На последната ни сбирка разговаряхме за избавянето от бремето, което идва от семейството на човека. Това засегна темата за избавянето от очакванията на родителите. Тези очаквания упражняват вид невидим натиск върху всеки човек. Не е ли така? (Да, така е.) Те са бреме, едно от тези, които идват от семействата на хората. Да се избавиш от очакванията на родителите си означава да се избавиш от натиска и бремето, с които родителите ти натоварват живота, съществуването ти и пътя, по който поемаш. Тоест, когато очакванията на родителите ти влияят на твоя избор на житейски път, на изпълнението на твоя дълг, на пътуването ти по правилния път, както и на свободата, правата и инстинктите ти, техните очаквания те натоварват с един вид натиск и бреме върху теб. Това бреме включва неща, от които хората трябва да се избавят в хода на своя живот, съществуване и вяра в Бог. Това не е ли съдържание, за което сме разговаряли преди? (Така е.) Естествено, очакванията на родителите засягат много неща, като например обучението, работата, брака, семейството и дори кариерата, перспективите, бъдещето и т.н. От гледна точка на родителя всяко очакване, което той има за детето си, е логично, справедливо и разумно. Няма нито един родител, който да няма очаквания за детето си. Родителите могат да имат повече или по-малко очаквания, може да имат по-големи или по-малки очаквания, или може да имат различни очаквания за детето си в зависимост от момента. Надяват се, че детето им ще получава добри оценки, че нещата ще вървят добре за него в работата му, че ще получава добри доходи и че що се отнася до брака, всичко ще бъде безпроблемно и щастливо за него. Родителите дори имат различни очаквания по отношение на семейството на детето си, кариерата, перспективите му и т.н. От гледна точка на родителя всички тези очаквания са много основателни, но от гледна точка на неговото дете тези различни очаквания са значителна намеса в правилния избор и дори намеса в свободата му и правата или интересите, които има като нормален човек. В същото време тези очаквания му пречат и да оползотвори заложбите си по нормалния начин. Казано накратко, независимо от каква гледна точка гледаме на това, дали от гледната точка на родителя, или от гледната точка на неговото дете, ако очакванията на родителя надхвърлят обхвата на това, което човек с нормална човешка природа може да понесе, ако излизат извън обхвата на това, което инстинктите на човек с нормална човешка природа могат да постигнат, или ако взимат връх над човешките права, които човек с нормална човешка природа би трябвало да притежава, или дълга и задълженията, които Бог дава на хората, и т.н., то тези очаквания са неуместни и неразумни. Разбира се, може да се каже също така, че родителите не бива да имат тези очаквания и че тези очаквания не бива да съществуват. Въз основа на това децата трябва да се избавят от тези очаквания на родителите. Тоест когато родителите възприемат гледната точка или позицията на родители, на тях им се струва, че имат правото да очакват, че детето им ще направи едно или друго и че детето им ще поеме по определен път и ще избере определен вид живот, учебна среда или работа, брак, семейство и т.н. Като нормални хора обаче родителите не бива да възприемат гледната точка или позицията на родители, те не бива да използват идентичността си на родители, за да изискват от детето си да прави нещо извън обхвата на синовните си задължения или извън предела на човешките способности. Те дори не бива да се намесват в различните избори, които тяхното дете прави, и не бива да натрапват на детето си своите очаквания, предпочитания и недостатъци, както и неудовлетвореността си или който и да е от интересите си. Това са неща, които родителите не бива да правят. Когато родителите таят очаквания, които не бива да таят, детето им трябва да подходи правилно към тези очаквания. По-важното е, че детето им би трябвало да е способно да разпознава природата на тези очаквания. Ако можеш ясно да видиш, че очакванията на твоите родители те лишават от човешките ти права и че тези очаквания са вид намеса или смущение, що се отнася до твоя избор на положителни неща и правилния път, тогава трябва да се избавиш от тези очаквания и да ги пренебрегнеш. Трябва да направиш това, защото то е твое право, то е правото, което Бог е дал на всеки сътворен човек, и родителите ти не бива да смятат, че имат право да се месят в житейския ти път и в човешките ти права само защото са те родили и са твои родители. Следователно всяко сътворено същество има право да каже „не“ на всяко неразумно, неподобаващо или дори неуместно очакване на родителя. Категорично можеш да откажеш да поемаш на плещите си очакванията на твоите родители. Отказът да приемеш или да поемеш на плещите си което и да е от очакванията на родителите си е начинът да практикуваш избавяне от неуместните им очаквания.

