Преди няколко дни се случи сериозен инцидент, при който антихристи смущаваха делото по разпространяване на евангелието. Всички ли знаете за това? (Да.) След като се случи този инцидент, започна реорганизация на евангелското дело в Божия дом, започна преназначаване или преместване на някои хора, и някои въпроси, свързани с делото, също бяха коригирани. Така ли е? (Така е.) Подобно голямо събитие се случи в Божия дом и около вас се появиха антихристи. Бяхте ли способни да научите някакви уроци от сблъсъка с такова значимо събитие? Потърсихте ли истината? Видяхте ли същността на някои проблеми и бяхте ли способни да извлечете някои поуки от такова голямо събитие? Когато нещо се случи, повечето хора не извличат ли само повърхностни поуки от него и не разбират ли само няколко доктрини, без да вникнат в същността му и без да се научат как да възприемат хората и нещата и как да се държат и да действат според истината? Каквото и да се случва на някои хора, те просто разсъждават, като разчитат на собствените си умове и изчисления. Те изобщо не са на висотата на истините принципи и също така не са на висотата на интелигентността и мъдростта. Те просто обобщават няколко поуки и след това вземат решение: „Когато тези неща се случат отново в бъдеще, трябва да бъда внимателен и да обърна внимание на това какви неща не мога да казвам, какви неща не мога да правя, както и от какви хора трябва да се пазя и какви хора трябва да държа близо до себе си“. Това смята ли се за научаване на урок и придобиване на преживяване? (Не.) И така, когато се случват подобни неща, независимо дали са важни или второстепенни събития, как хората трябва да ги преживяват, да подхождат към тях и да навлизат дълбоко в тях, за да могат да научат уроци, да разберат някои истини и духовният им ръст да се увеличава, докато се сблъскват с тази среда? Повечето хора не размишляват над тези неща. Така ли е? (Точно така.) Ако не размишляват над тези неща, тогава дали са хора, които търсят истината? Дали са хора, които се стремят към истината? (Не.) Смятате ли, че сте хора, които се стремят към истината? Въз основа на кои неща смятате, че не сте хора, които се стремят към истината? И въз основа на кои неща понякога смятате, че сте хора, които се стремят към истината? Смятате ли, че сте хора, които се стремят към истината и които са истински вярващи, когато понесете малко страдание и платите малка цена в дълга си, и понякога сте малко по-сериозни към работата си, или дарите малко пари, или изоставите семейството си, напуснете работата си, откажете се от обучението си и се отречете от брака си, за да отдадете всичко на Бог, или се въздържате да следвате светските тенденции, или избягвате злите хора, които срещате, и т.н. — когато сте способни да правите тези неща? Не мислите ли именно това? (Така е.) А сега, на какво основание мислите така? Въз основа на Божиите слова и на истината ли? (Не.) Това е пожелателно мислене. Сами отсъждате. Когато от време на време спазвате някои правила и вършите нещата по правилата, и притежавате някои проявления на добра човешка природа, когато сте способни да бъдете търпеливи и толерантни, когато привидно сте смирени, сдържани и скромни и не сте надменни, и когато сте способни да имате малко отговорна решителност или нагласа към делото на Божия дом, вие си мислите, че действително сте се стремили към истината и че действително сте хора, които се стремят към истината. В такъв случай, тези проявления представляват ли стремеж към истината? (Не.) По-точно казано, тези външни действия, модели на поведение и проявления не са стремеж към истината. Защо тогава хората винаги мислят, че тези проявления са стремеж към истината? Защо винаги си мислят, че са хора, които се стремят към истината? (В представите си хората мислят, че ако положат усилия и отдадат малко, това са проявления на стремежа към истината. Затова, когато плащат малка цена или страдат малко в дълга си, те мислят, че са хора, които се стремят към истината, но никога преди това не са потърсили какво казва Божието слово по този въпрос или как Бог съди дали човек се стреми към истината. Следователно те винаги живеят със своите представи и фантазии и си мислят, че са велики.) Хората никога не се избавят от представите си и що се отнася до важния въпрос да се определи дали са хора, които се стремят към истината, те винаги разчитат на своите представи и фантазии и на пожелателното си мислене. Защо действат по този начин? Не е ли защото се чувстват спокойни, когато мислят и действат по този начин, като смятат, че не е необходимо действително да плащат цена, за да се стремят към истината, и че в крайна сметка все пак могат да получат ползи и да бъдат благословени? Има и друга причина, която се състои в това, че така наречените добри модели на поведение на хората, като например отказването им, страданията им, плащането на цена и т.н., са неща, които те могат да изпълнят и да постигнат. Така ли е? (Така е.) За хората е лесно да се отрекат от семействата и работата си, но не е лесно истински да се стремят към истината, да практикуват истината или да действат въз основа на истините принципи, и не им е лесно да постигнат тези неща. Дори и да разбираш поне малко от истината, ще ти е много трудно да се опълчиш на собствените си идеи, представи или покварен нрав и ще ти е много трудно да се придържаш към истините принципи. Ако си човек, който се стреми към истината, защо изглежда, че не си постигнал никакъв напредък по отношение на различни аспекти на истината през годините, в които си вярвал в Бог? Независимо от това дали си платил някаква цена или от какво си се отказал или какво си изоставил, крайните резултати, които си постигнал, постигнати ли са чрез стремеж към истината и практикуването ѝ? Без значение колко пъти си платил цена, колко си изстрадал или от колко плътски неща си се отказал, в крайна сметка какво си придобил? Придоби ли истината? Спечели ли нещо по отношение на истината? Постигна ли напредък при навлизането си в живота? Промени ли покварения си нрав? Притежаваш ли истинско покорство към Бог? Няма да говорим за толкова задълбочен урок или практика като покорството към Бог, а вместо това ще говорим само за най-простото нещо. Изоставил си всичко, страдал си и си плащал цената в продължение на толкова много години. Можеш ли да защитиш интересите на Божия дом? Особено когато антихристи и зли хора вършат зли неща, за да смущават делото на църквата, ти затваряш ли си очите да обслужваш интересите на тези зли хора и да защитаваш себе си, или заставаш на страната на Бог да отстояваш интересите на Неговия дом? Практикувал ли си в съответствие с истините принципи? Ако