Най-големите очаквания, които родителите имат за децата си, са, от една страна, надеждата, че децата им могат да живеят добър живот, а от друга страна, надеждата, че децата им ще бъдат до тях и ще се грижат за тях, когато остареят. Ако например даден родител се разболее или срещне някакви трудности в живота си, той се надява, че децата му ще могат да помогнат за разсейването на тревогите и трудностите му и да споделят това бреме. Той се надява, че децата му ще бъдат до него, когато си отиде от този свят, за да може за последен път да ги види отново. Обикновено това са двете най-големи очаквания, които родителите имат за децата си, и избавянето от тях е трудно. Ако родителите на човек се разболеят или срещнат трудности и той не получи вест за това, възможно е тези неща да бъдат решени без намесата му. Но ако научи за тези проблеми, обикновено му е много трудно да ги преодолее, особено когато родителите му са сериозно и тежко болни. В такъв момент за хората е още по-трудно да се избавят. Когато дълбоко в сърцето си чувстваш, че родителите ти все още са в същото физическо, житейско или работоспособно състояние, в каквото са били преди 10 или 20 години, че могат да се грижат за себе си и да живеят както обикновено, че все още са здрави, млади и силни, и когато си с впечатлението, че не се нуждаят от теб, в сърцето си няма да таиш такава голяма загриженост за тях. Когато обаче научиш, че родителите ти са навлезли в напреднала възраст, че телата им са отслабнали и че имат нужда от хора, които да се грижат за тях и да ги придружават, ако си някъде другаде, вероятно ще се разстроиш и ще бъдеш повлиян от това. Някои хора дори изоставят дълга си и искат да се приберат у дома, за да посетят родителите си. Някои емоционални хора правят още по-нерационален избор и казват: „Ако можех, бих дал 10 години от своя живот на родителите си“. Има и хора, които са решени да търсят благословии за родителите си. Те купуват всевъзможни здравословни продукти и хранителни добавки за родителите си и когато научат, че родителите им са тежко болни, неизбежно попадат в капана на чувствата си и им се иска веднага да побързат да отидат при родителите си. Някои хора казват: „Дори бих желал да отнема тази болест от родителите си“, без да вземат под внимание дълга, който трябва да изпълняват, и като пренебрегват Божието поръчение. Затова при тези обстоятелства е много вероятно хората да станат слаби и да изпаднат в изкушение. Бихте ли плакали, ако чуете вест, че родителите ви са се разболели тежко? По-конкретно, някои хора получават писма от дома, в които се съобщава как лекарят вече е казал, че краят им се вижда. Какво означава, че „краят им се вижда“? Тази фраза се тълкува лесно. Означава, че до няколко дни родителите на тези хора ще умрат. В такъв момент би си помислил: „Родителите ми са само на петдесет и няколко години. Това не бива да се случва. От какво са се разболели?“. И когато отговорът е „рак“, веднага би си помислил: „Как ли са се разболели? Бях далеч през всичките тези години, липсвах им и животът им е толкова труден — затова ли са се поддали на болестта?“. След това ще побързаш да прехвърлиш цялата вина върху себе си: „Животът на родителите ми е толкова труден, а аз не им помагах да споделят бремето си. Липсвах им и се тревожеха за мен, а аз не останах до тях. Разочаровах ги и ги накарах да страдат от болката от това, че им липсвам през цялото време. Родителите ми отделиха толкова много време да ме отгледат. И за какво? Всичко, което направих, е да ги накарам да страдат!“. Колкото повече мислиш за това, толкова повече ще вярваш, че си ги разочаровал и че си им задължен. Тогава би си помислил: „Не, това не е правилно. Вярвам в Бог, изпълнявам дълга на сътворено същество и довършвам Божието поръчение. Никого не съм разочаровал“. След това обаче би си помислил: „Родителите ми са толкова възрастни, а до себе си нямат деца, които да се грижат за тях. Какъв беше смисълът да ме отглеждат тогава?“. Ще се въртиш напред-назад, неспособен да го преодолееш, независимо как си го обмислял. Не само ще плачеш, но и ще попаднеш дълбоко в плен на чувствата си към своите родители. Лесно ли е да се избавиш при тези обстоятелства? Ще си кажеш: „Родителите ми ме родиха и ме отгледаха. Те не са очаквали да стана много богат и никога не са искали нищо прекомерно от мен. Просто се надяваха, че ще бъда до тях, когато се разболеят и се нуждаят от мен, да ги придружавам и да облекча страданието им. Дори и това не направих!