Какви истини трябва да разберат хората по отношение на избавянето от очакванията на родителите? Тоест знаеш ли на какви истини се основава избавянето от очакванията на родителите или към какви истини принципи се придържа то? Лесно ли ще се избавиш от техните очаквания, ако вярваш, че родителите ти са най-близките ти хора на света, че те са твоите началници и водачи, че те са хората, които са те родили и отгледали, които са ти осигурили храна, дрехи, дом и транспорт, които са те възпитали, както и че те са твои благодетели? (Не.) Ако вярваш в тези неща, много е вероятно да подходиш към очакванията на родителите си от плътска гледна точка и ще ти бъде трудно да се избавиш от техните неуместни и неразумни очаквания. Ще бъдеш обвързан и потискан от техните очаквания. Дори и в сърцето си да изпитваш неудовлетворение и нежелание, няма да имаш силата да се освободиш от тези очаквания и няма да имаш друг избор, освен да ги оставиш да поемат естествения си ход. Защо ще трябва да ги оставиш да поемат естествения си ход? Защото, ако се избавиш от очакванията на родителите си и пренебрегнеш или отхвърлиш някое от очакванията им, ще почувстваш, че си дете, което не изпълнява синовната си отговорност, че си неблагодарен, че ще разочароваш родителите си и че не си добър човек. Ако възприемеш плътската гледна точка, ще направиш всичко възможно да използваш съвестта си, за да се отплатиш за добротата на родителите си, да се погрижиш страданието, което родителите ти са понесли заради теб, да не е понесено напразно, и също така ще искаш да изпълниш очакванията им. Много ще се стараеш да постигнеш всичко, което поискат да направиш, за да не ги разочароваш, да се отнесеш справедливо към тях, и ще вземеш решение да се грижиш за тях, когато остареят, за да си сигурен, че последните им години са щастливи, и дори ще помислиш малко по-нататък — да се погрижиш за погребенията им, за да ги удовлетвориш, като същевременно удовлетвориш и собственото си желание да бъдеш дете със синовно поведение. Докато живеят в този свят, хората се влияят от различни видове обществено мнение и социален климат, както и от различни мисли и възгледи, които са широко разпространени в обществото. Ако хората не разбират истината, те могат да възприемат тези неща само от гледна точка на плътските чувства и в същото време могат да се справят с тези неща само от тази гледна точка. През това време ще мислиш, че твоите родители правят много неща, които родителят не би трябвало да прави, до такава степен, че дълбоко в сърцето си дори ще изпитваш презрение и неприязън към част от действията и поведението на родителите си, както и към човешката им природа, характера им и техните методи и начини да вършат нещата, но все пак ще искаш да бъдеш дете със синовно поведение, за да ги почетеш и удовлетвориш, и по никакъв начин няма да посмееш да ги пренебрегнеш. От една страна, ще го направиш, за да не те отритне обществото, а от друга страна, за да удовлетвориш потребностите на съвестта си. Всички тези възгледи са ти втълпени от човечеството и обществото, затова ще ти бъде много трудно да се справиш по рационален начин с очакванията на родителите си и с връзката си с тях. Ще бъдеш принуден да подходиш към тях като синовно привързано дете и да не оспорваш действията на родителите си. Няма да имаш друг избор, само това ще можеш да направиш и при това положение ще ти бъде още по-трудно да се избавиш от очакванията на родителите си. Ако наистина се избавиш от тях в сърцето си, тогава все пак ще трябва да понесеш друго бреме или натиск, а именно заклеймяването от страна на обществото, по-далечните ти роднини и семейството ти. Дори ще се наложи да понесеш заклеймяването, изобличението, проклятията и презрението, които идват от дълбините на сърцето ти, които казват, че си нищожество, че не си синовно привързано дете, че си неблагодарен или дори неща като: „Ти си безразличен неблагодарник, ти си непокорен, майка ти не те е възпитала правилно“, които хората в светското общество казват — с други думи, всякакви неприятни неща. Ако не разбираш истината, ще изпаднеш в такова затруднено положение. Тоест когато в дълбините на сърцето си се избавиш от очакванията на родителите си по рационален начин или когато неохотно се избавиш от тях, дълбоко в сърцето ти ще възникне друг вид бреме или натиск. Този натиск идва от обществото и от въздействието на твоята съвест. Как тогава можеш да се избавиш от очакванията на родителите си? Има път за решаване на този проблем. Не е трудно — хората трябва да положат усилия над истината и да дойдат пред Бог, за да потърсят и разберат истината, тогава проблемът ще бъде разрешен. И така, какъв аспект от истината трябва да разбереш, за да не се страхуваш, че когато се избавяш от очакванията на родителите си, ще бъдеш обременяван от заклеймяването на общественото мнение или от заклеймяването на твоята съвест дълбоко в сърцето ти, или от изобличаването и словесните обиди от твоите родители? (Това, че пред Бог ние сме просто сътворени същества. В този свят не само трябва да изпълняваме отговорностите си към нашите родители, по-важното е, че трябва да изпълняваме добре дълга си и да изпълняваме задълженията си. Ако можем да прозрем това, когато в бъдеще се избавим от очакванията на родителите си, вероятно няма да бъдем твърде повлияни от родителите си или от заклеймяването на общественото мнение.) Кой друг ще говори за това? (Последния път Бог разговаря за това, че когато напускаме домовете си, за да изпълняваме дълга си, от една страна това се дължи на обективни обстоятелства — трябва да оставим родителите си, за да изпълняваме дълга си и затова не можем да се грижим за тях — причината за това не е, че избираме да ги оставим, понеже избягваме отговорностите си. От друга страна, напускаме домовете си, защото Бог ни е призовал да изпълняваме дълга си, и затова не можем да придружаваме родителите си, но все още се тревожим за тях — то е различно от това да не искаме да изпълняваме отговорностите си към тях и да не бъдем синовно привързани.) Тези две причини са истини и факти, които хората би трябвало да разберат. Ако хората разбират тези неща, когато се избавят от очакванията на родителите си, дълбоко в сърцата си те ще чувстват малко повече спокойствие и малко повече мир. Това обаче може ли из основи да разреши този проблем? Ако не беше влиянието на по-големи външни обстоятелства, съдбата ти щеше ли да е свързана с тази на родителите ти? Ако не вярваше в Бог и работеше и прекарваше дните си по нормален начин, със сигурност ли щеше да си в състояние да придружаваш родителите си? Със сигурност ли щеше да си в състояние да бъдеш дете със синовно отношение? Със сигурност ли щеше да си в състояние да останеш до тях и да се отплатиш за добротата им? (Не е задължително.) Има ли човек, който през целия си живот действа само за да се отплати за добротата на родителите си? (Не.) Няма такива хора. Затова трябва да опознаеш този въпрос и да прозреш същността му от различна гледна точка. Това е по-дълбоката истина, която трябва да разбереш по този въпрос. Това също е факт и нещо повече, това е същността на тези неща. Кои са истините за избавянето от очакванията на родителите ти, които би трябвало да разбереш? От една страна, трябва да разбереш, че родителите ти не са твои кредитори. От друга страна, трябва да разбереш, че родителите ти не са господари на живота или на съдбата ти. Това не е ли истината? (Така е.) Ако разбереш тези две истини, няма ли да ти бъде по-лесно да се избавиш от очакванията на родителите си? (Така ще бъде.)

