Всеки иска да получи благословии. Никой не иска да бъде унищожен и изпратен в ада, но въпреки волята си много хора многократно вършат зло, като пътуват с висока скорост по пътя, който води към ада. Някои хора отново и отново пренебрегват дадените от Божия дом възможности да изпълнят дълга си, пренебрегват моментите, когато Светият Дух ги подтиква и укорява, пренебрегват също помощта и очакванията на Божия дом. Те упорстват в това да се отнасят нехайно, да безчинстват, като вършат лоши неща, да действат произволно и безразсъдно, и да прекъсват и смущават църковната работа, без изобщо да се самоанализират. Не са ли просто едни непоправими и безсрамни хора? Ти постоянно вършиш такова зло. Не че другите те принуждават да го правиш — това очевидно е твой личен избор, нещо, което ти лично харесваш и правиш с удоволствие. Ако някой каже, че пътят, по който вървиш, е път на съпротива срещу Бог и такъв, който води към ада, ти се разстройваш и ставаш негативен. За какво си негативен? Не си ли навлече сам това и не пожъна ли каквото си посял? Не си ли получи заслуженото? Някои хора казват: „Аз върша зло неволно. Всеки път искам да направя нещата добре, но след като приключа, откривам, че последствията от действията ми не са много добри“. Ти си извършил зло, предизвикал си прекъсвания и смущения и си донесъл загуби на църковното дело. Дори и да не ти бъде потърсена отговорност за твоите прегрешения, те са оставили скрити рискове след себе си и в бъдеще отново би могъл да ги извършиш. Това е много опасно. Точно като път, по който човек е вървял — където и да е стъпвал, той неизбежно ще остави следи. Осъзнаваш ли прегрешенията, които си извършил? Изпитваш ли разкаяние за тях? Чувстваш ли се длъжник и натъжен? Плачеш ли горчиво заради тях? Постигнал ли си обрат? Истински ли мразиш злодеянията си? Избавил ли си се от злото, което е в ръцете ти, и искрено ли си се покаял пред Бог? Някои хора казват: „Аз също мразя себе си. Удрял съм си шамари безброй пъти насаме и също така съм коленичил пред Бог, като съм плакал горчиво в молитва“. Ти може да си преминал през тези процеси, но Бог не гледа тях. Това, което Бог гледа, са твоите проявления. Когато същата ситуация възникне отново или същият дълг отново се падне на теб, как се отнасяш към него? Имаш ли искреност и преданост? Можеш ли да платиш цена? Можеш ли да действаш според Божиите слова? Какви са проявленията на твоя обрат? Избавил ли си се от злото, което е в ръцете ти? Продължаваш ли все още да вършиш злите неща, които си вършил в миналото? Все още ли лъжеш, все още ли действаш произволно и безразсъдно, все още ли действаш в разрез с работните разпоредби и истините принципи, все още ли действаш според собствените си амбиции и желания и все още ли се сговаряш със зли хора, за да прекъсваш и смущаваш църковното дело? Ако все още постъпваш по този начин, тогава твоето покаяние и горчив плач са фалшиви и нехайни. Като какво се окачествява нехайното, фалшиво покаяние? (Като лицемерие.) Като лицемерие ли се окачествява? То се окачествява като измама. Точно ли е това твърдение? (Да.) В Божиите очи такъв горчив плач и такова покаяние са измама. Бог например казва: „Принеси Ми пет килограма ориз от тазгодишната реколта“. Някои хора не желаят да го принесат и искат да го запазят, за да го ядат самите те, затова взимат пет килограма оризови люспи и ги поставят на олтара. Когато ги попитат какво е това, те казват, че е неолющен ориз. Бог казва: „Не поисках ли от теб ориз?