Свързвате ли обикновено химните, които слушате, с вашите собствени състояния и преживявания? Слушаш ли и разсъждаваш ли внимателно върху определени думи и теми, които са свързани с твоите преживявания и разбирания или които си способен да постигнеш? (Понякога, Боже, когато преминавам през определени неща, свързвам химните, които слушам, със собственото си положение, а друг път просто отбивам номера.) През по-голямата част от времето вие просто отбивате номера, нали? Ако в 95 процента от времето, в което слушате химни, просто отбивате номера, подобно слушане има ли някакво значение? Каква е целта на слушането на химни? Най-малкото то позволява на хората да се успокоят, да затворят сърцата си за различните сложни въпроси и мисли и да се смирят пред Бог, като дойдат пред Божиите слова, за да слушат внимателно и да разсъждават върху всяко изречение и абзац. Дали сега сте твърде заети със задачи, та нямате време да слушате и енергия да разсъждавате, или просто не знаете как да четете Божиите слова с молитва, да разсъждавате върху истината и да се смирите пред Бог? Вие просто се занимавате с изпълнението на дълга си всеки ден. Макар че може да е трудно и уморително, вие вярвате, че всеки ден е пълноценен, и не се чувствате празни или духовно безпомощни. Чувствате, че денят не е пропилян, че има стойност. Да живееш безцелно всеки ден се нарича дезорганизираност. Не е ли така? (Да, така е.) Кажи Ми, ако нещата продължават така, след още три, пет, осем или десет години ще имате ли нещо значимо, с което да се похвалите? (Няма да има.) Ако не се сблъскате с някакви извънредни инциденти или някакви специални обстоятелства, подредени от Бог, ако няма лично наставничество и ръководство от Горното, което да ви дава събирания и общение и да разнищва същността на различни хора, събития и неща, да ви води за ръка и да ви учи, тогава вие всъщност губите много от времето си всеки ден, напредъкът ви е бавен и не придобивате почти нищо при навлизането си в живота. И така, всеки път, когато нещо се случи, вашата способност да разпознавате не се увеличава, преживяването и разбирането ви за истината не напредват, а освен това вие не успявате да преживеете и да напреднете във вярата си в Бог и в покорството си пред Него. Когато следващия път се сблъскате с нещо, все още не знаете как да се справите с него според истините принципи. В процеса на изпълнение на дълга си и преживяването на различни неща все още не можете активно да търсите принципи и да практикувате според истините принципи. Това е губене на време. Какви са крайните последици, до които води губенето на време? Времето и енергията ви са пропилени, а ревностните ви усилия са напразни. Пътят, по който сте вървели през всичките тези години, се окачествява като пътя на Павел. Ако си бил водач или работник в продължение на много години, но навлизането ти в живота е повърхностно, ръстът ти е малък и не разбираш никакви истини принципи, тогава ти не си подходящ за тази роля и не си способен да изпълниш никаква задача самостоятелно. Водачите и работниците са неподходящи за своите роли, а обикновените братя и сестри не могат да живеят самостоятелно църковния живот, не могат да ядат и да пият самостоятелно Божиите слова, не знаят как да преживяват Божието дело и нямат навлизане в живота. Ако никой не ги надзирава или напътства, те могат да се отклонят. Ако водачите и работниците не са под надзор или не са направлявани в работата си, те биха могли да се отклонят, да създадат независимо царство, да бъдат подведени от антихристи и дори да следват антихристи, без да го осъзнават, като все така си мислят, че отдават всичко на Бог. Това не е ли жалко? (Да, така е.) Сегашното ви положение е точно такова: едновременно лошо и жалко. Когато се сблъскате със ситуации, вие сте безпомощни и нямате никакъв изход. Когато става въпрос за действителни проблеми и за действителното съдържание на работата, вие не знаете как да действате или какво да направите. Всичко е заплетено и нямате представа как да го разрешите. Чувствате се доста щастливи от това, че сте толкова заети всеки ден, физически сте изтощени, а психически чувствате голямо напрежение, но резултатите от работата ви не са толкова добри. Принципите на всяка истина и пътищата за практикуване са ви били ясно изяснени чрез работните порядки в Божия дом, но вие нямате път в работата си, не можете да откриете принципите, обърквате се, когато се сблъскате със ситуации, не знаете как да действате и цялата ви работа е каша. Това не е ли жалко състояние? (Да, така е.) Това наистина е жалко състояние.

