В. Представите и фантазиите на хората относно това как Бог пречиства и спасява човека

Хората имат друг вид представа и фантазия за Божието дело, а именно, че в ежедневието си, когато са слаби, когато в тях възникват различни видове непокорство към Бог или когато са извършили неща, които се бунтуват срещу Бог и се противопоставят на Бог, в своите представи и фантазии те вярват, че трябва да бъдат дисциплинирани, укорявани или дори наказвани, проклинани и така нататък. Понякога например хората казват грешно нещо или разкриват някои представи, или таят определени мнения и известно непокорство към нещо, и след известно време си мислят: „Разкрих това непокорство и предателство, но защо не бях дисциплиниран за това? Няма мехури по езика ми, не сънувам кошмари през нощта и не се чувствам неспокоен в сърцето си. Защо е така? Как така не усещам делото на Светия Дух?“. В своите представи и фантазии те вярват, че тъй като Бог е дошъл да ги спаси и тъй като Божието дело трябва не само да ги завоюва, но и да ги преобрази и пречисти, и да промени всякакви мисли и гледища, които те таят и които са несъвместими с истината, тогава, ако в мислите им има някои неща, които са несъвместими с истината, или неща, които са мръсни, нечисти или нечестиви, то те трябва да бъдат дисциплинирани, укорявани или дори наказвани за тях, и си мислят: „Как могат хората да се променят и как могат да бъдат осветени, ако не бъдат дисциплинирани често?“. Какви са представите и фантазиите на хората тук? А именно, че те трябва да бъдат често дисциплинирани, укорявани, наказвани, подлагани на наказание и дори съдени, и че само тогава могат да постигнат промяна в нрава. Въпреки това, в ежедневието, когато хората разкриват мръсотия, нечестивост и поквара, те го правят много естествено, могат да го усетят и дори се чувстват спокойни да живеят по този начин, и не усещат, че са дисциплинирани или наказвани, и намират това за ненормално. Хората мислят, че ако разкрият поквара, трябва поне да се почувстват укорени, или да се разболеят, или да получат мехури по устата, или да се задавят, или да си прехапят езика, докато ядат, и че трябва да получат червени и подути очи, ако гледат нещо, което не бива да гледат. Кажете Ми, Бог прави ли тези неща? (Не.) В никакъв случай ли не ги прави? (Когато хората не разбират истината, Бог може да ги дисциплинира и укори малко според техния духовен ръст, за да могат да се самоанализират и да навлязат в истината. Въпреки това, когато хората разбират истината и знаят ясно в сърцата си, че това, което са направили, е грешно, Бог определено няма да ги дисциплинира в този случай, защото Той се надява, че те могат да търсят истината и да използват Неговите слова и истината, за да измерват собствените си действия и поведение.) Това беше общувано наистина добре. В представите и фантазиите на хората те вярват, че винаги, когато разкриват поквара и непокорство, Бог трябва да ги дисциплинира и че по-специално, когато злите хора вършат зло, Божието наказание трябва да ги сполети незабавно, така че злите хора определено да бъдат наказани. Но в реалния живот те рядко виждат тези наказания да се случват. От една страна, когато хората разкриват различни видове поквара и непокорство, те не биват дисциплинирани или укорявани, а от друга страна, когато злите хора вършат зло, те не биват наказвани. Това поражда определени представи за Божието дело дълбоко в сърцата на хората и някои хора дори ще загубят вярата си и ще измерват Божието дело въз основа на тези външни неща, и ще осъждат Неговото дело. Това са представите и фантазиите на хората, нали? Когато хората разкриват поквара и непокорство, трябва ли Бог да ги дисциплинира, или да ги наказва и съди? (Не.) Някои хора казват: „Когато Бог спасява хората, Той трябва да ги спаси напълно. Каква е целта на Божието дело? Не е ли да пречисти хората? Така че, когато хората разкриват поквара и непокорство, Бог трябва да ги дисциплинира и укори — това е да бъдеш отговорен към тях. В противен случай Той не се интересува от хората и не ги обича истински и не проявява милост към тях“. Не мислят ли хората по този начин? (Да.) Какви са истините, които трябва да се разберат тук? Дали дисциплинирането, укоряването и наказването са съществени процеси, за да могат хората да разберат истината и да навлязат в истината реалност? Дали са необходими средства и начини, за да може Бог да спаси хората и да ги преобрази? Някои хора не могат да го разберат и си мислят: „Ако Бог наистина съществува и Той върши Своето дело, за да спаси хората, тогава защо не дисциплинира хората, когато те разкриват поквара или се бунтуват срещу Него? Защо Бог не наказва злите хора за това, че вършат зло?