“. Ще плачеш от деня, в който чуеш вестта, че родителите ти са критично болни, до деня, в който починат. Ще бъдете ли тъжни, ако се сблъскате с подобна ситуация? Ще плачете ли? Ще леете ли сълзи? (Да.) Биха ли се разколебали в този момент решителността и стремлението ти? Би ли почувствал импулс прибързано и безразсъдно да се втурнеш обратно при родителите си? Дълбоко в сърцето си би ли си помислил, че си безчувствен неблагодарник и че родителите ти са те отгледали напразно? Би ли продължил да се срамуваш да погледнеш родителите си в очите? Би ли продължил да си спомняш добротата, която родителите ти са проявили към теб, като са те отгледали, и това колко добри са били към теб? (Да.) Би ли се отказал от дълга си? Би ли се опитал да направиш всичко, за да получиш последни вести за родителите си от приятели или от братята и сестрите? Всички хора биха притежавали тези проявления, нали? Тогава лесно ли е да се реши този въпрос? Как трябва да разбираш подобни въпроси? Как трябва да гледаш на въпроса за болестта или за някакво голямо нещастие, което сполетява родителите ти? Ако можеш да го прозреш, ще си способен да се избавиш. Ако не можеш, тогава няма да си способен да се избавиш. Винаги си мислиш, че всичко, което родителите ти са понесли и с което са се сблъскали, е свързано с теб, и че трябва да споделиш това бреме. Винаги обвиняваш себе си, винаги си мислиш, че тези неща имат нещо общо с теб, винаги искаш да се намесиш. Правилна ли е тази идея? (Не.) Защо не е правилна? Как трябва да гледате на тези неща? Кои проявления са нормални? Кои проявления са ненормални и ирационални и не са в съответствие с истината? Първо ще говорим за нормалните проявления. Всички хора са родени от своите родители. Те са от плът и притежават чувства. Чувствата са част от човешката природа и никой не може да ги избегне. Всеки човек има чувства — дори дребните животни имат чувства, да не говорим за хората. Чувствата на някои хора обаче са малко по-силни, а чувствата на някои хора са малко по-слаби. Независимо от обстоятелствата обаче, всички хора ги имат. Независимо дали това произлиза от чувствата им, от човешката им природа или от рационалността им, всички хора биха се разстроили, когато чуят, че родителите им са се разболели, сполетяло ги е някакво голямо нещастие или са се сблъскали със страдание. Всеки човек би се разстроил. Съвсем нормално е хората да се разстроят, това е човешки инстинкт, това е нещо, което притежават в човешката си природа и чувствата си. Съвсем нормално е това да се прояви у хората. Когато родителите им се разболеят тежко или ги сполети голямо нещастие, съвсем нормално е хората да се чувстват тъжни, да плачат, да се чувстват угнетени, да мислят как да разрешат проблемите и да споделят бремето на родителите си. При някои хора това дори ще се отрази на телата им — те няма да могат да ядат, ще чувстват стягане в гърдите и ще бъдат в лошо настроение през целия ден. Всичко това са проявления на емоции и всички те са съвсем нормални. Хората не бива да те критикуват за тези нормални проявления. Не бива да се опитваш да избягваш тези проявления и със сигурност не бива да приемаш някой друг да ги критикува. Ако имаш тези проявления, това доказва, че чувствата ти към твоите родители са истински, че си човек, който притежава будна съвест, и си нормален, обикновен човек. Никой не бива да те критикува, че имаш тези емоционални изблици или че имаш тези емоционални потребности. Всички тези проявления попадат в обхвата на рационалността и съвестта. И така, кои проявления не са нормални? Ненормални проявления са тези, които отиват отвъд рационалността. Те са тези, при които хората стават импулсивни веднага щом ги сполетят тези неща и искат незабавно да изоставят всичко, за да се върнат до родителите си, бързат да прехвърлят цялата вина върху себе си и да изоставят идеалите, стремленията и решителността, които някога са имали, и дори обетите, които са дали пред Бог. Тези проявления са ненормални и отиват отвъд рационалността, твърде импулсивни са! Когато хората избират път, това не означава, че могат да изберат правилния и точния път в изблик на прибързаност. Изборът да вървиш по пътя на изпълнението на дълга и изборът да изпълняваш дълга на сътворено същество не е прост въпрос и е нещо, което нищо друго не може да замени. Това със сигурност не е избор, който може да се направи в изблик на прибързаност. Нещо повече, това е правилният път — не бива да променяш решението си да вървиш по правилния път в живота заради средата, хората, събитията и нещата, които те заобикалят. Това е рационалността, която трябва да притежаваш. Независимо дали се отнася до родителите ти или до някаква голяма промяна, това не бива да влияе на най-важното нещо, а именно да изпълняваш дълга на сътворено същество. Това е един от аспектите. Друг аспект е, че що се отнася до това как се разболяват родителите ти, кога започват да страдат от заболяването и до какви последствия може да доведе то, ти можеш ли да решиш тези неща? Може да си кажеш: „Може би това се е случило, защото не бях дете със синовно поведение. Ако бях прекарал тези години усърдно да печеля пари и да работя и бях заможен, те щяха да могат да лекуват тази болест