“. Те казват: „Неолющеният ориз е ориз“. Това измама ли е? (Да.) Това е безочлива измама. След като си извършил зло, ти изповядваш греха си, многократно казваш, че си длъжник на Бог, и дори плачеш горчиво, но след това постъпваш така, сякаш нищо не се е случило, и продължаваш да вършиш нещата по същия начин като преди. Бог окачествява този вид поведение като измама. В Божиите очи този вид измамно поведение е равносилно на злодеяния. Ако наистина имаш решимостта да се промениш и да действаш според истините принципи, не е нужно да се заричаш или да плачеш горчиво. Първо го направи — дай обет пред Бог, когато можеш да го изпълниш. Ако не можеш да го направиш, тогава в никакъв случай не бива да даваш обет. Ако дадеш обет, Бог ще го приеме сериозно и ще изисква резултата от това, за което си дал обет. Ако не можеш да го изпълниш, в Божиите очи това е измама — маменето на Бог се превръща в поредното злодеяние, записано на твоя сметка. Така че, ако не можеш да се покаеш искрено, а вместо това мамиш Бог с обетите си, тогава пътят, по който вървиш, е такъв, който води към унищожение. Всяко твое злодеяние е удар по портите на ада; може би един от тези удари в крайна сметка ще ги отвори и тогава ще е настъпил часът на твоята смърт. Може да се каже, че от момента, в който са повярвали в Бог, досега всички действия на някои хора и цялото им поведение се състоят в постоянно натрупване на злодеяния и блъскане по портите на ада, и същевременно в натрупване на Божия гняв; те чакат Божието наказание да се стовари върху тях. Други хора обаче напредват в положителна и правилна посока в процеса на вярата си в Бог. Пътят, по който вървят, е пътят към небесното царство. През този период, въпреки че са непокорни и разкриват покварен нрав, като разбира се, имат също така представи и фантазии за Бог, както и собствена воля при изпълнението на дълга си, докато разкриват тези проявления или имат това поведение, те същевременно непрекъснато приемат истината, непрекъснато се отървават от покварения си нрав и го преобразяват; искрено са постигнали обрат и притежават проявленията и реалността на приемане на истината и покоряване пред нея. Въпреки че такива хора някога са извършили много прегрешения и са направили много неща, които Бог ненавижда, и са направили някои неща, които са били заклеймени от Бог, те постепенно се отървават от покварения си нрав и вече не вършат зло, след като са разбрали истината и са постигнали обрат. Със своя обрат, както и с решимостта и волята си да понасят трудности и да плащат цена за истината, те трогват Бог. Същевременно техните усилия и действия, и добрите дела, които подготвят, постепенно печелят Божието приемане и одобрение и тези неща също се запомнят от Бог. Съдейки по цялостните проявления на такива хора, те са — както вие често казвате — по същество хора на място. Пътят, по който вървят тези хора на място е пътят, който води към небесното царство, пътят, който води към спасение. Такива хора вървят по пътя на спасението. Разбира се, проявленията на тези хора по същество не са резултат от чуждо подтикване, надзираване, управление или кастрене, нито от регулирането на управленските закони на църквата. Вместо това те дейно постигат обрат и при навлизането в живота си имат свои собствени планове и замисли, както и своя собствена дейна решимост. Пътят, по който вървят тези хора, е правилният път. Те подготвят добри дела за своята крайна цел чрез тези положителни, дейни проявления. Именно техният личен, субективен стремеж определя пътя, по който поемат, и отношението на Бог към тях. В крайна сметка, заради личния си субективен стремеж те могат да получат от Бог подходящо отсъждане и подходяща крайна цел.

