Б. Представите и фантазиите на хората относно резултатите, които Бог възнамерява да постигне в Своето дело

Въпреки че Божието дело е всемогъщо и чудно и въпреки че Божиите слова са истината и животът, не е възможно хората да бъдат направени пълноценни или да бъдат променени за една нощ. Някои хора, въз основа на своите представи и фантазии, често казват: „Вярвам в Бог от толкова много години, как така все още не съм се променил? Как така все още не съм постигнал освещаване? Защо в сърцето си все още обичам света? Защо все още съм толкова суетен? Защо все още имам нечестива похот? Преди обичах да гледам някои видеоклипове или развлекателни предавания от невярващия свят. Защо все още искам да ги гледам от време на време, въпреки факта, че вярвам в Бог досега, ям и пия Божиите слова от много години, изпълнявам дълга си, отричам се от неща и се отдавам от много години, и чувствам, че вече съм се избавил от тези неща в сърцето си?“. Това са някои представи, които хората имат, нали? По-специално, в своята вяра в Бог, някои хора винаги се стремят към неща като подчиняване на тялото си, не ламтят за плътските удоволствия, понасят повече страдания и труд и са способни да преодолеят много физически трудности. Но въпреки факта, че продължават да се стремят по този начин, те все още чувстват, че често са контролирани от прекомерните желания на плътта, ламтежа за удобства и мързела, и така често са негативни и губят вяра в Бог, като си мислят: „Божието дело е стигнало до този момент, защо съм такова разочарование и все още често съм негативен?“. Понякога, когато са постигнали няколко резултата в дадена задача и са спечелили одобрението на всички, те се чувстват спокойни и си мислят: „Все още имам надежда да бъда спасен. Божието дело и Неговите слова са толкова добри. Неговото дело наистина може да промени хората“. Но след известно време те чувстват, че все още им липсват близките. По-специално, понякога дори възкресяват спомени за хората, които някога са обожавали, и си припомнят с носталгия светския живот, който са водили, и наистина им липсват славните дни, когато са били в света, и така се чудят: „Как така все още ми липсват тези неща? Защо не съм се избавил от плътските удоволствия и не съм се отделил от света като свят? Как така още не съм се променил?“. И отново се чувстват разстроени. Те често се задържат сред тези мисли и гледища. Състоянието им понякога е добро, а понякога лошо, за известно време са слаби, а след това за известно време са силни, за известно време са негативни, а след това за известно време са позитивни. Те често отсъждат за себе си въз основа на своите проявления в ежедневието. Ако са в добро състояние, те мислят, че са обект на спасение; ако са в лошо състояние, те чувстват, че няма надежда да бъдат спасени и че не подлежат на изкупление. Те са или в едната крайност, или в другата. Когато са в добро състояние, те се чувстват като святи и много близо до Бог, смятат, че няма никакви прегради между тях и Бог, и чувстват, че Бог е точно до тях. Когато са в лошо състояние, те се чувстват сякаш са паднали в 18-тото ниво на ада и не могат да видят или да докоснат Бог, и чувстват, че Бог е много далеч от тях. Защо е така? Защо имат тези състояния? Тези състояния нормални ли са, или ненормални? (Ненормални.) Когато са в добро състояние, те правят всичко, което църквата им нареди да правят, и могат да преодолеят всякакви трудности, да понесат всякакви страдания и да платят всякаква цена. Те чувстват, че са тези, които са най-способни да се покоряват на Бог, че са хора в Божия дом, които се стремят към истината, и че никаква трудност не може да ги затрудни. Те работят много усърдно, за да изпълняват дълга си, и са готови да положат усилия. Не се чувстват уморени, без значение колко говорят, когато общуват с другите, и нямат нищо против да пропуснат хранене или да пропуснат два или три часа сън. Те са готови да отдадат всичко на Бог и да посветят целия си живот на Бог. Вследствие на това те чувстват, че са се променили. Вече не мислят за семейството си, вече не им липсват хората, които някога са обичали, и вече не си спомнят с носталгия за славата и честта, които са имали в света. Те хвърлят всичко това на вятъра и отдават всичко на Бог от все сърце, като се придържат към принципите, кастрят всеки, който причинява смущения или прекъсвания, отстояват правдата за Божия дом, застават непоколебимо на страната на справедливостта, защитават интересите на Божия дом и установяват собствения си образ на строг и безпристрастен „съдия“. Те се представят доста добре за известно време. Но може да дойде време, когато разкрият покварения си нрав или направят нещо нередно, и тогава ще станат негативни и слаби, като си мислят: „Бог ме разкри, Той вече не ме обича“. Оттогава нататък те няма да могат да се изправят на крака. Ще чувстват, че са нищо и че не са способни да направят нищо, че все още имат егоистични мисли и нечестива похот, че често им липсват хората, които някога са обичали и харесвали, че често са негативни и слаби, че все още се съпротивляват на Бог, че не са способни да практикуват истината и че не са се променили, въпреки че вярват в Бог от толкова много години, и ще си мислят: „Това не означава ли, че с мен е свършено?