Има и друг аспект на очакванията на родителите за техните деца, който е да наследят семейния бизнес или занаята на предците. Например някои семейства са семейства на художници. Правилото, предадено от техните предци, е, че във всяко поколение някой трябва да наследи това семейно начинание и да продължи семейната традиция. Да кажем, че в твоето поколение тази роля се пада на теб, но ти не харесваш рисуването и нямаш интерес към него. Предпочиташ да учиш по-прости предмети. В такава ситуация имаш право да откажеш. Не си длъжен да наследяваш традициите на семейството си и нямаш задължението да наследяваш семейния бизнес или занаята на предците, като например бойни изкуства, определена сръчност или умение и т.н. Не си длъжен да продължиш това, което искат да наследиш. В някои други семейства във всяко поколение има оперни певци. В твоето поколение родителите ти от малък те карат да научиш оперно пеене. Научил си го, но дълбоко в сърцето си не го харесваш. Затова, ако поискат от теб да избереш кариера, ти категорично не би се ангажирал с каквато и да било кариера, свързана с операта. В дълбините на сърцето си не харесваш тази професия. В такъв случай имаш право да откажеш. Тъй като твоята съдба не е в ръцете на родителите ти — изборът ти на кариера, насоката на интересите ти, това, което искаш да правиш, и пътят, по който искаш да поемеш — всичко това е в Божиите ръце. Всичко това е устроено от Бог, а не от който и да е член на семейството ти и със сигурност не от твоите родители. Ролята, която родителите играят в живота на всяко дете, е само да осигурят опека, грижа и придружаване на детето, докато то расте. В по-добрия случай родителите са в състояние да осигурят положителни напътствия, възпитание и насока на децата си. Това е единствената роля, която те могат да изпълняват. Щом пораснеш и станеш самостоятелен, ролята на твоите родители е само да бъдат емоционален стълб и емоционална опора. Денят, в който станеш самостоятелен в мисленето и начина си на живот, е денят, в който отговорностите и задълженията на твоите родители към теб са изпълнени. Така връзката ти с тях вече не е връзка между възпитател и ученик, опекун и подопечен. Не е ли така всъщност? (Да, така е.) Родителите, роднините и приятелите на някои хора не вярват в Бог. Единствено те самите вярват в Бог. Какво се случва тук? Това е свързано с отреденото от Бог. Бог е избрал теб, а не тях. Бог оползотворява техните ръце, за да те отгледа до пълнолетие и след това те въвежда в Божието семейство. Като дете отношението, което трябва да имаш към очакванията на родителите си, е да различаваш правилното от грешното. Ако начинът, по който се отнасят към теб, не е съгласно Божиите слова или факта, че „съдбите на хората са в Божиите ръце“, можеш да отхвърлиш техните очаквания и да поговориш разумно с родителите си, за да ги накараш да разберат. Ако все още си непълнолетен и те те потискат със сила, като те карат да правиш това, което изискват, можеш само мълчаливо да се молиш на Бог и да Го оставиш да ти открие изход. Ако си възрастен обаче, можеш категорично да им кажеш: „Не, не трябва да живея според начина, който си ми определил. Не е нужно да избирам пътя си в живота, начина си на съществуване и целта, към която се стремя, според начина, който си ми определил. Вашето задължение да ме отгледате вече е изпълнено. Ако можем взаимно да се разбираме и да имаме общи стремежи и цели, тогава връзката ни може да остане такава, каквато беше. Ако обаче вече не споделяме едни и същи амбиции и цели, засега можем просто да се сбогуваме“. Как ти звучи това? Би ли се осмелил да го кажеш? Разбира се, няма нужда официално да прекъсваш отношенията с родителите си по този начин, но най-малкото, в дълбините на сърцето си, трябва ясно да разбереш следното: макар че твоите родители са най-близките ти хора, не те, а Бог е Този, Който наистина ти е дал живот, дал ти е способността да вървиш по правилния път на живота и те е накарал да разбереш всички принципи на собственото си поведение. Твоите родители не могат да ти предоставят истината или да ти дадат правилен съвет, който включва истината. Следователно, що се отнася до връзката ти с твоите родители, независимо колко са инвестирали в теб или колко пари и усилия са изразходвали за теб, не е нужно да се обременяваш с чувство за вина. Защо? (Защото това е