Първо ще говорим за следния аспект на истината: „Родителите ти не са твои кредитори“. Какво означава това, че родителите ти не са твои кредитори? Не се ли отнася до добротата, която твоите родители са проявили към теб, като са те отгледали? (Да, така е.) Твоите родители са проявили към теб доброта, като са те отгледали, затова ти е много трудно да се избавиш от връзката си с тях. Ти мислиш, че трябва да се отплатиш за тяхната доброта, в противен случай няма да бъдеш дете със синовно отношение. Смяташ, че трябва да проявяваш синовна почит към тях, че трябва да се подчиняваш на всяка тяхна дума, че трябва да удовлетворяваш всяко тяхно желание и изискване, а също и че не бива да ги разочароваш — смяташ, че това е отплата за тяхната доброта. Разбира се, някои хора имат добра работа, получават добра заплата и осигуряват на родителите си някои материални удоволствия и прекрасен материален живот, като позволяват на родителите си да се порадват на успеха им с тях и им дават възможност да живеят по-добър живот. Да кажем например, че купиш на родителите си къща и кола, водиш ги в луксозни ресторанти, за да хапват всякакви деликатеси, водиш ги на екскурзии до туристически дестинации и им резервираш луксозни хотели, за да ги зарадваш и да им позволиш да се насладят на тези неща. Правиш всичко това, за да се отплатиш за добротата на родителите си, за да накараш родителите си да почувстват, че са получили нещо в замяна на това, че са те отгледали и обичали, и че не си ги разочаровал. От една страна го правиш, за да видят родителите ти, от друга страна го правиш, за да видят хората около теб, за да види обществото, а в същото време правиш всичко възможно да удовлетвориш потребностите на съвестта си. Както и да го погледнеш, каквото и да се опитваш да удовлетвориш, във всеки случай всички тези действия се извършват до голяма степен за да се отплатиш за добротата на родителите си и същността на тези действия е да се отплатиш за добротата, която родителите ти са проявили към теб, като са те отгледали. И така, защо имаш тази идея да се отплатиш за добротата на родителите си? Това е защото смяташ, че твоите родители са те родили и че не им е било лесно да те отгледат. По този начин родителите ти неусетно стават твои кредитори. Мислиш, че си длъжник на родителите си и че трябва да се отплатиш на родителите си. Смяташ, че само като им се отплатиш, ще имаш човешка природа и ще бъдеш истински синовно привързано дете и че отплатата към тях е моралната норма, която човек трябва да притежава. И така, по същество тези идеи, възгледи и действия възникват, защото вярваш, че си длъжник на родителите си и че трябва да им се отплатиш. До голяма степен родителите ти са твои кредитори, тоест смяташ, че си им длъжник за добротата, която са проявили към теб. Сега, след като имаш способността да им се отплатиш и да им се отблагодариш, ти го правиш — използваш пари и обич според способностите си, за да им се отблагодариш. И така, проява на истинска човешка природа ли е да правиш това? Това истински принцип на практикуване ли е? (Не, не е.) Защо казвам, че родителите ти не са твои кредитори? След като това, че „родителите ти не са твои кредитори“, е истината, ако смяташ родителите си за свои благодетели и кредитори и ако всичко, което правиш, е да им се отблагодаряваш за тяхната доброта, то правилни ли са тази идея и този възглед? (Не.) Това „не“ не беше ли изречено много неохотно? Кое от тези твърдения е истината: „Родителите ти не са твои кредитори“ или „Родителите ти са твои благодетели и ти трябва да им се отблагодариш“? („Родителите ти не са твои кредитори“ е истината.) Щом „родителите ти не са твои кредитори“ е истината, тогава дали твърдението „Родителите ти са твои благодетели и ти трябва да им се отблагодариш“ е истината? (Не.) Не противоречи ли то на твърдението: „Родителите ти не са твои кредитори“? (Така е.) Не е важно кое от тези твърдения кара съвестта ти да се чувства заклеймена. Кое е важното? Важното е кое от тези твърдения е истината. Трябва да приемеш това твърдение, което е истината, дори и то да причинява на съвестта ти неудобство и чувство на вина, защото то е истината. Макар че твърдението „Родителите ти са твои благодетели и ти трябва да им се отблагодариш“ е в съгласие с моралните норми на хората за човешка природа и с будната съвест на хората, то не е истината. Дори и това твърдение да удовлетворява и успокоява съвестта ти, трябва да се избавиш от него. Това е отношението, което трябва да притежаваш, когато става въпрос за приемане на истината. И така, кое от двете твърдения — „Родителите ти не са твои кредитори“ или „Родителите ти са твои благодетели и ти трябва да им се отблагодариш“ — звучи по-удобно и в по-голяма степен звучи съгласно човешката природа и чувството ти за съвест и съгласно моралните норми на човешката природа? (Второто твърдение.) Защо второто твърдение? Защото обслужва и удовлетворява емоционалните потребности на човека. Това обаче не е истината и Бог го ненавижда. И така, твърдението „Родителите ти не са твои кредитори“ кара ли хората да се чувстват неудобно? (Да.) Какво смятат и чувстват хората, след като чуят това твърдение? (Че е донякъде безсъвестно.) Те смятат, че му липсва доза човешко чувство, нали? (Да.) Някои хора казват: „Ако човек няма човешки чувства, той все още ли е човек?