“. Ще мислят, че нямат шанс да бъдат спасени и че няма никаква надежда за тях. Когато са щастливи, те не могат да сдържат радостта си, а когато изпитват болка, те са невероятно нещастни. Те винаги отиват в тези две крайности, люшкайки се от едната в другата. Защо е така? Независимо дали тези състояния и проявления са положителни или на униние, в крайна сметка това е все един и същ тип проблем, а именно, че са пълни с представи и фантазии за Божието дело и винаги отсъждат за себе си и се окачествяват въз основа на настроенията си и въз основа на своите разкривания и проявления за определен период, като в същото време отсъждат за Божието дело, резултатите, постигнати от Неговото дело върху хората, и целта и задачата, които постига Неговото дело върху хората. Това ли е коренът на проблема? (Да.) Когато хората са позитивни, те се молят пред Бог, като изразяват решимостта си, докато плачат силно, желаят да посветят целия си живот на Бог, без да искат нищо, желаят да следват Бог и да отдадат всичко на Него. Когато се молят и вземат такива решения, те чувстват, че всички трудности вече не са трудности. Те са докоснати до сълзи и дори вярват, че Светият Дух ги е трогнал. Те си мислят: „Светият Дух ме трогна. Бог трябва да ме обича толкова много! Бог не ме е изоставил!“. Те се молят просълзени и казват, че са били трогнати от Светия Дух — това не е ли заблуда? (Да.) В действителност ти си бил развълнуван от това колко добре си се чувствал по отношение на себе си; ти си бил трогнат от собствената си решимост, въжделения, желания и от собствените си действия, а не от Светия Дух. Защо казвам, че си бил развълнуван от себе си? Ти имаш толкова много представи и фантазии за Божието дело и те са толкова изопачени — мислиш ли, че Бог ще те трогне? Като си в това крайно състояние, дали Бог ще те трогне, така че да станеш още по-краен? Ако Бог те трогне, това само ще те направи още по-краен и ще те накара да се възхищаваш на себе си и да бъдеш развълнуван от себе си още повече, и ще те накара да искаш още повече да вземеш това решение: „Ще спя по-малко и ще понасям повече страдания, ще ям храна, без значение дали е добра или лоша, ще ми е добре с всякаква храна и няма да ме е грижа дали е полезна за тялото ми, или не. Трябва да преодолея предпочитанията на старата си плът, трябва специално да лекувам недостатъците на старата си плът и трябва да накарам плътта си да страда повече и да не ѝ позволявам да се чувства удобно. Ако се чувства удобно, тогава няма да обичам Бог; ако се чувства удобно, тогава ще се отдам на удобствата на плътта и няма да работя усърдно, за да изпълнявам дълга си“. Ако Светият Дух беше Този, Който те трогна, ти просто щеше да продължиш да поддържаш тази крайност и още повече погрешно щеше да вярваш, че вече си надделял над плътта и си победил Сатана, и че вече си бил спасен. Ето защо казвам, че не си бил трогнат от Светия Дух, а от себе си. Често ли се вълнувате от себе си? (Да.) Ти се вълнуваш от собствената си решимост да отдаваш всичко на Бог и да понасяш страдания заради Него и в сърцето си си толкова готов да понасяш страдания заради Бог, да понасяш колкото и да било страдания, или дори да умреш, и тогава по лицето ти се стичат сълзи. В действителност Бог не е развълнуван от това, че ти си развълнуван, нито е развълнуван от твоята решимост. Този твой изблик е просто моментен импулс, моментно избухване на огнена страст. В тази ситуация ти дори може да Му се молиш и да кажеш: „Боже, готов съм да умра за Теб! Боже, днес бях толкова зает да изпълнявам дълга си, че пропуснах едно хранене. Дори да трябва да пропусна 10 хранения, ще бъда готов да го направя! Хората не живеят само с хляб, а с думите, които излизат от устата на Бог. Боже, готов съм да Те обичам през целия си живот, завинаги и вечно, и любовта ми към Теб никога няма да се промени!