Трите категории хора въз основа на произхода им

Съдържанието на скорошното ни общение беше за разпознаване на различни типове хора — разграничаване на техните различни категории и атрибути въз основа на произхода им, а след това и разпознаване на същността на различните типове хора чрез разнообразните им проявления в реалния живот. Да се научите да разпознавате различните типове хора е от полза за това как да се отнасяте правилно към тях и как да се отнасяте правилно към себе си, нали? (Да.) Общението за тези неща не преобърна ли и предишните представи и фантазии на хората за вярващите в Бог? Например, много хора се отнасяха към всички вярващи като към братя и сестри. Стига някой да беше в църквата, стига да изпълняваше ентусиазирано дълга си, тогава независимо колко зло бе извършил, колко ужасна бе човешката му природа или колко надменен, лукав или измамен бе нравът му, тези хора се отнасяха към него като към брат или сестра и му помагаха с любов. Имат ли такива хора проницателност? (Не.) През тези последни няколко години на поене и хранене вашите гледни точки са се променили значително, нали? (Да.) Сега, след като гледните ви точки са се променили, не сте ли относително принципни в отношението си към различните типове хора? (Да.) Не са ли гледните ви точки и нагласи към различните типове хора различни от преди? (Да, различни са.) Преди общението по тези въпроси хората нямаха проницателност за различните типове хора, като смятаха, че стига някой да вярва в Бог, той е добър човек, член на Божия дом, и че Бог възнамерява да спаси дори онези с лоша човешка природа. Сега, като се замислите, така ли е? (Не.) Вече не е така. Така че като се замислите сега, добрите хора ли са повече или лошите? (Мисля, че има повече лоши хора. Преди смятах много хора за доста добри, но чрез Божието общение и след като го свързах с проявленията на различните типове хора, чувствам, че има повече лоши хора.) Преди най-много да имахте известна проницателност за онези, които очевидно бяха неверници, опортюнисти, зли духове, нечисти духове, и за онези, които можеха да причинят очевидни прекъсвания и смущения, като знаехте, че те не са добри хора или братя и сестри. Сега, чрез такова общение, освен че можете да разпознавате онези с очевидни проявления, по принцип не сте ли способни да разпознавате всички хора въз основа на техните разкривания и проявления? (Да.) И така, след такова общение, когато си взаимодействате отново с хора, не се ли чувствате по-различно от преди? (Малко по-различно е. Сега, когато си взаимодействам с хора, се съсредоточавам върху това да наблюдавам техните разкривания и какви гледни точки изразяват, когато се сблъскат с нещо, за да преценя дали са преродени от хора, животни или дяволи. Започнах да се съсредоточавам върху разпознаването на хората въз основа на тяхната същност и атрибут.) Това означава, че си се научил да разпознаваш хората. Можеш ли тогава да разпознаеш себе си? (Малко.) Накратко, общението по тази тема е от полза за разпознаването на хората. То може да ви помогне да разпознаете поведението и гледните точки на различните типове хора и да прозрете същността на тези хора. По този начин ще се отнасяте към различните типове хора според принципите и когато се сблъскате с някои специални хора, събития или неща, няма да се отнасяте към тях въз основа на представи и фантазии и ще можете да схванете някои основни принципи при справянето с проблемите, като по този начин ще вършите по-малко глупости. Например, когато преди виждахте някои хора с анормално поведение или с изопачени мисли и възгледи, може би сте си мислили, че такива хора имат слаби заложби и нямат способност за възприемане, или че са слушали малко проповеди и имат твърде плитка основа, и че затова трябва да положите усилия да ги поите и да им помагате повече. Сега, чрез общение, след като сте придобили проницателност за преродените от животни и преродените от дяволи, ще изоставите тези предишни глупави практики и вече няма да се занимавате с безплодни задачи. И така, можете ли да се отнасяте към хората според истините принципи? (Можем да го правим донякъде.) Ще имате ли отклонения в практикуването си? (Ако не мога да преценя точно същността на даден човек, може да имам отклонения в практикуването си.) При какви обстоятелства бихте имали отклонения в практикуването си? Да предположим, че външното поведение на този човек силно съответства на представите на повечето хора — той може да плати цена и да се отрече от нещо, често казва правилни неща и често дава милостиня и помага на другите — по отношение на човешката природа този човек се счита за добросърдечен, но