не си, тогава страданието ти и цената, която си платил, не се различават от тези на Павел. Правил си го само в името на получаването на благословии и всичко това е безполезно. Същото е като казаното от Павел за това, че се е подвизавал в доброто войнстване и е свършил пътя, който е трябвало, и накрая е получил благословии и награда — няма никаква разлика. Вървиш по пътя на Павел. Не се стремиш към истината. Мислиш, че твоето отказване, отдаване, страдание и цената, която си платил, е практикуване на истината. В такъв случай колко истини си разбрал през тези години? Колко истини реалности притежаваш? По колко въпроса си опазил интересите на Божия дом? По колко въпроса си заставал на страната на истината и на Бог? В колко от действията си си се въздържал от злодеяния или от следване на собствената си воля заради това, че имаш богобоязливо сърце? Това са все неща, които хората трябва да разберат и да изследват. Ако не изследват тези неща, тогава колкото по-дълго вярват в Бог, и по-специално колкото по-дълго изпълняват даден дълг, толкова повече ще си мислят, че имат изключителен принос, че със сигурност ще бъдат спасени и че са от Бог. Ако един ден бъдат освободени, разобличени и отстранени, те ще кажат: „Дори и да не съм служил така, че да съм достоен за похвала, то поне съм работил усърдно, а дори и да не съм работил усърдно, то поне съм се уморил. Въз основа на това, че толкова години съм страдал и съм плащал цена, Божият дом не бива да ме освобождава или да се отнася с мен по този начин. Божият дом не бива просто да ме изхвърля, след като съм работил за него!“. Ако наистина си човек, който се стреми към истината, не би трябвало да казваш тези неща. Ако си човек, който се стреми към истината, тогава колко пъти си изпълнил подредбите за работа на Божия дом старателно и прецизно? Колко от тях си изпълнил? Колко елемента от работата си проследил? Колко от тях си проверил? Каква част от отговорностите и дълга си си изпълнил по възможно най-добрия начин в рамките на това, което може да се постигне с твоите заложби, способност за възприемане и разбиране на истината? Кой дълг си изпълнил добре? Колко добри дела си подготвил? Тези са критериите за проверка на това дали човек се стреми към истината. Ако си объркал всички тези неща и не си постигнал никакви резултати, това доказва, че през тези години си страдал и си плащал цена с надеждата да получиш благословии и че не практикуваш истината и не се покоряваш на Бог. Всичко, което си правил, е било за теб самия, за статус и благословии, а това не е да следваш Божия път. Какво тогава е всичко, което си правил? Крайният изход за подобни хора не е ли същият като този на Павел? (Така е.) Всички тези хора вървят по пътя на Павел и естествено, техният изход ще бъде същият като този на Павел. Не си мисли, че имаш изключителен принос, само защото вярваш в Бог и си се отрекъл от работата си, от семейството си, а в някои случаи дори от малките си деца. Нямаш някакъв изключителен принос, ти си просто сътворено същество, всичко, което правиш, е за себе си, и е това, което трябва да правиш. Щеше ли да си способен да страдаш и да платиш цена, ако не беше в името на получаването на благословии? Щеше ли да си способен да изоставиш семейството си и да се откажеш от работата си? Не приравнявай отричането от семейството си, изоставянето на работата си, страданието и плащането на цена на стремежa към истината и отдаването на всичко на Бог. Това е просто самозаблуда.

Хората, които изобщо не приемат истината или кастренето, един по един биват разобличавани и премахвани всеки път, когато Божият дом извършва голямо изчистване. На някои хора, чиито проблеми не са твърде сериозни, се позволява да останат под наблюдение и им се дава възможност да се покаят, след като са разобличени. Други, чиито проблеми са твърде сериозни, остават непоправими въпреки многократните критики, вършат едни и същи неща и допускат едни и същи грешки отново и отново, и смущават, прекъсват и унищожават делото на църквата, така че в крайна сметка те биват премахнати и отлъчени според принципите и не им се дават повече възможности. Някои хора казват „Мъчно ми е за тях, че не им се дават повече възможности“. Не са ли им дадени достатъчно възможности? Те не вярват в Бог, за да се вслушат в Неговите слова, да приемат наказанието и правосъдието на словата Му или да приемат Неговото изчистване и спасение, те управляват собствените си дела. След като се заемат с делото на църквата или с изпълнението на някакъв дълг, те започват да се занимават с всякакво злосторничество, да смущават и прекъсват, като нанасят сериозни щети на делото на църквата, както и сериозни загуби за интересите на Божия дом. След като много пъти им дава възможност и постепенно ги отстранява от различни групи за изпълнение на дълга, Божият дом им урежда да изпълняват дълга си в евангелския екип, но след като тези хора отидат там, те не работят усърдно по дълга си и продължават да вършат различни видове злосторничество, без изобщо да се покаят или променят. Без значение как Божият дом разговаря за истината или какви подредби прави за работата, и макар че дава на тези хора възможности и предупреждения и дори ги кастри, всичко това е безрезултатно. Те не са прекалено безчувствени, а са прекалено непримирими. Разбира се, тази непримиримост говори от гледна точка на покварения им нрав. В същността си те не са хора, а дяволи. Когато влязат в църквата, освен че се държат като сатани, те не правят нищо, което да е от полза за делото на Божия дом и делото на църквата. Те вършат само лоши неща. Идват само за да смущават и унищожават делото на църквата. След като спечелят само няколко човека, докато проповядват евангелието, те чувстват, че имат капитал и че имат изключителен принос, и започват да почиват на лаврите си, като си мислят, че могат да властват над Божия дом като царе, че могат да дават заповеди и да вземат решения във всеки аспект на работата и да принуждават хората да ги практикуват и изпълняват. Без значение как Горното разговаря за истината или как подрежда работата, тези хора не я приемат сериозно. Пред теб говорят доста приятни за ухото неща: „Работните подредби на божия дом са добри, те са точно това, от което се нуждаем, коригирали са нещата точно навреме, иначе нямаше да знаем колко далеч сме били“. Когато обърнат глави, те се променят и започват да разпространяват собствените си идеи. Кажете ми, наистина ли такива хора са човешки същества? (Не.) Ако не са човешки същества, то какви са те? На повърхността те носят слой човешка кожа, но в същността си не вършат човешки неща — те са демони! Ролята им в църквата е именно да смущават