Що се отнася до справянето с очакванията на родителите, ясно ли е какви принципи трябва да следват хората и от какво бреме трябва да се избавят? (Да.) И така, какво точно е бремето тук, което хората носят? Те трябва да слушат родителите си и да ги оставят да водят добър живот. Всичко, което правят родителите им, е за тяхно добро и за да имат синовно отношение, хората трябва да правят каквото кажат родителите им. Освен това, като възрастни, те трябва да правят някои неща за своите родители, да се отплащат за добротата им, да се отнасят синовно към тях, да ги придружават, да не ги натъжават или разочароват, да не ги огорчават и да правят всичко по силите си, за да сведат до минимум тяхното страдание или дори напълно да го отстранят. Ако не можеш да постигнеш това, ти си неблагодарен, не проявяваш синовна отговорност, заслужаваш да те удари гръм и другите да те отритнат. Ти си лош човек. Това ли е твоето бреме? (Да.) Тъй като тези неща са бреме за хората, те трябва да приемат истината и да се изправят срещу тях, както е редно. Само чрез приемане на истината можеш да промениш това бреме и тези погрешни мисли и възгледи и да се избавиш от тях. Ако не приемеш истината, има ли друг път, по който да поемеш? (Не.) Следователно, независимо дали става въпрос за избавяне от бремето на семейството или на плътта, всичко започва с приемане на правилните мисли и възгледи и с приемане на истината. Когато започнеш да приемаш истината, тези погрешни мисли и възгледи у теб постепенно ще бъдат сринати, разпознати и прозрени, след което постепенно ще бъдат отхвърлени. В процеса на сриването и разпознаването на тези погрешни мисли и възгледи и след това на избавянето от тях и отхвърлянето им постепенно ще промениш отношението и подхода си към тези въпроси. Тези мисли, които идват от човешката ти съвест или от чувствата ти, постепенно ще отслабнат. Те вече няма да те безпокоят или да те обвързват дълбоко в ума ти, няма да контролират живота ти или да му влияят, нито ще пречат на изпълнението на твоя дълг. Например, ако си приел правилните мисли и възгледи и си приел този аспект на истината, когато чуеш вестта за смъртта на родителите си, просто ще пролееш сълзи, без да мислиш как през тези години не си се отплатил за добротата, с която са те отгледали, как си им причинил толкова много страдание, как изобщо не си им се отблагодарил или как не си им позволил да водят добър живот. Повече няма да се обвиняваш за тези неща, а по-скоро ще покажеш нормален израз, произтичащ от потребностите на нормалните човешки чувства. Ще пролееш сълзи и след това ще потъгуваш по тях. Скоро тези неща ще станат естествени и нормални и бързо ще се потопиш в нормалния живот и в изпълнението на дълга си. Този въпрос няма да ти създава проблеми. Ако обаче не приемеш тези истини, когато чуеш вестта за кончината на родителите си, ще плачеш неспирно. Ще изпитваш съжаление към родителите си за това, че през целия им живот не им е било лесно и че са отгледали дете като теб, което не изпълнява синовната си отговорност, че когато са били болни, не си ги гледал на легло, и когато са умрели, не си плакал на погребението им, нито си спазвал траур. Че не си оправдал надеждите им, разочаровал си ги и не си им позволил да водят добър живот. Дълго ще живееш с това чувство за вина и винаги, когато си помислиш за това, ще плачеш и ще изпитваш тъпа болка в сърцето си. Всеки път, когато се сблъскаш с обстоятелства или хора, събития и неща, свързани с тях, ще реагираш емоционално. Това чувство за вина може да те съпътства до края на живота ти. Каква е причината за това? Тя е, че никога не си приемал истината или правилните мисли и възгледи за свой живот. Вместо това старите ти мисли и възгледи са продължили да властват над теб и да влияят върху живота ти. По този начин ще прекараш остатъка от живота си в болка поради кончината на родителите си. Това продължително страдание ще има последствия, които значително надхвърлят лекото неразположение на плътта. То ще засегне живота ти, отношението ти към изпълняването на твоя дълг, отношението ти към делото на църквата, отношението ти към Бог, както и отношението ти към всеки човек или въпрос, който докосва душата ти. Може и да се обезсърчиш и обезкуражиш по отношение на още въпроси, да станеш унил и пасивен, да изгубиш вяра в живота, да изгубиш ентусиазъм и мотивация за всичко и т.