Хората, които не могат да разпознават доброто и лошото, може да се съгласяват с някои правилни и положителни твърдения или външно може да следват другите в харесването на някои положителни неща и копнежа по тях. Въпреки това, след като мине време, средата се промени и хората, събитията и нещата също се променят, тези положителни неща незабавно ще се превърнат в негативни неща в дълбините на сърцата им, а негативните неща, които те истински харесват, тогава ще станат положителни неща, като се превърнат в обекти на техния стремеж. Тоест, преди да са видели каквито и да е негативни неща, които да харесват, за тях положителните неща са просто доктрина и те могат да се носят по течението и да следват стадото, но с напредването на възрастта и с течение на времето нещата, които истински обичат в сърцата си, и техните истински възгледи ще излязат наяве по естествен начин. Например някои хора често казват: „Да вярваш в Бог е нещо добро; онези, които вярват в Бог, вървят по правия път и не вършат зло; всички те са добри хора“. Но след като са вярвали в Бог няколко години и видят, че всички проповеди и общения в Божия дом казват на хората да бъдат честни, да се стремят към истината и да се покоряват на Бог, и да изпълняват дълга на сътворено същество, те започват да изпитват неприязън към това и чувстват, че е безсмислено да вярваш в Бог, и искат да напуснат църквата и да се върнат в света; сърцата им не са в църквата. Такива са хората, които не обичат истината. Всъщност хората от този тип не обичат положителните неща и имат много изкривени разсъждения и ереси в сърцата си. За тях тези изкривени разсъждения и ереси са положителни неща, докато в дълбините на сърцата си те изпитват неприязън към истински положителните неща, ненавиждат ги и ги презират, и никога не ги приемат. Именно защото никога не приемат положителните неща и защото това, което харесват, са негативните неща, човешката природа на този тип хора не притежава способността да разпознава доброто и лошото. Това е точно като някои хора, които, когато за пръв път започнат да вярват в Бог, се стремят единствено към благословии. След като са слушали проповеди в продължение на много години, те най-накрая разбират: „Да вярваш в Бог означава, че от хората се изисква да бъдат честни, да бъдат отдадени и готови да платят цена при изпълнението на дълга си, да бъдат искрени към Бог, да не действат безразсъдно и своеволно и да защитават интересите на Божия дом. Особено когато интересите на Божия дом влязат в конфликт с техните собствени, те трябва да защитават интересите на Божия дом и да се отрекат от личните си интереси“. След като научат за всички различни аспекти на истината, те съжаляват, че са повярвали в Бог, като казват: „Мислех, че да вярваш в Бог означава да имаш голяма група, мощна сила, на която да разчиташ, и че стига хората да се отрекат от много неща, да страдат и да плащат цена, те биха могли да влязат в царството и да имат добра крайна цел, и да влязат с гръм и трясък в следващата епоха, да бъдат нейни господари и да властват като царе. Но се оказва, че не е така. Вярата в Бог означава единствено хората да бъдат научени как да постъпват, как да се покоряват на Бог и да отбягват злото. По-конкретно, ако хората вярват в Бог, от тях винаги се иска да бъдат честни и да говорят честно, и винаги се иска да практикуват истината; не им е позволено да имат последната дума. Тогава какъв е смисълът да се вярва в Бог?“. Тогава в сърцата им се заражда негодувание и те искат да се откажат от вярата. Но после си мислят: „Вярвал съм в Бог няколко години; ако спра сега, няма ли да съм вярвал напразно?