Ако човек има съвестта на нормалната човешка природа, той ще регулира своите мисли, думи и дела. Какво означава „регулира“? Означава, че когато твоите мисли и поведение се отклонят от критериите за нормална човешка природа, съвестта ти ще прецени, че е грешно да мислиш по този начин и не е добре да правиш това нещо, и така ти ще се изчервиш и ще се почувстваш неспокоен и укорен. След като изпиташ тези чувства, мислите и поведението ти ще бъдат въздържани до известна степен и тази известна степен на въздържане ще регулира твоето поведение и ще ти даде възможност да избегнеш извършването на неща, които очевидно нарушават истините принципи, и неща, които противоречат на съвестта ти и на моралната справедливост. Но ако нямаш критерия за съвест, тогава, когато вършиш нещо, няма да имаш никакъв критерий, по който да регулираш и въздържаш мислите и поведението си, и така ще се развилнееш, ще правиш каквото ти хрумне, каквото искаш и каквото е полезно и изгодно за теб. При тези обстоятелства, когато нямаш никакво въздържане, твоите мисли и поведение ще бъдат значително усилени. Какво означава „значително усилени“? Няма да има никакво регулиране за тях. Ще бъде точно както е, когато невярващите мамят хората — липсва им будна съвест и ако те измамят с хиляда долара, няма да се почувстват зле, и ако те измамят в такава степен, че семейството ти е съсипано, също няма да се почувстват зле, и дори ако паднеш на колене и ги молиш, те няма да ти обърнат внимание. Те наистина са изключително зли хора. Защо могат да вършат такова зло? Защото нямат будна съвест или въздържането, което съвестта осигурява, и затова могат да бъдат толкова зли и да станат ужасяващи грешници. Следователно е важно да имаш съвестта на нормалната човешка природа. Хората са способни да отстояват истините принципи първо при условие, че имат будна съвест. Именно наличието на будна съвест и чувство за срам позволява поведението ти да бъде регулирано и ти дава възможност да поемеш по пътя на търсене и практикуване на истината. Ако нямаш будна съвест, за да се регулираш, тогава няма да имаш възможност да поемеш по пътя на стремежа към истината. Следователно само въз основа на притежаването на будна съвест хората могат да имат възможност да бъдат поведени по пътя на практикуване на истината и отстояване на истините принципи — но дори и тогава те просто имат тази възможност. Казвам, че те просто имат тази възможност, защото дори ако мислите и поведението на човек се регулират от будната съвест, той все пак може да наруши истините принципи или да не действа в съответствие с тях, като поема по среден път, не отстоява истините принципи, но и не се съюзява със зли хора. Тоест, под въздействието на съвестта, доста добри хора могат да практикуват истината и да отстояват истините принципи, докато хората с малко по-лоши заложби могат поне да избегнат да бъдат контролирани или принуждавани от зли хора и да избегнат да ги следват в злодеянията — това е просто достигане на долната граница, която идва от критерия за съвест. Въпреки че ти не си практикувал истината, ти не си вършил зло. Човек като този може поне все още да бъде наречен човек със съвест и въпреки че не е практикувал истината, той определено няма да върши зло. Това е въздействието, което съвестта оказва върху хората. За онези, които обичат истината, едно от най-благоприятните въздействия на съвестта е, че тя има шанс да регулира техните думи и поведение и може да ги поведе по пътя на практикуване на истината и отстояване на истините принципи. Следователно съвестта е много важна част от човешката природа на хората и е нещо, без което те не могат. И така, какво означава „съвест“? Ще говорим за това подробно по-късно, когато имаме възможност, но нека просто кажем нещо накратко днес. Съвестта се отнася до добросърдечието и чувството за справедливост на човек, които са двете най-основни качества. Ако ти притежаваш тези две качества, ти си човек със съвест; ако не притежаваш нито едно от тези две качества, тогава ти нямаш съвест. Хората, които нямат съвест, нямат нормална човешка природа, а да нямат нормална човешка природа означава, че нямат чувство за справедливост и не са добросърдечни. Какво означава „няма чувство за справедливост“? Означава да си крив и нечестив. Какво означава „недобросърдечен“? Означава да си злобен, жесток и нечестив. Хората, които притежават този нрав, са хора без човешка природа и следователно са способни да вършат всякакво зло, защото нямат съвестта на нормалната човешка природа, нито двете същности на чувство за справедливост и добросърдечие, които съвестта на нормалната човешка природа съдържа. Те са безсрамни, изключително криви и особено жестоки и злобни, така че са способни да вършат всякакво зло. Тоест, без значение колко нечестиви и злобни са нещата, които правят, те не чувстват нищо — не се чувстват зле и не се чувстват укорени. Защо са способни да вършат всякакво зло? Защото не са добросърдечни и им липсва същността на човешката природа; каквото и зло да вършат, те мислят, че е обосновано и не смятат, че е зло. Например, ако ти си човек с будна съвест, когато кажеш нещо, което ругае или напада друг човек, няма да можеш да го понесеш. Ще си помислиш: „Казах няколко неща, за да го наругая, и това е достатъчно. Ругаенето на хората ги кара да се чувстват наистина разстроени! Аз също бих се разстроил, ако някой ме наругае така, така че сега, след като казах няколко неща, за да го наругая, за да облекча омразата си и да изпусна парата, ще го оставя така“. И така ти ще спреш. Но злите хора не мислят така. Те мислят: „Да те наругая би било да те оставя да ти се размине леко. Освен това ще те бия, ще съсипя семейството ти и ще накарам потомците ти да страдат! Каквито и зли или лоши неща да ти направя, са обосновани. Стига да си получиш заслуженото възмездие и аз да облекча омразата си, аз съм готов да направя всичко!“. Те може дори да не те наругаят, а просто направо да ти причинят злини и да ти отмъщават — това е да си зъл. Такива са хората без будна съвест — те са способни да извършат всякакви злини.