“. Тези твои високопарни думи те развълнуват до силен плач, но отношението на Бог към теб не се променя. Защо? Защото ти си развълнуван от моментен импулс и твоите сълзи не са сълзи на разкаяние, сълзи на вина или сълзи от това, че наистина си опознал себе си, камо ли сълзи на тъга заради неспособността ти да практикуваш истината и да отстояваш истините принципи. Следователно тази твоя емоция може да развълнува само теб, а може би и другите или хората около теб, но Бог не е развълнуван от нея. Следователно не Светият Дух те развълнува, а по-скоро ти сам се трогваш. Твоите сълзи текат, защото ти си развълнувал себе си. Твоите сълзи, твоите емоционални думи и твоята огнена страст са просто повърхностно явление, те са просто вид поведение. Те не са промяна на твоята същност и живот, нито разкриване на истината като твой живот. Когато ти имаш страстта и импулса да отдаваш всичко на Бог и да страдаш за Него и си особено проактивен, ти чувстваш, че Светият Дух те трогва, че си се променил и че си обект на спасение — това е един вид представа и фантазия, които ти имаш за Божието дело. Когато ти станеш негативен поради временен провал и падане, или защото твоята поквара и недостатъци са били разкрити, или защото си бил кастрен и разкрит, ти се чувстваш тъжен и те боли и мислиш, че не си се променил и че нямаш надежда да бъдеш спасен — това е друг вид представа и фантазия, които ти имаш за Божието дело. Всъщност, независимо какво вижда Бог — дали ти си в негативно или положително състояние, или до каква степен състоянието ти се е влошило и е паднало — как гледа на теб Бог през цялото време? Твоят духовен ръст е такъв, какъвто е. Бог ще определи колко си се променил и в колко истини реалности си навлязъл въз основа на твоята действителна ситуация, твоите действителни проявления и твоя действителен духовен ръст. Твоята настояща неспособност да се изправиш на крака и твоето настоящо потъване в пълно униние не са критерият, според който Бог гледа на теб или определя твоя действителен духовен ръст. Така че, независимо дали си в положително, или негативно състояние, или дали си изпълнен с огнена страст или се чувстваш унил, това няма да повлияе на оценката и окачествяването на Бог за теб. Ти си единственият, който се окачествява неправилно въз основа на временните си разкривания и проявления — или като някой, който вече е като Петър, или като някой, който не може да бъде изкупен — защото имаш голям брой представи и фантазии за Божието дело. Но както и да отсъждаш, каквито и добри или лоши чувства да изпитваш, всичко това е причинено от представите и фантазиите, които си изградил за Божието дело, и тези представи и фантазии не съответстват на точното и практическо определение на Бог за даден човек и на точното Му и практическо отсъждане за него. Не е ли така? (Да.) Следователно, било то за собствените им проявления, за собствената им същност или за крайното им окачествяване на себе си, хората не могат да отсъждат за тези неща въз основа на собствените си представи и фантазии. По-скоро те трябва да измерват тези неща въз основа на нормалните закони на Божието дело и действителните резултати, които Бог иска да постигне в Своето дело, или въз основа на начините, по които Бог върши делото Си, и Неговите точни определения за хората. Кои са основните представи и фантазии на хората за Божието дело тук? Хората вярват, че техният действителен духовен ръст се определя въз основа на временните им проявления или на проявленията им през определен период: ако са в добро състояние през този период, тогава Светият Дух ще работи върху тях и те ще са се променили, ще притежават живот, ще са израснали на духовен ръст и ще могат да постигнат спасение; ако са в лошо състояние и нямат истинска вяра в Бог през този период, това означава, че нямат никакъв духовен ръст. Това не са ли представите и фантазиите на хората? (Да.) Една представа и фантазия на хората за Божието дело е, че то не се извършва върху хората по дългосрочен и непрекъснат начин, а по-скоро, че мимолетно им дава малко просветление, като ги кара да проявят изблик на енергия и моментен импулс. Друг вид е, че хората вярват, че Божието дело е свръхестествено, че Той вдъхновява хората да имат положително отношение и да имат решимостта да понасят страдания и да Му отдават всичко, и че тогава те придобиват духовен ръст и стават хора, които имат Божията истина за свой живот. Те вярват, че ако станат слаби поради един проблем, Бог ще определи, че са се провалили и са били разкрити, и тогава ще бъдат заклеймени от Бог, ще бъдат отстранени от Него и Той ще ги изостави. Това не са ли представите и фантазиите на хората? (Да.)

