Любовта към изкуството

Сега нека да разгледаме любовта към изкуството. Онези, които обичат изкуството, по природа обичат пеенето, танцуването и свиренето на музикални инструменти, и също така им харесва да изнасят представления. Колкото повече хора има, толкова по-въодушевени стават; и искат да направят малко шоу, като изпълняват комични диалози и скечове, пеят, танцуват или свирят на музикални инструменти, за да зарадват всички и да им помогнат да се отпуснат. Какъв вид проявление е любовта към изкуството? Първо, трябва да разгледаме дали изкуството се състои от положителни или от негативни неща. Ако не сте наясно с това, тогава нека ви попитам: смятате ли, че пеенето и танцуването са основателни нужди на човешката природа? (Да.) Те са основателни нужди на човешката природа. Тоест хората използват своите певчески гласове, езика на тялото или някакъв художествен метод, за да направят живота забавен, да добавят към радостта от живота или да изразят някакво свое настроение. Може ли това да се смята за основателно? (Да.) Сега нека се върнем към първоначалната тема — любовта към изкуството, любовта към пеенето и танцуването, свиренето на инструменти и изнасянето на представления — към коя категория спадат тези видове проявления? (Интереси и хобита.) Тъй като те са интереси и хобита, към какво спадат? (Вродени дадености.) Някои деца обичат да слушат музика и да гледат танци от пет-шестгодишна възраст и когато чуят ритъма на музиката, ръцете и краката им започват да се движат, а те изпитват желание да танцуват. Това е вродено. Някои хора чуват песни и танцувална музика и искат да се научат, но не могат, дори през юношеството си или когато са между 20 и 30 години. За тях е свързано с много усилия да се опитват да се научат да танцуват и са особено непохватни. Това също е вродено. За разлика от тях, онези, които по природа обичат пеенето и танцуването, могат радостно да започнат да танцуват, когато чуят да звучи музика. Когато чуят някой да пее песен, могат да го последват и да се учат от него, и след като се упражнят само няколко пъти, вече могат да я изпеят сами. Това доказва, че за този тип хора тези неща са вродени и са в кръвта им; по душа те харесват тези неща и също така са добри в тях. Те знаят как да ги правят, без никой да ги учи. Дори има някои особено изключителни индивиди, които могат да изпеят няколко реплики от местна опера само на седем или осем години, като пеенето им носи онзи автентичен дух, в правилна тоналност е и следва правилния ритъм — това е наистина голяма рядкост! Някои деца могат дори да изпеят няколко поп песни, а други могат да танцуват в стилове като индийски танц, синдзянски танц или модерен танц. Когато чуят танцувални песни или музика, инстинктивно ги харесват и бързо започват да движат телата си в такт с музиката. Ако не им позволиш да пеят, те тайно ще пеят в сърцата си или ще намерят подходящо място да пеят на глас. Те просто искат да пеят и обичат да пеят, и никой не може да ги възпре. Не са били повлияни от родителите си, нито са били учени от някого. Още от малки притежават тези силни страни или хобита. Очевидно е, че това е вродена даденост — те имат вроден интерес към изкуството. Ако тези деца се интересуват от изкуствата, задължително ли е да се занимават с тази работа — трябва ли да работят в тази сфера през целия си живот? Не е задължително. Зависи от Божията повеля, от това как Бог господства и подрежда нещата. Ако Бог подреди да работят в сферата на изкуствата, те ще бъдат обвързани с тази сфера за цял живот. Но ако Бог не е подредил или повелил да работят в тази сфера, те просто ще имат този интерес и хоби и дори да им харесва, за тях няма да е възможно да се занимават с тази работа. Някои хора харесват изкуствата от детството си. Техните родители, като видят, че детето им има този интерес и хоби, си мислят: „Нека тогава да го развиваме. Може би семейството ни може да създаде артистичен талант. Може би детето ни дори ще стане известно и ще бъде звезда!“. Така те започват да развиват своето дете в обучението му по танци и пеене и в крайна сметка детето е прието в академия по изкуствата. Въпреки че интересът и хобито на детето към изкуствата остават силни след завършването, не е сигурно дали то ще може да работи в тази сфера. Възможно е, когато то е напът да се заеме с тази работа, настроението му да се промени и тогава да се променят нагласата и възгледите му за тази работа; възможно е също така поради различни причини в обективните обстоятелства да пропусне възможността да бъде част от тази сфера. Всички тези неща са възможни; това зависи от Божието предопределение. Но ако се вгледаме в първопричината, интересът и хобито на детето са негова вродена даденост — още преди да се роди, Бог