отговорността и задължението на родителите. Ако родителите правят всичко това, за да могат децата им да се откроят сред връстниците си и за да изпълнят собствените желания на родителите, това са техните собствени намерения и мотиви, а не това, което Бог им е отредил да правят. Следователно не е нужно да се изпитва каквато и да било вина.) Това е само един аспект. Другият аспект е, че в момента вървиш по правилния път, стремиш се към истината и идваш пред Създателя, за да изпълняваш дълга на сътворено същество. Следователно не бива да изпитваш никакви чувства на вина към тях. Отговорността към теб, която, да предположим, те са изпълнили, е просто част от Божиите подредби. Ако си бил щастлив по времето, когато са те отглеждали, това е било специална благосклонност към теб. Ако си бил нещастен, това, разбира се, също е било Божия подредба. Би трябвало да си благодарен, че днес Бог ти е позволил да си тръгнеш и че ти позволява ясно да видиш същността на родителите си и що за хора са те. Дълбоко в сърцето си би трябвало да имаш точно разбиране за всичко това, както и точно решение и начин да се справиш с него. По този начин дълбоко в себе си не се ли чувстваш по-спокоен? (Да, така е.) Ако си по-спокоен, това е прекрасно. Във всеки случай по тези въпроси, независимо от това какви изисквания са имали родителите ти към теб преди или какви изисквания имат сега, щом разбираш истината и Божиите намерения и щом разбираш какво е това, което Бог изисква хората да правят, както и това какви последствия ще ти донесат очакванията на твоите родители, повече по никакъв начин не бива да се чувстваш обременен по този въпрос. Не е нужно да смяташ, че си разочаровал родителите си, или да смяташ, че тъй като си избрал да вярваш в Бог и да изпълняваш дълга си, не си успял да осигуриш по-добър живот на своите родители и не си успял да ги придружиш и да изпълниш синовната си отговорност към тях, което им е създало усещане за емоционална празнота. Не е нужно да се чувстваш виновен за това. Това е бремето, което родителите носят на децата си, и това са все неща, от които трябва да се избавиш. Ако наистина вярваш, че всичко е в Божиите ръце, тогава трябва да вярваш, че въпросът за това колко трудности понасят и на колко щастие се наслаждават през целия си живот също е в Божиите ръце. Това дали имаш или нямаш синовно отношение, няма да промени нищо — родителите ти няма да страдат по-малко, понеже проявяваш синовна отговорност, и няма да страдат повече, понеже не проявяваш синовна отговорност. Бог отдавна е предопределил съдбата им и нищо от това няма да се промени заради отношението ти към тях или дълбочината на чувствата помежду ви. Те имат собствена съдба. Независимо дали през целия си живот са бедни или богати, дали нещата вървят гладко за тях, или не, или на какво качество на живот, материални облаги, социален статус и условия на живот се радват, нищо от това няма особена връзка с теб. Ако се чувстваш виновен към тях, ако чувстваш, че им дължиш нещо и че би трябвало да си до тях, какво би се променило, дори и да беше до тях? (Нищо не би се променило.) Съвестта ти може да е чиста и да не се чувстваш виновен. Как би се почувствал обаче, ако всеки ден си до тях, като виждаш, че не вярват в Бог, преследват светски неща и се занимават с банални разговори и клюки? Би ли се чувствал удобно в сърцето си? (Не.) Можеш ли да ги промениш? Можеш ли да ги спасиш? (Не.) Ако се разболеят и имаш средства да бъдеш до леглото им и да се грижиш за тях, малко да облекчиш страданието им, като им осигуриш известна утеха като тяхно дете, след като се възстановят, те и физически ще се чувстват утешени. Ако обаче споменеш нещо за вярата в Бог, те може да ти отвърнат с осем или десет контрааргумента, и да изрекат заблуди, които да са достатъчно противни, за да те отвратят за два живота. Външно съвестта ти може да е спокойна и може да смяташ, че не са те отгледали напразно, че не си безразличен неблагодарник и че не си дал на съседите си повод да се присмиват. Само понеже съвестта ти е спокойна обаче, това означава ли, че дълбоко в сърцето си наистина приемаш различните им идеи, възгледи, схващания за живота и начини на живот? Наистина ли си съответствате с тях? (Не.) Два типа хора, които вървят по различни пътища и имат различни възгледи — каквито и да са физическите или емоционалните им отношения