Докъде стигна общението ни на последното събиране? (На последното събиране Бог разговаря за „избавянето от бремето, което идва от семейството“. Една част от това означава да се избавим от очакванията за потомството си. Бог ни го обясни на два етапа: единият беше свързан с поведението на родителите, докато децата им са все още непълнолетни, а другият — с поведението им, когато децата им са пълнолетни. Независимо от възрастта на децата им, независимо дали са пълнолетни, или не, в действителност поведението и действията на родителите са в разрез с Божието върховенство и подреденото от Бог. Родителите винаги искат да контролират съдбата на децата си и да се намесват в живота им, но пътят, който децата избират, и стремежите, които имат, не са нещо, което родителите им могат да определят. Съдбите на хората не са нещо, което родителите им могат да контролират. Бог посочи също така правилния възглед, с който да възприемаме нещата: независимо от етапа в живота на детето, достатъчно е родителите му да изпълняват своите отговорности, а останалото е свързано с покорство пред Божието върховенство, пред подредбите на Бог и пред предопределеното от Него.) Миналия път разговаряхме за това, че хората трябва да се избавят от родителските очаквания за потомството си. Разбира се, тези очаквания са породени от човешката воля и формиране на идеи и не са съобразени с факта, че Бог подрежда човешката съдба. Тези очаквания не са част от човешката отговорност. Те са нещо, от което хората трябва да се избавят. Независимо колко големи са очакванията на родителите към децата им и независимо дали родителите вярват, че очакванията към децата им са правилни и уместни, щом тези очаквания противоречат на истината, че Бог е Върховен владетел на човешката съдба, тогава хората трябва да се избавят от тях. Може да се каже, че това е и нещо негативно. То не е нито правилно, нито положително. То противоречи на родителските отговорности и излиза извън обхвата им. То съдържа нереалистични очаквания и изисквания, които противоречат на човешката същност. Миналия път разговаряхме за някои необичайни действия и поведение, както и за някои крайни постъпки, проявявани от родителите към техните все още непълнолетни деца, които водят до всевъзможни негативни влияния и натиск върху децата им, разрушават физическото, психическото и духовното им благополучие. Тези неща показват, че това, което родителите правят, е неуместно и неподходящо. Това са мисли и действия, от които хората, които се стремят към истината, трябва да се избавят, защото от гледна точка на човешката същност те са жесток и нечовешки начин да се разруши физическото и духовното благополучие на детето. Следователно това, което родителите трябва да правят за своите все още непълнолетни деца, е да изпълняват своите отговорности, а не да планират, да контролират, да устройват или да определят тяхното бъдеще и съдба. Не повдигнахме ли миналия път въпроса за двата основни аспекта, свързани с изпълнението на отговорностите на родителите към техните непълнолетни деца? (Да, така е.) Ако тези два аспекта са изпълнени, значи ти си изпълнил своята отговорност. Ако не са изпълнени, тогава дори да отгледаш детето си така, че то да стане някакъв майстор или талантлив човек, твоята отговорност остава неизпълнена. Независимо колко усилия полагат родителите за децата си, независимо дали това означава косите им да побелеят от безпокойство, да се изтощят дотам, че да се разболеят, независимо колко висока цена плащат, колко силно влагат сърцето си или колко пари хвърлят, нищо от това не може да се счита за изпълнение на техните отговорности. И така, какво означава, когато казвам, че родителите трябва да изпълняват своите отговорности към малките си деца? Кои са двата основни аспекта? Кой ги помни? (Миналия път Бог разговаря за две отговорности. Едната от тях е да се грижим за физическото здраве на детето, а другата е да напътстваме, да възпитаваме и да подпомагаме психическото му здраве.) Толкова е просто. В действителност грижата за физическото здраве на детето е лесна — просто не му позволявайте да получава прекалено много натъртвания и синини или да яде каквото не трябва, не правете нищо, което би повлияло негативно на растежа му, и доколкото е възможно за родителите, осигурете му достатъчно храна, да се храни добре и здравословно, да си почива достатъчно, да не боледува или рядко да боледува, а когато се разболее, го лекувайте своевременно. Могат ли повечето родители да постигнат тези критерии? (Да.) Това е нещо, което хората могат да постигнат. Задачите, които Бог дава на хората, са лесни. Тъй като животните също могат да