Първата практика за стремеж към истината: избавяне

Избавянето от преградите между човека и Бог и от враждебността на човека към Бог

I. Избавяне от представите и фантазиите на човека за Бог: Избавяне от представите и фантазиите на човека за Божието дело

Е. Божието дело не променя вродените дадености на хората; целта му е да промени покварения им нрав

6. Различни проявления на вродените дадености, човешката природа и покварения нрав

Нашето общение през този период беше по специфична тема, включена в принципа на практикуване на „избавяне“ в рамките на това как човек да се стреми към истината — вродени дадености, човешка природа и покварен нрав. След като общувахме за това многократно, имате ли сега малко проницателност относно някои конкретни проявления и разкривания, които включват тези три аспекта — вродените дадености, човешката природа и покварения нрав? (Моята проницателност за тези неща е малко по-добра от преди. Преди често смесвах характера и покварения нрав, но чрез последните няколко Божии общения сега мога да ги различавам донякъде.) Защо е необходимо да се разграничават тези неща? (За да знаем кои проблеми в нас самите трябва да бъдат разрешени и към кои просто трябва да подходим правилно.) Добре казано. Общуването с такива подробности прави разграниченията между вродените дадености, човешката природа и покварения нрав по-ясни и хората придобиват по-ясно разбиране за покварения нрав и проявленията на изключително лош характер, които са две отделни неща. По-специално, хората са способни да разграничават лошия характер, покварения нрав и вродените дадености. Те няма да смятат определени недостатъци в човешката природа за покварен нрав и, разбира се, също така няма да смятат определени несъвършенства и недостатъци във вродените дадености за покварен нрав. Когато хората имат тази проницателност, те стават все по-наясно с различните проявления на покварения нрав и вече не правят от мухата слон относно проблеми, които не засягат покварения нрав. В същото време имат и по-ясно разбиране за това какво всъщност е поквареният нрав. И така, можете ли ясно да обясните какво точно е поквареният нрав? Поквареният нрав има ли някаква връзка с вродените дадености? Влияе ли се от вродените дадености? (Не.) Да предположим, че даден човек изглежда добре, има светла кожа и пропорционални черти — може ли да се каже, че понеже има добър външен вид, няма покварен нрав, че човешката му природа е толкова съвършена и чиста, колкото и външният му вид, че изобщо не е надменен или нечестив, а е изключително свят? Може ли да се каже това? (Не.) След като общувахме по този начин, разграниченията между тези три аспекта — покварения нрав, вродените дадености и човешката природа — са общо взето ясни сега, нали? (Да.) Лесно се разпознават.

Вещина в занимаването с бизнес

Миналия път общувахме за любовта към занимаването с бизнес. Към кой аспект трябва да бъде категоризирано това проявление на любов и влечение към занимаването с бизнес? (Вродените дадености.) Защо се смята за вродена даденост? (Това е интерес и хоби, така че се брои за вродена даденост.) От една страна, това е интерес и хоби; от друга, ако човек обича да се занимава с бизнес и има предприемачески дух — естествено е умел в това, без да се е занимавал с професионално обучение, и е способен да го разбира и да знае как да печели пари, да генерира печалба, да се възползва от бизнес възможности и т.н., без напътствия от другите — то този човек притежава силна страна в занимаването с бизнес в рамките на своите вродени дадености. Ако човек по природа притежава тази силна страна, то това със сигурност е вродена даденост, а вродените дадености нямат почти нищо общо с влиянията, получени след раждането. Виждаш, някои хора започват да се учат да се занимават с бизнес на 15 или 16 години, докато са още на училище. Когато се сдобият с нещо хубаво, измислят начини да го продадат. Дори продават подаръците от родителите си за своя рожден ден. Те не харчат джобните си пари, а ги спестяват изцяло, за да се занимават с бизнес. Докато станат на 18 или 19 години, те вече са способни да управляват малки бизнес начинания. Оценките им в училище са едва средни, но те имат предприемачески дух, бързи са в сметките и имат особен търговски нюх — това е силна страна. Любовта към занимаването с бизнес попада в категориите на силните страни или на интересите и хобитата в рамките на вродените дадености. Във всеки случай това е аспект на вродените дадености и точно