Някои хора казват: „Вярвам в Бог повече от десет години, аз съм опитен вярващ“. Някои казват: „Вярвам в Бог от двадесет години“. Други казват: „Какво са двадесет години вяра? Аз вярвам в Бог повече от тридесет години“. Вие вярвате в Бог от доста години, а някои от вас дори са служили като водачи или работници в продължение на много години и имат доста преживявания. Но как върви навлизането ви в живота? Доколко добре можете да схванете истините принципи? Служил си като водач или работник в продължение на много години и си придобил известно преживяване в работата си, но когато се сблъскаш с всякакви задачи, хора и неща, ще подчиниш ли практикуването си на истините принципи? Ще отстояваш ли Божието име? Ще защитаваш ли интересите на Божия дом? Ще опазиш ли Божието дело? Можеш ли да останеш непоколебим в свидетелството си? Когато се сблъскаш с прекъсвания и смущения в работата на църквата, предизвикани от антихристи и зли хора, ще имаш ли увереността и силата да се бориш с тях? Можеш ли да защитиш Божиите избраници и да отстояваш делото на Божия дом, като защитаваш интересите на Божия дом и Божието име от опозоряване? Можеш ли да направиш това? От това, което виждам, вие не можете да го направите, нито сте го правили. Всеки ден сте доста заети — с какво сте били заети? През всичките тези години сте жертвали семейството и кариерата си, понасяли сте страдания, плащали сте цената и сте влагали много усилия, но сте придобили малко. Някои водачи и работници дори са се сблъсквали многократно с подобни събития, хора и обстоятелства, но продължават да правят същите грешки, които водят до същите прегрешения. Не показва ли това липса на израстване в живота им? Не означава ли това, че те не са придобили истината? (Да, така е.) Не показва ли това, че те все още са контролирани от Сатана под неговата мрачна власт и не са постигнали спасение? (Да, така е.) Когато около теб в църквата по различно време възникват и се развиват най-различни събития, ти си безсилен да направиш каквото и да било. Особено когато се сблъсквате с антихристи и зли хора, които предизвикват прекъсвания и смущения в работата на църквата, вие не знаете как да се справите с тях. Просто оставяте нещата на самотек или в най-добрия случай се ядосвате и кастрите причинителите на смущението, но проблемът остава нерешен и нямате алтернативен план за действие. Някои дори си мислят: „Отдадох цялата си сила и цялото си сърце — нали Бог каза, че трябва да отдадем тези две неща? Дадох всичко от себе си. Ако все още няма резултати, вината не е моя. Просто хората са толкова лоши: дори когато разговаряш с тях за истината, те не слушат“. Казваш, че си отдал всичките си сили и цялото си сърце, но не си постигнал никакви резултати в работата. Не си отстоявал работата на църквата и не си защитавал интересите на Божия дом, а си позволил на зли хора да поемат контрола над църквата. Позволил си на Сатана да вилнее и да позори Божието име, докато си наблюдавал отстрани, неспособен да направиш нищо, неспособен да се справиш с нищо, въпреки че си имал властта за това. Не си могъл да останеш непоколебим в свидетелството си за Бог, но въпреки това си мислиш, че си разбрал истината и си отдал цялото си сърце и всичките си сили. Това ли означава да бъдеш добър стопанин? (Не.) Когато всякакви зли хора и неверници се появяват и играят различни роли на дяволи и сатани, оспорват работните порядки и правят нещо съвсем различно, лъжат и мамят Божия дом, когато смущават и прекъсват Божието дело, като правят неща, които позорят Божието име и петнят Божия дом, църквата, ти не правиш нищо друго, освен да се ядосваш, когато видиш това, но не можеш да се изправиш, за да отстоиш справедливостта, да разобличиш злите хора, да поддържаш работата на църквата, да се заемеш с тези зли хора и да се справиш с тях, както и да им попречиш да смущават работата на църквата и да петнят Божия дом, църквата. Щом не правиш тези неща, ти не си свидетелствал. Някои хора казват: „Не смея да правя тези неща, страхувам се, че ако се занимавам с твърде много хора, може да ги разгневя и ако те се обединят срещу мен, за да ме накажат и отстранят от длъжност, какво ще правя?