В този свят какви хора са най-достойни за уважение? Не са ли тези, които вървят по правилния път? За какво се отнася тук „правилният път“? Не означава ли това да се стремиш към истината и да приемеш Божието спасение? Тези, които вървят по правилния път, не са ли хора, които следват Бог и Му се покоряват? (Така е.) Ако си такъв човек или се стремиш да бъдеш такъв човек, а твоите родители не те разбират и дори винаги те проклинат — ако, когато си слаб, потиснат и изгубен, те не само не успяват да те подкрепят, утешат или насърчат, но често изискват да се върнеш, за да проявиш синовна почит към тях, да спечелиш много пари и да се грижиш за тях, да не ги разочароваш, да им дадеш възможност да се порадват на успеха с теб и да живеят добър живот с теб — такива родители не трябва ли да се изоставят? (Да, така е.) Заслужават ли такива родители твоето уважение? Заслужават ли синовната ти почит? Заслужават ли да изпълняваш отговорността си към тях? (Не.) Защо не заслужават? Защото те изпитват неприязън към положителните неща. Това не е ли факт? (Така е.) Защото мразят Бог. Това не е ли факт? (Така е.) Защото те презират това, че вървиш по правилния път. Това не е ли факт? (Така е.) Те презират хората, които участват в справедливи каузи. Те те презират и те гледат отвисоко, защото следваш Бог и изпълняваш дълга си. Що за родители са това? Не са ли те достойни за презрение и подли родители? Не са ли егоистични родители? Не са ли нечестиви родители? (Да, такива са.) Обявен си за издирване и си преследван от големия червен змей заради вярата си в Бог, избягал си и не можеш се да се върнеш у дома, а някои хора дори е трябвало да заминат в чужбина. Всички твои роднини, приятели и съученици казват, че си станал беглец и поради тези външни слухове и клюки родителите ти мислят, че несправедливо си ги накарал да страдат и си ги поставил в неудобно положение. Те не само не те разбират и подкрепят или не ти съчувстват, не само не упрекват хората, които разпространяват тези слухове, и тези, които те презират и дискриминират, а и родителите ти също те мразят, говорят същите неща за теб като онези хора, които не вярват в Бог, и онези, които са на власт. Какво мислите за тези родители? Добри ли са? (Не.) Продължавате ли тогава да смятате, че сте им длъжници? (Не.) Ако от време на време се обаждаш на семейството си, те ще си мислят, че все едно получават обаждане от беглец. Ще смятат, че това е голямо унижение и че не смееш дори да се върнеш у дома, като преследван плъх. Ще се чувстват неудобно, че си им дете. Такива родители заслужават ли уважение? (Не.) Те не заслужават уважение. Какво тогава е естеството на техните очаквания за теб? Струва ли си да мислите за тях? (Не.) Каква е основната цел на техните очаквания за теб? Наистина ли искат да вървиш по правилния път и накрая да постигнеш спасение? Те се надяват, че ще следваш обществените тенденции и ще се издигнеш в света, че ще ги окичиш със слава, ще им дадеш възможност да се изправят пред света с достойнство и ще станеш тяхната гордост и радост. Какво още? Те искат да могат да се порадват на успеха заедно с теб, да ядат и пият доволно, да носят хубави марки и да са окичени със злато и сребро. Искат да се качат на луксозни круизни кораби и да пътуват до всяка страна по света. Ако се беше издигнал в света, имаше слава и пари в този свят и им беше дал възможност да се порадват на успеха заедно с теб, те щяха да споменават името ти навсякъде, където отидат, с думите: „Синът ми е еди-какъв си, дъщеря ми е еди-каква си“. Сега споменават ли името ти? (Не.) Ти вървиш по правилния път, но те не споменават името ти. Те мислят, че нямаш пукната пара и тънеш в мизерия, че си източник на неудобство и че споменаването ти би било равносилно на това да се посрамят, затова не те споменават. Каква тогава е целта на очакванията на твоите родители? Целта им е да се порадват на успеха с теб, а не е само за твое добро. Те ще бъдат щастливи само когато могат да се порадват на твоя успех. Сега, когато си се върнал пред Господа на творението и си приел Бог, Неговото спасение и Неговите слова, сега, когато си поел дълга на сътворено същество и си тръгнал по правилния път в живота, те не извличат изгода или не се облагодетелстват от теб и смятат, че са понесли загуби, като са те отгледали. Сякаш се занимават с бизнес и са на загуба. Вследствие на това те са изпълнени със съжаление. Някои родители често казват: „Отглеждането ти е по-лошо от отглеждането на куче. Когато отгледаш куче, то е много дружелюбно и