Кажете Ми, хората как трябва да вършат справедливи дела и в какво състояние и положение трябва да го правят, за да се счита това за подготвяне на добри дела? Най-малкото трябва да имат положителна и дейна нагласа и докато изпълняват дълга си, трябва да бъдат предани, да могат да действат според истините принципи и да защитават интересите на Божия дом. Да бъдеш положителен и деен е от ключово значение. Ако винаги си пасивен, това е проблематично. Това е все едно да не си член на Божия дом; не изпълняваш дълга си, а по-скоро нямаш друг избор, освен да го правиш по нареждане на работодател, за да получиш заплата — не го правиш доброволно. Дори и да свършиш малко от него, го правиш, защото трябва, и го правиш пасивно. Ако твоите интереси не бяха засегнати, ти просто не би го направил, или ако никой не те надзираваше, категорично не би го направил. Такива негативни и пасивни действия не са добри дела. Следователно този тип хора са много глупави. Те са много пасивни в това да вършат положителни неща и да правят това, което са длъжни — не вършат нещата, за които се сещат, нито тези, на които са способни и които изискват време и енергия, а просто чакат и гледат отстрани с мисълта, че е най-добре другите да ги свършат. Това създава неприятности и за тях е много трудно да изпълняват добре дълга си. Първо, не става въпрос за това, че заложбите ти са недостатъчни. Второ, не става въпрос за това, че преживяването ти е недостатъчно. Трето, не става въпрос за това, че нямаш правилните условия да го направиш. Ти притежаваш заложбите да свършиш тази работа и ако отделиш време и енергия, ще можеш да я свършиш, но не го правиш, не успяваш да подготвиш добри дела. Това е достойно за съжаление. Защо казвам, че е достойно за съжаление? Именно защото ще изпиташ съжаление, ако след много години погледнеш назад към това и ако искаш да се върнеш в онази година, в онзи месец и в онзи ден, за да свършиш тази работа, нещата ще са се променили и това време вече ще е отминало. Няма да получиш втори подобен шанс. Когато тази възможност отмине, тя отминава, когато се изгуби, се изгубва. Ако изгубиш плътски удоволствия като ядене на хубава храна или носене на хубави дрехи, това няма голямо значение, защото тези неща са празни и не оказват никакво влияние върху навлизането ти в живота или върху подготовката ти за добри дела, или върху твоята крайна цел. Ако нещо обаче е свързано с Божието отношение към теб и с Божията оценка за теб или дори с пътя, по който вървиш, и с твоята крайна цел, тогава е много жалко, че си изгубил възможността да го направиш. Това е така, защото то ще остави петно и ще породи съжаления по бъдещия ти път на съществуване, а през целия ти живот няма да имаш друг шанс да го компенсираш. Не е ли това достойно за съжаление? Ако твоите заложби са твърде лоши и не можеш да се заемеш с тази работа, то това не е достойно за съжаление — Божият дом може да подреди някой друг да я свърши. Ако си способен да се справиш добре с тази работа, но не я вършиш, това е изключително жалко. Това е възможност, дадена ти от Бог, но ти не я приемаш на сериозно, не се възползваш от тази възможност и я оставяш да се изплъзне през пръстите ти — това е твърде жалко! За теб е достойно за съжаление, а за Бог е разочароващо. Бог ти е дал достатъчно заложби и превъзходни условия, позволил ти е ясно да видиш някои неща и да бъдеш компетентен за тази работа. Ти обаче нямаш правилната нагласа към дълга си, нямаш искреност, а още по-малко имаш отдаденост, и не искаш да направиш всичко възможно да го изпълниш добре. Това силно разочарова Бог. Затова, ако си мързелив и винаги чувстваш, че възложената ти работа носи неприятности и не искаш да я вършиш, и вътрешно роптаеш: „Защо искат от мен да я върша, а не от някой друг?