“. Когато Бог не дисциплинира хората или когато злите хора не са наказвани за това, че вършат зло, няма ли това да накара някои хора да се усъмнят в съществуването на Бог и в резултатите от Неговото дело? Ако честото дисциплиниране и наказание можеха да заменят търсенето на истината от хората или да им позволят да навлязат в истината реалност, тогава дисциплинирането и наказанието щяха да бъдат основният начин, по който Бог върши делото Си, за да спаси хората, и необходимо средство за това. Но предвид сегашното ниво на поквара на хората, може ли тяхната сатанинска природа да бъде преобразена незабавно чрез Божието дисциплиниране и наказание? Могат ли хората незабавно да стигнат до истинско покаяние? Могат ли незабавно да навлязат в истината реалност? (Не, не могат.) Това би било извън техните възможности. Следователно, в този етап на Божието дело, едновременно с изразяването на истини от Бог, за да предостави на хората живот, с изключение на делото на Светия Дух за просветляване и напътстване на хората, Той не прави нищо свръхестествено и дори рядко прави такива неща като укоряване, дисциплиниране или наказване на хората. Укоряването, дисциплинирането и наказването на хората не са преобладаваща част от Божието дело, но Той все пак прави тези неща. Тоест в случай на определени специални хора или специални въпроси, или в определени специални среди, в интерес на постигането на определени специални резултати или поради определени специални причини, Бог ще извърши делото на дисциплиниране, укоряване или наказване на хората. Но като цяло, в този етап на Неговото дело, преобладаващият начин, по който Той върши делото Си, е да говори и да изразява истината, за да предостави това, от което хората се нуждаят по пътя си на стремеж към истината, и целта на това е да им даде възможност да разберат истините принципи и да навлязат в истината реалност. Сега, след като Бог е изразил голям брой истини, Той рядко върши това дело на дисциплиниране, укоряване и дори наказване, което е вършил в миналото. Така че това, върху което хората трябва да се съсредоточат повече, са различните истини принципи, които трябва да прилагат на практика, когато се сблъскват с въпроси в ежедневието, а не да се съсредоточават върху това дали Бог ги дисциплинира, възпрепятства или улеснява нещата за тях по даден въпрос, и други подобни начини и практики. Тъй като Бог рядко използва методи като дисциплиниране, укоряване и наказване, това не означава, че Той никога не ги използва, просто рядко ги използва. Какво имам предвид под „рядко ги използва“? Понякога, при някои специални обстоятелства, Той ще използва методите на дисциплиниране, укоряване или наказване, за да извърши — по лек или представителен и символичен начин — някакво дело, което помага на хората да разберат истината и да практикуват според истините принципи. Тоест Той използва тези начини, за да помогне на хората да навлязат в истината реалност, но това е всичко. Защо тогава Бог не използва много тези методи в Своето дело? Защо Той не работи предимно по тези начини? От една страна, това е, защото на този етап от Неговото дело Той вече е казал и е предоставил на хората различните истини, които те трябва да разберат, и те вече са чули тези истини и вече ги схващат и познават в рамките на своето възприемане. Това е една от причините. Другата причина е свързана със субективните фактори на хората. Хората имат съвестта на нормалната човешка природа и под въздействието на тази съвест те ще преценяват дали поквареният нрав, който разкриват, или собствените им действия, мисли и гледища са положителни