знае как да маха с опашка, когато види господаря си. Какво мога да очаквам от това, че те отгледах? По цял ден вярваш в Бог и изпълняваш дълга си, не се занимаваш с бизнес, не ходиш на работа, дори не искаш сигурно препитание и накрая всички наши съседи започнаха да ни се присмиват. Какво спечелих от теб? Изобщо не съм получил нито едно добро нещо от теб, нито съм се порадвал на какъвто и да било успех“. Ако следваш злите тенденции на мирския свят и се стараеш да постигнеш успех в него, родителите ти вероятно биха те подкрепили, насърчили и утешили, ако страдаш, ако се разболееш или се натъжиш. Но те не се чувстват щастливи и радостни от факта, че вярваш в Бог и имаш шанс да бъдеш спасен. Напротив, те те мразят и проклинат. Въз основа на същността си тези родители са твои неприятели и заклети врагове, те не са от същия тип хора като теб и не вървят по същия път като теб. Макар на повърхността да изглеждате като семейство, въз основа на вашите същности, вашите стремежи, вашите предпочитания, пътищата, които следвате, и различните нагласи, с които подхождате към положителните неща, Бог и истината, те не са от същия тип хора като теб. Следователно, колкото и да казваш: „Имам надежда за спасение, поех по правилния път в живота“, те няма да се трогнат и няма да се почувстват щастливи за теб, нито ще се радват за теб. Вместо това те ще се срамуват. На емоционално ниво тези родители са твое семейство, но въз основа на природата ви същност те не са твое семейство, те са твои врагове. Помислете за това. Ако децата носят подаръци и пари, когато се приберат у дома, и дават възможност на родителите си да се хранят добре и да живеят на хубави места, родителите им ще бъдат много радостни, ще бъдат толкова щастливи, че няма да знаят какво да кажат. В сърцата си те ще повтарят: „Синът ми е толкова страхотен, дъщеря ми е толкова страхотна. Не съм ги отгледал и обичал напразно. Те са разумни, знаят как да проявят синовна почит към нас и ние имаме място в сърцата им. Те са добри деца“. Да речем, че се прибереш у дома с празни ръце, без да купиш нищо, защото вярваш в Бог и изпълняваш дълга си. Да предположим, че проведеш общение за истината с родителите си, говориш за Божието слово и кажеш, че си поел по пътя на стремежа към истината. Родителите ти веднага ще си помислят: „За какво говориш? Не мога да те разбера. Отглеждах те през всичките тези години, а ти не изпълни нито едно от очакванията ми. Най-сетне се върна да ни посетиш, можеше поне да ни купиш чифт чорапи или някакъв плод. Не донесе нищо, просто се върна с празни ръце“. Родителите ти няма да кажат: „Като те слушам да говориш тези неща, мога да кажа, че много си се променил. Преди беше млад и надменен, но сега наистина си се променил. Мога да кажа, че всички неща, за които говориш, са правилни въпроси. Постигнал си напредък. Имаш потенциал и има надежда за теб — способен си да вървиш по правилния път, да следваш Бог и да получиш спасение. Ти си добро дете. Страдал си там навън, трябва да ти сготвя нещо вкусно за ядене. Отглеждаме няколко пилета и обикновено не искаме да ги убиваме, а вместо това чакаме да ядем яйцата им. Но сега си у дома, ще заколя едно пиле и ще ти сваря пилешка супа. Прав беше да избереш този път, ще можеш да постигнеш спасение. Толкова се радвам за теб! Много ми липсваше през последните няколко години. Макар да не поддържахме връзка, сега се върна да ни посетиш и аз не се притеснявам. Пораснал си. По-зрял и по-разумен си, отколкото беше преди. Всички неща, които казваш и правиш, са правилни“. Като виждат детето си да върви по правилния път и да притежава правилните мисли и възгледи, родителите също могат да се възползват и да разширят знанията си. Тъй като детето им е способно да изпълнява дълг и да се стреми към истината, тези родители трябва да го подкрепят. Ако в бъдеще детето им постигне спасение и влезе в царството и сатанинският му, покварен нрав не му вреди повече, това би било нещо прекрасно. Макар че тези родители са възрастни, бавно възприемат истината и не разбират напълно тези въпроси, те смятат: „Детето ми може да върви по правилния път, това е чудесно. Той е добро дете. Нито един висок държавен пост и никакво богатство не са толкова добри или ценни, колкото това!