н. След време въздействието няма да се ограничава до обикновеното ти ежедневие. То ще повлияе и на отношението ти към изпълняването на твоя дълг и към пътя, по който поемаш в живота. Това е много опасно. Последствието от тази опасност може да е, че не си в състояние задоволително да изпълняваш дълга си на сътворено същество, и дори може да спреш да изпълняваш дълга си по средата или да затаиш в себе си настроение и отношение на съпротива към дълга, който изпълняваш. Накратко, с течение на времето това положение неизбежно ще се влоши и ще стане причина твоето настроение, емоциите и начинът ти на мислене да се развият в зловредна посока. Разбираш ли? (Да.) Днешното общение по тези теми от една страна ти казва да установиш правилни мисли и възгледи, чийто източник се основава на същността на самите тези въпроси. Тъй като коренът и същността са точно такива, хората трябва да ги осъзнаят и не бива да се заблуждават от тези постъпки или от мисли и възгледи, които произтичат от чувства и прибързаност. Това е единият аспект. Другият е, че само когато хората правят това, те могат да избегнат отклоняването и поемането по грешен път и вместо това да живеят живота такъв, какъвто е, в устроената от Бог среда, която е под неговата власт. В обобщение, само като приемат тези правилни мисли и възгледи и се ръководят от тях, хората могат да се отърват от това бреме, което идва от родителите им, да се избавят от това бреме и да са способни да се покорят на устроеното и подреденото от Бог. По този начин човек може да живее по-свободно и с по-малко ограничения, в мир и радост, вместо постоянно да действа под влиянието на прибързаността, чувствата или съвестта. След като го обсъждахме толкова много, сега имате ли някакво разбиране за бремето, което създават очакванията на родителите? (Да.) След като вече имате някакво правилно разбиране, духът ви не се ли чувства много по-спокоен и освободен? (Така е.) Когато имаш истинско разбиране и истинско приемане и покорство, духът ти ще бъде освободен. Ако продължиш да се противиш и да отказваш или просто гледаш на тези истини като на теория, вместо да разглеждаш тези въпроси въз основа на факти, тогава ще ти е трудно да се избавиш. Когато се заемаш с тези въпроси, ще си способен да действаш само според устроеното от мислите и чувствата на плътта. В крайна сметка ще живееш в капана на тези чувства, където има само болка и скръб и никой няма да може да те спаси. Когато са изправени пред тези въпроси, оплетени в този емоционален капан, хората нямат никакъв изход. Можеш да се освободиш от впримчването и обвързването на чувствата само като приемеш истината. Така ли е? (Да.)

В допълнение към различните очаквания и подходи на родителите относно ученето на децата им и избора им на кариера, родителите също така имат различни очаквания и по отношение на брака. Не е ли така? Какви са някои от тези очаквания? Моля, споделете. (Обикновено родителите казват на дъщерите си, че бъдещият им съпруг поне трябва да е богат, да има къща и кола и да е в състояние да се грижи за тях. Тоест той трябва да е способен да посреща материалните потребности на дъщерята, а също така да има чувство за отговорност. Това са критериите за избор на съпруг.) Някои от нещата, които родителите казват, произтичат от собствения им опит и макар че те мислят във ваш интерес, все пак има известни проблеми. Родителите също така имат свои собствени мнения и предпочитания, когато става въпрос за очакванията им за брака ти. Те изискват от децата си да намерят съпруг, който поне да има пари, статус и способности и който внушава респект, за да не го разиграват други хора извън дома. И ако други хора те тормозят, този човек трябва да е способен да се изправи срещу тях и да те защити. Би могла да кажеш: „Не ме интересува. Не съм такъв материалист. Просто искам да намеря човек, който ме обича и когото аз също обичам“. На това родителите ти отвръщат: „Защо си такава глупачка? Защо си толкова наивна? Ти си млада и неопитна и не разбираш трудностите в живота. Чувала ли си някога поговорката „Всичко се обърква за една бедна двойка“? В живота ти трябват пари за това и пари за онова. Мислиш ли, че ще живееш добър живот, ако нямаш пари? Трябва да намериш човек, който е богат и способен“. Ти отговаряш: „Но дори на богатите и способни хора не може да се разчита“. Родителите ти отговарят: „Дори и да не може да се разчита на тях, първо трябва да се погрижиш за основните си нужди. Ще можеш да ядеш и да носиш каквото искаш и ще бъдеш сита и добре облечена — нещо, на което всеки би завидял“. Ти отговаряш: „Но душата ми няма да е щастлива“. На това родителите ти отвръщат: „Какво изобщо е душа? Къде е тя? И какво от това, че душата ти не е щастлива? Стига физически да се чувстваш удобно, само това има значение!