“. Ако хората нямат човешки чувства, те човеци ли са? Твърдението „Родителите ти не са твои кредитори“ звучи така, сякаш е лишено от човешко чувство, но то е факт. Ако подходиш към връзката си с родителите си по рационален начин, ще откриеш, че твърдението „Родителите ти не са твои кредитори“ ясно и из основи обяснява връзката, която всеки човек има с родителите си, както и същността и основата на взаимоотношенията между хората. Макар да причинява неудобство на съвестта ти и да не удовлетворява емоционалните ти потребности, то все така е факт и все така е истина. Тази истина може да ти позволи да подходиш към добротата, която твоите родители са проявили към теб, като са те отгледали, по рационален начин и по правилния начин. Тя може също така да ти позволи да подходиш към което и да е от очакванията на родителите си по рационален и правилен начин. Естествено, тя още повече е в състояние да ти позволи да подходиш към връзката си с твоите родители по рационален и правилен начин. Ако можеш да подходиш към връзката си с твоите родители по този начин, тогава можеш да се справиш с нея по рационален начин. Някои хора казват: „Тези истини са формулирани много добре и звучат много пламенно. Защо обаче когато хората ги чуят, те изглеждат донякъде невъзможни за постигане? Особено „Родителите ти не са твои кредитори“ — защо след като чуят тази истина, хората чувстват, че връзката им с техните родители е все по-далечна и отчуждена? Защо смятат, че няма привързаност между тях и родителите им?“. Истината умишлено ли се опитва да отчужди хората един от друг? Истината умишлено ли се опитва да прекъсне връзките между хората и техните родители? (Не.) И така, какви резултати могат да се постигнат чрез разбирането на тази истина? (Разбирането на тази истина може да ни позволи да видим връзката си с нашите родители такава, каквато е в действителност — тази истина ни казва истинското естество на този въпрос.) Правилно, тя ти позволява да видиш истинското естество на този въпрос, да подходиш към тези неща и да се справиш с тях рационално, а не да живееш в рамките на привързаността си или на плътските взаимоотношения между хората, нали?

Нека поговорим за това как трябва да се тълкува „Родителите ти не са твои кредитори“. Родителите ти не са твои кредитори — това не е ли факт? (Така е.) Тъй като това е факт, е редно да обясним съдържащите се в него въпроси. Нека разгледаме въпроса за това, че твоите родители са те родили. Кой е избрал да се родиш — ти или родителите ти? Кой кого е избрал? Ако го погледнеш от Божия гледна точка, отговорът е: нито един от вас. Нито ти си избрал да се родиш, нито родителите ти са избрали те да те родят. Ако погледнеш корена на този въпрос, това е отредено от Бог. Засега ще оставим тази тема настрана, тъй като този въпрос се разбира от хората лесно. От твоя гледна точка ти си роден от родителите си пасивно, без да имаш никакъв избор по въпроса. От гледна точка на твоите родители те са те родили по собствена независима воля, нали? С други думи, като оставим настрана Божието предопределение, когато става въпрос за раждането ти, твоите родители са тези, които са имали цялата власт. Те са избрали да те родят и решението е било тяхно. Ти не си избрал да те родят, пасивно си бил роден от тях и не си имал никакъв избор по въпроса. Затова, след като твоите родители са имали цялата власт и те са избрали да те родят, те имат задължението и отговорността да те възпитат, да те отгледат до пълнолетие, да ти осигурят образование, храна, дрехи и пари — това е тяхна отговорност и задължение и е това, което те трябва да правят. При положение, че винаги си бил пасивен през периода, в който са те отглеждали, ти не си имал право на избор — трябвало е да бъдеш отгледан от тях. Тъй като си бил млад, не си имал способността да се отгледаш сам, не си имал друг избор, освен пасивно да бъдеш отгледан от родителите си. Бил си отгледан по начина, по който родителите ти са избрали, и ако са ти давали хубава храна и напитки, значи си ял и пил хубава храна и напитки. Ако родителите ти са ти осигурили жизнена среда, в която си оцелявал с плява и диви растения, тогава си оцелял с плява и диви растения. Във всеки случай, когато си бил отглеждан, ти си бил пасивен, а родителите ти са изпълнявали отговорността си. Все едно родителите ти да се грижат за цвете. Щом искат да се грижат за цвете, те трябва да го торят, да го поливат и да се погрижат да получава слънчева светлина. И така, що се отнася до хората, независимо дали родителите ти са те отгледали старателно и дали са полагали големи грижи за теб, те във всеки случай просто са изпълнявали отговорността и задължението си. Каквато и да е причината, поради която са те отгледали, това е била тяхна отговорност — щом са те родили, трябва да поемат отговорност за теб. Като се има предвид това, дали всичко, което родителите ти са направили за теб, може да се счита за доброта? Не може, нали? (Точно така.) Това, че родителите ти изпълняват отговорността си към теб, не се счита за доброта. В такъв случай счита ли се за доброта това да изпълняват своята отговорност към цвете или растение, като го поливат и торят? (Не.) Това е още по-далеч от добротата. Цветята и растенията растат по-добре навън — ако са засадени в земята, те процъфтяват на