I. Избавяне от представите и фантазиите на човека за Бог: Избавяне от представите и фантазиите на човека за Божието дело

А. Фантазиите на хората, че Божието дело е особено свръхестествено и нереалистично

Що се отнася до избавянето от преградите между тях и Бог и от враждебността им към Бог, първото нещо, от което хората трябва да се избавят, са техните представи и фантазии. Това е много важна част от съдържанието, нали? (Да, така е.) Нима представите и фантазиите за Бог не съществуват във всеки човек? (Да, съществуват.) Никой човек не живее във вакуум и никой човек не е робот. Всеки човек има свободна воля и таи различни мисли и гледища, които е получил от външния свят. Разбира се, всеки човек има и различни представи и фантазии за Бог, които са се развили в субективната му воля въз основа на собствените му нужди, предпочитания и желания. Фактът, че се наричат „представи“ и „фантазии“, означава, че те определено не са в съответствие с истината или с фактите. Най-малкото те не са в съответствие с Божиите намерения, с Божията идентичност и с Божията същност. Следователно тези представи и фантазии са първото основно нещо, от което хората трябва да се избавят. И така, какво включва главно съдържанието, което се отнася до представите и фантазиите за Бог? От една страна, то включва предходните представи, които хората имат за Бог, преди да повярват в Него. От друга страна, то включва новите представи, които хората развиват за Бог, след като започнат да вярват в Него, като тези нови представи са по-конкретни и реалистични представи и фантазии. Преди хората да повярват в Бог, сърцата им са пълни с фантазии за Бог, като може да се каже, че тези фантазии са и представи, общи за всички човешки същества. Подобно на това как китайците наричат Бог „Стареца на небето“, въпреки че не вярват в Него, и как западняците — по-голямата част от които вярват в Бог — Го наричат „Господ“. Въпреки че много хора не вярват в Бог, повечето хора вярват, че има Бог, и са пълни с фантазии за Него, като си мислят, че Бог съществува сред всичко и се извисява над всичко и че Той е вездесъщ, всемогъщ и притежава велики, невероятни сили. И така, кой точно е този Бог? Никой не знае, но във всеки случай те знаят, че Бог е най-великият и че Той управлява всичко. Какъв тогава е конкретният образ на Бог? В ума си всеки човек таи идея за външния вид и образа на Бог, които си е въобразил и определил. Обсъждали сме тези универсални човешки представи и фантазии преди и те не са основното съдържание на днешното общение. Това, за което ще разговаряме днес, са различните видове представи и фантазии, които се противопоставят на Бог и не съответстват на Неговата същност, от които хората трябва да се избавят, в рамките на всички различни видове представи и фантазии, които се отнасят до преградите между хората и Бог и тяхната враждебност към Бог. Няма да говорим за онези празни, нереални и неразгадаеми представи и фантазии. Може да се каже, че предвид сегашния ви духовен ръст, тези неща по същество не са проблем и няма да повлияят на стремежа ви към истината, още по-малко на следването ви на Бог, и че дори ако някои хора все още имат някои смътни фантазии в ума си, те няма да повлияят на следването им на Бог и следователно не са толкова голям проблем. Човешките представи и фантазии, за които ще разговаряме, се отнасят до отношението на хората към Бог в ежедневието им, както и до изпълнението на дълга на хората, до пътищата, по които хората вървят, и разбира се, те се отнасят още повече до стремежите на хората. Сред различните представи и фантазии, които хората имат за Бог, на първо място, хората имат много представи и фантазии за Неговото дело, които са много по-реалистични от различните фантазии, които невярващите имат за Бог, и не са нито празни, нито неразгадаеми. Те са неща, които съществуват в ума на всеки човек, докато следва Бог. Тоест хората са изпълнени с много смътни и нереалистични представи и фантазии за Божието дело. Например хората си представят, че Неговото дело е пълно с чудеса и с дивни неща, които хората не могат да предвидят или да постигнат. Разбира се, най-големите представи и фантазии на хората в това отношение са, че Божието дело може да успее мигновено да направи един човек пълноценен, или че само като каже няколко думи или извърши чудо или дивно нещо, Бог може да промени един човек за миг и да го превърне в някой, който се е освободил от живота на плътта и от различните практически трудности на плътта. Този човек, представят си те, като робот нито яде, нито пие и няма физически нужди. Освен това те вярват, че този човек мисли по чист начин, без егоистични съображения, и че е изключително свят отвътре. Те си представят, че за да се постигне това, не е необходимо да се стремиш към истината, нито да разговаряш за истината или да приемаш да бъдеш кастрен години наред. Вместо това Бог може да