вече е подредил тази силна страна за него и е добавил определени специални качества към неговата човешка природа, а така по рождение го е направил особено чувствително към музиката, танците и други аспекти на изкуствата и с умения в тях. Затова в ежедневието си разкрива именно особена привързаност към пеенето и танцуването. Независимо дали неговата индивидуалност е жизнена или срамежлива, дали обича да говори или не обича да говори, във всеки случай в кръвта му има нещо, което не може да бъде премахнато — обича да пее, обича да танцува и обича да изнася представления. Някои хора, въпреки че стават изключително енергични и изпитват чувство на освобождение в душата си, когато пеят, все още са много срамежливи, когато им заговориш, и не ги бива да се изразяват или да общуват с хората. Когато общуват с другите, те са особено сковани и напрегнати и дори нервни и изплашени, защото не знаят как да се справят с тези ситуации. Но когато стъпят на сцената, за да изнесат представление, те го правят с лекота; сякаш са станали други хора. Невярващите казват, че именно „божеството-покровител“ на тяхната сфера им дава тази способност за изкарване на прехраната — правилно ли е това? В действителност това е Божията повеля. Това какви силни страни, интереси и хобита има човек по рождение, е свързано с Божието предопределение. Каквито и силни страни и хобита да има човек, всички те са предопределени от Бог. Ако Бог ти даде интерес и хоби, дълбоко в сърцето си ти го харесваш и го цениш, като изпитваш особена страст към него. Когато се занимаваш с тази работа или правиш нещо, свързано с нея, се чувстваш особено умиротворен и спокоен вътре в себе си и също така проявяваш особен интерес към нея. Следователно, ако имаш някаква силна страна, когато делото на Божия дом се нуждае от нея, трябва да изпълняваш съответния дълг. За теб това е най-добрата възможност да изявиш силната си страна. По същия начин, тъй като тази силна страна ти е дадена от Бог, тя не е твое лично притежание; не можеш да злоупотребяваш с нея, както си искаш. Когато делото на Божия дом се нуждае от нея, трябва да я изявиш и да я предложиш на Бог, като я използваш в своя дълг. За теб това е благоприятно условие да постигнеш спасение, а също и превъзходно условие, което Бог ти е дал — трябва да го изявиш добре и да го приложиш добре, без да се въздържаш. По този начин, от една страна, можеш да изявиш силната си страна, а от друга, можеш също така да изпълниш добре дълга си, за да се отплатиш за Божията любов. Не е ли страхотно това? (Да.)

Бог е дал на хората определени видове силни страни и независимо дали в древността, или в съвременността, една от тях — изкуствата — никога не е била приемана сериозно и винаги е била причислявана към нещата на по-низшите класи. В частност, в някои сравнително традиционни и феодални социални среди всички гледат на изкуствата с предубеждение и изкуствата винаги са дискриминирани от някои хора. Сред хората изкуствата се окачествяват по този начин и имат този вид ранг, статус или определение поради представите на хората, техните феодални идеи или онези изопачени, погрешни мисли и възгледи, които Сатана втълпява на хората. Има и друг фактор и той е, че в тази сфера се е създал лош климат поради влиянието на злото общество и злите тенденции, и затова хората дават слаба оценка на сферата на изкуствата. Някои хора, работещи в тази сфера, са използвали своите интереси и силни страни в изкуствата, за да вършат много негативни и нечестиви неща, което е опетнило изкуствата и е изопачило естеството на изкуствата. В резултат на това хората са развили много негативни мнения за света на изкуствата и смятат онези, които работят в сферата на изкуствата или имат интереси и хобита в тази област, за негативни личности. Въпреки това, независимо как това общество и човечеството възприемат този вид силна страна, казано накратко, ако някой човек — независимо дали е член на Божия дом, или човек, който е извън Божия дом — има силна страна или интерес и хоби в тази област, това, че тази силна страна и хоби са вродени дадености, е неоспоримо. Именно защото са вродени дадености, те не са нито негативни, нито нечестиви. Само поради насоката на определени погрешни мисли и теории в конкретни епохи изкуствата и онези, които се занимават с тях, са били окачествени като нечестиви и негативни неща. Това е нещо, което се е случвало често в историята. Точно както от соевите зърна може да се направи ароматно тофу, което хората обичат да ядат, но тофуто може да се ферментира с микроорганизми като плесен, за да стане миризливо тофу. Не можеш да кажеш, че соевите зърна са лоши, само защото не обичаш да ядеш миризливо тофу. Правилно ли е това логическо разсъждение? (Не.) Очевидно е неправилно; то