по-рано и нямаше да се влоши толкова. Това е така, защото не изпълнявах синовната си отговорност към тях“. Правилна ли е тази мисъл? (Не.) Ако човек има пари, това означава ли непременно, че ще може да си купи добро здраве и да избегне разболяване? (Не.) Богатите хора на този свят никога ли не се разболяват? От момента, в който човек почувства, че се разболява, до момента на разболяването му и до смъртта му накрая, всичко това е предопределено от Бог. Как би могъл някой човек да реши това? Как би могло наличието или липсата на пари да определи това? Как би могло нечия среда да определи това? Всичко това се определя от върховенството и подредбите на Бог. Затова не е нужно прекалено да анализираш или да изследваш въпроса за сериозното заболяване на родителите си или за сполетялото ги голямо нещастие и със сигурност не бива да влагаш енергия в това — ще бъде безполезно. Това, че хората се раждат, остаряват, разболяват се, умират и се сблъскват с различни големи и малки въпроси в живота, са съвсем нормални явления. Ако си пълнолетен, трябва да имаш зрял начин на мислене и трябва да подходиш към този въпрос спокойно и правилно: „Родителите ми са болни. Някои хора казват, че това е така, защото съм им липсвал толкова много. Възможно ли е това? Определено съм им липсвал. Как може човек да не тъгува по собственото си дете? И те ми липсваха. Защо тогава аз не се разболях?“. Някой разболява ли се, защото му липсват децата? Не става така. И така, какво се случва, когато родителите ти се сблъскат с тези важни въпроси? Може само да се каже, че Бог е устроил подобни въпроси в живота им. Устроени са от Божията ръка — не можеш да се съсредоточаваш върху обективни причини и основания. Родителите ти е трябвало да се сблъскат с този проблем, когато достигнат тази възраст, трябвало е да ги порази тази болест. Дали щяха да избегнат това, ако ти беше там? Ако Бог не беше подредил да се разболеят като част от съдбата им, тогава нищо нямаше да им се случи, дори и да не беше до тях. Ако им е било писано да се сблъскат с такова голямо нещастие в живота си, как би могъл да повлияеш, ако беше до тях? Пак не биха могли да го избегнат, нали? (Точно така.) Помисли за онези хора, които не вярват в Бог — нима цялото им семейство не остава заедно, година след година? Нали когато тези родители се сблъскат с голямо нещастие, всичките им роднини и децата им са до тях? Когато родителите се разболеят или когато болестта им се влоши, дали това е защото децата им са ги оставили? Не е така, съдбата им е такава. Просто като тяхно дете, тъй като имаш тази кръвна връзка с родителите си, ще се разтревожиш, когато чуеш, че са болни, докато другите хора няма да почувстват нищо. Това е съвсем нормално. Това, че такова голямо нещастие сполетява родителите ти, не означава, че трябва да анализираш и разследваш или да размишляваш как да се отървеш от него или как да го преодолееш. Родителите ти са възрастни. Сблъсквали са се с това повече от веднъж в обществото. Ако Бог подреди среда, която да ги отърве от този проблем, то рано или късно той напълно ще изчезне. Ако този проблем е житейско препятствие за тях и ако трябва да го преживеят, то тогава от Бог зависи колко дълго ще го преживяват. Това е нещо, което те трябва да преживеят и не могат да го избегнат. Глупаво е да искаш самостоятелно да разрешиш този проблем, да анализираш и разследваш източника, причините и последиците от него. Това е безполезно и излишно. Не бива да действаш така, не бива да анализираш, да разследваш и да се обръщаш към съучениците и приятелите си за помощ, да се свързваш с болницата за родителите си, да се обръщаш към най-добрите лекари, да уреждаш най-доброто болнично легло за тях. Не е необходимо да си блъскаш главата, като правиш всички тези неща. Ако наистина имаш излишна енергия, тогава трябва да се справиш добре с дълга, който трябва да изпълняваш сега. Родителите ти имат свои собствени съдби. Никой не може да избяга от това на каква възраст трябва да умре. Твоите родители не са господари на съдбата ти, както и ти не си господар на техните съдби. Ако нещо е предопределено да им се случи, какво можеш да направиш по въпроса? Какъв резултат можеш да постигнеш, като се тревожиш и търсиш решения? Нищо не може да се постигне. Това зависи от Божиите намерения. Можеш ли да се намесиш, ако Бог иска да ги отнеме и да ти даде възможност необезпокояван да изпълняваш дълга си? Можеш ли да договаряш условия с Бог? Какво трябва да направиш в този момент? Да си блъскаш главата в търсене на решения, да разследваш, да анализираш, да се обвиняваш и да се срамуваш да погледнеш родителите си в очите — такива мисли и действия ли трябва да има човек? Всички те са проявления на непокорство към Бог и към истината. Те са нерационални, неразумни и непокорни към Бог. Хората не бива да имат такива проявления. Разбираш ли? (Да.)