“, то това е глупава мисъл. Когато даден дълг се падне на теб, това не е злощастно събитие, това е чест и е въздигане от Бог. С радост трябва да го приемеш и да изпълниш дълга, който си длъжен да изпълниш; това няма да те изтощи. Напротив, ако изпълняваш добре дълга си, разбираш истината и решаваш проблеми, ще се чувстваш спокоен и уверен в сърцето си и няма да си разочаровал Бог. Пред Бог ще имаш вяра и ще можеш да постъпваш с високо вдигната глава. Ако не си изпълнил добре дълга си и винаги си нехаен, това е прегрешение и дори да не си причинил никакви загуби, това прегрешение ще остави съжаление за цял живот в сърцето ти. Това прегрешение ще бъде като бездънна черна дупка; винаги, когато си помислиш за него, ще изпитваш болка и безпокойство, агония, която пронизва сърцето. Не само че няма да имаш нито мир, нито радост, а напротив, болката от разкаянието и измъчването ще те съпътства през целия ти живот и никога не може да бъде заличена. Това не е ли вечно съжаление? А как изглежда от Божия гледна точка? Бог използва истините принципи, за да окачестви този въпрос, така че естеството му е далеч по-сериозно от това, което ти чувстваш. Разбираш ли? (Да.) И така, Бог всеобхватно ще разгледа твоето обичайно представяне и отношението ти към истината и твоя дълг, за да види пътя, по който вървиш. Да предположим, че твоето отношение към истината и дълга ти винаги е нехайно и на пръв поглед даваш обещания, но зад кулисите не ги прилагаш на практика, помайваш се, протакаш и нямаш положителната нагласа да проявяваш внимание към Божиите намерения. Въпреки че външно не предизвикваш прекъсвания и смущения, не вършиш зло, не действаш произволно и безразсъдно и не безчинстваш, като вършиш злосторничества, и изглежда сякаш спазваш правилата и се държиш доста добре, ти не правиш положително и дейно това, което Бог иска от теб, а вместо това си хитър, скатаваш се и избягваш да вършиш реална работа. В такъв случай по какъв точно път вървиш в действителност? Дори и да не е пътят на един антихрист, то най-малкото е пътят на лъжеводач.

Някои хора изглежда притежават покорство, когато изпълняват дълга си и вършат това, което им подреди Горното. Но когато ги попитат: „Изпълняваш ли дълга си нехайно? Изпълняваш ли го според принципите?“, те не могат да дадат категорични отговори, а само казват: „Изпълнявам, както ми е наредено от Горното, и не смея да безчинствам, като върша злосторничества“. Когато ги попитат дали са изпълнили отговорността си, те казват: „Е добре, правя това, което се очаква от мен“. Те винаги имат този вид отношение при изпълнението на дълга си — мудно и безразлично. Въпреки че не са възникнали очевидни проблеми, ако се измери според истините принципи, изпълнението на дълга им е неефективно и не отговаря на критериите. Но не им пука. Все така постъпват по същия нехаен начин, както в миналото, и все така са също толкова пасивни, когато става въпрос за неща, за които би трябвало да поемат инициативата — изобщо не са се променили. Не са ли те безсрамно упорити? Те винаги поддържат това отношение: „Ти може да имаш хиляди блестящи планове, но аз имам свой собствен набор от правила. Просто съм си такъв. Да видим какво можеш да ми направиш. Това е моето отношение!“. Те не са извършили нищо изключително коварно или зло, но са извършили и малко добри дела. По какъв път би казал, че вървят те? Добър ли е този вид отношение към вярата в Бог и към дълга им? (Не.) В Откровението на Йоан в Библията Бог казва следното: „Така, понеже си хладък — нито горещ, нито студен, ще те изплюя от устата Си“ (Откровение 3:16). Да си хладък, нито студен, нито горещ — това добро отношение ли е? (Не.) Този тип хора имат и свои собствени сметки в ума си: „Стига да не върша зло или да не прекъсвам църковната работа при изпълнението на дълга си, няма да бъда заклеймен. Ако това да изпълнявам добре дълга си е твърде изтощително и изисква твърде много страдание, няма да го направя. Няма да се изтощавам, но няма и да правя големи грешки. По този начин няма да бъда премахнат или отстранен, а и все пак съм много по-добре от онези, които не изпълняват никакъв дълг. Затова оставам хладък, нито студен, нито горещ. Каквото и да ме помолиш да направя, ще го направя. Но ако не ми кажеш да направя нещо, няма да се меся. По този начин няма да се уморя, а на всичкото отгоре хората няма да могат да ми намерят кусури. Този подход е страхотен!