различните елементи от работата в Божия дом. Те смущават всяка работа, която вършат, и никога не са търсили истината или принципите, не са поглеждали работните подредби и не са действали според тях. Щом имат малко власт, те я демонстрират и властно се възползват от влиянието си пред Божиите избраници. Всички те имат лица на демони и нямат никакво човешко подобие. Никога не са отстоявали интересите на Божия дом, а само защитават собствените си интереси и статус. Без значение на какво ръководно ниво служат или каква част от работата контролират, щом им се повери работа, тя става тяхна, те имат последната дума и другите по-добре да не си и помислят да я проверяват, контролират или проследяват, камо ли да си помислят да се намесят. Не са ли същински антихристи? (Така е.) И тези хора все пак искат да получат благословии! Наричам такива хора с две думи за тези хора: неразумни и непоправими. Онези, които не се стремят към истината, могат да се препънат на всяко препятствие и няма да стигнат далеч. В миналото винаги съм ви казвал: „Ако можете да полагате труд докрай и да бъдете предани полагащи труд, това също е доста добре“. Някои хора не обичат истината и не желаят да се стремят към нея. Какво трябва да се направи по този въпрос? Те трябва да бъдат полагащи труд. Ако можеш да полагаш труд усърдно и да не предизвикваш каквото и да е прекъсване или смущение, нито да вършиш зло, което да доведе до премахването ти, ако можеш да гарантираш, че няма да вършиш зло, и ако продължиш да полагаш труд до края, тогава ще си способен да оцелееш. Макар да не си способен да получиш много благословии, поне ще си полагал труд по време на Божието дело, ще си бил предан полагащ труд и накрая Бог няма да се отнесе лошо с теб. Точно сега обаче има някои полагащи труд, които наистина не могат да полагат труд до края. Защо е така? Защото те нямат човешки дух. Няма да изследваме какъв дух се крие в тях, но най-малкото, ако погледнем поведението им от началото до края, същността им е на дяволи, а не на човешки същества. Те изобщо не приемат истината и са още по-далеч от това да се стремят към нея.

Преди десет години, когато не е имало подробно общение за всеки аспект на истината, хората не са разбирали какво означава да се стремят към истината или да се справят с нещата въз основа на истините принципи. Някои хора действаха въз основа на собствената си воля, фантазии и представи или следваха правила. Това можеше да се извини, защото те не разбираха. Днес обаче, 10 години по-късно, макар че нашето общение върху различните аспекти на истината все още не е приключило, различните основни истини, които се отнасят до работата на хората и изпълнението на дълга са най-малкото ясно обяснени по отношение на принципите. Какъвто и дълг да изпълняват, хората, които притежават сърца и дух, които обичат истината и могат да се стремят към нея, би трябвало да са способни да практикуват част от истините принципи, като разчитат на съвестта и разума си. Хората не са на нужната висота и не успяват да достигнат до по-висши и по-задълбочени истини, и не могат да прозрат същността на някои проблеми или същността, която е свързана с истината, но би трябвало да са способни да прилагат на практика истините, до които могат да достигнат и които са изрично посочени. Най-малкото, те би трябвало да са способни да се придържат към изрично определените от Божия дом подредби за работата, да ги прилагат и да ги разпределят. Тези, които са от демони, обаче не могат да правят дори тези неща. Те са от типа хора, които не могат дори да полагат труд до края. Когато хората дори не могат да полагат труд до края, това означава, че ще бъдат изхвърлени от вагона по средата на пътуването. Защо ще бъдат изхвърлени от вагона? Ако си бяха седели спокойно във вагона, бяха спали, стояли мирно или дори се бяха забавлявали, стига да не смущават всички или движението напред на целия влак, кой би имал сърце да ги изхвърли от вагона? Никой не би имал. Ако наистина можеха да полагат труд, Бог също не би ги изхвърлил от вагона. Използването на тези хора за полагане на труд сега обаче би донесло повече загуби, отколкото ползи. Различните аспекти на делото на Божия дом са понесли твърде големи загуби заради смущенията от страна на тези хора. Те са причина за твърде много тревоги! Не разбират истината, без значение как се разговаря за нея, и след това продължават да вършат лоши неща. Общуването с тези хора наистина означава впускане в безкрайни разговори и преживяване на безкраен яд. Същественото е, че тези хора са извършили твърде много зло и са причинили твърде големи загуби на делото по разпространяване на евангелието в Божия дом. В малкото дълг, който изпълняват, те просто причиняват прекъсвания и смущения, а загубите, които причиняват на делото на Божия дом, са непоправими. Тези хора вършат всякакви лоши неща. На по-ниските нива правят каквото си искат, прахосват дарения, раздуват броя на хората, които са спечелили, докато са разпространявали евангелието, и използват други хора по неподходящ начин. Те използват единствено някои зли хора, объркани хора и хора, които вършат злини като обезумели. Не се вслушват в ничии предложения и потискат и наказват всеки, който изрази мнение. Под тяхно ръководство Божиите слова, изисквания и подредби за работата не се изпълняват, а се загърбват. Тези хора се превръщат в местни насилници и деспоти, те стават тирани. Кажете ми, могат ли да се задържат такива хора? (Не.) Понастоящем някои хора са освободени и след като са освободени, те говорят за „покорство към подредбите в божия дом“, за да покажат, че са толкова благородни, толкова покорни и толкова се стремят към истината. С казаното те имат предвид, че няма какво да кажат за нищо от това, което прави Божият дом, и че желаят да се покорят на неговите подредби. Те казват, че желаят да се покорят на подредбите в Божия дом. Защо тогава са извършили толкова много зло, което е накарало църквата да ги освободи? Защо не разбират това? Защо не са си дали сметка за това? Те са донесли различни видове проблеми и загуби на делото на Божия дом, докато са работили. Не трябва ли сами да се открият и да се изложат на показ в това отношение? Въпросът приключен ли е, ако просто не го споменават? Те казват, че искат да се покорят на подредбите в Божия дом, като показват колко са благородни и велики — това е пълна преструвка и измама! Ако се учат да се покоряват на подредбите в Божия дом, защо не се покоряваха на предишните подредби за работата в Божия дом? Защо не са ги приложили? Какво са правили тогава? На кого всъщност се подчиняват? Защо не си дават сметка за това? Кой е техният господар? Изпълниха ли