Какви са представите и фантазиите на хората, за които току-що разговаряхме? (Хората имат няколко вида представи и фантазии за Божието дело. Те вярват, че действителният духовен ръст на човека се определя от неговите проявления по време на определен период или от временните му проявления, и мислят, че Божието дело върху хората се случва за кратко, а не е дългосрочно и непрекъснато. Хората също така вярват, че Божието дело е много свръхестествено и че Бог често трогва хората. Когато хората са моментно развълнувани от Светия Дух, те чувстват, че са на път да бъдат доведени до съвършенство или че са по-близо до постигането на нивото на Петър, а когато хората се провалят и станат слаби, те определят, че са били отстранени.) Какви са представите и фантазиите на хората за Божието дело в това отношение? Хората вярват, че временните им проявления представляват техния действителен духовен ръст и че Бог отсъжда за хората въз основа на временните им проявления. Хората мислят, че Бог обича да вижда хората да понасят страдания и да плащат цена, че Той обича да вижда хората често да се молят и да вземат твърди решения и да бъдат трогнати до такава степен, че да си изплачат очите, и че Той обича хората да могат да се отричат от неща, да отдават всичко и да работят усърдно, и да могат да преодоляват различните трудности на плътта. Те мислят, че независимо дали действат според принципите или съгласно истината, стига да могат често да плащат цена и, при изпълнението на дълга си, често да пропускат хранене и сън, да стават рано и да си лягат късно, и да работят ден и нощ, тогава Бог ще хареса това. Това предполага, че независимо какво дело върши Бог или колко слова говори, Той просто се надява, че хората са способни да понасят страдания и да плащат цена за Него, да не ядат хубава храна и да не носят хубави дрехи, и да нямат никакво свободно време, и че трябва да прекарват всеки ден или в изпълнение на дълга си, или в молитва, и често да вземат твърди решения, да изразяват решимостта си, да решават твърдо и да дават клетви. Някои хора мислят, че Бог обича да въздържа сърцата и крайниците на хората, че Той не дава на хората волност и освобождение, а вместо това ги кара да се чувстват угнетени, така че да не могат да бъдат освободени, и ги лишава от волността на живот с нормална човешка природа. Хората мислят така, нали? (Да.) Какво друго мислят хората? Че Бог не позволява на хората да се провалят, да разкриват слабост или поквара, или да показват недостатъците си. Хората също така вярват, че ако искат да постигнат спасение и да бъдат доведени до съвършенство, тогава в процеса на изпълнение на дълга си те изобщо не могат да бъдат слаби, или да имат някоя от нуждите, недостатъците или дефектите на нормалната човешка природа, и не бива да разкриват никакъв покварен нрав. Това не са ли представите и фантазиите на хората? (Да.) В представите и фантазиите си хората си мислят, че под Божието дело и напътствие те трябва да останат млади по сърце, да останат пламенни и да бъдат пълни със страст към работата си и да имат сериозно отношение към нея, както и да бъдат постоянно напрегнати и никога да не се отпускат. Не е ли това, което хората мислят? Това представа и фантазия на хората ли е, или е истинското изискване на Бог към хората? (Това е представа и фантазия на хората.) Хората мислят, че ако са малко негативни и слаби, или имат лека плътска трудност, или имат някои дефекти или недостатъци в своята човешка природа, или разкриват покварен нрав и понякога ламтят за удобство на плътта, тогава Бог няма да ги иска, Той няма да им говори или да върши делото Си върху тях, и те ще бъдат отстранени и няма да имат надежда да бъдат спасени. Наистина ли е така? (Не.) Това не са ли представи и фантазии, които хората имат? (Да.) В представите и фантазиите на хората те вярват, от една страна, че Бог обича хората, които са постоянно изпълнени с ентусиазъм и огнена страст по отношение на работата си, а от друга страна, че Бог не харесва негативността на хората и не им позволява да показват слабостите си. С други думи, хората мислят, че Бог обича аскетите, нали? Те мислят, че е необходимо да живеят целия си живот в бедност, да не обръщат никакво внимание на външни въпроси и да четат Божиите слова ден след ден под слабата светлина на студена маслена лампа; те вярват, че както сутрешните, така и вечерните молитви са задължителни, че трябва да благодарят на Бог преди всяко хранене и че не могат да имат никоя от различните нужди на нормалната човешка природа. Те вярват, че само тогава могат да се считат за абсолютно предани на Бог и абсолютно верни на своята работа, и че само като поддържат този вид пламенност, могат да бъдат харесвани от Бог и да бъдат хора, които Бог иска да спаси и да доведе до съвършенство. Тъй като хората имат тези представи и фантазии, вътрешно някои се чувстват особено укорени, когато понякога им липсва семейството, а също така се чувстват неспокойни, когато понякога си побъбрят за малко, като си мислят, че Бог ще ги укори. Когато някои млади жени от време на време се нагласят и носят дрехи, които са малко по-ярки и доста модерни, те се изпълват с неудобство и си мислят: „Дали не е малко неприлично да се обличам така? Дали не е малко разпуснато?