или негативни. Най-малкото у хората съществува критерият на съвестта, по който да се преценява всичко това. Ако използваш съвестта си, за да прецениш определено нещо, и определиш, че то е положително, тогава трябва направо да го вършиш, и не е нужно да се укоряваш, ако си малко по-бавен или закъснял с извършването му. Ако използваш съвестта си, за да прецениш това нещо, и определиш, че то е негативно и нещо, което не бива да се прави, тогава трябва да се въздържиш и да не го казваш или правиш. Въпреки това, ако ти нямаш чувства, породени от съвестта и разума си, тогава ти не си човешко същество. Ако ти дори нямаш съвест и разум, тогава не можеш да прецениш дали нещо е правилно или грешно, положително или негативно, и затова би било безсмислено Бог да те дисциплинира и наказва. С други думи, Бог не върши делото Си върху онези, които не са подвластни на въздействието на съвестта, и Той не спасява такива хора. Какво включва „не ги спасява“? Той дори не иска да ги дисциплинира; Той не ги дисциплинира, нито ги укорява. Има такива, които питат: „Ако някой върши зло, ще го накаже ли Бог?“. Бог няма да го накаже директно, защото църквата има управленски закони. Ако той е зъл човек, който причинява смущение или прекъсване, тогава премахването или отлъчването му ще бъде краят на всичко. Дори и да не отговаря на условията за премахване или отлъчване, той ще бъде изпратен в група „Б“. Ако някой разхищава Божиите приношения, това е по-сериозно и той трябва да възстанови всичко, което трябва, а след това трябва да се вземат подходящи мерки спрямо него. Това е принципът на Божието дело и принципът, по който Той се отнася към хората. Просто е, нали? (Да, така е.) Мислиш ли, че това, че Бог те е избрал, означава, че Той трябва да те направи пълноценен и няма да спре, докато не го направи? Това важи само за онези, които имат съвест и разум и които се стремят към истината — важи само за онези, които могат да бъдат спасени. Що се отнася до онези, които дори нямат будна съвест, с тях трябва да се постъпва и справянето с тях трябва да бъде само според управленските закони на църквата — Бог няма да ги дисциплинира. Какъв е смисълът да ги дисциплинира? Дисциплинирането на хора, които нямат нормална човешка природа и съвест, е равносилно на опит да се принуди риба да живее на сушата или прасе да лети, същото е като да се хвърлят перли пред свине и да се хвърлят свети неща на нечисти да ядат — Бог със сигурност не го прави. Следователно по този въпрос хората не бива да мислят: „Аз бях избран от Бог, аз съм една от Божиите овце и дори да правя грешки и да върша зло, Бог няма да ме изостави“. Това твърдение не е вярно — трудно е да се каже дали ти си овца или вълк. Как да прецениш дали си една от Божиите овце? Зависи от това дали имаш съзнание за това и дали съвестта ти се чувства укорена и упрекната, когато си направил нещо, което противоречи на човешката природа и съвестта. Ако се чувства укорена, ти ще постигнеш обрат и дори да не разбираш истината, ще можеш да действаш според критерия на съвестта. Най-малкото ще можеш да действаш в съответствие с нормалната човешка природа. Ако ти имаш тези проявления, тогава ти си една от Божиите овце. Ако, когато се сблъскаш с нещо, което противоречи на съвестта на нормалната човешка природа и нарушава моралната справедливост, ти нямаш ни най-малко чувство за справедливост и не изпитваш ненавист или омраза към злото, което си извършил, или към смущението, причинено от зли хора, и съвестта ти изобщо не се чувства укорена, тогава ти не си една от Божиите овце, ти си вълк, ти си звяр и си дявол. Това е критерият, по който да се прецени дали си една от Божиите овце или вълк. Ако ти не си една от Божиите овце, но все пак постоянно измерваш Божието дело, като използваш идеи, представи и фантазии като например: „Разкрих поквара и непокорство, но Бог не ме е дисциплинирал; Бог трябва да ме дисциплинира“, тогава ти си глупав. Ти изобщо не си една от Божиите овце и Бог няма намерение да те спасява, така че имаш ли право да измерваш и да съдиш Божието дело? Ако това не е глупост, какво е? Можеш да прецениш този въпрос, нали? (Вече мога.)