е изопачено. Следователно, въпреки че в артистичните среди в обществото има някои скверни и грозни неща, не можеш да кажеш, че самите изкуства са скверни, грозни и негативни, а още по-малко можеш да кажеш, че тези, които харесват изкуствата и са вещи в тях, са все нечестиви и грозни негативни личности. Това е погрешно разсъждение; не е правилно възприемане. Ако поради това, че някои от тези хора са нечестиви, кажеш, че изкуствата, в които са добри, също са нечестиви, то това е груба грешка. Различните силни страни, които Бог дава на хората, са предназначени да служат на човешкия свят. Би било твърде скучно, ако човечеството нямаше културен живот. Това Бог да подреди хората да имат културен живот не е погрешно. Всички тези нечестиви неща са причинени от дяволите и от Сатана, които се възползват от възможностите да създават смущения. Въпреки че в сравнение със съвършеното човечество — онова, което в крайна сметка ще бъде направено пълноценно — това човечество, което Бог е създал, сега не е съвършено и има недостатъци, това не означава, че човечеството, създадено от Бог, е нечестиво или негативно — това са две различни понятия. Разбирате ли? (Да.) Независимо как тази зла епоха и този зъл свят позиционират изкуствата и интересите, хобитата или силните страни в пеенето и танцуването, във всеки случай е неоспоримо, че те са нужди на човешката природа и че също така са интереси и хобита, притежавани от някои специални хора. Тъй като те са интереси и хобита, те са вродени за хората и са нещо, с което хората се раждат, което означава, че идват от Бог и са дадени от Бог. Още преди хората да се родят, Бог вече е предначертал професията, с която всеки от тях ще се занимава: някои хора са поставени в търговията, за да се занимават с бизнес, други са поставени във фабрики, за да бъдат работници, трети са поставени в селското стопанство, за да вършат земеделска работа, някои са поставени в образованието, за да бъдат учители, а други са поставени в сферата на изкуствата, за да бъдат изпълнители. Бог вече е вложил различни видове силни страни в различните хора преди момента на тяхното раждане. Тоест в техния плътски живот интересите, хобитата и силните страни на всеки човек са различни. Още преди да се родиш, Бог вече ти е добавил някои специални и различни неща. Ако нямаш интереси и хобита или силни страни, не бива да се оплакваш, че Бог не ти ги е добавил. Без тях все пак можеш да живееш и все пак можеш да изпълняваш дълга си. Не ти липсва нищо в сравнение с другите, защото имаш същата възможност като тях да изпълняваш дълг. Твоят покварен нрав е същият като този на другите; просто вродените дадености на хората са различни — всеки човек има свои собствени силни и слаби страни. И така, кой е ключовият момент? Ключовият момент са разликите в човешката природа. Човек, който притежава някои специални интереси, хобита и силни страни в рамките на своите вродени дадености, не е някакъв специален талант, а човек, който не притежава никакви интереси, хобита или силни страни в рамките на своите вродени дадености, не е някакъв посредствен човек. Всички са горе-долу еднакви. Просто Бог изисква от теб това, което ти дава, и ти трябва да го използваш в дълга си, а не изисква допълнително от теб това, което не ти дава. Въпреки че Бог може да не ти е дал интереси и хобита или силни страни, различните неща или условия, които притежаваш в рамките на твоята човешка природа, все пак са достатъчни, за да поемеш дадена работа или дълг. Ако не си способен да го поемеш, тогава е възможно да си някой извън редиците на онези, които изпълняват дълг, и това вече би било съвсем друг въпрос.

Тук ще приключим нашето обсъждане по темата за любовта към изкуството. Окачествяването на този вид силна страна вече би трябвало да ви е ясно. Не мислете, че онези, които обичат изкуството, са странни или нечестиви. Ако мислите по този начин, то възприемането ви е много изопачено. Трябва да се отнасяте към такива хора правилно, да общувате с такива хора правилно и да ги насърчавате да прилагат в дълга си професионалните техники, в които са вещи и които разбират. Ако си водач или работник, трябва да се научиш да използваш правилния подход, за да помагаш, напътстваш и ръководиш тези хора в изявяването на техните силни страни, за да могат да поемат по правилния път и да поемат дълг, свързан с техните интереси и хобита, а така да станат сътворени същества, които отговарят на критериите, и са достойни за различните интереси, хобита и силни страни, които Бог им е дал. Ако не са способни да поемат дълг, свързан с техните интереси и хобита, може да изпълняват и друг дълг. Не бива обаче да бъдат ограничавани да имат свои собствени интереси и хобита, защото това е част от човешката природа.