в същото време той просто не е нормален и често проявява някакво крайно поведение и показва някои свръхестествени проявления, бихте ли могли да разпознаете такъв човек? Знаете ли как да се отнасяте към него? (Само благодарение на Божието общение миналия път знам, че такъв човек е един от онези, които са се преродили от дяволи.) Можеш да окачествиш същността му като такава, която принадлежи на дявол, и можеш да прозреш този факт, но можеш ли да определиш какъв е подходящият начин да се отнасяш към него въз основа на проявленията му в ежедневието и настоящото му състояние? Това включва принципите на отношение към хората. И така, какъв е подходящият начин да се отнасяме към този тип хора? Ако състоянието на живота им е общо взето нормално, не са причинявали смущения в делото на църквата и не са смущавали другите, тогава се отнасяй към тях правилно — ако могат да служат, нека го правят; ако не могат и са причинили смущения на другите, и повечето хора са прозрели техните проявления и разкривания и могат да определят, че същността им принадлежи на дявол, тогава не е твърде късно да се справиш с тях, като ги премахнеш. Това не е ли принцип? (Да.) Това е принцип; трябва да си наясно в сърцето си. Независимо как ще се процедира с тях след това, моментът трябва да е подходящ. Да предположим, че ги прозреш, но повечето хора не са имали контакт с тях, а още по-малко са ги прозрели. Ако тогава директно ги окачествиш и се справиш с тях, без да разговаряш за истината и да обясниш как да бъдат разпознати, това е твърде прибързано. И да предположим, че след като прозреш същността им, започнеш да изпитваш отвращение към тях и след това търсиш възможности да ги кастриш или винаги ги вземаш на мушка с думите и действията си, както и когато разговаряш за истината — това добър начин на действие ли е? (Не.) Защо не? (Защото, ако се отнасяме към тях по този начин, повечето хора няма да знаят какво става и може дори да развият погрешни разбирания. Същността на този човек трябва да бъде разкрита и изложена на показ чрез факти и едва когато хората имат проницателност за него, тогава е уместно да го разобличим и да го разнищим или да го кастрим — тогава всички ще разберат. Ако този човек не е някой, който се стреми към истината, но не причинява смущения и все още може да служи донякъде, тогава трябва да го оставим да служи. Ако знаем, че не е човек, който се стреми към истината, но въпреки това постоянно го кастрим, това ще се отрази на изпълнението на дълга му.) Точно така. Да се действа по този начин е безпринципно. Когато се отнасяш към преродените от дяволи и преродените от животни, дори да си прозрял същността им чрез контактуване и наблюдение за дълъг период от време, трябва да проявиш известна мъдрост и да се отнасяш към тях според принципите. Мъдростта е приемлива, но не можеш да нарушаваш принципите. Отнасянето с такива хора според принципите включва много подробности. Една от тях е, че дори да виждаш ясно, че те са хора, изпитващи неприязън към истината, чиято същност принадлежи на дяволите, не можеш винаги да им намираш кусури или да се заяждаш с тях, за да ги кастриш или да ги разобличаваш на всяка крачка. Те няма да знаят какво става; няма да имат представа и няма да знаят защо ги кастриш и ги вземаш на мушка. Това дори ще се отрази на изпълнението на дълга им. Дори ако в очите на другите не грешиш в това, което правиш или казваш, подобно действие не само не дава резултати, но дори води до неблагоприятни последици и не съответства на истините принципи. Ето защо, независимо с какъв тип човек си имаш работа, трябва да се отнасяш към него според принципите и безпристрастно; не действай въз основа на чувствата си. Приемливо е да проявиш известна мъдрост, но трябва да се отнасяш към него според принципите. Като се действа по този начин, от една страна се спазва редът и се следват правилата, и е по-малко вероятно да се причинят прекъсвания; от друга страна това също доказва, че имаш богобоязливо сърце, че не вилнееш, като вършиш злосторничества, и не правиш нещата своеволно или безразсъдно според собствените си намерения. Трябва да имаш принципи в отношението си към всеки тип човек. Независимо дали са дяволи, животни или хора, трябва да се отнасяш към тях според принципите. Трябва да можеш да разпознаваш тези типове хора и да схванеш принципите за отношение към хората. Не бива да имаш изопачено разбиране, когато става въпрос за това, нали? (Правилно.) Не прави нищо, което прекъсва. Ако направиш нещо, което причинява прекъсвания или смущения, тогава си твърде глупав; това не е нещо, което човек трябва да прави. Разбрахте ли? (Разбрахме.)