“. Кажете Ми, дали те са страхливи и плахи, не притежават истината и не могат да разпознават хората или да прозрат идващото от Сатана смущение, или не са предани към изпълнението на дълга си, като просто се опитват да се защитят? Какъв е истинският проблем тук? Замисляли ли сте се някога за това? Ако ти по природа си плах, крехък, страхлив и боязлив, но след толкова години вяра в Бог, въз основа на разбирането на определени истини, развиеш истинска вяра в Бог, няма ли да си способен да преодолееш част от човешката си слабост, плахост и крехкост и да не се страхуваш повече от злите хора? (Да, така е.) Тогава каква е първопричината за вашата неспособност да се занимавате и да се справите със злите хора? Дали е заради това, че вашата човешка природа е изначално страхлива, плаха и боязлива? Това не е нито първопричината, нито същността на проблема. Същността на проблема е в това, че хората не са предани на Бог. Те защитават себе си, личната си безопасност, репутацията си, статуса си и изхода си. Липсата на преданост се проявява в това, че те винаги се защитават и се оттеглят като костенурка в черупката си, когато се сблъскат с нещо, и изчакват, докато то отмине, преди отново да покажат глава. Независимо с какво се срещат, те винаги ходят по тънък лед, изпитват голяма тревога, безпокойство и страх и са неспособни да се изправят и да защитят работата на църквата. Какъв е проблемът тук? Дали не е в липсата на вяра? Ти нямаш истинска вяра в Бог, не вярваш, че Бог е Върховният владетел на всички неща, и не вярваш, че животът ти, че всичко твое е в Божиите ръце. Не вярваш на това, което Бог казва: „Без Божието позволение Сатана не смее да помръдне и косъм от тялото ти“. Разчиташ на собствените си очи и преценяваш фактите, преценяваш нещата въз основа на собствените си изчисления, като винаги защитаваш себе си. Не вярваш, че съдбата на човека е в Божиите ръце. Страхуваш се от Сатана, страхуваш се от злите сили и от злите хора. Това не е ли липса на искрена вяра в Бог? (Да, така е.) Защо няма истинска вяра в Бог? Дали това е така, защото преживяванията на хората са твърде повърхностни и те не могат да прозрат тези неща, или защото разбират твърде малко от истината? Каква е причината? Има ли нещо общо с покварения нрав на хората? Дали това е така, защото хората са твърде лукави? (Да, така е.) Независимо колко неща преживяват, независимо колко факти им се представят, те не вярват, че това е Божието дело или че съдбата на човека е в Божиите ръце. Това е един аспект. Другият смъртоносен проблем е, че хората се интересуват твърде много от себе си. Те не са готови да платят каквато и да било цена или да направят каквато и да било жертва за Бог, за Неговото дело, за интересите на Божия дом, за Неговото име или за Неговата слава. Те не са готови да направят нищо, което е свързано дори с най-малка опасност. Хората се интересуват твърде много от себе си! Заради страха си от смърт, от унижение, от това да попаднат в капана на зли хора и от това да изпаднат във всякакво затруднение, хората полагат големи усилия, за да запазят собствената си плът, като се стремят да не допускат да попаднат в каквито и да било опасни ситуации. От една страна, това поведение показва, че хората са твърде лукави, а от друга страна, то разкрива тяхното чувство за самосъхранение и егоизъм. Ти не желаеш да отдадеш себе си на Бог, а когато казваш, че си готов да отдадеш всичко на Бог, това не е нищо повече от желание. Когато се стигне до това действително да излезеш напред и да свидетелстваш за Бог, да се бориш срещу Сатана и да се изправиш пред опасност, смърт и различни трудности и изпитания, ти вече не си готов. Твоето малко желание рухва и ти правиш всичко възможно, за да защитиш първо себе си, а след това вършиш някаква безсъдържателна работа, която трябва да свършиш, работа, която е видима за всички. Човешкият ум все пак е по-гъвкав от този на машината: той умее да се адаптира, когато се сблъсква със ситуации, знае кои действия допринасят за неговите собствени интереси и кои не, и бързо прилага всички методи, с които разполага. Следователно, когато се сблъскаш с някои неща, крехкото ти доверие в Бог не е способно да остане непоколебимо. Ти се държиш лукаво с Бог, предприемаш тактики срещу Него и правиш номера, а това разкрива