“. Има хора, които въз основа на настоящите си житейски обстоятелства искат да останат необвързани. Макар че са доста възрастни, те не искат да излизат на срещи, камо ли да сключат брак. Родителите им се безпокоят от това и непрекъснато ги подтикват да се задомят. Те организират срещи на сляпо и представят потенциални партньори. Правят всичко възможно, за да намерят бързо подходящ и уважаван човек, за когото да се венчаят децата им. Дори и да не си пасват добре, най-малкото трябва да има добра квалификация, като например да е завършил университет, да има магистърска или докторска степен или пък да е учил в чужбина. Някои хора не могат да понасят натякването на родителите си. Първоначално смятат, че е чудесно, че не са обвързани и трябва да се грижат само за себе си. Особено след като повярват в Бог, всеки ден са много заети да изпълняват дълга си и нямат време да мислят за тези неща, така че не излизат на срещи и няма да се задомят в бъдеще. Те обаче не могат да подминат внимателната проверка на родителите си. Родителите им не са съгласни, винаги ги подтикват и притискат. Всеки път, когато видят децата си, започват да натякват: „Излизаш ли с някого? Харесала ли си си някого? Бързо го доведи у дома, за да можем да го проверим вместо теб. Ако е подходящ, просто давай и се обвържи най-сетне. Не ставаш по-млада! Жените не се венчават след трийсет, а мъжете не търсят партньор след трийсет и пет. Какво се опитваш да направиш — да преобърнеш света с главата надолу ли? Кой ще се грижи за теб, когато остарееш, ако не се задомиш?“. Родителите винаги се тревожат и се занимават с това, искат да потърсиш такъв или онакъв човек, пришпорват те да се задомиш и да си намериш партньор. И след като се задомиш, родителите ти продължават да ти досаждат: „Побързай да родиш дете, докато съм още млада. Аз ще се грижа за него вместо теб“. Ти казваш: „Няма нужда да се грижиш за децата ми. Не се тревожи“. Те отговарят: „Какво искаш да кажеш с това: „Не се тревожи“? Побързай и си роди дете! След като се роди, ще се грижа за него вместо теб. Щом поотрасне, можеш да поемеш контрола“. Каквито и очаквания да имат родителите за своите деца — независимо какво е отношението на родителите или дали тези очаквания са правилни — децата винаги ги чувстват като бреме. Ако послушат родителите си, ще се чувстват неудобно и ще бъдат нещастни. Ако не послушат родителите си, ще имат гузна съвест: „Родителите ми не грешат. Те са толкова възрастни, а не могат да ме видят да се задомя или да имам деца. Чувстват се тъжни и затова ме подтикват да се задомя и да имам деца. И това е тяхна отговорност“. Така че, когато става въпрос за справяне с очакванията на родителите в това отношение, дълбоко в себе си хората винаги имат смътното чувство, че това е бреме. Независимо дали ги слушат, или не, струва им се, че грешат, и в двата случая смятат, че е толкова срамно и неморално да не се подчинят на изискванията или желанията на родителите си. Това е въпрос, който тежи на съвестта им. Някои родители дори се намесват в живота на децата си: „Побързай да се задомиш и да родиш деца. Първо ме дари с голям и здрав внук“. По този начин дори се опитват да се месят какъв да е полът на бебето. Някои родители също така казват: „Вече имаш дъщеря, побързай да ме дариш с внук, искам и внук, и внучка. Ти и съпругът ти по цял ден сте заети с вярата в Бог и с изпълнението на дълга си. Не вършите същинската си работа. Да имаш деца е важно нещо. Не знаеш ли, че „най-лошият от трите синовни порока е да нямаш наследник“? Смяташ ли, че е достатъчно само да имаш дъщеря? По-добре побързай да ме дариш и с внук! Ти си единственото дете в нашето семейство. Ако не ме дариш с внук, няма ли да се прекъсне линията на рода ни?“. Ти обмисляш: „Вярно е, ако линията на рода прекъсне с мен, няма ли да разочаровам предците си?“. Така че да не се задомиш е погрешно и да се задомиш, но да нямаш деца, също е погрешно. Също така обаче не е достатъчно да имаш дъщеря, трябва да имаш син. На някои хора им се ражда първо син, но родителите им казват: „Един не е достатъчен. Ами ако нещо се случи? Роди още един, за да си правят компания“. Що се отнася до децата им, думата на родителите е закон и те могат да бъдат крайно неразумни и са способни да формулират най-изкривената логика — децата им просто не знаят как да се справят с тях. Родителите се намесват в живота на децата си, в работата, брака и отношението им към различни неща и ги критикуват. Децата могат само да преглътнат гнева си. Те не могат да се скрият от родителите си или да се отърват от тях. Не могат да се карат със