постигне всичко това само с няколко думи, защото каквото Той каже, това се осъществява; каквото повели, това се затвърждава. Особено в началото, когато хората току-що бяха приели третия етап от Божието дело, те бяха още повече изпълнени с всякакви представи и фантазии за Неговото дело. Когато някои хора чуха, че „Божието дело скоро ще приключи“, те не знаеха коя година, месец или ден ще приключи, и въпреки това се почувстваха разтревожени и дори се отрекоха от работата и семействата си. Някои фермери спряха да отглеждат реколта, а други спряха да отглеждат говеда и овце. Някои хора дори продадоха имотите и колите си, изтеглиха всичките си пари от банката, събраха активите си и започнаха да носят златото, среброто и ценностите си със себе си, готови да следват Бог. Това беше така, защото хората мислеха, че Божието дело приключва и че вече не е необходимо да живеят живота си, и вярваха, че Бог е разбил семействата и браковете и че трябва да се откажат от браковете, работата и бъдещето си и да изоставят всички светски удоволствия, за да следват Бог. Ако някой ги попиташе: „Къде отиваш с този куфар, повел цялото си семейство?“, те щяха да отговорят: „Отивам в небесното царство“. Ако след това ги попитаха: „Къде е небесното царство?“, те щяха да отговорят: „Още не знам, ще отида, където Бог ме заведе“. Независимо дали са действали импулсивно или са го обмислили, във всеки случай тези проявления разкриват един факт, а именно, че хората имат много фантазии за Божието дело. Те не знаят как Бог ще извърши делото Си, за да ги спаси, нито как ще се чувстват, нито в какво състояние и среда ще живеят, след като Той ги спаси. А що се отнася до това какви точно са Божиите намерения или какъв резултат Бог иска да постигне чрез делото Си върху хората, те не знаят нищо и от това. И така, какво знаят? Те просто помнят едно изречение: Божият ден е близо, бедствията са се спуснали, Божието дело скоро ще приключи и ние трябва да се отречем от всичко и да следваме Бог. Това е източникът и основата за формирането на всичките им представи и фантазии и именно чрез тези представи и фантазии те са направили всякакви избори и са взели всякакви решения. Какви са тези избори и решения? Те са избрали да изоставят света, да изоставят учението си, да изоставят кариерата си, да изоставят браковете си, да изоставят семействата си и дори да изоставят плътската, семейна любов и т.н., и след като са се избавили от всички тези неща, те чакат Божието дело да приключи. Каква е целта им в очакването Божието дело да приключи? Тя е да бъдат грабнати и да следват Бог. Грабнати докъде точно? Те мислят, че без значение къде ще бъдат грабнати или точно в кой ден ще бъдат грабнати, във всеки случай няма да отидат в ада. Те вярват, че дори да не е раят, те отиват на по-високо място и че дори да не е раят или физическо царство, не могат да сгрешат, като следват Бог, и че вероятно ще бъдат грабнати там, където е Бог. Въпреки че тези представи и фантазии, които хората имат, са съвършени, могат ли те да се сбъднат? Настъпил ли е вече моментът, който са чакали — краят на Божието дело? (Не.) И тъй като Божието дело все още не е приключило, хората чувстват ли се разочаровани или разтревожени? Съжаляват ли? Някои хора са разочаровани, нали? Някои хора стават негативни, когато срещнат трудности, докато изпълняват дълга си, или съжаляват, когато преживяват мъки в домашния си живот или когато страдат от гонение и нямат изход. Разбира се, за някои хора не е било лесно да издържат до настоящия момент, но в сърцата си те наистина са много разтревожени. За какво са разтревожени? Те си мислят: „Защо Божието дело още не е приключило? Колко още ще продължи Божието дело? Трябва ли да се прибера вкъщи и да продължа с живота си? Трябва ли да се върна на работа и да търся бъдеще за себе си в света? Трябва ли да си купя обратно къщата? Бог не ни отговаря, нито ни дава ясен отговор за това! Не трябва ли да ни се каже кога ще приключи Божието дело и какво друго дело ще извърши Той, за да можем да бъдем подготвени? Бог не ни казва тези неща, Той просто продължава да изразява истини, да разговаря за истини и да говори за спасение. Той никога не говори за това какво ще дойде по-късно, нито за бъдещето, нито кога човечеството ще навлезе в красива крайна цел, нито кога ще приключи животът на плътта. Той просто ни кара да чакаме безкрайно“. Хората нямат познание за Божието дело. По-конкретно, те не са наясно как Бог спасява хората, какви методи използва, за да спаси хората, какво конкретно дело Бог извършва в цялото Си дело, за да даде възможност на хората да бъдат спасени, и т.