липсата ти на истинска вяра в Бог. Мислиш, че Бог не заслужава доверие, че Той може да не е способен да те защити или да ти осигури безопасност, че Бог може дори да те остави да умреш. Чувстваш, че Бог е ненадежден и че само ако разчиташ на себе си, можеш да си сигурен. Какво се случва накрая? Независимо от обстоятелствата или въпросите, с които се сблъскваш, ти подхождаш към тях, като използваш тези методи, тактики и стратегии, и не си способен да останеш непоколебим в свидетелството си за Бог. Независимо от обстоятелствата, ти не си способен да бъдеш пригоден водач или работник, не си способен да проявиш качествата или действията на стопанин и не си способен да проявиш пълна преданост, като по този начин губиш свидетелството си. Независимо с колко въпроса се сблъскваш, ти не си способен да се уповаваш на вярата си в Бог, за да показваш преданост и да изпълняваш отговорността си. Затова крайният резултат е, че не придобиваш нищо. Във всяко обстоятелство, което Бог е устроил за теб, и когато си се борил срещу Сатана, твоят избор винаги е бил да се оттеглиш и да избягаш. Ти не си следвал траекторията, която Бог е посочил или определил за теб да преживееш. Така че в разгара на тази битка губиш шанса си за истината, разбирането и преживяванията, които би трябвало да придобиеш. Всеки път, когато се озовеш в обстоятелства, устроени от Бог, ти преминаваш през тях по един и същи начин и ги завършваш по един и същи начин. Накрая доктрината и уроците, които си усвоил, са едни и същи. Нямаш истинско разбиране, просто си усвоил няколко преживявания и уроци, като например: „Не бива да правя това в бъдеще. Когато се сблъскам с подобни ситуации, трябва да бъда предпазлив спрямо тях, трябва да си напомням за това, трябва да внимавам с този тип хора, да избягвам този тип хора и да се пазя от този тип хора“. Това е всичко. Какво си придобил? Дали са познания и проницателност, или са преживявания и поуки? Ако това, което придобиваш, няма нищо общо с истината, тогава ти не си придобил нищо, нищо, което наистина би трябвало да си придобил. По този начин, при обстоятелствата, устроени от Бог, ти си Го разочаровал. Не си получил това, което Той е искал за теб, така че със сигурност ти си разочаровал Бог. В това изпитание или обстоятелство, устроено от Бог, ти не си получил истината, която Той е искал да имаш. Твоето богобоязливо сърце не е пораснало, истините, които би трябвало да разбереш, остават неясни, все още нямаш разбиране за областите, в които се нуждаеш от разбиране за себе си, поуките, които би трябвало да си усвоил, не са придобити, а истините принципи, които би трябвало да следваш, са ти убегнали. Едновременно с това не е пораснала и вярата ти в Бог. Тя си остава там, където е започнала първоначално. Тъпчеш на едно място. И така, какво се е увеличило? Може би сега разбираш някои доктрини, които не си познавал преди, или си видял грозната страна на определен тип хора, които преди не си разбирал. Но и най-малката частица, свързана с истината, за теб си остава невидима, неразбрана, непризната и непреживяна. Макар че продължаваш да работиш или да изпълняваш дълга си, ти все още не разбираш и не познаваш принципите, които трябва да следваш. Това е много разочароващо за Бог. Най-малкото при това конкретно обстоятелство ти не си увеличил предаността си към Бог или вярата, която изначално би трябвало да расте в теб. Не си постигнал нито едно от двете, което е просто жалко! Някой може да каже: „Ти твърдиш, че не съм придобил нищо, но това не е вярно. Най-малкото аз съм придобил самопознание и разбиране за хората, събитията и нещата около мен. Имам по-ясно разбиране за човешката същност и за себе си“. Разбирането на тези неща счита ли се за истински напредък? Дори да не вярваш в Бог, когато доживееш до четиридесет или петдесет години, ще си повече или по-малко запознат с тях. Хората с малки или средни заложби могат да постигнат това. Те могат да имат разбиране за себе си, за предимствата и недостатъците, за силните и слабите страни на своята човешка природа, както и за това в какво ги бива и в какво не. Когато навършат четиридесет или петдесет години, те вече трябва да имат повече или по-малко разбиране за човешката природа на различните типове хора, с които често общуват. Би трябвало да знаят с кои типове хора е подходящо да общуват и с кои не, с