собствените си родители или да ги възпитават. Какво могат да направят тогава? Те го търпят, опитват се да ги виждат възможно най-рядко, а ако непременно трябва да се срещнат, избягват да повдигат тези въпроси. А ако въпросите се повдигнат, те моментално ще ги прекъснат и ще се скрият някъде. Има обаче хора, които, за да отговорят на очакванията на родителите си и за да не ги разочароват, се съгласяват с изискванията на родителите си. Може неохотно да се втурнат към срещи, брак и раждане на деца. Не е достатъчно обаче да имаш едно дете. Трябва да имаш няколко. Правиш го, за да удовлетвориш изискванията на родителите си и да ги направиш щастливи и радостни. Независимо от това дали можеш да удовлетвориш желанията на родителите си, техните изисквания биха били проблемни за всяко дете. Родителите ти не правят нищо незаконно и не можеш да ги критикуваш, да говориш с когото и да било друг за това или да ги вразумиш. Докато се въртиш напред-назад по този начин, въпросът се превръща в твое бреме. Винаги смяташ, че докато не успееш да изпълниш изискванията на родителите си за брак и деца, няма да си способен с чиста съвест да се изправиш пред родителите и предците си. Ако не си изпълнил изискванията на родителите си — тоест не си излизал на срещи, не си встъпил в брак, не си създал деца и не си продължил линията на рода, както са искали — ще изпитваш вътрешно напрежение. Можеш малко да се отпуснеш само ако родителите ти кажат, че няма да се намесват в тези въпроси, и ти дадат свободата да приемаш нещата такива, каквито са. Ако обаче общественият отзвук, идващ от по-далечните ти роднини, приятели, съученици, колеги и всички останали, се състои в това да те заклеймяват и да те обсъждат зад гърба ти, то това също е бреме за теб. Когато си на 25 и не си се задомил, не смяташ, че това има голямо значение, но когато станеш на 30, започваш да чувстваш, че не е толкова добре, затова избягваш тези роднини и членове на семейството и не го споменаваш. А ако и на 35 години все още не си се задомил, хората ще кажат: „Защо не си женен? Нещо не ти е наред ли? Малко си странен, нали?“. Ако си се задомил, но не искаш деца, те ще ти кажат: „Защо не си родихте деца, след като сключихте брак? Другите хора се задомяват и имат дъщеря и след това син, или имат син и след това дъщеря. Защо не искаш деца? Какво не е наред с теб? Нямаш ли каквито и да било човешки чувства? Ти изобщо нормален човек ли си?“. Независимо дали идват от родителите или от обществото, в различна среда и обстоятелства тези проблеми се превръщат в бреме за теб. Чувстваш, че грешиш, особено на конкретната си възраст. Например ако си между трийсет и петдесет и все още не си семеен, не смееш да се срещаш с хора. Те казват: „През целия си живот тази жена никога не се е омъжвала, тя е стара мома, никой не я иска, никой няма да се ожени за нея“. „През целия си живот този човек никога не е имал съпруга“. „Защо не се е оженил?“. „Кой знае, може би нещо не му е наред“. Ти се замисляш: „Нищо ми няма. Защо тогава не съм се задомил? Не послушах родителите си и ги разочаровам“. Хората казват: „Този човек не е женен, това момиче не е омъжено. Вижте колко жалки са сега родителите им. Другите родители имат внуци и правнуци, а те все още са необвързани. Предците им трябва да са направили нещо ужасно, а? Това не оставя ли семейството без наследник? Те няма да имат потомци, които да продължат линията на рода. Какво става с това семейство?“. Колкото и непреклонно да е сегашното ти отношение, щом си смъртен, обикновен човек и нямаш достатъчно истина, за да разбереш този въпрос, рано или късно той ще започне да те безпокои и смущава. В днешно време в обществото има много 34- или 35-годишни хора, които все още не са се задомили, което не е кой знае какво. На 35 или 36 и нагоре обаче има по-малко хора, които не са се задомили. Въз основа на текущия възрастов диапазон на хората, които не са сключили брак, ако си под 35 години, може да си помислиш: „Нормално е да не съм се задомил, никой не казва каквото и да било за това. Ако родителите ми искат да кажат нещо, нека го направят. Не ме е страх“. Щом надхвърлиш 35 години обаче, хората ще те гледат с други очи. Те ще кажат, че си необвързан, ерген или самотна жена, а ти няма да си способен да го понесеш. Този въпрос ще се превърне в бреме за теб. Ако нямаш ясно разбиране или категорични принципи на практикуване по този въпрос, рано или късно това ще се превърне в проблем за теб или ще обърка живота ти в специален момент. Това не включва ли някои истини, които хората би трябвало да разберат? (Да, така е.)

