Ако някой е човешко същество и притежава нормална човешка природа, тогава да може да разпознава доброто и лошото е от решаващо значение. Когато не е получил ресурса на Божиите слова и не разбира истината, той може да използва своята съвест и разум, за да разбере някои прости положителни и негативни неща. Когато става въпрос за някои положителни и негативни неща, с които влиза в контакт в реалния живот, той има определени разпознавателни и познавателни способности. Способен е да има известна проницателност по отношение на нещата, които спадат към основния човешки здрав разум, към законите за оцеляване на човека и към някои хора, събития и неща, с които често се сблъсква. Той не е човек, който живее по объркан начин, а има разпознавателни и познавателни способности, когато става въпрос за положителните и негативните неща в човешкия свят, и разбира се, има също определени мисли, позиции и правилни нагласи към тези неща. След тридесетгодишна възраст такива хора започват постепенно да се сблъскват с различни неща от живота. Дори и да не са чели Божиите слова или да не са получили ресурса на Божиите слова, докато навършат петдесет или шестдесет години, те могат постепенно да проумеят кои са положителните и кои са негативните неща, а след това да живеят според онези положителни неща, които могат да възприемат, и да следват някои от законите на положителните неща. Що се отнася до някои негативни неща, освен че могат да ги разпознават, те могат също така да се дистанцират от тях от дълбините на сърцата си. Когато нямат друг избор, освен да следват светските тенденции или някои философии за светските отношения и поговорки, които циркулират сред хората, те чувстват, че вървят против съвестта си и съвестта им ще ги укори. В дълбините на сърцата си те не приемат такива възгледи; действат по този начин само в името на оцеляването или временните облаги. Да правят тези неща не е тяхно първоначално намерение; по-скоро това е избор, направен против волята им. След като такива хора повярват в Бог, те обръщат по-голямо внимание на това какво точно казват Божиите слова по всички видове въпроси, като например тези, отнасящи се до човешкия живот и оцеляване, какви точно са правилните Божии изявления относно трудните проблеми в човешкия живот и какво точно Бог иска от хората да правят, когато са изправени пред тях. Те копнеят за отговорите на тези въпроси. Когато получат отговорите, не смятат, че практикуването според Божиите слова е твърде трудно или твърде противоречащо на нуждите на човешката природа. Вместо това смятат, че само тези истини са правилният път, че са това, което хората трябва да притежават и постигат, и че са подобието, което хората трябва да имат в живота. Смятат, че ако хората живеят по този начин, това може наистина да удовлетвори нуждите на тяхната съвест и човешка природа и че само като живеят по този начин, не вървят против волята си и само тогава могат да се чувстват спокойни и да имат радост и мир. Освен това смятат, че само тогава хората ще имат надежда и ще искат да продължат да живеят, и че само тогава могат да се освободят от различните зли сили, различните зли тенденции и празното състояние, в което живее човечеството. Под влиянието на съвестта дълбоко в сърцата си те изпитват симпатия към различните твърдения, учения и ресурси в Божиите слова и ги приемат от дълбините на сърцата си. Имат желанието да се стремят към придобиване на истината. Освен това, тъй като Божиите слова са изразявани все повече и повече, а притокът на Божиите слова става все по-практически и по-подробен, копнежът им за истината и за положителните неща е все по-удовлетворен. Не става така, че колкото повече слушат, толкова по-неспокойни стават, толкова повече им се струва, че е прекалено подробно или толкова по-объркани се чувстват. Напротив, колкото повече слушат, толкова по-ясни изглеждат нещата и толкова повече смятат, че могат да прозрат нещата и да имат път. Те чувстват, че пред тях има надежда, че виждат светлината и имат път да практикуват истината и да постигнат спасение. Сърцата им се чувстват все по-спокойни и те все повече усещат, че пътят на вярата в Бог е правилен и че цената, която са платили, и енергията и кръвта на сърцето, които са отдавали всеки ден досега във вярата си в Бог, са си заслужавали и са имали смисъл. Това се потвърждава в дълбините на сърцата им. Въпреки че желанието им е изпълнено и копнежът им за истината е донякъде задоволен, хората, които истински копнеят за истината, ще вземат твърдо решение и ще направят планове, като изискат от себе си да практикуват всички аспекти на истината и да навлязат в тях, да прилагат Божиите слова, различните истини принципи и различните Божии изисквания върху себе си, като позволят на Божиите слова да станат