тук се категоризира проявлението да обичаш да се занимаваш с бизнес. Някои хора не е задължително да имат хоби или силна страна, свързани с бизнеса. Те разчитат главно на мамене и лъгане на хората, когато се занимават с бизнес. Не печелят пари чрез собствения си упорит труд и стремеж или чрез използването на законни бизнес средства и методи, а по-скоро използват измама и заблуда под всякаква форма и се възползват от вратички в закона, за да постигнат целта си да генерират печалба и да изкарат пари. Какъв е този проблем? Такива хора постоянно въртят бизнес по този начин — това засяга ли същината на тяхната човешка природа? (Да.) Добра или лоша е такава човешка природа? (Лоша е.) В какъв смисъл е лоша? Когато става въпрос за човешката природа на такива хора, общо казано, те имат лош характер. Целта на хората при занимаването с бизнес винаги е да печелят пари. Ако печелиш пари чрез законни средства за осъществяване на търговска дейност, това е способност, която имаш, и е полза, донесена от силната страна, която Бог ти е дал. Но ако някой не придобива пари и печалба чрез законни средства за осъществяване на търговска дейност, а чрез измама и заблуда под всякаква форма, то такива хора са лишени от почтеност и имат непочтен характер. Имат ли такива хора съвест? (Не.) Казано на разговорен език, съвестта им е напълно прогнила — те нямат съвест. Защо казваме, че нямат съвест? (Като цяло, хората, които имат съвест, се чувстват обвинени от нея, след като измамят и излъжат други хора, и вече не правят тези неща. Хората, които нямат съвест обаче, се интересуват само от извличане на печалба. Те изобщо нямат будна съвест, затова просто продължават да правят тези неща.) Съвестта им не изпълнява функцията си; може също да се каже, че нямат съвест. Ако имаха съвест, съвестта им щеше да изпълнява функцията си и тогава, след като измамят някого веднъж, щяха да се чувстват укорени от съвестта си. Въпреки че са извлекли печалба, щяха да се чувстват ужасно отвътре. Когато харчат парите, лицата им щяха да се изчервяват и щяха да се чувстват неспокойни отвътре, като смятат, че това, което са направили, е мръсно и низко. Така, оттогава нататък никога повече не биха измамили никого; независимо колко голяма е потенциалната печалба, никога не биха го направили — това е функцията на съвестта. Но онези, които са умели в маменето, заблуждаването и лъгането на другите, ще правят това всеки път, когато поискат. След като успеят, не се чувстват зле в сърцата си, когато харчат парите. Щом се доберат до парите, смятат, че са умни и брилянтни, чувстват се възхитени и особено горди от успеха на своите стратегии за мамене. Продават стоки с по-малко тегло, продават фалшиви лекарства, фалшив женшен, инжектирано с вода месо — всичко, което продават, е фалшифицирано и измамно. Всяко бизнес начинание, с което се заемат, включва измамни тактики и капани, а всички пари, които печелят, са придобити чрез измама. Независимо с какъв бизнес се занимават, никога не го водят според правилата, като искат уместна цена. Виждаш, някои хора умишлено мамят редовните си клиенти, когато се занимават с бизнес. Например, ако често купуваш от тях и те знаят, че имаш пари, ще ти поискат 100 юана за артикул, който продават на други за 10 юана. Дори ще кажат: „Не продавам това на никого другиго — пазя го само за теб. Виждаш ли каква силна връзка имаме? На сметка ти е, нали?“. Мамят хората и дори ги карат да се чувстват благодарни — какви умели измамници са само! Каквото и да правят, хората, които нямат никакво чувство на самообвинение в съвестта си, не изпитват никакъв укор в съвестта си, нито имат будна съвест, така че може да се каже, че такива хора нямат съвест. Независимо какъв е техният разум, съдейки само по съвестта им, тези хора са лишени от човешка природа и са непочтени. До каква степен са непочтени? Те нямат нито съвест, нито човешка природа. Тоест липсва им съзнанието, функционирането и задръжките на съвестта, които нормалните хора имат. Без тези задръжки те са способни на всичко. При занимаването с бизнес те могат да мамят и да лъжат; във всякакви бизнес операции могат да манипулират нещата и да нарушават правилата. Могат да извършат всякаква неморална постъпка. Дори когато строят къщи, използват некачествени материали. Виждаш — каква е причината за онези наклонени сгради и рухвания на сгради в континентален Китай? Това е така, защото, за да реализират прекомерни печалби, строителите са използвали некачествени пропорции за