всеки аспект от работата, която беше уредена от Божия дом? Постигнаха ли резултати? Може ли работата им да издържи на внимателно изследване? Как ще компенсират загубите, които тяхното безчинно вършене на зло е причинило на делото на Божия дом? Този въпрос не заслужава ли някакъв коментар? Могат ли просто да кажат, че ще се покорят на подредбите на Божия дом, и това да е всичко? Кажете Ми, такива хора имат ли човешка природа? (Не.) Те са лишени от човешка природа, разум и съвест и нямат никакъв срам! Те не чувстват, че са извършили толкова много зло и са причинили толкова големи загуби на Божия дом. Те са причинили толкова много прекъсвания и смущения, без да изпитват каквото и да е разкаяние, каквото и да е чувство на задлъжнялост или каквото и да е признание за това. Ако се опиташ да им потърсиш отговорност, те ще кажат: „Не бях единственият, който го направи“ — имат си оправдания. Това, което искат да кажат, е, че наказанията не могат да бъдат наложени, ако всички са нарушители, и че понеже всички са вършили зло, не би трябвало да носят лична отговорност. Това е погрешно. Те трябва да дадат сметка за злото, което са сторили — всеки човек трябва да даде сметка за всяко зло, което е сторил. Те трябва да се покоряват на подредбите на Божия дом и да подхождат правилно към собствените си проблеми. Ако притежават това отношение, те могат да получат още една възможност и да останат, но не могат винаги да вършат зло! Ако в съвестта им няма осъзнаване, ако не могат да почувстват, че са задължени на Бог по какъвто и да е начин, и изобщо не се покаят, от човешка гледна точка може да им се даде възможност, да им се позволи да продължат да изпълняват дълга си и да не им се търси отговорност. Как обаче го вижда Бог? Ако хората не ги държат отговорни, Бог също ли няма да го прави? (Не.) Бог се отнася към всички хора и неща с принципи. Бог няма да направи компромис за теб и да изглади нещата, Той няма да е угодник като теб. Бог има принципи, Той има праведен нрав. Ако нарушиш принципите и управленските закони на Божия дом, църквата и Божият дом трябва да се справят с теб според принципите и разпоредбите на управленските закони. Що се отнася до последствията от това, че оскърбяваш Бог, всъщност в сърцето си знаеш как Бог те вижда или как се отнася към теб. Ако наистина се отнасяш към Бог като към Бог, трябва да дойдеш пред Него, за да се изповядаш, да признаеш греховете си и да се покаеш. Ако ти липсва това отношение, тогава ти си неверник, ти си дявол, ти си враг на Бог и трябва да бъдеш прокълнат! Тогава какъв е смисълът да слушаш проповеди? Трябва да излезеш. Не заслужаваш да слушаш проповеди! Истините се говорят, за да ги чуят нормалните покварени човешки същества. Макар че тези хора имат покварен нрав, те имат решимост и желаят да приемат истината, могат да се самоанализират, когато ги сполети нещо, и могат да се изповядат, да се покаят и да се обърнат, когато направят нещо лошо. Такива хора могат да бъдат спасени и именно за тях се говорят истините. Хората, които нямат отношение на покаяние, независимо какво ги сполетява, не са обикновени покварени човешки същества, те са нещо съвсем друго. Тяхната същност е тази на дявола, а не на човек. Макар че може и да не се стремят към истината, обикновените покварени човешки същества обичайно могат да се въздържат да не вършат лоши неща въз основа на съвестта си, на онази частица срам, която притежава нормалната им човешка природа, и на малкото разум, който имат, и те нямат намерение умишлено да предизвикват прекъсвания и смущения. При нормални обстоятелства подобни хора могат да полагат труд и да следват докрай и са способни да оцелеят. Има обаче един тип хора, които не притежават съвест или разум, които изобщо нямат чувство за чест или срам, които нямат разкайващи се сърца, независимо колко зло вършат, и които безсрамно се крият в Божия дом и все пак се надяват да получат благословии, и не знаят как да се покаят. Когато някой каже: „Като направи това, ти причини прекъсване и смущение“, те казват: „Наистина ли? Тогава сгреших, следващия път ще се справя по-добре“. Другият човек отговаря: „Тогава трябва да опознаеш покварения си нрав“, а те казват: „Какъв покварен нрав да опознавам? Просто бях невеж и глупав, следващия път просто ще се справя по-добре“. Липсва им задълбочено разбиране и с думите си те просто заблуждават хората. Могат ли хора с това отношение да се покаят? Те дори не изпитват срам — те не са хора! Някои хора казват: „Ако не са хора, зверове ли са?“. Те са зверове, но са по-нисши дори от кучетата. Помисли за това — когато кучето направи нещо лошо или се държи лошо, ако го смъмриш веднъж, то веднага ще се почувства зле и ще продължи да се държи мило с теб, с което иска да каже: „Моля те, не ме мрази, никога повече няма да го направя“. Когато подобно нещо се случи отново, кучето нарочно ще те погледне, за да ти каже: „Няма да го направя, не се притеснявай“. Без значение дали кучето се страхува от бой или се опитва да спечели благоразположението на господаря си, откъдето и да го погледнеш, когато знае, че господарят му не харесва или не разрешава нещо, кучето няма да го направи. То е способно да се въздържа, има чувство за срам. Дори животните имат чувство за срам, но тези хора нямат. В такъв случай те пак ли са хора? Те са дори по-малко от животни, така че са нечовешки и неживи същества, те са същински дяволи. Никога не се самоанализират и не се изповядват, независимо колко зло са сторили, и със сигурност не знаят как да се покаят. Има хора, които се срамуват да се изправят пред братята и сестрите си, защото са направили малко зло, и ако братята и сестрите ги изберат по време на избори, те ще кажат: „Няма да поема този дълг, не съм пригоден. В миналото направих някои глупости, които причиниха известни загуби на делото на църквата. Не заслужавам този пост“. Такива хора притежават чувство за срам, имат съвест и разум. Онези зли хора обаче нямат чувство за срам. Ако ги помолиш да станат водачи, те веднага ще се изправят и ще кажат: „Виж! Какво мислиш за това? Божият дом не може да се справи без мен. Аз съм големец, много съм способен!