“. В този момент те изпитват неохота да се откажат. Но ако продължат да вярват, те не се интересуват от истината. В Божия дом винаги се говори за стремеж към истината и навлизане в реалността, за покоряване пред Бог, търсене на истината и действия според принципите. Омръзнало им е да слушат за тези неща и не искат да слушат повече за тях. Особено когато в Божия дом се говори за практикуване на истината, вътрешно те се чувстват разстроени и измъчени; когато се споменават положителни неща, те изпитват неприязън и ги презират в сърцата си, и не желаят да слушат. След като осъзнаят, че дори да вярват докрай, няма да придобият истината или добра крайна цел, някои хора просто спират да вярват. Някои от тях отиват да си намерят работа или да се занимават с бизнес, а някои се връщат у дома, за да се оженят. Те спират да вярват в Бог, защото не обичат истината. Божият дом винаги говори за истината и общува за истината, към което те изпитват особена неприязън. Това показва, че този тип хора нямат съвест и разум и не могат да разпознават доброто и лошото. Неспособността да се разпознава доброто и лошото означава, че в човешката си природа нямат критерия и способността да идентифицират положителните и негативните неща; това е нещо, което те не притежават. Тогава такъв човек има ли нормална човешка природа? (Не.) Той е нечовек. Ако някой наистина има човешка природа, едно нещо може да го докаже: в сърцето си той обича положителните неща и копнее за тях. Дори когато не разбира истината, той копнее за справедливо общество, в което няма мрак, копнее за положителни неща и копнее да властва истината. Но това зло общество не му осигурява това пространство и хората биват отхвърляни и потискани, ако разкрият нещо, което е положително. При тези обстоятелства хората с човешка природа не могат да придобият положителните неща, които харесват и за които копнеят, затова чувстват раздразнение в сърцата си. Но след като повярват в Бог, като четат Божиите слова и слушат проповеди, те разбират много истини и тези истини са в съответствие и съвпадат с положителните неща, които тяхната човешка природа обича, като удовлетворяват точно нуждите им от положителни неща. Следователно сърцата им копнеят още повече за положителни неща. Въпреки че сега не могат напълно да приложат истината на практика — поради ограниченията на средата, малкия си ръст или защото са възпрени и оковани от определени видове покварен нрав — те все пак имат решимостта и желанието някой ден да могат напълно да практикуват според истината и Божиите слова, като по този начин постигнат покорство пред Божиите слова и удовлетворят нуждите си, произтичащи от любовта им към положителните неща. Такива хора са онези, чиято човешка природа притежава качеството да може да разпознава доброто и лошото; те са хора с човешка природа. Ако само твърдиш, че обичаш положителните неща и на думи признаваш, че всичко, което Бог прави, е добро, това е само говорене на доктрини и скандиране на лозунги. Да се изричат приятни думи и правилни теории или да се бълват високопарни думи — това всеки може да го прави. То не показва, че наистина обичаш положителните неща. Но ако можеш да обикнеш истината и да копнееш за нея, когато я чуеш, и колкото повече я чуваш, толкова повече копнееш за нея и толкова повече си подтикван да я търсиш, и толкова по-твърда става вярата ти в следването на Бог и постигането на спасение; и ако в процеса на вярване в Бог реализираш придобивки в различните си стремежи, постепенно се отървеш от покварения си нрав и действията ти на съпротива срещу Бог и на бунтуване срещу Бог стават все по-малко и по-малко — тогава си човек, който обича положителните неща, човек, който притежава истината реалност. Даваш плод и постигаш придобивки във вярата си в Бог. Можеш да почувстваш, че си се променил и че отношението ти към Бог и истината е различно отпреди. Преди се бунтуваше срещу Бог и не Му се покоряваше, и не можеше да практикуваш истината дори в много малки неща. Но чрез тези години на стремеж, чрез тези години на изпълнение на дълга ти и чрез усилията ти във всички аспекти, ти си разбрал част от истината и когато се сблъскаш с неща, можеш да търсиш истината и да се опълчваш на желанията на плътта си. По някои важни въпроси, включващи принципи, ти също можеш да се придържаш към принципите и да не действаш според собствената си воля, и можеш да защитаваш интересите на Божия дом и работата на църквата. Това означава, че имаш определен ръст, че имаш известно практикуване и навлизане при опълчването срещу себе си и приемането на истината и покоряването пред нея, и че различните ти видове покварен нрав също са се променили в различна степен. Това е проявлението на разпознаване на доброто и лошото у хората, които наистина имат човешка природа.