бетоновата смес и техники за използване на стоманена арматура, което още тогава е засегнало състоянието на сградите. В резултат на това, скоро след като хората се нанесат, някои сгради рухват. Ако имаше земетресение от пета или шеста степен, повечето сгради щяха да рухнат и последствията щяха да бъдат невъобразими. Тези безскрупулни предприемачи нямат абсолютно никаква съвест — щом видят, че умират хора, веднага търсят своите покровители, за да предприемат мерки за справяне със ситуацията. Ако покровителите им са достатъчно силни и имат начини за противодействие, въпросът може да бъде успешно потулен. Тези няколко смъртни случая биват заметени с малко разходи за погребение и никой няма да може изобщо да ги подведе под отговорност. Изобщо нямат будна съвест; да не говорим за няколко смъртни случая — дори и да умрат десетки, стотици или десетки хиляди хора, за тях няма да има никакво значение. В техните очи човешките животи не се различават от тези на мравките — те не означават нищо. Кажете Ми, имат ли такива хора съвест? За хората, които нямат съвест, може да се каже, че нямат човешка природа. И така, техните действия на мамене и лъгане на другите, докато се занимават с бизнес, разкривания на покварен нрав ли са? (Да.) Тук има конкретен покварен нрав. Какъв покварен нрав? (Жестокост и измамност.) Техният характерен и типичен покварен нрав са измамността и нечестивостта. Онези, които могат да се занимават с измама и заблуда под всякаква форма, са особено измамни. Понякога средствата, които използват, за да измамят и да излъжат хората, са такива, каквито никога не би очаквал, и дори може да се чувстваш доста щастлив, докато те мамят, като си мислиш, че се отнасят доста добре към теб. Едва след дълго време се събуждаш и внезапно осъзнаваш, че си бил измамен. А когато отидеш да ги търсиш, те вече са изчезнали безследно. Колко усъвършенствани са техните средства за мамене на хората! През 80-те и 90-те години на миналия век промишлеността и търговията бяха относително развити в Гуандун, Китай. Някои относително модерни домакински уреди все още не бяха достигнали вътрешните райони, така че някои хора от вътрешността на страната пътуваха до Гуандун, за да ги купуват с цел да са в крак с тенденциите. Когато търговците осъзнаваха, че тези клиенти са от вътрешните райони, те си мислеха: „Ето някой, когото да измамя — още един шанс да измамя някого“. Хората от вътрешността на страната купуваха касетофони, телевизори и други уреди. След извършване на плащането, продавачите дори им казваха колко дълъг е гаранционният срок и им казваха, че ако има някакви проблеми с уредите, могат да се върнат за замяна, което караше клиентите да смятат, че следпродажбеното обслужване е доста добро. Тъкмо когато си тръгваха, продавачите казваха, че трябва да опаковат уредите, и след това ги отнасяха отзад, за да ги увият. Но когато клиентите се прибраха у дома и отвориха опаковките, намериха вътре само тухли и камъни вместо уреди — едва тогава осъзнаха, че търговците са извършили подмяна и че са били измамени. Пътят обратно, за да ги намерят, щеше да е твърде дълъг, а също така щеше да им струва много пътни разходи, така че можеха само да преглътнат загубата и да си научат урока от преживяването — когато човек купува нещо, трябва да предаде плащането с едната ръка и да вземе стоката с другата, и всичко трябва да бъде проверено лично, за да е сигурен, че получава това, за което е платил. Такива неща често се случват на хора, които редовно ходят в командировки. Сега подобни инциденти вече не са просто случайни явления в един-единствен град, а са станали често срещани. Случаите на измама и заблуда под всякаква форма се увеличават и все повече хора, които се занимават с бизнес, си служат с измама. Защо преди не беше толкова често срещано? Просто защото тогава някои хора все още не бяха открили тези измамни схеми. Щом тези измамни схеми придобиха популярност в обществото, търговците започнаха да подражават и да ги следват един след друг, и всички започнаха да го правят. Всички започнаха да го правят — това може ли да означава, че съвестта им е била покварена по-късно? Не, тези хора по природа нямат много съвест. Просто преди това, поради тяхното ниво на опит или познания, те все още не бяха разбрали как да мамят и лъжат другите по този начин. По-късно, с покваряването на обществения климат, те станаха все по-безмилостни и безпощадни в извършването на такива неща, а естеството на техните действия стана все по-подло.