покрият тези критерии, ако хората не са способни да ги покрият, не са ли те по-лоши от животните? (Да, така е.) Ако дори животните могат да постигнат тези неща, а хората не могат, тогава те наистина са жалки. Това е отговорността, която родителите имат към физическото здраве на децата си. Що се отнася до психическото благополучие на децата им, това също е една от отговорностите, които родителите трябва да изпълняват, докато отглеждат малките деца. След като децата им са физически здрави, родителите трябва да насърчават и тяхното психично здраве, и това на мислите им, като направят необходимото те да мислят за проблемите по начини и в посоки, които са положителни, активни и оптимистични, така че да могат да водят по-добър живот и да не бъдат радикални, склонни към изопачавания или враждебни. Какво още? Те трябва да са способни да израснат нормални, здрави и щастливи. Например, когато децата започнат да разбират какво казват родителите им и могат да водят прости, нормални разговори с тях, както и когато започнат да проявяват интерес към нови неща, родителите може да им разказват библейски истории или да споделят прости истории за собственото си поведение, за да ги насочват. По този начин децата могат да разберат какво означава да се държиш добре и какво да правиш, за да бъдеш добро дете и добър човек. Това е форма на духовно напътствие за децата. Родителите не бива да им казват, че просто трябва да печелят много пари, когато пораснат, или да станат високопоставени служители, което ще им осигури несметно богатство и ще ги предпази от страдания или тежък физически труд, ще им даде власт и престиж да раздават команди на другите. Не бива да внушават на децата си такива негативни неща, а да им споделят положителни неща. Или те трябва да разказват на децата си истории, които са съобразени с възрастта им и носят положително възпитателно послание. Например да ги учат да не лъжат и да не бъдат деца, които лъжат, да ги накарат да разберат, че човек трябва да понесе последствията от лъжата, да обяснят собственото си отношение към лъжата и да подчертаят, че децата, които лъжат, са лоши и хората не обичат такива деца. Най-малкото те трябва да дадат на децата си да разберат, че трябва да бъдат честни. Освен това родителите трябва да не допускат децата им да развиват крайни или радикални идеи. Как може да се предотврати това? Родителите трябва да научат децата си да бъдат толерантни към другите, да проявяват търпение и прошка, да не проявяват своеволие или егоизъм при възникване на проблеми и да се научат да бъдат добри и хармонични в отношенията си с другите. Ако се сблъскат със зли или лоши хора, които се опитват да им навредят, те трябва да се научат да се отдръпнат, вместо да се справят със ситуацията чрез конфронтация и насилие. Родителите трябва да избягват да насаждат семената или мислите за склонност към насилие в съзнанието на малките си деца. Те трябва да им дадат ясно да разберат, че насилието не е нещо, което се цени от родителите, и че децата, които са склонни към насилие, не са добри деца. Ако хората имат склонност към насилие, накрая може да се стигне до извършване на престъпление и сблъскване с обществените ограничения и наказания съгласно закона. Хората със склонност към насилие не са добри хора, те не са хора, които се ползват с добро име. От друга страна, родителите трябва да възпитават децата си да станат самостоятелни. Децата не бива да очакват храната и дрехите просто да им бъдат поднесени. Те трябва да се научат да вършат нещата сами, когато са способни или знаят как да ги вършат, и да избягват постоянната нагласа за мързелуване. Родителите трябва по различни начини да насочват децата си да разбират тези положителни и правилни въпроси. Разбира се, когато видят, че се случват или възникват негативни неща, родителите трябва просто да информират децата си, че такова поведение не е добро, че добрите деца не постъпват така, че те самите не харесват такова поведение и че децата, които постъпват по този начин, могат да се сблъскат със съдебни наказания, санкции и възмездие в бъдеще. Накратко, родителите трябва да предадат на децата си най-простите и фундаментални принципи за това как да се държат и как да действат. Най-малкото, докато все още са непълнолетни, децата трябва да се научат да практикуват проницателност, да правят разлика между добро и лошо, да знаят кои действия определят добрия човек в сравнение с лошия, кои неща са показателни за поведението на добрия човек и кои действия се считат за лоши и показват поведението на лошия човек. Това са най-основните неща, на които трябва да бъдат научени. Освен това децата