Някои хора казват: „Зная, че не бива да анализирам или изследвам въпроса за разболяването на родителите си или за сполетялото ги голямо нещастие, че това е безсмислено и че трябва да подхождам към това въз основа на истините принципи, но не мога да се въздържа да не го анализирам и изследвам“. Нека тогава разрешим проблема с въздържането, така че повече да не се налага да се въздържаш. Как може да се постигне това? В този живот хората със здрави тела започват да изпитват симптоми на старост, след като навършат 50 или 60 години — състоянието на мускулите и костите им се влошава, губят силата си, не могат да спят добре или да ядат много и нямат достатъчно енергия да работят, да четат или да вършат каквато и да било работа. В тях се отприщват различни видове заболявания като високо кръвно налягане, диабет, сърдечни заболявания, сърдечносъдови заболявания, мозъчносъдови заболявания и т.н. Хората, които са малко по-здрави, макар и да имат тези симптоми на старостта, могат да правят каквото трябва и тези симптоми не влияят на нормалната им работа и живот. Това е доста добре. При хората в по-лошо здраве тези симптоми влияят на нормалната им работа и живот и понякога им се налага да ходят на лекар в болницата. Някои от тези хора получават настинки или главоболие, други получават ентерит или диария и трябва да почиват в леглото в продължение на два дни всеки път, когато страдат от пристъп на диария. Някои хора имат високо кръвно налягане и са толкова замаяни, че не могат да вървят, да се возят в кола или да се отдалечат от домовете си. Има и такива, които имат уринарна инконтиненция, за тях е неудобно да излизат навън, затова рядко излизат и пътуват със своите роднини и приятели. Има и други, които винаги получават алергични реакции, когато се хранят. Има хора, които не спят добре и не могат да спят на шумни места. Веднага щом се преместят на друго място, им е още по-трудно да спят. Всички тези неща имат сериозно въздействие върху живота и работата на тези хора. Има дори хора, които не могат да работят повече от три-четири часа поред. Има и още по-тежки случаи, при които хората се разболяват неизлечимо на 50 или 60 години, например от рак, диабет, ревматична болест на сърцето, деменция или болест на Паркинсон и т.н. Независимо дали тези заболявания са причинени от нещата, които са яли, или от замърсена среда, въздух или вода, законът на човешката плът е, че след като жените достигнат 45-годишна възраст и след като мъжете достигнат 50-годишна възраст, физическото им състояние се влошава все повече. Всеки ден казват, че изпитват дискомфорт в една част от тялото си, а друга част ги боли, отиват на лекар, за да се прегледат, и се оказва, че е рак в последен стадий. Накрая лекарят казва: „Вървете си вкъщи, това е нелечимо“. Всички хора ще се сблъскат с тези плътски болести. Днес са те, утре сме вие и ние. Според възрастта и в последователен ред всички хора ще се родят, ще остареят, ще се разболеят и ще умрат: от младостта навлизат в старостта, от старостта се разболяват и от болестта умират — такъв е законът. Просто когато чуеш вестта, че родителите ти са се разболели, понеже те са най-близките ти хора, за които най-много се тревожиш и които са те отгледали, няма да си способен да преодолееш това препятствие на чувствата си и ще си помислиш: „Не изпитвам нищо, когато умират чуждите родители, но моите родители не може да се разболяват, защото това би ме натъжило. Не мога да го понеса, боли ме сърцето, не мога да преодолея чувствата си!“. Само защото са твои родители, смяташ, че не бива да остаряват и да се разболяват и че със сигурност не бива да умират. Смислено ли е това? Не е смислено и не е истина. Разбираш ли? (Да.) Всеки човек ще се сблъска с остаряването и разболяването на родителите си; в някои тежки случаи родителите на хората дори остават на легло парализирани, а някои изпадат във вегетативно състояние. Родителите на някои хора имат високо кръвно налягане, частична парализа, инсулт или дори се разболяват сериозно и умират. Всеки човек лично ще стане свидетел, ще види процеса на стареенето, разболяването и последващата смърт на родителите си или ще чуе за това. Просто някои хора чуват за това по-рано, когато родителите им са между 50 и 60 години, други хора чуват тази вест, когато родителите им са между 60 и 70 години, а трети я чуват едва когато родителите им са на 80, 90 или 100 години. Когато и да чуеш тази вест обаче, като син или дъщеря един ден, рано или късно, ще приемеш този факт. Ако си пълнолетен, трябва да имаш зрял начин на мислене и правилно отношение към това, че хората се раждат, остаряват, разболяват се и умират, а не да бъдеш импулсивен. Не бива да си неспособен да го понесеш, когато чуеш вестта, че родителите ти са болни или че от болницата са ги уведомили, че са критично болни. Раждането, остаряването, разболяването и смъртта са неща, които всеки човек трябва да приеме. На какво основание си неспособен да понесеш това? Това е законът, който Бог е отредил за раждането и смъртта на човека. Защо искаш да го нарушиш? Защо не го приемаш? Какво е твоето намерение? Не искаш да оставиш родителите си да умрат, не искаш те да живеят според закона за раждането, остаряването, боледуването и смъртта, който Бог