Такива хора си служат със средства за мамене и лъгане, докато се занимават с бизнес, така че дали ще мамят и лъжат хората и когато вършат други неща? (Да.) Средствата и методите, с които въртят бизнес, и отношението им към неща като маменето и лъгането представляват тяхната човешка природа. Те имат такава човешка природа, затова каквото и да правят — дори и да не е мамене и лъгане на другите — резултатът няма да бъде по-добър от това. Тъй като този вид човешка природа е основата, на която те вършат тези неща, с каквото и да се захванат, природата на действията им общо взето е една и съща — те просто са лишени от будна съвест. Когато тези хора станат длъжностни лица, начините им на говорене и действие са същите като в бизнеса — съвестта им не изпълнява функцията си, те мамят и лъжат, вредят на хора и убиват хора, и нарушават закона; те са способни да вършат всичко, което противоречи на човешката природа, морала и моралната справедливост. Постъпват по този начин както в бизнеса, така и в политиката. Ако се занимават с научни изследвания, може ли тяхната човешка природа да се промени, защото сферата, в която работят, е различна? Не. Кажете Ми, имат ли такива хора предимства, когато става въпрос за вършене на работа по общите въпроси в църквата? Някои хора казват: „Еди-кой си някога е бил голям шеф или главен изпълнителен директор в мирския свят. Похватите му в бизнеса са особено умни, но просто малко непочтени — понякога мами и лъже хората. Не знам дали издигането на такъв човек да върши работа по общите въпроси в църквата е уместно или не“. Кажете Ми, такъв човек добър ли е? Истински талантлива личност ли е? (Не.) Някои хора винаги смятат тези личности за талантливи хора и препоръчват всички тези хора, които имат малко престиж в обществото, като казват, че еди-кой си е бил главен изпълнителен директор или висш ръководител, че друг човек е бил един от десетте най-изтъкнати младежи в обществото или примерен работник и че други имат магистърски или докторски степени, или са работили като адвокати или журналисти, или като държавни служители или длъжностни лица. Хората, които препоръчват тези личности, всъщност нямат духовно разбиране и не разбират истината. Те просто смятат, че различните елементи от работата в Божия дом трябва да бъдат поети от тези талантливи хора и хора от елита от всички слоеве на обществото, затова препоръчват тези хора да поемат ролята на надзорници за тези елементи от работата. След като тези хора станаха надзорници, не само че не се справиха добре с работата, но и я превърнаха в пълна бъркотия, което доведе до повсеместен хаос в църковната работа — това беше пълно безумие! Единственото, което тези хора можеха да правят, беше да се осмеляват да действат с неразумна прибързаност, да вилнеят, като вършат злосторничества, да бъдат безразсъдни и дръзки и надменно да извършват определена работа — освен това нямаше нито един елемент от работата, който наистина да могат да свършат според истините принципи. Най-забележителната характерна черта на тези хора е, че каквото и да правят, те никога не търсят истината и нямат богобоязливи сърца. Защо успяват да станат надзорници? Една от причините е, че те вярват, че са хора от елита, талантливи личности и опора от всички професии в обществото, затова смятат, че трябва да заемат ключови позиции, да поемат големи отговорности и да играят важни роли, след като дойдат в Божия дом, че трябва да имат престиж и да получават уважение и че Божият дом не може без тях. И така, те се избутват на преден план, като се опитват да станат надзорници и да поемат работа. Друга причина е, че Божият дом също им дава възможности. Тъй като са готови да вършат работата, им е позволено да опитат — независимо дали са компетентни, или не, те трябва да бъдат проверени в действие. Но тези хора нямат никакъв истински талант или реални познания. Да не говорим дали разбират истината и дали могат да действат според истините принципи — само по отношение на собствените им заложби, таланти, проницателност, способността им да възприемат различни въпроси, способността им да гледат на нещата и способността им да се справят с делата, повечето от тях нямат истински талант или реални познания. Те нямат истински талант или реални познания, тогава защо все още са толкова нетърпеливи и инициативни да поемат големи отговорности и да се нагърбят с работа? Защото амбицията и суетата им си казват думата, а на всичкото отгоре са и нагли — те не знаят истинските си възможности, но винаги искат да се изявяват. В резултат на това те не успяват да свършат добре работата и само стават за смях. Защо казвам това? Защото, след като тези хора поеха тези роли, всяка една работа, която вършеха, беше разхвърляна и представляваше пълна бъркотия. За да го опиша с една дума, беше „хаос“. Те нямаха принципи при оползотворяването на хора, нямаха принципи при справянето с нещата, харчеха приношенията неразумно и не проследяваха и не се справяха своевременно с различните елементи от работата. Дори най-основната работа по общите въпроси не беше по силите на повечето от тях; те оставяха всичко в пълно безредие. Земеделие, отглеждане на кокошки, отглеждане на овце — никой от тях не беше компетентен за такива задачи. Какво да засаждат през кой