“. Кажете Ми, не е ли трудно да накарате тези хора да се засрамят? Колко е трудно? По-трудно е, отколкото да изкачиш стените на Шанхайския проход в Китай — те са безсрамни! Колкото и зло да вършат, те все пак без свян мързеливо прахосват дните си в църквата. Никога не са били смирени в общуването си с братята и сестрите, все още живеят както винаги и дори понякога се хвалят с „великите си постижения“, с нещата, от които са се отрекли и които са отдали в миналото, с миналите си страдания и цената, която са платили, както и с миналата си „слава и величие“. Щом имат възможност, те веднага ще се изправят, за да се перчат и хвалят, ще говорят за своя капитал и ще изтъкват уменията си, но никога не говорят за това колко зло са сторили, колко от Божиите дарения са прахосали или колко загуби са причинили на делото на Божия дом. Те не се изповядват, дори когато се молят на Бог насаме, и никога не проливат и сълза заради грешките, които са допуснали, или загубите, които са причинили на Божия дом. Ето колко са непримирими и безсрамни. Не са ли напълно неразумни и непоправими? (Така е.) Те са непоправими и не могат да бъдат спасени. Колкото и възможности да им даваш, все едно да говориш на тухлена стена, да ожениш вълка за овцата или да помолиш дяволите и Сатана да почитат Бог. Затова, що се отнася до тези хора, в крайна сметка отношението на Божия дом е да се откаже от тях. Ако желаят да изпълняват дълг, могат да го направят, Божият дом ще им даде някаква възможност. Ако не желаят да изпълняват дълг и казват: „Ще си тръгна, за да работя, да печеля пари и да си изживея дните, ще управлявам собствен бизнес“, прав им път, вратата на Божия дом е отворена, могат бързо да си тръгнат! Не искам повече да виждам лицата им, толкова са отвратителни! За какво се преструват? Малкото страдание, което са понесли, малката цена, която са платили, малкото, от което са се отказали и което са отдали, са били само предпоставки, които те са подготвили, за да могат да вършат зло. Ако останат в Божия дом, как могат да му служат? Какви ползи могат да донесат на делото на Божия дом? Имате ли представа колко прекъсване и смущение на делото на църквата могат да причинят злодеянията и лошите неща, извършени от един зъл човек, един антихрист, в рамките на шест месеца? Кажете Ми колко братя и сестри ще трябва да работят, за да компенсират това? Нима използването на този зъл човек, на този антихрист, за да служи малко, си струва проблемите? (Така е.) Няма да говорим за мащаба на загубите, които могат да бъдат причинени от банда антихристи, които се обединяват, за да вършат лоши неща, но колко вреди могат да бъдат нанесени на делото на църквата от една заблуда и дяволско твърдение, изречено от антихрист, или от една нелепа заповед, издадена от антихрист? Кажете Ми колко хора и колко време ще трябва да работят, за да компенсират това? Кой ще поеме отговорността за тази загуба? Никой не може! Може ли тази загуба да бъде компенсирана? (Не.) Някои хора казват: „Ако привлечем още хора, които да помагат, и братята и сестрите понесат още малко страдание, може би ще сме способни да го компенсираме“. Макар че може и да сте способни да компенсирате част от това, колко работна ръка и материални ресурси ще трябва да изразходва Божият дом? По-конкретно, кой може да компенсира изгубеното време и загубите, които Божиите избраници са претърпели по отношение на навлизането си в живота? Никой не може. Затова злините, извършени от антихристите, не могат да бъдат опростени! Някои хора казват: „Антихристите казаха: „Ще възстановим загубените пари“. Разбира се, че трябва да ги възстановят! „Антихристите казаха: „Ще доведем повече хора, за да компенсираме тези, които сме изгубили“. Това е най-малкото, което могат да направят. Те трябва да компенсират злото, което са извършили! Кой обаче ще компенсира изгубеното време? Те могат ли? Невъзможно е да се компенсира. Така че злините, извършени от тези хора, са най-отвратителните грехове! Те не могат да бъдат опростени. Кажете ми, не е ли така? (Така е.)

Някои хора, когато видят, че Божият дом се отнася доста строго с антихристите — не им дава възможност и направо ги отпраща — се замислят за следното: „Божият дом не каза ли, че дава възможности на хората? Когато човек допусне малка грешка, Божият дом вече не го ли иска? Не му ли дава възможност? Би трябвало да му даде възможност, Божият дом е твърде нелюбящ!“. Кажете ми колко възможности са дадени на тези хора? Колко проповеди са изслушали? Твърде малко възможности ли им бяха дадени? Когато работят, не знаят ли, че изпълняват дълг? Не знаят ли, че разпространяват евангелието и вършат работата на Божия дом? Не знаят ли тези неща? Да не би да управляват бизнес, фирма или фабрика? Да не би да управляват собствените си предприятия? Колко възможности е дал Божият дом на тези хора? Всеки един от тях се е радвал на много възможности. Дали някой от прехвърлените от различни групи в евангелския екип е бил освободен едва няколко дни след като е отишъл в евангелския екип? Няма такива, освен ако злото, което някой е извършил, не е било твърде безобразно и след това е бил освободен. Всеки от тях е получил достатъчно възможности, просто те не знаят как да ги ценят или как да се покаят. Те вървят по своя път, винаги вървят по пътя на Павел. Говорят много приятни за ухото и ясни думи, но не действат като човешки същества. Все още ли трябва да се дават възможности на такива хора? (Не.) Когато им беше дадена възможност, към тях се отнасяха като с човешки същества, но те не са човешки същества. Те не правят нещата, които правят човешките същества, така че съжалявам, вратата на Божия дом е отворена — имат зелена светлина и могат да си тръгват. Божият дом няма да ги оползотворява повече. Що се отнася до оползотворяването на хората, Божият дом има свобода, той има това право. Божият дом може ли да не ги оползотворява? Ако искат да вярват, могат да го правят извън Божия дом. Във всеки случай Божият дом няма да ги оползотворява — не може, те са причина за твърде много тревоги! Причинили са твърде големи загуби на Божия дом и никой не може да плати сметката за това — те не биха могли да си го позволят! Не става въпрос за това, че нямат късмет, не става въпрос за това, че Божият дом не им е дал възможност, не става въпрос за това, че Божият дом не е любящ и е бил твърде суров към тях, и със сигурност не става въпрос за това, че Божият дом се отървава от тях, след като са свършили работата си. Става въпрос за това, че тези хора отидоха твърде далеч, че повече не могат да бъдат толерирани и че не могат да си дадат сметка за нещата, които са направили. За всеки елемент от работата Божият дом е осигурил принципи на работа и Горното лично е осигурило напътствия, проверки и коригиране. Това не означава, че Божият дом и Горното само са провели няколко събирания или са казали няколко думи. Те са изрекли много думи и са провели много събирания, като добросъвестно са увещавали хората, но в крайна сметка това, което получиха в замяна, беше измама и в крайна сметка делото на църквата беше прекъснато и смутено и се превърна в пълна бъркотия. Кажете Ми кой все пак би желал да даде възможност на тези хора? Кой би желал да ги задържи? Те могат да вилнеят и да вършат зло, но със сигурност не могат да забранят на Божия дом да се справя с тях според принципите. Справянето с тях по този начин не бива да се нарича липса на любов, а трябва да се нарича принципност. Любовта се дава на хора, които могат да бъдат обичани, на невежи хора, на които може да се прости. Тя не се дава на зли хора, на дяволи или на такива, които умишлено предизвикват прекъсвания и смущения, тя не се дава на антихристи. Антихристите заслужават само да бъдат прокълнати! Защо заслужават само да бъдат прокълнати? Защото, колкото и зло да вършат, те не се покайват, не се изповядват и не се обръщат, а се съревновават с Бог до самия край. Те идват пред Бог с думите: „Когато умра, ще умра изправен. Аз не отстъпвам. Когато дойда пред теб, няма да коленича или да се поклоня. Няма да призная поражение!