“. Всъщност те не носят странни тоалети или разголени дрехи, но просто се чувстват разпуснати и си мислят: „Бог ме укорява вътрешно. Той не харесва да правя това“. Ако мислиш, че Бог не го харесва, защо не носиш робите на будистки монах или даоистка роба? Колко „елегантно“ и „прилично“ би било това! Това не би било разпуснато, нали? Някои хора понякога се отдават на малко суета или се перчат, а след това вътрешно се чувстват укорени и неспокойни и си мислят: „Бог вече не ме харесва. Той вече не ме иска“. Някои хора дори си поставят правила, че не им е позволено да си решат косата, да се гримират или да се гледат в огледалото, и че могат да се къпят само веднъж месечно или на всеки шест месеца, и мислят, че ако се къпят по-често от веднъж месечно или на всеки шест месеца, това е ненавиждано от Бог и те определено няма да бъдат спасени. Те си поставят правило, че трябва да стават преди пет сутринта, и мислят, че ако станат половин час по-късно, се отдават на удобството и не са хора, които обичат Бог; те си поставят правило, че трябва да си лягат след полунощ, и мислят, че ако си легнат преди полунощ, не са някой, който изпълнява дълга си предано. Тези хора създават много твърди правила за собственото си поведение, ежедневие и житейски нужди. Те не търсят какви са Божиите изисквания, нито се опитват да разберат какви са Божиите възгледи и отношение по тези въпроси. Вместо това те вярват по напълно субективен начин, че в Божието дело Бог не позволява на хората да имат тези проявления и че ако някога притежават тези проявления, те са напълно непокорни и са ненавиждани от Бог, и следователно не могат да бъдат спасени. Често, само заради някои тривиални въпроси, които не си струва да се споменават, като например да кажат грешно нещо, да използват грешна дума, да изядат няколко допълнителни закуски или да гледат понякога развлекателни видеоклипове, хората си мислят: „С мен е свършено, това е напълно непокорно от моя страна! Не знаех, че мога да имам такова поведение и такива наклонности — не знаех, че все още имам тези проблеми. Това е ужасно. Трябва дълбоко да се самоанализирам, да се разнищя в дълбините на душата си и да претърпя революция. Не мога да оставя това така!“. Хората придават голямо значение на тези въпроси, които нямат връзка с истините принципи. Всичко това са представи и фантазии на хората и Бог ги ненавижда. Бог не иска да вижда хората да разкриват тези проявления. И така, кои са истините, които хората трябва да разберат в това отношение? Кои са принципите, които трябва да се спазват? Тъй като тези неща са представи и фантазии на хората, те определено не са принципите, които Бог изисква от хората, и определено нямат нищо общо с Божиите изисквания към хората. И тъй като са представи и фантазии, това означава, че са замислени и сглобени в човешкия ум — казано накратко, те идват от умовете на хората и нямат абсолютно нищо общо с истините реалности, които Бог изисква хората да притежават. Без значение как хората се придържат към тези представи и фантазии, стига да нямат нищо общо с истината, тогава придържането на хората към тях е безполезно. Дори и да се придържаш към тях, ти не се придържаш към истините принципи и Бог няма да го запомни. По-специално, някои хора вътрешно се чувстват дълбоко неспокойни и силно укорени, когато понякога разкриват собствените си предпочитания или плътски навици. Как възниква това безпокойство и самоукоряване? Дали е резултат от това, че са били трогнати от Светия Дух? (Не, хората имат представи и фантазии за Бог, затова се чувстват неспокойни.) Основата на тези чувства са представите и фантазиите на хората, а не истината. Някои хора се чувстват укорени и неспокойни вътрешно за щяло и нещяло и бързат да се молят и да изповядват греховете си, и бързо се покайват. За какво трябва да се покайваш? Тези неща, които си направил, са обичайно поведение в ежедневието. Те не са грехове и със сигурност не са големи прегрешения. Не вдигай шум за такива незначителни неща! Ако ти мислиш, че тези неща са грешни, ти можеш да избереш да не ги правиш. Но това, че не ги правиш, не означава, че спазваш истините принципи, а това, че си неспокоен, не означава, че