Какъв е критерият за наличие на съвест? Как трябва да прецените дали даден човек има съвест, или не? (Зависи от това дали в сърцето си има чувство за справедливост, когато вижда зли хора да вършат зло или вижда неща, които нанасят вреда на интересите на Божия дом, и дали е способен да мрази тези неща. Ако няма никакво съзнание в сърцето си, тогава няма съвест. Също така, ако някой в сърцето си няма съзнание за злото, което е извършил, или за нещата, които е направил и които ясно нарушават принципите, такива хора също нямат съвест.) Ако нямаш съвест, тогава не си човек. В такъв случай Бог ще те спаси ли все пак? Ако Бог няма да те спаси, ще те дисциплинира ли все пак? Дисциплинирането и укоряването са минимална част от Божието дело. Когато казвам „минимална“, имам предвид, че Бог използва тези методи само пестеливо, но те все пак са част от Божието дело. Ако дори нямаш съвест или разум, има ли някаква полза Бог да те дисциплинира? Ако нямаш чувство за справедливост и не изпитваш нищо към всичко, което е нечестиво, всичко, което противоречи на истината, всичко, което противоречи на моралната справедливост и дори към това, което противоречи на съвестта ти, и не мразиш такива неща, и ако не можеш да застанеш на страната на Бог, за да защитиш интересите на Божия дом, и не можеш да се изправиш и да кажеш едно нещо в защита на делото на църквата — дори нито едно справедливо твърдение — тогава ти не си човек. Ти не си човек, но въпреки това възлагаш прекомерни надежди Бог да те дисциплинира. Ти наистина се превъзнасяш и не се смяташ за външен човек! Има хора, които казват: „Ако някой не е една от Божиите овце, а вълк, тогава Бог няма да го дисциплинира. В такъв случай, ако е една от Божиите овце, ще го дисциплинира ли Бог?“. При специални обстоятелства Бог понякога ще те дисциплинира и ще поеме отговорност за теб. Дори и да си несъобразителен и несъзнаващ, Бог ще те подтикне, ще те дисциплинира и ще те укори. Божието дело се извършва до подходящата степен и се оставя дотам. Защо Той върши делото Си по този начин? Защото, ако имаш съвест, тогава, когато Бог те укори по този начин, съвестта ти бързо ще се пробуди и ти ще се обвиняваш и ще се чувстваш задължен към Него; ще се чувстваш разкаян, натъжен и измъчен и ще можеш да постигнеш обрат и в крайна сметка да търсиш истините принципи и да практикуваш според истината — това е резултатът, който Бог иска. Ако ти имаш чувствителна съвест и разбираш много истини, и дори ако Бог не те дисциплинира, укорява или подтиква, ти все пак си способен да осъзнаеш проблема и съвестта ти все пак е будна и се чувства укорена и упрекната, то това е още по-добре и Божието дисциплиниране не е нужно. Дори ако Бог не те дисциплинира, съвестта ти е изключително чувствителна и се чувства укорена, и ти се чувстваш разкаян, натъжен, задължен на Бог и чувстваш, че си сгрешил спрямо Него, разочаровал си Го и си Го оставил недоволен, и ти си способен проактивно да търсиш истините принципи и да действаш според Неговите изисквания. Това е ефектът, който съвестта на нормалната човешка природа оказва върху хората, и това е и ефектът, който тя трябва да оказва върху хората. Следователно, дали даден човек е една от Божиите овце, или не, и дали може да бъде спасен, или не, зависи от това дали има нормална човешка природа и съвест. Това е от решаващо значение и е важно. Ако ти казваш, че разбираш много истини, тогава, когато ти самият си непокорен или се сблъскаш със зли хора, които вършат зло, истините, които разбираш, влизат ли в действие? Постигат ли ефекта да те надзирават, да те просветляват и да карат съвестта ти да се чувства укорена и да влезе в действие? Ако нямаш будна съвест, тогава ти нямаш съвест и нормална човешка природа и това, което разбираш, е доктрина, а не истина. Ако разбираш само доктрина, тогава не можеш да прилагаш истината на практика и не си един от онези, които ще бъдат спасени. Разбираш това, нали? (Да.) Следователно, в Божието дело, когато става въпрос за някои от най-основните начини, по които Бог върши делото Си, хората не бива да ги ограничават въз основа на собствените си представи