н. Вместо това те винаги живеят в собствените си представи и фантазии и разглеждат Божието дело като формалност или като някакъв вид фантастична магия. Сякаш Неговото дело е просто реторика и няма никакво конкретно съдържание — Бог трябва само да каже няколко слова, защото каквото Той каже, това се осъществява; каквото повели, това се затвърждава, и след това хората ще се променят и ще станат точно както е предсказано в книгата „Откровение“, като се превърнат в святи и станат осветени. Независимо какви фантастични и празни идеи имат хората за Божието дело, било то конкретни или неконкретни, в обобщение, хората са пълни с представи и фантазии за Неговото дело и винаги живеят в празни представи и фантазии в начина, по който подхождат към Божието дело и към всяко конкретно дело, което Бог извършва, и към всяко конкретно нещо, което Той казва, за да спаси човечеството. Разбира се, по-голямата част от хората имат само една представа и фантазия за Божието дело, а именно, че след като Божието дело приключи, хората най-сетне са стигнали до края, и стига да могат да изчакат, докато Неговото дело приключи, и да оцелеят по това време, тогава те ще са спечелили и всичко, от което са се отрекли и което са принесли, както и страданията, които са понесли, и цената, която са платили, всичко ще си е струвало. Като се съди по това, от една страна, хората са пълни с всякакви фантазии за Божието дело. От друга страна, хората не се стремят към истината във вярата си в Бог. Вместо това вярата им има хазартен характер — те залагат живота си и цялото си имущество, бъдещето си, брака си и всичко, което имат, и си мислят, че просто трябва да издържат, докато Божието дело приключи, и че стига да са все още живи, когато Бог прогласи, че делото Му е приключило, тогава те ще са спечелили и ще са си върнали всичко, което са платили. Не мислят ли хората по този начин? (Да.) Сега, след като говорихме толкова много за това, какви са основните представи и фантазии на хората за Божието дело? (Хората вярват, че Божието дело е пълно с чудеса и че Бог може да пречисти хората само с няколко думи, и те могат да влязат в небесното царство, без да е необходимо да плащат каквато и да е цена или да се стремят към истината.) Това са представи и фантазии, които хората имат за Божието дело. Какви други представи и фантазии има? (Хората не знаят точно какъв резултат Бог иска да постигне чрез делото Си върху хората и си мислят, че стига да могат да издържат, докато Божието дело приключи, ще имат надежда да влязат в небесното царство.) Това също е представа и фантазия — хората мислят, че Божието дело е просто формалност и процедура. Какво друго има? (Във вярата си в Бог хората не се стремят към истината, вместо това вярата им има хазартен характер.) Това представа и фантазия ли е? Това е същността на вярата на хората в Бог и същността на техния стремеж. Какви представи и фантазии има в това? Не е ли, че хората мислят, че стига да се отрекат от всичко и да изпълняват дълг, докато следват Бог, те ще бъдат променени, сякаш с магия? (Да.) Мислите на хората са изключително празни, свързани със свръхестествени неща и фантастични. Хората мислят, че не е необходимо да приемат наказание, правосъдие или кастрене, нито приток от Божиите слова, че просто трябва да следват Бог по този начин, като изпълняват какъвто и да е дълг, който им се възлага, и че стига да следват докрай, те ще бъдат променени и в крайна сметка ще влязат в небесното царство, след като Божието дело приключи. Това не са ли представи и фантазии на хората? (Да.)

Хората са изпълнени с всякакви представи и фантазии за Божието дело. Това, за което разговаряхме току-що, засяга представите на хората за дните на Божието дело. В допълнение към тези представи има и друг вид представа и фантазия. Това е, че винаги, когато хората се сблъскат с някои реални трудности, в субективната си воля те често се надяват, че ще получат проблясък на вдъхновение от Бог и след това ще им хрумне блестяща идея, без да е необходимо да ядат и да пият Божиите слова, да се въоръжават с истината или да схващат истините принципи в обичайното време, и че Бог може да им помогне да разрешат всякакви проблеми, с които се сблъскват в ежедневието си, без значение колко големи или малки са те. Възприемането и схващането на Божието дело от хората е изключително фантастично и празно и хората са пълни и с представи и фантазии за Божиите методи за спасяване на човека. Хората не искат да търсят различни истини в Божието дело и по практичен начин да се справят с всеки въпрос според истините принципи. Вместо това те се надяват, че когато се сблъскат с какъвто и да е проблем, Бог ще им даде светлина и откровения, точно както е давал откровения на пророците, така че каквото и да им се случи в реалния им живот, те ще имат мъдрост и способности, както и начини да се справят с всякакви проблеми, без да е нужно да се молят на Бог и да търсят истината, или да ядат и да пият Божиите слова, сякаш живеят в магически свят. Според фантазиите на хората те мислят, че след като започнат да вярват в Бог, ще станат умни и интелигентни. Някои дори мислят, че след като започнат да