“. Какво е това? Дори на смъртния си одър пак ще кажат: „Ще продължа да се съпротивлявам на божия дом до край. Няма да изповядам греховете си — не съм направил нищо лошо!“. Добре, щом не са направили нищо лошо, могат да си тръгнат. Божият дом няма да ги оползотворява. Ще бъде ли добре, ако Божият дом не ги оползотвори? Ще бъде съвсем добре! Някои хора казват: „Щом божият дом не иска да ме оползотвори, значи няма кого да оползотвори“. Тези хора трябва да погледнат и да видят дали наистина няма кого. Нима някое от делата в Божия дом разчита на хората? Кой би могъл да стигне дотук без делото на Светия Дух и без Божията закрила? Кой елемент от делото би могъл да се поддържа досега? Нима тези хора си мислят, че се намират в мирския свят? Ако която и да е група в мирския свят изгуби защитата на екип от талантливи или надарени личности, тя не би била способна да завърши нито един от проектите си. Делото в Божия дом е различно. Бог е този, който закриля, води и напътства делото в Божия дом. Не мислете, че делото на Божия дом зависи от подкрепата на който и да е човек. Това не е така и това е гледната точка на неверника. Смятате ли, че е подходящо Божият дом да изоставя зли хора като антихристите и неверниците? (Да.) Защо е подходящо? Защото загубите, причинени от използването на тези хора за извършване на работа, са твърде големи. Такива хора без задръжки разхищават както човешки, така и финансови ресурси, и изобщо нямат каквито и да е принципи. Те не се вслушват в Божието слово и действат изцяло въз основа на собствените си амбиции и желания. Изобщо не зачитат Божиите слова или подредбите за работата в Божия дом, но когато антихристът каже нещо, те го уважават изключително много и се съобразяват с него в практикуването си. Чух, че имало един глупак, който се намирал в Европа, но работел по задачи, базирани в Азия. Божият дом казал, че ще го премести да работи по разпространяване на евангелието в Европа, за да го спаси от необходимостта да се справя с часовата разлика, но той не искал да се върне към работата по задачи в Европа, дори когато Божият дом го е уредил, защото антихристът, на когото се кланял, бил в Азия и той не желаел да напусне господаря си. Не е ли глупак? (Така е.) Кажете Ми дали е достоен да изпълнява дълга си? Искаме ли го? Подредбите за работата, направени от Божия дом, са били подходящи. Ако се намираш в Европа, тогава трябва да работиш по задачи, базирани в Европа, а не в Азия. Трябва да работите по задачите на континента, на който се намирате, и така можете да избегнете справянето с часовите разлики — това е хубаво нещо! И все пак този човек не се съгласил. Думите на Божия дом не му въздействали. Божият дом не можел да го накара да се прехвърли, той се нуждаел от решението на господаря си. Ако господарят му беше казал: „Върни се да работиш по задачи в Европа“, той щеше да се върне да работи по тези задачи. Ако господарят му беше казал: „Не можеш да се върнеш да работиш по задачи в Европа, имам нужда да работиш тук“, той щеше да каже: „Тогава не мога да се върна“. На кого е служил? (На своя господар.) Той е служил на своя господар — антихриста. Тогава не трябва ли да бъде изчистен заедно с господаря си? Не трябва ли да бъде изгонен? (Така е.) Защо толкова се ядосвам на такива хора? Защото те вършат твърде много зло. Всеки би побеснял, ако го чуе. Тези хора съзнателно се опитват да измамят Бог — това е твърде злонамерено! Кажете Ми защо толкова се ядосвам на такива хора? (Те казват, че вярват в Бог, но в действителност слушат господарите си. Те не следват истински Бог и не му се покоряват.) Те са се посветили изцяло на това да следват дяволите и сатаните. Тяхното твърдение, че следват Бог, е само параван. Те следват сатаните и им служат под прикритието, че следват Бог и отдават всичко на Бог, а накрая все пак искат да получат награди и благословии от Бог. Това не е ли напълно безсрамно? Не е ли това напълно неразумно и непоправимо? (Така е.) Кажете Ми, ще задържи ли Божият дом такива хора? (Не.) Тогава какъв е подходящият начин за справяне с тях? (Да се изчистят заедно с господарите им.) Те обичат да следват господарите си и са твърдо решени да работят до смърт за господарите си. Те не защитават интересите на Божия дом, докато изпълняват дълга си, не изпълняват дълга си, докато живеят пред Бог, те служат на господарите си от бандата антихристи — това е същността на тяхната работа. Затова каквото и да правят, то няма да бъде запомнено. Подобни хора трябва да бъдат изчистени, те не са достойни дори да служат! И така, смятате ли, че хора като тях стават такива само защото се сблъскват със зли хора или защото вършат този вид работа? От средата си ли се влияят или ги подвеждат зли хора? (Нито едното.) Тогава защо са такива? (Те са такъв тип хора по своята природа същност.) Тези хора имат еднаква природа същност със своите господари антихристи. Те са един и същ тип хора. Те имат общи любими занимания, мисли и възгледи, както и средства и методи за вършене на нещата. Имат общ език и еднакъв път на стремеж и споделят едни и същи желания, мотиви и методи на практикуване на предателство спрямо Бог и смущаване на делото на Божия дом. Помислете за това, те споделят едно и също отношение към подредбите за работата в Божия дом — лъжат висшестоящите и крият неща от низшестоящите. Висшестоящите имат политики, а те имат собствени стратегии за справяне с тях. С тези над тях привидно се държат съвсем послушно, а с тези под тях безчинстват, като вършат зло. Споделят едни и същи начини и методи. Когато Горното ги кастри, те казват: „Сбърках, сгреших, лош съм, непокорен съм, аз съм дявол!“. А после се обръщат и казват: „Нека не прилагаме подредбите за работата на горното!