е установил. Искаш да предотвратиш разболяването и смъртта им. В какво ще ги превърне това? Няма ли да ги превърне в пластмасови хора? Пак ли биха били хора тогава? Затова трябва да приемеш този факт. Преди да чуеш вестта, че родителите ти остаряват, че са се разболели и са починали, в сърцето си трябва да се подготвиш за това. Един ден, рано или късно, всеки човек ще остарее, ще стане слаб и ще умре. След като родителите ти са нормални хора, защо да не могат да преживеят това препятствие? Те трябва да преживеят това препятствие и ти трябва да подходиш правилно към него. Разрешен ли е този въпрос? Можеш ли да се справиш рационално с такива неща сега? (Да.) Тогава, когато родителите ти се разболеят тежко или в бъдеще ги сполети някакво голямо нещастие, как ще подходиш към това? Погрешно е също и да го пренебрегваш и хората ще кажат: „Ти крастава жаба ли си или си змия? Как може да си толкова хладнокръвен?“. Ти си нормален човек, така че би трябвало да имаш реакция. Би трябвало да се замислиш: „Родителите ми са имали труден живот и в ранна възраст са се разболели от тази болест. Те не са се наслаждавали на никакви благословии и не са били усърдни във вярата си в Бог. Такъв е бил животът им. Те не са разбрали нищо, не са вървели по правилния път или не са се стремили към истината. Дните им просто са се изнизали. Няма разлика между тях и животните — няма разлика между тях и старите крави или старите коне. Сега, когато са се разболели тежко, те просто ще трябва да се грижат за себе си, но се надявам, че Бог може да облекчи част от страданието им“. Моли се за тях в сърцето си и това е достатъчно. Какво може да направи който и да било човек? Ако не си с родителите си, не можеш да направиш нищо. Дори и да си до тях, какво можеш да направиш? Колко хора лично са виждали родителите си да преминават от младостта към старостта, от старостта към разболяването от различни болести, от разболяването от тези различни болести до неуспешното им лечение, до обявяването им за мъртви и вкарването им в моргата? Такива хора не липсват. Всички тези деца остават с родителите си. Какво могат да направят обаче? Нищо не могат да направят; могат само да гледат. Това да не гледаш този процес сега ще ти спести някои неприятности. По-добре е да не го гледаш, няма да е добре за теб да гледаш как се случва. Не е ли така? (Така е.) Що се отнася до този въпрос, от една страна, трябва да прозреш факта, че това хората да се раждат, да остаряват, да се разболяват и да умират е закон, установен от Бог. От друга страна, трябва ясно да видиш отговорностите, които хората следва да изпълнят, както и техните съдби, не бива да бъдеш ирационален и не бива да вършиш импулсивни или глупави неща. Защо не бива да вършиш импулсивни или глупави неща? Защото дори и да ги вършиш, няма да има никаква полза, а вместо това ще разкрие глупостта ти. По-важното е, че докато вършиш глупости, ти се бунтуваш срещу Бог, а Бог не харесва това, Той го мрази. Наясно си с всички тези истини от гледна точка на доктрината и ги разбираш, но все още се вкопчваш в собствения си път и вършиш някои неща с упорство и хитруване, затова Бог не те харесва, Той се отвращава от теб. От какво се отвращава Той у теб? Отвращава се от упоритата ти глупост и непокорството ти. Ти си мислиш, че притежаваш някакво човешко чувство, но Бог казва, че си упорит и глупав — ти си упорит, глупав, тъп и непреклонен и не приемаш истината, нито не се покоряваш на устроеното и подреденото от Бог. Бог ясно ти е казал същността, източника и конкретните принципи на практикуване, които се съдържат в този въпрос, но ти все така искаш да използваш чувствата си, за да се справиш с всичко това, така че Бог не те харесва. В крайна сметка, ако Бог не премахне болестта от родителите ти, тогава те ще се разболеят сериозно и ще умрат, ако това трябва да им се случи. Никой човек не може да промени този факт. Ако искаш да го промениш, това само доказва, че искаш да използваш собствените си ръце и методи, за да промениш Божието върховенство. Това е най-голямото непокорство и ти се противопоставяш на Бог. Ако не искаш да се противопоставяш на Бог, когато чуеш, че тези неща са се случили на твоите родители, трябва да бъдеш спокоен и да намериш място, където можеш да останеш сам, за да поплачеш, да помислиш и да се помолиш, или да изразиш чувствата си на тъга пред братята и сестрите наоколо. Това е всичко, което трябва да направиш. Не бива да мислиш да променяш нещо и със сигурност не бива да вършиш глупости. Не се моли на Бог с искането да премахне болестта от родителите ти и да им позволи да поживеят още няколко години или да отнеме две години от собствения ти живот и да им ги даде само защото вярваш в Бог или въз основа на това, че си оставил семейството си и си изоставил кариерата си, за да изпълняваш дълга си толкова много години. Не прави такива неща. Бог няма да слуша този вид молитви и Той се отвращава от тези мисли и молитви. Не натъжавай Бог и не Го ядосвай. Бог изпитва най-голяма неприязън към хората, които искат да манипулират нечия съдба, да променят факта на Божието върховенство над съдбата на човека или да променят някои факти, отдавна установени от Бог, или траекториите на съдбите на хората. Бог най-много мрази това.