трябва да разберат, че другите хора презират някои видове поведение, като например кражбата или вземането на чужди вещи без разрешение, използването на вещите им без одобрение, разпространяването на клюки и сеенето на раздор между хората. Всички тези и подобни действия са показателни за поведението на лош човек, те са негативни неща и не са угодни на Бог. Когато децата пораснат малко, те трябва да бъдат научени да не бъдат своенравни във всичко, което правят, да не губят бързо интерес, да не бъдат импулсивни или прибързани. Те трябва да обмислят последствията от всяко действие, което предприемат, и ако знаят, че тези последствия може да се окажат неблагоприятни или катастрофални, трябва да се въздържат от действия, без да позволяват на изгодите или желанията им да размътят главите им. Родителите трябва също така да учат децата си кои са типичните думи и действия на лошите хора, като им предоставят основно разбиране за лошите хора и критерии, по които да ги оценяват. Те трябва да се научат да не се доверяват твърде лесно на непознати хора или на техните обещания и да са предпазливи, когато приемат неща от непознати. Трябва да бъдат научени на всички тези неща, защото светът и обществото са зли и пълни с капани. Децата не бива да се доверяват с лека ръка на всеки. Те трябва да бъдат научени да разпознават злите и лошите хора, да бъдат предпазливи и да се държат настрани от злите хора, за да не бъдат натопени или измамени от тях. По отношение на тези основни уроци родителите трябва да насочват и ръководят децата си с положителна нагласа през годините, в които те се развиват. От една страна, родителите трябва да се стремят децата им да растат здрави и силни по време на отглеждането им, а от друга страна, те трябва да насърчават здравословното психическо развитие на децата си. Какви са признаците на здравия дух? Те се състоят в това, че човек има правилна гледна точка за живота и може да поеме по правилния път. Дори да не вярва в Бог, той все пак избягва да следва зли тенденции през годините, в които се развива. Ако родителите забележат някакво отклонение в децата си, те трябва незабавно да проверят поведението им, да го коригират и да ги напътстват правилно. Например, ако в ранните си години децата им са изложени на определени неща, които се случват като част от зли тенденции или на определени неправилни доводи, или мисли и възгледи, в случаите, когато нямат проницателност, те може да ги последват или да им подражават. Родителите трябва да открият тези проблеми навреме и да осигурят незабавна корекция и точно напътствие. Това също е тяхна отговорност. Накратко, целта е да се гарантира, че децата имат основна, положителна и правилна посока на развитие на своите мисли, на своето поведение, на отношението към другите и възприемането на различни хора, събития и неща, така че да могат да се развиват в градивна, а не в нечестива посока. Например невярващите често казват: „Животът и смъртта са предопределени, богатството и честта се определят от Небето“. Колко страдания и удоволствия човек трябва да преживее в живота си е нещо предопределено от Бог и не може да бъде променено от хората. От една страна, родителите трябва да информират децата си за тези обективни факти, а от друга — да ги научат, че животът не е свързан само с физическите нужди, камо ли пък с удоволствията. Има по-важни неща, които хората трябва да правят в този живот, отколкото да ядат, да пият и да търсят развлечения. Те трябва да вярват в Бог, да се стремят към истината и да се стремят към спасение от Бог. Ако хората живеят само за удоволствие, за да ядат, да пият и да търсят развлечения в плътта, тогава те са като зомбита и животът им няма никаква стойност. Те не създават никаква положителна или смислена стойност и не заслужават да живеят или дори да бъдат човешки същества. Дори ако дадено дете не вярва в Бог, то поне следва да бъде добър човек и човек, който се грижи за изпълнението на своя дълг. Разбира се, ако е избрано от Бог и желае да участва в църковния живот и да изпълнява свой дълг, когато порасне, това е още по-добре. Ако децата им са такива, тогава родителите още повече трябва да изпълняват отговорностите си към непълнолетните си деца въз основа на принципите, с които Бог наставлява хората. Ако не знаеш дали те ще повярват в Бог или ще бъдат избрани от Него, трябва най-малкото да изпълняваш отговорностите, които имаш към децата си през техните години на израстване. Дори да не знаеш или да не си способен да възприемеш тези неща, ти все пак трябва да изпълниш тези отговорности. Във възможно най-голяма степен ти трябва да изпълняваш задълженията и