“. Кажете Ми, добри родители ли са тези? (Да.) Заслужават ли уважение? (Да.) Те заслужават твоето уважение. И така, как трябва да им покажеш уважение? Трябва да се молиш за тях в сърцето си. Ако вярват в Бог, трябва да се молиш на Бог да ги напътства и да ги закриля, за да могат да останат непоколебими в свидетелството си по време на изпитанията и изкушенията. Ако не вярват в Бог, все пак трябва да уважиш решението им и да се надяваш, че животът им ще бъде стабилен, че няма да направят нищо лошо и че ще извършат по-малко злодеяния, тогава в най-добрия случай ще понесат по-малко наказания след смъртта си. Освен това трябва да направиш всичко възможно да проведеш общение с тях за някои положителни неща, мисли и възгледи. Това се нарича уважение и също така може да се нарече най-добрият вид синовна почит и най-доброто изпълнение на твоите отговорности. Можеш ли да постигнеш това? (Да.) Окуражавай ги и ги подкрепяй на духовно и психологическо ниво. На физическо ниво, докато ги придружаваш у дома, направи всичко по силите си, за да им помогнеш да свършат някаква работа и да проведеш общение за някои неща, които разбираш и които родителите ти могат да възприемат. Помогни им да се успокоят, да не се уморяват толкова много, да не се безпокоят твърде много за финансите и за всякакви други въпроси и да оставят нещата да се развиват по своя път. Това се нарича уважение. Отнасяй се към родителите си като към добри, порядъчни хора, изпълнявай част от отговорностите си към тях, проявявай известна синовна почит към тях и изпълнявай някои от задълженията си към тях. Това се нарича уважение. Само родителите, които разбират и подкрепят вярата ти в Бог по този начин, заслужават уважение. Освен тях няма други родители, които заслужават уважение. Освен че те карат да печелиш пари, те искат да се издигнеш в света, да си изградиш име и да правиш това или онова. Това са родители, които не се грижат за същинските си дела и не заслужават уважение.

Сега всички разбирате избавянето от очакванията на родителите и сте в състояние да се избавите от очакванията на родителите си. От кои други неща не можете да се избавите? Що се отнася до живота на родителите ти или до самите ти родители, за кои неща си най-загрижен? Тоест на емоционално ниво с кои неща ти е най-трудно да се разделиш или от кои ти е най-трудно да се избавиш? „Родителите ти не са твои кредитори; родителите ти не са господари на живота или на съдбата ти“ — в общи линии не приключихме ли общението по тази тема? Разбирате ли я? (Да.) Родителите ти не са твои кредитори — тоест не бива винаги да мислиш как трябва да им се отплатиш само защото са те отглеждали толкова дълго. Ако не си в състояние да им се отплатиш, ако нямаш шанса или подходящите обстоятелства да им се отплатиш, винаги ще се чувстваш тъжен и виновен до такава степен, че дори ще се натъжаваш всеки път, когато видиш някого с неговите родители, когато го видиш да се грижи за тях или да прави някои неща, за да прояви синовна почит към тях. Бог е отредил родителите ти да те отгледат, за да имаш възможност да пораснеш до пълнолетие, а не за да им се отплащаш през целия си живот. Имаш отговорности и задължения, които трябва да изпълниш в този живот, път, по който трябва да поемеш, и имаш свой собствен живот. В този живот не бива да влагаш цялата си енергия в отплата за добротата на родителите си. Това е просто нещо, което те придружава в твоя живот и по житейския ти път. По отношение на човешката природа и емоционалните връзки това е нещо неизбежно. Що се отнася обаче до това какви отношения си обречен да имаш с родителите си, дали ще можете да живеете заедно до края на живота ти, или ще бъдете разделени и няма да сте свързани от съдбата, това зависи от устроеното и подреденото от Бог. Ако Бог е устроил и подредил през този живот да бъдеш на различно място от родителите си, да си много далеч от тях и да не можете често да живеете заедно, тогава изпълнението на твоите отговорности към тях за теб е просто вид стремление. Ако Бог ти е подредил да живееш много близо до родителите си в този живот и да можеш да останеш до тях, тогава това да изпълниш част от отговорностите си към своите родители и да проявиш известна синовна почит към тях са неща, които би трябвало да правиш в този живот — тук няма нищо, което може да се критикува. Но ако си на различно място от родителите си и нямаш възможността или подходящите обстоятелства да проявиш синовна почит към тях, тогава не е нужно да го смяташ за нещо срамно. Не бива да се срамуваш да погледнеш родителите си в очите, защото не си в състояние да проявиш синовна почит към тях — просто обстоятелствата ти не го позволяват. Като тяхно дете трябва да разбереш, че родителите ти не са твои кредитори. Има много неща, които трябва да направиш в този живот, и