вятъра, слънцето и дъждовната вода. Когато са засадени в саксия на закрито, те не растат толкова добре, колкото навън, но където и да са, те са живи, нали? Бог го е постановил, независимо къде се намират. Ти си жив човек, а Бог поема отговорност за всеки живот, като му дава възможност да оцелее и да следва закона, който спазват всички сътворени същества. Но като личност ти живееш в средата, в която те отглеждат твоите родители, затова трябва да растеш и да преживяваш в тази среда. Това, че живееш в тази среда, в по-широк план се дължи на Божията повеля, а в по-тесен — на твоите родители, които те отглеждат, нали? Във всеки случай родителите ти изпълняват отговорност и задължение, като те отглеждат. Да те отглеждат, докато станеш възрастен човек, е тяхна отговорност и задължение и не може да се нарече доброта. Ако не може да се нарече доброта, не е ли тогава нещо, от което трябва да се ползваш? (Така е.) Това е вид право, от което би трябвало да се ползваш. Родителите ти трябва да те отглеждат, защото преди да достигнеш пълнолетие, твоята роля е на дете, което се възпитава. Следователно родителите ти просто изпълняват един вид отговорност към теб и ти само я приемаш, но определено не получаваш милост или доброта от тях. Раждането на деца и грижата за тях, размножаването и отглеждането на следващото поколение е вид отговорност на всяко живо същество. Например, след като създадат потомство, птиците, кравите, овцете и дори тигрите трябва да се грижат за него. Няма живи същества, които да не отглеждат потомството си. Възможно е и да има някои изключения, но не са много. Това е естествен феномен в съществуването на живите същества, това е техен инстинкт и не може да се приписва на добротата. Те просто спазват закон, който Създателят е определил за животните и за хората. Следователно това, че родителите ти те отглеждат, не е вид доброта. Въз основа на това може да се каже, че родителите ти не са твои кредитори. Те изпълняват своята отговорност към теб. Колкото и усилия да са положили и колкото и пари да са похарчили за теб, те не бива да търсят отплата от теб, защото това е тяхна отговорност като родители. Щом е отговорност и задължение, трябва да се изпълнява безвъзмездно и не бива да искат отплата. Като са те отгледали, родителите ти просто са изпълнили отговорността и задължението си, и това трябва да е безвъзмездно, а не да се превръща в сделка. Затова не е нужно да подхождаш към родителите си или да уреждаш отношенията си с тях с идеята за отплата. Нехуманно е да се отнасяш към родителите си, да им се отплащаш и да поддържаш връзката си с тях в съответствие с тази идея. В същото време плътските ти чувства вероятно ще те ограничават и обвързват и ще ти е толкова трудно да излезеш от тези обвързаности, че дори може да изгубиш пътя си. Родителите ти не са твои кредитори, затова не си длъжен да осъществяваш всички техни очаквания. Не си длъжен да плащаш „сметката“ за очакванията им. Тоест те могат да имат свои очаквания, но ти имаш свой собствен избор и Бог ти е определил житейски път и съдба, които нямат нищо общо с твоите родители. Затова, когато някой от тях каже: „Не проявяваш синовна отговорност! Не си се връщал да ме видиш от толкова много години и минаха толкова много дни, откакто ми се обади за последен път. Болен съм и няма кой да се грижи за мен. Наистина напразно те отгледах! Ти действително си безразличен неблагодарник и непризнателно дете!“, ако не разбираш истината, че „родителите ти не са твои кредитори“, ще бъде толкова болезнено да чуеш тези думи, сякаш нож пронизва сърцето ти, и съвестта ти ще се чувства осъдена. Всяка от тези думи ще се загнезди в сърцето ти и ще те кара да се срамуваш пред родителя си и да се чувстваш задължен и изпълнен с вина към него. Когато родителят ти каже, че си безразличен неблагодарник, ти наистина ще почувстваш: „Напълно е прав! Отгледаха ме до тази възраст, а нямаха никаква изгода от това. Сега са болни и се надяваха, че ще мога да остана до леглото им, да ги обслужвам и да ги придружавам. Имаха нужда да им се отплатя за добрината, а аз не бях там. Наистина съм безразличен неблагодарник!“. Ще се категоризираш като безразличен неблагодарник. Разумно ли е това? Безразличен неблагодарник ли си? Можеше ли да предотвратиш разболяването им, ако не беше напуснал дома си, за да изпълняваш своя дълг на друго място, и ако беше останал до тях? (Не.) Можеш ли да контролираш дали родителите ти ще живеят, или ще умрат? Можеш ли да контролираш дали са богати, или бедни? (Не.) Каквато и болест да сполети родителите ти, причината няма да е в това, че са били много изтощени от отглеждането ти или че си им липсвал, и най-вече няма да се разболеят от някоя от тези тежки, сериозни и вероятно фатални болести заради теб. Това е тяхната съдба и тя няма нищо общо с теб. Колкото и синовна почит да имаш, в най-добрия случай ще можеш малко да облекчиш телесните им страдания и бремето им. Има ли нещо общо с теб обаче това кога и от каква болест ще се разболеят и кога и къде ще умрат? Не, няма. Нима няма да се разболеят, ако имаш синовна почит, ако не си безразличен неблагодарник и цял ден прекарваш с тях и бдиш над тях? Нима няма да умрат? Ако ще се разболяват, няма ли да се разболеят така или иначе? Ако ще умират, няма ли да умрат така или иначе? Не е ли така? Щеше