сезон, кога да орат, наторяват и плевят земята и кога да прибират реколтата — всичко това бяха неща, с които не бяха наясно. Предизвикаха хаос в цялата си работа. Ако в началото Божият дом не беше използвал тези хора, те щяха да сметнат, че Божият дом не им дава възможности и ги гледа отвисоко. И така, бяха им дадени възможности — и какъв беше резултатът от това, че бяха използвани? Те оставиха работата си в пълно безредие и в крайна сметка Божият дом пак трябваше да разчиства бъркотията им. Всеки елемент от работата, която извършваха, изискваше Горното да предоставя наставления и проверка — дори за малки неща като поддържане на чистота на закрито и открито, Горното трябваше да дава наставления. В крайна сметка може да се счита, че работата общо взето е влязла в правилния път сега, само чрез стриктния надзор, планиране и координиране от страна на Горното, наставляване и ръководене на всичко от нулата малко по малко. Без да споменаваме нищо друго — само като говорим за проблемите с фермите, без подходящи хора, които да се грижат за чистотата, нямаше да стане. Повечето хора бяха като диви животни, хвърляха боклуци навсякъде, говореха без да се съобразяват с въздействието върху обкръжението, крещяха и викаха — просто бяха идентични с невярващите. Нито един от тези така наречени талантливи хора, изправен пред тези специфични задачи, не можеше да се справи добре със систематичното управление на нещата. Те не можеха да се справят добре дори с дребни въпроси като грижата за чистотата и средата. Тези външни въпроси не засягат истината и всеки с малко заложби и малко съвест би трябвало да може да се справи добре с тях — ако някой дори не може да се справи добре с тези външни въпроси, тогава той е просто безполезен. Тези хора искаха да бъдат длъжностни лица и да командват, въпреки факта, че нямат съвест и разум, нито заложби и талант. Когато не им беше позволено да бъдат длъжностни лица, станаха непокорни, спореха и не отстъпваха пред никого. Не са ли дяволи? След като Божият дом разобличи и отстрани тези дяволи, бяха избрани подходящи хора да управляват фермата. Благодарение на напътствията и планирането на Горното, сега фермата е изградена особено добре и всички я харесват. Местните също много ѝ се възхищават и силно я одобряват. Някои от тях казаха: „Никога не съм виждал ферма да се управлява така, че да е толкова чиста и красива. Дори за десет години нямаше да можем да я преобразим до такава степен. Как успяхте да я управлявате толкова добре и толкова бързо? Колко години ви отне да я преобразите в това?“. Всъщност такава голяма промяна отне само една година, като превърна пустеещата земя в това, което братята и сестрите виждат като парк, градина. Някои дори казаха, че това място прилича на приказна страна, като на картина. Правилното планиране и изграждане наистина имат значение. Първоначално това място беше покрито с пръст и кал, а навсякъде имаше боклук и бъркотия. По-късно, чрез почистване и регулиране, постепенно се подобри. С течение на времето всички дотолкова свикнаха с такава жизнена среда, че ако стане малко мръсно или разхвърляно, някои хора дори не са свикнали с това. Виждаш, чрез такъв вид управление повечето хора извличат полза и развиват добри житейски навици. Само под личните наставления на Горното можеше да се постигне такова изграждане. За разлика от това, всъщност никой от тези така наречени талантливи хора не може да направи нищо реално. Те дори не могат да се справят добре с основната работа по почистването. Не знаят как да подредят стая по начин, който да изглежда уместен, и не могат да прозрат какъв човек е подходящ да изпълнява какъв дълг. С каква работа могат да се нагърбят тези хора? Не могат да вършат абсолютно никаква работа. Не могат дори да управляват собствената си жизнена среда — как биха могли да бъдат смятани за талантливи хора? Тези хора дори нямат онази частица интелигентност, не могат да говорят ясно, виждат нещата неточно и нямат независима преценка. Това показва, че те са „талантливи хора“ в кавички, а не хора с истински талант и реални познания. Талантливите хора първо трябва да притежават определени качества в своята човешка природа, като способността да вникват в нещата, способността да оценяват нещата и да вникват в тях, както и проницателност. Ако не притежават тези качества, те само се излагат, когато се занимават с конкретни въпроси, и дори не могат да управляват и да планират една-единствена градина или един-два парцела земя — нито да я използват ефективно — тогава няма нищо талантливо в такива хора. Не се изисква от теб да управляваш цялата земя, просто ти се дават един или два парцела земя, за да ги управляваш добре, тоест да ги подредиш така, че да станат красиви и чисти, и да се превърнат в елегантна среда — колко чудесно би било за хората да живеят там, дори птиците, веднъж долетели, не биха искали да си тръгнат. Тези така наречени талантливи хора са абсолютно нищо. Не могат да свършат никаква конкретна работа. Изобщо няма нищо талантливо в тях — липсват им неща в човешката природа. Не могат да направят нищо добре, но въпреки това искат да се изявяват и да бъдат водачи и работници, и все така искат да заемат ключови позиции и да бъдат надзорници. Какъв нрав е това? Това е надменен нрав.