“. След което просто вършат нещата по свой собствен начин. Те напълно отбиват номера, когато проповядват евангелието, надуват числата и мамят Божия дом. Това са методите на тези банди антихристи. Те винаги подхождат към подредбите за работата със свои собствени стратегии и методи. Не са ли разкрити демоничните им лица? Те хора ли са? Не, не са, те са демони! Ние не общуваме с демони, така че нека бързо ги изведем оттук. Не искам да виждам демоничните им лица. Те трябва да се махнат! Желаещите да полагат труд, могат да бъдат изпратени в Б-група, нежелаещите да полагат труд, могат да бъдат отлъчени. Правилен ли е този начин на действие? (Да.) Това е най-подходящият начин на действие! Те имат обща същност, така че когато говорят и действат заедно, те го правят безпрепятствено и когато правят нещо заедно, между тях има невероятно много сплотеност и мълчаливо разбирателство. Щом тези господари отворят уста, независимо какви дяволски неща казват, техните последователи веднага ще ги повторят, а в сърцата си тези последователи дори ще се почувстват горди и ще си мислят: „Прав си, да го направим по този начин! Подредбите за работата от горното са твърде претенциозни, не можем да вършим нещата така“. Колкото и добре и конкретно да са изречени подредбите за работата от Горното, тези хора няма да ги приложат, и колкото и да са изопачени или нелепи нещата, които дяволите и сатаните казват, те ще ги слушат. На кого служат тогава? Могат ли такива хора да полагат труд в Божия дом до самия край? (Не.) Те не могат да полагат труд до самия край. Независимо дали Бог проявява търпение към даден човек или към действията на дявола, винаги има граници. Той проявява толерантност към хората във възможно най-висока степен, но когато се достигне определено ниво, Той ще разобличи онези, които трябва да бъдат разобличени, и ще отстрани онези, които трябва да бъдат отстранени. Когато се достигне това ниво, тези хора ще са стигнали до края на пътя. Причината за това не е просто, че не се стремят към истината или не я обичат, а това, че тяхната природа същност е враждебна към истината. Помисли, винаги когато говориш за положителни неща, за чисто разбиране или за принципи, които са съгласно истината, те не слушат. Колкото по-чисти са думите ти, толкова по-зле се чувстват те. Щом започнеш да говориш за истините принципи, те не могат да седят на едно място и намират начини да се оправдаят, за да отклонят разговора, да изместят фокуса или просто отиват да си налеят вода. Щом влезеш в общение за истината или говориш за себепознанието, те се отвращават и не искат да слушат. Ако не им се налага да отидат до тоалетната, значи са жадни или гладни, или им се спи, или трябва да се обадят по телефона, или да се погрижат за нещо. Винаги имат оправдание и не могат да седят мирно. Ако използваш техните методи и говориш за техните твърдения и подходи, които предизвикват единствено прекъсвания и смущения, те ще се оживят и ще са способни да говорят безкрайно. Ако не споделяш общ език с тях, те ще изпитват неприязън към теб и ще те отбягват. Това са типични дяволи! Има хора, които и досега все още не могат да прозрат този вид дяволи и си мислят, че тези хора просто не се стремят към истината. Как може да си толкова лековерен? Как можеш да говориш такива невежи неща? Нима тези хора само не се стремят към истината? Не, те са зли демони и изпитват изключителна неприязън към истината. Тези хора се държат доста добре на събиранията, но това е само фалш. Всъщност дали наистина слушат съдържанието на общението или Божиите слова, които се четат по време на събиранията? В колко от думите наистина се вслушват? Колко от тях приемат? На колко от тях могат да се покорят? Те не могат да говорят дори за най-простите и най-често изричани доктрини. Що се отнася до подобни хора, колкото и дълго да работят или на каквото и ръководно или надзорно ниво да служат, те не могат да проповядват или да говорят за собствените си преживявания. Ако някой каже: „Разкажи ни малко за твоите познания относно нещо. Не е необходимо да си го преживял, просто говори за знанията и разбирането, които имаш за него“, те няма да са способни да отворят уста, сякаш устите им са зашити, и дори няма да са способни да говорят за някои доктрини. Ако все пак успеят насила да кажат няколко думи по въпроса, те ще звучат неловко и странно. Някои братя и сестри казват: „Защо, когато някои водачи изнасят проповеди, те звучат като учители, които четат текст на децата? Защо звучат толкова неловко и странно?“. Това се нарича неспособност за изнасяне на проповеди. И защо не могат да изнасят проповеди? Защото не притежават истината реалност. Защо не притежават истината реалност? Защото не приемат истината, в сърцата си изпитват неприязън към нея и се съпротивляват на всеки принцип или твърдение на истината. Ако се каже, че се съпротивляват, може да не си способен да го видиш отстрани. Как тогава можеш да разбереш, че се съпротивляват? Както и да разговаря Божият дом за истината, в сърцата си те ще я отричат и отхвърлят и ще бъдат невероятно отвратени от нея. Както и да разговарят другите хора за познанието си за истината, те ще си мислят: „Ти може така да смяташ, но аз не смятам така“. Как преценяват дали нещо е истината? Стига да е нещо, което смятат, че е добро и правилно, те ще мислят, че е истината. Ако дадено твърдение не им харесва, тогава колкото и да е правилно, те няма да го смятат за истината. Следователно, когато погледнем къде се корени този проблем, в дълбините на сърцата си те се съпротивляват на истината, изпитват неприязън към истината и мразят истината. Истината изобщо няма място в сърцата им — те я презират. Някои хора може да не прозрат това и да кажат: „Обикновено не ги чувам да казват нещо, което оскърбява Бог, хули истината или нарушава истините принципи“. Тогава има един факт, който могат да видят: всеки конкретен детайл, предвиден в подредбите за работата в Божия дом, е необходим и се предлага, за да защити интересите на Божието дело, напредъка в живота на Божиите избраници, нормалния ред на църковния живот и нормалното разрастване на евангелското дело. Смисълът на подредбите за работата през всеки период от време, както и на конкретното разгръщане, организиране и промяна на всеки аспект от работата, е да се защити нормалното развитие на делото на Божия дом и още повече да се помогне на братята и сестрите да разберат истините принципи и да навлязат в тях. По-точно може да се каже, че тези неща водят братята и сестрите пред Бог и им помагат да навлязат в истините реалности, че тези неща водят и теглят напред всеки човек, държат го за ръка, докато го учат, подкрепят и подхранват. Що се отнася до изпълнението на подредбите за работата, независимо дали се провежда конкретно