това са все неща, които едно сътворено същество трябва да върши и които са ти поверени от Господа на творението, и те нямат нищо общо с твоята отплата за добротата на родителите ти. Проявата на синовна почит към тях, да им се отплащаш и отблагодаряваш за тяхната доброта — тези неща нямат нищо общо с твоята мисия в живота. Може и да се каже, че не е необходимо да проявяваш синовна почит към родителите си, да им се отплащаш или да изпълняваш някоя от отговорностите си към тях. Нека го кажа ясно, можеш да правиш част от това и да изпълняваш част от отговорностите си, когато обстоятелствата го позволяват. Когато не го позволяват, не е нужно да настояваш да го правиш. Не е нещо ужасно да не можеш да изпълниш отговорността си да проявиш синовна почит към своите родители, а просто донякъде противоречи на съвестта ти, на човешкия морал и на човешките представи. Ала поне не противоречи на истината и Бог няма да те съди за това. Когато разбереш истината, съвестта ти няма да изпитва угризения заради това. Сега, след като разбрахте този аспект на истината, сърцата ви не се ли чувстват спокойни? (Така е.) Някои хора казват: „Макар че Бог няма да ме съди, все още не мога да го преодолея в съвестта си и се чувствам неспокоен“. Ако и при теб е така, значи духовният ти ръст е твърде малък и не си разбрал или не си прозрял докрай същността на този въпрос. Не разбираш съдбата на човека, не разбираш Божието върховенство и не си готов да приемеш върховенството и подредбите Му. Винаги притежаваш човешка воля и собствени чувства и те те водят, вземат връх в теб и са се превърнали в твой живот. Ако избереш човешката воля и чувствата си, значи не си избрал истината и не я практикуваш, нито си покорен пред нея. Ако избираш човешката воля и чувствата си, значи предаваш истината. Обстоятелствата и средата очевидно не ти позволяват да проявиш синовна почит към родителите си, но постоянно си мислиш: „Длъжник съм на родителите си. Не съм им показал синовна почит. Не са ме виждали от толкова години. Напразно ме отгледаха“. В дълбините на сърцето си никога не си способен да преодолееш тези неща. Това доказва едно: ти не приемаш истината. Що се отнася до доктрината, ти признаваш, че Божиите слова са правилни, но не ги приемаш за истината и не ги използваш като принципи за своите действия. Следователно, най-малкото, когато става въпрос за това как се отнасяш към родителите си, ти не си човек, който се стреми към истината. Това е така, защото по този въпрос не постъпваш въз основа на истината, не практикуваш в съответствие с Божиите слова, а просто удовлетворяваш емоционалните си потребности и нуждите на съвестта си, като искаш да покажеш синовна почит към родителите си и да им се отплатиш за добрината. Макар че Бог не те съди за този избор и макар той да е твой, в крайна сметка ти си този, който ще изгуби, особено що се отнася до живота. Винаги си обвързан с този въпрос, винаги си мислиш, че твърде много се срамуваш да погледнеш родителите си в очите, че не си се отплатил за тяхната доброта. Един ден, когато Бог види, че желанието ти да се отплатиш за добротата на родителите си е твърде голямо, Той направо ще устрои за теб среда и тогава можеш просто да се прибереш у дома. Не мислиш ли, че родителите ти са над всичко, над истината? За да проявиш синовна почит към тях и да удовлетвориш потребностите на съвестта и чувствата си, предпочиташ да изгубиш Бог, да изоставиш истината и да изоставиш възможността си да постигнеш спасение. Е, добре, това е твой избор. Бог няма да те заклейми за това. Бог ще устрои за теб среда, ще те зачеркне от списъка Си и ще се откаже от теб. Ако направиш избора да се прибереш у дома, за да проявиш синовна почит към родителите си, и да не изпълниш дълга си, тогава се измъкваш и се отдалечаваш от дълга, който Бог ти е поверил, отхвърляш Божието поръчение и очаквания за теб, отхвърляш дълга, който Бог ти е дал, и изоставяш възможността си да изпълняваш дълг. Ако се прибереш у дома, за да се събереш отново с родителите си, да удовлетвориш потребностите на съвестта си и да удовлетвориш очакванията на родителите си, добре — можеш да избереш да се прибереш у дома. Ако наистина не можеш да се избавиш от родителите си, можеш да поемеш инициативата, да вдигнеш ръка и да кажеш: „Моите родители ми липсват твърде много. Съвестта ми се чувства укорявана всеки ден, не мога да удовлетворя чувствата си и сърцето ме боли. Копнея за родителите си и продължавам да мисля за тях. Ако не се върна, за да проявя синовна почит към родителите си