отговорностите, които следва да изпълняваш, да споделяш с децата си позитивните мисли и нещата, които вече знаеш. Най-малкото вие трябва да се погрижите духовното им израстване да върви в градивна посока и съзнанието им да е чисто и здраво. Не ги карайте да изучават всякакви умения и знания от ранна възраст под диктовката на вашите очаквания, култивиране или дори потисничество. Още по-сериозно е, когато някои родители придружават децата си, когато те участват в различни конкурси за таланти, в академични или спортни състезания, следят всякакви социални тенденции и посещават събития като пресконференции, раздаване на автографи и учебни сесии, присъстват на всякакви състезания и речи при връчване на награди и т.н. Като родители те най-малкото не би трябвало да позволяват на децата си да вървят по техните стъпки, като сами правят тези неща. Ако родителите водят децата си на такива дейности, от една страна е ясно, че те не са изпълнили своите отговорности като родители. От друга страна, те открито водят децата си по път, от който няма връщане назад, като възпрепятстват тяхното градивно умствено развитие. Накъде са повели децата си тези родители? Въвели са ги в злите тенденции. Това е нещо, което родителите не бива да правят. Освен това, по отношение на бъдещите пътища, по които ще поемат децата им, и професиите, които ще упражняват, родителите не бива да внушават неща от рода на: „Виж еди-кой си, той е пианист, започнал е да свири на пиано на четири или петгодишна възраст. Не се е отдавал на игри, не е имал приятели или играчки и се е упражнявал на пианото всеки ден. Родителите му са го придружавали на уроци по пиано, консултирали са се с различни учители и са го записвали на конкурси по пиано. Виж какъв известен човек е той сега — добре нахранен, добре облечен, обграден с аура от светлина и уважаван, където и да отиде“. Това ли е видът възпитание, който насърчава здравословното развитие на детския ум? (Не, не е това.) Тогава какъв вид възпитание е това? Това е възпитанието на дявола. Този вид възпитание е пагубно за всеки млад ум. То насърчава децата да се стремят към слава, да ламтят за различни аури, почести, позиции и удоволствия. Кара ги да копнеят и да се стремят към тези неща още от ранна детска възраст, кара ги да се тревожат, да изпитват силни опасения и безпокойство и дори ги кара да плащат всякаква цена, за да ги получат, да се будят рано и да работят до късно, за да преглеждат домашните си и да овладяват различни умения, да губят детските си години, като разменят тези ценни години за такива неща. По отношение на това, което се насърчава от злите тенденции, непълнолетните деца нямат способността да им се противопоставят или да ги разпознават. Така че, като настойници на своите непълнолетни деца, родителите трябва да изпълняват тази отговорност, като им помагат да разпознават и да се противопоставят на различните възгледи, които идват от злите тенденции в света, както и на всички негативни неща. Те трябва да предоставят положителни наставления и възпитание. Разбира се, всеки има своите стремежи, и някои малки деца може да желаят определени занимания, дори родителите им да не ги насърчават. Оставете ги да желаят каквото си искат. Родителите трябва да изпълняват своите задължения. Като родител ти имаш задължението и отговорността да регулираш мислите на децата си и да ги насочваш в положителна и градивна посока. Що се отнася до това дали те ще изберат да те слушат, или ще искат да действат според ученията ти, когато пораснат, това е техен личен избор, в който ти не можеш да се намесваш или да го контролираш. Накратко, през годините на израстване на децата родителите имат отговорността и задължението да внушават различни здравословни, правилни и положителни мисли и възгледи, както и житейски цели в съзнанието на децата си. Това е отговорността на родителите.

Някои родители казват: „Аз дори не знам как да възпитавам децата си. Още от дете съм объркан и просто правя всичко, което ми кажат моите родители, без да различавам правилно от грешно. Дори и сега все още не знам как да възпитавам деца“. Не се притеснявай, че не знаеш. Това не е непременно нещо лошо. По-лошото е, когато знаеш, но не го прилагаш на практика и продължаваш да възпитаваш децата си единствено да се стремят към превъзходство, като си казваш: „За нищо не ставам вече, но искам децата ми да ме надминат. По-младото поколение се възползва от постигнатото от по-възрастните и трябва да ги засенчи. В момента изпълнявам длъжността началник отдел, следователно моето дете трябва да бъде кмет, губернатор или дори да се издигне до по-високи нива на управление или да стане