В рамките на различните представи и фантазии, които хората имат за Божието дело, тези, които хората осъзнават, са главно представите, за които често говорят и които се отнасят до дисциплиниране, укоряване и наказание. От една страна, ние сме разговаряли за представите и фантазиите, които възникват у хората в рамките на Божието дело; от друга страна, хората трябва също така да знаят, че Бог върши делото Си върху хората по много и различни начини. В зависимост от различните епохи, в които Той върши делото Си, и в зависимост от различното ниво, което Той изисква от хората, и разбира се, в зависимост от различните резултати, които Той иска да постигне у хората чрез Своето дело, а също и в зависимост от различните обекти на Неговото дело и различната природа същност на хората, Бог възприема различни методи и върши делото Си върху хората по много и различни начини. Дисциплинирането, укоряването и наказанието са само малка част от Неговото дело и те не са основните методи, които Той използва в него. Тъй като в третия етап на Своето дело Бог е изразил голям брой истини, за да предостави ресурс на хората и да постигне резултата от спасяването им, количеството дело по дисциплинирането, укоряването и дори наказването, което Той извършва върху хората, е много малко. Освен това, в зависимост от различните обекти на Неговото дело, Бог също така върши тези неща в съответствие със съответните принципи и Неговите действия се менят в зависимост от обектите и различните обстоятелства. При това положение, относително казано, Той рядко дисциплинира, укорява или наказва хората. Следователно хората трябва да спрат да се придържат към предишните си представи и фантазии за Божието дело и тъй като Бог е изразил голям брой слова и голям брой истини, те не бива да продължават да разчитат на това Бог да ги дисциплинира, укорява или наказва, като пасивно Го оставят да ги подтиква да практикуват истината и да навлязат в истината реалност — това е идея, която хората не бива да имат. Правилната идея, която хората трябва да имат, е, че те не бива пасивно да разчитат на това Бог да ги дисциплинира, укорява или наказва, за да ги накара да разберат Неговите намерения или да дойдат пред Него, а вместо това трябва да бъдат по-позитивни и проактивни в идването си пред Бог, за да търсят Неговите намерения и истините принципи. В който и да е момент, Божиите слова и истините принципи са посоката, в която ти трябва да се движиш напред, и те са принципите и пътищата, които трябва най-много да отстояваш и да практикуваш в ежедневието си или по пътя на съществуването си, докато Божието дисциплиниране, укоряване или наказване са просто начини на вършене на делото, които Той проявява в определени специални ситуации и при обстоятелства, при които Той счита за необходимо. Що се отнася до хората, те не бива пасивно да чакат или пасивно да искат това да се случи, като си мислят: „Нека Бог ме дисциплинира, укорява и наказва, за да мога да обикна и да практикувам истината“. Този подход е неправилен — Бог върши делото Си според действителните проявления на хората и потребностите на техния живот. Някои хора чуват, че онези, които нямат съвест, са зверове и не могат да бъдат спасени, затова се безпокоят и си мислят: „Ако не мога да бъда спасен, това ще бъде наистина проблемно. Тъй като нямам будната съвест на нормалната човешка природа, бих предпочел Бог да ме дисциплинира и наказва като заместител на съвестта на нормалната човешка природа“. Това добра идея ли е? Като сътворено същество и като обикновен член на покварения човешки род, ако наистина мислиш, че си лишен от нормална човешка природа и нямаш съвестта на нормалната човешка природа, ти дълбоко усещаш болката от това и се надяваш, че Божието дисциплиниране, укоряване и наказание няма да те напуснат и че те ще ти дадат възможност да бъдеш преобразен и в крайна сметка да оцелееш — ако ти наистина имаш такава решимост, тогава това може да е добро нещо и е лъч надежда за твоето оцеляване. Но ако нямаш такава решимост, тогава ти казвам: ти си в голяма опасност, ако нямаш будната съвест на нормалната човешка природа. Дори и понякога да си бил обект на Божието дисциплиниране, укоряване и наказание, това е нещо, което Той ти е дарил. Бог върши тези неща и използва тези методи, за да те подтикне и да те предупреди, за да вършиш по-малко зло и да получаваш по-малко наказание. Бог достатъчно е запазил достойнството ти; трябва да си благодарен на Бог, че прави изключение, като ти показва тази благодат, вместо да не знаеш какво е добро за теб. В нормални ситуации Бог няма да извършва никакво дело или да използва никакви начини на вършене на дело върху някого, който няма съвестта и разума на човешката природа. Ако си получил дисциплиниране, укоряване