или връзка — не могат да променят гледната точка на която и да е от страните. Всичко е наред, ако двете страни не обсъждат нещата заедно, но веднага щом завържат разговор за нещата, те започват да се карат, възникват противоречия и те взаимно ще се намразят и ще се отвратят един от друг. Макар че външно са кръвни роднини, вътрешно те са врагове, два типа хора, несъвместими като водата и огъня. В такъв случай, ако все още си до тях, за какво изобщо го правиш? Дали просто търсиш нещо, за което да се тревожиш, или причината е друга? Ще изпитваш съжаление всеки път, когато ги срещнеш, и това се нарича нещастие, което сам си си причинил. Някои хора си мислят: „Минаха толкова много години, откакто видях родителите си. В миналото те направиха някои отвратителни неща, богохулстваха и се противопоставяха на вярата ми в Бог. Сега са много по-стари. Сигурно са се променили досега. Така че не бива да обръщам внимание на лошите неща, които направиха. Така или иначе те са почти забравени. Освен това ми липсват, както емоционално, така и заради съвестта, и се чудя как се справят. Затова мисля да се върна и да видя как са“. Преди да е изминал и един ден от завръщането ти у дома обаче, отвращението, което си изпитвал към тях в миналото, се връща и ти съжаляваш: „Това ли се нарича семейство? Това моите родители ли са? Не са ли врагове? И преди си бяха такива, и сега все още имат същия характер. Изобщо не са се променили!“. Как биха могли да се променят? Каквито са били първоначално, такива ще бъдат винаги. Мислеше ли, че те ще се променят, когато остареят, и бихте могли да се разбирате? Няма как да се разбираш с тях. Веднага след като се върнеш и влезеш вкъщи, те ще погледнат какво носиш в ръцете си, за да видят дали не е нещо скъпо като абалон, морска краставица, перка от акула или рибен мехур, или може би дизайнерска чанта и дрехи, или златни и сребърни бижута. Щом видят, че носиш две найлонови торбички, едната с парени кифлички, а другата с няколко банана, ще видят, че все още си беден, и ще започнат да натякват: „Дъщерята на еди-кого си отиде в чужбина и се омъжи за чужденец. Гривните, които им купува, са от чисто злато, и те се перчат с тях винаги, когато имат възможност. Синът на еди-кого си си купи кола и когато е свободен, води родителите си на пътешествия и пътувания в чужбина. Всички те се радват на славата на децата си! Дъщерята на еди-кого си никога не се прибира с празни ръце. Тя купува ванички за крака и масажни столове за родителите си, а дрехите, които купува, или са копринени, или вълнени. Те имат такива синовни деца. Не бяха напразни всички техни грижи! А в това семейство отгледахме само безразлични неблагодарници!“. Не е ли обидно? (Да, така е.) Дори не забелязват твоите кифлички на пара и банани, а ти все още мислиш за изпълнение на отговорностите си като дете и за синовна почит. Родителите ти обичат кифлички на пара и банани, а ти не си ги виждал от много години, затова им купуваш тези неща, за да ги трогнеш и да компенсираш гузната си съвест. При завръщането си обаче не само не успяваш да компенсираш тази вина, но и търпиш критика. Обзет от униние, ти бягаш от къщата. Имаше ли смисъл да се прибираш вкъщи, за да посетиш родителите си? (Не.) Толкова дълго не си се прибирал у дома, но не им липсваш. Те не казват: „Достатъчно е само да се върнеш. Не е необходимо да купуваш каквото и да било. Хубаво е да видим, че си на прав път, живееш здравословно и си в безопасност във всяко отношение. Възможността да се видим и да водим сърдечен разговор е достатъчно удовлетворяваща“. Те не се интересуват дали си се справял добре през тези години, или не, или дали си се сблъсквал с някакви трудности или притеснителни проблеми, за които се нуждаеш от помощта на родителите си. Те не предлагат нито една утешителна дума. Но ако наистина бяха казали такива неща, нямаше ли да си неспособен да си тръгнеш? След като те нахокат, ти се изправяш и чувстваш, че имаш пълно основание, че нямаш никаква вина, и си мислиш: „Трябва да се махна оттук, това наистина е чистилище! Ще ме одерат, ще изядат плътта ми и ще искат да изпият и кръвта ми“. Емоционално хората най-трудно се справят с връзката си със своите родители, но всъщност тя не е напълно неуправляема. Те могат правилно и рационално да се справят с този въпрос само въз основа на разбиране на истината. Не