истината и да опознаят себе си? В никакъв случай няма да го направят! Ако можеха да признаят фактите за своите злодеяния, щяха да имат шанс да приемат истината, но те дори не признават фактите и не признават или приемат естеството на деянията си — такива хора в никакъв случай не могат да се покаят. Те са точно като содомците — ако кажеш на содомците: „Ако не се покаете, Бог ще унищожи този град“, щяха ли да го приемат? Какво щеше да бъде отношението им, след като чуят тези думи? Щяха да се държат така, сякаш не са ги чули, и да продължат да правят нещата според собствените си предпочитания, като правят каквото си искат, без изобщо да се покайват. Следователно крайният им изход беше унищожение. Що се отнася до тези хора, които причиниха прекъсвания и смущения в църквата, Бог им даде възможности, но те не ги оцениха и не се покаяха, и настояваха да се противопоставят на Бог докрай. Тези хора нямат съвест или разум — заслужават ли съжаление? (Не, не заслужават.) Има ли някой, който е защитил тези хора, които не заслужават съжаление? Има ли някой, който им се възхищава с чувството, че са страдали и са плащали цена в продължение на много години, и че са работили изключително усърдно и изключително прилежно, и че някои от тях имат доста добри заложби и притежават голяма работоспособност и лидерски умения, и че е жалко, че са били отпратени? Жалко ли е? (Не, не е.) Не е жалко, което означава, че е било правилно да бъдат отпратени. Просто наблюдавайте и вижте дали тези хора могат да приемат истината и по какъв път вървят. Ако хората дори причиняват прекъсвания или смущения, докато изпълняват дълга си, те са утайката на човечеството! Напълно правилно е сътворените същества да изпълняват дълга си и без значение какъв е този дълг, те трябва да изпълнят своята отговорност. Дори ако изпълнението на дълга им не отговаря на критериите, най-малкото не бива да причиняват прекъсвания и смущения! Причиняването на прекъсвания и смущения е нещо, което прави Сатана; не би трябвало да е нещо, което правят покварените хора. Покварените хора са покварени от Сатана и не могат да не се съпротивляват на Бог. Хората с нормална човешка природа, съвест и разум обаче не биха причинили умишлено прекъсвания и смущения, докато изпълняват дълга си. Това е така, защото тяхната съвест и разум ги въздържат и затова те няма да прекъсват, смущават или саботират делото на Божия дом в процеса на изпълнение на дълга си. Дори ако човек не може да изпълнява дълга си по начин, който отговаря на критериите, приемливо е да го направи на средно ниво и това поне отговаря на критерия на съвестта и разума. Тези хора обаче не могат да отговорят дори на този критерий, така че в крайна сметка могат да стигнат само до този момент — да бъдат премахнати или отлъчени от Божия дом заради многобройните си злодеяния. Това е утайката на човечеството!