Първата практика за стремеж към истината: избавяне

Избавянето от преградите между човека и Бог и от враждебността на човека към Бог

I. Избавяне от представите и фантазиите на човека за Бог: Избавяне от представите и фантазиите на човека за Божието дело

От известно време насам обсъждаме първата основна точка в практиката как човек да се стреми към истината, която е „избавяне“. Миналия път разговаряхме за третата точка относно „избавянето“ — избавянето от преградите между него и Бог и от враждебността му към Бог — което беше съвсем ново съдържание. Това съдържание няма само един аспект, а включва много точки и много съдържание. Това съдържание е това, което хората преживяват в процеса на Божието дело, и е пряко свързано с живота и стремежите на хората, така че първият аспект, за който наистина трябва да разговаряме, са представите и фантазиите на хората за Бог. Това е тема, която хората не могат да избегнат в процеса на следване на пътя на вярата в Бог. Миналия път разговарях по част от това съдържание. Нека някой да ни каже за какво конкретно разговарях. (Миналия път Бог разговаря за избавянето от преградите между човека и Бог и от враждебността му към Бог. Бог първо разобличи нашите представи и фантазии за Божието дело. Например, ние имаме представи и фантазии за Божия ден, а също така вярваме, че Божието дело е много свръхестествено и че стига Светият Дух да върши делото и да трогва хората, те ще могат да разрешат всякакви проблеми и поквареният им нрав ще се промени. Докато разобличаваше тези представи и фантазии, Бог ни каза, че резултатът, който Той възнамерява да постигне в Своето дело, е да вложи словата Си в нас, така че когато ни се случат разни неща в ежедневието, да можем да практикуваме според Божиите слова и истините принципи — това е Божието изискване към всеки от нас.) Кой друг може да добави нещо? (Миналия път Бог също така разговаря за това, че хората вярват, че Бог отсъжда за тях въз основа на временните им проявления, а също така смятат, че като се придържат към външни правила и външно добро поведение, те удовлетворяват Бог и могат да постигнат спасение — всичко това са представи и фантазии на хората. Освен това, когато хората са слаби или разкриват непокорство и поквара, те вярват, че Бог ще ги дисциплинира и наказва — това също е представа и фантазия. От Божието разобличаване на тези представи и фантазии на хората разбрахме, че това, което Бог иска, не е нашето външно добро поведение, нито иска да се придържаме към определени външни практики и правила. По-скоро Той се надява, че когато нещо ни се случи, ще можем да търсим истините принципи и да навлезем в истината реалност.) Всеки има тези представи и фантазии в различна степен, нали? (Да.) Преди хората да започнат да се стремят към истината или когато не разбират истината и все още не са я придобили, те са склонни да използват тези представи и фантазии, за да правят догадки за това как върши делото Си Бог или да прибягват до заключения за това как Бог ще върши делото Си. Същевременно те са склонни и да използват тези догадки, за да отсъждат за себе си, за собствения си изход и за това дали ще бъдат благословени или ще претърпят нещастие в бъдеще. Ето защо в процеса на стремеж на хората към истината тези представи и фантазии до голяма степен са се превърнали в пречки за приемането на Божието дело от хората, за техния стремеж към истината и за придобиването на истината. Тоест, ако хората не могат да се избавят от тези представи и фантазии и винаги ги считат за своя мотивация и първопричина да вярват в Бог и да Го следват, тогава тези представи и фантазии до голяма степен ще им попречат да се стремят към истината и да я придобият. И в крайна сметка те могат да използват само своите представи и фантазии, за да определят собствената си стойност, идентичност и статус пред Бог и да определят какво отношение ще могат да получат в Божия дом, каква ще бъде крайната им цел и какви благословии ще получат в бъдеще, колко власт ще имат и колко града ще управляват, и дали ще бъдат стълб или опора в небесата, или колко могат да придобият в този живот и колко могат да придобият в идния свят. Тъй като тези представи и фантазии засягат живота и стремежите на хората, те влияят на пътищата, по които хората поемат, и, разбира се, влияят и на крайния им изход и крайната им цел. Хората живеят и се стремят в рамките на своите представи и фантазии; така те неизбежно възприемат всичко, преценяват и дават определения за всичко въз основа на тези представи и фантазии. Поради това, независимо как Бог предоставя истината и как казва на хората какви възгледи трябва да имат и по какъв път трябва да поемат, докато те не се избавят от своите представи и фантазии, ще продължават да живеят според тях и тези