“. Добър ли е този начин на постъпване? (Не.) Ти знаеш, че това не е добре, така че как трябва да се промени твоята практика? Ако никога не се стремиш да вървиш по пътя на стремежа към истината и продължаваш да живееш според философиите на Сатана, тогава си обречен да нямаш надежда за постигане на спасение. Ако постъпваш по този начин в света, тогава наистина ще имаш предимство. Твоята философия за светските отношения и отношението ти към тях ще те защитават и също така няма да оскърбяваш хората. Нещо повече, онези хора от висшата класа с престиж и репутация няма да смятат, че си заплаха за тях, и всички те ще те ценят високо. Онези хора от по-ниската класа, които нямат статус, също няма да смеят да те оскърбят. Така че ще бъдеш доста популярен — както за хората от по-ниската класа, така и за хората от висшата класа ще бъдеш някой, когото те се стремят да спечелят на своя страна; ще бъдеш много търсен и ще можеш с лекота да си проправяш път във всички кръгове — висши и низши, добри и лоши. Ако обаче в Божия дом и пред Бог продължаваш да прилагаш тази нагласа към светските отношения, това няма да проработи. Всички различни принципи, които засягат истината, изискват отношение от теб и това отношение е или правилно, или грешно, или черно, или бяло, или истинско, или фалшиво — то е особено ясно и особено принципно. Те изискват твоята позиция и твоя точен възглед, а не твоя „умерен“ подход. Онези, които избират „умерения“ подход, не могат да останат непоколебими пред истината. Не си мисли: „Виж колко умен е моят начин на живот! Още от дете се научих да се защитавам с този метод и като погледна назад към живота си досега, смятам, че този метод е толкова практичен. След като повярвах в Бог, все още живея по този метод. През годините, в които вярвам в Бог, не съм бил кастрен, не съм се провалял значително в изпълнението на дълга си, не съм бил подлаган на никакво голямо облагородяване или изпитания и Бог никога не ме е заклеймявал или отритвал. Виж колко успешно постъпвам, колко съм умел в това!“. Грешиш! Не знаеш как да постъпваш — използваш хитър метод, за да подходиш към всеки въпрос и към истината. Този метод е напълно погрешен и не можеш да останеш непоколебим, като вършиш това. Недей да таиш нагласата да разчиташ на късмета с мисълта: „Преди правех това и винаги успявах. Никога не съм се провалял и никога не съм губил достойнството си или показвал невежеството си. Сега, след като вярвам в Бог, ще продължавам с тази най-усъвършенствана стратегия за светските отношения“. Казвам, че това е глупаво от твоя страна! Защо Бог изрича толкова много слова, за да спаси хората? Именно за да даде възможност на хората, под напътствието на тези слова, да разберат кой е правилният път в живота и по какъв път трябва да вървят; това е, за да ти позволи да избираш — не за да те остави тук да се носиш по течението в зависимост от обстоятелствата. Ако беше, за да ти позволи да се носиш по течението в зависимост от обстоятелствата, тогава Бог нямаше да изрича тези слова или да върши това дело. Защо в нашето общение по различни въпроси всички неща, които противоречат на истината, се изясняват кристално? Именно за да ти каже кои са положителните неща и кои са негативните неща, така че да можеш да ги различаваш ясно и да ги виждаш отчетливо. Пред Бог всички положителни неща и всички негативни неща са напълно открити, всички са разкрити и всички са прозрачни — те не са неясни. Следователно Бог изисква от теб да имаш яснота, когато вършиш каквото и да било и избираш своя път — твоето отношение трябва да бъде ясно и твоите мисли и възгледи трябва да бъдат ясни; не бива да има нищо двусмислено. Това, което засяга истината и истините принципи, не съдържа нищо двусмислено — черното е черно, бялото е бяло, „да“ е „да“, „не“ е „не“. Една лъжа, дори и повторена хиляда пъти, си остава лъжа и никога не може да се превърне в истина. Истината, дори и малцина в света да я приемат, или ако много народи я отхвърлят и заклеймяват, си остава истина. Истината винаги е истина и категорично няма да се превърне в заблуда или ерес. Независимо колко хора следват негативни неща, които принадлежат на Сатана, или колко години са били светска тенденция, те все така са негативни неща и все така принадлежат на Сатана — никога няма да се превърнат в положителни неща. И обратното, положителните неща, дори и в този свят да са нападани, потискани и заклеймявани, си остават положителни и никога няма да станат негативни неща. Бог завинаги е Бог, завинаги е въплъщение на справедливостта и завинаги е представител на всички положителни неща. Божият статус е неизменен и Неговата същност е неизменна. Сатана пък завинаги е Сатана, завинаги е въплъщение на злото, завинаги е представител на оста на злото, завинаги е негативен и никога няма да се превърне в положително нещо.