вярват в Бог, ще станат красиви и вече няма да имат никои от трудностите и проблемите на плътта, нито пречката на покварения нрав, нито каквито и да било реални трудности в ежедневието си. Те вярват, че стига да имат волята да удовлетворят Бог, Той ще им даде сила и ще създаде добри и превъзходни обстоятелства за тях, ще превърне всичко това в реалност и ще сбъдне всичките им въжделения и желания, и че, особено когато се сблъскат с неща, които надхвърлят това, което техните заложби и инстинкти могат да постигнат, Бог още повече ще им подаде ръка за помощ, така че те да могат умело или лесно да вършат нещата, които искат да правят. Има и някои хора, които имат лоши заложби и липса на умения във всякакъв вид професия, които мислят, че Бог трябва само да извърши чудо или дивно нещо и техните заложби изведнъж ще станат добри и те изведнъж ще станат умни. Те също така вярват, че за Бог нищо не е труднопостижимо и че Бог може да им помогне да постигнат неща, които те самите не могат да постигнат, и да им помогне да разрешат трудните проблеми, които те самите не могат да преодолеят и които надхвърлят техните способности. В обобщение, в Божието дело хората имат много представи и фантазии. От една страна, те са пълни с различни фантазии за продължителността на Божието дело, а също така са извършили различни действия и са платили различни цени в това отношение. В същото време хората са пълни и с всякакви представи и фантазии за различните трудности и проблеми, с които се сблъскват, и дори за собствения си покварен нрав. Повечето от тези представи и фантазии са празни, смътни и нереалистични, и още повече те надхвърлят заложбите и умовете на хората и излизат извън обхвата на техните инстинкти. Хората често се надяват, че Бог няма да действа въз основа на техните действителни трудности или въз основа на техните заложби, ум и инстинкти, а че вместо това ще им даде възможност да надминат всичко това и да надминат своята нормална човешка природа и своите заложби и инстинкти, за да правят определени неща. Хората са пълни с представи и фантазии за Божието дело, а съдържанието на техните фантазии е изключително свръхестествено. Тези представи и фантазии са напълно противоречиви и враждебни на истините, изразени от Бог. Хората не си мислят: „Ако Бог прави тези свръхестествени неща, защо все пак изрича толкова много слова и предоставя толкова много истини на хората? Нямаше да има нужда Той да прави това“. Причината, поради която Божието дело е толкова практично, е, че Бог се надява да предостави всичките Си слова и истини на хората и да ги вложи в тях, така че те да могат да живеят чрез тези слова и тези истини. Неговото намерение не е да даде възможност на хората да надминат нормалната човешка природа или своите инстинкти, а да им даде възможност, въз основа на нормалната човешка природа, да се придържат към истините принципи и да се придържат към дълга и поръченията, които Той им е дал. Въпреки това представите и фантазиите на хората са точно противоположни на Божието дело и изобщо не са съгласно начина, по който Бог върши делото Си. Бог иска да върши делото Си по практичен начин, докато фантазиите на хората за Божието дело са свързани със свръхестествени, празни и нереалистични неща. Разбира се, някои хора се надяват, че Бог ще използва някои още по-специални методи, за да им даде откровения, да им предостави ресурс, да ги подкрепи и да им помогне, и дори да ги промени и да им даде възможност да бъдат спасени. Например, когато някои хора се сблъскат с проблем, често те не търсят отговори или пътища на практикуване в Божиите слова, а вместо това коленичат, затварят очи и се молят. Те не търсят истината за проблема, когато се молят, и не намират след това съответните Божии слова, за да го разрешат. Вместо това те се надяват, че Бог може да им каже какво да правят в сърцата си; или да ги просветли с изречение, идея или образ; или да им даде възможност да получат малко светлина и да им даде малко мотивация — те искат да разберат истината по този начин. Разбира се, има някои хора, които предприемат по-краен подход, а именно, че когато се сблъскат с проблем, те се надяват, че Бог може да им разкрие откъс от Своите слова в съня им, като им каже дали трябва да направят еди-какво си и как да го направят, или дали трябва да отидат на еди-кое си място, или дали трябва да проповядват евангелието на еди-кого си. Някои хора, когато са изправени пред големи трудности, се надяват да получат сън или да получат отговора в съня си и дори се надяват да анализират и да изтълкуват съня си със своите братя и сестри или с църковните водачи, като си мислят: „Какъв е смисълът на този сън, който Бог ми даде? Какво иска Той да направя? Дали ми казва да отида, или не?