кои е подходящо да се сдружават и с кои не, кои трябва да държат на разстояние и с кои трябва да се сближат — повече или по-малко те са способни да разбират всички тези неща. Ако някой е объркан, ако заложбите му са твърде малки, ако той е идиот или е умствено изостанал, тогава той няма това разбиране. Ако си вярвал в Бог в продължение на много години, чул си толкова много истини и си преживял толкова много различни обстоятелства, а единствената ти придобивка е в областта на човешката природа, в разпознаването на хората или в разбирането на някои прости въпроси, това може ли да се счита за истинска придобивка? (Не, не може.) И така, какво е истинска придобивка? Тя е свързана с твоя ръст. Ако придобиеш нещо, тогава напредваш и ръстът ти се увеличава. Ако наистина не придобиеш нищо, ръстът ти не се увеличава. И така, с какво е свързана тази придобивка? Най-малкото, тя е свързана с истината. По-точно с истините принципи. Когато разбираш, когато можеш да следваш и да практикуваш истините принципи, които трябва да се спазват, докато се справяш с различни въпроси и хора, и когато те се превърнат в твои принципи и стандарти за собствено поведение, тогава това е истинска придобивка. Когато тези истини принципи се превърнат в принципите и критериите, които би трябвало да следваш в собственото си поведение, те стават част от твоя живот. Когато този аспект на истината се вкорени в теб, той става твой живот и именно тогава животът ти израства. Ако все още не си проумял истините принципи, свързани с този вид въпроси, и все още не знаеш как да се справяш, когато се сблъскаш с тях, тогава ти не си придобил истината в това отношение. Очевидно е, че този аспект на истината не е твоят живот и че твоят живот не е израснал. Умението да говориш е безполезно — така или иначе всичко е доктрина. Можеш ли да измериш това? (Да, мога.) Постигнал ли си напредък през това време? (Не, не съм.) Ти просто си използвал човешката си воля и интелект, за да обобщиш някои преживявания, като например да кажеш: „Този път научих какви неща вече няма да казвам или да правя, какви неща ще правя повече или по-малко и какво определено няма да правя“. Това признак на израстване в живота ли е? (Не, не е.) Това е признак, че ти липсва сериозно духовно разбиране. Единственото, което можете да правите, е да обобщавате правила, думи и лозунги, които нямат нищо общо с истината. Не правите ли точно това? (Да, така е.) Всеки път, когато преживявате нещо, след всяко значимо събитие, вие се увещавате, като си казвате: „Божке, в бъдеще трябва да постъпя така или иначе“. Но следващия път, когато възникне подобна ситуация, тя пак завършва с неуспех и вие се разочаровате, като си казвате: „Защо съм такъв?“. Ядосвате се на себе си, като си мислите, че не сте успели да отговорите на собствените си очаквания. Полезно ли е това? Не става въпрос за това, че не си успял да отговориш на собствените си очаквания, или че си глупав, или че обстоятелствата, които Бог е устроил, са погрешни, и със сигурност не става въпрос за това, че Бог се отнася несправедливо към хората. Става въпрос за това, че не се стремиш към истината или не я търсиш, че не действаш в съответствие с Божиите слова и не се вслушваш в тях. Винаги вкарваш в това човешката воля. Ти си свой собствен господар и не позволяваш на Божиите слова да вземат връх. Предпочиташ по-скоро да слушаш други хора, а не Божиите слова. Не е ли така? (Да, така е.) Смяташ ли, че като натрупаш някакви преживявания и поуки от едно събитие или при определено обстоятелство, си постигнал напредък? Ако наистина си постигнал напредък, когато Бог те изпитва следващия път, ти ще си способен да защитиш Божието име, да защитиш интересите и работата на Божия дом, да гарантираш, че цялата работа върви гладко и че не страда от никакви смущения или пречки. Ти ще се погрижиш Божието име да остане чисто и неопетнено, ръстът на живота на твоите братя и сестри да не пострада и Божиите приношения да бъдат защитени. Това означава, че си постигнал напредък, че си годен за оползотворяване и че притежаваш навлизане в живота. Точно сега вие все още не сте постигнали това. Макар че мозъкът ви е малък, той е изпълнен с много неща и вие не сте прости. Макар че може да имате искреността да отдадете всичко на Бог и желание да се избавите и да изоставите всичко заради Него, все пак когато