Завърших общението за отношението, мислите и разбирането, които хората трябва да имат, в случай че родителите им заболеят. По същия начин, когато става въпрос за кончината на родителите им, хората пак трябва да имат правилно и разумно отношение. Някои хора са били далеч от родителите си в продължение на много години, не са били до тях и не са живели с тях и когато чуят, че родителите им внезапно са починали, това им нанася тежък удар и всичко изглежда невероятно внезапно. Тъй като тези хора не са били до родителите си или не са живели с тях толкова много години, те винаги таят някакво погрешно схващане в мислите и представите си. Какво погрешно схващане? Когато си оставил родителите си, те са били живи и здрави. След като си бил далеч от тях в продължение на толкова много години, в съзнанието ти твоите родители си остават на същата възраст и остават в същото физическо състояние и в същите условия на живот, както ги помниш. Това води до объркване на нещата. При това положение вярваш, че родителите ти никога няма да остареят и че ще доживеят да празнуват много рождени дни. Тоест щом лицата им се съхранят в сърцето ти, щом животът им, думите им и поведението им оставят впечатление и отпечатък в ума и паметта ти, ти смяташ, че родителите ти завинаги ще бъдат такива, че няма да се променят, няма да остареят и със сигурност няма да умрат. За какво се отнася това „няма да умрат“? От една страна то означава, че физическите им тела няма да изчезнат. От друга страна означава, че лицата им, чувствата им към теб и т.н. няма да изчезнат. Това е погрешно схващане, което ще ти причини много проблеми. Ето защо, независимо на каква възраст са родителите ти, дали ще умрат от старост, или поради болест, или поради някакви злополуки, това ще бъде удар за теб и ще ти се стори много внезапно. Тъй като в съзнанието ти твоите родители все още са живи и здрави, а после изведнъж си отиват, ще си помислиш: „Как може да си отидат? Как е възможно живи хора просто да се превърнат в прах? В сърцето си винаги чувствам, че родителите ми все още са живи, че мама все още готви в кухнята и е много заета, а татко всеки ден работи навън и се прибира едва вечер“. Тези сцени от живота им са оставили известни отпечатъци в съзнанието ти. И така, заради чувствата ти твоето съзнание таи нещо, което не би трябвало, а именно убеждението, че родителите ти ще живеят вечно в сърцето ти. В този смисъл вярваш, че те не бива да умират, и независимо от обстоятелствата, при които те си отидат, ти ще чувстваш, че това е огромен удар за теб, и няма да си способен да го приемеш. Ще ти отнеме време да преодолееш този факт, нали? Разболяването на родителите ти вече би било голям шок за теб, така че кончината им би била още по-огромен шок. Тогава, преди това да се е случило, как трябва да се справиш с неочаквания удар, който ще ти нанесе, така че да не повлияе, да не попречи или да не засегне изпълнението на дълга ти или пътя, по който вървиш? Нека първо разгледаме какво точно означава смъртта и какво точно означава умирането — не означава ли, че човек си отива от този свят? (Така е.) Това означава, че животът, който човек притежава и който има физическо присъствие, се заличава от материалния свят, който хората могат да видят, и изчезва. След това този човек продължава да живее в друг свят, под друга форма. Това, че животът на твоите родители си отива, означава, че връзката, която си имал с тях на този свят, се е разпаднала, изчезнала е и е приключила. Те живеят в друг свят, в други форми. Що се отнася до това как ще протече животът им в онзи друг свят, дали ще се върнат на този свят, дали ще те срещнат отново и дали ще имат някакви физически отношения или емоционални връзки с теб, това е отредено от Бог и няма нищо общо с теб. Казано накратко, тяхната кончина означава, че мисиите им на този свят са приключили и че краят им е настъпил. Мисиите им в този живот и на този свят са приключили, така че връзката ти с тях също е приключила. Що се отнася до това дали ще се превъплътят в бъдеще, дали ще получат някакво наказание и ограничение или някакво отношение и подредби в другия свят, това има ли нещо общо с теб? От теб ли зависи? Това няма нищо общо с теб, не зависи от теб и няма да си в състояние да получиш никакви вести за това. Връзката ти с тях в този живот приключва в този момент. Тоест съдбата, която ви е свързвала, докато сте живели заедно в продължение на 10, 20, 30 или 40 години, приключва тогава. След това те са си те, ти си си ти и между вас не съществува никаква връзка. Дори ако всички вярвате в Бог, те са изпълнявали своя дълг, а ти изпълняваш своя. Когато вече не живеят в същата пространствена среда, между вас няма повече никаква връзка. Те просто вече са завършили мисиите, които Бог им е поверил. Така че, що се отнася до отговорностите към теб, които са изпълнявали, те приключват в деня, в който започнеш да живееш самостоятелно — повече нямаш нищо общо с родителите си. Ако те починат днес, на теб просто ще ти липсва нещо на емоционално ниво и ще копнееш за двама близки по-малко. Никога повече няма да ги видиш и никога повече няма да можеш да получиш вест за тях. Това, което ще се случи с тях след това, както и тяхното бъдеще, няма нищо общо с теб, няма да има никаква кръвна връзка между вас, дори вече няма да сте същества от един и същи вид. Така стоят нещата. Кончината на родителите ти просто ще е последната вест, която ще чуеш за тях на този свят, и последното препятствие, което ще видиш или за което ще чуеш, що се отнася до техните преживявания в живота им като раждането, остаряването, боледуването и умирането — това е всичко. Смъртта им няма да ти отнеме нищо, нито ще ти даде каквото и да е. Те просто ще са умрели, тяхното пътуване като хора ще е приключило. Затова, когато се стигне до тяхната кончина, няма значение дали става въпрос за случайна смърт, нормална смърт, смърт поради болест и т.