Преди общувахме за проявленията на същността на преродените от животни и преродените от дяволи, които са от два различни атрибута. Това помогна на хората да видят, че макар всички типове хора да имат човешки облик, разликите в същността и атрибута им могат да бъдат разпознати чрез различното отношение, което имат към истината. Независимо какъв е външният вид на човека — може би някой има правилни черти, изглежда доста изтънчен и добросърдечен или изглежда образован, възпитан, притежава статус и благоприличие и дори изглежда, че има достойнство, че е доста велик, а не обикновен човек — нито едно от тези неща не е основание за окачествяване на същността му. Независимо как изглежда, дали е висок или нисък, дебел или слаб, какъв е цветът на кожата му или дали животът му е охолен или беден, нито едно от тези неща не може да покаже каква е истинската му същност. Окачествяването на същността на даден човек не може да се основава на критериите на човешката традиционна култура или на поговорки за морално поведение, нито може да се основава на девизи или известни мисли на прочути личности, обобщени от хората в хода на историята, или на подвеждащите твърдения на управляващите партии. Тогава на какво трябва да се основава? Хората трябва да използват Божиите слова, истината, изразена от Бог, и Божиите изисквания към хората като основа за преценка и определяне на същността на различните типове хора. Човек категорично не бива да съди за хората въз основа на външния им вид, дарбите им или знанията, които са усвоили, и със сигурност не въз основа на статуса на човека или ролята, която играе в обществото и сред хората. Всички такива начини за преценка на хората са погрешни. Човек трябва да съди за хората въз основа на Божиите слова; само Божиите слова са истината. От една страна, трябва да се основава на истината; от друга страна, трябва да се основава на отношението на човека към истината и на това дали той може да възприеме истината. Най-точно е да се разпознае същността на човека и да се определи неговия атрибут въз основа на истината. Със сигурност няма да има грешка.

Характерните черти на хората, преродени от човеци

I. Притежаване на съвест и разум

След като общувахме за проявленията на тези два типа хора — преродените от животни и преродените от дяволи — следва да общуваме за проявленията на онези, които са преродени от истински хора. Сега стигаме до най-важната част. Преродените от животни имат определени животински проявления и характерни черти, както и преродените от дяволи имат дяволски такива. И така, имат ли преродените от хора също съответните проявления и характерни черти? (Да.) Това е сигурно. Споменахме някои от основните проявления и характерни черти на човешката природа, притежавани от истинските човешки същества. Днес ще общуваме за конкретните проявления и характерни черти на преродените от хора. Като се има предвид, че атрибутът на този тип хора е човешки, преди официално да започнем общението, нека първо помислим какви са основните характерни черти на това да бъдеш човек. Или, въз основа на многото ти години на взаимодействие и общуване с хора, какви са характерните черти, които си наблюдавал при този тип хора, които имат атрибута на човешки същества? Какви са техните проявления? Кажете. (Този тип човек, който има атрибута на човешко същество, притежава съвест и разум. Например, ако направи нещо погрешно, или навреди на някого, или направи нещо, което нарушава истината, съвестта му го упреква.) (Този тип човек може поне да възприеме истината, обича положителните неща и ненавижда негативните неща. Съвестта и разумът му са здрави.) Да можеш да възприемеш истината е сравнително висок критерий. Преди да срещне истината, какви характерни черти на човешката природа притежава този тип човек? Какви са характерните черти на действията, речта му и как постъпва и се справя със света? Какви са проявленията и разкриванията на нормалната човешка природа, които показва? Тоест, когато взаимодейства и общува с хора, какви проявления показва, които позволяват на другите да видят, че е положителна личност? (Той е сравнително здравомислещ, добросърдечен е, не върши неща, с които да мами или да наранява другите, и няма намерение да вреди на