критерият за техните действия и постъпки в реалния живот и да станат техният живот реалност. В миналото, когато не разбираха истината, те можеха да изричат само думи и доктрини. Когато се сблъскваха с неща, те имаха само едностранчив поглед върху тях, както в притчата за слепците и слона; не бяха способни да видят същността на проблема и не знаеха какво да правят. Чувстваха, че животът е много скучен, без цели, към които да се стремят, и без надежда, и живееха по объркан начин. Но сега е различно. Божиите слова са изричани все по-ясно и за истината се разговаря все по-ясно. Те чувстват, че пътят става все по-светъл и ясен и че има път напред. И като основа за всяка дума, която изричат, всяко нещо, което правят, и всеки тип човек, с когото се сблъскват, те имат Божиите слова, които да следват. Чувстват, че Божиите слова са толкова практични и толкова добри, и са се убедили, че вярата в Бог е правилният път, че вярата в Бог може да доведе до спасение и че вярата в Бог по този начин може да им даде възможност да изживеят човешко подобие, и че това е толкова смислено и ценно! Докато копнеят за истините и ги практикуват, те също така непрекъснато навлизат в тези истини и непрекъснато жънат добри плодове. Тъй като копнежът и нуждата от положителни неща на тяхната съвест и човешка природа са удовлетворени, животът им също постепенно се променя. Въпреки че, когато се натъкват на неща, те често разкриват покварен нрав и се бунтуват срещу Бог, и често — неволно — действат според своя покварен нрав, плътта си и своите глупави, погрешни мисли и гледни точки, в същото време има и едно добро явление: когато правят това, съвестта им често се чувства неспокойна и те усещат, че поквареният им нрав е дълбоко вкоренен и труден за промяна. Тогава, под влиянието на съвестта си, те често изпитват угризения в сърцата си, чувстват вина и разкаяние. Често размишляват върху това къде точно са сбъркали и често се покайват. Всичко това са ефектите на съвестта. Ако хората имат съвест, те ще имат тези чувства и тези проявления; ако хората имат съвест, това е начинът, по който ще живеят, като често се самоанализират и често правят обрат. Въпреки че често се сблъскват с провали и неуспехи и често се сблъскват с кастрене, съд и наказание за това, че вършат погрешни неща, тъй като често се покайват и променят, целта им да се стремят към истината остава същата и в крайна сметка ще имат добър резултат и добра реколта. Те често се покайват, често се чувстват укорени и виновни и често постигат обрат. Това е добро явление — то показва, че вече са на правилния път и в крайна сметка ще имат реални придобивки. От една страна, техният покварен нрав е донякъде смекчен и тяхното непокорство към Бог е намаляло. Преди, когато се натъкваха на неща, които не бяха съобразени с техните представи, те се оплакваха, но сега вече не се оплакват и могат да търсят истината; знаят, че да се отнасят към Бог и Божието дело въз основа на представи и фантазии е абсурдно, нелепо и неправилно. Освен това, докато преди бяха негативни, когато се натъкваха на трудности, сега вече не са негативни; могат да се отнасят към тях правилно и да се покоряват на устроеното и подреденото от Бог. Въпреки че понякога може да са негативни, това не засяга изпълнението на дълга им и те са станали отдадени в изпълнението на дълга си. Съвестта им ще подскаже, че така е правилно. Когато действат по този начин, те ще имат мир в сърцата си и никакво чувство на обвинение и все повече ще чувстват, че точно така трябва да постъпват. Колкото повече практикуват по този начин, толкова повече осъзнават важността на търсенето и практикуването на истината във всички неща и толкова повече чувстват, че трябва да търсят истината и да практикуват според истините принципи, че този път е правилен и че практикуването по този начин носи придобивки. Когато хората имат такива придобивки, те откриват, че връзката им с Бог се променя, че животът в тях се променя и че техният покварен нрав все повече губи влиянието си, че оковите и възпирането, които този нрав има върху тях, намаляват; те също така откриват, че желанието им да се стремят към истината и копнежът им за нея стават по-силни и че силата им да практикуват истината и да побеждават своя покварен нрав също се увеличава. По този начин хората ще имат определен вид чувство, а именно, че за тях има надежда да се отърват от покварения нрав и да постигнат спасение, че пътят, по който вървят, е правилен, че приемането на истината е правилно и че практикуването на истината и покоряването на истината е правилно. Това е нагласата, която хората, притежаващи съвестта и разума на човешката природа, имат към истината. Това е проявлението, което хората имат, докато постепенно приемат истината. Това е най-нормалното