си нарушил истините принципи. Защо се покайваш? Защо се обръщаш? Дали защото твоите представи и фантазии те карат погрешно да вярваш, че това е поведение, което не бива да проявяваш, или защото мислиш, че твоето поведение противоречи на Божиите слова и на истините принципи? Ако противоречи на истините принципи и ти наистина се чувстваш неспокоен, тогава трябва бързо да направиш обрат и да се покаеш пред Бог. Това безпокойство е най-малкото укоряване от съвестта на човешката природа. Ако се чувстваш неспокоен само защото си постъпил против собствените си представи и фантазии, не се ли отдаваш на излишни чувства? (Да.) Това е чисто отдаване на излишни чувства и е излишно. Как така не се чувстваш неспокоен, когато следваш антихристи? Как така не се чувстваш укорен за това? Когато виждаш зли хора да прекъсват и смущават делото на църквата и да вредят на интересите на Божия дом, а ти не се изправяш, за да ги спреш, чувстваш ли се неспокоен? Когато говориш и действаш в нарушение на истините принципи и въз основа на собствената си воля, чувстваш ли се неспокоен? Ако си нарушил истините принципи по тези въпроси, но все пак никога не се чувстваш неспокоен за това, тогава ти дори нямаш човешка природа, нито имаш съвест. И ако нямаш съвест, какви неща ще те накарат да се чувстваш неспокоен? Твоето безпокойство е чисто отдаване на излишни чувства. Именно твоите собствени представи и фантазии те измъчват и те карат да се чувстваш неспокоен — от това няма никаква полза. Какъв ще бъде крайният резултат от това да вярваш в Бог в рамките на собствените си представи и фантазии? Ти само ще ставаш все по-лицемерен и все повече ще приличаш на фарисеите. Ти само ще се отклоняваш все по-далеч от Божиите слова и от истините принципи и ще бъде невъзможно да навлезеш в истината реалност. Ти винаги се чувстваш добре по отношение на себе си, но какво точно е толкова добро в теб? Ти си толкова изпълнен с представи и фантазии и всичко, което чувстваш, няма нищо общо с истината. Твоите чувства на трогване и укоряване, задължеността и разкаянието, които чувстваш, покаянието, което мислиш, че трябва да имаш, и всички клетви, които даваш, и твърдите решения, които вземаш, са свързани с твоите представи и фантазии. Тези неща се основават само на твоите представи и фантазии и нямат нищо общо с истината. Следователно всичко, което правиш — било то да понасяш страдания и да плащаш цена, или да принасяш неща и да отдаваш всичко, и независимо от това, което отдаваш — е напразно, ако няма нищо общо с истината. Разбра ли? (Да.)

Сега, след като разговаряхме за тези представи и фантазии, които хората имат за Божието дело, и ги разнищихме, малко по-ясно ли ви е как да гледате на поведение като това дали хората понасят страдание, плащат цена и се въздържат при изпълнението на дълга си, и дали обичат да ядат хубава храна и да се обличат хубаво и така нататък, както и какви са принципите, които Бог изисква от хората, и какъв точно е резултатът, който Бог иска да постигне у хората със Своето дело? Резултатът, който Бог иска да постигне у хората, не е да вижда твоята страст към работата ти през цялото време. Тоест, това, което Бог иска да види, не е твоят ентусиазъм или твоята решимост да понасяш страдания и да плащаш цена. В Божиите очи, ако ти не разбираш истината, тогава тези проявления са просто моментен импулс. С други думи, те са просто твоят ентусиазъм. Какво по същество е ентусиазмът? Това е твоята прибързаност или, по-конкретно, емоционален подход към нещата. Това, което Бог иска, не е ентусиазмът на хората, техният емоционален подход към нещата, техните временни импулси или този вид страстно състояние. Какво иска Бог? (Той иска хората да могат да разбират истината.) Най-малкото Той иска да можеш да обичаш истината и да разбираш истината и, когато се сблъскваш с различни въпроси, да не се придържаш към правило, формалност или поведение, а вместо това да спазваш истините принципи; Той също така иска в дълга, който изпълняваш, и във всичко, да можеш да търсиш истините принципи и да практикуваш според истините принципи, и да превърнеш Божиите слова и истина в твоя реалност — това е резултатът, който Божието дело цели да постигне. Що се отнася до това дали в твоя личен живот искаш да си лягаш рано и да ставаш рано, или да си лягаш късно и да ставаш късно, или какви дарби имаш, или колко си красноречив, нищо от това няма значение за Бог. Независимо дали имаш решимостта да понасяш страдания или колко голяма цена плащаш, Бог не цени тези неща. Някои хора казват: „Заради вярата си в Бог не съм си купувал хубави дрехи от няколко години и не съм ходил на фризьор повече от десет години“. Дори и да не се храниш добре, да не носиш хубави дрехи и да