ли да се разстроиш, ако твоите родители бяха казали, че си безразличен неблагодарник, че нямаш съвест и че си непризнателно дете? (Да.) А сега? (Сега не бих се разстроил.) И така, как беше разрешен този проблем? (С Божието общение, в което се казва, че това дали родителите ни се разболяват или не, и дали живеят, или умират, няма нищо общо с нас — всичко е повелено от Него. Ако останем до тях, не бихме могли да направим нищо, затова, ако кажат, че сме безразлични неблагодарници, това няма нищо общо с нас.) Независимо дали родителите ти те наричат безразличен неблагодарник, поне изпълняваш дълга на сътворено същество към Създателя. Достатъчно е да не си безразличен неблагодарник в Божиите очи. Няма значение какво казват хората. Това, което родителите ти казват за теб, не е непременно вярно, нито е полезно. Трябва да приемеш Божиите слова за своя основа. Ако Бог каже, че си задоволително сътворено същество, тогава няма значение дали хората те наричат безразличен неблагодарник. Те не могат да постигнат нищо. Просто хората ще се засегнат от тези обиди в резултат на съвестта си или когато не разбират истината и духовният им ръст е малък, и донякъде ще бъдат в лошо настроение и ще се чувстват малко потиснати. Когато обаче се върнат пред Бог, всичко това ще се разреши и вече няма да представлява проблем за тях. Не е ли разрешен въпросът за отплащането за добротата на родителите? Разбирате ли този въпрос? (Да.) Какво трябва да разберат хората тук? Твоето отглеждане е отговорност на твоите родители. Те са избрали да те родят, така че имат отговорността и задължението да те отгледат. Като те отглеждат, докато станеш възрастен, те изпълняват отговорността и задължението си. Не им дължиш нищо, затова не е необходимо да им се отплащаш. Не е нужно да им се отплащаш — това ясно показва, че родителите ти не са твои кредитори и че не е необходимо да правиш нищо за тях в замяна на тяхната доброта. Ако обстоятелствата ти позволяват да изпълниш част от отговорността си към тях, тогава го направи. Ако средата и обективните ти обстоятелства не ти позволяват да изпълниш задължението си към тях, тогава не е необходимо да го обмисляш твърде много и не бива да смяташ, че си им задължен, защото родителите ти не са твои кредитори. Независимо дали проявяваш синовна почит към родителите си, или изпълняваш отговорността си към тях, ти просто приемаш гледната точка на дете и изпълняваш част от отговорността си към хората, които навремето са те родили и отгледали. Със сигурност обаче не можеш да правиш това като отплата към тях или като изхождаш от това, че „родителите ти са твои благодетели и че трябва да им се отплатиш и отблагодариш за добротата им“.

В света на невярващите има една поговорка: „Враните се отплащат на майките си, като ги хранят, а агнетата коленичат, за да бозаят от своите“. Има и такава поговорка: „Човек без синовна отговорност е по-нисш от звяра“. Колко помпозно звучат тези поговорки! Всъщност явленията, които се споменават в първата поговорка враните, които се отплащат на майките си, като ги хранят, и агнетата, които коленичат, за да бозаят от своите, наистина съществуват, те са реални. Това обаче са просто явления в животинския свят. Те са просто вид закон, създаден от Бог за различните живи същества, който всички видове живи същества, включително и хората, спазват. Това, че всички видове живи същества го спазват, е още едно доказателство, че всички те са създадени от Бог. Никое живо същество не може да наруши този закон, нито може да се постави над него. Дори сравнително свирепи хищници, като лъвовете и тигрите, отглеждат своите малки и не ги хапят, преди да са достигнали зряла възраст. Това е животински инстинкт. Независимо от кой вид са и дали са свирепи, или са мили и нежни, всички животни притежават този инстинкт. Всички видове същества, включително и хората, могат да продължат да се размножават и да оцеляват само като се подчиняват на този инстинкт и закон. Ако не го спазваха или ако нямаха този закон и инстинкт, нямаше да са способни да се размножават и да оцеляват. Нито биологичната верига, нито този свят щеше да съществува. Не е ли вярно? (Така е.) Враните, които се отплащат на майките си, като ги хранят, и агнетата, които коленичат, за да бозаят от своите, показват именно, че животинският свят спазва такъв закон. Всички видове живи същества притежават този инстинкт. Когато се роди потомство, женските или мъжките представители на вида се грижат за него и го отглеждат, докато достигне зряла възраст. Всички видове живи същества са способни да изпълняват своите отговорности и задължения към потомството си и съвестно и покорно отглеждат следващото поколение. Това би трябвало да важи още повече за хората. Човешките същества са наричани висши животни от хората. Нима не са по-нисши от животните, ако не могат да спазват този закон и ако нямат този инстинкт? Следователно, колкото и да са се грижили за теб родителите ти, докато са те отглеждали, и колкото и да са изпълнявали отговорността си към теб, те са правили само това, което е трябвало в рамките на способностите на сътворени човешки същества — това е бил техният инстинкт. Погледнете само птиците — повече от месец преди размножителния сезон непрекъснато търсят безопасно място, където да свият гнездата си. Мъжките и женските птици