проявление. Съвестта на онези, които нямат това проявление, не може да играе никаква регулираща роля — това е най-малкото. Ако имаш съвест, твоята съвест със сигурност ще играе регулираща роля. Ако съвестта ти не може да играе регулираща роля, тогава тази твоя съвест не е съвест — ти нямаш съвест. Ако хората имат съвест, те ще могат да разпознават доброто и лошото, да разпознават положителните и негативните неща и ще избират положителните неща и ще изоставят негативните неща. Ако хората имат съвест и могат да разпознават доброто и лошото, те ще изберат да приемат, да практикуват истината и да ѝ се покоряват, и да действат според истините принципи. Ако този път не практикуват истината, съвестта им ще ги укори, и ако следващия път не практикуват истината, отново ще бъдат укорени. Ако имаш усещане за съвест и разбираш доброто и лошото, тогава, след като си чул толкова много истини, когато многократно грешиш, твоята съвест ще те укорява и обвинява още повече и ти ще можеш да се покориш на чувството на съвестта си и да направиш правилния избор. Някои хора казват: „Съвестта ми също ме укорява, когато греша, но дори след като съм бил укоряван в продължение на десет или двадесет години, аз все още не искам да избера да практикувам истината“. Тогава Аз казвам, че тази твоя съвест не е съвест. Ти казваш, че се чувстваш укорен от съвестта си, но толкова много години не си успял да направиш обрат и твоята така наречена съвест не е успяла да те регулира, така че да избереш правилния път. Тогава твоята съвест не е съвест и ти нямаш човешка природа. Ти казваш: „Аз знам какво е правилно и какво е неправилно — как можеш да казваш, че нямам съвест?“. Това може само да означава, че сърцето ти е твърде непреклонно и съвестта ти вече не функционира. Ако наистина притежаваш съвестта на човешката природа, когато грешиш и съвестта ти те укорява, твоята човешка природа ще има склонност към положителното и съвестта ти ще те обвинява отвътре, като казва: „Това е грешно, това е толкова лишено от човешка природа!“ — тя винаги ще те укорява по този начин. Какъв човек трябва да си, за да не го усетиш? Само онези без съвест нямат това усещане. Ако ти наистина имаш съвест, когато бъдеш укорен от съвестта си, можеш ли да останеш непреклонен? Ако кажеш: „Бил съм укоряван десет или двадесет години и не съм почувствал нищо особено“, тогава ти не си човек със съвест. Не е ли така? (Да.) Ти нямаш съвест, но въпреки това твърдиш, че имаш човешка природа — това не е ли мамене на хората? Ако имаш човешка природа, как може да нямаш съвест? Ако нямаш съвест, тогава нямаш човешка природа. Признак за липса на човешка природа е неразбирането кои са положителните неща и кои са негативните неща. Казваш, че имаш съвест, тогава защо не си способен да разпознаваш доброто и лошото? Чул си толкова много проповеди, тогава защо не копнееш да се стремиш към истината? Казваш: „Сърцето ми желае да се стреми към истината и желае да практикува истината“ — какви истини си практикувал тогава? Къде е доказателството? Ако сърцето ти обича истината и желае да се стреми към истината, тогава защо не практикуваш истината? Това не е ли мамене на хората? Не е ли точно като лъжите на един измамник? Това е точно като големия червен змей, който винаги провъзгласява, че всичко, което прави, е да служи на хората и да им даде възможност да живеят щастлив живот, но когато хората вярват в Бог и вървят по правия път, той яростно ги арестува и преследва. Не позволява на хората да следват Бог, не им позволява да приемат истината и да постигнат спасение — позволява им само да следват Партията и да се подчиняват на нейните заповеди, като ги води до това да се озоват в ада и да бъдат наказани, което радва големия червен змей. И така, истина или лъжа са думите на големия червен змей, че „служи на хората“? Сатана винаги казва, че действа в полза на хората, но той не може да предостави истината на хората, нито може да напътства хората по правия път в живота. Той само насажда у хората ереси и заблуди, като ги кара да се отдават на развратен живот, да вървят по пътя на злото, да преследват света, да преследват слава и придобивки и да се борят едни срещу други и да си вредят едни на други, като не позволява на хората да вървят по правия път и ги откъсва от Божието присъствие. В крайна сметка хората се сдобиват със слава и придобивки, но телата и умовете им са напълно съсипани; те са изпълнени с ересите и заблудите на Сатана, Бог отсъства от сърцата им и те вече не вярват, че човечеството е създадено от Бог. Започват да отричат Бог и стават враждебни към Него. Сатана прави ли това за доброто на човека? Това не вреди ли на хората и не ги ли съсипва? Въпреки това хората, които не са способни да разпознават доброто и лошото, не могат да прозрат тези неща.