изхождайте от гледната точка на чувствата и от прозренията или възгледите на светските хора, а се отнасяйте към родителите си правилно според Божиите слова. Каква роля всъщност играят родителите? Какво реално означават децата за родителите си? Какво трябва да е отношението на децата към техните родители? И как хората трябва да разглеждат и да разрешават отношенията между родители и деца? Не бива да възприемат тези неща въз основа на чувства и не бива да се влияят от погрешни идеи или преобладаващи мнения. Към тях трябва да се подхожда правилно въз основа на Божиите слова. Означава ли, че ти липсва синовна отговорност, ако не успееш да изпълниш някоя от отговорностите си към своите родители в отредената от Бог среда, или ако не играеш никаква роля в живота им? Ще те гризе ли съвестта? Твоите съседи, съученици и роднини ще те укоряват и критикуват зад гърба ти. Ще те наричат непочтително дете с думите: „Още откакто беше бебе родителите ти жертваха толкова много, положиха толкова много ревностни усилия и направиха толкова много за теб, а ти, като неблагодарно дете, просто изчезваш безследно, без дори да изпратиш съобщение, че си в безопасност. Не само, че не се връщаш за Нова година, а дори не се обаждаш по телефона, нито изпращаш вести на родителите си“. Всеки път, когато чуеш подобни думи, съвестта ти кърви и плаче и се чувстваш осъден. „О, те са прави“. Лицето ти пламва, а сърцето ти трепери, сякаш в него са се забили игли. Изпитвал ли си подобни чувства? (Да, преди.) Дали съседите и роднините ти са прави, като казват, че не изпълняваш синовната си отговорност? (Не. Аз не съм такъв.) Защо смяташ така? (Макар да не съм бил до родителите си през тези години или да не съм бил в състояние да удовлетворя техните желания, както правят светските хора, нашият път на вяра в Бог е предначертан от Него. Това е правилният път в живота и е нещо справедливо. Затова казвам, че не съм бил неблагодарен.) Вашите разсъждения все още се основават на доктрините, които хората разбираха в миналото. Липсва ви действително обяснение и истинско разбиране. Кой друг иска да сподели какво мисли? (Спомням си, че когато за първи път отидох в чужбина, винаги, когато си мислех за това как семейството ми не знае какво правя там, как вероятно ме критикува и казва, че съм лоша и неблагодарна дъщеря, защото не съм там да се грижа за родителите си — чувствах, че тези мисли ме обвързват и възпират. Всеки път, когато мислех за това, чувствах, че съм длъжница на родителите си. С днешното Божие общение обаче чувствам, че те са изпълнявали родителските си отговорности, като са се грижели за мен преди, че добротата им към мен е била предопределена от Бог и че трябва да съм Му благодарна и да се отплатя за Неговата любов. Сега, когато вярвам в Бог и вървя по правилния път в живота, което е нещо справедливо, не бива да се чувствам длъжница на родителите си. А това дали те могат, или не могат да се радват на грижите на децата до тях, също е предопределено от Бог. След като разбрах тези неща, мога донякъде да се освободя от чувството за задлъжнялост, което изпитвах в сърцето си.) Много добре. На първо място, повечето хора избират да напуснат дома си, за да изпълняват своя дълг отчасти поради всеобхватни обективни обстоятелства, които налагат да напуснат родителите си. Не могат да останат до тях, за да се грижат за тях и да ги придружават. Не че доброволно избират да ги напуснат, а имат обективна причина за това. От друга страна, субективно погледнато, отиваш да изпълняваш дълга си не защото си искал да оставиш родителите си и да избягаш от отговорностите си, а заради Божия призив. За да сътрудничиш на Божието дело, да приемеш Неговия призив и да изпълняваш дълга си на сътворено същество, ти си нямал друг избор, освен да напуснеш родителите си. Не си можел да останеш до тях, за да ги придружаваш и да се грижиш за тях. Не си ги оставил, за да избегнеш отговорността, нали? Това да ги оставиш, за да избегнеш отговорностите си, и това да се налага да ги оставиш, за да откликнеш на Божия призив и да изпълниш своя дълг, не е ли присъщо на две различни природи? (Така е.) В сърцето си имаш емоционална привързаност към родителите си и мислиш за тях. Чувствата ти не са кухи. Ако обективните обстоятелства го позволяват и си способен да останеш до тях, като същевременно изпълняваш дълга си, тогава щеше