излизат на смени, носят различни видове растения, пера и клонки, за да започнат да изграждат гнездата си в относително гъсти дървета. Малките гнезда, построени от различните видове птици, са невероятно здрави и сложни. Птиците полагат всички тези усилия да свият гнезда и да построят подслон заради потомството си. Когато гнездата им са готови и дойде време за мътене, във всяко гнездо постоянно има по една птица. Мъжките и женските птици се редуват на смени по 24 часа в денонощието и са изключително внимателни. Скоро след като едната се върне, другата отлита. Не след дълго някои от пиленцата се излюпват, подават главички от черупките си и можеш да ги чуеш как започват да чуруликат по дърветата. Възрастните птици летят напред-назад, ту се връщат, за да нахранят пиленцата си с червейчета, ту се връщат отново с нещо друго за ядене и проявяват изключително внимание. След няколко месеца някои от малките пиленца са поотраснали и могат да стоят на ръба на гнездата си и да размахват крилца. Родителите им летят напред-назад и се редуват да хранят и да пазят пиленцата си. Една година в небето видях врана, която държеше пиленце в човката си. Това пиленце плачеше много жално, в общи линии викаше за помощ. Отпред летеше враната с пиленцето в човката си, а двойка възрастни птици я гонеше отзад. Онези две птици също плачеха жално и накрая враната отлетя надалеч. Така или иначе пиленцето вероятно щеше да умре, независимо дали родителите му бяха в състояние да настигнат враната. Двойката възрастни птици, които следваха враната, плачеха и пищяха толкова силно, че разтревожиха хората на земята. Колко тъжни според теб трябва да са били виковете им? Всъщност те със сигурност не са имали само едно бебе. В гнездото им сигурно е имало три-четири малки птиченца, но когато едното от тях е било отнесено, те са се втурнали след него с плач и вой. Такъв е животинският и биологичният свят. Живите същества са способни неуморно да се грижат за потомството си. Ежегодно птиците се връщат и изграждат нови гнезда, всяка година правят едни и същи неща — мътят пиленцата си, хранят ги и ги учат да летят. Докато пиленцата се упражняват да летят, те не летят много високо и понякога падат на земята. Няколко пъти дори сме ги спасявали и бързо сме ги връщали обратно в гнездата им. Родителите им ги учат ежедневно и някой ден всички тези пиленца ще напуснат гнездата си и ще отлетят, а гнездата ще останат празни. На следващата година идват нови двойки птици, които свиват гнезда, мътят яйцата си и отглеждат пиленцата си. Всички видове живи същества и животни притежават тези инстинкти и закони и ги следват стриктно, като ги изпълняват до съвършенство. Никой човек не може да унищожи това. Има и някои специални животни, като тигрите и лъвовете. Когато достигнат зряла възраст, тези животни напускат родителите си, а някои мъжки дори им стават съперници и ги хапят, съревновават се и се бият с тях, когато се наложи. Това е нормално и е закон. Те не се ръководят от чувствата си и не живеят с чувствата си като хората, които казват: „Трябва да им се отплатя за добрината, трябва да им се отблагодаря, трябва да се подчинявам на родителите си. Ако не проявявам синовна почит към тях, другите ще ме укоряват, ще ме упрекват и критикуват зад гърба ми. Не бих могъл да го понеса!“. В животинския свят не се говорят подобни неща. Защо хората казват такива неща? Защото в обществото и сред групите от хора съществуват различни погрешни идеи и всеобщи мнения. След като хората са били повлияни, проядени и прогнили от тези неща, у тях възникват различни начини за тълкуване и справяне с връзката родител-дете, и в крайна сметка те се отнасят към родителите си като към свои кредитори — кредитори, на които никога няма да могат да се издължат през целия си живот. Има дори хора, които след смъртта на родителите си цял живот се чувстват виновни и смятат, че са недостойни за добротата им заради постъпка, която не е зарадвала родителите им или не е била спрямо желанията им. Какво ще кажете, това не е ли прекалено? Хората живеят с чувствата си, затова различни идеи, произтичащи от тези чувства, само може да нахлуят в тях и да ги смутят. Живеят в среда, която е оцветена от идеологията на поквареното човечество, затова в тях нахлуват различни погрешни идеи, които ги смущават, а това прави живота им изтощителен и по-сложен от този на другите живи същества. Точно сега обаче, понеже Бог върши делото си и изразява истината, за да каже на хората вярното във всички тези факти и да им даде възможност да разберат истината, след като я разбереш, тези погрешни идеи и възгледи вече няма да те обременяват и няма да ти служат като ръководство за това как да се справяш с отношенията си със своите родители. В този момент животът ти ще стане по-спокоен. Да живееш спокоен живот не означава, че няма да знаеш своите отговорности и задължения — все още ще знаеш какви са те. Просто зависи от гледната точка и от средствата, с които избираш да подходиш към отговорностите и задълженията си. Единият начин е да поемеш по пътя на чувствата и да се справяш с тези неща въз основа на емоционални средства и на методите, идеите и възгледите, към които Сатана води човека. Другият път е да се справяш с тях въз основа на словата, на които Бог е научил човека. Когато хората се справят с тези въпроси