Някои хора казват: „Аз имам човешка природа и мога да разпознавам доброто и лошото, и имам повече съвест от повечето хора“. Тогава сравни себе си със съдържанието на днешното общение и виж дали имаш съвест, дали можеш да приемеш и практикуваш истината, дали изпитваш разкаяние и вина, когато грешиш, и дали наистина си се покаял и променил. Ако нямаш тези проявления на навлизане в живота, това доказва, че съвестта ти не е функционирала, въпреки че си слушал проповеди толкова много години, откакто си започнал да вярваш в Бог. На какво се дължи това, че съвестта ти не функционира? Има само една причина, която може да обясни този проблем: ти си човек без съвест. Никога не си имал никакви практически проявления по отношение на навлизането в живота и никога не си навлязъл в истината, но въпреки това все още казваш, че имаш съвест — това не са ли измамни дяволски думи? Някои хора казват: „Въпреки че нямам навлизане в живота, разбирам всички истини“. Ако разбираш истината, защо не я практикуваш? Защо не си имал никакво навлизане? Как така животът ти все още не се е променил дори сега? Разбираш истината, но не я практикуваш — къде е съвестта ти? Някои хора дори спорят: „Вярвал съм в Бог толкова много години. Ако нямах съвест, щях ли да мога да се отрека от толкова много, да страдам толкова много и да платя толкова висока цена? Щях ли да мога да изпълнявам дълга си с желание?“. Ако имаш съвест, тогава какъв ефект е имала тя, след като си слушал толкова много истини? Може ли тя да те въздържа, така че да действаш според истините принципи? Може ли да управлява поведението ти и мислите ти? Слушал си проповеди толкова много години, можеш да говориш много доктрини и си страдал толкова много, и си платил толкова висока цена — тогава защо съвестта ти не играе роля в управлението на поведението ти, като те кара да действаш според принципите и ти пречи да ги нарушаваш? Ако имаш толкова много съвест и човешка природа и си разбрал толкова много истини, защо не можеш да ги приложиш на практика? Как можеш открито да нарушаваш принципите и открито да смущаваш църковното дело? Ако имаш съвест, променил ли се е животът ти, след като си изпълнявал дълга си толкова много години? Не си се променил и нямаш никакво навлизане в истината; това показва, че нямаш съвест. Някои хора казват: „Бих ли могъл да изпълнявам дълга си, ако нямах съвест?“. Ти не изпълняваш дълга си; ти полагаш труд. Полагането на труд не изисква съвест; достатъчно е да се положат малко усилия. Това точно подкрепя твърдението: хората, които полагат труд, са хора без съвест; те не се стремят към навлизане в живота или към истината и се опитват само да полагат труд и са готови да полагат усилия. Какви са характеристиките на полагането на труд? Човек да има готовност да понася трудности и да плаща цена, да търси своята радост, усещане за значимост и стойност в понасянето на трудности и плащането на цена, да се опитва да удовлетвори желанието си за благословии и амбицията си за сключване на сделки с Бог и да се опитва да придобие благословии в замяна на своите страдания и жертви. Ако ги помолите да полагат усилия в работата, да понасят трудности и да плащат цена, те имат много сили за това; но ако ги помолите да действат според принципите и да практикуват истината, те губят енергия, стават объркани и не знаят как да практикуват. Някои хора дори чувстват, че са били притиснати, като си мислят: „Няма проблем да ме караш да полагам усилия, да понасям страдания и да плащам цена. Мога да понеса всякакво количество страдание и няма да роптая, независимо колко съм уморен. Но да ме караш да действам според принципите — нима това не усложнява нещата за мен? Да мога да полагам усилия, да понасям трудности и да плащам цена без оплаквания е достатъчно постижение — защо все още изискваш от мен да действам според принципите? Изискванията ти към хората са твърде високи! Нека хората правят нещата както искат; стига работата да се върши, това е достатъчно. Ако не е свършена добре, може просто да се коригира с времето!“. Те просто са готови да полагат труд и са много енергични в полагането на труд, но губят енергия, когато става дума за практикуване на истината, и стават още по-объркани, когато говорим за навлизане в живота. Въпреки това все още си мислят, че са добри хора. Често казват: „Аз съм човек със съвест и съм добър. Влагам цялата енергия, която имам, в изпълнението на дълга си и никога не се пестя. Мога да се отрека от семейството и кариерата си, за да отдавам всичко на Бог. Как мога да бъда толкова мотивиран? Аз съм добър човек по природа!