Хората, които не могат да разпознават доброто и лошото, може също да искат да приемат истината и да са готови да се стремят към спасение, но когато се изправят пред разни неща, не могат да приложат истината на практика. Все още живеят според покварения си нрав, като често се бунтуват срещу Бог и Му се съпротивляват, без да осъзнават, че го правят. Така се бунтуваха срещу Бог преди десет години и все още могат да го правят десет години по-късно. Те нито приемат, нито практикуват истината. Има две причини за това: едната е, че изобщо не разбират какво е истината и просто се придържат към собствените си разсъждения, придържат се към собствените си твърдения и се придържат към собствените си възгледи. Другата е, че изобщо не са хора, които приемат истината. Както и да са се бунтували срещу Бог преди десет години, те продължават да го правят по същия начин десет години по-късно, без промяна. Независимо колко години са вярвали в Бог, те нямат свидетелство за приемане на истината и покоряване пред Бог, още по-малко каквото и да е свидетелство за опълчване срещу плътта и покварения си нрав. Това показва, че не са хора, които приемат истината. Такива хора не са от онези, които разпознават доброто и лошото. Може също да се каже, че те не са хора с човешка природа — казано направо, не са човешки същества. Като чуят тези думи, някои хора не се чувстват убедени в сърцата си. Те казват: „Вярвал съм в Бог повече от десет години и винаги съм изпълнявал дълга си. Просто понякога правя някои грешки и съм подложен на известно кастрене. Не е ли това съвсем нормално? Всеки има покварен нрав; кой не греши? Във всеки случай съм истински вярващ. Как можеш да казваш, че нямам човешка природа?“. Вярно е, че си истински вярващ, но това, че си истински вярващ, означава ли, че можеш да приемеш истината? Това, че си истински вярващ, означава ли, че можеш да се опълчиш на плътта и че няма да бъдеш своеволен? Това, че си истински вярващ, означава ли, че можеш да се покориш на Бог? Не означава. Да бъдеш истински вярващ не е всичко и не означава, че можеш да постигнеш спасение. Ключът към постигането на спасение се крие в това дали твоята човешка природа може да приеме истината и дали можеш да разпознаваш доброто и лошото. Да бъдеш истински вярващ не е най-важното условие, нито е основно условие, за да могат хората в крайна сметка да постигнат спасение. Казваш, че си истински вярващ, но колко истина си разбрал и придобил? Когато става въпрос за интересите на Божия дом, колко пъти ги защити? Ако мислиш, че си истински вярващ, че имаш съвест и човешка природа и че си истински човек, тогава, ако преди десет години можа да се бунтуваш срещу Бог, можеш ли, изправен пред същото нещо, да се бунтуваш срещу Бог и сега? Променил ли си се? Опълчил ли си се на плътта? Ако не си се опълчил на плътта, ще можеш ли да го направиш през следващите десет години? Ако все още не можеш да се опълчиш на плътта и все още можеш да се бунтуваш срещу Бог, това показва, че има проблем с твоята човешка природа. Не можеш да практикуваш истината, така че дори да казваш, че си истински вярващ, това е безполезно. Казваш, че си готов да страдаш и да платиш цена, и че си готов отдадено да изпълняваш дълга си, но тази готовност е безполезна. Това е просто предпоставка да можеш да практикуваш истината и да се покоряваш на Бог, но дали в крайна сметка ще можеш да я приложиш на практика зависи от това дали имаш човешка природа. Ако сърцето ти е постоянно неспособно да въздържа и контролира покварения ти нрав и ти избираш