Нека се върнем към темата за това да обичаш да мамиш и да лъжеш хората, когато се занимаваш с бизнес. Какъв проблем е маменето и лъгането на хора? Един аспект на проблема е, че човешката природа на такива хора е лоша; нямат нито съвест, нито разум. Съдейки по тяхното поведение, какъв покварен нрав разкриват? Първо, нравът на такива хора е измамен и нечестив; второ, те изпитват неприязън към истината и са непреклонни. Когато мамят другите, безпощадността, която показват, е жестокост — независимо дали мишената им е богата или бедна, дали мишената им има пари или не, те мамят всички по същия начин, без да проявяват никаква милост. Поквареният нрав на такива хора е доста сериозен във всеки аспект. Кажете Ми, лесно ли е за такива хора да постигнат спасение? (Не.) Съдейки по техния покварен нрав, не е лесно за тях да постигнат спасение. Тогава по отношение на тяхната човешка природа, кой аспект затруднява постигането им на спасение? Има ли основна причина? (Те нямат съвест.) Точно така, не е лесно за хора, които нямат съвест, да постигнат спасение. У тях вече няма и помен от вродената способност съвест, тя вече не съществува. Без съвестта да изпълнява функцията си, човек не притежава основното условие да приеме истината и да практикува истината. Следователно за тях е много трудно да постигнат спасение; може също да се каже, че те не могат да постигнат спасение. Също така е възможно този тип човек да е готов да полага труд и да може да го прави до известна степен, и в крайна сметка, тъй като трудът му отговаря на критериите и на Божиите изисквания, той ще стане предан полагащ труд и ще оцелее. Това също е Божията благодат. Макар че преданите полагащи труд могат да оцелеят, това не означава, че са постигнали спасение. Да оцелееш и да постигнеш спасение са две различни понятия. Има разстояние и разлика между тях. Принципите, границите, посоката и целите на действията на човек са до голяма степен свързани с това дали неговата човешка природа е добра, или лоша. Ако човек обича положителните неща или има някакво чувство за справедливост, това показва, че неговата съвест е будна — показва, че този човек има малко съвест. В своите постъпки някои хора нямат чувство за справедливост, нито правят какъвто и да било положителен избор. Те просто обичат да вършат нечестиви неща и са много отблъснати от положителните неща. Особено когато някой говори малко за положителни начини на действие, за това как в постъпките си човек трябва да има човешка природа, съвест и морални граници и да спазва правилата, те гледат на това като на проповядване. Да го нарекат „проповядване“ е меко казано; в действителност те изпитват презрение към теб и ти се подиграват. Вярват, че да постъпваш по този начин е провал: „Виж колко е жалък животът ти. Не знаеш как да си служиш с измама и заблуда под всякаква форма, нито знаеш как да извличаш полза чрез хитрост. В постъпките си винаги спазваш правилата, толкова си плах. В днешно време смелите пируват, а плахите гладуват. Ако си плах, няма да успееш!“. Те смятат, че като постъпваш със съвест и принципи, ти просто си плах, а като дръзват да си служат с измама и заблуда под всякаква форма, те са смели. Но наистина ли се дължи на смелостта им? Някои хора, които вярват в Бог в страната на големия червен змей, не се страхуват да търпят преследване и да бъдат арестувани, и продължават да постоянстват във вярата си в Бог. Това има ли нещо общо със смелостта или плахостта? (Не.) Това е свързано с техния стремеж — в човешката си природа те имат нуждата и копнежа за вяра в Бог. Това не е въпрос на смелост или плахост. Някои хора си служат с измама и заблуда под всякаква форма, когато се занимават с бизнес. Много пъти са изправяни пред опасността да бъдат преследвани и арестувани, имуществото им да бъде конфискувано или пред риска от фалит и закриване, но въпреки това продължават да мамят хората. Дори ако измамите им ще доведат до загуба на живот, не ги интересува. Когато се занимават с бизнес, някои хора мамят другите, като създават фиктивна компания — в действителност тази компания изобщо не съществува и няма реален бизнес, нито произвежда някакви продукти. Разчитат единствено на сладкодумието си, за да мамят хората навсякъде да правят поръчки. Щом другите им платят депозит, веднага се измъкват, без да оставят следа. Мамят хората по този начин, сделка след сделка, и след като присвоят парите с измама, цялото им семейство живее в лукс, като пирува с най-добрата храна и напитки. До каква степен стигат някои хора в маменето? Дори мамят институции и агенции на високо ниво. Понякога висят на косъм и е възможно някой да прозре номерата им и да ги разобличи. Всъщност в сърцата си знаят, че действията им ще ги изложат на риск, но не ги интересува. Ако по някаква случайност им се размине, ще продължат да мамят хората при следващата възможност. Стига да изкарват пари чрез измамите си, смятат, че са спечелили, че са „постигнали слава и успех“. Когато се занимават с мошеничества и измама във всичките им форми, те не се страхуват от опасност или от това да бъдат арестувани, но ако поискаш от тях да вярват в Бог, не смеят. Казват: „Ако вярвам в Бог, правителството ще ме осъди и арестува. Не смея да вярвам!