се сблъскате с някои неща, вие не сте способни да се опълчите срещу различните си ненаситни копнежи, намерения и планове. Колкото повече Божият дом и Божието дело се сблъскват с различни трудности, толкова повече ти се свиваш, толкова по-невидим ставаш и толкова по-малко вероятно е да се изправиш и да поемеш отговорност за тази работа, за да защитиш интересите на Божия дом и Божието дело. И така, какво се случи с твоята искреност да отдадеш всичко на Бог? Защо тази малка частица искреност е толкова крехка и уязвима? Какво се случи с твоята малка частица готовност да отдадеш всичко и да изоставиш всичко заради Бог? Защо тя не е способна да остане непоколебима? Какво я прави толкова уязвима? Какво потвърждава това? Това потвърждава, че ти липсва истински ръст, че твоят ръст е плачевно малък и че един малък демон може лесно да те обърка: достатъчно е едно малко прекъсване, за да се обърнеш и да последваш този малък демон. Дори да имаш някакъв ръст, той се ограничава до преживяванията ти в някои повърхностни въпроси, които не са свързани с твоите собствени интереси, и ти все още едва успяваш да защитиш интересите на Божия дом и да направиш няколко малки неща, които смяташ, че можеш да постигнеш, и които са в рамките на твоите способности. Когато става въпрос наистина да останеш непоколебим в свидетелството си, когато църквата се сблъсква с широкомащабни репресии и смущения от страна на зли хора и антихристи, къде си ти? Какво правиш ти? Какво мислиш ти? Това ясно илюстрира проблема, нали? Ако един антихрист, докато изпълнява дълга си, мами тези над него и под него и действа безразсъдно, като прекъсва и смущава работата на църквата, разпилява приношенията и подвежда братята и сестрите да го следват, а ти не само че не го разпознаваш, не обуздаваш усилията му или не докладваш за него, но дори придружаваш антихриста и му помагаш да постигне желаните от него резултати в извършването на всички тези неща, тогава кажи Ми какъв е резултатът от твоята малка решимост наистина да отдадеш всичко на Бог? Не е ли това твоят истински ръст? Когато антихристите, злите хора и всякакви неверници идват, за да смущават и разрушават работата на Божия дом, особено когато петнят църквата и позорят Божието име, какво правиш ти? Изправял ли си се, за да говориш в защита на работата на Божия дом? Изправял ли си се, за да обуздаеш усилията им или да ги ограничиш? Не само че не си се изправял и не си ги спирал, но и придружаваш антихристите в злодеянията им, помагаш им и ги подкрепяш, и действаш като техен инструмент и помощник. Нещо повече, когато някой напише писмо, за да информира за проблем с антихристите, ти го пращаш в глуха линия и избираш да не се занимаваш с него. И така, дали в този решаващ момент твоята решимост и желание да изоставиш всичко, за да отдадеш всичко на Бог, имат някакъв ефект? Ако не са имали никакъв ефект, тогава е съвсем очевидно, че тези тъй наречени желание и решимост не са твоят истински ръст, не са това, което си придобил, вярвайки в Бог толкова много години. Те не могат да заместят истината. Те не са нито истината, нито навлизане в живота. Не са показателни за това, че човек има живот, те са просто вид пожелателно мислене, блян и копнеж на хората за нещо красиво — те нямат нищо общо с истината. Следователно вие трябва да се събудите и да видите ясно своя истински ръст. Не си мислете, че само защото имате малко заложби и сте изоставили много неща като образование, кариера, семейство, брак и перспективите на плътта, вашият ръст е някак си голям. Някои хора дори са били водачи или работници откакто са положили основите на първоначалната си вяра в Бог. С годините са натрупали определени преживявания и поуки и могат да проповядват няколко думи и доктрини. Поради това смятат, че техният ръст е по-голям от този на другите, че имат навлизане в живота и че са стълбове и колони в Божия дом и че са тези, които Бог усъвършенства. Това е неправилно. Не мислете за себе си като за добри хора — вие все още сте далеч от това! Дори не сте способни да разпознаете антихристите. Вие нямате истински ръст. Въпреки че си служил като водач или работник в продължение на много години, все още няма област, в която да си подходящ, не си способен да свършиш много истинска работа и можеш да бъдеш използван само неохотно. Ти не си човек с голям талант. Ако някой от