или наказание от Бог, без значение кое от тях, дали е леко или малко по-тежко, тогава трябва да си благодарен на Бог за всичко това. Казано на разговорен човешки език, така Бог те зачита и те издига. Бог в никакъв случай не гледа на теб с враждебност, нито те заклеймява, затова ти трябва да го приемеш от Бог. Ако наистина имаш шанса да получиш Божието дисциплиниране, укоряване или наказание извън предоставянето на истината, то това доказва, че Бог все още се отнася към теб като към сътворено същество и член на покварения човешки род. Ти трябва да благодариш на Бог, да разбереш това правилно и да се покориш на Божието дисциплиниране, укоряване или наказание. Не бива да таиш враждебно отношение към Бог заради това, нито да се бунтуваш още повече срещу Бог заради това. Каквото и дисциплиниране да си получил и колкото и тежко да е наказанието, което си получил, трябва да се покориш на Бог и да Му благодариш незабавно, като Му благодариш, че те е подтикнал и предупредил, че ти е дал този шанс и че ти е дал възможността да получиш всичко това от Него. Това също доказва, че ти все още имаш връзка с Бог и че тази връзка не е напълно прекъсната. В Божието дело на управление на човечеството и в процеса на Божието спасяване на хората, Бог все пак те държи в сърцето Си; най-малкото, Бог все още те вижда — когато Той вижда твоето непокорство и твоята поквара, Той все още е готов да те дисциплинира, укорява и наказва. Това доказва, че Той не се е отказал напълно от теб; за теб това е късмет и също така е добра новина. Следователно, дори и да си подложен на малко болезнено дисциплиниране или укоряване, ти трябва да дойдеш пред Бог незабавно. Целта на идването пред Бог не е да се поклониш пред Него, нито е да те накара да почувстваш, че Бог е плашещ или страшен. Вместо това, ти трябва да разбереш какво трябва да направиш, за да Му угодиш, какво трябва да направиш, за да не ти се гневи повече Бог, и какво трябва да направиш, за да се разсее Неговият гняв. Най-малкото, ти трябва да направиш всичко възможно, в рамките на това, което твоите заложби могат да постигнат, за да практикуваш истините принципи, които Бог ти е казал, и не бива да караш Бог отново да ти се гневи. Ако Той ти се гневи отново и отново, а ти продължаваш да си изключително безчувствен и все така твърдоглаво и непреклонно гледаш на Бог с враждебност и се бориш срещу Него до самия край, тогава в крайна сметка това, с което неизбежно ще се сблъскаш, е Бог да се откаже от теб. Когато Бог вече не те дисциплинира, укорява или наказва, тогава Той се е отказал от теб. И щом Бог се откаже от теб, Той ще спре да те подтиква и ще те премахне от погледа Си, като те премести на място извън църквата, на място далеч от центъра на Неговото дело; най-малкото, Той ще направи така, че да не може да те вижда по време на Своето дело — Бог няма да иска да те вижда повече. Ако ти вършиш зло до такава степен и стигнеш до този момент, тогава няма надежда да бъдеш спасен. Разбра ли? (Да.)

Днешното общение беше свързано с темата за избавяне от преградите между човека и Бог и от враждебността на човека към Бог. Независимо дали става въпрос за разобличаване на представите и фантазиите на хората за Бог, или разобличаване на техните нагласи към Бог, или общуване за това как точно и по какви начини Бог върши Своето дело върху хората, във всеки случай, всичко това в крайна сметка казва на хората, че правилното гледище, което те най-много трябва да имат към Божието дело, е да приемат Божието правосъдие и наказание и да им се покорят, както и да приемат Божиите слова и всяка истина принцип, която Той им предоставя, а не да се отклоняват от Бог. Винаги, когато правят нещо, те трябва да търсят истините принципи, да практикуват според тях и да се стремят към навлизане в истината реалност, вместо да полагат усилия за външното си поведение или за външното понасяне на страдания и плащане на цена, и със сигурност вместо да се увличат в своите представи и фантазии и да вдигат много шум за тях. В крайна сметка, каквито и да са твоите представи и фантазии за Бог, резултатът, който Божието дело цели да постигне, е да вложи Неговите слова и истината в хората и да им даде възможност да имат истини принципи, които да спазват, и да отстояват тези истини принципи във всичко, с което се сблъскват в ежедневието си и по пътя на съществуването си — това е резултатът от Божието дело, който се цели. Крайният резултат, който Божието дело постига, е, че истината става реалност на хората и живот на хората, а не че Бог постига всичко това според техните представи и фантазии. Разбирате това, нали? В общи линии общувахме достатъчно по тези теми, нали? (Да.) Тогава тук приключва нашето общение за днес. Довиждане!

8 юли 2023 г.