да защитаваш собствените си интереси, и избираш негативни неща вместо положителни неща, то това показва, че твоята човешка природа не обича истината и няма способността да контролира покварения ти нрав. Ако не си бил способен да контролираш разкриванията на покварения си нрав, когато не си разбирал истината, това може да бъде извинено. Но сега е различно. Слушал си проповедите за истината много години, но все още не можеш да въздържаш покварения си нрав, така че да можеш да практикуваш според истините принципи и да правиш правилни избори, когато се натъкваш на неща. Ясно виждаш зли хора да смущават делото на църквата, но не можеш да се изправиш, за да защитиш интересите на Божия дом. Но когато някой накърни собствените ти интереси, можеш да направиш всичко по силите си, за да ги защитиш. Това е достатъчно да докаже, че в твоята човешка природа няма съвест или разум, които да те регулират и въздържат, така че да избереш правилния път и принципите на практикуване. Ако вършиш такива неразумни неща, но все още твърдиш, че си човек, това показва, че съвестта и разумът ти вече не функционират. Тогава ти не си нормален човек, защото в твоята човешка природа няма съвест и разум, нито има нещо, което да ти даде възможност да правиш правилни избори. Разбираш ли? Някои хора казват: „Ръстът ми е малък сега. Поради семейната ми среда и възпитание аз съм своеволен, угаждам си и съм горделив. Но в реалния живот знам кои са положителните неща и кои са негативните неща, и знам какво трябва да правя и какво не трябва да правя. Просто понеже ръстът ми е малък и не е имало някой, който разбира истината, да ме просветлява, надзирава и подтиква, не съм приложил истината на практика и съм извършил някои прегрешения, и вътрешно изпитвам известно съжаление“. В реалния живот такива хора могат да използват съвестта си, за да регулират постъпките си и да се въздържат, така че да вървят по правилния път. Те са хора, които могат да бъдат спасени. Това е, защото могат да приемат истината, могат да приложат част от истината на практика и са претърпели някои промени. Просто темпото им на напредък е малко по-бавно от средното, а израстването им е малко по-ограничено, но те се променят. Точно както някои семена растат бързо в добра почва, докато други растат по-бавно и с по-голяма трудност в пясък или скални пукнатини; но стига в тях да има живот, те ще растат. Същото е и с хората. Стига тяхната човешка природа да притежава съвестта и разума, които хората трябва да имат, това доказва, че те имат човешки живот — след като приемат истината, ще се променят. Дори промяната да е бавна — други постигат голям напредък за десет години, докато те постигат само малко за двадесет или тридесет години — въпреки бавната скорост, те се развиват в положителна посока, променят се и животът им непрекъснато расте. Независимо колко бързо или бавно расте, този тип човек притежава качеството на човешката природа. Има обаче един друг тип човек, който е вярвал в Бог много години, но изобщо не е реализирал растеж в живота. Който и да общува за истината, той изпитва чувство на неприязън и не желае да слуша. Каквато и среда да нагласи Бог, той не търси истината и не може да си вземе поуки от нея, и не може да придобие положително напътствие и помощ от нея. В сърцето си изпитва неприязън към положителните неща. Самоволният му нрав и начин на живот никога не са се променяли. Такива хора са тези без съвест и разум. Те не са хора — те са нечовеци. Като го обяснявам така, става ли по-ясно и по-разбираемо за вас? (Да.)