другите.) Това, за което можете да се сетите, са тези положителни проявления, които сравнително съответстват на човешката природа, които в съзнанието на хората са проявления на добър човек. Да си добросърдечен, да не мамиш или да не нараняваш другите, да държиш на думата си, да имаш чувство за отговорност, да можеш да се разбираш добре с другите, да копнееш за положителни неща и да ненавиждаш негативни неща — всичко това са някои положителни проявления на човешката природа. Има ли още? (Също така да притежаваш духовно разбиране — да можеш да разбираш Божиите слова.) Притежаването на духовно разбиране не е свързано с човешката природа, която обсъждаме в момента. Говорим главно за различните гледни точки на хората с човешка природа при справянето с нещата, както и за проявленията на същността на постъпките и отношението им към другите, техните принципи и минимални критерии, когато става въпрос за техните постъпки и действия, и така нататък. Положителните проявления на човешката природа, които хората могат да видят и за които могат да научат, са малко на брой. Изглежда, че онези сред човечеството, които разбират как да постъпват, са наистина рядкост. Не е чудно, че мнозина казват, че са се провалили в постъпките си. Вижте как актьорите във филмите и телевизионните сериали представят положителните герои — когато става въпрос за разкриване на определена гледна точка, проявление или отношение по даден въпрос, актьорите не знаят как да играят или да го изразят и в разбирането им в тази област има празнота. Ако ги помолите да изиграят хулиган, бандит, мафиотски бос, проститутка, развратна жена или известен или велик човек, те могат да изиграят ролята много добре, като представят всеки жест на тези хора, всяка дума и действие, дори мимолетен поглед с абсолютна живост и прецизност. След като са ги видели да играят отрицателна роля, някои зрители дори погрешно смятат, че те наистина са лошият човек от сериала, и ако някога ги видят, ще поискат да ги ударят. Някои дори ще ги заплюят. Вижте по какъв ярък начин представиха героя си, наистина вдъхнаха живот на този лош човек. А когато става въпрос да играят добър човек? Могат ли хората да получат някакво вдъхновение от тяхното изпълнение и да разберат как да бъдат хора с човешка природа? Наистина няма такива актьори. Човечеството няма никаква представа, когато става въпрос за това как да бъдеш човек с човешка природа. Не само сценаристите и режисьорите нямат представа, но и публиката няма представа — никой не разбира какво означава да имаш човешка природа. И така, във филмите и телевизионните сериали това е представено абсолютно безсъдържателно. Например, когато актьор играе член на комунистическата партия, който затваря очи точно преди да умре, зрителите казват: „Той със сигурност още не е мъртъв, не си е платил партийния членски внос!“. И наистина, след по-малко от секунда той отваря очи и треперещ вади няколко монети от джоба си, като казва: „Това е моят партиен членски внос. Не мога да съм длъжник на Партията. Нека Партията бъде спокойна. Когато отида отвъд, пак ще бъда предан на Партията, непоколебимо, дори в смъртта!“. Едва тогава той издъхва. Ето така е представен човек с човешка природа във филмите и телевизионните сериали. В очите на публиката това всъщност е напълно празно. Такива хора не съществуват в реалния живот и за хората е много трудно да постигнат това. Следователно човечеството просто не разбира какво е истинска човешка природа и му е много трудно да определи нейния критерий. Или критерият е твърде висок и е напълно безсъдържателен, или хората нямат представа и го определят произволно. Всъщност човешката природа, притежавана от истинския човек, е много проста. Колко проста? Тя е нещо, което е достъпно за теб, нещо, което можеш да постигнеш. Какво означава да е достъпно за теб? Това означава, че е много практично, много реално, много обективно, изобщо не е безсъдържателно. Тъй като е много обективно и практично, хората смятат, че е много обикновено и изобщо не си струва да се споменава, още по-малко смятат, че тези проявления са това, което човечеството трябва да показва. Това човечество поддържа неща, които са велики, възвишени и впечатляващи. Много хора не само не притежават проявленията