общение по този въпрос по време на събирания или се разпространява от уста на уста, целта е да се даде възможност на Божиите избраници да преживеят Божието дело и да получат истинско навлизане в живота, и това винаги е от полза за навлизането в живота на Божиите избраници. Няма нито една подредба, която да е в ущърб на делото на Божия дом или на навлизането в живота на Божиите избраници, и нито една от подредбите не създава смущения или унищожение. И все пак антихристите никога не уважават или прилагат тези подредби за работата. Вместо това те ги презират, като смятат, че са твърде прости и незабележителни, че не са толкова впечатляващи, колкото е начинът, по който те самите работят, и че няма да получат по-големи ползи за своя престиж, статус и репутация, докато вършат тази работа. В резултат на това те никога не се вслушват в подредбите за работата, нито ги приемат, камо ли да ги прилагат. Вместо това те правят нещата по свой начин. Въз основа на това, кажете Ми дали антихристите просто не се стремят към истината? От тази гледна точка можете да видите ясно, че те мразят истината. Ако се каже, че мразят истината, няма да сте способни да го прозрете, но като погледнете как тези антихристи подхождат към прилагането на подредбите за работата, ще сте способни да вникнете в смисъла му. Много ясно, че що се отнася до това как лъжеводачите и работниците подхождат към подредбите за работата, в най-добрия случай те просто отбиват номера, споменават подредбите за работата веднъж и с това приключват. Те не извършват правилно последващото проследяване и наблюдение или конкретната работа. Това са лъжеводачи. Лъжеводачите поне все пак могат да прилагат подредбите за работата, да отбият номера и да ги поддържат. Антихристите дори не могат да поддържат подредбите за работата, те просто отказват да ги приемат или прилагат, а вместо това правят нещата по свой собствен начин. Какво е това, към което те проявяват внимание? Собственият им статус, слава и престиж. Те проявяват внимание към това дали Горното ги цени, колко братя и сестри ги подкрепят, в колко човешки сърца имат място, над колко човешки сърца властват, като контролират тези хора, и колко хора държат в ръцете си. Те се интересуват от тези неща. Те никога не проявяват внимание към това как да поят или подхранват братята и сестрите, за да положат основите на истинския път, и със сигурност не проявяват внимание към това как върви навлизането в живота на братята и сестрите, как братята и сестрите изпълняват дълга си, независимо дали става въпрос за разпространяване на евангелието или за други видове дълг, или дали могат да действат според принципите, и никога не са се интересували от това как да доведат братята и сестрите пред Бог. Те не се интересуват от тези неща. Всички тези факти не са ли изложени точно пред очите ви? Не са ли това проявленията, които често можете да видите у антихристите? Тези факти не доказват ли достатъчно, че тези хора мразят истината? (Така е.) Единствените неща, от които се интересува един антихрист, са винаги статусът, славата и престижът. Да кажем, че поставиш един антихрист начело на църковния живот, за да се даде възможност на братята и сестрите да водят правилен църковен живот и да им се помогне да разберат истината и да положат основите си, докато водят църковен живот, да притежават истинска вяра в Бог, да дойдат пред Бог и да придобият способността да живеят независимо, както и вярата да изпълняват дълга си. По този начин делото по разпространение на евангелието в Божия дом ще има някакви резервни сили и постоянно ще могат да се осигуряват повече талантливи евангелски работници, които да изпълняват дълга си по разпространяване на евангелието. Така ли би мислил антихристът? В никакъв случай не би мислил по този начин. Той би казал: „Какво значение има църковният живот? Ако всички водят църковен живот чистосърдечно и четат божиите слова, и ако всички разбират истината, кой ще слуша моите заповеди? Кой ще се интересува от мен? Кой ще ми обърне внимание? Не мога да допусна всички да се съсредоточават върху църковния живот през цялото време или да бъдат обсебени от него. Ако всички винаги четат божиите слова и ако всички са дошли пред бог, кой ще остане около мен?“. Това не е ли отношение на един антихрист? (Така е.) Той смята, че ако се съсредоточи върху подхранването на братята и сестрите в придобиването на истината и живота, това ще е пагубно за стремежа му към престиж, изгода и статус. Мисли си: „Ако прекарвам цялото си време да върша неща за братята и сестрите, ще ми остане ли все пак време да се стремя към престиж, изгода и статус? Ако всички братя и сестри възхваляват божието име и следват бог, няма да остане никой, който да ми се подчинява. Би било толкова неловко за мен!“. Това е лицето на антихриста. Антихристите не просто не се стремят към истината, а изпитват крайна неприязън към истината. В субективното си съзнание те не казват: „Мразя истината, мразя бог и мразя всички подредби за работата, твърдения и практики, които са от полза за братята и сестрите“. Те няма да кажат това. Те просто използват някои подходи и модели на поведение, за да се противопоставят на подредбите за работата в Божия дом. И така, същността на тези подходи и модели на поведение е да правят нещата по свой начин и да карат другите хора да ги слушат и да им се подчиняват. Следователно, каквото и да прави Божият дом, те няма да го зачитат. Не е ли така? (Така е.) В миналото сме разговаряли доста за тези проявления на антихристите. Духовният ви ръст е твърде нисък и разбирането ви за истината е повърхностно. Антихристите са извършили толкова много зло точно пред очите ви, но въпреки това не сте успели да го прозрете. Вие сте глупави и жалки, безчувствени сте и схващате бавно, и сте обеднели и слепи. Това са вашите истински проявления и истинският ви духовен ръст. Антихристите причиняват толкова много проблеми и причиняват толкова големи загуби на делото на Божия дом, а все още има хора, които казват, че те трябва да се използват да служат. Използването им е причинило повече вреда, отколкото полза, и вие пак не знаете как да ги отпратите или как да се справите с тях. Колко години ще са необходими, за да се промени този духовен ръст и тези ваши идеи? Някои хора винаги се хвалят: „Аз съм човек, който се стреми към истината“, но не могат да разпознаят антихристите, когато ги срещнат, и дори може да последват тези антихристи. Къде са проявленията на стремежа им към истината? Те са слушали толкова много проповеди, но все още им липсва проницателност. Добре, тук ще завърша нашето общение по тази тема, а по-нататък ще говорим по основната ни тема.