“. Те вярват, че Божието дело е да дава откровения на хората, да ги води и да им предоставя ресурс, като използва тези специални средства, и така да им даде възможност да бъдат спасени. Не е ли това представа и фантазия? (Да, така е.) Има и други хора, които, когато се сблъскат с проблем и не знаят какво да правят, и не получават отговори от Бог, когато се молят, прибягват до вземане на решения чрез хвърляне на монета. Например, когато става въпрос за отиване на някое място, за да проповядват евангелието, те се молят на Бог дали трябва да отидат, или не, и не получават отговор, и какво правят тогава? Те просто хвърлят монета, за да решат дали да отидат, или не. Те мислят, че ако падне ези, това доказва, че Бог иска да отидат, докато ако падне тура, това доказва, че Бог не иска да отидат. Те хвърлят монетата три пъти и тя пада веднъж ези и два пъти тура, така че те заключават: „Две към едно е, което означава, че Бог не иска да отида“, и не отиват. Те дори се чувстват съвсем спокойни, че не отиват, като си мислят, че това е Божието желание, и си казват: „Трябва да следвам Божието напътствие. Това е Божие решение, а не мое. Трябва да се покоря на Божието напътствие и да не отивам“. И така, трябва ли всъщност да отидат, или не? Може ли търсенето на Божиите намерения по този начин да доведе до точен отговор? Отговорът категорично не може да бъде точен. Когато си изправен пред такава ситуация, трябва да вземеш решение въз основа на принципите и на това дали обстоятелствата го позволяват — само този метод е правилен. Проповядването на евангелието е твой дълг, твоя задача и работата, която трябва да свършиш днес, така че трябва да отидеш — редно е да отидеш. Въпреки това хората често не възприемат такива въпроси или не се справят с тях въз основа на тези реалности. Вместо това те често подхождат към тях въз основа на някои представи и фантазии и ги преценяват, като използват някои необичайни средства и методи, и в крайна сметка вземат някои абсурдни и изопачени решения. Това не е ли причинено от техните представи и фантазии? (Да.) В Божието дело, когато Бог не предоставя ясни слова, които да казват на хората как трябва да се прави всяко нещо или какви принципи да се спазват при справянето с всеки вид проблем, хората трябва да следват ръководството на Светия Дух и да следват напътствието, което Бог им предоставя в реални обстоятелства. Разбира се, те също трябва да обсъждат или да се молят и да търсят заедно със своите братя и сестри и в крайна сметка да решат как да се справят с настоящия проблем въз основа на действителната ситуация. Въпреки това, в Божието дело, когато Бог има ясни слова и ясни инструкции, които казват на хората принципите на практикуване за различни въпроси, тези възприети по-рано формалности могат да бъдат премахнати и хората вече не трябва да ги спазват. Ако продължат да ги спазват, това просто ще забави нещата. Например, да предположим, че когато се появи нещо и е необходимо да се отиде и да се действа, хората все още коленичат и се молят, като питат: „Боже, трябва ли да отида, или не? Ако не искаш да отида, просто създай някакво обстоятелство, което да ме възпрепятства, или ако искаш да отида, просто направи така, че всичко да върви гладко за мен“. Това е твърдо придържане към формалности и не е това, което Бог изисква от хората. Когато Бог има ясни слова относно Своите изисквания и критерии, хората вече не е необходимо да преминават през каквито и да било формалности на търсене, молитва, напипване и т.н. Вместо това, от една страна, те трябва да действат според действителната ситуация и реалните обстоятелства, а от друга страна, преди всичко те трябва да действат според истините принципи — това е правилно. Всеки ден се справяй с нещата в правилния ред, прави каквото трябва да правиш и не прави нещата, които не бива да правиш; справяй се с всичко, което е спешно и се нуждае от справяне, отложи всичко, което може да бъде оставено настрана за момента, и се погрижи първо за спешните въпроси. Това не са ли принципи? (Да, принципи са.) Те наистина са принципи. Трябва да запомниш това: когато се молиш на Бог и се стремиш да схванеш Неговите намерения, трябва да го правиш въз основа на Неговите слова. В специални ситуации, а именно, когато няма ясни слова от Бог, предоставящи инструкции, въпреки това трябва да знаеш, че Той има ясни слова и принципи на практикуване за всякакви въпроси и в такива случаи трябва да действаш в съответствие с различните истини принципи, с които Бог е поучавал хората в миналото. В умовете си обаче хората са изградили много представи и фантазии за Божието дело, които са нелепи, странни и свързани със свръхестествени неща, които превръщат Божиите слова и различните истини принципи в украшения и празни доктрини и правят така, че за хората те да не могат да бъдат критерии за справяне с нещата или пътища на практикуване, когато се натъкнат на проблеми. Това е жалко нещо и е изцяло причинено от факта, че хората са изградили много представи и фантазии за Божието дело.