и фантазии. Независимо дали си бил дисциплиниран, укоряван и наказван от Бог, или никога не си бил дисциплиниран, укоряван или наказван, това не е показател за това колко истини принципи си разбрал, нито показва, че си човек, когото Бог е избрал. Може да си вярвал в Бог в продължение на много години и да си бил дисциплиниран и укоряван безброй пъти, но никога не си действал според истините принципи — в такъв случай, когато не си спасен в крайна сметка, всичко ще бъде по твоя собствена вина и точно това, което заслужаваш. А може и рядко да си бил дисциплиниран и наказван при вярата си в Бог, но поради съвестта си често да се чувстваш укорен и упрекнат, и когато извършваш прегрешения, се чувстваш разкаян и постигаш обрат, и си способен да търсиш истините принципи, да практикуваш истината и да действаш според истините принципи — в този случай ти си един от онези, които ще бъдат спасени. Разбрахте ли? (Да.) Споменах две ситуации. Кои са те по-конкретно? (Едната ситуация е, когато хората са били много дисциплинирани и наказвани, но в крайна сметка все още не могат да действат според истините принципи и не са придобили истината, и така не са спасени, и всичко това е по тяхна собствена вина. Другата ситуация е, когато някои хора са способни да използват съвестта си, за да се въздържат, без да е необходимо да бъдат много дисциплинирани или укорявани от Бог, и винаги, когато нарушават принципите или разкриват непокорство, те се чувстват укорени от съвестта си и могат проактивно да търсят истината и да действат според истините принципи, и най-малкото могат да правят някои положителни неща, и така те са сред онези, които ще бъдат спасени. Бог току-що говори за тези две ситуации.) Дали могат да действат според истините принципи, или не, е критерият, по който се оценяват тези два типа хора. Някои хора не са способни да действат според истините принципи и независимо колко доктрина разбират или колко са дисциплинирани и наказвани, те не са обект на спасение. Докато някои други хора рядко биват дисциплинирани и наказвани от Бог или укорявани от Него, но те често са способни да се самоанализират и винаги, когато действат в нарушение на принципите или разкриват непокорство, те могат да почувстват укоряването и упрека на съвестта си, а след това се чувстват разкаяни и могат проактивно да практикуват според истините принципи. Въпреки че рядко са дисциплинирани или укорявани от Бог, хората от този тип все пак са обект на спасение. Дисциплинирането и наказанието, които имам предвид тук, нямат нищо общо с правосъдието и наказанието на Божиите слова, те са просто това, което хората смятат за дисциплиниране и наказание в собствените си представи и фантазии. В представите и фантазиите на хората те вярват, че ако често са дисциплинирани и наказвани, то това означава, че имат свидетелство за преживяване и че са духовни хора. Хората също така често свързват дисциплинирането и наказването с делото на Светия Дух и вярват, че са свързани с потока на Светия Дух. Има някои хора, които често казват: „Не изпълних добре дълга си и отново бях кастрен. Сега имам мехури по устата и се разболях — така ме дисциплинира Бог“. Много хора често разговарят за тези преживявания, но ти трябва да гледаш какви са техните проявления, винаги, когато се сблъскат с проблеми — виж дали се чувстват укорени от съвестта си, когато направят нещо нередно, и дали са способни да се изправят и да отстояват истините принципи и да защитават интересите на Божия дом, когато се сблъскат със зли хора, които вършат зло, или когато се сблъскат с нечестиви неща. Ако не са, тогава тези хора нямат съвест и не са човешки същества! Те казват хубави думи и говорят толкова съвършено за многото свидетелства за преживяване, които притежават — сякаш Бог им е показал толкова много благодат и е извършил толкова много дело върху тях и им е говорил толкова много слова, и това изглежда предполага, че те вече са постигнали спасение. Въпреки това, в ежедневието си, винаги, когато се сблъскат с проблеми, които се отнасят до принципите, те никога не отстояват истините принципи и винаги се свиват като