Що се отнася до брака и раждането на деца, какви истини би трябвало да разберат хората, за да се избавят от бремето, което носят тези неща? На първо място, дали изборът на брачен партньор се определя от човешката воля? (Не.) Не е казано, че можеш просто да отидеш и да срещнеш такъв тип човек, какъвто желаеш, и със сигурност не е казано, че Бог ще подготви за теб точно този тип човек, който искаш. По-скоро Бог вече е отредил кой ще бъде твоят брачен партньор. Който е писано да бъде, той ще бъде. Не е необходимо да бъдеш под въздействието на каквато и да е намеса, произтичаща от потребностите на твоите родители или от поставените от тях условия. Освен това може ли брачният партньор, когото родителите ти искат да намериш, който е едновременно богат и с висок статус, да определи твоето собствено бъдещо богатство и статус? (Не.) Не може. Има доста жени, които са се омъжили в заможни семейства, но в крайна сметка са били пропъдени и принудени да ровят из боклука по улиците. С постоянния си стремеж да се изкачат по социалната стълбица за богатство и престиж те се оказват съсипани, с разбита репутация, далеч по-зле дори от обикновените хора. Те прекарват дните си, като разнасят евтина торба за пране, за да събират пластмасови бутилки и алуминиеви кенчета, които след това разменят за няколко долара и накрая си купуват чаша кафе в кафене, за да могат да се почувстват така, сякаш все още живеят живота на богат човек. Колко окаяно! Бракът е важно събитие в живота на човека. Точно както това какви родители е предопределено да имаш, бракът не се основава на потребностите на родителите или семейството ти, нито се основава на личния ти вкус и на предпочитанията ти. Той е изцяло в обсега на Божието предопределение. В точния момент ще срещнеш правилния човек. В подходящото време ще срещнеш този, който ти подхожда. Всички тези подредби на невидимия, тайнствен свят са под контрола и върховенството на Бог. По този въпрос няма нужда хората да се вслушват в разпорежданията на другите, да бъдат направлявани от другите или да бъдат манипулирани и повлияни от тях. Така че, що се отнася до брака, каквито и очаквания да имат родителите ти и каквито и планове да имаш ти, не е необходимо да се влияеш от родителите си, нито трябва да се влияеш от собствените си планове. Този въпрос трябва да се основава изцяло на Божието слово. Няма значение дали търсиш партньор, или не — дори и да търсиш партньор, това трябва да е според Божието слово, а не според изискванията или потребностите на родителите ти и не според очакванията им. Следователно, що се отнася до брака, очакванията на родителите ти не бива да стават бреме за теб. Намирането на брачен партньор означава поемане на отговорност за остатъка от собствения ти живот, както и за съпруга ти. Става въпрос за покорство към устроеното и подреденото от Бог. Не става въпрос за удовлетворяване на изискванията на родителите ти или за осъществяване на техните очаквания. Това дали търсиш партньор и какъв партньор търсиш не бива да се основава на очакванията на родителите ти. Родителите ти нямат право да те контролират по този въпрос. Бог не им е дал правото да уреждат брака ти от началото до края. Ако търсиш партньор за брак, това трябва да се прави според Божиите слова. Ако решиш да не търсиш партньор, имаш свободата да не търсиш. Казваш: „През целия си живот, независимо дали изпълнявам дълга си, или не, просто ми харесва да съм необвързан. Да бъда сам е толкова освобождаващо — мога да отлетя като птица просто така, с едно размахване на крилете. Не съм обременен със семейство и съм сам, където и да отида. Страхотно е! Сам съм, но не съм самотен. Бог е с мен и ме придружава. Не съм самотен често. Понякога ми се иска напълно да се откъсна, което е необходимо на тялото. Да се изолираш напълно за момент не е лошо нещо. От време на време, когато чувствам празнота или самота, ще дойда пред Бог, за да проведа сърдечен разговор с Него и за да споделя няколко думи. Ще чета Неговите слова, ще уча химни, ще гледам видеоклипове със свидетелства за житейски преживявания и ще гледам филми от Божия дом. Прекрасно е и след това повече не се чувствам самотен. Не ме интересува дали по-късно ще бъда самотен, или не. Във всеки случай сега не съм самотен. Има много братя и сестри около мен, с които мога да водя сърдечни разговори. Търсенето на брачен партньор може да бъде доста досадно. Няма много нормални хора, които могат искрено да живеят добър живот, така че не искам да търся такъв. Ако намеря някого, а между нас не се получи и се разведем, каква би била целта на цялата тази разправия? След като сега вече прозрях това положение, по-добре да не търся