н.; във всеки случай, ако не бяха Божието върховенство и подредбите Му, никой човек или сила не би могъл да отнеме живота им. Тяхната кончина означава само край на физическия им живот. Ако ти липсват и копнееш за тях или се срамуваш от себе си заради чувствата си, не бива да изпитваш нито едно от тези неща и не е необходимо да ги изпитваш. Те са си отишли от този свят, така че тъгуването по тях е излишно. Не е ли така? Ако си мислиш: „Дали липсвах на родителите си през всичките тези години? Колко ли повече са страдали заради това, че не бях до тях и не показвах синовна почит към тях в продължение на толкова много години? През всичките тези години все ми се искаше да мога да прекарам няколко дни с тях, никога не съм очаквал, че ще си отидат толкова скоро. Чувствам се тъжен и виновен“. Не е нужно да мислиш по този начин. Смъртта им няма нищо общо с теб. Защо няма нищо общо с теб? Защото, дори и да си проявявал синовна почит към тях или да си ги придружавал, това не е задължението или задачата, която Бог ти е дал. Бог е отредил колко щастие и колко страдания ще донесеш на родителите си — това няма абсолютно нищо общо с теб. Те няма да живеят по-дълго поради това, че си с тях, нито ще живеят по-кратко поради това, че си далеч от тях и не можеш често да бъдеш с тях. Бог е отредил колко дълго ще живеят и това няма нищо общо с теб. Затова ако през живота си научиш, че родителите ти са починали, не е нужно да се чувстваш виновен. Трябва да подходиш към този въпрос по правилния начин и да го приемеш. Ако вече си пролял много сълзи, докато са били тежко болни, трябва да се почувстваш щастлив и свободен, когато те починат. След като ги изпратиш, няма нужда да плачеш. Вече ще си изпълнил отговорностите си като тяхно дете, ще си се молил за тях, ще си тъгувал за тях, ще си пролял безброй сълзи за тях и, разбира се, ще си помислил за много възможни решения за лечение на болестта им и ще си направил всичко възможно, за да облекчиш страданието им. Вече ще си направил всичко възможно като тяхно дете. Когато те починат, можеш само да кажеш: „Имали сте доста труден живот. Като ваше дете се надявам да почивате в мир. Ако в този живот сте направили много неща, с които сте оскърбили Бог, тогава ще трябва да получите наказание в следващия свят. Ако, след като сте получили наказанието си, Бог ви даде възможност да се превъплътите отново като хора в този свят, аз се надявам, че ще направите всичко по силите си, за да се държите добре и да вървите по правилния път. Не правете нищо повече, с което да оскърбявате Бог, и се постарайте да не получавате никакво наказание в следващите си животи“. Това е всичко. Не е ли добре казано? Това е всичко, което можеш да направиш. Независимо дали е за твоите родители или за друг от твоите близки, това е всичко, което можеш да направиш. Разбира се, когато накрая родителите ти починат, ако не можеш да бъдеш с тях или да им дадеш някаква последна утеха, не е необходимо да тъгуваш. Това е така, защото всъщност всеки човек си отива от този свят сам. Дори и децата му да са с него, когато дойде пратеник да го прибере, само той ще може да го види. Когато си отиде, никой човек няма да го придружава, нито децата му, нито половинката му могат да го придружат. Когато хората си отиват от този свят, те винаги са сами. В последните си мигове всеки човек трябва да се изправи пред тази ситуация, този процес и тази среда. Следователно, ако си до него и той гледа право към теб, пак няма да има полза. Когато трябва да си тръгне, ако иска да извика името ти, няма да може да го направи, а ти няма да можеш да го чуеш. Ако иска да протегне ръка и да те сграбчи, той няма да има сили за това, а ти няма да можеш да го почувстваш. Той ще бъде сам. Това е така, защото всеки човек навлиза в този свят сам и в крайна сметка трябва да си тръгне също сам. Това е отредено от Бог. Съществуването на такива неща позволява на хората да видят още по-ясно, че животът и съдбата им, раждането, остаряването, разболяването и умирането — всичко това е в Божиите ръце и че животът на всеки човек е независим. Въпреки че всички хора имат родители, братя и сестри и любими хора, от Божията гледна точка и от гледна точка на живота животът на всеки човек е независим, животите не се групират заедно и нито един живот си няма партньор. От гледна точка на сътворените хора всеки живот е независим, но от гледна точка на Бог нито един живот, който Той е сътворил, не е сам, защото Бог придружава всеки един от тях и го тегли напред. Просто когато си на този свят, ти си роден от родителите си и мислиш, че родителите ти са най-близките ти хора, но всъщност когато родителите ти си отидат от този свят, ти ще разбереш, че те не са най-близките ти хора. Когато животът им свърши, ти ще продължиш да живееш, краят на живота им няма да отнеме твоя живот и със сигурност няма да повлияе на живота ти. Бил си далеч от тях през всичките тези години и все още живееш добър живот. Защо е така? Защото Бог бди над теб и те напътства; ти живееш под Неговото върховенство. Когато родителите ти си отидат от този свят, това ще те накара още повече да осъзнаеш, че без да те придружават родителите ти, без да се вълнуват за теб, да се грижат за теб или да те отглеждат, през тези години си преминал от израстването, към зрелостта, към средната възраст, към старостта и под Божието напътствие си разбирал все повече в живота си и посоката и пътят