да искаш да останеш до тях, редовно да се грижиш за тях и да изпълняваш отговорностите си. Но трябва да ги напуснеш поради обективни обстоятелства. Не можеш да останеш до тях. Не че не искаш да изпълняваш отговорностите си като тяхно дете, а не можеш. Това не е ли различно по природа? (Така е.) Ако си напуснал дома си, за да избегнеш синовните си задължения и изпълнението на отговорностите си, това е липса на синовни чувства и човешка природа. Родителите ти са те отгледали, но нямаш търпение да разпериш криле и бързо да отлетиш сам. Не искаш да виждаш родителите си и не обръщаш никакво внимание, когато чуеш, че изпитват някакво затруднение. Дори и да имаш средствата да им помогнеш, не го правиш. Просто се преструваш, че не чуваш и оставяш другите да говорят за теб каквото искат. Просто не искаш да изпълниш отговорностите си. Това е липса на синовна отговорност. Но така ли стоят нещата сега? (Не.) Много хора са напуснали своите райони, градове, области или дори държави, за да изпълняват дълга си. Те вече са далеч от родните си места. Освен това по различни причини за тях не е удобно да поддържат връзка със семействата си. Понякога разпитват за сегашното положение на родителите си хора, които идват от същия роден град и изпитват облекчение да чуят, че родителите им все още са здрави и се справят добре. Всъщност, това не е липса на синовна отговорност. Не си стигнал такава степен, че да ти липсва човешка природа, степен, при която дори не искаш да се грижиш за родителите си или да изпълняваш отговорностите си към тях. А поради различни обективни причини, трябва да направиш този избор, така че не проявяваш липса на синовна отговорност. Това са двете причини. А има и още една. Ако родителите ти не са от хората, които особено те преследват или пречат на вярата ти в Бог, ако те подкрепят твоята вяра в Него, или ако са братя и сестри, които вярват в Бог като теб, и самите те са членове на Божия дом, тогава кой от вас не се моли мълчаливо на Бог, когато дълбоко в себе си мисли за своите родители? Кой от вас не поверява родителите си, както и тяхното здраве, безопасност и всички техни житейски нужди, в Божиите ръце? Да повериш родителите си в Божиите ръце, е най-добрият начин да покажеш синовно уважение към тях. Надяваш се, че те няма да срещат всякакви трудности в живота си и че няма да живеят лошо, да се хранят зле или да страдат от влошено здраве. Дълбоко в сърцето си със сигурност се надяваш, че Бог ще ги защитава и ще ги пази. Ако те вярват в Бог, ти се надяваш, че ще могат да изпълнят собствения си дълг и че ще могат да останат непоколебими в своето свидетелство. Това е изпълняване на човешките отговорности. Хората могат да постигнат само толкова със собствената си човешка природа. Нещо повече, най-важното е, че след години на вяра в Бог и слушане на толкова много истини, хората имат поне малко разбиране и възприемане, че съдбата на човека се определя от Небето, че човекът живее в Божиите ръце и че е много по-важно човек да има Божията грижа и защита, отколкото загрижеността, синовната почит или общуването с децата. Не изпитваш ли облекчение, че родителите ти са под Божията грижа и защита? Не е нужно да се тревожиш за тях. Ако се тревожиш, значи не се доверяваш на Бог. Вярата ти в Него е твърде малка. Ако наистина се притесняваш и си загрижен за родителите си, тогава трябва често да се молиш на Бог, да ги повериш в Божиите ръце и да оставиш Бог да устрои и подреди всичко. Бог властва над съдбата на хората и управлява всеки техен ден и всичко, което им се случва. За какво още се тревожиш тогава? Не можеш да контролираш дори собствения си живот^[а] и ти самият имаш куп трудности. Какво би могъл да направиш, за да могат родителите ти да живеят щастливо всеки ден? Единственото, което можеш да направиш, е да повериш всичко в Божиите ръце. Ако родителите ти са вярващи, помоли Бог да ги води по правилния път, за да могат накрая да бъдат спасени. Ако не са вярващи, остави ги да вървят по какъвто път искат. За родителите, които са по-добри и имат някаква човешка природа, можеш да се молиш на Бог да ги благослови, за да могат да прекарат щастливо оставащите си години. Що се отнася до начина, по който Бог върши делото Си, Той има Свои подредби и хората трябва да им се покоряват. Така че като цяло в съвестта си хората осъзнават отговорностите, които