партньор. Ако целта да си намериш някого, за когото да се венчаеш, е само за моментно щастие и радост и в крайна сметка така или иначе трябва да се разведеш, това е просто разправия и аз не съм готов да изтърпя такава разправия. Що се отнася до въпроса за раждането на деца, като човешко същество — а не просто като инструмент за създаване на наследници — нито е моя отговорност, нито е мое задължение да продължавам каквато и да е линия на рода. Който иска да я продължава, може да действа. Никое фамилно име не принадлежи само на един човек“. Какво значение има дали линията на рода е прекъсната? Това не е ли просто въпрос на фамилни имена на плътта? Душите нямат роднински връзки. При тях не може да се говори за наследство или продължение. Човечеството споделя един прародител. Всеки е потомък на този прародител, така че не става въпрос за края на родословието на човечеството. Продължаването на рода не е твоя отговорност. Хората трябва да се стремят да вървят по правилния път в живота, да живеят волен и освободен живот и да бъдат истински сътворени същества. Да бъдеш машина за размножаване на човечеството не е бреме, което трябва да носиш. Също така не е твоя отговорност да създаваш потомство или да продължаваш линията на рода в името на дадено семейство. Бог не ти е дал тази отговорност. Който иска да създава потомство, може да заповяда и да създава. Който иска да продължи рода си, може да го направи. Всеки, който желае да поеме тази отговорност, може да я поеме. Това няма нищо общо с теб. Ако не желаеш да поемаш тази отговорност и не желаеш да изпълниш това задължение, добре. Това е твое право. Не е ли редно така? (Да, така е.) Ако родителите ти продължават да натякват, можеш да им кажеш: „Ако негодуваш, че не създавам потомство и не продължавам линията на рода заради теб, тогава измисли начин да имаш друго дете и го остави да я продължи. Във всеки случай, този въпрос не е моя грижа. Можеш да го възложиш на когото искаш“. След като кажеш това, ще намерят ли родителите ти какво да отговорят? Когато става въпрос за браковете на децата им и за раждането на внуци, независимо дали вярват в Бог, или не, в напредналата си възраст родителите би трябвало да знаят, че богатството или бедността на човека, броят на децата и семейното положение в живота се определят от Небето. Всички те са определени предварително и не са нещо, което всеки може да решава. Следователно, ако родителите насила изискват нещо от децата си по този начин, те несъмнено са невежи родители, те са глупави и неосведомени. Когато си имате работа с глупави и неосведомени родители, просто приемайте казаното от тях като полъх на вятъра и го оставете да влезе през едното ухо и да излезе през другото, и това е всичко. Ако ти натякват твърде много, можеш да кажеш: „Добре, обещавам ти, че утре ще се оженя, вдругиден ще имам дете и на по-следващия ден ще ти дам възможност да прегърнеш правнук. Как ти звучи това?“. Просто ги залъжи и след това се обърни и си тръгни. Не е ли това начин да се справиш спокойно? Във всеки случай трябва да възприемеш този въпрос задълбочено. Що се отнася до брака, нека първо оставим настрана факта, че бракът е отреден от Бог. Божието отношение към този въпрос е да даде правото на избор на самите хора. Можеш да избереш да бъдеш необвързан или можеш да избереш да сключиш брак. Можеш да избереш да живеете като двойка, или можеш да избереш да имаш голямо семейство. Това е твоята свобода. Независимо на каква основа правиш този избор или каква цел или резултат искаш да постигнеш, казано накратко, това право ти е дадено от Бог. Имаш право на избор. Ако кажеш: „Твърде съм зает с работата по изпълнение на дълга си, все още съм млад и не искам да сключвам брак. Искам да бъда необвързан, през цялото време да отдавам всичко на Бог и да изпълнявам дълга си добре. Ще се справя с големия въпрос за брака по-късно — когато съм на петдесет години и се чувствам самотен, когато имам много да кажа, но нямам отдушник за бърборенето си, тогава ще си намеря някого“, това също е добре, и Бог няма да те укори. Може да кажеш: „Чувствам, че младостта ми се изплъзва, трябва да се възползвам от залеза на младостта си. Докато все още съм млад и притежавам известна външна привлекателност и малко чар, трябва да побързам да си намеря партньор, който да ме придружава и да си говорим, някой, който ме цени и обича, с когото мога да прекарвам дните си, и да се задомя“. Това също е твое право. Разбира се, има едно нещо: ако решиш да сключиш брак, първо трябва внимателно да обмислиш какъв дълг в църквата изпълняваш в момента, дали си водач или работник, дали си избран за обучение в Божия дом, дали поемаш важна