Някои хора казват: „Животът в църквата изисква гъвкавост. Недей да клониш твърде много в никоя посока. Не приемай истината, но не изпитвай и неприязън към нея; не оскърбявай нито положителните личности, нито негативните. Най-добре е просто да не заемаш страна. Не се противопоставям на положителните неща и не критикувам негативните неща. Не се умилквам и не се опитвам да се подмазвам на хора, които се стремят към истината, нито се сближавам с тях. Не се дистанцирам и от антихристите. Какво можеш да ми направиш? Виж колко ясно разбирам живота!“. Това ли означава да разбираш ясно? Това не е ясно разбиране; това е глупост. Това е да бъдеш объркан и неспособен да различаваш доброто от лошото. Такъв човек е объркан човек. Казвам ти, че този вид двуличник просто не струва. Какъв ще е крайният резултат от това да живееш по този начин? (Той няма да има нито изход, нито крайна цел.) Ще е съсипал своята собствена крайна цел. Въпреки че не се противопоставя на положителните неща, по същество не ги е и приел. Да не се противопоставяш не е същото като да приемеш, а да не критикуваш негативните неща не е същото като да се избавиш от тях. Мислиш ли, че като не приемаш положителните неща и не критикуваш негативните неща, си се избавил от негативните неща и негативните възгледи? Не можеш да се избавиш от тях. Само чрез приемането на положителните неща и приемането на истината хората могат постепенно да бъдат избавени от негативните си мисли и възгледи, както и от нечестивите мисли и възгледи, които принадлежат на Сатана, и те могат да бъдат разбити; само тогава хората могат да приемат положителните мисли и възгледи, заедно с практиките, прозренията, разбирането и критериите, които са съобразени с истините принципи. С други думи, ако искаш да приемеш положителни мисли и възгледи, ако искаш да приемеш истината, ако искаш истината да навлезе в теб и да стане твой живот, трябва първо да изпразниш това, което е вътре в теб, а след това да приемеш истината и да ѝ позволиш да навлезе в теб и да има власт в сърцето ти. Това е да имаш истината като свой живот. Така се практикува стремежът към истината. Основната цел на вярата в Бог е да се придобие истината. Трябва да си способен да разпознаваш различни мисли и възгледи, които противоречат на истината. Особено ако си човек, който следва философията на Сатана, трябва да се избавиш от хитрите мисли и възгледи на „умерения“ подход и съзнателно да им се опълчиш. Когато се породят такива мисли и възгледи в ситуации, с които се сблъскваш, трябва да осъзнаеш, че са погрешни, и трябва да си помислиш: „Какво казват Божиите слова? Какво изисква Бог? Ще поема инициативата и ще се старая да действам според този начин на действие, който е в съответствие с истините принципи, без да позволявам мислите и възгледите на „умерения“ подход да ме управляват или да ми пречат да практикувам истината. Вместо това трябва да позволя Божиите слова, истината, да станат критериите за моите постъпки и действия, както и за изпълнението на дълга ми“. Практикуването по този начин ще доведе до различен резултат. Дори да е нещо съвсем дребно и да не е достойно Бог да го запомни, поне Бог няма да го заклейми. Така с натрупването на твоите действия едно по едно, твоите добри дела постепенно ще бъдат подготвяни малко по малко. Ако нещата, които вършиш, могат да бъдат счетени за добри дела в Божиите очи, тогава ще имаш надежда. Ще започнеш да имаш правилна и положителна посока и цел и ще започнеш да се превръщаш в положителен човек, човек на място. По този начин ще си се отдалечил от пътя на унищожение, ще си се отдалечил от пътя, водещ към ада, и постепенно ще си се насочил към пътя, водещ към небесното царство. Това е добър резултат от способността на човек да постигне обрат. Лесно ли се постига това? Зависи от степента, в която човек обича истината. Ако направиш грешка и кажеш само: „Аз наистина се мразя! Как можах да направя такова долно, противно нещо? Наистина ме сърби ръката да си зашлевя някой и друг шамар!