президент“. Няма нужда да казвате каквото и да е повече на подобни хора. Не се занимаваме с такива хора. Отговорността на родителите, за която говорим, е положителна, проактивна и е свързана с истината. Що се отнася до хората, които се стремят към истината, ако искаш да изпълниш отговорността си към своите деца, но не си сигурен как да изпълниш тази отговорност, тогава започни да се учиш от самото начало. Лесно е. Не е лесно да учиш възрастни. Обучението на децата обаче е лесно, нали? Учи себе си и тях едновременно, като ги учиш на това, което току-що си научил. Това не е ли лесно? Лесно е да възпитаваш децата си. Още по-добре е да изпълниш отговорността си по отношение на психическото здраве на децата си. Дори и да не можеш да го направиш перфектно, пак е по-добре, отколкото изобщо да не ги възпитаваш. Децата са млади и наивни. Ако им позволиш да получават информация от телевизията и от различни източници, да се стремят към каквото си искат и да мислят и действат, както им е угодно, без възпитание или контрол, тогава не си изпълнил отговорността си като родител. Провалил си се в дълга си и не си изпълнил отговорността и задължението си. Ако родителите искат да изпълнят отговорността си към своите деца, те не могат да бъдат пасивни, а трябва да учат активно, за да усвоят известни знания и ерудиция, които могат да им помогнат да подхранят психическото здраве на децата си, или някои основни принципи, свързани с истината, като започнат от самото начало. Това са все неща, които родителите трябва да правят. Ето какво означава човек да изпълни отговорността си. Разбира се, твоето обучение няма да е напразно. В процеса на учене и възпитаване на децата си ти също ще придобиеш нещо. Защото, докато учиш децата си да подобряват психическото си здраве в градивна посока, като възрастен ти неминуемо ще се сблъскаш с определени положителни идеи и ще ги научиш. Когато подхождаш педантично и сериозно към тези положителни идеи или принципи и критерии за собственото си поведение и действие, несъзнателно ще придобиеш нещо — това няма да е напразно. Изпълнението на отговорността ти към собствените ти деца не е нещо, което правиш заради другите. Трябва да го правиш както заради емоционалната си връзка с тях, така и заради кръвната ви връзка. Дори ако след това децата ти действат и се държат по начин, който не отговаря на очакванията ти, поне ти си придобил нещо. Знаеш какво означава да възпитаваш децата си и да изпълниш отговорността си към тях. Вече си изпълнил отговорността си. Що се отнася до това какви пътища ще изберат да следват децата ти по-късно, как ще се държат и какви съдби ги очакват в живота, това вече не е твоя грижа. Когато достигнат зряла възраст, ти можеш само да стоиш отстрани и да наблюдаваш как се развиват животът и съдбата им. Вече нямаш задължението или отговорността да участваш. Ако не си им осигурил навременни напътствия и образование и не си им поставил граници по определени въпроси, когато са били непълнолетни, може да съжаляваш, когато като възрастни кажат или направят неочаквани неща или покажат мисли и поведение, които не си предвидил. Да кажем например, че когато детето ти е било малко, постоянно си го възпитавал, казвал си му: „Учи усърдно, иди в колеж, следвай следдипломна квалификация или защити докторантура, намери си добра работа, намери си подходящ партньор, за когото да се ожениш, и създайте семейство, и тогава животът ще е добър“. Благодарение на твоето възпитание, насърчение и различни форми на натиск, той е живял и е следвал посоката, която си му определил, и е постигнал това, което си очаквал, точно както си искал, и сега не е способен да се върне назад. След като си разбрал определени истини и Божиите намерения благодарение на вярата си и си придобил правилни мисли и възгледи, ако сега се опиташ да му кажеш да не се стреми повече към тези неща, вместо това той вероятно ще ти се противопостави: „Не правя ли точно каквото искаше? Не ме ли учеше на тези неща, когато бях млад? Не искаше ли това от мен? Защо ме спираш сега? Грешно ли е това, което правя? Постигнах тези неща и сега мога да им се наслаждавам. Трябва да се чувстваш щастлив, удовлетворен и горд с мен. Не е ли така?