представи и фантазии естествено ще се превърнат в техен живот и в законите, по които оцеляват, и неизбежно ще се превърнат в начините и методите, по които хората се справят с всякакви събития и неща. Щом представите и фантазиите на хората се превърнат в принципите и критериите, въз основа на които те възприемат хората и нещата, постъпват и действат, тогава независимо как вярват в Бог или как се стремят, независимо колко трудности понасят или колко висока цена плащат, всичко това ще бъде безполезно. Докато човек живее според представите и фантазиите си, той се съпротивлява на Бог и е враждебен към Него. Той няма истинско покорство пред средата, нагласена от Бог, или пред Неговите изисквания. Накрая изходът му ще бъде много трагичен. Ако си вярвал в Бог в продължение на много години и си отдал всичко на Него, извървял си много пътища и си плащал висока цена, но отправната точка и източникът на всичко, което вършиш, са твоите собствени представи и фантазии, тогава ти не приемаш истински Бог и не Му се покоряваш. Независимо дали тези представи и фантазии идват от книги, от обществото или от твоите лични желания и интереси, казано накратко, щом са представи и фантазии, те не са истината; и щом не са истината, те са враждебни на истината, препъникамък за приемането на истината от хората и враг на Бог и на истината. Ето защо, докато ти живееш според своите представи и фантазии, ти ще измерваш и разглеждаш всичко според тези представи и фантазии и заради тях в крайна сметка със сигурност ще се бунтуваш срещу обстоятелствата, които Бог нагласява за теб, и ще се бунтуваш срещу Божието напътствие или господство над теб. Казано накратко, тук няма истинско приемане и покорство. Защо е така? Защото независимо колко трудности претърпяваш или каква цена плащаш, докато живееш според своите представи и фантазии, трудностите, които претърпяваш, и цената, която плащаш, не са съгласно истините принципи и нямат нищо общо с истината; може да се каже, че трудностите, които претърпяваш, и цената, която плащаш, се основават на човешки представи и фантазии и на твоите предпочитания, и са с цел да задоволиш плътските си желания и да постигнеш определени свои цели. Точно каквото беше и проявлението на Павел: той свърши много работа и много обикаля, като проповядваше евангелието в почти цяла Европа, но независимо колко несгоди понесе и колко висока цена плати, или колко много обикаляше, той никога нямаше мисли и възгледи, които да са в съгласие с истината, никога не прие истината и никога нямаше отношението и реалното преживяване на покорство към Бог — той винаги живееше в рамките на собствените си представи и фантазии. Каква беше конкретната му представа и фантазия? Тя беше, че когато свърши пътя си и приключи с подвизаването с добрия подвиг, го очаква венец на праведността — това беше представата и фантазията на Павел. Каква беше конкретната теоретична основа на неговата представа и фантазия? Че Бог ще определи изхода на даден човек въз основа на това колко пътища е извървял, на цената, която е платил, и на това колко несгоди е понесъл. Точно от такава теоретична основа на своята представа и фантазия Павел несъзнателно тръгна по пътя на антихристите. В резултат на това, когато стигна до края на пътя, той нямаше никакво разбиране за поведението и проявленията си на съпротива срещу Бог или за същността на съпротивата си срещу Бог, камо ли за някакво покаяние. Той все още се придържаше към първоначалната си представа и фантазия, докато вярваше в Бог, и не само че нямаше ни най-малко истинско покорство пред Бог, а точно обратното — вярваше, че има още по-голямо право да получи в замяна добър изход и крайна цел от Бог. „В замяна“ е хубаво звучащ, цивилизован начин да се каже това, но всъщност то не беше замяна или дори сделка — той директно искаше от Бог тези неща, направо ги изискваше от Бог. Как ги изискваше от Бог? Точно както каза: „Свърших пътя си, с добрия подвиг се подвизавах — венецът на славата е вече мой. Именно това заслужавам и именно това бог трябва да ми даде по право“. Пътят, по който Павел пое, беше път на съпротива срещу Бог, който го доведе до унищожение, а крайният изход, който го сполетя, беше да бъде наказан. Това беше неразривно свързано с неговата представа и фантазия за Бог. Той винаги упорито се придържаше към собствената си представа и фантазия; оставяше настрана и пренебрегваше казаното от Бог, истините — пътя на живота — които Бог предоставяше на хората, дори възприемаше отношение на презрение и пренебрежение, и дори не признаваше и не приемаше факта, че Исус Христос е въплъщението на Бог. Когато стигна до края на пътя, той все така упорито се придържаше към своята представа и фантазия, както преди, и продължаваше да се бори срещу Бог, като в крайна