изпълняват към родителите си. Каквото и отношение към родителите да поражда това осъзнаване у хората, било то загриженост или избор да останат до родителите си, във всеки случай хората не бива да се чувстват виновни или да имат гузна съвест заради това, че не са могли да изпълнят отговорностите си към своите родители поради влиянието на обективни обстоятелства. Тези и други подобни въпроси не бива да се превръщат в проблеми в живота на хората, вярващи в Бог. Те трябва да ги оставят. Що се отнася до темите, свързани с изпълнението на отговорностите към родителите, хората трябва да имат тези правилни разбирания и повече не бива да се чувстват възпирани. От една страна, дълбоко в сърцето си знаеш, че не ти липсва синовност към родителите ти, не се измъкваш от отговорностите си и не ги избягваш. От друга страна, родителите ти са в Божиите ръце. За какво още има да се тревожиш тогава? Всички притеснения, които човек може да има, са излишни. Всеки човек безпроблемно ще живее до края в съответствие с Божието върховенство и Неговите подредби, и ще достигне края на пътя си, без изобщо да се отклонява. Затова хората повече не бива да се тревожат по този въпрос. Това дали имаш синовна почтителност, дали си изпълнил отговорностите си към своите родители, или дали трябва да се отплатиш за добрината им, не са неща, за които трябва да мислиш. Трябва да се освободиш от тях. Не е ли така? (Така е.)

По отношение на темата за очакванията на родителите към техните деца, ние разговаряхме за аспектите на ученето и работата. Кои са фактите, които хората би трябвало да разберат в това отношение? Ако слушаш родителите си и учиш особено усърдно в съответствие с техните очаквания, означава ли това, че със сигурност ще постигнеш голям успех? Може ли това наистина да промени съдбата ти? (Не.) Тогава какво те очаква в бъдеще? Очаква те това, което Бог е подредил за теб — съдбата, която трябва да имаш, положението, което трябва да заемаш сред хората, пътя, по който трябва да вървиш, и жизнената среда, която трябва да имаш. Бог отдавна вече е подредил това за теб. Затова, когато става въпрос за очакванията на родителите ти, не бива да носиш каквото и да било бреме. Ако правиш това, което родителите ти искат, съдбата ти остава същата. Ако не следваш очакванията на родителите си и ги разочароваш, съдбата ти все така остава същата. Пътят пред теб ще бъде такъв, какъвто е трябвало да бъде. Той вече е отреден от Бог. По същия начин, ако отговаряш на очакванията на родителите си, удовлетворяваш родителите си и не ги разочароваш, означава ли това, че те ще живеят по-добър живот? Може ли да промени съдбата им на страдание и лошо отношение? (Не.) Някои хора смятат, че родителите им са проявили твърде много доброта към тях, като са ги отгледали, и че родителите им са страдали толкова много през това време. Затова те искат да си намерят добра работа, след това да понесат трудностите, да положат труд, да бъдат усърдни и да работят усилено, за да спечелят много пари и да натрупат състояние. Целта им е да осигурят на родителите си привилегирован живот в бъдеще, да живеят във вила, да карат хубава кола и да се хранят и поят добре. Но след години на блъскане, въпреки че условията им на живот и обстоятелствата им са се подобрили, родителите им умират, без да се насладят и на един ден от това благоденствие. Кой е виновен за това? Ако оставиш нещата да вървят по свой собствен път, оставиш Бог да устройва и не носиш това бреме, тогава няма да се чувстваш виновен, когато родителите ти починат. Но ако работиш до изнемогване, за да спечелиш пари да се отплатиш на родителите си и да им помогнеш да живеят по-добър живот, но след това те умрат, как би се почувствал? Ако си отложил изпълнението на дълга си и си отложил спечелването на истината, ще бъдеш ли способен все пак да живееш удобно до края на живота си? (Не.) Животът ти ще бъде засегнат и до края на живота си винаги ще носиш бремето на това, че „си разочаровал родителите си“. Някои хора полагат големи усилия да работят, да се стараят и да печелят пари, за да не разочароват родителите си и да се отплатят на родителите си за добрината, че са ги отгледали. След това, когато станат богати и имат средства да си позволят добра храна, те канят родителите си на вечеря и поръчват маса, отрупана с хубави ястия, като казват: „Вземете си. Спомням си, че когато бях малък, тези ви бяха любими. Започвайте да се храните!