според погрешните идеи и възгледи на Сатана, те могат да живеят само в плен на чувствата си и никога не са способни да разграничат правилното от грешното. При тези обстоятелства те нямат друг избор, освен да живеят в примка, постоянно заплетени във въпроси като: „Ти си прав, аз греша. Ти си ми дал повече, аз съм ти дал по-малко. Ти си неблагодарен. Прекаляваш“. Затова няма случай, в който да говорят ясно. След като разберат истината обаче и се измъкнат от погрешните си идеи и възгледи и от мрежата на чувствата, тези въпроси стават лесни за хората. Ако се придържаш към истина принцип, идея или гледна точка, която е правилна и идва от Бог, животът ти ще стане много спокоен. Вече нито общественото мнение, нито будната ти съвест, нито бремето на чувствата ти ще пречи на начина, по който се справяш с отношенията си със своите родители. Напротив, тези неща ще ти позволят правилно и рационално да се изправиш пред тази връзка. Ако действаш според истините принципи, които Бог е дал на човека, дори и хората да те критикуват зад гърба ти, пак ще чувстваш мир и спокойствие в дълбините на сърцето си и това няма да ти повлияе. Поне вече няма да се укоряваш, че си безчувствен неблагодарник, или да усещаш дълбоко в сърцето си обвиненията на съвестта си. Защото ще знаеш, че всички твои действия са извършени в съответствие с методите, на които Бог те е научил, и че слушаш и се покоряваш на Божиите слова и следваш Неговия път. Слушането на Божиите слова и следването на Неговия път е чувството за съвест, което хората най-вече трябва да притежават. Ще бъдеш истински човек само когато можеш да правиш това. Ако не си го постигнал, тогава си безотговорен неблагодарник. Не е ли така? (Така е.) Сега виждате ли ясно този въпрос? Да го виждате ясно е единият му аспект. Другият е дали хората могат постепенно да прозрат този въпрос и да приложат истината на практика. За да видят ясно този въпрос, хората трябва да преживяват нещата за определен период от време. Ако хората искат ясно да видят този факт и тази същност и да стигнат до етап, в който да се справят с въпросите с принципи, това не може да се постигне за кратко време, защото хората първо трябва да се отърват от влиянието на всевъзможни погрешни и нечестиви идеи и възгледи. Друг, по-важен аспект на това е, че те трябва да са способни да преодолеят възпирането и влиянието на собствената си съвест и чувства. По-конкретно, те трябва да преодолеят препятствието на собствените си чувства. Да кажем, че на теория признаваш, че Божието слово е истината и че то е правилно, и че на теория знаеш, че погрешните идеи и възгледи, които Сатана внушава на хората, са неправилни, но просто не можеш да преодолееш препятствието на чувствата си и винаги ти е жал за родителите ти и си мислиш, че те са проявили твърде много доброта към теб, че са отдали, направили са и са страдали твърде много за теб, че сенките на всичко, което родителите ти са направили за теб, всичко, което са казали, и дори всяка цена, която са платили за теб, все още са живи в съзнанието ти. Всяко от тези препятствия ще бъде много важно обстоятелство за теб и няма да ти е лесно да ги преодолееш. Всъщност най-труднопреодолимото препятствие ще бъдеш самият ти. Ако можеш да преодоляваш препятствие след препятствие, тогава ще бъдеш способен напълно да се избавиш от чувствата, които изпитваш към своите родители в самото си сърце. Не провеждам общение за това, за да те накарам да предадеш родителите си, и със сигурност не го правя, за да те накарам да начертаеш граници между себе си и родителите си — ние не основаваме движение, няма нужда да очертаваме каквито и да било граници. Провеждам общение за това само за да ти предам правилно разбиране на тези въпроси и да ти помогна да приемеш правилна идея и възглед. Провеждам общение за това също и за да може, когато тези неща те сполетят, да не предизвикват у теб безпокойство и да не бъдеш с вързани от тях ръце и крака, и което е по-важното, когато се сблъскаш с тези неща, те да не повлияят на изпълнението на дълга ти на сътворено същество. Така Моето общение ще постигне целта си. Разбира се, могат ли хората, които живеят в плътта, да достигнат етап, в който да не таят в умовете си нито едно от тези неща и в който да няма емоционална обвързаност между тях и родителите им? Това би било невъзможно. В този свят освен свои родители, хората имат и свои деца — това са двете най-близки плътски връзки между хората. Невъзможно е напълно да се прекъсне връзката между родител и дете. Не се опитвам да те накарам да декларираш официално, че ще прекъснеш връзките с родителите си и че никога повече няма да общуваш с тях. Опитвам се да ти помогна да се справиш с отношенията си с тях по правилния начин. Тези неща са трудни, нали? Със задълбочаването на разбирането ти за истината и с напредването на възрастта трудността на тези неща постепенно ще отслабва и намалява. Когато хората са на възраст между 20 и 30 години, те изпитват различно ниво на привързаност към родителите си в сравнение с времето, когато са на 30 или 40 години. Тази привързаност намалява още повече, след като навършат 50 години, а когато хората достигнат 60 или 70-годишна възраст, не се налага да говорим за нея. Дотогава привързаността става още по-лека — тя се променя с напредването на възрастта на хората.