сметка се отправи към неизбежния изход на унищожението. Ето защо в процеса на вяра в Бог, ако хората са способни да се избавят от всичките си различни негативни емоции и са способни да се избавят от някои неща в реалния живот, които им пречат да се стремят към истината, но не могат да се избавят от преградите между себе си и Бог или от враждебността си към Бог, тогава това ще бъде много жалко и трагично нещо и в крайна сметка хората ще пожънат същия изход на наказание като Павел. Извън всякакво съмнение това е сигурно. Ето защо при практикуването на „избавяне“ точката „избавяне от преградите между човека и Бог и от враждебността му към Бог“ е най-съществената и важна точка и не може да бъде пренебрегвана. Ето какво трябва често да изследваш: във връзката си с Бог и в процеса на преживяване на Божието дело какви представи и фантазии все още имаш, които не са съобразени с истината, с Божиите желания или с Божиите изисквания и които стоят между теб и Бог. Трябва да ги изследваш, да ги сравняваш с Божиите слова и след това да се избавиш от тях. Целта на избавянето не е да се премине през някакъв процес, а да се приеме истината, да се приемат истините принципи в това отношение, които Бог е изложил пред хората, и да се използват тези истини принципи, за да заменят твоите представи и фантазии и да променят гледището, което стои зад стремежа ти, и посоката на твоя стремеж, така че да можеш да съответстваш на Бог в живота си и в процеса на следване на Бог, а не да съответстваш на своите представи и фантазии. Божието дело е да преобърне представите и фантазиите на хората и също така Той им предоставя истината, за да преобърне техните представи и фантазии. Като преобръща техните представи и фантазии, Бог дава възможност на хората да имат правилни мисли, възгледи, становища и гледни точки, за да подхождат към всяка среда, която Той нагласява, и към всеки въпрос, с който се сблъскват в живота. Бог върши Своето дело и предоставя на хората истината чрез Своите слова не за да изпълни техните представи и фантазии, а за да им се противопостави и в крайна сметка да им даде възможност да се избавят от своите представи и фантазии и да постигнат познание за Бог.

Г. Убеждението на хората, че Божието дело може да промени техните заложби, инстинкти, индивидуалности и т.н.

Преди сме разговаряли за някои от представите и фантазиите на хората за Божието дело. В допълнение към тези представи и фантазии хората имат и някои други представи и фантазии за Божието дело, от които трябва да се избавят в процеса на стремеж към истината. Например хората вярват, че след като са приели Божието дело, ако са способни да се стремят към истината, те ще бъдат напълно обновени и че щом имат Божиите слова за свой живот, ще имат напълно нов живот и ще се преродят в нов човек. Те вярват, че заложбите им ще се подобрят и че инстинктите им също ще се променят до известна степен, и така често ще им се случват неща, които никога не биха очаквали. Тоест, не само ще могат да правят неща, които надхвърлят техните собствени заложби и инстинкти, но и ще могат да ги правят изключително лесно и безпроблемно. Нещо повече, в процеса на вяра в Бог някои хора дори често чувстват, че откакто са започнали да се стремят към истината, тяхната индивидуалност и нрав са се подобрили, очите им са по-ведри от преди и слухът им е по-добър от преди. От време на време те се поглеждат в огледалото и смятат, че все повече приличат на ангели; смятат, че изглеждат все по-красиви и са много по-жизнени от всякога. Някои хора дори чувстват, че някои от житейските им навици са се променили и начинът им на живот е станал различен — в миналото, ако са си лягали твърде късно, са се прозявали непрекъснато, но откакто са започнали да се стремят към истината, тези реакции са изчезнали и те намират това за особено чудотворно. В представите и фантазиите на хората те вярват, че щом започнат да се стремят към истината, Бог ще извърши някакво дело върху тях, така че те да претърпят неочаквани преобразявания. Това включва подобрение на заложбите им за една нощ — от посредствени или много слаби заложби те ще станат изключително проницателни, способни и опитни, ще се превърнат в хора със заложби и мъдрост и просторът на мисълта им също ще се извиси. Когато хората за пръв път започнат да вярват в Бог и решат да се стремят към истината, те имат прекомерно преувеличени и нереалистични фантазии за стремежа към истината, казано накратко, нито едно от тях наистина не отговаря на реалността. Хората вярват, че докато се стремят към истината, много аспекти в тях ще се извисят и ще напреднат скокообразно, а в някои области дори ще надминат обикновените хора. Затова някои хора се наричат Лю Чао, други Ма Чао, а трети — Ню Чао. Тези имена означават съответно