Хората имат някои други нелепи, странни и чудати представи и фантазии за Божието дело, които проникват в ежедневието им. Да кажем например, че точно когато някой се кани да изпълни задачата, която най-много трябва да изпълни, се случва нещо, което според него не е трябвало да се случи, като например да му откраднат мобилния телефон, докато е на път да изпълни задачата, или колата му да се повреди, или той да падне по пътя, или нещо друго да се обърка. Какво означава това? Означава ли, че Бог му пречи да изпълни тази задача? Означава ли, че изпълнението на тази задача не е съгласно Божиите намерения? Означава ли, че тази задача не трябва да се изпълнява? Трябва ли да се разбира и възприема по този начин? (Не, не трябва.) Ако това е най-важното нещо, което трябва да направиш в момента при изпълнението на своя дълг, и ти отидеш и го направиш, тогава, дори ако срещнеш някои препятствия и трудности по пътя, или дори неща, които според хората не трябва да се случват, не може да се каже, че този дълг, който изпълняваш, и тази работа, която вършиш, не са угодни на Бог, или че Бог ти пречи да правиш тези неща — това е човешка представа и фантазия. Ако Бог иска да ти попречи, Той няма да използва тези методи. Вместо това Той директно ще нагласи обстоятелство, така че ти естествено да не трябва да отиваш и да изпълняваш тази задача. Тоест Бог ще изясни много добре в ума ти, че има нещо по-важно, което трябва да направиш днес, и следователно тази задача ще трябва да бъде изместена на второ или трето място в списъка ти и оставена за по-късно. Каквито и сметки да правиш, ще откриеш, че въз основа на действителната ситуация днес няма да е възможно да изпълниш тази задача. Така ти пречи Бог. Но каквото и да мислиш и каквито и препятствия или трудности да възникват в процеса на изпълнение на тази задача, във всеки случай, ако тази задача трябва да бъде изпълнена днес, тогава трябва да отидеш и да я изпълниш. Ако Бог ти попречи, Той ще използва най-подходящите и уместни средства, за да те накара естествено да се откажеш от тази задача — това е начинът, по който Бог върши делото Си. Начинът, по който Бог върши делото Си, е да остави хората да правят това, което трябва да правят, в рамките на вродените инстинкти на човешката природа. От една страна, това е отношението, което хората трябва да имат. От друга страна, съществува и факторът на обективните обстоятелства — ако обстоятелствата позволяват задачата да бъде изпълнена, тогава тя трябва да бъде изпълнена; ако обстоятелствата не го позволяват, тогава хората трябва да изчакат малко, за да я изпълнят. Каква е целта на чакането? Тя е да се изчака подходящото време и обстоятелства, които Бог урежда. Ако обстоятелствата постоянно са неподходящи и нещата продължават да се объркват, докато се опитваш да изпълниш тази задача, тогава не бива да я вършиш. Разбрахте ли? (Да.) В ежедневието си хората няма нужда да се опитват да схванат какво чувстват в духа си, когато изпълняват задачи, независимо какви са задачите, дали са големи или малки въпроси, или дали са лични или църковни дела. Ако днес се чувстваш унил и в сърцето си не искаш да изпълниш дадена задача, тогава попитай другите, които ще я изпълняват с теб, дали се чувстват унили. Ако другите не се чувстват унили и в сърцата си са готови да изпълнят задачата, а ти въпреки това заключиш, че тя не трябва да се изпълнява въз основа на собствените си чувства, не си ли малко прекалено субективен по въпроса? (Да.) Следователно, когато хората изпълняват задача, те трябва поне да разберат, че не бива да се опитват да схващат чувствата си или да действат въз основа на чувствата си. Да кажем например, че трябва да изпълниш някаква задача и се чувстваш малко нервен, окото ти непрекъснато играе, а ушите ти бучат, и ти казваш: „Десният ми клепач играе, това лоша новина ли предвещава? Трябва ли да изпълня тази задача?“. Тогава някой казва: „Ако ти играе лявото око, е на късмет, а ако ти играе дясното око, е на бедствие“, и след като чуеш това, не смееш да отидеш и да изпълниш задачата. Без значение кое от очите ти играе, ако това е задача, за която е имало предварителна уговорка, и всички фактори, необходими за изпълнението на тази задача, са налице, и времето и мястото са подходящи, тогава трябва да отидеш и да я изпълниш. Ако решиш да не отидеш само заради това, че някой казва, че „ако ти играе дясното око, е на бедствие“, това уместно ли е? (Не, не е.) Защо не е уместно? Ако това е твоя отговорност и твой дълг, и днес обективните обстоятелства и всички условия позволяват това да бъде направено, и освен това задачата трябва да бъде изпълнена спешно, тогава трябва да отидеш и да я изпълниш. И какво от това, че десният ти клепач играе? Може да възникнат някои незначителни проблеми и нещата да не вървят твърде гладко, но задачата все пак