понасяш много страдания през целия си живот, какво от това? Това ли иска Бог? Дали крайната цел на Божието проповядване и общуване, за да предостави на хората голям брой истини, е просто да те превърне в аскет? Дали е просто да те превърне в жалък нещастник, просяк или гневен младеж? Не. Това, което Бог иска да направи, е да втъче Своите слова и истините принципи в хората. Следователно, когато мнозина вярват, че Бог обича да вижда хората да понасят повече страдания и да плащат по-голяма цена, и че Той обича да ги вижда да живеят изключително пестелив, труден и прост живот, да бъдат изключително изпълнени с решимост и въжделения и изключително страстни, или да бъдат изключително сдържани и наистина да си знаят мястото, и да се държат прилично, това са просто техните представи и фантазии за Божието дело. Да предположим, че в продължение на много години от твоя живот ядеш само по едно ядене на ден и спиш по три часа на нощ, и не можеш да ядеш хубава храна или да носиш хубави дрехи, и че правиш това, което мислиш, че трябва да правиш, в продължение на много години, и си понесъл безброй страдания и си взел безброй твърди решения. По вашите собствени думи, вие „оставате верни на първоначалното си въжделение“ и страдате и отдавате на Бог и посвещавате целия си живот на Бог. Въпреки всичко това обаче, ако ти никога не полагаш усилия в Божиите слова или в истината и не търсиш истините принципи във всичко, което правиш, тогава ти със сигурност ще бъдеш изоставен. Ти искаш да постигнеш спасение чрез понасяне на страдание и плащане на цена, и чрез това никога да не променяш първоначалното си въжделение, и да отдаваш всичко на Бог през целия си живот, и да Му принасяш всичко, което имаш. Това е просто мечта — това е самозалъгване. Дори и да ядеш царевично брашно и качамак през целия си живот и никога да не ядеш хубава храна или да се наслаждаваш на хубави неща, няма да има полза. Бог никога не гледа поведението на човека, нито гледа какви правила човек спазва външно, или дали външно води прост и обикновен живот. Това, което Бог иска да види, е по какъв път вървиш, какви принципи спазваш във всяко нещо, с което се сблъскваш, и дали спазваш истините принципи при справянето с проблеми. Ако ти не спазваш истините принципи, тогава без значение колко добре следваш тези твърди постановления и правила, няма да има полза. Това само ще покаже, че ти си човек, който живее в представи и фантазии, човек, който живее в напълно субективни, хубави желания, който няма абсолютно нищо общо с Божието дело и нищо общо с никой от начините, по които Бог извършва Своето дело на спасение върху хората — човек, който е далеч от Божието дело. Следователно, ако искаш да придобиеш нещо от Божието дело, първо трябва да работиш усърдно върху истината; не трябва да влагаш никаква работа или да полагаш никакви усилия в собствените си представи и фантазии — това е безполезно. Някои хора Ме питат: „Как мислиш, с дълга или с къса коса изглеждам по-прилично и спретнато?“. В отговор Аз ги питам: „Ти с дълга или с къса коса обичаш да бъдеш?“. Те казват: „Обичам да съм с дълга коса. Но мисля, че дългата коса не е прилична и спретната и че Бог не я харесва“. А Аз отговарям: „Кога Бог е казал това? Това има ли нещо общо с истината?“. Има и други, които Ме питат: „Мога ли да ям леки закуски?“. А Аз отговарям: „Яденето на леки закуски нужда на нормалната човешка природа ли е? Бог постановява ли, че хората не могат да ги ядат? Бог заклеймява ли го?“. А те казват: „Мисля, че Бог го заклеймява, защото яденето на леки закуски е разпуснато“. Какво означава „разпуснато“? Ако мислиш, че яденето на леки закуски е разпуснато, тогава това, че не ядеш леки закуски, означава ли, че не си разпуснат? Това, че не ядеш леки закуски, означава ли, че разбираш истината и практикуваш истината? Можеш да го разбереш, когато го кажа по този начин, нали? (Да.) Представите и фантазиите не са истината и нямат нищо общо с истината. Ако си умен, трябва да побързаш да изследваш какви представи и фантазии все още имаш и какви практики, мисли и гледища на фарисеите все още имаш, и да се избавиш от тях незабавно. Целта на избавянето от тези неща не е да те направи разпуснат и себеугодник, а да те накара да дойдеш пред Бог, за да търсиш истините принципи, и да стигнеш до придобиването на истината като свой живот. Бог не иска да те вижда като просяк и да водиш живота на аскет. Някои хора казват: „Бог не обича хората да бъдат просяци, това означава ли, че обича да бъдат богати?“. Бог не обича хората да бъдат и богати. Някои хора казват: „Човешка представа и фантазия е, че Бог обича хората да понасят физически страдания. Така че, ако Бог не обича хората да понасят страдания, това означава ли, че обича те да живеят в комфорт?