на истинската човешка природа, но и ги презират, защото проявленията на нормалната човешка природа са много практични, много обикновени, много делнични, и вместо това те преследват знанието и го почитат. По този начин в цялото общество се е формирала една зла тенденция, която презира и гледа отвисоко на проявленията на истинското човешко същество. Дори човек, който наистина има човешка природа, не смята, че да постъпва по този начин означава да бъде истинско човешко същество или човек с човешка природа. Напротив, те се стремят да станат така наречените благородни и необикновени хора, поддържани от злите тенденции в обществото. Това отрича и прикрива човешката природа същност, притежавана от някои хора, които имат човешка природа. Какво означава тук „прикрива“? Това означава, че никой не те смята за човек с човешка природа. Това означава, че каквото и да правиш, другите те изключват и те гледат отвисоко, и че сред хората нямаш място, където да използваш талантите си, няма място, където да говориш, и няма възможност да изявиш силните си страни. „Отрича“ означава, че твоята нормална човешка природа просто не си струва да се споменава сред поквареното човечество. Да имаш човешка природа не е нещо, което те поддържат. Какво поддържат те? Поддържат това да угаждат на тълпата, да умеят да лавират, да ласкаят и да се подмазват, да лъжат и да мамят, да могат да казват всичко, независимо колко е сладникаво или противно на истинските им чувства. Казването на истината няма да те доведе доникъде в това общество. Колкото и добра да е твоята човешка природа, това общество не я поддържа и ще я отрече. Ако кажеш някои положителни, справедливи или честни неща, или съвестни думи, ако кажеш някои здравомислещи неща, докато заемаш правилното си място, те ще те изключат, ще се отрекат от теб и ще те омаловажат. Има дори някои, които ще ти се подиграват, ще те осмиват, ще те унижават и след това ще съберат всички нечестиви сили и власти, за да те нападнат и отлъчат от обществото, като в крайна сметка те накарат да се чувстваш твърде засрамен, за да покажеш лицето си, и те накарат да се отречеш от себе си. Накрая ще си мислиш: „Не ставам за нищо, не мога да се адаптирам към тенденциите в обществото, нито към тези хора. Не знам как да плета интриги, не мога да кроя планове или номера, така че ми е много трудно да оцелея сред тези хора“. Започваш да се чувстваш много непълноценен, като смяташ, че не можеш да се впишеш сред тези хора. Всъщност ти не си способен да усвоиш техните философии за светските отношения, техните методи и средства за справяне с нещата и техния начин на оцеляване. След като тази зла тенденция и тези зли хора са се отрекли от теб, ти се отричаш от собствената си човешка природа и след това опитваш с всички възможни средства да се адаптираш към тях, да ги следваш, да се впишеш в обществото, да се впишеш сред тези зли хора и да се впишеш в тази зла тенденция. Опитваш се да копираш как другите използват номера, интриги и кроежи, и също така се опитваш да копираш как другите изричат думи на ласкателство, сладникави думи и думи, противоречащи на истинските им чувства. Но независимо как се опитваш да копираш тези неща и независимо колко усилия полагаш, като цяло чувстваш, че това не са думите, които искаш да кажеш, или нещата, които искаш да правиш. Всяка дума, която казваш, е толкова противоположна на истинските ти чувства, и всяко нещо, което правиш, те кара да чувстваш угризения на съвестта; чувстваш, че не това трябва да казваш или правиш. Живееш така всеки ден, носейки маска. Макар да изглежда, че по отношение на поведение, реч или някои мисли и възгледи си се вписал в тази зла тенденция и в това покварено човечество, дълбоко в себе си си измъчен, потиснат и изпълнен с негодувание. След като си имал такова преживяване на живота, започваш да копнееш за честно и справедливо отношение, за положителни неща и за светлината. И така, какви характерни черти на човешката природа притежава такъв човек, които му позволяват да има такива чувства и такива преживявания сред други хора и зли тенденции? Всъщност е много просто: когато човек притежава човешката природа същност на съвест и разум, той ще има такива преживявания, когато живее сред хора.