“, и само се мразиш, това няма да е от полза. От ключово значение е, че когато допуснеш грешка, трябва да си способен да разпознаеш какво не е наред, какво те е довело до допускането ѝ, защо не си способен да практикуваш истината, каква е първопричината и какви са основата и принципите на твоите действия. От ключово значение е и дали, когато се сблъскаш с някакъв въпрос, действаш съзнателно според Божиите слова и дали съзнателно се опълчваш на сатанинските си мисли и възгледи, на амбициите и желанията си, и на намеренията и плановете си. Ако съзнателно си направил всички тези неща, тогава ти си подготвил добри дела, а това е нещо голямо и ти си придобил нещо. Добър ли е този вид резултат? Това ли е резултатът, който желаете да видите? Към това ли искате да се стремите? (Да.) Какъв възглед поддържат повечето хора сега? Той е следният: „Не върша зло, нито предизвиквам прекъсвания и смущения. Стига да не бъда премахнат от църквата на пълно работно време, значи всичко е наред. Въпреки че не съм подготвил много добри дела и не съм много предан в дълга си, нямам много искреност и не практикувам ревностно според истините принципи, стига да не върша зло и да не предизвиквам прекъсвания и смущения, това не е ли достатъчно?“. Как ви се струва този възглед? Това е упадъчна мисъл и гледна точка — такава, която не се стреми към напредък. В никакъв случай не бива да си мислиш, че стига да не вършиш зло и да не предизвикваш прекъсвания и смущения, си добър човек, благороден човек, че можеш да останеш непоколебим и че това, което правиш, е съобразено с истината. Казвам ти, това е погрешно — това е глупав начин на мислене! Да не вършиш зло не е равносилно на това да подготвяш добри дела. Да не вършиш зло и да подготвяш добри дела са две различни понятия. Да изпълнява дълг, без да върши зло, е това, което се очаква да прави сътвореното същество. Това е проявление, което трябва да притежават онези, които имат съвестта и разума на нормалната човешка природа. Например някои хора казват: „Има хора, които извършват убийства, но аз не съм постъпвал така. Този човек открадна неща от други хора, но аз не съм постъпвал така. Това означава, че съм добър човек“. Струва ли си да се хвали човек с това? Правилно ли е тяхното твърдение? (Не е.) Това е смесване на понятията. Да не си крадец, да не извършваш убийства или палежи и да не участваш в незаконни сексуални връзки, не е същото като да си добър човек. Да не вършиш зло или да не нарушаваш закона е различно понятие от това да си добър човек. Това да си добър човек се подчинява на свои собствени критерии. Да не вършиш зло и да подготвяш добри дела също са две различни понятия. Да изпълняваш дълга си, без да вършиш зло, е нещо, което трябва да постигнеш като нормален човек. Но подготвянето на добри дела означава, че трябва активно и положително да практикуваш истината и да изпълниш добре дълга си според Божиите изисквания и истините принципи. Трябва да имаш преданост, да си готов да понасяш несгоди и да платиш цена, да си готов да поемеш отговорност и да можеш да действаш положително и активно. Действията, извършени в съответствие с тези принципи, са в общи линии все добри дела. Независимо дали става въпрос за големи или малки въпроси, дали те са достойни да бъдат запомнени от хората или не, дали са считани за благородни от хората, или са смятани за незначителни, или дали хората смятат, че заслужават внимание, в Божиите очи всички те са добри дела. Ако си подготвил добри дела, накрая това ще ти донесе благословии, а не бедствия. Някои хора изобщо не подготвят каквито и да било добри дела и се задоволяват само със следното: „Правя каквото ми кажат да правя и отивам, където ми кажат да отида. Никога не говоря и не действам