“. Но тъй като родителите им са остарели, те са изгубили повечето си зъби и вече нямат апетит, така че подбират меки и лесно смилаеми храни, като зеленчуци и нудли, и само след няколко хапки се засищат. Чувстваш се тъжен, когато видиш толкова голяма маса, пълна с неизядена храна. Но родителите ти се чувстват доста добре. Толкова трябва да ядат в такава напреднала възраст. Нормално е, не искат много. Вътрешно се чувстваш нещастен, но за какво си нещастен? Излишно беше да правиш тези неща. Отдавна е определено колко щастие и трудности ще преживеят твоите родители през живота си. Това не може да бъде променено заради твоето желание, нито може да бъде променено, за да удовлетвори чувствата ти. Бог отдавна го е отредил, така че всичко, което хората правят, е излишно. Какво казват тези факти на хората? Това, което родителите трябва да направят, е да те отгледат и да те оставят да растеш по здравословен и безпроблемен начин, да поемеш по правилния път и да изпълняваш отговорностите и задълженията, които би трябвало да изпълняваш като сътворено същество. Всичко това не е с цел да се промени съдбата ти и то наистина не може да промени съдбата ти. Те просто изпълняват помощна и напътстваща роля, като те отглеждат до пълнолетие и те насочват по правилния път на живота. Това, което не бива да правиш, е да използваш собствените си ръце, за да създадеш щастие за родителите си, да промениш съдбата им или да ги оставиш да се наслаждават на голямо богатство и добра храна и напитки. Това са глупави мисли. Това не е бреме, което би трябвало да носиш, а такова, от което би трябвало да се избавиш. Не бива да правиш безсмислени жертви или да вършиш безсмислени неща, за да се отплатиш на родителите си, да промениш съдбата им и да им дадеш възможност да получат повече благословии и да страдат по-малко в името на това да удовлетвориш личните потребности на съвестта или чувствата си и за да избегнеш разочароването им. Това не е твоя отговорност и не е това, за което би трябвало да мислиш. Родителите трябва да изпълняват своите отговорности към децата си според собствените си условия и според подготвените от Бог условия и среда. Това, което децата трябва да направят за своите родители, също се основава на условията, които могат да постигнат, и е според средата, в която се намират. Това е всичко. Всичко, което родителите или децата правят, не бива да бъде с цел промяна на съдбата на другата страна чрез собствена сила или егоистични желания, така че другата страна да може да живее по-добър, по-щастлив и по-идеален живот благодарение на собствените си усилия. Независимо дали става въпрос за родители или деца, всеки трябва да остави нещата да се развиват по естествен път в средата, подредена от Бог, вместо да се опитва да промени нещата чрез собствените си усилия или някакви лични решения. Съдбата на твоите родители няма да се промени, понеже имаш такива мисли за тях — тяхната съдба отдавна е отредена от Бог. Бог ти е отредил да живееш в рамките на техния живот, да те родят, да бъдеш отгледан от тях и да имаш тази връзка с тях. Затова твоята отговорност към тях е само да ги придружаваш според собствените си условия и да изпълняваш някои задължения. Що се отнася до желанието да промениш сегашното положение на родителите си или желанието те да имат по-добър живот, всичко това е излишно. Или да накараш съседите и роднините да те гледат с възхищение, да бъдеш чест за родителите си, да осигуриш на родителите си престиж в семейството — това е още по-ненужно. Има и самотни майки или бащи, които са те отгледали сами, след като са били изоставени от съпрузите си. Още повече чувстваш колко му е било трудно и искаш да използваш целия си живот, за да му се отплатиш и да му се реваншираш, дори дотам да правиш каквото ти каже. Това, което иска от теб, това, което очаква от теб, плюс това, което сам си готов да направиш, всичко това се превръща в бреме в този твой живот — това не бива да е така. В присъствието на Създателя ти си сътворено същество. В този живот не просто трябва да изпълняваш отговорностите си към своите родители, а да изпълняваш отговорностите и дълга си като сътворено същество. Можеш да изпълняваш отговорностите си към своите родители само въз основа на Божиите слова и на истините принципи, а не като