“. Грешно, това също е твоя представа и фантазия. Какъв тогава е правилният начин на действие? (Бог обича хората да могат да идват пред Него и да търсят истините принципи, независимо какво им се случва.) Истините принципи не могат да бъдат забравяни, когато и да било. Някои хора казват: „Бог обича хората да вземат твърди решения пред Него и да притежават решимостта да понасят страдания“. Други казват: „Бог не обича хората, които не желаят да понасят страдания“. Правилно или грешно е да се казват тези неща? Кое твърдение е правилно и кое е грешно? (И двете са грешни.) Някои хора винаги понасят страдания заради собствения си статус, слава и придобивки — те имат силна решимост да понасят страдания. Тези проявления угодни ли са на Бог? (Не.) Някои хора не желаят да понасят страдания, когато става въпрос за лични въпроси, но са готови да понасят страдания заради изпълнението на дълга си и заради истината, и са готови да понесат малко страдание, за да действат според истините принципи. Кое от тези проявления е по-добро? (Понасянето на страдание заради истините принципи.) Какво може да се види от тези неща? Че е правилно да се действа според истините принципи и да се практикува истината. Било то по отношение на въпроси, свързани с изпълнението на дълга, или по отношение на въпроси в личния живот на човек, дали човек страда, или не, не е стандарт или принцип. Какви са принципите? Принципите са Божиите изисквания, Божиите слова и истината. Ако практикуваш според истините принципи, тогава дори и да не понасяш страдания, докато го правиш, това, което правиш, е правилно и Бог го одобрява; ако не действаш според истините принципи, тогава дори и да понасяш много страдания или да изпиташ голямо унижение в процеса, това е напразно и Бог не одобрява действията ти. Точно както някои хора чуват заповед от антихрист и след това правят, както им е казано, като вършат работата според предпочитанията на антихриста, говорят много и страдат, и са много заети, до такава степен, че тялото им се превива и съсипва от физическо изтощение. Бог одобрява ли това? Бог ще го запомни ли? (Той не го одобрява и няма да го запомни.) И така, какво е отношението на Бог? (Бог ненавижда такива хора.) Какво каза Бог? „Махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие“. Това е отношението на Бог, нали? (Да.) Независимо колко си страдал или каква цена си платил, макар че можеш да използваш това, за да се хвалиш с приноса си, Бог не гледа тези неща. Бог гледа само дали си направил тези неща според истините принципи и дали си следвал Божиите слова — Той използва този принцип, за да те измери. Ако не следваш Божиите слова, а вместо това действаш според собствените си идеи, тогава колкото и страдания да понасяш и каквато и цена да платиш, всичко ще бъде безполезно. Не само че Бог няма да го запомни, но и ще го заклейми. Това би било да предизвикаш собственото си унищожение, нали? (Да.) Такива хора ще бъдат отстранени в крайна сметка — те заслужават това, нали? (Да.) Бог е изговорил хиляди и хиляди слова и ти е казал истините принципи, но ти просто не слушаш. Ти винаги имаш собствени идеи и храниш самонадеяни надежди да замениш истината със собствените си представи и фантазии и по този начин да спечелиш Божието одобрение, да влезеш в царството и да бъдеш благословен и възнаграден. Това не е ли да си търсиш смъртта? Такива хора не са ли от същия вид като Павел? (Да.) Следователно, ако хората искат да се избавят от преградите между себе си и Бог и от враждебността си към Бог, те трябва да имат точно разбиране за Божието дело. Те не бива да правят предположения за Бог, да измерват Неговото дело или да измерват собственото си поведение и практики въз основа на своите представи и фантазии, и след това да се справят с всичко въз основа на тези представи и фантазии. Крайният резултат от този подход ще бъде, че той ще се окаже безплоден, а в сериозни случаи те ще прекъсват и смущават делото на църквата, ще накърняват Божия нрав и ще бъдат наказани. Следователно, в подхода си към Божието дело, хората трябва да се избавят от различните си представи и фантазии за Бог. Тоест те трябва да изследват и да разнищят собствените си представи и фантазии и след това да се избавят от тях, да дойдат, за да търсят Божиите намерения и истината, и да използват истините принципи, за да заменят своите представи, фантазии, грешни принципи и практики. Само по този начин ти можеш да поемеш по пътя на спасението. В противен случай е невъзможно да бъдеш спасен, изключено е! Това е един вид представа и фантазия, които хората имат за Божието дело. Нека приключим нашето общение тук.

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.