“. Как би се почувствал, като чуеш това? Да се радваш ли трябва, или да плачеш? Няма ли да изпитваш съжаление? (Така е.) Не можеш да си го върнеш сега. Ако не беше го възпитавал по този начин, когато беше малък, ако му беше осигурил щастливо детство без никакъв натиск, без да го учиш да бъде по-добър от останалите, да заема висок пост или да печели много пари, или да се стреми към слава, изгода и статус, ако просто го беше оставил да бъде добър, обикновен човек, без да изискваш от него да печели много пари, да се наслаждава на толкова много или да ти се отплаща толкова много, и беше поискал просто да бъде здрав и щастлив, да бъде обикновена и щастлива личност, може би щеше да е възприемчив към някои от мислите и възгледите, които поддържаш, след като повярва в Бог. В такъв случай сега животът му може би щеше да е щастлив и да не е подложен на толкова голям натиск от живота и обществото. Макар да не е спечелил слава и изгода, поне сърцето му щеше да е щастливо, тихо и спокойно. Но през годините на своето развитие, заради многократното ти подтикване и настояване, под твой натиск, той неуморно се е стремил към знания, пари, слава и изгода. Накрая е придобил слава, изгода и статус, животът му се е подобрил, повече се е наслаждавал и е спечелил повече пари, но животът му е изтощителен. Всеки път, когато го видиш, той има уморено изражение на лицето. Едва когато се върне обратно при теб у дома, той се осмелява да свали маската си и да признае, че е уморен и че иска да си почине. Но щом излезе навън, вече не е същият и отново си слага маската. Гледаш умореното му и жалко изражение и го съжаляваш, но нямаш сила да го накараш да се върне обратно. Той вече не може. Как се случи това? Не е ли свързано с твоето възпитание? (Така е.) Нито едно от тези неща не е било нещо, което той естествено е знаел или към което се е стремил от ранна възраст. Определено има връзка с твоето възпитание. Не се ли разстройваш, когато виждаш лицето му, когато виждаш живота му в това състояние? (Така е.) Но ти си безсилен. Остават единствено съжалението и скръбта. Може да чувстваш, че детето ти е напълно отнето от Сатана, че то не е способно да се върне и ти нямаш никаква сила да го спасиш. Това е така, защото не си изпълнил отговорността си като родител. Именно ти си му навредил, отклонил си го със своето погрешно идеологическо възпитание и напътствие. Никога не може да се върне и накрая ти остава само съжалението. Гледаш безпомощно, докато детето ти страда, покварено от това зло общество, обременено от натиска на живота, а ти няма как да му помогнеш. Единственото, което можеш да кажеш, е: „Връщай се по-често вкъщи и ще ти готвя нещо вкусно“. Какви проблеми могат да се решат с тази храна? Тя не може да реши нищо. Мислите му вече са зрели и са се оформили, и той не желае да се избави от славата и статуса, които е постигнал. Може само да продължи напред и никога да не се обръща назад. Това е пагубният резултат от това, че родителите дават грешни насоки и внушават погрешни идеи на децата си през годините, в които се оформят. Ето защо през тези години родителите трябва да изпълнят своята отговорност, да направляват психическото здраве на децата си и да насочват мислите и действията им в градивна посока. Това е много важен въпрос. Може да кажеш: „Не разбирам много от възпитаване на деца“, но не можеш ли поне да изпълниш своята отговорност? Ако наистина разбираш света и това общество, ако наистина схващаш какво представляват славата и изгодата, ако наистина можеш да изоставиш светската слава и изгода, тогава трябва да защитиш децата си и да не допускаш да приемат твърде рано тези неправилни идеи от обществото през годините, в които се оформят. Когато например някои деца постъпят в прогимназията, те започват да забелязват неща като това на колко милиарда долара възлизат активите на даден бизнес магнат, какви луксозни коли притежава най-богатият човек в района, какъв пост заема някой друг, колко пари има, колко коли е паркирал пред дома си и какви неща харесва. Умът им започва да се чуди: „Сега съм в прогимназията. Какво ще стане, ако не мога да си намеря добра работа след колежа? Какво ще правя, ако нямам работа и не мога да си позволя имение и луксозни коли? Как мога да стана изключителен без пари?“. Те започват да се тревожат и да завиждат на хората в обществото, които имат престиж и чийто живот е разточителен и луксозен. Когато децата осъзнаят тези неща, те започват да възприемат различна информация, събития и явления от обществото и в младото си съзнание започват да се чувстват под натиск и тревожни, да се безпокоят за бъдещето си и да го планират. В подобна ситуация не трябва ли родителите да изпълнят своята отговорност и да им осигурят утеха и напътствие, като им помогнат да разберат как правилно да възприемат тези въпроси и да се справят с тях? Те трябва да се погрижат децата им да не се увличат по тези неща от ранна възраст, за да могат да развият правилни възгледи към тях. Кажете ми, какво отношение трябва да показват родителите към тези въпроси пред децата си? В днешно време децата не са ли изложени на различни аспекти на обществото още от най-ранна възраст? (Така е.) В днешно време децата не знаят ли много за певците, филмовите и спортните звезди, както и за интернет знаменитостите, бизнес магнатите, богатите хора и мултимилионерите — колко пари печелят, какво носят, какво харесват, колко луксозни коли имат и т.