“. Всъщност те не разбират никаква истина, а още по-малко могат да действат според истините принципи. Знаят само как да използват груба сила, но въпреки това смятат, че са добри. Дори на този етап изобщо нямат усещане в своята съвест и разум. Ако наистина имаше съвест, как би могъл да бълваш такива изопачени аргументи? Как може да нямаш чисто възприемане на истината? Ако имаше съвест и човешка природа, как е възможно да не си слушал внимателно Божиите слова и да не си слушал какви са Божиите изисквани критерии за хората и какви принципи трябва да се следват във всяко нещо, което правиш? Ако слушаш, но не разбираш, и си безчувствен към истината, тогава си отрепка без съвест и човешка природа. Мислиш ли, че можеш да замениш грубата сила на усилията си за истината и живота, за спасение? Това е невъзможно; този път не води доникъде. Дори и да си готов да полагаш усилия, да се трудиш искрено и да можеш да страдаш до някаква степен, и в очите на хората да си донякъде отдаден, все още е трудно да се каже дали можеш да бъдеш отдаден докрай. Не се знае кога зверската ти природа ще избухне и ще създадеш проблеми, прекъсвания и смущения, и тогава ще трябва да бъдеш изчистен. Не бяха ли изчистени няколко души от църквата съвсем наскоро? Такива хора казват много приятни думи и всеки, който ги чуе, си мисли, че разбират истината, но те просто не практикуват истината. Казват приятни неща, но не вършат реална работа. Не само че се противопоставят на хората, но се противопоставят и на Божия дом. Не е ли това съпротива срещу Бог? Може ли Божият дом да ги търпи? Ако са готови да изпълняват дълга си, трябва да го правят покорно и като спазват правилата, но те не правят така. Опитват се да командват и да държат властта, и дори причиняват смущения и разрушения. До каква степен причиняват смущения? Дори когато Аз правя нещо, те се опитват да се месят, да критикуват това и онова, да пречат и да смущават. Опитват се да смущават Моите действия — бих ли могъл да покажа милост към тях? Ако смущаваше само личния Ми живот, бих могъл да те загърбя и да не ти обръщам внимание, но Аз върша дело в Божия дом, върша реална работа за Божиите избраници, а ти въпреки това се опитваш да смущаваш и да подкопаваш това. Какъв е проблемът тук? Какво трябва да се направи с такъв човек? (Трябва да бъде изчистен.) Божият дом има принципи за справяне с хората и такива хора трябва да бъдат изчистени. Някои хора казват: „Аз съм онеправдан! Не знаех, че това Те оскърбява. Не знаех, че това означава човек да се противи на Горното и да се противи на Бог. Не го направих нарочно“. Фактът, че си могъл да направиш такова нещо, показва, че си действал умишлено. Колко години си слушал проповеди? Имаш ли съвест — имаш ли човешка природа? Ако беше човек, ако имаше човешка природа и притежаваше съвест и разум, нямаше да правиш такива неща, независимо дали умишлено или не. Аз върша дело, а той умишлено го смущава и се опитва да го подкопае. Човек ли е изобщо? Не е ли дявол? Ако хората наистина имат съвест и разум и наистина имат човешка природа, дори някой да е обикновен човек, който прави нещо, стига то да е от полза за работата на църквата и за братята и сестрите, той знае, че трябва да го подкрепя, а не да го подкопава, камо ли ако е нещо, с което Аз лично се занимавам. Но той продължава да причинява смущения и да се опитва да го саботира и никой не може да го спре. Превърнал се е в завършен дявол, нали? Твърдя, че злодеянията на такива лица са сериозни — не бива да сме снизходителни с тях; Божият дом има принципи за справяне с хората и с тях трябва да се процедира, като бъдат премахнати. Това подходящ начин ли е да се отнасяме с тях? (Да.) Ако следват личните си предпочитания само в ежедневието си, това е приемливо. Например, Аз бих могъл да кажа: „Обичам да ям нудли“, на което те отговарят: „Аз не обичам нудли. Когато готвя, ще направя малко нудли за Теб, а за себе си ще направя ориз“. Този въпрос не засяга църковната работа, нито засяга някакви истини принципи, а още по-малко засяга нечия човешка природа