В тази връзка се сещам за нещо — в момента в Божия дом някои нови певци са записали песни. Тези нови певци, след като с усърдие придобиха професионални познания и се упражняваха в пеене, най-накрая успяха да запишат готови песни, като преминаваха от работа зад кулисите към изяви на главната сцена. Въпреки че пеенето им не отговаря на професионалния стандарт и все още не достига нивото на професионалните певци, и има какво още да се желае — някои от тях пеят без шлифована изтънченост, гласовете на някои певци не са толкова мелодични, а изявите им не са толкова приятни за окото — отношението им при изпълнението на техния дълг заслужава насърчение. От аматьор да стигнеш до това да се появиш на екрана като певец новобранец, неопитен певец, е нещо, което заслужава насърчение. И така, какво е това, което искам да ви кажа по този въпрос? То е, че когато видеоклиповете с химни, записани от тези нови певци, бъдат качени в интернет, трябва да ги насърчите малко. Можете също така да дадете някои добри предложения, от които те могат да се възползват, но не търсете кусури, не ги омаловажавайте с презрение и не бъдете прекалено критични. Тази нагласа не е добра; най-малкото, в нея няма любов и толерантност и не е нагласата, която човек трябва да има към своите братя и сестри. Как тогава е уместно да се отнасяте към тях? Трябва да ги насърчавате с аплодисменти, а след това да дадете някои уместни предложения; само това е от полза за тях. Най-малкото те имат смелостта да застанат на сцената и да пеят химни, за да възхваляват Бог, което е от полза за Божиите избраници. Следователно всички трябва да им помагат да изпълняват дълга си добре и категорично не бива да правят безотговорни забележки и не бива да им завиждат. Трябва да сме щастливи и радостни, че Божият дом има повече талантливи певци — това е хубаво нещо. На всички онези, които имат силни страни в тази област, трябва да бъде позволено да ги използват; на всички тях трябва да се даде възможност. Самите те нямат много увереност и нямат поле за изява за малкото свои интереси и хобита. Ако имат готовността да изпълняват добре този дълг и са записали видеоклипове с химни, когато ги видиш, трябва поне да ги изслушаш два или три пъти — слушай внимателно и съсредоточено — и малко да ги насърчиш. Не ги злепоставяй зад гърба им. Трябва да кажеш на другите братя и сестри да слушат повече песните, които пеят, и да им дават повече харесвания. Някои от тях пеят доста добре, с истинска емоция, като артикулират всеки ред доста ясно; тяхното облекло и поведение са достойни и благоприлични, а другите ги намират за уместни. Други обаче може би изостават малко по отношение на гласовете си и техническата си зрялост. Ако разбираш малко от музика и можеш да откриваш недостатъци, не им се подигравай; отнасяй се с тях подобаващо и ги насърчавай и подкрепяй въпреки това. Това е нагласата, която трябва да имаш като член на семейството, като брат или сестра. Не подражавай на лошите хора, като правиш неща, които омаловажават другите или ги обезкуражават. Ако ти самият не можеш да излезеш на сцената, но когато някой друг го направи, завиждаш, злепоставяш го и злословиш зад гърба му, това е липса на човешка природа. Да постъпваш по този начин не е добре — това е достойно за презрение. Дори ако можеш да откриеш недостатъците им, пак трябва да ги насърчаваш. Трябва да го правиш, защото те са братя и сестри — не са професионалисти, нито са преминали професионално обучение — и способността им да пеят така, както го правят сега, е изцяло резултат от тяхното собствено изследване, упражняване и упорита работа. Така че защо да не ги насърчиш? Ако се научиш да бъдеш насърчаващ и толерантен, и дори когато забележиш някои недостатъци в пеенето им, все пак можеш да се отнасяш правилно към тях с любов и толерантност, това показва, че имаш човешка природа. Някои хора винаги сравняват певците в Божия дом с професионални певци от невярващия свят и следователно гледат отвисоко на певците в Божия дом и търсят кусури за това и онова. Това е липса на човешка природа. Ако винаги изтъкваш недостатъците на другите и винаги мислиш, че си по-добър от другите и ги превъзхождаш, защо тогава не можеш да изпееш песен, която