правиш нещо за тях въз основа на личните си емоционални потребности или за потребностите на съвестта си. Разбира се, изпълнението на отговорностите и задълженията ти към тях според Божиите слова и истините принципи също е част от дълга ти на сътворено същество. Това е отговорността, дадена на човека от Бог. Изпълнението на тази отговорност се основава на Божиите слова, а не на човешките потребности. Следователно лесно можеш да се отнасяш към родителите си според Божиите слова, като изпълняваш отговорностите и задълженията си към тях. Толкова е просто. Лесно ли е да се направи това? (Да.) Защо е лесно да се направи? Същността тук, както и истините принципи, към които хората трябва да се придържат, са много ясни. Същността е, че нито родителите, нито децата могат взаимно да променят съдбите си. Независимо дали се стараеш или не, дали си готов да изпълниш отговорностите си или не, нищо от това не може да промени съдбата на другия. Дали ги пазиш в сърцето си или не, е само разлика в емоционалните потребности и това изобщо няма да промени действителността. Следователно, най-простото нещо, което хората трябва да направят, е да се освободят от различното бреме, породено от очакванията на родителите им. На първо място, трябва да гледаш на всички тези неща според Божиите слова и второ, трябва да се отнасяш към връзката си със своите родители и да се справяш с нея според Божиите слова. Толкова е просто. Не е ли лесно? (Така е.) Ако приемеш истината, всички тези неща ще бъдат лесни и в процеса на своето преживяване все повече ще чувстваш, че това наистина е така. Никой не може да промени съдбата на човека. Тя е само в Божиите ръце. Колкото и да се опитваш, няма да се получи. Разбира се, някои хора ще си кажат: „Всичко това е вярно, но чувствам, че е твърде безлично да постъпя така. Постоянно изпитвам угризения на съвестта и е непоносимо“. Ако не можеш да го понесеш, тогава просто удовлетвори чувствата си. Придружавай родителите си и стой близо до тях, служи им, изпълнявай синовната си отговорност и прави каквото кажат, без значение дали са прави, или грешат. Превърни се в тяхна малка сянка и придружител, няма проблем. Така никой няма да те упреква зад гърба ти и дори роднините ти ще говорят за това как добре изпълняваш синовната си отговорност. В крайна сметка обаче единственият, който ще претърпи загуба, ще си ти самият. Запазил си репутацията си на синовно дете, удовлетворил си емоционалните си потребности, никога не си имал угризения на съвестта и си се отплатил за добротата на родителите си, но едно нещо си пренебрегнал и изгубил. Не си се отнасял и не си се справял с всички тези въпроси според Божиите слова и си изгубил възможността да изпълниш дълга си на сътворено същество. Какво означава това? Означава, че си изпълнявал синовната си отговорност към родителите си, но си предал Бог. Показал си синовна почит и си удовлетворил емоционалните потребности на плътта на родителите си, но си се бунтувал срещу Бог. Предпочел си да бъдещ синовно дете пред това да изпълниш дълга си на сътворено същество. Това е най-голямото неуважение към Бог. Той няма да каже, че си покорен към Него или че притежаваш човешка природа само защото си синовно дете, не си разочаровал родителите си, имаш съвест и изпълняваш синовните си отговорности. Ако удовлетворяваш само нуждите на съвестта си и емоционалните потребности на плътта си, но не приемаш Божиите слова или истината като основа и принципи за разглеждане на този въпрос или справяне с него, тогава показваш най-голямото непокорство към Бог. Ако искаш да си способно сътворено същество, първо трябва да възприемаш и да вършиш всичко според Божиите слова. Това се нарича да си способен, да имаш човешка природа и съвест. И обратното, ако не приемаш Божиите слова като принципи и основа за разглеждане на този въпрос или справяне с него, както и не приемаш Божия призив да излезеш и да изпълниш дълга си или ако предпочиташ да отложиш или да отхвърлиш възможността да изпълняваш дълга си, за да останеш до родителите си, да ги придружаваш, да ги ощастливяваш, да им позволиш да се насладят на залеза си и да се отплатиш за добротата им, тогава Бог ще каже, че си нещо без човешка природа или съвест. Ти не си сътворено същество и Той няма да те признае.

Забележка:

а. Оригиналният текст гласи „Ти дори себе си не можеш да контролираш“.