вас има дух за усърдна работа и понасяне на трудности, той най-много да е работен кон. Вие не сте подходящи. Някои хора стават водачи или работници просто защото са ентусиазирани, защото имат образователна основа и притежават определени заложби. Освен това някои църкви не са способни да намерят идеалния човек, който да ги ръководи, така че тези хора са издигнати като изключения от правилото и преминават през обучение. От тези хора някои постепенно са били заменени и отстранени в процеса на разобличаване на различните типове хора. Някои, които са продължили да следват и досега, все още остават, но те все още не могат да разпознаят нищо. Били са способни да останат само защото не са извършили нищо лошо. Освен това те са способни да вършат някаква работа благодарение изцяло на работните порядки, които идват от Горното, заедно с прякото наставничество, надзора, допитването, проследяването, наблюдението и кастренето — но това не означава, че те са подходящи хора. Това е така, защото вие често се покланяте на другите, следвате ги, отклонявате се, вършите лоши неща и изпадате в пълно объркване от някои ереси и заблуди, като накрая губите чувството си за посока и не знаете в кого наистина вярвате. Това е действителният ви ръст. Ако кажа, че нямате абсолютно никакво навлизане в живота, това би било несправедливо спрямо вас. Мога да кажа единствено, че обхватът на вашите преживявания е твърде ограничен. Имате някакво навлизане само след като бъдете кастрени и сериозно дисциплинирани, но когато става въпрос за неща, свързани със значими принципи, особено когато се изправяте срещу антихристи, лъжеводачи, които заблуждават хората и предизвикват смущения, вие нямате какво да покажете и ви липсва каквото и да било свидетелство. По отношение на житейските преживявания и навлизането в живота преживяванията ви са твърде повърхностни и ви липсва истинско разбиране за Бог. Все още нямате какво да покажете в това отношение. Когато става въпрос за действителна църковна работа, вие не знаете как да общувате за истината и да разрешавате проблеми. Тук също нямате какво да покажете. По отношение на тези аспекти вие нямате какво да покажете за себе си. Така че не сте подходящи за ролята на водачи и работници. Като обикновени вярващи обаче повечето от вас имат известно навлизане в живота, макар то да е много малко и да не му достига истината реалност. Предстои да се види дали можете да издържите проверките. Само когато се появят действително големи изпитания, големи изкушения или сериозни и директни наказания и съд от Бог, може да се провери дали имаш истински ръст и истина реалност, дали можеш да останеш непоколебим в свидетелството си, какви ще бъдат отговорите в твоя изпит и дали отговаряш на Божиите изисквания — тогава ще се разкрие твоят истински ръст. Засега е все още преждевременно да се каже, че имаш ръст. По отношение на ролята на водач и работник вие нямате истински ръст. Когато се сблъсквате с въпроси, вие се обърквате, а когато се изправяте пред смущения от зли хора или антихристи, вие търпите поражение. Не можете да изпълните самостоятелно нито една важна задача. Винаги имате нужда някой да ви наблюдава, напътства и да ви сътрудничи, за да си свършите работата. С други думи, вие не можете да управлявате кораба. Независимо дали играете главна или поддържаща роля, вие не можете да се справяте сами или да изпълните дадена задача самостоятелно. Вие сте изключително неспособни да завършите добре дадена задача без надзор и загриженост от страна на Горното. Ако в крайна сметка прегледът на работата ви покаже, че сте се справили добре във всички аспекти, че сте вложили сърцето си във всяка част от работата си, че сте направили всичко добре и че сте се справили с всичко правилно и в съответствие с истините принципи, че сте работили въз основа на ясно разбиране на истината и в търсене на истините принципи, така че да сте способни да разрешавате проблеми и да вършите работата си добре, тогава вие сте подходящи. До този момент обаче, съдейки по всичко, което сте преживели, вие не сте подходящи. Ключовият проблем с вашата пригодност е, че не можете да изпълнявате самостоятелно възложените ви задачи — това е единият аспект. От друга страна, ако няма надзор от Горното, вие може да отклоните хората или да ги накарате да изоставят правилния път. Не можете да ги