или съвест. Тук няма проблем да следваш личните си предпочитания, но когато става въпрос за неща, засягащи църковната работа, това не е приемливо. Ако безразсъдно вършиш злосторничества и причиняваш прекъсвания и смущения, нарушаваш управленските закони. Що за човек може нагло да нарушава управленските закони? Що за човек може открито да се противи на истината и на Божия дом? (Дяволи.) Онези безразсъдни объркани хора и зверове могат да се противят и да смущават по този начин, а дяволите са още по-способни да го правят. Каквото и да прави Божият дом, дяволите винаги се опитват да го смущават — те причиняват смущения, сякаш са обсебени, без да се съобразяват с последствията. Те могат да смущават до такава степен и пак да не го осъзнават, като все още смятат, че не са причинили смущения, че са напълно невинни, и дори се защитават. Няма нужда да се разговаря за каквото и да било с такива хора; правилното нещо, което трябва да се направи, е просто да бъдат премахнати. Такива хора, които нямат съвестта и разума на човешката природа, са чиста проба дяволи; те никога няма да се променят. От теб не се изисква да се стремиш към истината, нито се изисква да практикуваш истината във всички неща, но най-малкото трябва да знаеш, че трябва да следваш правилата. Ако дори не разбираш правилата и не разбираш управленските закони на Божия дом, и дори не знаеш, че нарушаваш управленските закони, тогава имаш ли човешка природа? Нямаш човешка природа; ти си дявол. Когато дяволите вършат зло, те не могат да се сдържат. Тяхната съпротива срещу Бог, това, че съдят Бог и Го хулят, са естествени разкривания на природата им. Така те могат да вършат зло по естествен начин, без никой да ги подстрекава или индоктринира. Това е така, защото в тях властва дяволската им природа.

Днес общувахме по въпроса за разпознаването на доброто и лошото, което е част от съвестта и разума на хората. Чрез това общение виждате ли сега този аспект ясно? Истинският човек има съвест и може да разпознава доброто и лошото; неговата съвест функционира. Независимо с какви хора, събития или неща се сблъсква и независимо какви проблеми възникват, неговата съвест е като минимум първата защитна линия. От една страна съвестта ти ще ти помогне да прецениш и разпознаеш кои неща са положителни и кои са негативни; от друга страна, тя може да ти помогне да извършиш обследване и да провериш пътя пред себе си, така че да не паднеш под минималните критерии за постъпките ти, и в крайна сметка ще ти помогне да направиш избор и да избереш правилния път. Естествено хората, които разбират истината или които вярват в Бог от много години и имат основа във вярата си, под влиянието на своята съвест в крайна сметка избират положителните неща и избират да търсят и приемат истината. Следователно съвестта играе водеща роля в човешката природа; тя играе ролята да напътства хората към правия път и да ги регулира, така че да избират положителните неща. Ако човек няма съвест, тогава се подразбира, че не само няма да бъде способен да избере положителните неща и правия път, но и във всичко, което прави, ще му липсват минималното въздържане и регулиране от съвестта. Такъв човек е в голяма опасност; много е вероятно той да върши зло и да се съпротивлява на Бог. Ако той е преродено животно, може да върши нещата, които вършат злите демони, а хората, които са зли демони и дяволи, могат да вършат дори по-големи злини, което е много плашещо. Така че притежаването на съвест е много важно. Това ясно ли е? (Да.) Ако човек няма съвест, която да регулира поведението му и да го напътства да върви по правия път, тогава той неизбежно ще избере погрешен път и ще върши негативни неща — последствията ще бъдат невъобразими. Ако той може безсрамно да нарушава истината и законите на развитието на нещата, а също и безразсъдно да богохулства, като съди истината и цялото дело, което Бог върши, дори открито да се съпротивлява на Бог и да нарушава Божиите управленски закони, и дръзко да проклина, заклеймява и хули Бог, тогава той е точно същият като дяволите и Сатана. Може да извърши всичкото зло, което дяволите и Сатана извършват, да прави всички неща, които дяволите и Сатана правят, и да изрича всички заблуди, ереси и изопачени аргументи, които дяволите и Сатана изричат. Такива хора са чиста проба дяволи и сатани.