Съвестта и разумът са двете най-основни неща, които трябва да притежават хората с човешка природа. Въпреки че тези две неща са обсъждани многократно, те са изключително важни за хората и също така са най-важният критерий за преценка дали атрибутът на даден човек е човешки. Какво по-конкретно представлява съвестта? Казвал съм и преди, че съвестта е вродена способност, която се поражда в сърцето на човека, и че тя поставя определени изисквания към хората, които се проявяват главно в принципите за постъпване и минималните критерии за постъпките. По-конкретно, веруюто на човека за това как да постъпва, принципите му за постъпване и за отношение към света, както и разкриванията на неговата човешка природа могат да докажат дали той има или няма съвест. Току-що, когато попитах какво по-конкретно представлява съвестта, вие не можахте да отговорите. Съсредоточавате се само върху това, което смятате за дълбоки истини, но що се отнася до истини от този вид, вие ги смятате за твърде незначителни, твърде обикновени, твърде маловажни и че не си струва да се споменават, така че просто не им обръщате внимание и не ги приемате сериозно. Ако човек има съвест, това означава, че неговата човешка природа притежава две характерни черти: едната е порядъчност, а другата е доброта. Може да не си в състояние да разбереш по външния вид дали даден човек е добър, но ако е добросърдечен, ще разбереш веднага щом започнеш да общуваш с него. Каква е основата за преценка дали даден човек е порядъчен? Това са неговите принципи за постъпване и за отношение към света. Ако в начина, по който постъпва и се отнася към света, той е коварен, хитър, лукав, обигран, крои неща и е непроницаем, тогава този човек определено не е порядъчен. Ако начинът, по който постъпва и се отнася към света, е много прост, много директен, много прям, ако говори на другите много недвусмислено, не прибягва до изкривяване или измама, когато общува с хората, в говоренето и действията му няма лъжливост — нарича черното черно, а бялото бяло, като разграничава много ясно тези неща — може да се придържа към положителните неща и не прави компромиси със злите сили, тогава този човек е доста порядъчен. Ако човек е едновременно порядъчен и добър, тогава този човек има съвест, той притежава минималните характерни черти на човешката природа. Друга характерна черта на човешката природа е разумът. Разумът също е термин и тема, които често обсъждаме, но никой никога не е определял изрично какво е разум. Какво включва разумът и какви проявления съставляват проявленията на наличие на разум — ясно ли ви е това? На повечето хора не им е много ясно; разбирането им в тази област все още е сравнително неясно. И така, какво означава да имаш разум? Означава да можеш да казваш това, което трябва да се каже, и да правиш това, което трябва да се направи, като същевременно заемаш правилното становище и позиция; това е да имаш разум. Ако си човек с човешка природа, тогава твоите думи и действия ще бъдат премерени. Ще знаеш какви думи трябва да кажеш, какви неща трябва да направиш, каква трябва да бъде позицията ти, когато изричаш тези думи, и каква реч трябва да използваш, за да изразиш дадено нещо в настоящата среда и въз основа на твоята идентичност и статус. В сърцето си ще имаш критерии и умереност за тези неща. Тоест разумът ти ще е способен да регулира думите и поведението ти, като ги направи подходящи, така че външно другите да ги възприемат като рационални и премерени, а думите и действията ти да са съвсем намясто и да могат да назидават хората. Независимо дали думите, които изричаш, и нещата, които вършиш, са изцяло подходящи или не са, като се имат предвид твоите заложби или като се има предвид твоето ниво на образование или твоята възраст, поне ще имаш граници в сърцето си, критерий, който те контролира, като ти позволява да говориш и действаш в здравомислещо състояние. Ето какво означава да имаш разум. Независимо с кого се сблъсква даден човек с разум — с богат или беден, с някого със статус или без статус — във всяка ситуация речта и действията му не са възпирани от това дали е в добро или лошо настроение, нито пък се замисля дали има или няма изгода от дадено нещо; в сърцето си той винаги притежава въздържаност, критерий или граница, която да го регулира. Няма нарочно да бълва изопачени доводи, нито ще бъде неразумно заядлив. Дори понякога да е ядосан и много изнервен вътрешно и изборът му на думи да не е съвсем подходящ, нещата, които казва, не представляват изкривени аргументи или заблуди; по-скоро са представителни и убедителни. Какво означава „убедителни“? Означава, че дори казаното от него да не съответства непременно на истината, в очите на повечето хора това „разсъждение“ има смисъл; то е общопризнато като нещо правилно и никой не му се противопоставя. Такъв човек е човек с разум.