“. Ако ходиш на събирания, дори казват: „Наистина си смел. В момента държавата яростно арестува и преследва вярващите; как така все още смееш да ходиш на събирания?“. Казваш: „Ние, които вярваме в Бог и вървим по правия път, не се страхуваме да не бъдем арестувани. За вас е изключително опасно да управлявате фиктивни компании и да извършвате измами — тогава защо не се страхуваш?“. А те казват: „Ние правим бизнес, за да печелим пари. Не ни е страх от опасности. Дори нещо да се случи, в най-лошия случай просто ще ни глобят и с това всичко ще приключи. Ако вие, които вярвате в Бог, бъдете арестувани, дори и да не ви пребият до смърт, пак ще ви смъкнат една кожа и кой знае колко години ще прекарате в затвора. Вие сте прекалено дръзки!“. Когато видят, че вярващи в Бог биват арестувани, не смеят да вярват, но не се страхуват от това да бъдат арестувани за извършване на измами, докато се занимават с бизнес. Що за мерзавци са това? Това не показва ли разликата в човешката природа на хората? Точно такава разлика има между хората. Поквареният нрав на хората е един и същ — всички те имат същия този покварен нрав — но съдейки по разликите в тяхната човешка природа, някои хора никога няма да могат да вярват в Бог; никога не могат да бъдат членове на Божия дом. Дори ако такива хора наистина вярват в Бог, никога не могат да постигнат спасение. По какво може да се види това? Може да се види от тяхната човешка природа. Някои хора подкрепят това съпругите им да вярват в Бог, но когато съпругите им ги увещават да вярват, казват, че е твърде опасно и не смеят. И въпреки това, когато се занимават с бизнес, те си служат с измама и заблуда под всякаква форма и не ги интересува пред колко голяма опасност са изправени. Способни са да нарушат всеки закон и смеят да използват всякакви тактики. Независимо колко отблизо наблюдава правителството или какви присъди и наказания предвижда законът, не ги интересува. Нямат граници в постъпките си, не ги е грижа за последствията, когато действат, и смятат, че всичко е наред, стига да има печалба за извличане. Ако такъв човек вярва в Бог, той не може да придобие истината и не може да постигне спасение — това е така, защото не обича истината, а само парите. Щом се занимава с бизнес, той ще мами и лъже другите и ще манипулира нещата — черното му сърце се проявява. Някой с такъв характер е напълно свършен; Бог не спасява такъв тип хора. Някои хора казват: „Ами ако такъв човек печели много пари и ги предлага на Божия дом?“. Божият дом не приема такива пари; Божият дом не приема пари, които не са спечелени чрез честни средства. Този тип човек ще си служи с измама и заблуда под всякаква форма веднага щом започне да се занимава с бизнес — има много лоша човешка природа. Доколко е лоша? Ако го помолиш да се вслуша в съвестта си, той казва: „Нищо не чувствам. Не знам къде ми е съвестта. Не знам и какво е съвест, нито колко струва килото“. В този момент разбираш: „Нищо чудно, че печели пари по-бързо от други хора в същия бизнес. Нищо чудно, че всички клиенти ходят да купуват от него. Този човек използва нечестни тактики — служи си със съмнителни практики, когато се занимава с бизнес, и измамното му поведение е наистина сериозно!“. Но не само че не гледа на това като на срамно, а дори се хвали и самоизтъква с думите: „Погледнете се, толкова сериозно и правилно се занимавате с бизнеса. Измамите някого веднъж и толкова се плашите, че сърцето ви се разтуптява. Погледнете мен — не ме е страх! Стига Бюрото по промишленост и търговия и полицията да не получат никакви доказателства, всичко е наред. Искаш да ме съдиш? Нямаш доказателства! Виж колко умно мамя хората! А ти можеш ли да го направиш? Не можеш! Издаваш се в момента, в който измамиш някого. Нямаш тактиките, които имам аз. Заложбите ти са слаби!