да трогва хората? Не търси кусури на другите. Певците в църквата нямат професионален опит, но има едно нещо, което е специално при тях: като вършат тази работа, те не градят кариера — те изпълняват своя дълг. Техният дълг е да използват гласовете си, за да пеят Божиите слова и да свидетелстват за тях и да ги разгласяват. Затова трябва да ги насърчаваш. Не е ли хубаво да правиш това? (Да.) Това означава да имаш човешка природа. Не търси кусури, когато слушаш някой нов певец да пее, като казваш: „Гласът на този човек не е добър. Не е шлифован. Не пее в такт, а и височината на тона му куца — няма да слушам! Никой не бива да го слуша и никой не бива да му дава харесване!“. Защо си толкова педантичен по този въпрос? Това, че пее малко фалшиво, че пее без шлифована изтънченост или пее непрофесионално — противоречи ли на истините принципи? Не противоречи. Изпълнява своя дълг, затова трябва да измерваш пеенето му с принципите за изпълняване на дълг, а не въз основа на собствения си вкус и гледните си точки. Казано направо — какво разбираш ти? Ако знаеш толкова много за пеенето, защо не си изпял нито една песен на образцово ниво? Тъй като не си изпял песен на образцово ниво, нямаш право да критикуваш другите. Разбира се, дори да можеш да пееш на образцово ниво, пак не бива да критикуваш другите. Самото им изпълняване на тази работа не е професионално артистично занятие или работа в сферата на изкуството — то е изпълняване на дълг и разгласяване на Божиите слова, което е от различно естество. Независимо дали пеят добре, или не, те влагат сърцето си в това, което правят — изпълняват своя дълг. Що се отнася до тяхното професионално ниво, това е друг въпрос. Професионално ниво може да бъде постигнато само постепенно чрез учене и дългосрочно упражняване. Новите певци в Божия дом сега са на това ниво. Хората трябва да се отнасят към тях правилно — всички трябва да ги насърчават и подкрепят. Не търси кусури и не се изтъквай. Ако се изтъкваш, хората ще те намират за отблъскващ. Ако не се изтъкваш, а вместо това изслушаш песните още няколко пъти, хората ще си помислят, че си доста добър човек, човек, който има богобоязливо сърце, чието сърце е с Божия дом и който проявява толерантност, а това тогава е силна страна, достойнство на твоята човешка природа. Ако постъпваш така, хората ще те харесват и Бог също ще те харесва. Ако се фукаш, като винаги търсиш кусури, за да покажеш, че си брилянтен и че си експерт, тогава ти подкопаваш и смущаваш делото на Божия дом. Ако подкопаваш делото, може ли Бог да те харесва? (Не.) Бог няма да те харесва и братята и сестрите също няма да те харесват. С какво са те оскърбили певците? Защо трябва да се фукаш и да ги злепоставяш по този начин? Само един човек ли злепоставяш? Не, ти подкопаваш делото на Божия дом, злепоставяш Бог. Ако правиш това, може ли Бог да те харесва? Дори ако чуеш недостатъци в песните, които пеят, не бива да ги съдиш, защото достигането на професионално ниво в която и да е специализирана работа не се случва за една нощ. Не е лесно — изисква усъвършенстване и упражняване, както и напътствия от професионалисти; а в допълнение към това всеки има различни дарби. Дори Бог не изисква от тях неща въз основа на професионално ниво, така че кое ти дава право да го изискваш от тях? Винаги да изискваш от другите да достигнат определено ниво не е здравомислещо; това е надменност и фукане. Когато другите се открояват, дълбоко в себе си се чувстваш разстроен и безкрайно завиждаш, като винаги искаш да кажеш някои саркастични и хапливи думи, за да задоволиш суетата си. Колко низко е да правиш това! Това е достойно за презрение и подло, а такъв човек няма съвест и разум. Трябва да правиш неща, които са от полза за другите, неща, които са достойни за възхищението на другите, а и се запомнят от Бог. Не прави неща, които злепоставят другите. Ще запомниш ли това? (Да.) Ако не можеш да постигнеш това да си толерантен, подкрепящ и насърчаващ и не можеш да стигнеш дотам, че да защитаваш и пазиш работата на църквата, ако ти липсва тази човешка природа, то поне не прави и не казвай неща, които злепоставят другите. Това е възможно най-малкото, което трябва да се направи — това е границата.