в този живот, се опасявам, че никога няма да имам друга възможност, страхувам се, че ще съжалявам за това“. Тогава можеш да се прибереш у дома. Ако твоите родители са небето и земята за теб, ако за теб те са по-велики от собствения ти живот, ако са всичко за теб, тогава можеш да избереш да не се избавяш от тях. Никой няма да те принуди да го направиш. Можеш да избереш да се прибереш у дома, за да проявиш синовна почит към тях и да ги придружаваш, за да им дадеш възможност да живеят добър живот и да се отплатиш за добротата им. Но трябва добре да го обмислиш. Ако днес направиш този избор и накрая загубиш шанса си да постигнеш спасение, тогава единствено ти ще трябва да понесеш този изход. Никой друг човек не може да понесе такива последствия вместо теб, сам трябва да ги понесеш. Разбираш ли? (Да.) Ако предпочиташ да се откажеш от възможността да изпълниш дълга си и да постигнеш спасение само за да могат родителите ти да бъдат твои кредитори и да можеш да изплатиш дълговете си към тях, това е твой избор. Никой не те принуждава. Да предположим, че някой в църквата отправи молба с думите: „Твърде трудно е да живееш далеч от дома. Моите родители ми липсват твърде много. Не съм способен да се избавя от тях в сърцето си. Често ги сънувам. В ума и сърцето си мога да мисля само за техните сенки и се чувствам все по-виновен заради всичко, което са направили за мен. Сега, когато те остаряват, още повече чувствам, че за родителите е толкова трудно да отгледат дете и че трябва да им се отплатя, да им дам малко радост и да ги утешавам с присъствието си до края на живота им. По-скоро бих се отказал от шанса си да бъда спасен, за да мога да се прибера у дома и да проявя синовна почит към тях“. В такъв случай той може да подаде заявление и да каже: „Докладвам! Искам да се прибера у дома, за да проявя синовна почит към родителите си, не искам да изпълнявам дълга си“. След това църквата трябва да го одобри и не се налага никой да работи над него или да провежда общения с този човек. Би било глупаво да му се казва каквото и да било повече. Когато хората изобщо не разбират каквото и да било, можеш да им говориш малко повече и да провеждаш общения за истината, докато тя стане ясна. Ако не си разговарял ясно за нея и в резултат на това те направят грешен избор, тогава ти си отговорен за това. Ако обаче разбират всичко от гледна точка на доктрината, тогава не се налага никой да работи над тях. Точно както някои хора казват: „Разбирам всичко, не е нужно да ми казваш каквото и да било“. Идеално, не е нужно да си хвърляш думите на вятъра за него, можеш да си спестиш малко главоболия. Трябва да позволиш на такъв човек незабавно да се върне у дома. Първо, не го спирай; второ, подкрепи го; трето, дай му малко утеха и насърчение, като му кажеш: „Иди си вкъщи и прояви известна синовна почит към родителите си, както подобава. Не ги ядосвай или разстройвай. Ако искаш да проявиш синовна почит към тях и да им се отплатиш, тогава трябва да бъдеш дете със синовно поведение. Но не се изпълвай със съжаление, когато накрая не можеш да постигнеш спасение. Лек път, надявам се всичко да мине добре!“. Нали така? (Да.) Ако някой иска да се прибере у дома, за да прояви синовна почит към родителите си, всичко е наред, той не бива да го потиска. Изпълняването на дълг е доброволно и никой няма да настоява да го правиш. Няма да бъдеш заклеймен за неизпълнение на дълг. Задължително ли ще постигнеш спасение, ако изпълняваш дълг? Не е задължително. Това е просто въпрос на отношението, което имаш към изпълнението на дълга. Тогава ще бъдеш ли унищожен, ако не изпълняваш дълг? Никой не е казал това. Във всеки случай надеждата ти за спасение вероятно ще изчезне. Някои хора казват: „Добро или лошо е да проявяваш синовна почит към родителите си?“. Не зная. Ако искаш да проявиш синовна почит към родителите си, направи го. Няма да даваме оценка на това, би било безсмислено. То е въпрос на човешка природа и чувства. То е въпрос на избор на твоя метод на съществуване и няма нищо общо с истината. Който иска да се прибере у дома и да прояви синовна почит към родителите си, може свободно да избере да го направи. Божият дом няма да настоява той да остане и Божият дом няма да се намесва. Църковните водачи и хората около тях не бива да го спират да се прибере у дома. Те не бива да работят над този тип хора или да провеждат общения за истината с тях. Ако искаш да се прибереш у дома, тогава тръгвай. Всички ще те изпратят, ще хапнат няколко кнедли с теб и ще ти пожелаят лек път.