работа или дълг, какви задачи си получил в момента и какви са настоящите ти обстоятелства. Ако сключиш брак, това ще повлияе ли на изпълнението на дълга ти? Ще повлияе ли тогава и на стремежа ти към истината? Ще повлияе ли това на работата ти като водач или работник? Ще повлияе ли на постигането ти на спасение? Това са все въпроси, които трябва да обмислиш. Макар че Бог ти е дал такова право, когато упражняваш това право, трябва внимателно да обмислиш какъв избор предстои да направиш и какви последствия може да донесе този избор. Независимо от последствията, които могат да възникнат, не бива да обвиняваш другите, нито трябва да обвиняваш Бог. Трябва да поемеш отговорност за последствията от собствения си избор. Някои хора казват: „Не само ще се задомя, но и искам да имам куп деца. След като имам син, ще имам дъщеря и цял живот ще живеем щастливо като семейство, като общуваме в радост и хармония. Когато остарея, децата ми ще се събират около мен, за да се грижат за мен, а аз ще се наслаждавам на блаженството на семейния живот. Колко прекрасно ще бъде това! Що се отнася до изпълнението на дълга ми, стремежа към истината и постигането на спасение, всичко това е второстепенно. В момента не се интересувам от тези неща. Първо ще уредя въпроса с раждането на децата“. Това също е твое право. Каквито и последствия обаче да ти донесе в крайна сметка твоят избор, били те горчиви или сладки, кисели или стипчиви, сам трябва да ги понесеш. Никой няма да плаща за твоя избор или да поеме отговорност за него, включително и Бог. Разбра ли? (Да.) Тези въпроси са обяснени ясно. Що се отнася до брака, трябва да се избавиш от бремето, от което следва да се избавиш. Свободен си да избереш да бъдеш необвързан, свободен си да избереш да сключиш брак и също така си свободен да избереш да имаш много деца. Какъвто и да е изборът ти, това е твоята свобода. От една страна, изборът да сключиш брак не означава, че по този начин си се отплатил за добротата на родителите си или си изпълнил синовния си дълг — както и изборът да бъдеш необвързан не означава, разбира се, че не се подчиняваш на родителите си. От друга страна, изборът да сключиш брак или да имаш много деца не е бунт срещу Бог, нито неподчинение спрямо Него. Няма да бъдеш осъден за това. Изборът да бъдеш необвързан също така няма да бъде причината, поради която накрая Бог ще ти даде спасение. Казано накратко, независимо дали си необвързан или си семеен, или дали имаш много деца, Бог няма да определи дали накрая можеш да бъдеш спасен въз основа на тези фактори. Бог не гледа семейния ти произход или семейното ти положение. Той гледа само това дали се стремиш към истината, какво е отношението ти към изпълнението на твоя дълг, колко от истината си приел и на каква част от нея си се покорил, както и дали действаш според истините принципи. В крайна сметка Бог ще остави настрана и семейното ти положение, за да изследва избрания от теб път в живота и избраните от теб принципи, според които живееш, и правила, по които оцеляваш, за да определи дали ще бъдеш спасен. Разбира се, има един факт, който трябва да споменем. Има едно нещо за хората, които са необвързани или разведени, както и за тези, които не са встъпили в брак или са излезли от брака, а именно, че няма нужда да носят отговорност за когото или каквото и да било в рамките на брака. Те не трябва да поемат на плещите си тези отговорности и задължения, така че са относително по-свободни. В известна степен те имат повече свобода по отношение на времето, по-голямо изобилие от енергия и повече лична свобода. Например като възрастен, когато излизаш да изпълняваш дълга си, никой не може да те ограничава — дори родителите ти нямат това право. Сам се молиш на Бог, Той ще направи подредби за теб и можеш да си стягаш багажа и да тръгваш. Ако обаче си женен и имаш семейство, не си толкова свободен. Трябва да носиш отговорност за семейството си. На първо място, по отношение на битовите условия и финансовите ресурси, трябва да им осигуриш поне храна и облекло, а когато децата ти са малки, трябва да ги водиш на училище. Трябва да носиш тези отговорности. В тези ситуации женените хора не са свободни, защото имат социални и семейни задължения, които трябва да изпълняват. По-лесно е за тези, които не са семейни и нямат деца. Когато изпълняват дълга си в Божия дом, те няма да останат гладни или на студено; ще имат и храна, и подслон. Те нямат нужда да тичат напред-назад, за да печелят пари и да работят заради потребностите на семейния живот. Това е разликата. В крайна сметка, когато става въпрос за брака, основната идея остава същата: не бива да носиш никакво бреме. Независимо дали става