надминаване на магарета, коне и волове — тоест да можеш да тичаш по-бързо от кон и да имаш повече сила от магаре или вол. Магаретата обикновено са много силни в тегленето на неща, конете имат много мощни крака, а воловете имат голяма издръжливост, затова тези хора се наричат Лю Чао, Ма Чао и Ню Чао. Виждаш ли, те обръщат специално внимание на имената, които избират. От имената, които избират за себе си, може да се види, че хората имат собствено разбиране за Божието дело; за съжаление, това разбиране не е съгласно истината и не е положително — то е представа и фантазия на хората. Независимо дали тази представа и фантазия са изопачени или крайни, казано накратко, те са несъвместими с фактите и с истината; те са много кухи и се занимават със свръхестествени неща. Принципът, по който Бог върши делото Си върху хората, е следният: независимо какви заложби имат хората или каква работоспособност или способност да се справят с нещата притежават, независимо какви са вродените им инстинкти и каква е тяхната индивидуалност, навици, начин на живот, интереси и хобита, или дори какъв е полът им, казано накратко, Божието дело е да постигне резултата да даде възможност на хората да разберат истината, да приемат истината, да се покорят на истината и след това да навлязат в истината реалност, въз основа на присъщите им заложби, инстинкти, индивидуалност, навици, правилния им начин на живот, а също и на допустимите им интереси и хобита и т.н. И така, на каква основа се постига този резултат? Постига се въз основа на това, че хората имат способността да разбират и да възприемат истината и въз основа на това, че имат нормална човешка природа. Не се постига въз основа на така наречената възвишена човешка природа, нито се постига въз основа на свръхестествена човешка природа. Ето защо, независимо за кои аспекти на истината разговаряме, всичко е, за да ти дадем възможност да навлезеш в тях въз основа на това, че притежаваш нормална човешка природа и способност да възприемаш истината. Представите и фантазиите на хората обаче са точно обратното на това. Хората вярват, че резултатът, постигнат у хората от Божието дело и Неговото изразяване на истината, е в разрез с присъщите им заложби и инстинкти, а също и с тяхната индивидуалност, навици, интереси и хобита. Хората често се надяват да им се случи някакво чудо, да им се случи нещо свръхестествено или нещо неочаквано и извън собствените им заложби и инстинкти, вместо да положат усилия, здраво стъпили на земята, да търсят истината. Какво доказва този факт? Не е ли това, че хората гледат на стремежа към истината като на нещо особено свръхестествено и кухо? Не е ли това, че те гледат на начините, по които Бог върши делото Си върху хората, като на особено свръхестествени и кухи? (Да.) Хората често се надяват, че колкото повече се стремят към истината, толкова по-големи ще бъдат заложбите им, или че след като са слушали много проповеди и са приели и разбрали голяма част от истината, заложбите им ще бъдат по-големи от преди. Това е представа и фантазия, нали? (Да.) Да вземем за пример изучаването на дадена професия: когато ти учеше в училище, ако искаше да овладееш някоя професия, трябваше да запаметяваш знанията за тази професия наизуст и да учиш от зори до здрач, като отделяш от свободното си време, за да положиш усилия да я научиш. Откакто си започнал да вярваш в Бог, ти мислиш, че стига Светият Дух да върши делото Си, заложбите на хората ще се подобрят, те ще се преобразят и ще бъдат различни от преди. Затова определяш, че независимо как върши делото Си Бог, човек просто трябва да сътрудничи и че няма нужда да полага усилия в стремежа към истината и в изучаването на професионални знания; достатъчно е човек да изпълнява дълга си — така той пак ще е постигнал напредък във вярата си в Бог. Не е ли това начинът, по който хората си го представят? (Да.) Кажете Ми, това ли е правилният начин на стремеж? Може ли стремежът по този начин да доведе до истинско преобразяване? (Не, не може.) В никакъв случай не може да има преобразяване. Например някои хора смятат, че за да пеят добре, трябва да се упражняват от зори до здрач, да крадат техниките на другите и да слушат всякакви песни, за да се учат от достойнствата на другите, и че само по този начин могат да постигнат успехи. За разлика от тях, някои хора вярват, че пеенето зависи от таланта; те смятат, че ако човек има дарба за пеене и обича да пее, тогава ще може да пее добре, а ако някой няма дарба за пеене или не обича да пее, тогава ще трябва да разчита на това да бъде вдъхновен от Светия Дух, за да пее добре, за да пее с чувство, така че слушането на пеенето му да носи удоволствие на другите. Следователно повечето хора винаги таят този вид заблуда; те разчитат на Светия Дух да ги