Има и един друг тип хора: те знаят, че да вярваш в Бог е хубаво, но не разбират кои са положителните и негативните неща; освен това са много далеч от това да използват съвестта си, за да регулират или въздържат речта и действията си. Такива хора се разпознават по-лесно. Те са много далеч от това да обичат положителните неща, нито се доближават до разбирането на смисъла на нещата. За тях всичко това е пълна бъркотия. Ако ги попиташ кои са положителните неща, те ще говорят от гледна точка на доктрините и ще кажат, че всичко, което Бог казва и прави, е положително нещо. Това, което казват, звучи доста хубаво, но когато се натъкнат на разни неща, те не могат да ги свържат с Божиите слова или да ги разпознаят; умовете им стават на каша, те стават объркани и нямат яснота за нищо. Ако ги попиташ какви истини са придобили от вярата си в Бог толкова много години, те казват: „Бог господства над всички неща, всичко, което Той прави за човека, е добро и Бог обича човека. Сатана се съпротивлява на Бог и Сатана вреди на човека, преследва го и го малтретира“. Ако ги попиташ какво друго са придобили, те казват: „Трябва да изпълняваме добре дълга си, да страдаме повече и да плащаме по-голяма цена“. Ако след това ги попиташ какви принципи трябва да следва човек при изпълнението на дълга си, те казват: „Трябва да слушаме каквото и да кажат висшестоящите и да правим каквото ни се каже. Дори работата да е мръсна и изморителна, трябва да я вършим добре; не бива да прекъсваме и смущаваме или да създаваме проблеми. Трябва да правим неща, които са от полза за всички и за Божия дом“. Всички тези доктрини, които изричат, са правилни, в тях няма нито една погрешна дума. Въпреки това, когато се натъкнат на неща, те не разкриват нищо друго освен някои изопачени и глупави гледни точки, и колкото и пъти да ги поправяш, те не могат да се променят. Що за отрепки са такива хора? (Те са объркани хора.) Човешки същества ли са обърканите хора? (Не.) Какво са обърканите хора? (Зверове.) Цивилизованата дума е „животно“, а разговорният термин е „звяр“. Независимо колко проповеди слушат, те не разбират какво е истината, какво са положителните неща или какво са негативните неща. Независимо колко неща вършат, с които се бунтуват срещу Бог, те нямат осъзнатост за това в сърцата си и все още чувстват, че по природа са добросърдечни и имат състрадателно сърце. Когато видят някой да страда, изпитват болка в сърцата си и им се иска да могат да страдат вместо него. Когато видят някой, който няма какво да яде или да облече, искат да му дадат собствените си дрехи и храна. Независимо колко Божии слова слушат, които разобличават покварата на човечеството, те все още смятат, че са много добри, по-добри от всеки друг. Независимо колко погрешни неща вършат, те не знаят къде са сгрешили и никога не признават, че имат покварен нрав. Ако ги попиташ: „Ти покварен човек ли си? Имаш ли покварен нрав?“, те казват: „Да, имам. Всички имат поквара, как бих могъл аз да нямам? Говориш глупости!“. Те дори те наричат глупак. Но когато направят нещо погрешно, не го признават и дори прехвърлят вината върху другите. Каквото и погрешно нещо да направят, не го признават, и колкото и сериозни да са злосторничествата, които извършват, те винаги имат извинения и причини да се оправдаят. Имат ли такива хора някакъв разум? Такива хора могат ли да разпознават доброто и лошото? (Те нямат разум и не могат да разпознават доброто и лошото.) Изглежда, че полагат много усилия всеки ден, като слушат проповеди и четат Божиите слова от зори до здрач, но не могат да разберат нито едно изречение от истината, не могат да направят нито едно нещо, което е в съгласие с истините принципи, и не могат да изрекат нито една дума, която е в съгласие с истината. Камо ли пък думи, които са в съгласие с истината — те не могат да изрекат дори една дума, която да е в съгласие със съвестта и разума на човешката природа; говорят само объркани и абсурдни думи и бълват само изкривени аргументи. Такива хора са много далеч от това да имат съвест и разум; те са просто объркани хора, пълни догоре с изкривени разсъждения. След като слушат много проповеди, те могат да изричат някои духовни думи. Когато ги чуеш да говорят духовни думи, чувстваш, че са доста компетентни и красноречиви, но когато се стигне до справяне с нещата, откриваш, че са както объркани, така и абсурдни. Когато бълват изкривени аргументи, могат да те оставят безмълвен. Какво означава „да те оставят безмълвен“? Това означава, че не можеш да си представиш, че някой би могъл да каже такива абсурдни думи или да има такъв начин на мислене, че това е просто немислимо за теб и че в крайна сметка можеш само да им отговориш с мълчание, което е най-добрият начин да се отнесеш с тях.