костенурка, криеща се в черупката си, и избягват проблема. И всеки път, когато от тях се поиска да говорят и да изразят своите възгледи и становище, те се въздържат, правят се на глупави и запазват мълчание. Те изобщо не отстояват истините принципи, нито практикуват истината. Какви хора са това? Те са лицемери. Когато поят другите и им помагат, те говорят за духовни теории по много систематичен и логичен начин и продължават с часове, като трогват някои хора до сълзи, но въпреки това никога не практикуват истината в собствените си действия — това са фарисеи. Независимо за колко псевдодуховни преживявания и псевдодуховни доктрини говорят, или колко празни думи и преувеличени думи казват, съвестта им не ги укорява; и когато става въпрос за всякакви кардинални въпроси за правилно и грешно или принципни въпроси, те не застават на страната на истината, нито отстояват истините принципи, и съвестта им изобщо не ги укорява, но след това те все пак могат безсрамно да се хвалят как защитават интересите на Божия дом и все така могат да изричат много хубави доктрини — това е да бъдеш лицемерен и да ти липсва будна съвест. Те не успяват да практикуват истината толкова много пъти, нарушават истината толкова много пъти, мамят и подвеждат хората толкова много пъти, но съвестта им изобщо не ги укорява и те все така могат нагло да се перчат — това е да си лишен от човешка природа! Те се разхождат наперено и блъфират по този начин навсякъде и дори не се чувстват неудобно; те не практикуват истината, но въпреки това все така се хвалят, че са духовни хора, че са хора, които са били спасени и доведени до съвършенство от Бог и които обичат Бог повече от всеки друг — това е липса на будна съвест и това не са хора, които са били спасени. Могат ли онези, които са били спасени, да нямат нормална човешка природа и будна съвест? Някои хора чувстват, че не обичат истината толкова много и винаги, когато се сблъскат с проблеми, които включват истините принципи или кардинални въпроси за правилно и грешно, те стават човекоугодници, опитват се да изгладят нещата и никога не са способни да отстояват истините принципи, и затова се чувстват укорени в сърцата си и често се молят пред Бог и се чувстват задължени към Него. Въпреки че често са слаби и неспособни да преодолеят това препятствие, в сърцата си те знаят, че не са отстояли истината или справедливостта и че не са останали непоколебими в свидетелството си за Бог, както и че са просто човекоугодници, и затова биха се чувствали твърде неудобно да кажат, че имат някакво свидетелство. Това е, защото не са отстояли истините принципи и нямат истинско свидетелство за преживяване, и са бедни и слепи и не са изпълнили Божиите изисквания; те знаят това в сърцата си и съвестта им често се чувства укорена за това, и те чувстват, че са длъжници на Бог и са натъжени. Тези хора все още имат надежда и поле да постигнат спасение. За разлика от тях, има такива, които външно изглежда, че разбират истината много добре и са способни да поят хората, да им предоставят ресурс и да им помагат, но когато се сблъскат с проблеми, които включват истините принципи, или кардинални въпроси за правилно и грешно, те никога не застават на страната на Бог и никога не отстояват истините принципи, но въпреки това се хвалят, че са духовни хора, хора, които обичат Бог, и хора, които са предани на Бог. Хората от този тип са в голяма беда. Те не смеят да се изправят пред реалността, не смеят да решават реални проблеми, не смеят да заявят позицията си по важни въпроси и не смеят да отстояват истините принципи по открит и прям начин, но след това пак безсрамно се хвалят, че са духовни хора и казват, че обичат Бог най-много и могат най-добре да схванат Божиите намерения. Хората от този тип нямат абсолютно никаква будна съвест. Може ли човек, на когото му липсва будна съвест, да отстоява истините принципи? Смее ли открито да заяви позицията си и да застане на страната на Бог, за да се справи със злите хора? Няма никакъв шанс за това; за такива хора е много трудно да практикуват истината.

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.