се изпълнява. Само ако Бог възпрепятства това и обстоятелствата не го позволяват, тогава може да не отидеш и да не изпълниш задачата. Някой казва: „Сигурно нещо не е наред, щом дясното ти око играе“, но друг казва: „Това е задача, за която има предварителна уговорка, така че трябва да отидем и да я изпълним“. В крайна сметка всички тръгвате да я изпълните, но колата неочаквано се поврежда по средата на пътя. Кажете Ми, ако дясното око на някого играе, докато групата тръгва, в такъв случай трябва ли да отидат? Искам да видя дали вие действително разбирате истината, или не. Какво мислите, правилно ли би било да се отиде и да се изпълни тази задача? (Да, би било.) Това е сигурно. Не можете да прецените дали трябва да отидете, или не, въз основа на това дали десният или левият ви клепач играе. Преди всичко, да се отиде и да се изпълни тази задача е правилно. И така, защо колата се е повредила по пътя? Дали това е било позволено от Бог? Трудно е да се обясни, нали? (Повредата на колата по пътя може да се дължи на човешка небрежност, например ако колата не е била проверена предварително, за да се види дали има някакви проблеми с нея.) Това е една възможна причина. Ако изключим тази причина, нормално ли е колата да се повреди по средата на пътуването? (Да.) Ако си купиш употребявана китайска кола, която поначало не е била с много добро качество, и не я поддържаш или ремонтираш правилно, а просто продължаваш да я караш, колата ще се повреди по средата на пътуването. Ако колата се повреди по средата на пътуването, означава ли това, че задачата определено не може да бъде изпълнена? (Не е задължително.) Колата се поврежда и са необходими един-два часа, за да се поправи. Когато пристигнете на местоназначението, братята и сестрите там казват: „Какъв късмет, че дойдохте по това време. Агентите по следенето току-що си тръгнаха. Ако бяхте дошли два часа по-рано, определено щяхте да бъдете заловени от големия червен змей. На косъм се разминахте!“. Виждаш ли, лошото се оказа добро. Правилно ли беше да се отиде и да се изпълни задачата? (Да.) Имаше ли Божие добро намерение в повредата на колата? (Да.) И така, играенето на десния ти клепач знак за бедствие или за късмет беше? (Нито едното, нито другото.) Нищо не се случи в резултат на това. Ако прекъснем историята в момента, когато колата се повреди, тогава твърдението, че „ако ти играе дясното око, е на бедствие“, би изглеждало доста точно. Повредата на колата беше злополука, нали? Но като погледнем крайния резултат, повредата на колата се оказа нещо добро. Ако колата не се беше повредила, всички щяхте да си навлечете неприятности, след като стигнете до местоназначението — не само че нямаше да успеете да изпълните задачата, но и щяхте да бъдете арестувани. Както се оказа обаче, колата се повреди по пътя и бяха необходими два часа, за да се поправи, така че докато стигнете там, опасността току-що беше отминала и вие бяхте вън от опасност. Това беше Божията закрила! Помислете, ако се погледне през призмата на повредата на колата, изглежда сякаш Бог ви е пречел да отидете, но всъщност вие разбрахте какво се е случило едва след като колата беше поправена и пристигнахте без повече инциденти. Как гледате на принципите и методите на Божиите действия по време на целия този процес? Какво разбиране трябва да имат хората за Божието дело? Прегледайте тези неща, тук има истини, които могат да бъдат търсени, а Аз ще видя дали вие сте способни да ги търсите, или не. (Боже, моето разбиране е, че независимо дали добри или лоши неща се случват на хората, в това има Божие добро намерение.) Това е един аспект. (Има и друг аспект, а именно, че Божието дело не е свръхестествено или неясно, а много практично.) Да, това е добро разбиране. Божието дело е практично и не е неясно или свръхестествено. Всеки с нормална човешка природа може да го почувства и да го опознае чрез преживяване, а то е и нещо, което хората са способни да възприемат. Не е ли това разбирането, което хората трябва да имат относно Божието дело? (Да.) В допълнение към това разбиране, какво друго трябва да разберат хората? Те трябва да разберат, че Бог господства над всичко. В Божието дело всяко конкретно нещо, което Той прави, дава възможност на хората да видят, че Неговите действия са изключително практични. В началото, когато групата ви тръгваше, някои от вас обсъждаха дали да отидат, или не. Бог не ви попречи. Той не ти причини гадене, повръщане или диария. Той нито ти попречи, нито те подтикна да отидеш. Не е ли това много практично? Той позволи на групата да го обсъди заедно. Някои хора казаха, че десният им клепач играе, докато други казаха, че се чувстват неспокойни отвътре, но независимо дали си разчитал на чувствата и настроението си, или на фантазии, свързани със свръхестествени неща, в крайна сметка трябваше да отидеш