Какво разбрахте от днешното общение? (Разбрах, че хората с човешка природа притежават съвест и разум и могат да разпознават доброто и лошото. Относно разпознаването на доброто и лошото, като използва различни примери, Бог обясни с пределна яснота кои са положителните неща и кои са негативните неща, така че когато се изправяме пред неща, да можем да правим точни преценки и в същото време да имаме правилните гледища, които стоят зад стремежа ни — трябва да копнеем за положителните неща и да се стремим към тях, и да мразим и отхвърляме негативните неща.) Съвестта и разумът в човешката природа са най-основните условия, за да може човек да постигне спасение. Ако притежаваш тези две основни условия, но не се стремиш към истината и не практикуваш малкото истина, която разбираш, и в крайна сметка не можеш да постигнеш покорство пред истината, тогава все пак няма да можеш да постигнеш спасение. Съвестта и разумът са просто основните условия за спасение; що се отнася до това по кой път вървиш, това зависи от собствения ти избор. Ако си човек, който наистина има съвест и разум, ще имаш възможността, регулиран от своята съвест, да избереш да поемеш по пътя на стремежа към истината. Ако съвестта ти те регулира и насочва, така че да избереш правилния път, но не желаеш да страдаш и да плащаш цена, не желаеш да се опълчиш на плътта и да се избавиш от нещата, свързани с плътските ти интереси, и не си поел по пътя на стремежа към истината, тогава все още няма да имаш надежда да придобиеш спасение. Надеждата за придобиване на спасение е от една страна пряко свързана със съвестта на твоята човешка природа; от друга страна, тя е пряко свързана и с цената, която можеш да платиш в стремежа към истината, и с твоята решителност и желание да практикуваш истината. Съвестта просто ти дава основно условие да бъдеш спасен и също така създава много възможности за теб да практикуваш истината, като ти дава шанса да поемеш по правия път, регулиран от своята съвест. Тоест, твоят шанс да поемеш по правия път ще бъде относително висок и надеждата ти за придобиване на спасение също ще бъде относително висока, повече от петдесет процента — това обаче няма да бъде гарантирано. Следователно, дори ако чувстваш, че имаш съвест и човешка природа, не бъди самодоволен, като си мислиш, че само наличието на съвест и разум означава, че си добър човек и можеш да постигнеш спасение, че това е сигурна работа. Ако мислиш по този начин, тогава нека ти кажа, че в твоето възприемане на този въпрос има отклонения. Ако притежаваш съвест и имаш човешка природа, това само потвърждава, че ти си някой, когото Бог е избрал и призовал. Обаче най-важният определящ фактор за това дали в крайна сметка можеш да постигнеш спасение се крие в собствения ти стремеж. Дори ако съвестта ти обикновено е активна, като често регулира поведението ти и те регулира така, че да избереш правия път, ако често вървиш против съвестта си и не избираш правия път, и не избираш да практикуваш истината, а вместо това често защитаваш личните си интереси, личната си репутация и гордост, и често обмисляш личните си перспективи, амбиции и желания, тогава надеждата ти в крайна сметка да постигнеш спасение ще бъде много малка — лека-полека ще си я съсипал. Това би било много трагично нещо. Разбирате ли? (Да.) Добре, това е всичко от днешното ни общение. Довиждане!

9 март 2024 г.