ти напред са ставали все по-ясни. Следователно хората са способни да напуснат родителите си. Съществуването на родителите им е необходимо само през детството им, но след като пораснат, съществуването на родителите им е просто формалност. Техните родители са им само емоционална подкрепа и опора и те не са им необходими. Разбира се, когато твоите родители си отидат от този свят, тези неща ще ти се струват все по-ясни и още повече ще почувстваш, че животът на хората идва от Бог и че хората не могат да живеят, без да се осланят на Бог, без Бог като тяхна умствена и духовна храна и храна за живота им. Когато твоите родители те напуснат, те просто ще ти липсват на емоционално ниво, но в същото време ще бъдеш освободен в емоционален или в друг аспект. Защо ще бъдеш освободен? Когато родителите ти са наблизо, те са едновременно тревоги и бреме за теб. Те са хора, към които можеш да бъдеш своенравен, и те карат да се чувстваш така, сякаш не можеш да се освободиш от чувствата си. Когато родителите ти починат, всичко това ще се разреши. Тези, които си смятал за най-близките си хора, ще си отидат и няма да се налага да се тревожиш за тях или да копнееш за тях. Когато прекъснеш тази връзка на зависимост, която имаш с родителите си, когато те си отидат от този свят, когато дълбоко в сърцето си напълно почувстваш, че родителите ти вече са си отишли, и почувстваш, че вече си преодолял кръвната си връзка със своите родители, ти наистина ще станеш зрял и независим. Помисли за следното. На каквато и възраст да са хората, ако родителите им все още са наоколо, всеки път, когато имат проблем, те ще си мислят: „Ще попитам мама, ще попитам тате“. За тях винаги има емоционална подкрепа. Когато хората имат емоционална подкрепа, те чувстват, че съществуването им на този свят прелива от топлина и щастие. Когато изгубиш това чувство на щастие и тази топлина, ако не чувстваш, че си сам или че си изгубил щастие и топлина, тогава си зрял и наистина си независим по отношение на мислите и чувствата си. Повечето от вас вероятно все още не са преживели тези неща. Когато това стане, ще разберете. Помислете за следното. На каквато и възраст да са хората, било то на 40, 50 или 60 години, когато родителите им починат, те веднага стават много по-зрели. Сякаш за миг се превръщат от наивно дете в здравомислещ възрастен. За една нощ те започват да разбират нещата и да бъдат независими. Следователно за всеки човек смъртта на родителите му е голямо препятствие. Ако на емоционално и етично ниво можеш да се справиш с отношенията си с твоите родители и да подходиш към тях правилно и в същото време правилно да подходиш към различните очаквания на родителите си за теб или към отговорностите, които следва да изпълняваш към родителите си, да се справиш с тях и да се избавиш от тях, то наистина ще си съзрял и най-малкото ще бъдеш възрастен пред Бог. Да станеш възрастен по този начин не е лесно, трябва да изстрадаш известна болка по отношение на плътските си чувства, по-конкретно, трябва да понесеш известно емоционално опустошение и мъка, както и болката от това, че нещата не вървят добре, не вървят както си се надявал, или това, че си нещастен и т.н. Когато изпиташ цялата тази болка, ще придобиеш малко повече прозрение по тези въпроси. Ако ги свържеш с истините, за които сме разговаряли по тези въпроси, ще придобиеш малко повече прозрение за отредените от Бог животи и съдби на хората, както и за привързаността, която съществува между хората, по много задълбочен начин. Когато придобиеш прозрение за тези неща, ще ти бъде лесно да се избавиш от тях. Когато можеш да се избавиш от тези неща и правилно да се справиш с тях, ще си способен да подходиш към тях правилно. Няма да подхождаш към тях въз основа на човешките доктрини или критериите на човешката съвест. Ще подходиш към тях в съответствие с истините принципи. Какво означава да бъдеш в съответствие с истините принципи? Означава, че можеш да се покориш пред Бог. Ако можеш да се покориш пред Бог и устроеното от Него, това е добър знак и добро предзнаменование. Какво предвещава това? Че имаш надежда за спасение. Следователно, що се отнася до очакванията на твоите родители, независимо дали сега си млад или си на средна възраст, дали си възрастен или си на преклонна възраст, и без значение дали не си преживявал това, дали го преживяваш в момента или вече си го преживял, това, което трябва да направите, е не просто да се избавите от чувствата си или да прекъснете връзките си със своите родители и да се откъснете от тях, а да положите усилия над истината и да се стараете да разберете тези аспекти на истината. Това е най-важното. Когато разберете тези различни, сложни взаимоотношения, можете да се освободите от тях и вече няма да бъдете възпирани от тях. Когато вече не си възпиран от тях, ще ти бъде много по-лесно да се покориш на устроеното от Бог и при това ще се сблъскваш с по-малко препятствия и по-малки пречки. Тогава ще бъде по-малко вероятно да се бунтуваш срещу Бог, нали?

Сега способни ли сте да прозрете и да разрешите всички тези основни въпроси, които се отнасят до родителите? Когато имате свободно време, помислете над истината. Ако в бъдеще или в нещата, които преживяваш сега, можеш да свържеш тези въпроси с истината и да разрешиш тези проблеми въз основа на истината, ще се изправяш пред много по-малко проблеми и по-малко трудности и ще живееш много спокоен и радостен живот. Ако не подходиш към тези неща въз основа на истината, ще срещаш много неприятности и животът ти ще бъде много болезнен. Това е изходът. Тук ще завърша общението по темата за очакванията на родителите днес. Довиждане!

29 април 2023 г.