“. Що за човек е това? Той е зъл човек. Има ли някаква надежда да бъде поправен? Той е непоправим. Причината такива хора да не могат да бъдат спасени не е, че имат покварен нрав, а че човешката им природа е твърде лоша. В какъв смисъл лоша? Лоша в смисъл, че нямат човешка природа и нямат съвест; загубили са съвестта си. Какво означава човек да е загубил съвестта си? Означава да върши неща без границите на съвестта. Тези граници са изградени върху съвестта — съвестта съставлява границите. Независимо кого мамиш, като си служиш с измама и заблуда под всякаква форма, докато се занимаваш с бизнес, било то лош или добър човек, във всеки случай самата постъпка противоречи на морала, съвестта и човешката природа. Щом направиш такова нещо, завинаги ще изпитваш самообвинение в съвестта си. То ще се превърне в петно за цял живот. Ако си истински човек, никога не бива да правиш такова нещо. Независимо кой е обектът на измамите ти и независимо от сумата, която придобиваш чрез измама — дори и да мамиш зли и лоши хора — това пак е измама. Ето защо, независимо от обстоятелствата или с кого си имаш работа, никога не бива да мамиш хората. Това означава да имаш границите на съвестта в постъпките си и това е въздържащата сила, която идва от функцията на съвестта. Ако твоята съвест изпълнява функцията си, тогава ще имаш граници в това, което правиш. Ако твоята съвест не изпълнява функцията си, ще прекрачиш тези граници и ще си способен на всичко. Може да се каже, че такива индивиди нямат и капка съвест и разум и че са по-лоши от зверове. Ако някои хора смятат, че това твърдение е твърде крайно, нека го кажем по друг начин: човек без капка разум е като звяр. Хората без човешка природа не са ли зверове? Ако някой е човек, но все пак няма човешка природа, тогава каква е неговата същност? Не е ли тази на звяр? Разликата между него и звяра е, че може да ходи изправен и има говор, докато зверовете нямат способността за човешки говор. За да извлечеш печалба, си способен да използваш всякакви средства и методи, за да си служиш с измама и заблуда под всякаква форма, докато зверовете нямат такива средства. Така че да се каже, че хората от този вид са равни на зверове, всъщност е меко казано — в действителност такива хора наистина са по-лоши от зверове. Могат ли онези, които са по-лоши от зверове, да постигнат спасение? Изобщо не приемат истината — обичат само парите. Това е проблем с тяхната природа и никой не може да я промени. Да очакваш такива хора да приемат истината е все едно да очакваш петел да снася яйца — това никога няма да се случи. Следователно, сред поквареното човечество, като се изключат онези, които извършват убийства за печалба или се занимават с престъпни деяния и нарушават закона, за тези хора, които си служат с измама и заблуда под всякаква форма, може да се счита, че имат най-лошата човешка природа — те са утайката на човечеството, дегенератите на човечеството. В сегашната епоха на процъфтяваща икономика има изключително голям брой хора като тези, които си служат с измама и заблуда под всякаква форма, докато се занимават с бизнес. Но колкото и много да са тези хора, във всеки случай подобни проявления са достатъчни, за да илюстрират проблем с човешката природа. В какво състояние е съвестта на даден човек, както и дали има границите на съвестта — това е показател за измерване на неговата човешка природа. Как изобщо може да бъде спасен някой, който дори няма човешка природа? Най-малкото, човешката природа на един човек трябва да съдържа условията да приеме истината. Онези, които си служат с измама и заблуда под всякаква форма, в човешката си природа изобщо не притежават условията да приемат истината. Така че, ако поискаш от тях да приемат истината, за да се отърват от покварения си нрав, за тях ще бъде невъзможно да го постигнат. Само онези със съвест и разум могат да приемат истината и да се отърват от покварения си нрав и по този начин да постигнат спасение, защото тяхната съвест в известна степен е будна и съвестта им може да изпълнява определена функция в постъпките и действията им. Когато общуваш за истината с такива хора и говориш за това как да навлязат в истината, как да се отърват от покварения нрав, кои неща са съгласно Божиите намерения и кои не са, и как трябва да действат хората, те могат да приемат и да се покорят. Уместно е да се общува за истината с такива хора — те са правилните приемници. Ако общуваш за истината с онези, чието основно средство в бизнеса им е мамене и лъгане на другите, все едно говориш на стената. Така че, когато става въпрос за такива хора, които се занимават с бизнес, просто наблюдавай дали използват честни средства в бизнеса си и в своите сделки и отношения с хората, дали имат въздържането и границите на съвестта и дали съвестта им може да функционира в техните сделки и отношения с хората. Ако съвестта на даден човек може да функционира и има въздържаща сила върху него, тогава той е приемлив и си струва да се общува с него. На такива хора може да се проповядва евангелието и с тях да се общува за истината. Ако са способни да приемат истината, тогава има надежда да постигнат спасение. Това е всичко за нашето обсъждане относно любовта към занимаването с бизнес.