вдъхнови, в противен случай няма да отворят устата си, за да пеят. Това е представа и фантазия, нали? Някои хора смятат, че няма нужда да се полагат толкова много усилия в изучаването на професионални знания и че стига хората да се стремят към истината, Бог ще върши делото Си, и че е безполезно и напразно хората да правят тези безсмислени жертви. Те смятат, че щом Бог действа, това е по-полезно от всяко усилие, което хората полагат, така че стига хората искрено да изпълняват дълга си и да са готови да посветят сърцата си на Бог, Светият Дух ще върши делото Си в тях и техните заложби и способности мигновено ще се повишат, като надхвърлят обхвата на нормалната човешка природа — те ще могат да разбират неща, които преди не са им се изяснявали, и макар преди да не са могли да прочетат дори два реда текст наведнъж, ще могат да четат по десет реда наведнъж и да ги запаметят изцяло, след като започнат да вярват в Бог. Но колкото и да се упражняват, те все още не могат да постигнат това, затова размишляват: „Бог не ми ли дава благодат? Не съм ли достатъчно трудолюбив и искрен в изпълнението на дълга си?“. Така ли е? (Не.) Мислиш си, че колкото си по-способен да постигнеш свръхестественото, като надхвърляш обхвата на собствените си заложби и способности, толкова повече това доказва, че това е дело на Бог; че ако твоята искреност и твоята воля да сътрудничиш стават все по-големи, тогава Бог все повече ще върши делото Си в теб и твоите заложби и способности все повече ще нарастват. Не са ли това представи и фантазии, които се пораждат у хората? (Да.) Особено склонни ли сте да мислите така? (Да.) Какъв е резултатът от такова мислене? Не е ли винаги провал и липса на реализация? Някои хора дори стават негативни и казват: „Отдадох на Бог най-голямата си искреност — защо Бог не ми дава добри заложби? Защо не ми дава свръхестествени способности? Защо все още винаги съм слаб? Моите заложби не са се подобрили, не мога да видя нищо ясно и се обърквам, когато се сблъсквам със сложни въпроси. Преди беше така, но защо и сега е така? Освен това, когато изпълнявам дълга си и се справям с проблеми, защо никога не мога да надскоча плътта си? Разбирам някои доктрини, но въпреки това не мога да виждам нещата ясно, а когато става дума за разрешаване на въпроси, оставам нерешителен и все така не съм на нивото на тези с добрите заложби. Работоспособността ми също е лоша, а изпълнението на дълга ми е неефективно. Заложбите ми изобщо не са се подобрили! Какво се случва? Възможно ли е да не съм достатъчно искрен към Бог? Или Бог не ме харесва? Какво ми липсва?“. Някои хора търсят различни причини и са опитали много подходи, за да променят този факт, като например да слушат повече проповеди, да запаметяват повече Божии слова, да пишат повече бележки за духовна преданост, както и повече да слушат хора, които общуват за истината, и да търсят повече, но крайният резултат пак е разочароващ. Техните заложби и работоспособност си остават както преди, без никакво подобрение, дори след като са вярвали в Бог в продължение на три до пет години. След това поглеждат собствената си индивидуалност и откриват, че са все толкова страхливи, колкото преди, мудни като стара крава, или че все още имат нетърпелива индивидуалност, като с всичко се справят припряно — няма никакво преобразяване! Други забелязват, че напоследък интересите и хобитата им изглежда не са се променили, и че някои от техните недостатъци, навици и слабости също не са се променили. Трети пък, които обичат да си лягат късно и да стават късно, забелязват, че и тези житейски навици остават непроменени. Затова всички те се чудят: „Какво става? Може ли Светият Дух да не върши делото Си върху мен? Дали Бог ме е изоставил? Да не би Бог да е недоволен от мен? По грешен път ли поемам? По грешен начин ли се стремя? Да не би да не съм вложил достатъчно сърце в изпълнението на дълга си? Да не би да не съм платил достатъчно висока цена?“. Те търсят всякакви причини, но в крайна сметка не стигат до никакви резултати. Каква е причината за липсата на резултати? (Защото те винаги са живели в своите собствени представи и фантазии. Те смятат, че след като повярват в Бог, стига да са искрени към Него, тогава, щом Бог върши делото Си, техните заложби и работоспособност ще се подобрят — такива техни идеи произтичат от техните представи и фантазии.) Представите и фантазиите на хората определят целите и методите на техния стремеж, пътищата, по които поемат, и в крайна сметка определят техните придобивки и изходи. Какво ще придобият хората, ако имат такива представи и фантазии? Ще придобият ли истината? Ще придобият ли истинска вяра в Бог и истинска любов към Бог? Ще придобият ли истинско покорство на Бог? (Не.) Няма да придобият нито едно от тези неща.