доведете пред Бог или да въведете братята и сестрите от църквата в истината реалност или в правилния път на вярата в Бог, така че всички Божии избраници да могат да изпълняват дълга си. Ти не можеш да постигнеш нищо от това. Ако има период от време без разследване от Горното, винаги има много отклонения и недостатъци в обхвата на работата, за която отговаряте, както и проблеми от всякакъв вид и величина. И ако Горното не ги коригира, ако не ги контролира или ако не се занимава лично с тях, кой знае докъде ще стигнат тези отклонения и кога ще спрат. Това е вашият истински ръст. Затова казвам, че сте доста неподходящи. Искате ли да чуете това? То не ви ли кара да се чувствате негативно? (Боже, в сърцата си се чувстваме доста неудобно, но това, за което Бог разговаря, наистина е факт. Ние нямаме ни най-малка частица ръст или истина реалност. Когато се появят антихристи, няма да сме способни да ги разпознаем.) Трябва да ви обърна внимание на тези неща. В противен случай през цялото време ще се чувствате онеправдани и че с вас се отнасят лошо. Вие не разбирате истината, а знаете само как да говорите за някои думи и доктрини. По време на събирания обикновено вече дори не подготвяте чернова на изказването си по доктрината и вече не страдате от сценична треска, затова си мислите, че имате ръст. Ако имаш ръст, тогава защо не си подходящ? Защо не можеш да общуваш за истината и да се занимаваш с въпроси? Можеш единствено да говориш за думи и доктрини, за да накараш братята и сестрите си да те одобряват. Това не удовлетворява Бог и не те прави подходящ. Способността ти да говориш за тези думи и доктрини не може да разреши никакви действителни проблеми. Бог подрежда малка ситуация, която те разобличава, и става ясно колко малък е твоят ръст, че изобщо не разбираш истината и че не можеш да прозреш нищо. И тя те разобличава като беден, жалък, сляп и невеж. Не е ли така? (Да, така е.) Ако можете да приемете тези неща, това е добре. Ако не можете, отделете време и помислете върху тях. Помислете върху това, което казвам: има ли смисъл, основава ли се на реалността? Отнася ли се за вас? Дори да се отнася за вас, не се настройвайте негативно. Негативизмът няма да ви помогне да разрешите никакви проблеми. Като вярващ в Бог, ако искаш да изпълняваш дълга си и да бъдеш водач или работник, не можеш да се откажеш, когато се сблъскаш с неуспехи и провали. Трябва да се изправиш и да продължиш да вървиш напред. Трябва да се съсредоточиш върху това да се снабдиш с определени аспекти на истината в областите, в които имаш пропуски или недостатъци и в които имаш сериозни проблеми. Негативността и вцепеняването няма да решат нищо. Когато се сблъскаш с въпроси, спри да изтъкваш думи и доктрини, както и различни видове обективни разсъждения — те няма да помогнат. Когато Бог те проверява и ти кажеш: „По онова време здравето ми не беше много добре, бях млад и обкръжението ми не беше много спокойно“, ще се вслуша ли Той в това? Бог ще попита: „Ти чу ли истината, когато общувах с теб за нея?“. Ако кажеш: „Да, чух я“, Той ще попита: „Имаш ли работните порядки, които ти бяха предадени?“. Тогава ти ще кажеш: „Да, имам ги“ и Той ще продължи: „Тогава защо не си ги следвал? Защо се провали толкова злощастно? Защо не можа да останеш непоклатим в свидетелството си?“. Всяка обективна причина, която изтъкваш, е несъстоятелна. Бог не се интересува от твоите оправдания или доводи. Той не гледа колко много доктрини си способен да изговориш или колко си добър в защитата си. Това, което Бог иска, е твоят истински ръст и животът ти да расте. Независимо кога, независимо какво ниво водач ще заемеш или колко висок е твоят статус, никога не забравяй кой си и какво си пред Бог. Независимо колко много доктрини си способен да изговориш, независимо каква практика имаш в изговарянето на доктрини, независимо какво си направил или с какво си допринесъл за Божия дом, нищо от това не показва, че притежаваш истински ръст, нито е признак, че имаш живот. Когато навлезеш в истината реалност, когато схванеш истините принципи, когато останеш непоколебим в свидетелството си при сблъсъка с въпроси, когато си способен да изпълняваш задачите си самостоятелно и си подходящ за оползотворяване, тогава ще имаш истински ръст. Добре, нека да приключим тази дискусия тук и да преминем към основната тема на нашето общение.