своеволно и никога не създавам умишлено неприятности и не предизвиквам прекъсвания и смущения. Наистина съм покорен и се държа добре“. Те винаги таят този вид отношение. Не търсят активно истината, нито се придържат към принципи при изпълнението на дълга си. Когато открият собствените си отклонения и грешки, не ги коригират и не ги променят незабавно. Когато открият, че са били непокорни и са разкрили покварен нрав, никога не се самоанализират, нито търсят активно истината, за да разрешат проблема; вместо това просто правят каквото си искат. Въпреки че не са извършили никакво голямо зло, което да доведе до загуби за интересите на Божия дом, те все пак са повлияли на напредъка на църковната работа. В най-добрия случай изпълнението на дълга им е просто полагане на труд, а полагането на труд по своята същност не може да се счита за добро дело. И така, как в крайна сметка се определят добрите дела? Когато това, което правиш, е най-малкото полезно за собственото ти навлизане в живота и за това на братята и сестрите и да е от полза за работата на Божия дом. Ако е полезно за теб, за другите и за Божия дом, тогава твоето изпълнение е ефективно пред Бог и е одобрено от Бог. Бог ще ти даде оценка. Затова оцени следните неща: колко добри дела си подготвил през годините? Могат ли тези добри дела да компенсират твоите прегрешения? След като ги компенсират, колко добри дела ще останат? Трябва да си поставиш оценка и да схванеш това напълно; не бива да си объркан по този въпрос.

Кажете Ми, необходимо ли е Моето общение по тези въпроси? (Да.) Трябва да ви кажа тези слова и да ви дам някои насоки. Целта на тези насоки не е да охладят ентусиазма ви, нито да ви осмиват, още по-малко да ви заклеймят, а да ви напомнят, да бият тревога, за да знаете — точно в този момент, понастоящем, сега — в каква ситуация се намирате, какво е вашето състояние и какви са потенциалните опасности. В сърцата си трябва да сте наясно с тези неща. При вярата си в Бог хората трябва постоянно и често да изследват какво е тяхното състояние пред Бог. Трябва постоянно и ясно да знаят каква е връзката им с Бог, дали между тях и Бог съществуват конфликти, дали между тях и Бог съществуват прегради, дали имат представи и погрешни разбирания относно Бог, дали имат неразумни искания към Бог и как Бог гледа на техните проявления през определен период или на цялостните им проявления. Хората трябва да разбират и да знаят тези неща; това е изключително полезно за навлизането им в живота. Целта на практикуването по този начин е да се направи така, че хората да могат да действат точно според Божиите намерения, за да не поемат в погрешна посока, да не се чувстват самодоволни и да не мамят себе си и другите. Да не поемаш в погрешна посока означава да не се отклоняваш по своя собствен път. Мислиш си, че се представяш доста добре във вярата си в Бог, затова продължаваш да вървиш по този път. Оказва се обаче, че си се отклонил от правия път; Бог отдавна те е изоставил и Светият Дух е спрял да върши делото Си в теб. Бог изпитва ненавист към теб, но все още си мислиш, че се справяш добре във вярата си: „Придобил съм неща от вярата в Бог. Сега мога да понасям трудности, сега не върша зло, знам как да избягвам предизвикване на прекъсвания и вече знам защо онези, които предизвикват прекъсвания и смущения, биват премахвани или изолирани и защо не им се позволява да изпълняват дълг“. Не е достатъчно да знаеш тези неща. Трябва да знаеш как да действаш така, че да следваш Божия път, как да практикуваш така, че да вървиш по правилния път, и как да действаш така, че да можеш да постигнеш спасение. Всички тези неща са много важни; трябва редовно да правиш равносметка и да си вадиш изводи. Толкова по тази тема. Нека продължим да общуваме по темата, която е предмет на общението ни през този период.

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.