Тези два аспекта, съвестта и разумът, бяха обяснени ясно. Тези двете са основните проявления на това да притежаваш човешка природа: едното е да притежаваш съвест, а другото е да притежаваш разум. Кажете Ми, празни понятия ли са тези два аспекта или не са? (Не са.) Не са ли много реални? (Да.) Много са реални, а не празни. Тогава защо човечеството не ги насърчава? Защото човек със съвест притежава порядъчност и доброта, а сред злите тенденции и сред злото, покварено човечество, порядъчните и добри хора се смятат за отблъскващи, както и за изключително незначителни, презирани от всички. Ако си порядъчен и добър човек, дори ще те разпитват: „Каква е ползата от това да си порядъчен и добър? Имаш ли знания? Имаш ли социален статус? Имаш ли слава или власт в обществото?“. Ти казваш: „Нямам нито слава, нито власт; аз съм просто донякъде порядъчен и добър човек“. Всички ще ти се смеят и ще те отритнат с презрение. В техните очи това, че имаш съвест и че си порядъчен и добър, не е капитал — в обществото няма да стигнеш доникъде без знания, статус и слава или власт. Те казват: „Имаш съвест, но колко струва съвестта? Какво можеш да направиш? Можеш ли да използваш интриги и кроежи или да мамиш хората? Можеш ли да спечелиш сърцата на хората и да купиш благоволението им?“. Не можеш да направиш нито едно от тези неща. Ако притежаваш съвест, ако притежаваш порядъчност и доброта — тези два аспекта на човешката природа — тогава няма да се интересуваш от онези неща, които съществуват в злите тенденции на обществото, няма да следваш тези тенденции, така че няма да стигнеш доникъде в обществото и ще бъдеш низвергнат от хората. Защо ще те низвергнат? Защото повечето хора почитат злите тенденции, а в обществото злите тенденции са се превърнали в норма — ако действаш според съвестта си и с всичко се справяш безпристрастно, тогава другите ще те възприемат като аутсайдер и ще те изключат. Ако в църквата можеш да разчиташ на съвестта си и да се придържаш към истините принципи в думите и действията си, и се осмеляваш да разобличаваш и разнищваш злите хора, тогава онези, които принадлежат на дяволите, ще загубят почва под краката си и ще бъдат разкрити; техните интриги и кроежи, както и сатанинската им природа, която мрази истината, ще бъдат напълно разголени. Затова тези хора, които принадлежат на дяволите, се страхуват особено много от присъствието в църквата на такива, които се придържат към истините принципи. Видят ли някой, който разбира истината, те го изключват и потискат, като много се страхуват, че онези, които разбират истината, ще се надигнат, за да ги разобличат, което ще доведе до тяхното разкриване и отстраняване. Сатанинската им природа ги подтиква да действат по този начин. Онези, които принадлежат на дяволите, не могат да се утвърдят в Божия дом именно защото в Божия дом властва истината, властва Бог. Но в невярващия свят е различно. Тъй като в този свят преобладават атеизмът и злите тенденции, хората с човешка природа не могат да намерят почва под краката си сред злите тенденции и сред злото, покварено човечество. Междувременно онези, които са безмилостни в тактиките си, коварни и хитри, често са водачи, изтъкнати личности, така нареченият елит сред хората. Един човек с човешка природа, независимо от неговите заложби, дарби, силни страни или таланти, е изключван и няма възможност да преуспее. Стига да каже няколко справедливи думи или да се справи безпристрастно с нещата, тези зли хора и дяволи ще го измъчват. Следователно това зло човечество, което принадлежи на дяволите, пренебрегва съвестта; само онези с човешка природа притежават съвест. Що се отнася до разума, притежаването на разум се проявява така, че независимо какво се случва на даден човек, той може да се отнесе към него здравомислещо, да говори и да действа справедливо, а няма да действа според чувствата си или според славата или статуса си и няма да принуждава или възпира другите. Той е способен да се отнесе здравомислещо към дадено нещо: ако е правилно, значи е правилно; ако е неправилно, значи е неправилно; ако е вярно, значи е вярно; ако е погрешно, значи е погрешно. Той оценява нещата безпристрастно и върши нещата справедливо, според принципите, и не преминава моралните граници на човешката природа. Така се проявява притежаването на разум. Тези две неща, съвестта и разумът, не са приложими в обществото, особено в злите страни и сред злите тенденции, където са още по-неприложими и са несъстоятелни. Съвестта и разумът обаче са именно двете основни характерни черти, които притежава нормалната човешка природа, и освен това са характерни черти, които човечеството трябва да има. Само когато притежаваш тези две характерни черти, си истински човек. Ако си човек със съвест и човешка природа, тогава от една страна, ще бъдеш особено принципен в начина, по който постъпваш, и ще можеш да се отнасяш към хората сравнително справедливо. Независимо какви са отношенията ти с някого или дали те е наранил, ти можеш да се отнасяш към него правилно и да го оценяваш обективно. Това е порядъчност, характерна черта на човешката природа. Освен това, ако притежаваш доброта, която е друга характерна черта на човешката природа, тогава ще поддържаш определени граници в отношенията си с хората или когато вършиш нещата, като тези граници могат да те въздържат да говориш или действаш против съвестта си. Например злите хора винаги изричат изкривени думи и декламират изкривени аргументи, като превръщат черното в бяло и изкривяват фактите. Те са злопаметни и се опитват да измислят всякакви начини да намерят възможност да измъчват и да отмъщават на всеки, който им вреди или който ги е наранил, или ги е взел на прицел. Но тъй като човек с човешка природа притежава порядъчност и доброта, които са част от съвестта, дори ако някой го е наранил или измамил и той иска да му го върне и да си отмъсти, и в моменти на избухливост може да каже нещо грубо като: „Мразя го и в червата си!“, когато се появи реална възможност за отмъщение, сърцето му омеква и той отстъпва; не може да се насили да го направи, сърце не му дава. А след известно време вече не може да събере тази омраза. Такъв е добрият човек. Ако някой те е измамил или наранил и ти имаш възможност за отмъщение, възможност да видиш врага си да изтърпи наказание и възмездие, би ли предприел действия и направил нещо, за да му отмъстиш? Когато си изпълнен с негодувание, може да кажеш: „Определено ще му отмъстя! Той е абсолютно ужасен и безмилостен!“. Но когато наистина се появи възможност за отмъщение, не можеш да се насилиш да го направиш. Ще кажеш: „Забрави, това беше толкова отдавна. Нека му сложим край“. Няма да го преследваш безкрайно, нито ще настояваш да видиш врага си да изтърпява наказание или да свърши зле. Няма да живееш с постоянна омраза в сърцето си; след известно време омразата ще се разсее. Така се проявява притежаването на добро сърце. Добротата е характерно проявление на човек, който има съвест, а също и характерна черта на притежаването на атрибута да си човек. Разбира се, в очите на някои добротата е слабост. Някои невярващи може дори да мислят, че си безхарактерен и дори да те подстрекават с думите: „Трябва да си безмилостен и коравосърдечен. Когато се появи възможност за отмъщение, трябва да отвърнеш зъб за зъб, да го укротиш сам и да убиеш врага си със собствените си ръце“. Но ти размишляваш: „Ако убия врага си със собствените си ръце, няма ли да извърша зло? Това, че е жив, не ме засяга; просто онова, което направи, беше прекалено и ме нарани, но всичко това е в миналото“. С времето установяваш, че вече не го мразиш. Някои хора казват, че си твърде страхлив, недостатъчно безмилостен. Самият ти също намираш това за озадачаващо: „Защо не мога да бъда безмилостен? Защо винаги съм снизходителен към враговете си и не мога да съм злопаметен?“. В очите на някои притежаването на добро сърце е слабост на човешката природа. Но в действителност това е характерна черта на човешката природа, нали? (Да.)