н.? (Така е.) Ето защо в това сложно общество родителите трябва да изпълняват отговорността си на родители, да защитават децата си и да им осигуряват здрав дух. Когато децата осъзнаят тези въпроси или чуят и получат някаква нездравословна информация, родителите трябва да ги научат да развиват правилни мисли и възгледи, така че да могат своевременно да се отдръпнат от тези въпроси. Най-малкото родителите трябва да им предадат една проста доктрина: „Все още си млад и на твоята възраст имаш отговорността да се учиш добре и да научиш това, което трябва да научиш. Не е нужно да мислиш за други неща. Що се отнася до това колко пари ще печелиш или какво ще си купиш, не е нужно да се грижиш за тези въпроси. Те са за след като пораснеш. Засега се съсредоточи върху това да си вършиш работата в училище, да изпълняваш задачите, които ти възлагат учителите, и да управляваш нещата в собствения си живот. Не е нужно да мислиш твърде много за каквото и да е друго. Няма да е твърде късно да обмислиш тези въпроси, след като навлезеш в обществото и се сблъскаш с тях. Нещата, които се случват в обществото сега, са грижа на възрастните. Ти не си възрастен, така че това не са неща, за които трябва да мислиш или в които трябва да участваш. В момента се съсредоточи върху това да си вършиш добре работата в училище и да слушаш какво ти казваме. Ние сме възрастни и знаем повече от теб, така че каквото и да ти кажем, ти трябва да ни слушаш. Ако научиш за тези въпроси в обществото и ги следваш и им подражаваш, това няма да е от полза за образованието ти и за училищната ти работа, а може да повлияе на ученето ти. Какъв човек ще станеш по-късно или каква кариера ще имаш — това са неща, които трябва да обмислиш по-късно. Задачата ти в момента е да се занимаваш с обучението си. Ако не се справяш отлично с учението, няма да успееш в образованието си и няма да бъдеш добро дете. Не мисли за други неща. Те не те касаят. Ще ги разбереш, когато пораснеш“. Това не е ли най-основната доктрина, която хората трябва да разберат? (Така е.) Кажете на децата: „Твоята задача сега е да учиш, а не да ядеш, да пиеш и да се забавляваш. Ако не учиш, ще си изгубиш времето и ще пренебрегнеш образованието си. Всички неща в обществото, свързани с ядене, пиене, търсене на развлечения и разни други въпроси, са въпроси за възрастните. Хората, които все още не са пълнолетни, не бива да се занимават с тези дейности“. Тези думи лесно ли се приемат от децата? (Да.) Не им отнемаш правото да знаят за тези неща или да завиждат за тях. В същото време посочваш точно какво трябва да правят. Добър ли е този начин на възпитаване на децата? (Да.) Това лесен начин на действие ли е? (Да.) Родителите трябва да се научат да го правят и доколкото са в състояние, да изучават как да възпитават непълнолетните си деца и да се грижат за тях въз основа на собствените си способности, условия и заложби. Те трябва да изпълнят отговорността си към тях и да правят всичко това по най-добрия начин, на който са способни. Не съществуват строги или непоклатими норми за това. То е различно за всеки човек. Семейните обстоятелства на всеки са различни, както и заложбите на всеки са различни. Ето защо, когато става въпрос за изпълнение на отговорността за възпитанието на децата, всеки човек има свои собствени методи. Трябва да правиш това, което работи на практика, което дава желаните резултати. Трябва да се адаптираш към индивидуалността, възрастта и пола на децата си. Някои от тях може да се нуждаят от малко повече строгост, а други — от по-мек подход. Някои може да имат полза от по-взискателен стил, докато други може да процъфтяват в спокойна среда. Родителите трябва да приспособят методите си в зависимост от индивидуалното положение на децата си. Във всеки случай крайната цел е да се осигури психическото им здраве, да се насочат в градивна посока, както по отношение на мислите им, така и по отношение на критериите за действията им. Не налагай нищо, което може да противоречи на човешката природа, нищо, което е в разрез със законите на естественото развитие или надхвърля това, което могат да постигнат на своята възраст или с нивото на заложбите си. Когато родителите могат да направят всичко това, те вече са изпълнили своята отговорност. Трудно ли е да се постигне това? Не е сложен въпрос.