дума за очакванията на родителите ти, за традиционните възгледи на обществото или за собствените ти прекомерни желания, не бива да носиш никакво бреме. Твое право е да избереш да останеш необвързан или да сключиш брак, а също така е твое право да решиш кога да оставиш безбрачието и кога да встъпиш в брак. Бог не отсъжда категорично по този въпрос. Що се отнася до това колко деца имаш, след като встъпиш в брак, това е предопределено от Бог, но ти също можеш сам да избереш въз основа на действителните си обстоятелства и стремежи. Бог няма да ти налага правила. Да предположим, че си милионер, мултимилионер или милиардер и кажеш: „За мен не е проблем да имам осем или десет деца. Отглеждането на цял куп деца няма да отслаби енергията ми за изпълнението на моя дълг“. Ако не се страхуваш от разправията, тогава смело се сдобивай с деца. Бог няма да те заклейми. Бог няма да промени отношението Си към твоето спасение заради отношението ти към брака. Така стоят нещата. Ясно ли е? (Да.) Има и друг аспект, а именно, че ако в момента избереш да си необвързан, не бива да имаш никакво чувство за превъзходство само защото си необвързан, като казваш: „Аз съм член на елита на необвързаните и имам правото на предимство за спасение в Божието присъствие“. Бог не ти е дал тази привилегия, разбра ли? Може да кажеш: „Аз съм женен. Това прави ли ме непълноценен?“. Не си непълноценен. Ти все още си член на поквареното човечество. Не си бил поставен в по-долна категория или презрян, понеже си встъпил в брак, нито си станал по-покварен и по-труден за спасяване и не нараняваш Божието сърце повече от другите, което да стане причина Бог да не иска да те спаси. Всичко това са погрешни мисли и възгледи на хората. Семейното положение на човека няма нищо общо с отношението на Бог към него, нито семейното положение на човека има нещо общо с това дали той в крайна сметка може да бъде спасен. И така, с какво е свързано постигането на спасение? (Основава се на отношението на човека към приемането на истината.) Точно така, то се основава на нагласата, с която човекът се отнася към истината и с която приема истината, както и на това дали той е способен да използва Божиите слова като основа и истината като критерий, по който да възприема хората и нещата и да се държи и да действа. Това е основата за измерване на крайния изход на даден човек. Сега, след като стигнахме до този момент в нашето общение, можете ли да се избавите от бремето, породено от въпроса за брака? (Да.) Способността да се избавите от него ще бъде от полза за вашия стремеж към истината. Ако не вярваш на това, можеш да попиташ тези, които са се задомили, каква е надеждата им за получаване на спасение, а те ще кажат: „Бях женен толкова много години и се разведох заради вярата си в Бог. Не бих посмял да кажа, че ще бъда спасен“. Можеш да попиташ тези малко по-възрастни, трийсетинагодишни млади хора, които не са се задомили, но през многото години, през които са вярвали, не са се стремили към истината и са като невярващи. Можеш да ги попиташ: „Можеш ли да бъдеш спасен, като вярваш в Бог по този начин?“. Те също няма да посмеят да кажат, че могат да бъдат спасени. Не е ли така? (Да, така е.)

Това са истините за брака, които хората би трябвало да разберат. Нито една от темите, за които разговаряхме, не може да бъде обяснена ясно само с няколко думи. Има много различни факти, както и обстоятелства на различни видове хора, които трябва да се разнищят. Въз основа на тези различни обстоятелства истините, които хората би трябвало да разберат, не могат да бъдат обяснени ясно само с няколко думи. За всеки проблем има истини, които хората трябва да разберат, както и фактически реалности, които хората трябва да разберат, а това важи още повече за погрешните мисли и възгледи, които хората таят и които също трябва да бъдат разбрани. Разбира се, тези погрешни мисли и възгледи са нещата, от които хората трябва да се избавят. Когато се избавиш от тези неща, мислите и възгледите ти по даден въпрос ще бъдат относително положителни и относително точни. Тогава, когато отново се сблъскаш с подобен въпрос, вече няма да бъдеш възпиран от него. Няма да бъдеш възпиран и повлиян от някакви погрешни и нелепи мисли и възгледи. Няма да бъдеш обвързан или смущаван от него, а вместо това ще си способен правилно да посрещнеш този въпрос и оценката ти за другите или за теб самия ще бъде относително точна. Това е положителният резултат, който може да се постигне у хората, когато възприемат хората и нещата и се държат и действат в съответствие с Божиите слова и истините принципи. Добре, тук нека приключим нашето общение за днес. Довиждане!

1 април 2023 г.