там, където трябваше, и Бог по никакъв начин не ти попречи. Не е ли много практично Бог да върши делото Си по този начин? (Да.) Божиите действия не са ни най-малко празни. Всякакви човешки проявления са позволени, което дори включва играенето на клепачите на някои хора. Кажете Ми, може ли Бог да спре или да контролира играенето на клепачите на хората? Нямаше ли да е толкова лесно за Бог да контролира това? Но направи ли го Той? (Не.) Бог не го направи. Той не се намеси, Той ти даде свобода. Клепачът ти играеше, както си ще, но в крайна сметка групата все пак тръгна — всичко това беше толкова практично. Но на местоназначението имаше неприятност и Бог не премахна тази опасност само защото вие отивахте натам. Бог не направи това и неприятността все пак възникна, както трябваше. И все пак Бог направи нещо умело: Той накара колата ви да се повреди по средата на пътя, така че докато колата беше поправена и всички вие пристигнахте на местоназначението, опасността беше отминала. Това беше Божията закрила. Виждаш ли, поради това забавяне, Той умело ти даде възможност да избегнеш опасността. Всичко, което Бог прави, е толкова практично, нали? (Да.) Така че това ти показва по много практичен начин, че това, което Бог прави, изобщо не е празно или свръхестествено и че възникването на всяко нещо е естествено и неизбежно, но в това се крие всемогъществото на Бог. По време на цялото събитие, каквито и да са били фантазиите на хората, каквито и да са били техните трудности, слабости и проблеми, независимо дали гледните точки, които са обсъждали заедно, са били правилни или грешни, нищо от това не е повлияло на това, което в крайна сметка се е случило, нито е повлияло на неизбежния изход от събитието. Всяко едно нещо, което трябваше да се случи, се случи, неприятността, която трябваше да възникне, възникна, колата, която трябваше да се повреди, се повреди, а гледните точки на хората също бяха разкрити, но крайният изход от събитието все пак се случи по начина, който Бог беше определил, и според това, което Бог беше предопределил, и така както Бог упражняваше върховенството Си над събитието. Това е всемогъществото на Бог, нали? (Да.) Всичко това се случи толкова практично и нормално, точно както всичко, което се случва на хората всеки ден в ежедневието им. То се случи естествено и не беше свръхестествено, неясно или празно. Следователно по този въпрос хората трябва да разберат, че Божието дело е практично и че Той господства над всичко. Как трябва да практикуват хората? Преди всичко те трябва да разберат какви принципи трябва да спазват, каквото и да им се случи. Ненадеждно е да се водят само по човешките чувства. Те не бива да се водят по свръхестествени чувства, нито да правят необуздани догадки въз основа на празни фантазии. Вместо това те трябва да отидат и да направят това, което трябва да направят, въз основа на действителните обстоятелства и дълга, който трябва да изпълнят. Освен това важното е, че те отиват и правят това, което трябва да направят, въз основа на истините принципи. Не е ли тогава много по-лесно? (Да.) Следователно, каквито и проблеми да срещаш и до какъвто и етап да е стигнало Божието дело, не е нужно да се водиш по чувствата си, не е нужно да проверяваш дали дадена дата е благоприятна или не, и разбира се, най-вече не е нужно да гледаш каквито и да било астрономически явления или да слушаш каквито и да било пророчества — просто прави това, което трябва да правиш. Някои хора обичат да гледат астрономически явления или да проверяват дали датите са благоприятни или не, като казват: „Утре не е добър ден, дали всичко ще се обърка, ако изляза? Дали големият червен змей ще извършва арести? Защо имаше врана, която грачеше до вратата, когато станах рано и излязох тази сутрин? Чух, че някои хора са видели черна котка, когато са излезли снощи. Всичко това са зловещи знаци! Какво да правя? Дали предстои да възникне някаква опасност?“. Ако имаш нормална човешка природа и нормално човешко мислене, трябва да можеш да прецениш какви обстоятелства са опасни и какви обстоятелства са сравнително безопасни и да знаеш как да подходиш към тях и да се справиш с тях според действителната ситуация — не е нужно да гледаш тези други неща. Що се отнася до това какво трябва и какво не трябва да правиш всеки ден, от една страна, има ясни Божии слова, които служат като истини принципи, а от друга страна, ти имаш нормална човешка природа, съвест и разум, и стига да правиш това, което трябва да правиш всеки ден въз основа на уредбата на действителните обстоятелства и ръководството, което те предоставят, и според действителните нужди на нормалната човешка природа и собствените си отговорности и задължения, тогава всичко е наред. Ако хората подхождат към ежедневието си по този начин, нещата няма ли да бъдат много по-прости? (Да.)